ин и Хайди Тофльр

ата цивилизация
Пропастта между обективните промени
в света като цяло и стагнацията в политиката

и държавното управление подронва същината

на политическата ни система.

Само при широкообхватен поглед върху миналото ни

ще можем да разберем същността на новото,
да изградим разумни стратегии за контрол

върху промяната в живота ни.

Възникващата нова цивилизация на Третата вълна

създава своя система от правила за поведение,

които ни отвеждат отвъд стандартизацията,

синхронизацията и централизацията,

отвъд съсредоточаването на енергия, пари и власт.

Тя притежава собствен характерен светоглед,

собствени взаимоотношения с времето, пространството,
логиката, както и собствени принципи
за политиката на бъдещето.
В "Новата цивилизация" известните фугуролози
Хайди и Алвин Тофлър ни предлагат
своята прогноза за ХХ! век - век, през който
информационната революция на Третата вълна
истински ще преобрази света.

)
,,-"J
)
 Алвин И Хайди Тофлър
Книгата
се uзgаВа с любезното сьgейстВие Новата цивилизация
на ПосолстВото на САЩ
в Бьлгария Политиката на Третата вълна

Военно издателство
София - 2002
 ПЕТА ГЛАВА ПРЕДГОВОР
МАТЕРИАЛ-ИЗЪМ! / 51
НОВОТО ЗНАЧЕНИЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА /53
СПЕКТЪРЪТ НА ИНТЕЛЕК1УМНИЯТРУД / 57
НИСКОКВМИФИЦИРАНИТЕ
СРЕЩУ ВИСОКОКВМИФИЦИРАНИТЕ / 59
ИДЕОЛОГИЯТА НА НИСКОКВМИФИЦИРАНИТЕ / 51
ИДЕОЛОГИЯТА НА ВИСОКОКВМИФИЦИРАНИТЕ / 62

ШЕСТА ГЛАВА

СБЛЪСЪКЪТ НА СОЦИАЛИЗМА
С БЪДЕЩЕТО / 66
ПРЕдКИБЕРНЕТИЧНАТА МАШИНА / 57
ПАРАдОКСЪ Т НА СОБСТВЕНОСТТА / 70
КОЛКО ВИНТА С ЛЯВА РЕЗБА? / 72
Америка, откакто съществува, не помни да е била изправяна пред
СМЕТИЩЕТО НА ИСТОРИЯТА / 74
подобно множество от взаимнообвързани кризи. Семейството е в
СЕДМА ГЛАВА
криза, също и здравеопазването, градоустройството, ценностната
ГЛАСОПОдАВАТЕЛИТЕ
система, но най-вече политическата система, която реално е
ВЛИЗАТ В ПРОТИВОРЕЧИЕ / 76
загубила доверието на хората. Защо тези, а и много други кризи
ЛОБИРАНЕ ЗА МИНАЛОТО/ 77
се проявяват почти едновременно в нашата история? Доказват
БЪДЕЩИТЕ ГМСОПОдАВАТЕЛИ / 8з
ли те окончателния упадък на Америка? В "края на историята"
ОСМА ГЛАВА
ли сме вече?
ПРИНЦИПИТЕ НА ТРЕТАТА ВЪЛНА / 87
Тези страници показват една различна гледна точка. Кризите
1. ПРИЛИЧА ли НА ФАБРИКА? / 88
в Америка не произтичат от нейния провал, а от по-раншните й:
2. МАСОВИЗИРА ли СЕ ОБЩЕСТВОТО? / 89
3. КОЛКО ДИНИ СЕ НОСЯТ ПОД ЕдНА МИШНИЦА? / 90 успехи. По-скоро сме в края на предисторията, отколкото в края
4. ВЕРТИКАЛНА или ВИР1УМНА Е ОРГАНИЗАЦИЯТА? / 90 на историята.
5. ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО
Откакто през 1970 г. с нашата книга "Шок от бъдещето"
ВЪЗВРЪЩАТ ли СИ ФУНКЦИИТЕ? / 92
въведохме понятието "обща криза на индустриалното общество"
ДЕВЕТА ГЛАВА
до днес в нашите фабрики и заводи са съкратени маса р~~~тници,
ДЕМОКРАЦИЯТА НА XXI ВЕК / 94
извършващи ръчен труд. Точно както за пръв път бе предсказано
КЪМ БАЩИТЕ ОСНОВАТЕЛИ / 94 в книгата, семейната ни институция се пропука, средствата ни за
СИМТА НА МАЛЦИНСТВОТО / 97
ПОЛУПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ /101
масова информация се демасовизираха, а стилът ни на живот и
РАЗПРЕдЕЛЯНЕ НА РЕШЕНИЯТА / 106 ценностите ни станаха многообразни. Америка коренно се пре­
РАЗШИРЯВАЩИТЕ СЕ ЕЛИТИ / 109 образи.
ОРИСАНИ ДА СЪЗдАВАТ / 111
Това обяснява защо старите форми на политически анализ вече
ПОКАЗМЕЦ / 117 не намират приложение. Т ермини "
като "ляв "
и "десен или

6 7
 Алвuн u Хайди Тофлър
"либерален" и "консервативен" вече не притежават познатите
значения. В Русия вече говорим за комунистите като за "консер­
ватори", а за реформаторите - като за "радикали". В САЩ
икономистите либерали могат да бъдат социални консерватори
и обратно. "Левият" Ралф Нейдър се съюзи с "десния" Пат
Бюканан срещу НА ФТА. Още по-ярък пример, впрочем, е на­
растващият трансфер на политическа власт от нашите официал­
ни политически структури - Конгреса, Белия дом, правителст­
вените организации и политическите партии - към свързани по
електронен път групи с общи интереси и към медиите.
Те"зи и други мащабни промени в американския политически
живот не могат да бъдат обяснени единствено с политически
понятия. Те отговарят на еднакво дълбоките промени в
семейството, в деловата сфера, в технологиите, културата и
ценностите. За да управляваме в този период на скоростни
промени, разочарование и почти братоубийствени конфликти в
обществото, ние се нуждаем от разбираем подход към XXI век.
Тази книга представя мощната нова структура на промяната. Едва
когато я проумеем, можем да се заловим с практическото
направляване на предстоящите още по-големи промени, без да
позволяваме да ни превръщат в техни жертви.
Определящо качество на промяната днес е нейният ход.
Събитията се развиват бързо, ускорените темпове влияят върху
всичко, както изглежда, дори и върху съдбата на книгите.
По-малко от месец след като това издание се появи за пръв
път в ограничен тираж на фондация "Прогрес и свобода" през
ОКТОМВIЯl 1994 Г., изборите изведоха Нют Гингрич на поста гово­
рител на Камарата на представителите. Произтеклият фурор
поде книгата и я изкара на първите страници на националните
вестници и по екраните на държавните телевизионни канали.
Нют Гингрич написа предговора и я включи в списъка от книги,
които препоръча за прочит на членовете на Конгреса и на нация­
та, наред с "Федералиста", трудовете на Дьо Ток вил и на други
класици на политическата философия. Освен това в своите речи,
8 9
новаnw цuвuлuзaUJ1Я
както и на пресконференции, Гингрич се позова на нашата книга
от 1980 г. "Третата вълна", части от която са поместени и в
настоящия труд, като на "една от основополагащите творби на
съвремието ни".
Изборите и появата на "Новата цивилизация" предизвикаха
шум от страна на медиите по повод на нашето приятелство с Нют
Гингрич. Причината беше, че сме поддържали публично поли­
тически позиции, които той не споделял. "Странно, повтаряха
репортерите, че социолози и футуролози като вас могат да
общуват с консервативен политик като Гингрич. Не се ли стремят
всички консерватори да върнат миналото?"
Отговорът е "не", не непременно. А обяснението не е толкова
просто.
За тези, които се чу дят защо Гингрич увещава американците
да четат нашите книги - творби на автори, опълчили се срещу
молитвите в училище и поддържащи свободата на избора, и за
онези, които се чудят, че се гордеем с личното си приятелство с
Гингрич и съпругата му Мариан, този кратък мост към възгле­
дите ни е най-добрият отговор.
Познаваме се с Гингрич близо четвърт век. Скоро след
публикуването на "Шок от бъдещето" през 1970 г. млад асистент
с дълга коса и бакенбарди като на Елвис Пресли долетя от Джор­
джия да чуе доклада ни на една конференция по образователни
проблеми в Чикаго. Бе впечатлен от нашата книга и ни се пред­
стави. Това се случи години, преди той да се кандидатира за по­
литически пост.
През 1975 г. демократи от Конгреса ни помолиха да органи­
зираме конференция на тема "Футурология и прогнозиране на
демокрацията" за сенатори и членове на Камарата на пред­
ставителите. Поканихме Нют Гингрич, навярно единственият
републиканец сред футуролозите, които познавахме. И той дойде.
В резултат на тази конференция се създаде Конгресният
клиринг на бъдещето - една група, чийто съпредседател накрая
стана млад сенатор на име Ал Гор, сега вицепрезидент и политик,
 АлвuнuХайдu Тофлър
Новата цuвuлuзaщ.lЯ

който определя необходимостта от информационна инфра­

. мисли стратегически и вижда 30-40 години напред, дори когато
структура като национален приоритет.
се занимава с непосредственитактическизадачи.
Между нас и семейство Гингрич през последвалите години
Следователновсеки един избирател, гражданин, журналист
се установиха близки отношения. Водехме безкрайни спорове не
или политик, който смята Гингрич просто за поредния "полити-
само по чисто политически въпроси, но и като засягахме широки
кан", се е хванал на въдицата на създадената за него представа,
обществени теории, философията, световните събития и бъдеще­
изкривяваща действителността. Истината, независимо дали ви
то. Често, когато спорът ни стигаше високи децибели, внезапно
харесват неговите твърдения (понякога той изтърсва думи, за
избухвахме в смях. Макар че медиите окарикатуряват Гингрич
които съжалява на следващия ден), е, че Гингрич твърде дълго и
като някакъв консервативен Савонарола, той притежава рядкото
сериозно обмисля това, което прави, и пътя, по който ще върви
за фанатиците изумително чувство за хумор.
Америка през първата четвърт на следващия век.
Личните ни отношения със семейство Гингрич бяха топли, а
Като автори на "Новата цивилизация" заявяваме, че не сме
интелектуалните се движеха в широк диапазон, поддържани от
нито републиканци, нито демократи. Ние не само се съветваме
спорове. Нют се интересуваше от всичко - от космическата
с Гингрич при нужда, но и бяхме приятно изненадани, когато
програма до динозаврите и всекидневните тревоги на някой млад
след последните избори демократическите лидери в Конгреса
областен адвокат, от теорията на познанието и военната история
отново показаха интерес към нашите идеи. Те ни поканиха да
до Холи ву д, и, разбира се, от политика, политика и отново
политика. И така ние разполагахме с изобилие от теми за спор.
.. дискутираме политическото значение на Третата вълна и
раздаваха екземпляри от тази книга. Разбира се, те знаеха за
Нашите полемики не завършваха непременно със съгласие, но
нашето дълготрайно приятелство с Гингрич, а Нют, след като
тренираха бързото ни мислене.
му съобщиха, че изнасяме лекции пред демократите, сподели:
Веднъж Нют ни каза нещо, което според нас е споделял и с
"Това е страхотно." Бъдещето не е собственост на нито една
други - че лесно можем да се съгласим с 80 % от неговите партия.
възгледи и просто да отречем останалите 20 %. Оттогава това Тази малка по обем книга ще обясни защо идва времето амери­
съотношение ту рязко се вдига, ту пада.
канските политици да направят следващата си голяма крачка
Гингрич може да не е единственият умен и най-вече преуспял
напред. Не става въпрос за демократи срещу републиканици, за
интелектуалецсредамериканскитеполитиц~нотойнесъмнено
ляво и дясно, или дори за либерали и консерватори, а за нещо
принадлежи към тази съвсем малобройна група. Като бивш
много по-важно. Според нас е необходимо ясното разграничаване
преподавател по европейска история и проблемите на околната
между ариергардните политици, които искат да запазят или да
среда той има широко скроена мисъл и често използва в речите
възстановят едно неприложимо минало, и онези, които са готови
си думи като "цивилизация" и "революция". Но за разлика от
да осъществят преминаването към наричаното от нас
повечето историци, които гледат само миналото, и политиците,
информационно общество на Третата вълна.
които не виждат по-далеч от следващите избори, Гингрич е точно
Ако не друго, то световната надпревара не предполага
това, което сам твърди за себе си: едновременно и революционер,
връщане към конформизма, уравниловката, бюрокрацията и
и консервативен футуролог. В качеството си на футуролог той
икономиката на тежкия физически труд от времето на конвейера.

10
11
,
I
 Алвин и Хайди Тофлър

Но Третата вълна не е само въпрос на технология и икономика. УВОД

Тя включва морал, култура и идеи, както и институции и
политически структури. Накратко, тя истински преобразява
човешката история.

Точно както индустриалната революция разруши или

неуместно промени предшестващите я политически структури,
революцията в познанието и предизвиканата от нея Трета вълна
на промяна ще имат същите последствия в Америка и в много ПЪ ТЕВОДИТЕЛ НА
други държави. Политическите партии и движения, които
признаят този исторически факт, ще оцелеят и ще създадат
ГРАЖДАНИНА ЗА XXI ВЕК
бъдещето на нашите деца. А онези, които не успеят, ще потънат
във водовъртежа на историята.
През 90-те години на ХХ в. започна вълна от политически и

АЛВИН И ХАЙДИ ТОФЛЪР, правителствени промени в исторически мащаб: крахът на

Съветската империя, заменянето на италианската политическа
януари 1995
структура след Втората световна война, практическото отстра­
няване на канадската управляваща партия на изборите през 1993 г.
(тя спечели тогава едва две от 153-те места в Парламента),
сгромолясването на японската либералдемократическа партия
след четиридесетгодишен монопол върху властта и появата на

ново реформаторско движение, издигането на Рос Перо и Дви­

жението за обединение и изборите в САЩ през 1994 г. Отново и
отново сме свидетели на смайващи промени в политиката и
управлението.

Обхватът на промените обърква политици, журналисти и

учени. Вниманието неизбежно се съсредоточава върху мъката и
дезориентацията на онези, които са били на власт. По-голям
акцент получава агонията на миналото, отколкото това, което

обещава бъдещето. Нищо ново под слънцето. В книгата си "Зале­

зът на средните векове" Хьойзинха казва същото за Ренесанса:
като се връщаме назад в историята, онова, което определяме като

блестящ, вълнуващ период на обновлението, за съвременниците

е изглеждало като ужасяваща разруха на съществуващия ред.

В този смисъл сривът на конфуцианството в Китай след 1850 г.

12 13
 Алвин и Хайди Тофлър
се приема повече като страховит край на реда и стабилността,
отколкото като предвестник на по-продуктивно и по-отворено
бъдеще.
Алвин и Хайди Тофлър ни предлагат начин да видим настоя­
щото безредие в положителните рамки на едно динамично,
вълнуващо бъдеще. Те се занимават, говорят и пишат за бъдещето
в продължение на четвърт век. Заглавието на първия им
бестселър "Шок от бъдещето" (1970 г.) се превърна в универ­
сален термин, обозначаващ мащаба на промените, които прежи­
вяваме. (На глава от населението в Япония бяха продадени дори
повече екземпляри от книгата, отколкото в САЩ.) "Шок от
бъдещето" привлече вниманието върху бързината, с която проме­
ните заплашват да обхванат цялото човечество, и върху резултата
от тази скорост - честото объркване на индивиди, бизнесоперации,
общности и правителства.
Ако "Шок от бъдещето" беше останала единствената им твор­
ба, авторите щяха да бъдат признати само за изявени коментатори
на общественото развитие. Следващата им книга обаче, "Третата
вълна", допринесе много повече за разбирането на съвременността.
В "Третата вълна" авторите преминават от наблюдението към
създаването на прогнозна схема. Поставена в исторически план,
информационната революция се сравнява с други две велики
промени - аграрната и индустриалната революция. Според тях ние
усещаме въздействието на третата голяма вълна на промяна в
историята и започваме създаването на нова цивилизация.
Алвин и Хайди Тофлър правилно разбират, че разпростра­
нението на информация в настоящия момент се превръща в
основна производителна сила за човечеството. Свидетели сме как
информационната революция променя структурата, темпото и
същността на всяка една област от живота ни - от световните
финансови пазари и двадесет и четири часовото излъчване на
новини по Си Ен Ен до научните открития на биотехнологичната
революция и тяхното влияние върху здравето и селскостопан­
ската продукция.
14
Новата цивилизация
Направеният в "Третата вълна" анализ на тези преобразу­
вания въздейства в огромна степен върху политическите лидери
и бизнесстратегиите извън САЩ - в държави като Китай,
Япония, Сингапур и други бързоразвиващи се региони, чийто
напредък се основава на високи технологии и всестранна инфор­
мация. Под влияние на книгата и в САШ мнозина водещи бизнес­
мени преустройват своите организации, за да се подготвят за
ХХ! век.
Едно от най-важните и успешни приложения на модела на
Третата вълна се прави в началото на 80-те години. Генерал
Дон Стари, началник на учебното командване "Доктрини и
бойна подготовка" (TRADOC), след като прочита "Третата
вълна", стига до извода, че анализът на бъдещето, направен от
Хайди и Алвин Тофлър, е правилен. Два:\1ата автори са поканени
във форт Мънро, главната квартира на TRADOC, за да разяснят
модела на Третата Ъ'ьлна на разработващитевоенната доктрина
в страната. Блестящото описание на този модел намира място в
последната им книга "Война и антивойна". Известно ми е огром­
ното въздействие на концепцията за информационнатареволю­
ция на Третата вълна върху разработванетона военната доктрина
в периода между 1979-1982 Г., защото като млад конгресмен
работих доста време с генерал Стари и генерал Морели (вече
покойник) за развиване на концепцията за въздушно-земното
сражение.
Новата военна доктрина доведе до по-подвижна, бързо­
действаща, децентрализирана и богата на информация система,
която оценява бойната обстановка, съсредоточава ресурсите и из­
ползва опитно, но децентрализирано командване с цел да бъде
победен противникът от индустриалната ера.
През 1991 г. светът стана свидетел на първата война между
военната система на Третата вълна и остарялата военна машина
на Втората вълна. "Пустинна буря" причини пълно едностранно
унищожение на Ирак от страна на американците и техните
съюзници най-вече защото системите на Третата вълна показаха
15
 Алвин и Хайди Тафлър навата цuвuлuзa1.J/.1Я

съкрушителното си превъзходство. Сложните противовъздушни държавното управление в най-съвършения им вид. Работим

отбранителни системи на Втората вълна се оказаха безпомощни заедно вече двайсет години за развитието на осъзнаваща бъдещето
пред технологията "Стелт" на Третата вълна. Скритите в окопи и понятна за хората политика, която би улеснила прехода на САЩ
армии на Втората вълна просто бяха надхитрени и унищожени, от явно залязващата цивилизация на Втората вълна към
когато се изправиха срещу информационните системи за опреде­ възникващата, но в много отношения все още неопределена и

ляне на целите и за материално-техническо осигуряване на непонятна цивилизация на Третата вълна.

