Приложение 3: Описание на методите за

оценка и избор на алтернативи

В процеса на изследването по трансформирането на системата за
гражданска сигурност се установи обща база за оценка на алтернативите,
явяваща се ЦЕЛ на трансформацията. Изследователският колектив формулира
следната мисия на системата за защита на населението и критичната
инфраструктура:
Развитие, поддържане и ефективно използване на способности за
превенция, мониторинг, своевременна и адекватна реакция и
преодоляване на последствията от природни бедствия, аварии,
катастрофи и други значителни негативни въздействия върху
населението и критичната инфраструктурата.

Тази система има следната цел:

Минимизиране на негативните последствия

Всяка предложена в настоящата глава алтернатива се оценява на базата

на тази обща цел.
Мото:
От гражданска защита към по-висока сигурност от и за българските
граждани и обществото в ХХІ век

Критериите за оценка на алтернативите, определени в

резултат на интервютата и анализа на данните са по модела
PEST (political, economic, social, technological).

.1 Аналитичен йерархичен модел

Метод за анализ на йерархиите – метод за решение на различни
неформализирани проблеми, основан на математическо планиране работата на
експертите и обработка на резултатите от експертизата
Етапи на метода – анализ на йерархиите:
- Определяне на проблема;
- Построяване на йерархията – декомпозиция на проблема на прости
съставящи;
- Последователно (за всяко ниво на йерархия) оценка на важността на
алтернативите с помощта на сравняване по двойки
- Последователно (за всяко ниво на йерархия) оценка на локалните
приоритети на сравняваните елементи;
- Проверка за съгласуваност на локалните приоритерти
 - Иерархически синтез на решението на проблема
Метода за анализ на йерархиите е ефективен, прост и достъпен
нематематически метод. Той се използва при решение на много проблеми:
професионален подбор, планиране на обучението, разпределение на кадритеи
други. Метода е разработен от Т. Саати (Saaty Thomas L.) на основата на този
метод е съсдадена експертната система EXPERT CHOICE1 за ПК
представляваща мощен и фъвкав инструмент използващ метода за анализ на
йерархиите на практика
Използуваният в изследването аналитичен йерархичен процес (Analytic
Hierarchy Process - AHP) позволява на експертно ниво да се изгради модел
(йерархия на решенията), покриващ комплексно един проблем, с всичките му
алтернативи, предпоставки за постигане на целта и пътища за трансформация.
Решаването на проблема може да включва социален, политически,
технически и икономически фактори. Това се припокрива с използувания в
настоящата разработка PEST модел, като се работи директно с подкритериите
на тези фактори, за по-голяма практическа полезност и задълбочаване на
експертното мнение.
AHP е компенсаторна методология, при която една алтернатива с
недостатъчен принос за един критерии, компенсира със значимостта си за други
и в края на процеса може да бъде предпочетена. AHP е синергизъм на няколко
предварително съществуващи концепции и техники, които за прецизност ще
назовем с английските им оригинални наименования – hierarchical structuring
of complexity, pairwise comparisons, redundant judgments, an eigenvector
method for deriving weights, and consistency considerations.
От матриците на отношенията например се определят самите тегла w1, …
, wn на сравняваните обекти спрямо цел, критерии или подкритерий.

Прогнозирането и разпределението на ресурсите са двете основни

области на приложение на AHP.
Основни използувани примитиви при представяне на модела:
Критерий (атрибут, фактор) - нещо, към което се стремим или имаме за
цел при вземането на решение.

1
http://www.expertchoice.com/

2
 Алтернативи - възможностите измежду които можем да избираме. В
модела за вземане на решения алтернативите се изчисляват по 2 начина:
- директно сравняване по двойки;
- съобразно стандарти или скала, предварително разработени.
Трите фази интелигентност, дизайн и избор, се разширяват до седем:
1. Идентификация на проблема и изследване.
2. Елиминиране на неприемливите алтернативи
3. Изграждане на йерархичен модел.
4. Извършване на оценки и сравнения.
5. Синтезиране на резултатите.
6. Изследване и проверка на решенията.
7. Документиране.

