02.11.

09

По ВИЖ! 1) Конспект на Райна Гаврилова (докторантски изпит „Културно

наследство“)

Понятието култура поради своята многостранност и многопластовост, трудно се

подлага на единно определение. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхохн
съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура. Най-често понятието засяга
следните три насоки:

• изтънчен вкус към изящни изкуства и хуманитарни науки

• цялостен модел от човешко познание, вярвания и поведение, зависещ от
капацитета за символично мислене и социално усвояване
• комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е
характерен за организация или група

Според една от теориите думата култура произлиза от латинския корен colere

(обитавам, култивирам или почитам) или според друго разбиране от cult и ur
(преклонение към светлината).

ЮНЕСКО дефинира културата като "множеството от отличителни духовни,

материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или
обществена група". Културата обхваща "освен изкуството и литературата, начина на
живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и
вярванията".

Съвременното понятие за култура се формира в края на XVIII и началото на XIX век в

Западна Европа. Определени автори започват да определят културата като "най-
доброто нещо, което е било създадено или казано" и всичко, което не попада в тази
категория се характеризира като хаос и анархия. Това прави културата тясно свързана
със социалното развитие, постоянното усъвършенстване и прогреса. На практика за
тези автори понятието култура се отнася за най-добрите изделия и продукти в областта
на модата, изкуството и класическата музика. По този начин в категорията културни
попадат хора, свързани с тези дейности.

Днес учените считат, че елементите на културата не бива да се разглеждат само в

собствените им рамки, а в широки взаимоотношения с различните култури. Основни
фактори за промяната в разбирането на понятието ‘култура’ са миграциите, развитието
на телекомуникациите и др. В резултат на това някои общества придобиват значителна
нееднородност, което води до появата на субкултури и мултикултурализъм.

ВИЖ! 2) Културно наследство_видове

1
 23.11.09

Политиката е процес на управление. Именно това определение характеризира и

понятието ‘културни политики’. За съществуването на културното наследство като
такова са от огромна важност три елемента: неговото припознаване, опазване и
управление. Опазването на ценностите, останали от миналото в настоящето, е с цел
тяхното препредаване на бъдещите поколения. В настоящия момент публичните
политики обхващат процесите на мениджмънт и социализация на културното
наследство.

Разликата в термините:

politics
n 1: social relations involving authority or power [syn: political
relation]
2: the study of government of states and other political units
[syn: political science, government]
3: the profession devoted to governing and to political affairs
4: the opinion you hold with respect to political questions
[syn: political sympathies]
policy
n 1: a line of argument rationalizing the course of action of a
government; "they debated the policy or impolicy of the
proposed legislation"
2: a plan of action adopted by an individual or social group;
"it was a policy of retribution"; "a politician keeps
changing his policies"
3: written contract or certificate of insurance; "you should
have read the small print on your policy" [syn: insurance
policy, insurance]

‘паметник’ – ‘памет’: това е обектът носител на памет. Названието показва

обвързване с носителя, с неговото съществуване, с неговите спомени.

 Физическото материално наследство е съвкупност от артефакти

(археологически разкопки, места и др.), сгради или комплекси от сгради, а също
така включва биоразнообразието.

 Нематериалното културно наследство включва социалните обичаи на дадена

общност в някакви минали епохи, в даден исторически период.

Културното наследство е уникално и невъзобновимо.

ВИЖ! 3) Културно наследство

България е сред първите 20 страни, които подписват Конвенцията на

ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство /приета в
Париж на 16.ХІ.1972 г., в сила от 1975 г./. Българските културни и природни
паметници, включени в Списъка на световното културно и природно наследство, са 9:
Казанлъшката гробница, Тракийската гробница край с. Свещари, Старият Несебър,
Мадарският конник, Скалните църкви край с. Иваново / Русенско /, Боянската църква,
Рилският манастир и двата природни резервата – Пирин и Сребърна. Всички те са

2
със специален статут и са защитени от Конвенцията.

ЮНЕСКО е оказвала финансова и експертна помощ за опазването на културните

паметници и за резервата Сребърна. След посещението на Генералния директор на
ЮНЕСКО през 2003 г. в България бе постигната договореност резерватът
“Старинен Пловдив” да бъде представен от Министерството на културата за
включване в индикативната листа на ЮНЕСКО за предстоящо включване в Списъка
на световното наследство на ЮНЕСКО. На 29 август 2003 г. по време на
официалното посещение на Генералния директор на ЮНЕСКО г-н Коичиро Мацуура
бе подписан Оперативен план за реставрация и консервация на 6 възрожденски къщи в
старинен Пловдив. Проектът възлиза на обща стойност от 1 млн. щ. д. По искане на
НК за ЮНЕСКО през м. януари 2003 г. бе поискана спешна помощ за реставрация на
църквата “Св. 40 мъченици” във В. Търново. Помощта на стойност 25 000 щ.д. бе
отпусната през м. май същата година.