Третата вълна. Резултатът бе кампания, толкова решаваща, Процесът се оказа по-сложен и напредваше по-бавно, отколко­
колкото победата на англо-египетската армия през 1898 г. като то предполагах преди двадесет години. Независимо от пречките
носител на Втората вълна над символизиращите Първата вълна разработването на политическа и управленска система на Тре­
войски на Махди от Омдурман. тата вълна е най-важното и задължително условие за бъдещето
Очевидно е, че нещо радикално се случва в политиката, на свободата и на САЩ.
обществото и военното дело. И все пак навременната проницател­ Лидер съм на Републиканската партия в Конгреса, но въпреки
ност на Алвин и Хайди Тофлър заслужава признание, защото това не смятам, че републиканците или Конгресът имат монопол
повечето американски политици, журналисти и коментатори въ рху решаването на онези проблеми, които биха помогнали на
пренебрегват намесата на Третата вълна. Дори липсва системно САЩ да направи необходимия преход за участие в
усилие концепцията за Третата вълна на промяна в човешкото информационната революция на Третата вълна. Кметове
битие да се използва в политическите обещания и кампании и на демократи като Норкуист в Милуоки И Рендъл във Филаделфия
правителствено ниво. Нашите политици пропуснаха да приложат правят невероятни неща на градско равнище. Някои от усилията
модела на Тофлър за Третата вълна и обезкуражени задълбо­ на вицепрезидента Ал Гор да преобрази държавното управление
чиха своя цинизъм, негативизъм и отчаяние. също са насочени в правилната посока, макар да са още плахи и

Пропастта между обективните промени в света като цяло и нерешителни.

стагнацията в политиката и управлението подронва същината на Истината е, че се наблюдава всекидневно преустройство в
политическата ни система. Извън концепцията за Третата вълна частния сектор: предприемачи и други граждани правят нововъ­
няма ефективна система за анализ, която да оправдае объркването ведения и вземат нови решения, защото бюрокрацията не ги
и обезкуражеността на политиците и управленците в целия спира.

индустриален свят. Не съществува език, на който проблемите, На 5 януари 1995 г. Третата вълна наВ.Jlезе в американската
пред които сме изправени, да бъдат споделени. Не са ясни демокрация във вид на "on-line" система на Конгресната биб­
очертанията на бъдещето, към което се стремим. Няма програма, лиотека, наречена Томас. Тази система позволява на всеки
способна да ускори и улесни прехода. гражданин достъп до екземпляри от закони, доклади на комисии
Проблемът не е нов. В началото на 70-те години започнах да и други документи на Конгреса. През първите четири работни
работя със семейство Тофлър върху програма за прогнозиране дни 28 ООО души и 2500 институции използваха"Томас", за да
на демокрацията. Тогава бях млад асистент в държавния колеж получат 175 132 документа. На практика за двадесет и четири
на Западна Джорджия и бях очарован от мисълта, че пресечните часа повече граждани използваха" Томас", отколкото нормално
точки на историята и бъдещето представляват политиката и за една седмица посещават Конгресната биб.Jlиотека.

16 17
 АлвUfiuХайдu Тофлър

Подобно на системата "Томас" тази книга се стреми да под­ ПЪРВА ГЛАВА

тикне хора като вас да направят първата крачка и да започнат

създаването на цивилизацията на Третата вълна. Необходимо е,

след като прочетете важния за голямото преустройство принос
на семейство Тофлър и подчертаете частите, които сметнете за
полезни, да обиколите вашите познати със сродни души и да
разработите някои малки проекти. Само след няколко години ще
се изумите от резултатите.

НЮТ гингРич, СВРЪХБОРБА

януари 1995

Нова цивилизация се заражда в нашия живот, а слепите люде

навсякъде се опитват да я задушат. Тя носи със себе си промени
в семейството, начина на работа, любовта и битието, нова иконо­
мика, нови политически конфликти и като следствие от всичко
това - едно променено съзнание.

Човечеството е изправено пред неизбежен скок напред.

Предстоят най-рязката социална промяна и най-съзидателното
преустройство за всички времена. Без да си даваме ясна сметка,
участваме в полагането на основите на забележителна нова циви­
лизация. Това е значението на Третата вълна.
До днес човечеството е преживяло две големи вълни на
промяна, всяка от които унищожава предходните култури или

цивилизации и ги заменя с немислим за предците начин на живот.

На Първата вълна на промяна - аграрната революция - й бяха

необходими хиляди години, докато изпее своята песен. Втората
вълна - появата на индустриалната цивилизация - отне само

триста години. Сега историята се развива още по-бързо. Третата

вълна вероятно ще пробяга през историята и за няколко
десетилетия ще приключи. Затова онези от нас, които са на
Земята в този изключителен момент, ще усетят пълното въз­
действие на Третата вълна върху собствения си живот.

18 19
 АлвИli и Хайди Тофлър
Третата вълна носи със себе си един действително нов начин
на съществуване, основан на разнообразни и възстановими
енергийни източници, на методи на производство, които не използ­
ват поточни линии, на семейства, които вече не са "клетки на
обществото", на една нововъведена институция, наречена
"електронната къща", и на коренно променени училища и корпо­
рации на бъдещето. Възникващата цивилизация създава нова
система от правила за поведение, които ни отвеждат отвъд
стандартизацията, синхронизацията и централизацията, отвъд със­
редоточаването на енергия, пари и власт.
Тази нова цивилизация притежава свой собствен характерен
светоглед; собствени взаимоотношения с времето, пространството,
логиката и причинно-следствените връзки, както и собствени
норми за политиката на бъдещето.
ПРЕДПОСТАВКАТА ЗА РЕВОЛЮЦИЯ
Днес масовото човешко въображение е завладяно от две очевидно
противопоставящи се една на друга представи за бъдещето.
Повечето хора, доколкото изобщо си дават труд да мислят за
бъдещето, възприемат познатия им свят като нещо безкрайно.
Трудно допускат възможността за един наистина различен начин
на живот за самите себе си, камо ли за появата на съвсем нова
цивилизация. Признават, разбира се, че има промени. Но смятат,
че днешните промени някак ще минат покрай тях, без да засегнат
познатата им икономическа и политическа структура. Уверено
очакват бъдещето да продължи настоящето.
Последните събития обаче силно разклатиха този сигурен
образ на бъдещето. Все повече се разпространява една по-мрачна
представа. Много хора, поглъщащи непрекъснато лоши новини,
филми за бедствия и кошмарни сценарии, създавани от престиж­
ни "мозъчни тръстове", очевидно стигат до извода, че днешното
общество не може да се проектира в бъдещето, защото бъдеще не
20
Новатацивuлu:зaLlJ1Я
съществува.Според тях от Армагедонни делят само няколко мига.
Земята стремително лети към последния катаклизъм.
Нашата аргументация се основава на онова, което наричаме
предпоставкатаза революция. Според нея независимо от факта,
че следващите десетилетия вероятно ще бъдат изпълнени със
сътресения, размирици и дори масово насилие, ние няма напълно
да се самоунищожим. Разтърсващите промени, които сега
преживяваме, не са хаотични или случайни, а всъщност обра­
зуват ясно и рязко очертан модел. Тези промени се натрупват
постепенно и прерастват в огромно преустройствона нашия на­
чин на живот, труд, поведение и мислене, което ще направи
възможно едно нормално и привлекателнобъдеще. Накраткотова,
което ще се случи, започва с предпоставката,че днешнитесъбития
не са друго освен световна революция и неизбежен скок напред.
Погледнато от друг ъгъл, излиза, че ние сме едновременно
последното поколение на една стара и първото на една нова
цивилизация.Така че причините за личното ни объркване, безпо­
койство и дезориентациямогат да се открият в конфликта вътре
в нас и в нашите политическиинституции,в борбата между уми­
ращата цивилизацияна Втората вълна и зараждащатасе цивили­
зация на Третата вълна, която заплашва да заеме нейното място.
Едва когато проумеем това, много от безсмислените на пръв
поглед събития изведнъж стават разбираеми. Широките очер­
тания на промяната започват да изпъкват. Движението към
оцеляване отново става възможно и правдоподобно.С една дума,
предпоставката за революция освобождава ума и волята ни.
ГРЕБЕНЪТ НА ВЪЛНАТА
Използваният съвсем нов подход може да се нарече анализ на
социалния "фронт на вълната". Историята се разглежда като
последователностот прииждащи вълни на промяна, а предметът
на изследване е докъде ни отнася гребенът на всяка от тези въл-
21
 Алвин и Хайди Тофлър
ни. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не толкова върху
историческата обвързаност на събитията (важна сама по себе си),
колкото върху прекъсването на приемствеността, върху ново­
въведенията и преломните моменти. Този подход определя моделите
на промяна още в техния зародиш, така че ние можем да им
въздействаме. В основата му стои простичката идея, че появата на
земеделието е първата повратна точка в развитието на човешкото
общество, а индустриалната революция е второто голямо откритие.
Те обаче не се разглеждат като отделни еднократни явления, а като
движеща се с определена скорост вълна на промяна.
Преди Първата вълна на промяна повечето хора живеят на
малки, често мигриращи групи и се изхранват с лов, риболов и
скотовъдство. В някакъв момент, преди близо десет милиона
години, започва аграрната революция, която полека обхожда
цялата планета, оставяйки след себе си села и обиталища, обра­
ботваеми земи и нов начин на живот.
В края на ХУН в. Първата вълна на промяна още не е изчер­
пала своите сили, когато в Европа избухва индустриалната
революция и поставя началото на Втората голяма вълна на про­
мяна на планетата. Този нов процес се развива много по-бързо сред
народи и континенти. Така на земята два самостоятелни процеса
на промяна протичат едновременно, но с различна скорост.
Днес Първата вълна вече е приключила своето действие,
силата и в основни линии е изчерпана. Единствено за някои
малочислени племенни групи в Южна Америка или в Папуа­
Нова Гвинея, намиращи се в предаграрен стадий на развитие,
земедеJl.ilСТО е непознато.
В същото време за няколко века Втората вълна, извършила
революционните промени в Европа, Северна Америка и някои
други части от земята, продължава да се разпространява. В много
доскоро земеделски държави се строят стоманодобивни и
автомобилни заводи, текстилни и консервни фабрики, желе­
зопътни линии и заводи за обработка на храни. Мощта на инду­
стриализацията все още се чувства. Втората вълна не е из-
22
Новата цuвuлuзaUJ.1Я
разходвала изцяло силата си. Независимо от нейното действие е
започнал един друг, по-важен процес. В десетилетията след
Втората световна война, когато индустриализацията достига
своята връхна точка на развитие, една едва доловима Трета вълна
започва да залива земята, преобразувайки всичко, до което се
докосва.
Поради това много държави усещат едновременното въздей­
ствие на две, дори три вълни на промяна, всяка от които притежа­
ва коренно различни характеристики, сила и скорост на движение.
За удобство приемаме, че ерата на Първата вълна започва около
8000 г. пр. Хр. и безпрепятствено властва на планетата горе-долу
до периода между 1650-1750 г. От този MO~1eHT нататък силата на
Първата вълна отслабва, отстъпвайки пред Втората вълна. На свой
ред индустриалната цивилизация като продукт на Втората вълна
управлява на земята също до постигането на апогея си. Тази
последна повратна точка в историята настъпва в САЩ в
десетилетието след 1955 Г., когато за първи път броят на работещите
в сферата на услугите надвишава броя на заетите в производството.
П рез същото десетилетие започва масова та употреба на
компютрите, реактивните самолети в гражданската авиация,
противозачатъчните средства и други значими открития. Именно
тогава Третата вълна набира сила в САЩ, за да обхване постепенно
повечето индустриални държави. Днес всички нации с високо
развити технологии се люшкат от сблъсъка между Третата вълна
и остарялата и закостеняла икономическа и институционна система
на Втората вълна.
Разбирането на това явление дава отговор на доста от полити­
ческите и социалните конфликти, които наблюдаваме.
ВЪЛНИТЕ НА БЪДЕЩЕТО
В случаите, когато една-единствена вълна на промяна преобладава
в дадено общество, лесно се разпознава схемата на бъдещото
развитие. Писатели, художници, журналисти откриват "вълната
23
 АлвuнuХайдu Тофлър
на бъдещето". По тази причина през XIX в. в Европа мнозина фило­
софи, водещи бизнесмени, политици и обикновени люде имат ясна
и правилна в основите си представа за онова, което предстои.
усещат, че историята върви към крайната победа на индустрията
над немеханизираното селско стопанство и предвиждат с голяма
точност много от промените, които носи Втората вълна: по-мощни
технологии, по-големи градове, по-бърз транспорт, масово
образование и др. Прозорливостта води до преки политически
последствия. Партии и политически движения се ориентират с
оглед на бъдещето. Имащите прединдустриални земеделски
интереси организират ариергардни действия срещу започващата
индустриализация, срещу "големия бизнес", срещу
"профсъюзните лидери", срещу "съгрешилите градове". Работни­
ци и работодатели се борят за контрол върху основните лостове
на зараждащото се индустриално общество. Етническите и расо­
вите малцинства, като определят своите права с идеята за по­
добър статут в индустриалния свят, изискват достъп до работни
места, длъжности в корпорации, градски жилища, искат по-висо­
ки надници и масово държавно образование.
Индустриалният образ на бъдещето има също така и важно
влияние върху психиката. Споделената представа за индустриал­
ното бъдеще дава възможност за избор, създава у индивидите
усещане не само по отношение на тяхното минало, но и за това
какво ще бъде вероятно развитието им. Това им осигурява някаква
степен на стабилност и самосъзнание дори и по време на
екстр~мни социални промени.
Коренно различна е ситуацията, когато дадено общество се
намира под въздействието на две или повече гигантски вълни на
промяна, без някоя от тях да доминира. Тогава представата за
бъдещето няма ясни характеристики. Става крайно трудно да се
квалифицират значенията на промените и противоречията, които
възникват. Сблъсъкът на вълните образува един бушуващ океан
от конфликтни течения, водовъртежи и вихрушки, които
прикриват по-дълбоките и важни ходове на историята.
24
Новата цивилизация
В САЩ и в много други държави стълкновението между
Втората и Третата вълна създава социално напрежение, опасни
противоречия и нови, непознати политически фронтове, които се
проявяват извън обичайното класово, расово, полово или партийно
разделение. Това стълкновение напълно обърква традиционния
политически речник и затруднява разграничаването на
прогресивното от реакционното, на приятелите от враговете. В
резултат старите поляризации и коалиции се разпадат.
Видимият хаос в политическия живот се оглежда в дезинте­
грацията на личността. Психоаналитици и гуру създават
доходоносен бизнес, а хората се лутат безцелно между съперни­
чещите си терапии. Попадат под влиянието на култове и секти
или страдат от патологично отрицание, убедени, чедействител­
ността е нелепа, ненормална или лишена от смисъл. Възможно е
от някаква необхватна космическа гледна точка животът наистина
да е абсурден. Но това не доказва, че в хода на днешните събития
няма определени тенденции. Всъщност съществува един скрит,
ясен ред, който става доловим едва когато се научим да
различаваме промените на Третата вълна от онези, съпътстващи
отслабващата Втора вълна.
Противоположнитетечения, създадени от вълните на промяна,
рефлектират в нашата работа, в семейния ни живот, в сексуал­
ните ни отношения и в личния ни морал. Проявяват се в бита и в
гражданското ни поведение, защото в нашия личен и политиче­
ски живот, независимо дали го проумяваме, повечето от нас (в
богатите държави) в основата си се държат или като хора на
Втората вълна, обвързани със запазването на умиращия ред, или
като представители на Третата вълна, строящи едно съвсем
различно бъдеще, или като объркана самоунищожаваща се
смесица от двете.
Конфликтът между групите на Втората и Третата вълна
всъщност е центърът на политическото напрежение, което
прорязва съвременното ни общество. Основният политически
въпрос е не кой контролира последните дни на индустриалното
25
 АлвU/l u Хаиаu Тофлър
общество, а кой моделира новата ПIшилизация, набираща скорост
да го замени. От едната страна стоят привържениците на
индустриалното минало, от другата са умножаващите се милиони,
които признават, че важните проблеми не могат вече да се
разрешават в установените условия на индустриалния ред. В този
конфJ1ИКТ се състои "свръхборбата" за утрешния ден.
Противопоставянето между капиталовложенията на Втората
вълна и представителите на Третата вълна вече протича като
електрически ток през политическия живот на всяка нация. Дори
в неидустриалните държави старите бойни линии със сила се
изместват при появата на Третата вълна. Войната
земевладелците и феодалите срещу индустриализиращия се
елит, независимо дали той е капиталистически или социа­
листически, придобива друго измерение в светлината на идващия
край на индустриализ~а. Сега, когато цивилизацията на Третата
вълна изгражда своя облик, дали бързата индустриализация ще
доведе до премахването на неоколониализма и бедността или
всъщност ще се запази трайна зависимостта?
Само при широкообхватен поглед върху миналото ни ще
:\10жем да разберем същността на новото, да изберем своите
приоритети, да изградим разумни стратегии за контрол върху
промяната в живота ни. Когато схванем, че жестока борба се
развихря днес между тези, които искат да запазят индустриа­
лизма, и онези, които се стремят да го изместят, ще се сдобием с
ново оръдие да променим света. За да го използваме обаче, трябва
да сме способни да различаваме ясно про~ените, които поддържат
старата индустриална цивилизация, от тези, които улесняват
идването на новата. Накратко, ние трябва да проумеем както
старата индустриална система на Втората вълна,'в която много
от нас са родени, така и цивилизацията на Третата вълна, която
ще обитаваме заедно със своите деца.
26
ВТОРА ГЛАВА
СБЛЪСЪК
НА ЦИВИЛИЗАЦИИ
на
Хората късно осъзнаха, че наближава краят на индустриалната
цивилизация. Това откритие - известно още когато през 1970 г.
писахме за "общата криза на индустриализма" в книгата си "Шок
от бъдещето", е съпътствано от заплахата, че броят на войните,
вместо да намалява, ще нараства, но това ще бъдат войни от нов
тип.
Масовите обществени промени не протичат без конфликт.
Затова сме убедени, че метафората за "вълните" на промяната в
историята е по-динамична и образна, OTKOJ1KOTO ако говорим за
преход към "постмодернизъм". Вълните носят динамика. Когато
се сблъскват една с друга, предизвикват мощни водовъртежи. А
когато вълните на историята се сблъскват, цели цивилизации
влизат в противоречие. И това изяснява причините за много неща,
които иначе изглеждат безсмислени ИJ1И случайни в съвремен­
ния свят.
Теорията за вълните на конфликта показва, че основният
конфликт, който предстои, не е между исляма и Запада или
"останалите срещу Запада", както наскоро твърдеше Самюъл
Хънтингтън. Нито че САШ е в период на упадък, както декларира
Пол Кенеди. Нито пък че ние, по думите на Франсис Фукуя~iа,
се намираме в "края на историята". Най-дълбоката икономическа
и стратегическа промяна е започващото разделение на света на
27
 АлвИfi и Хайди Тафлър
три отделни, различни и потенциално противоположни цивили­
зации, които не могат да се определят с помощта на общоприети
понятия.
Цивилизацията на Първата вълна беше и все още е нераз­
ривно свързана със земята. Независимо от местния вариант, от
езика, на който говорят хората, от религията и убежденията им
тя е продукт на аграрната революция. Дори и днес мнозина живеят
и умират, ровейки неподатливата почва, както векове наред са
правели прадедите им.
Спорно е възникването на цивилизацията на Втората вълна.
Животът не се е променил основно за широк кръг от хора от,
грубо казано, триста години насам, когато се появява Нютоно­
вата физика, парният локомотив навлиза в икономиката и първите
фабрики във Великобритания, Франция и Италия започват да се
множат. Селяните започват да се местят в градовете. Разпро­
страняват се дръзки нови идеи: идеята за прогреса, странната
доктрина за правата на индивида, представата на Русо за
обществения договор, отхвърлянето на религиозното обучение,
отделянето на църквата от държавата и новаторската ~fИСЪЛ, че
лидерите трябва да се избират с народен глас, а не по божествено
право.
Двигател на много от тези промени е новият начин на създава­
не на блага - фабричното производство. Постепенно различните
елементи се съединяват и образуват система: масово производство,
масова консумация, масово образование, средства за масово
осведомяване, взаимно свързани и обслужващи специализирани
институции - училища, корпорации и политически партии. Дори
структурата на семейството от голямо домакинство от земеделски
тип, в което отделните поколения живеят заедно, преминава в
типичните за индустриалните общества малки, оголени семейни
ядра.
За хората, които в момента са преживявали това множество
от промени, животът е изглеждал съвсем хаотичен, при все че
промените всъщност са строго взаимосвързани. Те са постепенни
28
навата цивилизация
стъпки напред към пълното развитие на онова, което наричаме
модерни времена - масово индустриално общество, цивилиза­
цията на Втората вълна.
Понятието "цивилизация" вероятно звучи претенциозно,
особено за повечето американци, но нито един друг термин не е
достатъчно обхватен, за да обедини толкова различни неща, като
технология,бит,религия,култура,политика,бизнес,йерархия,
командване, ценности, сексуален морал и епистемология. Бързи
и радикални промени се появяват във всяко едно от тези измере­
ния на обществото. Да промениш толкова много социални,
технологични и културни елементи навед.нъж, означава да съз­
дадеш не само преход, а преобразуване, не просто ново общество,
а най-малкото основите на съвсем нова цивилизация.
Тази нова цивилизация с грохот влиза в историята най-напред
в Западна Европа, срещайки яростна съпротива на всяка кра чка.
ВЪРХОВНИЯТ КОНФЛИКТ
Във всяка индустриална държава избухват ожесточени, често
кървави стълкновения между индустриалните и търговските
групи на Втората вълна и земевладелците на Първата вълна,
обикновено в съюз с Църквата (най-едрия собственик на земи).
Маса селяни насилствено напускат земите си, за да предоставят
работната си ръка на множащите се нови "сатанински фабрики"
и заводи.
Ста чки и бунтове, граждански размирици, погранични споро­
ве и националистични въстания избухват, когато войната между
интересите на Първата и Втората вълна прераства във върховен
конфликт - централно напрежение, пораждащо други противо­
речия. Този модел се повтаря в почти всички индустриализиращи
се държави. В САЩ победата на индустриално-търговските ин­
тереси на Севера над земеделския елит на Юга се постига с ужас­
ната Гражданска война. Само няколко години по-късно в Япония
29
 АлвUl-luХайдu Тафлър
избухва революцията Мейджи* и още веднъж новаторите на
Втората вълна триумфират над традиционалистите на Първата
вълна.
Разпространението на цивилизацията на Втората вълна с
чудатия си нов начин на създаване на блага дестабилизира връз­
ките между държавите, което променя съотношението в си-
лите им.
Индустриалната цивилизация, продуктът на голямата Втора
вълна на промяна, по-бързо пуска корени по северното крайбре­
жие на Атлантическия океан. След индустриализацията си
ат лантическите страни имат нужда от пазари и суровини от
отдалечени региони. Затова развитите сили на Втората вълна
започват войни за завладяване на колонии и стават господари на
останалите азиатски и африкански държави и племена, които все
още са под влияние на Първата вълна.
Това отново е проява на върховния конфликт - индустриалните
сили на Втората вълна срещу земеделските сили на Първата
вълна, но този път не на вътрешнодържавно, а на световно ниво.
Доскоро тази борба определяше в основите си както развитието
на света, така и границите, в които се водят повечето войни.
Племенните и териториалните войни между различните
примитивни и земеделски общности продължават както и в пре­
дишните хилядолетия. Но те имат ограничено значение и често
само отслабват и двете страни, превръщайки ги в лесна плячка
за колонизаторите на индустриалната революция. Такъв е
например случаят в Южна Африка, когато Сесил Роудс и не­
говите войници заграбват обширни територии, населени с пле­
мена, които, примитивно въоръжени, в същото време са заети
да воюват помежду си. И на други места по света, на пръв поглед
* По време на революцията "\1ейджи в Япония (1867-1868) шогуните са
лишени от властта си, която преминава в ръцете на буржоазно-земеделската
класа. Историците смятат тези събития за незавършена буржоазна револю­
ция. - Бел. nрев.
зо
навата цивилизация
независими една от друга, войните всъщност са проява на основ­
ния световен конфликт не между държави съпернички, а ~lежду
съперничещи си цивилизации.
Най-големите и кръвопролитни войни през индустриалната
ера обаче са вътрешноиндустриалните войни, които противопо­
ставят държавите на Втората ВЪ.i1на, като Германия и Велико­
британия, защото всяка от тях се бори за световно господство,
държейки в подчинение световното население на Първата вълна.
Крайният резултат е очевиден. Индустриалната ера разделя
света на две: преобладаващата и управляваща цивилизация на
Втората вълна и голям брой враждебни, но подчинени колонии,
принадлежащи към Първата вълна. Мнозина от нас са израсли в
този свят, разделен между цивилизациите на Първата и Втората
вълна, с пълното съзнание коя от тях е ПО-~10щната.
Днес подредбата на световните цивилизации е различна.
Стремглаво се движим към коренно различна композиция на
силите, която ще създаде не свят, разделен на две, а на три ярко
контрастиращи и съперничещи си цивилизации. Символ на
първата е лопатата, на втората - конвейерът, а на третата -
компютърът. Секторът на Първата вълна доставя селскостопан­
ските суровини и полезните изкопаеми, секторът на Втората
вълна предлага евтина работна ръка и масово производство, а
бързоразрастващият се сектор на Третата вълна започва да управ­
лява на базата на новия начин на създаване и използване на
познанието.
Народите на Третата вълна продават на света информация и
изобретения, управление, култура и масова култура, високи
технологии, софтуер, образование и квалификация, здравеопаз­
ване, финансови и други услуги. Една от тези дейности може да
се окаже и военната защита, основана на командването на въо­
ръжените сили на Третата вълна. (Именно това осигуриха висо­
котехнологичните държави на Кувейт и Саудитска Арабия във
войната в Персийския залив.)
З1
 Алвин и Хайди Тофлър
ДЕМАСОВИЗЛЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
Създадените от Втората вълна масови общества изискват масово
производство. С идването на Третата вълна и нейната икономика,
основана на силата на интелекта, масовото производство (което
може да се С~1ята за определящ белег на индустриалното общест­
во) вече излиза от мода. Новият хит е демасовизираното про­
изводство - малки серии качествени стоки по заявка на клиента.
Масовото реализиране на пазара се сегментира, "частичният
маркетинг" съпътства промяната в производството. Индус­
триалните динозаври се самоунищожават от собствените си
размери. В сектора на масовото производство намалява броят на
работниците, членуващи в профсъюзи. Масмедиите се дема­
совизират в синхрон с производството, гигантските телевизионни
мрежи свиват монопола си с появата на нови канали. Структурата
на семейството също се променя: членовете на семейното ядро,
било някога израз на модерния стандарт, стават все по-малко,
появяват се домакинства на вдовци, повторно омъжени двойки,
бездетни семейства и самотни хора.
Следователно цялостната структура на обществото търпи
изменение, след като хомогенният характер на обществото на
Втората вълна е изместен от хетерогенния характер на цивили­
зацията на Третата вълна. Масовостта отстъпва пред дема-
совизацията.
Сложността на новата система налага все по-интензивна
размяна на информация между съставните си части - фирми,
правителствени организации, болници, асоциации, други инсти­
туции, дори между индивидите. Това създава огромен глад за
компютри, дигитални телекомуникационни мрежи и нови
медии.
Едновременно с това расте скоростта на технологичната
промяна, на сделките и всекидневните дейности. Икономиката
на Третата вълна всъщност действа с ускорение, на чието темпо
доставчиците от предмодерната епоха едва издържат. Инфор-
32
Новата цивилизация
мацията в нарастваща степен заменя голяма част от суровините,
работната ръка и другите ресурси и така държавите от Третата
вълна стават по-независими от партньорите си от Първата и
Втората вълна, като се изключат пазарите. Все по-често те
сключват сделки помежду си. Вероятно техните високостойност­
ни технологии, основани на познанието, ще поемат редица дей­
ности, които сега се извършват с нископлатена работна ръка, и
ще ги правят по-бързо, по-добре и по-евтино.
Казано другояче, тези промени заплашват да прекъснат
съществуващите икономически връзки между бедните и богатите
държави.
Но не е възможно това да се осъществи изцяло. Границите на
държавите от Третата вълна не могат да ги предпазят от
нашествието на болести, замърсявания и имигриранти. Нито пък
богатите нации ще оцелеят, ако бедните водят екологична война
и променят своята околна среда по начини, които представляват
заплаха за всички.
По тези причини напрежението между цивилизацията на
Третата вълна и двата остарели вида цивилизации ще продължи
да расте. Новата цивилизация ще се бори да установи господство
точно както модернизаторите от Втората вълна са правили по
отношение на предмодерните общества на Първата вълна през
изминалите векове.
Разбирането на концепцията за сблъсъка на цивилизациите
ни помага да схванем смисъла и на много странни на пръв поглед
феномени, като например днешния ярко изявен национализъм.
Национализмът е идеологията на националната държава, която
е продукт на индустриалната революция. По този начин
земеделските общества на Първата вълна, докато се стремят
да започнат и завършат процеса на индустриализация, при­
добиват външните белези на националността. Бившите. съветски
републики, като Украйна, Естония и Грузия, усилено настояват
за самоопределение и за връщане на старите национални
символи, които ги характеризират като държави от Втората
33
 Алвин и Хайди Тофлър
нoвaтn цuвuлuзaцuя