Обикновено решенията се вземат по неопределени начини, въз основа на

опита, интуицията и прозрението на ръководните кадри. Корпоративното
управление изисква вземането под внимание на множество критерии, някои от
тях - неопределени, несигурни, рискови, изискващи поддръжка на метаниво,
при спазване на споменатите фази. При създаване на модел на решенията се
преодолява неструктурирания хаос на ежедневните ситуации на вземане на
решения и е процес на дисциплиниране и изясняване на собствените разбирания
за определени процеси и явления. Дава се възможност за обхващане и на редки
и критични ситуации, както и на забелязването на не съвсем очевидни
алтернативи. За намирането на път за интегриране на сложността, множеството
от правилни критерии, установяване на приоритетите и определяне на общата
тежест на всяка възможна алтернатива, развиваме процеса на моделиране в
условията на непрекъснатото съобразяване с: ЦЕЛ, КРИТЕРИИ/ФАКТОРИ,
АЛТЕРНАТИВИ
Критериите могат да бъдат представени на различни поднива.

3
 В представената графична схема целта има 3 критерия, съответно с 2, 4 и
3 подкритерия, за всеки от които се извършва сравнение на едни и същи 4
алтернативи.
Сравняване се извършва измежду различните критерии, съобразно
главната цел, измежду подкритериите, съобразно съответният им критерии
(ЗНАЧИМОСТ) и измежду алтернативите, съобразно множеството критерии на
най-ниското ниво в йерархията от критерии и подкритерии
(ПРЕДПОЧИТАЕМОСТ). Оценките (в цифрово изражение) имат следния
смисъл:
1 – равна важност
3 – умерено превъзходство
5 – съществено превъзходство
7 – значително превъзходство
9 – много силно превъзходство
2, 4, 6, 8 – съответни междинни значения
При сравняването по двойки обикновено се поставят следните въпроси:

При сравнение на елемента А и Б:

- Кой от тях е по-важен или има по-голямо въздействие?
- Кой от тях е по-вероятен?
- Кой от тях е за предпочитане?

Използуват се вербален, цифров и графичен методи за сравнение. Следва

процес на синтез и анализ на различните алтернативи.
При създаването на йерархичния модел се тръгва както от дефиниране на
целта, критериите и подкритериите към алтернативите така и от дефиниране на

4
алтернативите, при което отчитайки техните плюсове и минуси, се откриват
полезни критерии.
Разработването, изследването и анализа на йерархичен модел на
системата за защита на населението и критичната инфраструктура, позволява
достоверно да се оценят различните алтернативи, в крайна сметка спрямо
поставената цел, т.е. коя алтернатива и колко в сравнение с останалите ще
допринесе за постигане на целта, до каква степен, а от там и за какво време и
какви ресурси.
Аналитичен йерархичен модел за постигане на поставената за
изследваната система цел:

ЦЕЛ

Критерии и
подкритерии

Алтернативи

Фигура 1

Представеният единичен модел се разиграва самостоятелно от широк

кръг експерти, като крайните резултати се обобщават.
В представения модел се вижда значимостта на основните критерии
спрямо целта и тази на подкритериите към основните критерии.
Алтернативите, които са се класирали за оценка, са описани с тяхната
важност по отношение на постигане на целта. Първоначално са участвували
повече алтернативи, но крайното съпоставяне е с най-предпочитаемите, с цел
съсредоточаване на експертното мнение. Между всяка алтернатива и целта в
модела има множество стъпки за удовлетворяване на критериите, които са
представени в плана за трансформация, като се получава количествена оценка

5
за удовлетворяемостта на всеки критерий и подкритерий.
Следва графично представяне на резултатитe от работещ модел на
системата ExpertChoice.

Фигура 2
Графиката демонстрира силата и слабостта на различните алтернативи
при удовлетворяване на различните критерии. Дори само този вид на графиката
дава възможност да се планира извършването на трансформации и решаването
на конкретни проблеми в преходен модел от една алтернатива към друга.