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат

обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или
град), номинирани и одобрени по международната Програма за световното наследство
на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО.

Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително

културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При
определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за
световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на
световното културно и природно наследство, която е приета от генералната
конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972. Оттогава досега 182 страни са
ратифицирали конвенцията.

Към 2009 в списъка са общо 890 обекта: 689 културни, 176 природни и 25 със смесено
значение, в 148 страни-членки на Конвенцията. Обособени са и пет големи географски
зони: Африка, Северна Африка и Близък Изток, Азиатско-Тихоокеански регион
(включително Австралия и Океания), Европа и Северна Америка (САЩ и Канада) и
Южна Америка. ЮНЕСКО дава на всеки обект от списъка идентификационен номер;
но често някой ново-вписан обект включва в себе си досегашен такъв, който става част
от новия, с неговия идентификационен номер. В резултат номерацията в момента
достига до над 1100, въпреки че реално обектите са по-малко.

Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост

на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на
международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата
и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за
световното наследство.

Основната цел на списъка за световното културно и природно наследство е да

популяризира и защити места или обекти, които се явяват единствени по рода си. За
това са създадени критериите за оценка. От 1978 до края на 2004 има 6 критерия за
културно наследство (т.е. с номера от 1 до 6) и 4 за природно наследство (т.е. с номера
от 1 до 4). През 2005 година тези критерии се обединяват в десет. Новите предложения

3
трябва да единствени по рода си и да отговарят най-малкото на едно от всичките десет
изисквания.

Културни критерии

• I Обектите да представят шедьовър на човешкия творчески гений.

• II Обектите да представят значителен обмен на човешки ценности в даден
период от време или в определена културна област от света, за развитието на
архитектурата или технологиите, паметниците на изкуството, градоустройството
или озеленяването.
• III Обектите да бъдат единствени по рода си или най-малкото да са
изключително свидетелство за културни традиции или за цивилизация, която
живее или е изчезнала.
• IV Обектите да бъдат изключителен пример на някой вид сграда, архитектурен
или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значими етапи от
развитието на световната човешка история.
• V Обектите да бъдат изключителен пример на традиционните селища на човека,
земеустройство или използването на морето, които са показателни за една или
няколко култури или човешкото взаимодействие с околната среда особено в
случаите, когато тя е станала уязвима под силно влияние на необратими
промени.
• VI Обектите да бъдат направо или осезаемо свързано със събития или живи
традиции, с идеи или с вярвания, с художествени или литературни творби, които
са от изключително световно значение. (Според комитета на ЮНЕСКО тоз
критерии за предпочитане е да се използва заедно с друг.)

Природни критерии

• VII Мястото да съдържа превъзходно природно явление или да има

необикновена природна красота и естетическо значение.
• VIII Мястото да бъде изключителен пример представящ важни етапи от
историята на Земята, включващ паметници от миналото за живота, символи
произлизащи от геоложки процеси в развитието и формирането на релефа или
символи с геоморфоложки или физиографически особености.
• IX Мястото да бъде изключителен пример представящ значими действащи
екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на земни,
сладководни, брегови и морски екосистеми и да бъде заедно със съжителство на
растения и животни.
• X Мястото да съдържа най-значимите и важни природни местообитания за
запазване на биологичното им разнообразие, включително на тези, които имат
изчезващи видове от изключителна световна значимост според гледището на
науката и опазването на околната среда.

Важни въпроси са също и защитата, управлението, достоверността и целостта на

имението.

След 1992 година значението на връзката между хората и природната среда се оценява
като културен пейзаж.

ВИЖ! 4) Конвенция за културните ландшафти

4
Световното наследство на ЮНЕСКО разполага с 890 забележителности, които са
разположени в 148 държави. От тях 689 са за културно наследство, 176 са за природно
наследство и 25 са със смесено наследство. Комитетът за световното наследство е
разделил страните на следните пет географски региона: Африка, Арабския свят
(включващ Северна Африка и Близкия Изток), Азиатско-тихоокеанският регион
(включващ Австралия и Океания), Европа плюс Северна Америка и Латинска Америка
плюс Карибските острови.