вълна и индустриалната ера - знамена, въоръжени сили и

"Смесването" на отделни елементи от Втората и Третата вълна
валута.
във всяка държава с високоразвити технологии и налага собствена

Много хора, живеещи в света на високите технологии, трудно характерна "организация". Независимо от това бъдещето е ясно.

могат да проумеят мотивацията на ултранационалистите. Техният Световната надпревара ще бъде спечелена от държавите, които
високомерен патриотизъм им изглежда забавен, напомня на завършат процеса на своето преобразуване в съответствие с

страната Фридония (Свободия) от филма "Патешка супа" на братя
Маркс, който осмива желанието за национално превъзходство по
време на война, водена от две измислени държави.
И, обратно, за националистите е неразбираемо как някои
Третата вълна без особени вътрешни размествания на социал­
ните слоеве или силни политически вълнения.
В същото време историческият преход от свят, разделен на
две, към свят, разделен на три, може да задейства най-прикритите

държави позволяват на други да посягат на неприкосновената

стремежи към господство на земята, защото всяка държава се

им независимост. Въпреки това "глобализацията" на бизнес и опитва да заеме своето място във възникващата трипластова

финанси, потребна на развитите икономики на Третата вълна, структура на властта. Зад това величествено преразпределение

прави рутинни пробиви в националния суверенитет, на който на силите се крие и промяната в ролята, значението и същността
на познанието.
толкова държат новите националисти.

С преобразуването на икономиката на Третата вълна

държавите са принудени да се откажат от част от своя сувере­

нитет и да възприемат увеличаващата се икономическа и

културна намеса отвън. Така, докато поетите и интелектуалците

от изостаналите региони пишат национални химни, поетите и

интелектуалците в държавите от Третата вълна възпяват

достойнствата на "света без граници" и "планетарното съзнание".
Получаващият се сблъсък на идеи, който отразява крайно
различните нужди на две коренно разграничаващи се цивили­

зации, може да предизвика едни от най-страшните кръвопролития

в следващите години.

Ако днешното преразпределение на света от два в три сектора

все още не е ясно очертано, то е защото преходът от икономиката

на тежкия физически труд на Втората вълна към икономиката

на Третата вълна, базирана на интелектуалния потенциал, все
още не е напълно завършил. Дори в САЩ, Япония и Европа
вътрешната борба за контрол между елитите на Втората и
Третата вълна не е приключила. Важните институции и сектори
на производството на Втората вълна са действащи, политически­
те и лобита продължават да са на власт.

34 35
 навата ЦШ3UJШЗQlJj1Я

ТРЕТА ГМВА
За разлика от капитала, труда и земята икономистите и бизнес­
мените обикновено пренебрегват опита, когато калкулират
необuходимите за производството вложения. А именно този ресурс
е наи-важният от всички.

Живеем в един от онези исторически моменти, когато

КРАЙНИЯТ цялостната структура на човешкото познание отново се разтър­

ства от промени, предизвикани от падането на старите бариери.

ЗАМЕСТИТЕЛ Ние не само трупаме по-голямо количество факти. Точно както
преустройваме фирми и цели икономики, така реорганизираме
изцяло производството и разпространението на знания и символите

им, използвани да ги предават.

Какво означава това? Означава, че създаваме нови мрежи от

Четящият тези редове притежава смайващото умение, наречено
знания, които свързват по сензационен начин понятия, създават
грамотност. Човек понякога се шокира, когато се сети, че всеки
удивителна йерархия в изводите, раждат нови теории, хипотези и
от нас е имал предци, които са били неграмотни. Не глупави или
представи, основани на новаторски предположения, нови езици,
невежи, а съвсем неграмотни. И не само това, те са били и неспо­
системи от правила и логика. Предприятията, правителствата и
собни да боравят с числа, да извършват и най-простото аритме­
индивидите събират и съхраняват по-широка база данни от което
тично действие. Малцината, които са умеели това, били обявявани
и да е предишно поколение в историята.
за изключително опасни. Едно чудесно предупреждение,
приписвано на Августин, гласи, че християните трябва да се пазят
Още по-важното е, че свързваме данните по повече начини,

от хора, които могат да събират и изваждат числа. Очевидно те

давайки им контекст и превръщайки ги в информация. Събираме
големи късове от информация във все по-обхватни модели и
"са в заговор с дявола".
структурни строежи на познанието.
Едва хиляда години по-късно се появяват "учители по смя­
Новото познание не е напълно "правилно", истинно или дори
тане", които подготвят ученици за търговското поприще. По-голя­
категорично. Немалка част от него (в смисъла на използваното
мата част от най-простите знания, признати от съвременния
тук понятие) е неизречена и се състои от наставени пред­
бизнес, са продукт на векове и хилядолетия постепенно културно
положения, от частични модели, от незабелязани аналогии. То
развитие. Познанията, натрупани в Китай, Индия, от арабите и
включва не само рационална информация или данни, но и
финикийските търговци, както и на Запад, са непризнатата част
ценности - рожба на страсти и чувства, да не говорим за въобра­
от наследството, на което днес разчитат всички изпълнителни
жение и интуиция.
директори на фирмите по цял свят. Всяко следващо поколение
Именно днешната гигантска промяна в самите основи на
усвоява тези знания, приспособява ги, предава ги и бавно изгражда
общественото познание, а не модата на компютрите или чисто
резу лтатите.

Всички икономически системи стъпват върху някаква база

финансовите операции, обяснява появата на свръхсимволната
икономика на Третата вълна.
знания. Бизнеспредприятията зависят от натрупания по-рано опит.