.2 Метод на Саати/Кеарнс за йерархичен анализ на

алтернативите за развитие на системата за
защита на населението и критичната
инфраструктура
Методът за йерархичен анализ е системна процедура за йерархично
представяне на елементи, присъщи на слабо структурирани проблеми. Развит е
от Т. Саати и К. Кеарнс.2 Свежда се до декомпозиция на решавания проблем на
съставни компоненти и елементи, позволяващи последователно обработване на
съжденията на експертите при търсене на необходимото решение.
Това е систематична процедура за представяне на елементите на един
проблем в йерархичен вид. Първоначално проблемът последователно се
декомпозира на своите все по-малки съставящи го елементи, след което
вземащият решение има възможност, на базата на серия сравнения по двойки
между отделните елементи да представи интензивността на влиянието между

2
1. Saaty T., J. Alexander, Thinking with Models. Mathematical Models in the Physical,
Biological and Social Sciences, Pergamon Press, 1981, p. 148-155.

6
елементите в йерархията. Сравненията по двойки се правят чрез обобщаване на
индивидуални мнения на експерти по проблема. Процесът позволява
документиране и повторяемост. Задачите на подобно проучване са две. Първата
е да се осъществи относително обективно подреждане на критериите по някаква
скала, в зависимост от тяхната значимост за целта на проблемното решение.
Втората задача е да се установи дали и доколко съществува единство в
мненията на експертите по изследвания проблем.
На участвуващите в експертната група се предлага да изявят своето
мнение по взаимната значимост на критериите по двойки. Не би могло да се
очаква от един експерт, колкото и квалифициран и опитен да е той, да подреди
пряко група обекти по определена скала. Като се има предвид сложност на
проблематиката, значително по-достоверни резултати се получават, ако
експертът изяви мнението си по отношение на въпроси от типа: каква е
относителната значимост на обекта (критерии, показател) А спрямо обекта В по
отношение на преследваната цел, например – А и В са приблизително еднакво
значими, А е умерено, съществено или извънредно по-значим от В, или пък В е
умерено, съществено или извънредно по значим от А. Едва след обобщаването
на мненията на всички експерти, въз основа на несложна математическа
процедура може да се определи позицията на всеки критерий върху
определената скала.
При сравнението по двойки експертите използуват 9 позиционна скала,
като за всяка сравнявана двойка критерии “1” означава, че те са еднакво
значими, а “9” – че единият критерий е в най-висока степен по-значим от
другия. Не е задължително експертите да спазват законите на логиката при
представяне на своите мнения. Ако, например, те смятат, че критерий “А” е по-
значим от критерий “В”, а критерий “В” – по значим от критерий “С”, то не е
задължително те да посочат, че критерий “А” е по-значим от критерий “С”. Това
уточнение се прави с цел експертите да се съсредоточат върху интуитивно
формулираната си позиция, а не върху това да спазват законите на формалната
логика.
Използуваната изчислителна процедура допуска подобни
несъответствия, като едновременно с това дава възможност те да бъдат
количествено оценени чрез изчисляване на коефициент на съгласуваност. Ако
несъответствието не надхвърля определени, емпирично установени граници, то
резултатите от него могат да се приемат за достоверни. В обратния случай на
експертите се предлага да преосмислят своите мнения, съобразявайки се с
получените на първата итерация резултати, а процедурата се повтаря отново.
Процедурата за избор на предпочитана алтернатива за проблемно
решение, основаваща се на йерархичен анализ, включва стъпки за:
- Определяне на целите и идентификация на проблема.
- Идентификация на най-важните елементи на проблема.
- Оценка на елементите на основа на експерни наблюдения.
- Резултатите от оценките на експертите за относителната значимост на
съставните елементи се представят численно чрез сравняване на
включените двойки елементи.

7
 - Следва процедура за синтез на интегрирани съждения, отразяващи
приетия от експертите приоритет на критериите.
- Аргументиране на предпочитана алтернатива за решение на
проблема.
В случая на конкретно приложение на метода за избор на алтернативи за
развитие на системата за защита на населението и критичната инфраструктура
са приети следните допускания;

Изборът на експертите в изследването е направен при спазване на

изискванията те да бъдат с висока квалификация и опит в своята област, да
притежават абстрактно мислене, да имат интереси в областта на политиката за
сигурност, организацията, икономиката, технологията, социалните и правни
въпроси на гражданската сигурност, да не бъдат политически ангажирани или
заинтересовани от избора или отхвърлянето на някои от проектните
алтернативи.