Русия и Кавказките страни се разглеждат като част от Европа, докато Мексико се

разглежда като част от Латинска Америка и Карибските острови. Географските региони
на ЮНЕСКО са подчертано повече свързани с администрацията, отколкото до някаква
географска свързаност. Островите Гоф са разположени в южната част на
Атлантическият океан, но се разглеждат като част от региона Европа плюс Северна
Америка, защото правителството на Великобритания е предложило като кандидат за
световното наследство мястото.

ВИЖ! 5) Нематериално културно наследство

Сайтове:

http://whc.unesco.org/

http://portal.unesco.org/culture/en/ev.php-
URL_ID=34325&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html

http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=5622 (София и световното културно

наследство)

http://mc.government.bg/page.php?p=27&s=32&sp=42&t=0&z=0 (Министерство на
културата)

http://bul-ich.net/?language=bg&article=heritage&h=ich (Нематериалното културно

наследство)

30.11.09

ВИЖ! 6) Нива на управление и модели за опазване и социализация

07.12.09

ВИЖ! 7) Закон за културното наследство. Културна политика в България

ВИЖ! 8) Европейският съюз и културата

ВИЖ! 9) Европейска конвенция за културното наследство

5
Сайтове:

http://europa.eu/index_bg.htm (сайт на ЕС)

14.12.09

История на политиките

Буржоазен създаване на Народната библиотека (нарича се Музеен отдел). Попълва

период се чрез дарителство, съдействие от страна на учителите, оформя се корица
от национални паметници (‘период на патримониума’). Народното
движение – ключова фигура.
1893 Народен музей. Има собствен бюджет, превръщането му в самостоятелно
юридическо лице е акт на държавна политика. Състои се от три отдела –
етнографски (традиции, архив на Възраждането), старинен, нумизматичен
1905 (монети и печати).
Отворен е за публиката. (до тогава е събирателно учреждение)
ВИЖ! Тема 10
паралелно Народна библиотека – София и Народна библиотека – Пловдив имат
80-те/90-те общи музейни сбирки. Развитие на окръжните библиотеки
1883 Габрово, Варна (Девическата гимназия – приносът на Шкорпил), Ловеч,
Кюстендил, Силистра (до края на XIXв)
1909 Народния музей се преименува на Народен Археологически музей
(предимно старини). Четири отдела: Средновековен, Старовековен,
Нумизматичен, Художествен.
1911 Закон за старините – запазва соновните принципи на предишния закон.
Печати, документи, художествени произведения (от създаването на
България до Освобождението); историческо, археологическо,
художетсвено, палеонтолигично значение.
1913 НИПК. подготовка на специалисти, временни правила за старините.
Делят се на подвижни и неподвижни. Въвежда се забрана да се изнасят
без разрешение. Всички неоткрити материали и старинни предмети
принадлежат на държавата. Всички, които издирват или намират
предмети, трябва да ги предадат на държавата, след което получават
възнаграждение. Правилата са заменени със закон: Закон за издирване на
старини (+ подзаконови актове – нормативна уредба) Министерство на
Просвещението носи основна юридическа отговорност.
40 години систематизиране, проучване и събиране на материали.
Фолклорът, обичаите са гръбнака на процеса за опазване на
художественото наследство. Откупки, разкопки, консервация и
реставрация
1936 Правилник (Закон?) за недвижимите обекти. Министерството на
благоустройството за първи път се превръща в субект за паметниците. В
3-месечен срок намервачът е длъжен да декларира намереното и
държавата се задължава да реши дали ще го откупи или не.
1949 Художествената галерия (живи автори, класическо наследство)
1952 Комитет за културното наследство (Дирекция)
1957 Национален институт за паметници на културата (НИПК) –

6
 регистриране и опазване. Дирекция „Културно наследство“ към МК
(недвижимо наследство)
60-те етнографски комплекси
70-те НИМ (1973, открит 1980)
81-ва Съдебната палата

04.01.10 – Статия на Ландри

18.01.10

Създаването на НИПК: признаването правото на гражданите да участват

директно във формирането на политиките, не само чрез партиите.
Моделът на пирамидата – устойчиво развитие: икономическо развитие; развитие, което
запазва природата; социална солидарност; културата – четвърти стълб (идентичност,
принадлежност, история).
Програма 21 – принципи, констатации, препоръки.
2004 г – първи Форум за култура
Българско сдружение на общините – участие на гражданите, неправителствени
организации, обществени съвети, различни движния, форми на натиск (петиции,
митинги, бойкоти)