36
37
 АлвuнuХaiiдu Тофлър
АЛХММИЯТА НА ИНФОРМАЦИЯТА
Много промени в системата от знания на обществото преминават
направо в бизнесоперации. Именно системата от знания е по­
важна за фирмата, отколкото банковата, политическата или
енергийната система.
Извън истината, че нито един бизнес не може да се осъществи
без език, култура, данни, информация и ноу-хау, налице е по­
съществения факт, че всички ресурси са предназначени да
създават блага. А по-подходящ ресурс от познанието няма.
Да вземем масовото производство на Втората вълна. В повечето
заводи излиза прекалено скъпо да се промени продуктът. Изискват
се високоплатени конструктори, механици и други специалисти.
В резултат се удължава престоят на машините, което поглъща
капитала, лихвите и амортизационните отчисления. Затова с
увеличаването на серийното производство на еднакви стоки цената
за единица продукт намалява. Върху тази основа стъпва теорията
за икономиите от мащаба на производство.
Но новата технология обръща с главата надолу теориите на
Втората вълна. Вместо да произвеждаме стоки за масова употреба,
вървим към демасовизирано производство. Следствието е бум от
стоки и услуги по заявки на клиента. Последните производствени
технологии, управлявани с компютри, правят възможно, при това
и евтино, безкрайното многообразие.
Новите информационни технологии всъщност свеждат цената
на разноvuразието до нула и намаляват обема на някогашните
жизненоважни икономии от мащаба на производството.
Или да вземем суровините. Една находчива компютърна
програма, включена към струг, може да нареже по-голям брой
детайли от същото количество стомана в сравнение с повечето
майстори стругари. Новите знания правят възможно да се
произвеждат чрез миниатюризация по-малки и по-леки стоки,
което съкращава разходите за склад и транспорт. А точният гра-
38
Новата цuвuлu:зaupя
фик на доставките, т. е. по-добрата информация, означава бъдещи
спестявания при превозването на стоките.
Новото познание води също и до създаването на нови
материали - от справи за самолетостроенето до биологични
вещества. у величава се способността ни да ги заменяме един с
други. Значими научни открития ни позволяват на молекулярно
равнище (според нуждите) да постигнем желаните термични,
електрически и механически характеристики на веществата.
Досега единствената причина за превозването на огромни
количества от суровини като боксит, никел или мед до различни
точки по земното кълбо е липсата на знания как да превърнем
местните материали в полезни заместители. С добиването на това
ноу-хау драстично ще спаднат транспортните разходи. С две
думи, познанието може едновременно да замести и ресурсите, и
тяхното транспортиране.
Същото важи и за енергията. Няма по-добър пример как зна­
нията заместват другите ресурси от последните научни откри­
тия в областта на свръхпроводимостта. Те свеждат до минимум
енергията, необходима за произвеждането на единица продукт.
Знанието, освен че заменя материали, транспорт и енергия,
спестява време. Времето само по себе си е един от най-важните
икономически ресурси, макар че никъде не се отбелязва в сче­
товодните книги на фирмите от Втората вълна. То на практика
остава скрита инвестиция. Особено когато промяната ускорява
своя темп, способността да се пести време - например с по-бързи
комуникации или с бърза доставка на нови продукти на пазара -
може да превърне загубата в печалба.
Новото познание увеличава скоростта на процесите, доближава
ни до една незабавно действаща икономика, замества времето.
Пространството също е запазена и завладяна от познанието
територия. Отделът за транспортни системи на "Дженерал
Електрик" произвежда локомотиви. С въвеждането на модерна
организация за обработка на информацията и връзки с достав­
чиците компанията вече е способна да реализира продукцията
39
 Алвин и Хайди Тофлър Новата цивилизация

си двадесет пъти по-бързо и да спести цял акър* складова
площ.
Освен миниатюризираните продукти и редуцираната складова
площ са възможни и други икономии. Развитите информационни
технологии, включително сканирането на книжка
телекомуникационни възможности, базирани на компютри и нови
знания, позволяват да се пренесе производството
скъпоструващите градски центрове, както и още повече да се
намалят енергийните и транспортните разходи.
ПОЗНАНИЕТО СРЕЩУ КАПИТМА
Толкова много е писано за заместването на човешкия труд от
компютрите, че често пренебрегваме на чините, по които
познанието замества и капитала.
Наистина в известен смисъл познанието е по-дългосрочна
заплаха за властта на финансите, отколкото организираните
работници или антикапиталистически настроените политически
партии, защото, казано за сравнение, информационната революция
намалява необходимите за производството на единица продукт
средства в капиталистическата икономика. Нищо не може да бъде
по-революционно от това.
Виторио Мерлони е 61-годишен италиански бизнесмен.
Компанията му произвежда 10 % от всички перални машини,
хладилници и други по- важни домакински уреди, продавани в
Европа. Най-сериозните му конкуренти са шведската фирма
"Електролукс" и холандската "Филипс".
Според Мерлони "сега се нуждаем от по-малко капитал, за
да свършим същото нещо", което в миналото е изисквало повече
средства. "Това означава, че една бедна държава днес може да
бъде много по-богата със същото количество капитал, отколкото
пред 5-10 години."
Причината е, че технологиите, основани на познанието,
редуцират средствата, необходими за произвеждането на миялни
машини, печки или прахосмукачки. Мерлони смята, че инфор­
мацията заменя необходимостта да се поддържа скъпоструващ
и новите стоков инвентар. С бързото откликване на нуждите на пазара и с
постигането на икономически изгодни малки серийни
извън производства по-добрата и незабавна информация позволява да
се намали съхраняването на части и готова продукция по гари и в
складове. Мерлони успява да съкрати с 60 % разходите си за
съхранение на стоковите запаси.
Неговите действия бяха копирани от всички големи компании
в САЩ, Япония и Германия, като чрез доставка на части just-in-
time (суперекспресни) на базата на компютъризирана информация
навсякъде запасите се съкратиха.
Намаляването на стоки в складовете, разбира се, означава не
само използване на по-малко пространство и по-ниски разходи по
поддръжката на недвижимите имоти, но и редуцира данъците,
застраховките и режийните разноски.
Дори първоначалната цена на компютрите, софтуерната
информация и телекомуникациите сама по себе си да е висока,
според Мерлони цялостните икономии показват, че компанията
му с по-малък капитал извършва същата работа както преди.
Майкъл Милкън, който добре познава инвестирането,
обобщава това в пет думи: "Човешкият капитал измести дола­
ровия (паричния - бел. прев.) капитал."
Како намалява необходимостта от суровини, труд, време,
пространство, капитал и други вложения, познанието се превръща
в централен ресурс на една модерна икономика. По тази причини
стойността му стремително се повишава.

* Акър - мярка за повърхност = 4046 м 2

- Бел nрев.

40 41
 навата цuвшшзацuя

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА 1. фАКТОРИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Докато земята, трудът, суровините и капиталът са фактори на

производството на икономиката на Втората вълна от миналото,
познанието, използвано тук в широк смисъл, включващ данни,

информация, образи, символи, култура, идеология и ценности, е

централен ресурс на икономиката на Третата вълна.
КАК СЪЗДАВАМЕ Както се подчерта вече, подходящите данни, инфОР:\1дция и/или

БМГА знания правят възможно редуцирането на всички други вложе­

ния, използвани за създаването на блага. Но концепцията за

познанието като "краен заместител" все още не е разбрана масово.
Повечето икономисти и счетоводители са смутени и объркани от
През 1956 г. съветският вожд Никита Хрушчов произнася извес­
тази идея, защото тя няма количествени измерения.
тната си надута фраза: "Ние ще ви погребем", с което има предвид,
Това, което прави икономиката на Третата вълна революцион­
че през следващите години комунизмът икономически ще
на, е фактът, че докато земята, трудът, суровините и дори капи­
изпревари капитализма. В хвалбата прозира и заплахата за военно
талът може да се разглеждат като ограничени ресурси, позна­
надмощие, която отеква в целия свят.
нието е неизчерпаемо като цяло. За разлика от една висока пещ
Тогава малцина обаче дори смътно подозират как една
или една поточна линия познанието може да бъде използвано от
революция в системата на създаване на блага на Запада ще
две предприятия едновременно. Те могат да го прилагат и за да
промени световното военно равновесие, както и самата същност
създават още познания. Затова икономическите теории на Втората
на военното дело.
вълна, основани на ограничени, изчерпаеми средства, са не­
Хрушчов, а и повечето американци не знаят, че през 1956 г. за
приложими в икономиката на Третата вълна.
първи път в САЩ броят на чиновниците и служителите в
областта на услугите надминава този на работниците в
производството. Това е и един ранен белег на залеза на
2. НЕМАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ
индустриалната икономика на Втората вълна и на зараждането
на новата икономика на Третата вълна.
Стойността на една фирма на Втората вълна може да се измери в
За да разберем необикновените промени, които стават тогава,
рамките на дълготрайните й активи, като сгради, машини, акции
и за да предвидим още по-драматичните предстоящи промени, се
и стокови записи. Цената на печелившите фирми на Третата вълна
налага да разгледаме съществените черти на новата икономика
обаче все повече се определя от способността стратегически и
на Третата вълна. Като рискуваме известно повторение, lце
оперативно да се усвоява, генерира, разпространява и прилага поз­
илюстрираме не само рентабилността на бизнеса и световната
нанието.
надпревара, но и политическата икономика на ХХ! век.
Истинската стойност на компании като "Хитачи", "Кодак" или
"Сименс" зависи повече от идеите, проницателността и информа-

42 43
 навата цuвшшзацuя
Алвин и Хайди Тафлър

В същото време рекламата се насочва към все по-малки па­

цията в главите на служителите им и в базата данни и патентите,
зарни сегменти, достигани чрез демасовизиращите се медии.
които тези компании контролират, отколкото от камионите,
Драматичният срив на широката аудитория намира израз и в
технологичните линии и другите материални активи, които могат
кризите на големите някога телевизионни компании Ей Би Си
да притежават. Самият капитал все повече се измерва с
нематериални стойности.
Си Би Ес и Ен Би Си, докато компанията"Телекъмюникейшънс':
в Денвър обявява, че разполага с мрежа от оптични влакна,
способна да предостави на зрителите 500 интерактивни теле­
визионни канала. Чрез такива системи купувачитестават по-лесно
З.ДЕМАСОВИЗИРАНЕ
мишена за продавачите. Едновременнодемасовизиранена произ­
водството, разпространениетои комуникациите прави револю­
Масовото производство - определяща характеристика на икономи­
ционен скок в икономикатаи променя характера й - от хомогенна
ката на Втората вълна, постепенно остарява, тъй като фирмите
тя се превръща в хетерогенна.
усилено инсталират информационни, често и роботизирани
производствени системи, способни да създадат безкрайно разно­
образие от продукти дори и по заявка на клиента. Революционният
4. ТРУД
резултат всъщност е де~1асовизиране на масовото производство.
Въвеждането на модерни "Гъвкави технологии" повишава раз­
Трудът сам по себе си се променя. Нискоквалифицираният и по
нообразието и подхранва възможността за избор на клиента
същество равностоен (взаимозаменяем) физически труд е основ­
дотолкова, че един магазин на "Уол-Март" може да предложи на
ният двигате.Jl на Втората вълна. Широкото обучение тип "завод­
купувача да направи подбор от почти 110 ООО продукта от разли­
ско" подготвя работниците за рутинни, повтарящи се действия.
чен тип, размер, модел и цвят.
Обратно, Третата вълна се съпътства от растяща неравностойност
Но "Уол-Март" е верига за масова търговия. Масовият пазар
на тру да поради неимоверното увеличаване на изискванията за
все повече се разпада на диференцирани ниши според нуждите
квалификация.
на клиента, като разнородната и по-голяма информация създава
Мускулната сила е заменяема. Затова един напуснал или
възможност производителите да определят и обслужват микро­
уволнен работник бързо и евтино може да бъде заместен. Пови­
пазари. Специализираните магазини, бутиците и супермагазините,
шаващото се равнище на специализирана квалификация, налагано
телевизионните системи на "Хоум-шопинг", компютъризираните
от икономиката на Третата вълна, обаче затруднява и оскъпява
покупки, директните доставки на адрес и други системи предлагат
намирането на подходящия човек със съответните умения.
на растващо разнообразие от канали, по които производителите
Въпреки че той (или тя) среща конкуренцията на много други
могат да разпространяват стоките си до потребителите в
безработни, извършвали физически труд, един портиер, уволнен
условията на все по-демасовизирarция се пазар. Когато писахме
от огромна военна компания, може да стане портиер и в училище
"Шок от бъдещето" в края на БО-те години, прозорливи търговци
или в застрахователен офис. За разлика от него електроинженер,
започнаха да говорят за "сегментация на пазара". Днес те вече не
който години наред е изработва.J! сателити, не притежава
акцентират върху "сегментите", а върху "частиците" - семей­
необходимите умения, за да бъде нает във фирма, занимаваща се
ството, дори отделния индивид.

45
44
 АлвU/i uХайдu Тофлър
с екологични технологии. Един гинеголог не може да прави
мозъчни операции. По-голямата специализация и бърза::а промяна
в изискванията за квалификация нарушават равностоиността на
труда.
С развитието на икономиката се предвижда бъдеща промяна
в съотношението между "пряк" и "косвен" труд. В традиционния
смисъл преки или "произвеждащи" работници са онези в халетата
на фабриките, които действително създават продукта. Те
произвеждат добавена стойност и всеки друг се смята за
допринасящ само "косвено" или непроизвеждащ.
Днес тези разграничения избледняват, защото пропорциите
между работниците и чиновниците, техниците и специ~листите
дори в заводите се променят. Поне толкова стоиност се
произвежда от "косвения" труд, колкото и от "прекия", ако не и
повече.
5. НОВОВЪВЕДЕНИЯ
с възстановяването на икономиката в Япония и Европа след
Втората световна война американските форми се срещат със
сериозни съперници. За да са конкурентоспособни, се налагат
постоянни нововъведения - нови идеи за продукти, технологии,
методи, пазари, средства. В американските супермаркети се
представят около 1000 нови продукта всеки месец. Преди още
компютърният модел 386 да бъде заменен с модел 486, новият
чип за модел 586 вече е създаден. По този начин находчиви
фирми насърчават служителите си да поемат инициативата, да
предлагат нови идеи и дори при необходимост да "нарушават
правилата".
46
Новата цuвшшзaцuя
6. МАЩАБ
Работните звена намаляват своя обем. Мащабът на операциите се
миниатюризира ведно с голяма част от продуктите. Многобройни
работници, извършващи един и същ физически труд, се заменят
от малки диференцирани работни групи. Големите производства
се раздробяват, а малките се множат. "Ай Би Ем", с 370 ООО
служители, води борба на живот и смърт с малки предприятия от
цял свят. За да оцелее, компанията уволнява много работници и
се разцепва на 13 различни по-малки бизнесотдела.
В системата на Третата вълна икономиите от мащаба на
производството често се погубват от нерентабилността на слож­
ните структури. Колкото по-сложна е организацията на дадена
фирма, толкова по-трудно лявата ръка предвижда действията на
дясната. Нещата излизат от контрол. Проблемите се увеличават
и могат да унищожат всяка от ползите, очаквани поради огромния
обхват на дейността. Старата идея, че по-голямото непременно е
и по-добро, все повече излиза от мода.
7. ОРГАНИЗАЦИЯ
В усилията си да се приспособят към скоростните промени фир­
мите се надпреварват в разрушаването на бюрократичните
структури на Втората вълна. Компаниите от индустриалната ера
се характеризират с подобни организационни схеми - пира­
мидални, монолитни и бюрократични. Днешният пазар, тех­
нологиите и потребителите се нуждаят от бърза промяна и по
толкова различни начини упражняват натиск върху фирмата, че
бюрократичната униформа излиза от употреба. Търсят се изцяло
нови форми на организация. "Модернизацията" например, се­
гашният хит в мениджмънта, има за цел да преструктурира
компанията по отношение на методите на работата повече,
отколкото по отношение на пазара или на отделни особености.
47
 Алвин и Хайди Тофлър
Относително стандартизираните структури отстъпват пред
организациите тип "матрица", проектните екипи
центровете, формиращи печалба, както и пред увеличаващото се
разнообразие от стратегически обединения, смесени дялови пред­
приятия и консорциуми, повечето от които излизат извън нацио­
налните граници. Откакто пазарите постоянно се изменят, мес­
тоположението е по-маловажно от подвижността и гъвкавостта.
8. ИНТЕГРАЦИЯ НА СИСТЕМИТЕ
Все по-усложняващата се икономика изисква по-съвършена ин­
теграция и управление. Характерен е случаят с "Набиско". Ком­
панията - производител на храни, изпълнява дневно
ки за буквално стотици хиляди различни стоки, които трябва да
се транспортиратот 49 завода и 1З разпределителни центъра, като
едновременно се съобразява с ЗО ООО отделни сделки за поощря­
ване на продажбите, свързани с потребителите.
у правлението на такъв сложен процес налага нови форми в
ръководството и извънредно добра интеграция на системите. А
това от своя страна води до проникването на все по-голям обем
информация в организацията.
9. ИНфРАСТРУКТУРА
Да се постигне пълен контрол означава да се следят всички
елементи и продукти, да се синхронизират
нерите и търговците да имат взаимна информация за плановете
си, хората от научноизследователския сектор да са в течение на
нуждите на производството и най-вече управлението да има точна
* Ad hocratic - От лат. израз "ad hoc", т. е. екипи, които работят според
случая. - Бел. прев.
48
Новата цивилизация
представа за всичко, което става. За тази цел са необходими
"ad hocratic"*, милиарди долари, които се влагат в електронни мрежи, свързващи
компютри, база данни и други информационни технологии.
Тази обширна елекронноинформационна система, често
осъществявана със спътници, обединява цели компании, като в
много случаи ги свързва с компютрите и мрежите на доставчиците
и на потребителите. Мрежите са създадени, за да се свързват с
други мрежи. Япония е вложила 250 милиарда долара, за да раз­
вие по-добра и по-бърза система от мрежи през следващите 25
години. Белият дом прокарва оспорвания си план за "инфор­
~шционна свръхмагистрала". Едно е ясно: електронните връзки
образуват основната инфраструктурана икономиката на Третата
вълна.
500 поръч­
10. УСКОРЕНИЕ
Като резултат всички тези промени ще ускорят хода на опера­
циите и сделките. Икономиите от скоростта изместват икономиите
от мащаба на производството. Съревнованието е толкова
интензивно и изискванията към скоростта са толкова големи, че
старото правило "Времето е пари" получава съвременно звучене:
"Всеки следващ интервал от време струва по-скъпо от пред­
ходния."
Времето се превръща в критична променлива, отразяваща се
в доставките just-in-time и в опита да се намалят "решенията в
ход". Бавната, постепенна, осъществявана крачка по крачка
доставките, инже­ автоматизация". Фирмите се конкурират на база време. Дуейн
Питърсън, главен изпълнителен директор в "Мерил Линч",
изразява новата неотложна нужда с думите: "Парите се движат
със скоростта на светлината. Информацията трябва да се движи
по-бързо." Затова ускорението тласка бизнеса на Третата вълна
все по-близо до измеренията на реалното време.
49
 Алвul-t u Хайди Тофлър

ПЕТА ГЛАВА
***
Взети заедно, тези десет характерничерти на икономикатана
Третата вълна (освен много други) очертават монументалната
промяна в начина на създаването на блага. Преминаването на
САЩ Япония и Европа към тази нова система, макар и все още
непъ~но, представлява единствената най-важна промяна в
световната икономика, откакто индустриалната революция
наложи развитиетона фабричнотопроизводство.
МАТЕРИАЛ-ИЗЪМ!

Един ден, по време на управлението на Роланд Рейгън, малка

група се събра около масата в "Семейната столова" в Белия дом,
за да обсъди в дългосрочен план бъдещето на САЩ. Групата се
състоеше от осем известни футуролози, към които се при­
съединиха вицепрезидентът и трима от съветниците на Рейгън.
Сред тях беше и новоназначеният шеф на канцеларията на
президента - Доналд Рейгън.
Заседанието се организира от авторите на тази книга по молба
на Белия дом. То започна със следното изказване: въпреки че
футуролозите имат различно мнение по много технологични, со­
циални и политически въпроси, налице е единодушие по отно­

шение на дълбоката трансформация, която търпи икономиката.

Веднага след изказването Доналд Рейгън рязко заяви: "Значи
смята те, че ще започнем взаимно да си подстригваме косите и да

си подхвърляме хамбургери? Нима няма да продължим да бъдем

велика производствена сила?"
П резидентът и вицепрезидентът се огледаха в очакване на
отговор. Повечето хора около масата изглеждаха изненадани от
грубата внезапна атака на шефа на канцеларията. Отговори Хайди
Тофлър. "Не, господин Рейгън - възрази тя търпеливо, - САЩ
ще продължи да бъде велика производствена сила. Просто про­
центът на работещите в заводите няма да е толкова голям."

51
50
 Алвин и Хайди Тофлър
Като обясни разликата между традиционните методи на
производство и начина, по който се произвеждат компютрите "M~­
кинтош", тя подчерта, че САШ със сигуРНQСТ е един от наи­
големите производители на хранителни стоки в света с по-малко
от 2 % от работната си сила, заета в сектора на селскотО сто­
панство. Всъщност през миналия век колкото повече са нама­
лявали заетите със земеделие в сравнение с другите сектори, тол­
кова повече се е засилвала, вместо да отслабва, мощта на САШ
като аграрна държава. Защо същото да не важи и за промишле-
ността?
Смайващ е фактът, че след периоди на възход и упадък броят
на заетите в промишлеността в САШ през 1988 г. е почти същият,
както през 19б8 г. - малко над 19 милиона души. В процентно из­
ражение промишлеността съставя същия дял в националното
производство както и преди ЗО години. Но това се осъществява с
труда на по-малка част от общата работна сила.
Още повече, че пътят е ясен: американското население, както
и работната сила навярно ще нарастват по брой, а много от аме­
риканските производители през 80-те и 90-те години се aBTO~1a­
тизираха и реорганизираха, следователно намаляването на
заетостта в промишлеността, отнесено към общата заетост, трябва
да продължи. Според някои преценки САШ вероятно ще създава
дневно по 10 хиляди нови работни места през следващата декада,
от които ще е малък броят или изобщо ще липсва такъв в про­
мишления сектор. Подобен процес трансформира и европейската,
и японската икономика.
Въпреки това дори и сега думите на Доналд Рейгън понякога
се повтарят от ръководители на западащи американски
индустрии, от лидери на профсъюзи с намаляваща членска маса
и от икономисти или историци, които бият барабана, че зна'I;Iението
на промишлеността е огромно - сякаш някой твърди обратното.
Зад по-голямата част от тези разсъждения стои идеята, че
прехвърлянето на работна ръка от сектора на физическия труд
към този на услугите и интелектуалния труд се отразява по ня-
52
Новата цuвuлuзcщuя
какъв начин зле на икономиката и че един малък производствен
сектор (в смисъл на работни места) изпразва съдържанието на
икономиката. Такива аргументи напомнят възгледите на
френските фuзuокраmu от XVIII в., които, неспособни да си
представят индустриалната икономика, смятат земеделието за
единствената "произвежцаща" дейност.
НОВОТО ЗНАЧЕНИЕ НА БЕЗРАБОТИQAТА
По-голямата част от воплите заради "залеза" на промишлеността
се подхранват от егоизма на Втората вълна и от отживелите
понятия за блага, производство и безработица.
От БО-те години насам преходът от физическия труд на втората
вълна към сферата на услугите и свръхсимволните дейности на
Третата вълна става широкообхватен, драматичен и необратим.
Днес в САШ с този вид дейности е заета З/4 от работната сила.
Голямата промяна в глобален аспект намира отражение във
факта, че световният износ на услуги и "интелектуална
собственост" сега е равен на износа на електроника и автомобили,
взети заедно, или на сбора от износа на храни и горива.
Авторите на тази книга и други футуролози предсказаха тази
значителна промяна още през БО-те ГОдИни. Но първите предупреж­
дения бяха пренебрегнати и затова преходът стана ненужно труден.
Масови уволнения, фалити и други катаклизми обхванаха ико­
номиката, след като изостаналите производства, закъснели да ин­
сталират компютри, роботи и електронни информационни сисreми,
както и да се реструктурират, се оказаха пометени от лавино­
образното надпреварване. Мнозина прехвърляха вината за своите
проблеми върху чуждестранната конкуренция, високите или нис­
ките лихвени проценти, свръхрегулацията и хиляди други фактори.
Някои от тях, без съмнение, играеха своята роля. Но точно
толкова виновно се оказа и високомерието на най-мощните
индустриални компании - производителите на автомобили, сто-
53

АлвИ/i и Хайди Тофлър
манодобивните заводи, корабостроителниците и текстилните
фирми, които дълго време бяха господствали в икономиката.
Тяхното управленческо късогледство наказа онази част от
обществото, която най-малко бе виновна за технологическата
изостаналост и бе най-неспособна да се защити - работниците.
Фактьт, че общата заетост в производството през 1988 г. бе на
същото равнище от 1968 Г., не означава, че уволнените междувремен­
но работници просто са се върнали на старите си работни места.
Напротив, компаниите имат необходимост от коренно различен вид
работна сила с въвеждането на повече технологии на Третата вълна.
Старите заводи от Втората вълна се нуждаеха главно от
равностойни, взаимозаменяеми работници. Обратно, начинът на
работа при Третата вълна изисква разнообразни и непрекъснато
развиващи се умения, което значи, че работниците стават все по­
неравностойни. И това обръща проблема с безработицата наопаки.
В индустриалните общества на Втората вълна една "инжек­
ция" от изразходван капитал или покупателната мощ на потреби­
телите можеше да стимулира икономиката и да създаде работни
места. При 1 милион безработни по принцип една такава инжекция
би могла да раздвижи икономиката и да разкрие 1 милион работни
места. Докато трудът е равностоен или се изискват такива умения,
които могат да се усвоят за по-малко от час, действително всеки
безработен е способен да заеме почти всяка една длъжност.
В съвременната свръхсимволна икономика това не важи.
Голямата безработица изглежда непреодолима и нито
мерките на традиционните кейнсианци*, нито на монетарис-
* Джон Мейнард Кейнс (1883-1946) - английски икономист, основател на едно
от най-големите направления в икономическата теория - кейнсианството; главен
британски представител на БреThН-Удската валутна конференция, разработила
на базата на т. нар. план "Кейнс" концепцията за създаването на Международния
валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Според
кейнсианците противоречията в капиталистическата система, икономическите
кризи и безработицата могат да се отстранят чрез държавно регулиране; те
поддържат и идеята за държавно стимулиране на потреблението. - Бел nрев.
54
Новата цuвшшзaцuя
тите* могат да помогнат. Спомняме си, че за да се справи с
Голямата депресия, Джон Мейнард Кейнс увещаваше пnа­
вителството да предизвика изкуствено потребление с цел да
се напълнят джобовете на потребителите. Видели се с пари,
потребителите щели да се юрнат да пазаруват. А това би на­
карало производителите да разширят своята дейност и да
наемат повече работници. Резултатът е "Сбогом, безработица!".
Монетаристите пък искат манипулации с лихвения процент
или с паричното предлагане за увеличаване или намаляване
на покупателната способност в зависимост от нуждите.
В днешната глобална икономика помпането на пари в джоба
на потребителя може просто да ги изпрати в чужда държава, без
да подпомогне с нещо родната икономика. Американецът, който
иска да си купи нов телевизор или компактдиск, просто изпраща
долари в Япония, Корея, Малайзия или другаде. Покупката не
разкрива работни места в родината му.
Съществува обаче един много по-основен недостатък в старите
стратегии: акцентът все още пада повече върху обращението на
парите, отколкото върху знанията. А вече не е възможно да се
намалява безработицата просто чрез увеличаване на работните
места, защото проблемът отдавна не се състои в броя им. Бе­
зработицата от количествена се превръща в качествена величина.
Безработните отчаяно се нуждаят от пари, за да оцелеят те и
семействата им. Необходимо и морално е те да бъдат осигурени
с прилично равнище на социална помощ. Но всички ефективни
стратегии за намаляване на безработицата в свръхсимволната
* Монетаризмът е икономическа школа, според която икономическите
процеси се саморегулират чрез промените в обема и структурата на паричното
обращение, обявява се против намесата на държавата във възпроизводствения
процес. Доктрината на монетаризма е развита от т. нар. Чикагска школа през
50-те години на ХХ в., неин лидер е МИЛThН Фридман. Основните принципи,
развити от школата, намират реално приложение в провежданата от Р. Рейгън
и М. Тачър икономическа политика на САЩ и Великобритания през 80-те
години на нашия век - Бел. прев.
55
 Алвиft и Хайди Тофлър
икономика трябва да зависят по-малко от алокацията на благата
и повече оталокацията на знанията.
. Освен това, понеже тези нови работни места едва ли ще се
открият в онова, което ще наричаме "производство", се налага да
подготвим хората чрез образование, чиракуване, обучение на
място в грижите за увеличаващото се възрастно население,
осигуряване на грижи за децата, здравеопазване, лична
безопасност, квалификационни курсове, забави и други раз­
влечения през свободното време, отпуски, отдих, туризъм и т. н.
Необходимо е да започнем да се отнасяме със същото ува­
жение, насочено по-рано към промишления сектор, и към сферата
на услугите, вместо подигравателно да я омаловажаваме с
нарицателното "подхвърляне на хамбургери". "Макдоналдс" не
може единствен да олицетворява целия обхват от дейности,
включващи от учителската професия до работата в агенция за
запознанства или в болничен рентгенологичен център.
Нещо повече. Ако, както често се твърди, заплатите в обслуж­
ващата сфера са ниски, решението е да се увеличи производи­
телността на услугите и да се въведат нови форми на органи­
зация на работната сили и колективно договаряне. Профсъюзите,
чието първоначално предназначение е да защитават интересите
на работниците в заводите и в масовото производство, трябва
коренно да се преобразуват или да се заместят от организации от
нов тип в съответствие със свръхсимволната икономика. За да
оцелеят, ще трябва да понасят, а и да противодействат на явления
като :тт)()грами за надомна работа, ненормирано работно време или
работа на половин ден.
Накратко, появата на свръхсимволната икономика ни
принуждава да ревизираме из основи отношението си към
цялостния проблем незаетост. Но да се бориш срещу остарели
схващания, означава да се бориш и срещу онези, които имат изгода
от тях. Системата за създаване на блага на Третата вълна затова
заплашва отдавна установените йерархични отношения в
управлението на корпорации, профсъюзи и правителства.
56
Новата цuвuлuзaцuя
СПЕКТЪРЪТ НА ИНТЕЛЕКТУМНИЯ ТРУД
Свръхсимволната икономика изважда от употреба не само
нашата концепция за незаетостта, но и концепцията ни за труда.
За да разберем какво включва тя, както и борбите за власт, които
възбужда, ще ни е необходим обновен речник.
Затова дори разделението на икономиката на такива сектори
като селско стопанство, промишленост и услуги днес по-скоро
обърква отколкото изяснява нещата. Съвременните високоско­
ростни промени замъгляват някогашните точни разграничения.
Вместо да се придържаме към старите класификации, трябва да
хвърлим поглед зад наименованията и да разберем какво
действително правят хората в тези фирми, за да създават добавена
стойност. С поставянето на този въпрос ще открием, че все по­
голяма част от труда и в трите сектора представлява обработка
на символи или интелектуален труд.
Фермерите сега използват компютри, за да изчислят коли­
чеството фураж, в стоманодобивната промишленост работят с
контролни табла и видеоекрани, инвеститорите включват
портативните си компютри, когато моделират финансовите па­
зари. Без значение е дали икономистите определят тези дейности
като земеделски, промишлени или обслужващи.
Разпадат се дори професионалните категории. Класифи­
цирането на някои като пазач на склад, оператор на машина или
търговски представител по-скоро скрива дейността му, а не я
обяснява. Днес е много по-полезно работещите да се групират
според размера на обработката на символи или на извършения
интелектуален труд, който е част от работата им, независимо от
названието на длъжността или местоработата - било то магазин,
камион, завод, болница или канцелария.
В тъй наречения от нас "спектър на интелектуалния труд"
попадат научният работник, финансовият експерт, компютърният
програмист и обикновеният административен чиновник. Защо
включваме в една и съща група учени и чиновници? Отговорът
57
 АлвuнuХайдu Тофлър
е, защото въпреки че техните функции очевидно се различават и
те работят на съвсем различни равнища, и едните, и другите, а и
милиони като тях не правят нищо друго, освен да разпространяват
или генерират информация. Техният труд е напълно символичен.
В средата на "спектъра на интелектуалния труд" намираме
широк диапазон от "смесени" длъжности. Задачите изискват от
работници~е да извършват физическа работа, но и да боравят с
информация. Шофьорът в службите за експресни доставки на
колети има компютър до себе си. В модерните фабрики опера­
торът на машините е висококвалифициран информатор.
Администраторът в хотела, медицинската сестра и много други
имат работа с хора, но прекарват голяма част от времето си да
произвеждат, получават или дават информация.
Автомобилните механици в компанията "Форд" например,
макар и с ръце, изцапани с масло, използват компютърните
системи на "Хюлет Пакард", снабдени с "експертна програма",
която им помага да отстраняват повредите чрез достъп до
мегабайта памет, съдържаща технически чертежи и данни.
Системата им иска данни за колата, която поправят, позволява
им да търсят интуитивно в техническия материал, прави изводи
и ги води стъпка по стъпка в ремонта. Когато взаимодействат с
тази система, те механици ли са, или умствени работници?
Именно чисто физическият труд, който изчезва, се намира на
дъното на спектъра. С намаляването на физическия труд в ико­
номиката "пролетариатът" става малцинство, изместван все
повече от "когнитариата"*. По-точно казано, с развитието на
свръхсимволната икономика пролетариатът се
когнитариат.
Днес най-важните въпроси за вида труд се определят от това
доколко работата изисква обработка на информация, рутинна или
програмируема е тя, какво е теоретичното и равнище, какъв
достъп има работникът до централната банка данни и до
* Когнитариат - от лат. cognito (мисля) - Бел nрев.
58
Новата цuвwшзaцuя
управленческата информационна система и какви са правата и
отговорностите му.
НИСКОКВАЛИФИЦИРАНИТЕ
СРЕЩУ ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАНИТЕ
Толкова огромни промени не могат да се осъществят без конфликт
във властта. За да се предугади кой ще спечели и кой ще загуби,
трябва да разглеждаме фирмите като части от подобен спектър
на интелектуалния труд. Не се налага да ги класифицираме
според това дали са в промишления сектор, или в сектора на услу­
гите, а според това какво точно правят служителите им.
"Си Ес Екс" например е компания, която управлява
железопътната мрежа в цялата източна половина на САЩ и
същевременно е един от най-мощните презокеански превозвачи в
100 света. Но "Си Ес Екс" все повече се възприема като работеща в
информационни бизнес фирма.
Алекс Мандъл от "Си Ес Екс" казва: "Информационната част
от нашето комплексно обслужване расте непрекъснато. Не е дос­
татъчно само да се доставят стоки. Потребителите искат инфор­
мация: къде техните стоки ще бъдат консолидирани и деконсоли­
дирани, коя по време къде се намира, цени, митническа информа­
ция и много още. Ние правим бизнес, ръководен от информацията."
Това означава, че в "Си Ес Екс" процентът на заетите в средното и
високото ниво от спектъра на интелектуалния труд се увеличава.
превръща в
Това означава, че фирмите може най-общо да се класифицират
като висококвалифицирани, средно квалифицирани или ниско­
квалифицирани в зависимост от това в каква степен използват
познанието. Някои фирми и производства обработват повече ин­
формация от други в процеса на създаване на блага. Както отдел­
ните видове труд и те могат да се разположат в спектъра на инте­
лектуалния труд съгласно обема и сложността на умствения
труд, който извършват.
59
 Алвин и Хайди Тофлър
Нискоквалифицираните фирми обикновено концентрират
умствения труд около няколко човека на върха, като оставят
неумствения, или физическия труд за всички останали.
Движещото ги твърдение е, че работниците са невежи или че в
никакъв случай знанията им нямат връзка с производството.
Дори във висококвалифицирания сектор днес могат да се на­
мерят примери за "деквалифициране" - опростяване на работата
и свеждането й до нейните най-дребни съставни операции, като
по този начин производството се контролира стъпка по стъпка.
Тези опити да се прилагат методите на Фредерик Тейлър,
използвани във фабриките в началото на ХХ В., обаче пред­
ставляват вълната на нискоквалифицираното минало, а не на ви­
сококвалифицираното бъдеще. Защото всяко действие, което е
повтарящо се и толкова просто, че да се извършва без мисъл,
плаче във всички случаи за роботизация.
Колкото повече се движи икономиката към производството
на Третата вълна, толкова повече фирмите са принудени да
преосмислят ролята на познанието. Най-находчивите компании
във висококвалифицирания сектор са първите, който преосмислят
ролята на познанието и преустройват процеса на самата работа.
Действат с презумцията, че и производителността, и печалбата
ще скочат неимоверно, ако се премине към модерна технология
и се разкрие пълният потенциал на работника. Целта е по-добре
платена, по-малобройна и по-умна работна сила.
Обикновено висококвалифицираните фирми не са бла­
готворителни институции. Макар че работата в тях не е толкова
тежка от физическа гледна точка, както при нискоквали­
фицираните дейност, и атмосферата е по-приятна, характерно за
тези фирми е, че изискват повече от своите служители, отколкото
нискоквалифицираните предприятия. Служителите се насърчават
не само да използват своето рационално мислено, но и да влагат в
своята работа чувствата си, интуицията си и въображението си.
В това критиците, привърженици на Маркузе, виждат причината
за още по-зловещата "експлоатация" на работещите
60
Новата цивилизация
ИДЕОЛОГИЯТА НА НИСКОКВМИФИЦИРАНИТЕ
в нискоквалифицираната индустриална икономика благата
обикновено се измерват с притежаваните стоки. Производството
на стоки се разглежда като основа на икономиката. Обратно,
символните и обслужващите дейности, защото са неизбежни, са
заклеймени като "непроизвеждащи". Производството на стоки­
автомобили, радиоапарати, трактори, телевизори, се възприем а
като сериозна, мъжка или мачо* работа и думи като практично,
реалистично или упорито се свързват с това. В противовес,
произвеждането на знания или размяната на информация се
омаловажават и се смятат за несериозна работа.
Това отношение им потоп от последствия: например, че "произ­
водството" е комбинация от материал, ресурси, машини и мускули ...,
че по-важните активи на фирмата са материалните ..., че
националното богатство идва от активното салдо при търговията със
стоки..., че търговията в сферата на обслужването има значение само
защото улеснява търговията със стоки ..., че повечето видове
обучение са пилеене на време, освен ако не са тясно про­
фесионални ..., че научните изследвания са вятър работа, че сво­
бодното изкуство е несъвместимо или още по-лошо - вредно за успе­
ха на бизнеса ... Накратко, значение има единственоматериалното.
Подобни идеи в никакъв случай не принадлежат само на
безскрупулните капиталисти. Те имат своите аналози също и в
комунистическиясвят. Марксисткитеикономисти, ако не друго,
доста се затруднихапри внедряванетона висококвалифицирания
труд в своята схема. "Социалистическиятреализъм"в изкуството
произведе хиляди изображения на щастливи работници с
напращели мускули "а ла Шварценегер",застанали пред зъбни
колелета, комини и парни локомотиви. Прославата на про­
летариата и на теорията, че той е авангардът на промяната,
отразява принципитена нискоквалифициранатаикономика.
* От исп. масЬо - мъж, мъжкар, самец. - Бел nрев.
61
 Алвин и Хайди Тофлър
Всичко това довело до огромна бъркотия от изолирани мнения,
предложения и отношения. Оформи се една самоподсилваща се,
само утвърждаваща се идеология, базирана на някакъв вид
материализъм - безочлив, ликуващ, ,,материал-изъм"! Мате­
риал-измът всъщност е идеологията на масовото производство
на Втората вълна.
Времето, когато материал-измът имаше смисъл, отмина.
Днес, когато истинската стойност на повечето продукти се намира
в познанието, вложено в тях, той става едновременно и реакционен,
и дебилен. Държава, която избере да провежда политика, основана
на материал-изма, се осъжда сама да се превърне в Бангладеш
на XXI век.
ИДЕОЛОГИЯТА НА ВИСОКОКВМИФИЦИРАНИТЕ
Фирмите, институциите и хората, заложили сериозно на ико­
номиката на Третата вълна, още не са изработили своя логичен
контрааргумент. Но някои от фундаменталните идеи вече си
намира т места та.
Първите частични основи на тази нова икономика могат да се
открият в още непризнатите писания на хора като покойния
Еужен Льобл, който през ll-Te години, прекарани в кому­
нистически затвор в Чехословакия, задълбочено преосмисля
твърденията и на марксистките, и на западните икономисти; Хенри
К. Х. У от Хонконг, който анализира "невидимите измерения на
богатството"; Орио Джарини от Женева, който прилага в своите
анализи на обслужващата сфера на бъдещето концепцията за
риска и за неопределеността; американецът Уолтър Уайскопф,
който пише за ролята на условията, нарушаващи равновесието
на икономическото развитие.
У чените днес се питат какво е поведението на системите по
време на размирици, как се създава ред в условията на хаос и как
развиващите се системи достигат по-високи равнища на мно-
62
Новата цивилизация
гообразие. Такива въпроси са крайно уместни за бизнеса и
икономиката. В учебниците по мениджмънт се говори за
"преуспяване по време на хаос". Икономистите преоткриват труда
на Йозеф Шумпетер*, който твърди, че "съзидателното уни­
щожаване" е необходимост за напредъка. След щурма от
сливания, отделяния, реорганизации, банкрути, нови стартове,
поява на съвместни предприятия и вътрешни преустройства
цялостната икономика придобива нова структура, неизмеримо по­
разнообразна, по-бързо променяща се и по-сложна от старата
"икономика на комините".
Този скок към по-високо равнище на разнообразие, скорост и
сложност изисква и съответен скок към по-високи и по-съвършени
форми на интеграция, което пък от своя страна налага радикална
промяна в нивото на обработването на знания.
Сякаш изведена от творбите на Рене Декарт от ХУН в., кул­
турата на индустриализма награждава хора, които са раздробили
задачите и процесите на най-малките им съставни части. Този
дезинтегриращ или аналитичен подход, отнесен към икономиката,
ни наложи да възприемаме производството като серия от
несвързани действия.
Новият модел на производството, произхождащ от свръх­
символната икономика, е коренно различен. Основан на систе­
матичен интегриращ подход, той разглежда производството като
все по-едновременен и синтезиран процес. Частите му не пред­
ставляват отделно цяло и не могат да се изолират една от друга.
На практика откриваме, че "производството" нито започва,
нито завършва в завода. Затова последните модели на
икономическо производство разтеглят процеса и в двете посоки -
преди и след произвеждането на продукта. Осигурява се сервиз
и поддръжка след продажбата му както в случаите на гаран-
* illумпетер Йозеф (1883-1950), а\1ер. икономист и социолог от австрий­
ски произход, привърженик на теорията за трансформация на капитализма -
Бел. nрев.
63
 АлвИJ-lиХайди Тафлър
ционен срок за ремонт на автомобили, така и поддръжка от страна
на търговеца на дребно, когато някой си купи компютър. Не след
дълго концепцията за производството ще достигне и до екологично
чистото отстраняване на продукта след употребата му. Фирмите
ще трябва да осигуряват спецификация, калкулациите на
разходите, методите на производство и още много други неща. По
такъв начин те ще извършват повече услуги, свързани
производството, и ще произвеждат повече стойност. В "произ­
водството" ще се включват всички тези функции.
По подобен начин понятието ще бъде разширено и в обратна
посока, като се включат функции като обучението на работника,
осигуряването на детски градини и старчески домове и други
услуги. Един незадоволен работник, зает с физически ТРУД,
може да бъде принуден да стане "производителен". Във висо­
косимволните дейности задоволените служители произвеждат
повече. Следователно производителността започва, преди
работникът да пристигне на работното си място. За привър­
жениците на "доброто старо време" това разширено определение
на производството може да изглежда неясно или безмислено.
Но за новата генерация на свръхсимволните ръководители,
свикнали да мислят систематично, а не в изолирани мащаби, то
е естествено.
Накратко, производството се преосмисля като много по-обхва­
тен процес, отколкото си го представят икономистите и идеолозите
на нискоквалифицираната икономика. И с всяка крачка от днес
нататък познанието, а не евтиният труд и символите, нито су­
ровините са онова, което олицетворява и създава ценности.
Тази дълбока промяна в концепцията за източниците на
добавената стойност е преизпълнена с последици. Тя смазва
твърденията на адептите на свободния пазар и на марксизма, както
и на маmерuал-изма, породил и двете. Затова идеята, че стой­
ността се получава единствено чрез експлоатацията
работниците, а всъщност се произвежда от славния капита­
листически предприемач - имплицитната основа на маmерuал-
64
навата цивилизация
изма, се оказва невярна и подвеждаща колкото в икономически,
толкова и в политически аспект.
В новата икономика администраторът, инвеститорът, който
привлича капитала, клавиатуристът и продавачът, така както
конструкторът на системи и специалистът по телекомуникации
създават добавена стойност. Още по-важно е, че това прави и
с потребителят. Стойността се получава в рез у лтат от общите
усилия, а не от една изолирана операция - част от процеса.
Увеличаващото се значение на интелектуалния труд няма да
изчезне независимо от броя на публикуваните сензационни статии,
които предупреждават за ужасните последствия от "изчезващата"
база на производството или осмиват понятието "информационна
икономика". Няма да изчезне и новата концепция за начина на
създаване на блага.
Свидетели сме на мощна конвергенция на промените на
Третата вълна - преобразуването на производството става
едновременно с преобразуването на капитала и парите сами по
себе си. Всички тези неща заедно осъществяват една револю­
ционно нова система за създаване на блага на земята.
на
65
 .,
ШЕСТА ГЛАВА
СБЛЪСЪКЪТ НА СОЦИМИЗМА
С БЪДЕЩЕТО
Драматичната смърт на държавния социализъм в Източна Европа
и кървавата му агония от Букурещ до Баку и Пекин не е слу­
чайна. Социализмът влезе в противоречие с бъдещето. Социа­
листическите режими не се сгромолясаха под натиска на заго­
ворите на цру, на капиталистическото обкръжение или иконо­
мическата изолация. Източноевропейските комунистически пра­
вителства изпопадаха като плочки от домино, когато Москва ги
уведоми, че повече няма да ги "отбранява" от собствените им
народи. А всъщност кризата в системата на социализма в СССР,
Китай и други държави имаше по-дълбоки корени.
В средата на ХУ в. Гутенберг изобретява печатарската маши­
на и възпламенява протестантската Реформация. Точно по същия
начин появата на компютъра и новите комуникационни средства
в средата на ХХ в. унищожава контрола, упражняван от Москва,
върху съзнанието на хората в бившите социалистически страни.
Марксистките икономисти, както и класиците икономисти, от­
хвърлят работниците, упражняващи умствен труд, с квалифи­
кацията "непроизвеждащи". Но именно тези непроизвеждащи ра­
ботници от средата на 50-те години насам повече от всички
останали повдигаха адреналина на западните икономики.
Днес, независимо от предполагаемите си неразрешени "проти­
воречия", високоразвитите капиталистически държави изпрева-
66
навата цuвшшзаUJ1Я
риха в икономическо отношение останалите държави в света.
Именно изграденият на базата на компютрите капитализъм, а не
"заводският" социализъм осъществи така наречения от марк­
систите "качествен скок" напред.
С разпространението на истинската революция сред високо­
развитите нации социалистическите държави всъщност се пре­
върнаха в дълбоко реакционен блок, управляван от надъхани с
теологията на XIX в. старци. Михаил Горбачов беше първият
съветски лидер, който призна този исторически факт.
Около ЗО години след появата на новата система за създаване
на блага в САЩ, през 1989 г., в своя реч Горбачов заявява: "Ние
бяхме едни от последните, които осъзнаха, че в ерата на информа­
ционната наука познанието е най-стойностният актив."
Самият Маркс дава класическото определение на революция­
та. Революционният момент идва, казва той, когато "обществени­
те производствени отношения" (в смисъл на вида собственост и
контрол) пречат на по-нататъшното развитие на "средствата за
производство" (грубо казано - на технологията).
Тази формула описва по съвършен начин социалистическата
криза в световен мащаб. Както някога феодалните обществени
отношения спъваха индустриалното развитие, сега
социалистическите обществени отношения правят невъзможно
за самите социалистически държави да извлекат полза от новата
система за създаване на блага, основана на компютрите,
комуникациите и най-вече на отворената информация. Всъщност
основната грешка на големия експеримент на ХХ в. - държавния
социализъм, се оказа остарялото схващане за познанието.
ПРЕДКИБЕРНЕТИЧНАТА МАШИНА
С малки изключения държавният социализъм не доведе до
изобилие, равенство и свобода, а до еднопартийна политическа
система, тежка бюрократична машина, жестока тайна полиция,
67

Алвин и Хайди Тафлър
ДЪР2Кавен контрол върху медиите, секретност и потискане на
интелектуалната и творческата свобода.
Като изключим океаните от кръв, пролети, за да се ПОДДЪР2Ка
тази система, по-внимателното вгле2Кдане в нея ще ни пока2Ке, че
всеки един от елементите й представлява не само начин на орга­
низиране на хора, а също и начин на организиране, насочване и
контролиране на познанието.
Еднопартийната политическа система има за цел да контроли­
ра политическото общуване. При липсата на други партии тя
ограничава многообразието на политическата информация сред
обществото, блокира обратната връзка и така скрива от властима­
щите СЛО2Кността на проблемите им. При тясно определената ин­
формация, която се изпраща нагоре по изпитани канали, и коман­
дите, спускани в отговор надолу, откриването на грешките
тяхното поправяне става много трудно за системата.
Всъщност контролът, упра2Княван отгоре надолу в социали­
стическите ДЪР2Кави, се основава на ЛЪ2КИ и дезинформация, за­
щото съобщаването на лоши новини във върховете често носи
рискове. Решението да се прилага еднопартийна система преди
всичко е решение, свързано с познанието.
Съкрушителната бюрокрация, въведена от социализма във
всяка сфера от 2Кивота, също е средство за ограничаване на позна­
нието. То насила се моделира в предварително определени рамки.
Връзката с "официалните канали" се стеснява, като същевременно
се обявяват за незаконни неформалното общуване и подобни
организации.
Апаратът на тайната полиция, ДЪР2Кавният контрол върху ме­
диите, сплашването на интелектуалците и репресирането на
творческата свобода представляват по-нататъшни опити за огра­
ничаване и контролиране на информационния поток.
Зад всеки от тези елементи ние всъщност откриваме едно-един­
ствено остаряло схващане за познанието: безочливото убе2Кдение,
че властващите - независимо дали те са партията, или ДЪР2Кавата
имат правото да определят нивото на знания за останалите.
68
"1
I
навата цuвuлuзaUJ.1Я
Тези характерни за всички ДЪР2Кави със социалистическо
управление черти гарантират икономическо неве2Кество и про­
ИЗХО2Кдат от концепцията за предкибернетичната машина, прило­
2Кена към обществото и къМ самия 2Кивот. Машините на Втората
вълна в по-голямата си част работят без каквато и да е обратна
връзка. Включва се токът, заДВИ2Ква се моторът и машините зара­
ботват без значение какво се случва наоколо.
А машините на Третата вълна са интелигентни. Те прите2Ка-
"
ват "сетива, с които поглъщат ин Ф ормацията отвън, долавят про-
мените и адаптират действията си към тях. Те са саморегулиращи
се. Технологичната разлика е революционна.
Теоретиците на марксизма обаче остават като забодени в мина­
лото на Втората вълна, което показва дори използваният от тях
и език. За марксистките социалисти класовата борба е "локомоти­
вът на историята". Ключовата задача е да се завладее "ДЪР2Кавна­
та машина". А обществото само по себе си, тъй като прите2Кава
структурата на машина, МО2Ке да бъде настроено да осигурява
богатство и свобода. Ленин става върховният механик, когато през
1917 г. взема властта в Русия.
Като брилянтен интелектуалец Ленин разбира значението на
идеите. Но за него символното производство, т. е. самата мисъл, МО2Ке
да се програмира. Маркс пише за свободата, а Ленин с поемането на
властта решава да проектира познанието. Затова настоява
изкуството, културата, науката, 2Курналистиката и изобщо
символната дейност да се използват в услуга на най-съвършения
план за развитие на обществото. С течение на времето всеки клон от
науката се организира в "академия" с фиксирани бюрократични
отдели и разреди, подчинени на партийния и ДЪР2Кавния контрол.
"Културните работници" се наемат на работа от институции,
контролирани от Министерството на културата. Книгоиздаването и
пресата, радиото и телевизията се превръщат в монопол на дър2Кавата.
Познанието на практика става част от ДЪР2Кавната машина.
- Този подход към познанието блокира икономическото раз­
витие дори и в изостаналите заводски икономики. Той е диа-
69

Алвин и Хайди Тафлър
метрално протиположен на принципите, необходими за иконо­
мическия напредък в ерата на компютъра.
ПАРАдОКСЪТ НА СОБСТВЕНОСПА
Новата система за създаване на блага на Третата вълна заплашва
и трите опорни точки на социалистическото верую. Да разгледаме
въпроса за собствеността.
От самото начало социалистите откриват причините за бед­
ността, икономическите кризи, безработицата и другите злини на
индустриализма в частната собственост върху средствата за
производство. Начинът да се излекуват тези "болести" е ра­
ботниците да станат собственици на заводите - чрез държавата
или чрез колективи.
Щом веднъж се прехвърли собствеността, всичко ще е
различно. Няма да се пилее повече време в конкуренция, а ще се
планира разумно. Ще се произвежда според нуждите, а не заради
печалбата. Икономиката ще се движи напред от интелигентно
инвестиране. Мечтата да има богатство за всички ще се реализира
за пръв път в историята.
Когато през XIX в тези идеи са формулирани, те изглеждат като
отражение на най-напредничавото научно познание по онова време.
Марксистите претендират, че са надминали мъглявите утопични
теории и са достигнали истинския "научен социализъм". Нека
утопиrтите си мечтаят за самоуправляващи се комуни. Научните
социалисти знаят, че в развиващото се индустриално общество
такива идеи нямат практическо приложение. Утописти като Шарл
Фурие обръщат поглед назад към земеделското минало. Научните
социалисти гледат напред към индустриалното бъдеще.
По тези причини, когато по-късно социалистическите режими
експериментираха с кооперативите, работническото управление,
комуните и другите схеми, държавната собственост стана доми­
нираща форма на собственост в целия социалистически свят. За-
70
навата цuвuлuзaцuя
това социалистическата революция облагодетелства повече дър­
жавата, отколкото работниците.
Но социализмът пропусна да изпълни обещанието си корен­
но да подобри материалните условия на живот. Когато след
революцията жизненият стандарт в СССР се влоши, с известни
основания вината бе прехвърлена върху последствията от
Първата световна война и контрареволюцията. По-късно дефи­
цитът се отдаде на капиталистическото обкръжение. Още по­
късно - на Втората световна война. Цели 40 години след вой­
ната основни стоки като кафе и портокали все още не достигаха
на пазара в Москва.
Все още, макар и рядко, може да се чуе как ортодоксални
социалисти по света призовават към национализация на про­
мишлеността и финансите. От Бразилия и Перу до Южна Африка
и дори в индустриализираните държави на Запада продължават
да съществуват хора, които наистина вярват, независимо от всички
исторически доказателства за обратното, че "обществената
собственост" е "прогресивна". Те се противопоставят на всякакъв
опит да се денационализира или приватизира икономиката.
Вярно е, че днешната все по-либерализираща се глобална ико­
номика, безкритично приветствана от големите многонационал­
ни корпорации, сама по себе си е неустойчива. Факт е също, уви,
че либерализацията невинаги автоматично отклонява поток от
придобивки към бедните. Въпреки това съществуват неопровер­
жими доказателства, че държавните предприятия малтретират
своите служители, замърсяват въздуха и вредят на обществото
в крайна сметка толкова, колкото и частните предприятия. Мно­
го от тях са неефективни, превръщат се в средище на корупция и
алчност. Често техните неуспехи поощряват появата на обшир­
на, процъфтяваща черна борса, която подронва законността в
държавата.
Но най-лошият парадокс е, че вместо, както са обещали, да
застанат начело на технологичния прогрес, национализираните
предприятия по правило се оказват еднакво реакционни - най-
71
 Алвин и Хайди Тофлър
бюрократични, най-бавно се реорганизират, нямат желание да се
приспособяват към променящото се потребителско търсене, стра­
хуват се да осигуряват информация на гражданите, последни вне­
дряват модерните технологии.
Повече от век социалистите и привържениците на капитализ­
ма водят жестока война, като противопоставят обществената
собственост на частната. Много мъже и жени буквално отдадоха
живота си на спора по този въпрос. Но нито една от двете страни
не си представи нова система за създаване на блага, която прак­
TичecKи би унищожила всичките им аргументи.
А се случи именно това. Защото най-важната форма на соб­
ственост сега е нематериална. Тя е свръхсимволна. Тя е познание­
то. Едни и същи знания могат да се използват от много хора едно­
временно, за да създават блага и да генерират още повече знания.
И за разлика от фабриките и нивите познанието от всяка гледна
точка е неизчерпаемо.
КОЛКО ВИНТА С ЛЯВА РЕЗБА?
Втората опорна точка в храма на социалистическата теория бе­
ше централизираното планиране. Вместо да остави "хаосът" на
пазара да определя производството, интелигентното планиране
отгоре надолу трябваше да бъде в състояние да съсредото­
чи ресурсите в ключовите сектори и да ускори технологичното
развитие.
Оба че централизираното планиране зависеше от познанието.
Още в началото на 20-те години на ХХ в. австрийският икономист
Лудвиг фон Мизес идентифицира липсата на знания, или - както
той го нарече - "проблема в калкулациите" като Ахилесовата
пета на социализма.
Колко чифта обувки и какви номера трябва да произведе един
завод в Иркутск? Колко винта с лява резба или какви видове
хартия? Какво трябва да бъде съотношението между цените на
72
Новата цuвшшзaцuя
карбураторите и на краставиците? Колко рубли, злоти или юани
трябва да се инвестират във всеки от десетките хиляди браншове
и равнища на производството?
Поколения добросъвестни социалистически плановици отчая­
но се бориха с проблема познание. Изискваха все повече данни, а
получаваха все повече лъжи от ръководителите, които се стра­
хуваха да докладват неуспехите в производството. Бюрокрацията
укрепваше. Сигналите за търсенето и предлагането, генерирани
от конкурентните пазари, липсваха. Затова се правеха опити ико­
номиката да бъде измерена в часове труд или според видовете
работа, но не и в пари. По-късно опитаха економетрично модели­
ране и анализ на взаимозависимостта между разходите и крайните
резултати.
Нищо не помогна. Колкото повече информация имаха, толкова
повече икономиката се усложняваше и дезорганизираше. Цели
75 години след революцията истинският символ на СССР не
беше чукът и сърпът, а опашките пред магазините.
Днес в целия социалистически и бивш социалистически спек­
тър се надпреварват да въведат пазарната икономика. Използват
се различни подходи, правят се различни опити да се изгради "оси­
гурителна мрежа" за отстранените работници. Но вече почти на­
всякъде социалистическите реформатори признават, че като се
позволи на търсенето и предлагането да определят цените (поне
в някакви граници), ще се осъществи онова, което централният
план не успя - ценовите сигнали да показват от какво има и от
какво няма нужда икономиката.
Впрочем в дискусията между икономистите дали такива
сигнали са необходими се пренебрегва налагащата се фунда­
ментална промяна в средствата за комуникация, които се
изискват, и сериозните промени във властта, които новата
комуникационна система предизвиква. Най-важната разлика
между икономиката с централизирано планиране и тази,
ръководена от пазара, е, че в първата информацията върви
вертикално, докато във втората тя се движи повече хори-
73
 Алвин и Хайди Тафлър
зонтално и диагонално в системата, като купувачи и продавачи
си я разменят на всяко равнище.
Тази промяна заплашва не само бюрократите на върха, стоя­
щи начело на плановите министерства и в управлението, а и ми­
лионите минибюрократчета, чийто единствен източник на власт
зависи от контрола им върху информацията, подхранваща съоб-
щителния канал.
Новата методика за създаване на блага изисква толкова много
познание, толкова много информация и комуникации, че е невъз­
можно да бъде постигната чрез централизирано планираната
икономика. По тази причина появата на свръхсимволната иконо­
мика влиза в противоречие с втория фундаментален постулат на
ортодоксалния социализъм.
СМЕТИЩЕТО НА ИСТОРИЯТА
Третата сгромолясваща се опора на социализма беше прекомерно
голямото внимание, отделяно на техническото оборудване. Со­
циализмът се съсредоточаваше единствено върху тежката про­
мишленост и омаловажаваше както селското стопанство, така и
умствения труд.
В годините след революцията през 1917 г. Съветите не прите-
жаваха капитали, за да построят необходимите според тях стома­
нодобивни и автомобилни заводи и язовири. Съветските лидери
се възползваха от теорията за "социалистическото първоначално
натрупване", формулирана от икономиста Е. А. Преображенски.
Съгласно тази теория необходимият капитал може да се изцеди
от селяните, като насилствено се понижи стандартът им на живот
до краен минимум и се обират техните излишъци. Именно тези
капитали след това трябва да се вложат в тежката промишленост
и да субсидират работниците.
В резултат на "страстта към индустрията", както днес я ока­
чествяват китайците, селското стопанство се превърна в бедстващ
отрасъл практически във всички социалистически икономики,
74
навата ЦИвuJlU3(llJj.1Я
което продължава и досега. С други думи, социалистическите
държави изпълниха стратегията на Втората вълна, като жертваха
хората си от Първата вълна.
Социалистите често хулеха и сферата на услугите и админис­
трацията. Целта на социализма беше все по-бързата индустриа­
лизация на всички равнища и по тази причина физическият труд
се възвеличаваше. Това широко разпространено отношение вър­
веше ръка за ръка със страхотната концентрация върху произ­
водството и средствата за производство, като се пренебрегваха
потреблението и потребителските стоки.
Праволинейните марксисти обикновено поддържаха материа­
листическия възглед, че идеите, информацията, изкуството, кул­
турата, законите, теориите и другите нематериални продукти са
само част от "надстройката", стъпила върху икономическата ба­
за на обществото. Между тях съществува определена обратна
връзка и затова те твърдяха, че именно базата определя надстрой­
ката. Привържениците на противоположното становище бяха
порицавани като "идеалисти" - доста опасно нарицателно за оно­
ва време;
За марксистите техническото оборудване винаги е било по­
важно от програмното осигуряване. Компютърната революция
днес ни учи на обратното. Вече е ясно, че не икономиката движи
познанието, а познанието е двигателят на икономиката.
Обществата обаче не са нито машини, нито компютъри. Не могат
да се вкарват схематично в понятия като хардуер и софтуер или
база и надстройка. По-уместно би било да си ги представим като
система от много елементи, свързани в извънредно сложни и не­
прекъснато променящи се и взаимодействащи си вериги. С уве­
личаването на сложностга на връзките познанието става все по-важ­
но за икономическото и екологичното оцеляване на общества та.
Накратко, появата на икономиката на Третата вълна, чиято
основна суровина всъщност е нематериална, завари световния
социализъм крайно неподготвен. Сблъсъкът му с бъдещето се
оказа фатален.
75

СЕДМА ГЛАВА
гмеОПОДАВАТЕЛИТЕ
ВЛИЗАТ В ПРОТИВОРЕЧИЕ
Списъкът на проблемите, пред които е изправено нашето общество,
е безкраен. У сещаме моралната поквара на една умираща инду­
стриална цивилизация, като наблюдаваме как нейните институ­
ции една след друга пропадат в бъркотията на неефективността
и корупцията. В резултат на това въздухът е пропит от горчи­
вина, налагат се радикални промени. Хиляди нови предложения
се правят в отговор и всички те претендират, че са основополага­
щи или принципни, или дори революционни. И отново, и отново
се създават правила, закони, наредби, планове и упражнения,
които с намерението да ни разрешат проблемите се връщат като
бумеранг и влошават още повече положението, добавяйки и
чувството за безпомощност, че нищо не помага. Това чувство,
крайно опасно за всяка демокрация, подхранва идеята за връща­
нето на миналото на бял кон. Ако не сме достатъчно смели и ни
липсва въображение, ние също бихме могли да се озовем на
сметището на историята.
Представата ни за американската политика се гради от наши­
те медии като продължаваща гладиаторска борба между две
политически партии. Обаче американците все повече се отчужда­
ват, отегчават и дразнят както от медиите, така и от политиците.
На повечето хора партийната политика им прилича на игра на
сенки, скъпоструваща, неискрена и корумпирана. У величава се
76
навата цuвшшзацuя
броят на хората, които си задават въпроса: "Има ли значение кой
ще спечели изборите?"
Отговорът е, че има значение, но не по обикновено изтъква­
ните ни причини.
През 1980 г. ние писахме в "Третата вълна", че ".. .наЙ-важният
политически ход в нашето съвремие е появата на два основни
лагера сред нас - единият, предан на цивилизацията на Втората
вълна, а другият - на Третата вълна. Единият упорито се е посве­
тил на запазването на характерните за индустриалното масово
общество институции - семейната клетка, системата за масово
образование, гигантската корпорация, масовите профсъюзи,
централизираната национална държава и политиката на
псевдопредставителното управление. Другият признава, че днес
най-неотложните проблеми, като започнем от енергийните
източници, войната и бедността и стигнем до екологичния крах и
разпадането на семейните отношения, не могат да бъдат разре­
шени в рамките на индустриалната цивилизация.
Разграничителните линии между тези два лагера още не са
ясно очертани. Повечето от нас като индивидуални личности са
стъпили с по един крак във всеки от лагерите. Появяват се спор­
ни и несвързани помежду си въпроси. Освен това всеки лагер е
съставен от много групи, които преследват своите тясно опреде­
лени егоистични интереси, без да виждат по-далече от носа си.
Нито една от страните не притежава монопол върху моралните
добродетели, макар че се намират свестни хора. И все пак разли­
ките между тези подмолни политически формации са огромни."
ЛОБИРАНЕ ЗЛ МИНМОТО
Причината, поради която обществото дори и сега не признава
решаващото значение на това разцепление, е, че повечето раз­
крития в пресата са израз на обичайните политически противоре­
чия между отделните групировки на Втората ВЪ.lIна по отноше-
77
 Алвин и Хайди Тофлър
ние на изхабяването на старата система. Въпреки своите различни
гледни точки обаче тези групировки бързо се коалират срещу
инициативите на Третата вълна.
Поради тази причина, когато през 1984 г. Гари Харт участва в
президентската изборна кампания на Демократическата партия
и спечели първичните избори в Ню Хампшър с призива към "ново
мислене", маститите привърженици на Втората вълна в Демокра­
тическата партия се обединиха срещу него и номинираха на негово
място сплотяващия ги и предпазлив теоретик на Втората вълна
Уолтър Мондейл.
Затова напоследък поддръжниците на Нейдър, както и на
Бюканан, все представители на Втората вълна, се съюзиха заради
общата кауза срещу НАФТА.
Пак поради същото, след като през 1991 г. Конгресът прие
Законопроекта за инфраструктурата, 150 милиарда долара бяха
отпуснати за строеж на пътища, магистрали, мостове и за под­
дръжката им, което осигури печалби за фирмите на Втората вълна
и работни места за профсъюзите на Втората вълна, докато в това
време за оспорвания проект, наречен електронна "свръхмаги­
страла", се отделиха едва 1 милиард долара. Пътищата и магис­
тралите, макар и да са действително необходими, са част от инфра­
структурата на Втората вълна. Дигиталните мрежи пък са сър­
цето на инфраструктурата на Третата вълна. И въпросът не е в
това, дали правителството да субсидира цифровите мрежи, или
не, а в неравновесието между силите на Втората и Третата вълна
във Вашингтон.
Въпреки усилията му това неравновесие попречи на вицепре-
зидента Ал Гор, стъпил с единия крак в Третата вълна, да под­
мами и правителството да поеме този политически курс. Центра­
лизираната бюрокрация е най-висшата форма на организация на
обществата на Втората вълна. Дори когато модерните корпорации,
подтиквани от конкуренцията, отчаяно правят опити да се отърсят
от бюрокрацията и да въведат новите форми на управление на
Третата вълна, държавните предприятия, блокирани от съюзите
78
Новата цuвuлu:зaup.я
на държавните служители, се стопанисват до голяма степен без
реформи, без преоборудване и без преустройство. Накратко, те
си запазват структурите на Втората вълна.
Елитът на Втората вълна се бори да запази или да възстанови
едно невъзвратимо минало, защото е спечелил богатство и власт,
прилагайки принципите на Втората вълна. А преходът към нов
начин на живот заплашва неговото богатство и неговата власт.
Но това важи не само за елита. Милиони американци от средната
класа, както и бедните, също се противопоставят на прехода към
Третата вълна поради основателния в повечето случаи страх, че
ще изостанат, ще загубят работата си и ще тръгнат по накло­
нената плоскост в икономически и социален аспект.
За да разберем огромната вътрешна сила на Втората вълна в
САЩ обаче, трябва да погледнем отвъд стария тип производство,
основан на физически труд, работниците, които го осъществяват
и техните съюзи. Зад гърба на сектора на Втората вълна стои
Уолстрийт, която го обслужва. Подкрепен е от интелектуалци и
учени, обикновено назначени на постоянна работа, които полу­
чават субсидии от фондации, търговски асоциации и обслуж­
ващите ги лобита. Тяхната задача е да събират фактите в подкрепа
и да изковават идеологическите аргументи и лозунги, използвани
от силите на Втората вълна: например идеята, че наситените с
информация обслужващи дейности "не произвеждат", или че
работниците от сферата на услугите са осъдени да "подхвърлят
хамбургери", или че икономиката трябва да се върти около про­
изводството.
При тези непрекъснати нападки не е изненадващо, че двете
политически партии отразяват начина на мислене на Втората
вълна. Рефлексивната увереност на демократите в бюрократич­
ните и централизираните решения на проблеми като кризата в
здравеопазването например е изведена директно от теорията на
Втората вълна за ефективността. И независимо от отделни поли­
тици като вицепрезидента Ал Гор, който признава значението на
високите технологии и който някога беше съпредседател на Кон-
79
 АлвUfl u Хайдu Тафлър
гресния клиринг на бъдещето, демократите остават сериозни
длъжници на своите поддръжници от промишления сектор, на
профсъюзите и администрацията на Втората вълна, че пред прага
на ХХ! век са парализирани като партия.
От Харт през 80-те години до Гор през 90-те години самите
избиратели на Демократическата партия и пречат да следва дръз­
кото мислене на своите лидери. Така тя все още се намира в ка­
пана на индустриалната представа за действителността.
Неуспехът на демократите да се превърнат в партия на бъде­
щето (каквато някога наистина бяха) остави вратата за техните
противници широко отворена. Републиканците, чиито корени не
са от стария индустриален Североизток, получиха затова въз­
можността да се представят като партия на Третата вълна, въпре­
ки че техните последни президенти симптоматично пропуснаха
да се възползват от това. А и републиканците също разчитат на
"реториката на коляновия вал" на Втората вълна.
Републиканците по принцип са прави, когато призовават към
едромащабна дерегу лация, защото различните сфери на бизнеса
се нуждаят от максимална гъвкавост, за да оцелеят в световната
надпревара. По принцип са прави да призовават към приватиза­
ция на държавните предприятия, защото, като няма конкуренция,
правителствата не управляват добре. Имат принципно право и
когато настояват да извлечем максимална полза от динамизма и
съзидателността на пазарната икономика. Но те също остават
пленници на икономиката на Втората вълна. Например дори ико­
номистите, подкрепящи идеята за свободния пазар, които са основ­
на опора на републиканците, не успяха досега да схванат новата
роля и неизчерпаемостта на познанието.
Републиканците освен това все още са задължени на някои
от корпорациите динозаври от миналото на Втората вълна и на
техните търговски асоциации, лобита и формиращи политиката
"кръгли маси".
Още повече, че републиканците имат склонност да омалова­
жават потенциалното голямо разместване на социалните слоеве,
80
навата цивилизация
каквото обикновено произтича от толкова дълбока промяна като
Третата вълна. В случай че дадени умения изведнъж остареят,
широк кръг хора от средната класа, включително и онези с висока
квалификация, се оказват без работа. Примерът с калифорнийс­
ките военни специалисти и инженери е показателен в това отно­
шение.
Превръщанетона теорията за свободния пазар в устойчива догма
не е адекватен отговор на Третата вълна. Една партия, обърната
към бъдещето, би трябвало да предупреждава за предстоящите
проблеми и да предлага превантивни ходове. Днешната революция
в медиите например ще донесе огромна полза на възникващата
икономика на Третата вълна. Но телевизионният"Хоум-шопинг"и
другите електронни услуги могат значително да намалят броя на
стартовите длъжности в традиционния търговски сектор, от който
именно не дотам образовани млади хора поемат своя път.
Ако свободните пазари и демокрацията искат да преживеят
настъпващия голям и бурен преход, политиката трябва да стане
прогнозираща и предпазваща. А все още е трудна и неблагодарна
работа да изискваш от своите политически партии да мислят по­
далече от следващите избори.
Напротив, двете партии се занимават с поддържането на нос­
талгията в сърцата на своите избиратели. Доскоро например демо­
кратите говореха за реиндустриализиранеили възстановяване на
американската промишленост от периода на нейния разцвет през
50-те години (всъщност е невъзможно връщането към масовото
производство на Втората вълна). В същото време републиканците
в своята пропаганда с носталгия говорят за културата и ценностите,
сякаш някой би могъл да се върне към ценностите и морала на
50-те години - времето преди появата на телевизионните излъчва­
ния по цял свят, преди противозачатъчните средства, преди
въвеждането на реактивните самолети в гражданската авиация,
преди спътниците и домашните компютри, без да се върне едно­
временно с това и към масовото индустриално общество на Втората
вълна. И двете страни продължават да мечтаят.
81
 ~I
Алвuн u Хайди Тофлър
Религиозното крило на Републиканската партия, стремящо
се да се върне към "традиционните" истини, хвърля вината за
"срива на морала" върху либералите, хуманистите и демократите.
Отказва да възприеме, че кризата в нашата ценностна система
отразява по-общата криза в цялостната цивилизация на Втората
вълна, която е обхванала не само САЩ. Вместо да се попитат как
да създадат една почтена, морална и демократична Америка на
Третата вълна, повечето и лидери само настояват за връщане на
идеализираното минало. Вместо да направят опит да създадат едно
морално и справедливо демасовизирано общество, голяма част от
тях оставят впечатлението, че отново искат да масовизират САЩ.
Разликата, впрочем, между партиите е, че докато демократите,
които призовават към носталгия по Втората вълна, са нейният
основен съставен елемент, техните колеги републиканци се нами­
рат във френетичната и периферия. Така остава свободно про­
странство за центъра на партията - ако е открит за промяна, той
може да се възползва от бъдещето по всякакви начини. Това е
посланието на Нют Гингрич, говорител на републиканците в
Камарата на представителите, което той се опита, макар и засега
с ограничен успех, да внуши на своята партия. Ако Гингрич успее,
а демократите останат приковани към своята предкомпютърна
идеология, те за добро или лошо могат да бъдат изхвърлени на
политическото бунище.
През 1980 г. Лий Атуотър беше пръв съветник на президента
Рейгън. По-късно стана партньор на президента Буш по джогинг
и поведе неговата кампания. Скоро след избирането на Рейгън
Атуотър разпрати екземпляри от нашата книга "Третата вълна"
до служителите на Белия дом. Повика ни да поговорим и през
следващите години през неравни интервали го интервюирахме.
Малко преди да почине, през 1989 Г., се срещнахме още веднъж.
На тази последна вечеря ние споделихме с него, че отрицателното
отношение на демократите към една Америка на Третата вълна
е жалко за държавата ни. Атуотър се съгласи. За наша изненада
бързо добави: "Това важи и за републиканците." Той каза, че нито
82
Новата ЦUI3UJшзаUj1Я
една партия няма положителна представа за бъдещето "и затова
техните избирателни кампании са толкова негативни". Цяла
Америка страда от късогледството на двете ни партии.
БЪДЕЩИТЕ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ
Колкото и мощни да изглеждат днес силите на Втората вълна,
дните им са преброени. В началото на индустриалната ера силите
на Първата вълна управляваха обществото и политическия
живот. Сякаш бе съдено земеделският елит да управлява вечно.
Но това не стана. Иначе индустриалната революция не би успяла
да промени света.
Днес светът отново се променя, а преобладаващото мнозин­
ство сред американците нито са фермери, нито работят в произ­
водството. Вместо това се занимават с някаква форма на умствен
труд. Най-бързо развиващите се и най-важни промишлени
отрасли в САЩ са наситени с информация. Секторът на Третата
вълна включва не само способни производители на компютри,
електроника и биотехнологии, а и модерните, ръководени от
информацията производства от всички отрасли. Включва все по­
наситените с данни услуги - финанси, софтуер, развлечения,
медии, модерни комуникации, медицинско обслужване, кон­
султантски услуги, курсове и образование. Накратко, включва
всички отрасли, които се основават повече на умствения, от­
колкото на физическия труд. Работещите в този сектор скоро
ще станатпреобладаваща та част от избира телите на аме­
риканските политици.
За разлика от "масите" по време на индустриалната ера новите
поддръжници на Третата вълна са много разнородни. Те са дема­
совизирани. Сред тях има хора, които ценят своите различия.
Самата им хетерогенност допринася за липсата на политическо
съзнание. Много по-трудно могат да бъдат обединени в сравнение
с масите от миналото.
83
 Алвин и Хайди Тофлор
Затова на гласоподавателите от Третата вълна все още им
предстои да създадат своите теоретици и да развият политическа­
та си идеология. Нямат системно установена подкрепа от страна
на академичния свят. Различните им асоциации и лобита във
Вашингтон са още сравнително нови и без особени връзки. Като
изключим въпроса, свързан с НА ФТА, в решаването на който
адептите на Втората вълна понесоха поражение, новите избирате­
ли нямат много постижения в законодателно отношение.
Съществуват все пак някои ключови въпроси, по които много­
бройните бъдещи избиратели могат да се споразумеят. Да започ­
нем с либерализацията: премахването на всички стари правила
на Втората вълна, наредбите, данъците и законите, създадени да
обслужват индустриалните магнати и бюрократи от миналото.
Тези норми, безспорно практични, докато индустрията на Втората
вълна представляваше ядрото на американската икономика, днес
спъват развитието на Третата вълна.
Данъчната система, например, върху амортизационните отчи­
сления, защищаваща интересите на стария тип производство,
предполага дългогодишен живот на машините и продуктите. Но
в бързопроменящите се високотехнологични производства и в
частност в компютърната индустрия тяхната полезност се измерва
в месеци или седмици. В резултат данъците върху високите
технологии стават неоправдано големи. По отношение на разхо­
дите за научни изследвания и развитие старите големи компании
също са облагодетелствани за сметка на динамично развиващите
се предприятия, от които зависи секторът на Третата вълна. Акту­
алното данъчно облагане на нематериалните активи означава, че
фирма, притежаваща голям брой остарели шевни машини, ще
дължи по-малък процент данъци от фирма за програмно осигу­
ряване, разполагаща със съвсем малко материални активи. (Сче­
товодните баланси не се определят от правителството, а от Съвета
за финансово-счетоводни стандарти, който насърчава инве­
стициите в техническото оборудване вместо в информацията,
човешките ресурси и другите нематериални активи, от които
84
Новата цuвшшзaцuя
зависят фирмите на Третата вълна.) Промяната на такива прави­
ла е равнозначна на победа в жестоката политическа борба сре­
щу фирмите на Втората вълна, които имат изгода от тях.
Фирмите на Третата вълна имат специфични характеристики.
Те обикновено са млади, както по отношение на времето, откогато
съществуват, така и по отношение на средната възраст на техните
служители. Работните звена имат по-малка численост в
сравнение с фирмите на Втората вълна. Инвестират повече от
общоприетото в научни изследвания и развитие, в квали­
фикационни курсове и обучение, в човешки ресурси. Жестоката
конкуренция ги принуждава да правят непрекъснати ново­
въведения. Това води до кратък жизнен цикъл на продуктите и
често пъти до бърз оборот на хора, техника и административен
опит. Основните активи на такива фирми са познанията на слу­
жителите им. Трябва ли да се очаква от тези компании и произ­
водства да играят по правила, които ги ограничаватименно поради
това, че носят характерните белези на Третата вълна? Не се ли
връзват по този начин ръцете на САЩ?
Голяма част от сектора на Третата вълна се занимава с оси­
гуряването на изумителен, непрекъснато променящ се асорти­
мент от услуги. Вместо да се заклеймява появата на сферата на
услугите и непрекъснато да се напада заради слабата й произво­
дителност, ниските заплати и лошата работа, не е ли по-добре да
се подкрепи категорично и да се разширява? Няма ли най-сетне
да бъде освободена от старите окови? САЩ се нуждае от повече,
а не от по-малко хора в обслужващия сектор, които да подобряват
условията на живот на населението. Това означава рзGuта за все­
ки - от електронния техник до преработващия вторични сурови­
ни, от медицинските работници до социалните работници в
старческите домове, полицията и пожарникарите. Да, включи­
телно и онези, които гледат деца и помагат в домакинствата, къде­
то и двамата съпрузи работят. Икономическата политика на Тре­
тата вълна не трябва да разделя хората на победители и победени,
а трябва да разчисти пътя за развитието и усъвършенстването на
11
'1
85
11
[!
i
I
 АЛВШ-l И Хайди ТОфЛЪР

услугите, които са необходими, за да направят живота в Америка ОСМА ГЛАВА

по-спокоен, по-ведър и не толкова безличен. Все още нито една
политическа партия не е започнала да мисли по този начин.

Въпреки изоставането в политическо отношение избиратели­

те на Третата вълна набират мощ с всеки изминал ден. Те се
изявяват извън конвенционалните политически партии, защото

нито една от тях не е забелязала, че съществуват. И така

поддръжниците на Третата вълна попълват редиците на все по­ ПРИНQИПИТЕ
многобройните и силни организации по интереси в страната. Те
НА ТРЕТАТА ВЪЛНА
преобладават в електронните общности, създаващи се около
Интернет. Те са същите хора, които се опитват да демасовизират
медиите на Втората вълна и да осъществят интерактивните им
При тези мощни промени, които ни заобикалят и изискват все по­
алтернативи. Политиците от традиционните партии, които прене­
бързи реакции, често ни се струва, че плуваме с увеличаваща се
брегват новите реалности, ще бъдат пометени подобно на члено­
скорост срещу едно огромно течение, което не може да се спре. И
вете на английския парламент през XIX в., които си представяха,
всъщност това често е истина. Може би подобно на сърфистите
че като избраници на забутаните селца ще притежават местата
трябва да използваме силата на вълната, за да напреднем.
си в Парламента за вечни времена.
Описаната от нас Трета вълна може да поведе Америка към
Силите на Третата вълна в Америка все още не разчитат на
едно по-добро, по-цивилизовано, по-достойно и демократично
голяма подкрепа. Политическите партии, които ще им осигурят
бъдеще. Но това няма да се случи при положение, че не разгра­
гласоподаватели, ще управляват американското бъдеще. Тогава
ничаваме икономическите, политическите и социалните линии в
от руините в края на ХХ в. ще израсне една нова и коренно раз­
поведението на Втората и Третата вълна. Неспособността ни да
лична Америка.
правим това критично разделение обяснява защо толкова много
добронамерени нововъведения само влошават ситуацията.
Преживяваме родилните мъки на една нова цивилизация, чии­
то институции все още не са се установили. Днес основното каче­
ство, което трябва да притежават политиците, ир,~vлозите и
политически активните граждани, ако действително желаят да
знаят какво вършат, е способността да различават предложения­
та, имащи за цел да запазят "живота" на разклатената система на
Втората вълна, от онези, които тласкат прехода ни към цивили­
зацията на Третата вълна.
Предлагаме някои критерии, с които да улесним това раз­
граничаване.

86 87
 АлвИfl и Хайди Тафлър
1. ПРИЛИЧА ли НА ФАБРИКА?
Фабриката се превърна в основен символ на индустриалното
общество. На практика тя се използва като модел за повечето
институции на Втората вълна. Но все пак фабриката - такава,
каквато я познаваме - остана в миналото. Фабриките въплъщават
принципи като стандартизация, централизация, максимизация,
концентрация и бюрокрация. Производството на Третата вълна е
постфабрично и се основава на нови принципи. То се появява в
условия, които носят малко от характеристиките на фабриките.
Всъщност все по-голямо количество работа се върши вкъщи и в
канцеларии, в автомобили и самолети.
Най-бързият и лесен начин за разпознаване на предложение,
внесено от Втората вълна, независимо дали е направено от Кон­
греса, или от някоя корпорация, е да се види дали то все още,
съзнателно или несъзнателно, се основава на фабричния модел.
Американските училища например все още действат като фа­
брики. Подлагат своята суровина (децата) на стандартизирано
обучение и рутинна проверка. Важен въпрос спрямо всяко пред­
ложено нововъведение в образованието е дали е насочено към
усъвършенстване на ефективността на фабриката или, както би
трябвало да бъде, цели да премахне фабричния модел и да го
замени с индивидуално обучение според потребностите? Същият
въпрос е валиден и за здравното и социалното законодателство и
за всеки опит да се реорганизира федералната бюрокрация. Аме­
рика се нуждае от нови институции, построени на постбюрокра­
тични и постфабрични принципи.
Ако дадено предложение просто търси да подобри операциите
от фабричен тип или да създаде нова фабрика, то може да бъде
израз на различни тенденции, но е сигурно, че няма нищо общо с
Третата вълна.
88
навата цuвuлuзaцuя
2. МАСОВИЗИРА ли СЕ ОБЩЕСТВОТО?
Хората, които ръководеха фабриките при икономиката на теж­
кия физически труд от миналото, наемаха голям брой предска­
зуеми, взаимнозаменяеми и изпълнителни работници. Така едно­
временно с масовото производство, масовото разпределение, ма­
совото образование, масмедиите и масовите развлечения, разпрос­
транени сред обществото, Втората вълна сътвори "масите".
Икономиката на Третата вълна, обратно, изисква (и се стреми
да възнаграждава) коренно различен тип работник - такъв, който
мисли, пита, изобретява, поема риска на предприемача, такъв,
който не може лесно да бъде заменен. Казано с други думи, ще
се облагодетелства индивидуалността (което не се свързва
непременно с индивидуализма).
Новата икономика, основана на силата на интелекта, прави
опит да генерира социално разнообразие. Компютъризираното
производство по заявка на клиента прави възможни най-различ­
ни начини на живот. Вземете само компанията "Уол-Март" с ней­
ните 110 ООО вида стоки или предлагания голям избор от сортове
кафе на "Старбъкс" в сравнение с продаваните преди години в
Америка сортове. Но не става дума за материалните неща. Много
по-важно е, че Третата вълна демасовизира културата, ценнос­
тите и морала. Демасовизираните медии прокарват множество
различни, често противоречащи си, послания в културата. Поя­
вяват се не само разнообразни видове труд, но и различни видове
развлечения, стилове в изкуството и политически течения. Въз­
никват и различни системи на религиозни убеждения. А в му лти­
етническа Америка има също и повече ясно очертани национал­
ни, езикови и социокултурни общности.
Втората вълна иска да запази или да възстанови масовото
общество. Третата вълна иска поддръжниците 11 да накарат дема­
совизацията да работи за всички нас.
89
 Алвuн u Хайдu Тофлор
З. КОЛКО ДИНИ
СЕ НОСЯТ ПОД ЕДНА МИШНИЦА?
Разнообразието и сложността на обществото на Третата вълна
разкъсва оковите на високоцентрализираните организации.
Съсредоточаването на властта на върха беше и е класическият
за Втората вълна начин за разрешаване на проблеми. Понякога
централизацията е необходима, но днешната изкривена свръх­
централизация пое.ма прекалено много дини под една мишница.
Резултатът е претоварване с решения. Затова днес във Вашинг­
тон Конгресът и Белият ДO~1 се надпреварват да вземат прекалено
много решения, отнасящи се до прекалено бързо променящи се и
сложни пробле~1И, чиято същност те все по-маjlКО разбират.
Обратно, организациите на Третата вълна прехвърлят взе­
мането на решения от върха надолу и навън към периферията
колкото е възможно повече. Фирмите бързат да упълномощават
служителите си не толкова от алтруизъм, а защото хората долу
често разполагат с по-добра информация и в сравнение с големите
"клечки" на върха обикновено по-скоростно реагират както на
кризите, така и на разкрилите се възможности.
Да разпределяш дините под повече мишници, вместо да ги
поемаш под една, е една съвсем нова идея, ненавиждана обаче от
поддръжниците на Втората вълна.
4. ВЕРТИКМНА или ВИРТУМНА
Е ОРГАНИЗАЦИЯТА?
Организациите на Втората вълна с течение на времето поемат
все повече и повече функции, поради което "затлъстяват". В про­
тивовес, организациите на Третата вълна не се товарят с нови
функции, а ги редуцират или разпределят и така остават "строй­
ни". В резултат, когато наближи ледниковият период, те са по­
жизненоспособни от динозаврите.
90
Новата цивилизация
Организациите на Втората вълна трудно потискат импулса
си къ.м "вертикална интеграция" - т. е. идеята, че за да се произ­
веде един автомобил, първо, трябва да се изкопае желязната руда,
второ, да се транспортира до стоманодобивния завод, трето, да се
преработи на стомана, която да се транспортира до автомобил­
ния завод. За разлика от тях организациите на Третата вълна пре­
хвърлят колкото е възможно повече задачи върху по-малки, но
по-специализирани високотехнологични фирми и дори върху от­
делни индивиди, които могат да работят по-бързо, по-добре и по­
евтино. Изчерпала своите възможности, корпорацията преднаме­
рено се изпразва от съдържание, свежда личния си състав до ми­
нимум, разпръсва видовете си дейности на различни места. Са­
мата организация, по думите на Оливър Уилямсън от Бъркли,
се превръща в "звено от договори". Чарлс Ханди от Института за
бизнес в Лондон твърди, че тези "минималистични, отчасти неви­
дими организации" сега са "най-важните винтове в нашия свят".
"Мнозина от нас може и да не работят пряко за тях, отбелязва
Ханди, но ще ги обслужват срещу заплащане и "благата на наше­
то общество ще зависят от тях." Ханди и Уилямсън не са един­
ствените, които описват тази радикално нова форма на "виртуал­
на" организация, станала възможна поради информацията и
комуникационните технологии на Третата вълна.
Хайди Тофлър, съавтор на тази книга и на всички оригинални
тру дове, откъси от които са поместени тук, въведе важната идея
за "съгласуваността" - начините на организация на частния и об­
ществения сектор трябва да са в някаква степен съвместими, иначе
биха се задушили взаимно. Днес частният сектор лети напред на
борда на свръхзвуков реактивен самолет, докато държавният
сектор все още не е разтоварил багажа си пред входа на летището.
Когато се оценява дадена политика или дадена програма, за­
дава се въпросът: "Чии привърженици ще я провеждат - на вер­
тикалната или на виртуалната организация?" Отговорът дава
ключа дали тя само у дължава съществуването на неприложимо­
то вече минало, или спомага да се въведе бъдещето.
91
 АлвuнuХайдu Тофлър
5. домът И СЕМЕЙСТВОТО
възвръЩАТ ли СИ фУНКЦИИТЕ?
Преди индустриалната революция семейството е голямо и жи­
вотът се върти около дома. Домът е мястото, където човек се
труди, лекува болните, обучава децата си и където семейството
се забавлява. Там се полагат грижи за възрастните. В обществата
на Първата вълна голямото семейство, състоящо се от няколко
поколения, представлява центърът на социалната вселена.
Разпадането на семейството като мощна институция не започ­
на с д-р Спок или със списание "Плейбой", а с индустриалната
революция, която извежда повечето му функции извън дома. Тру­
дът е прехвърлен във фабриката или в канцеларията. Болните
отиват в болниците, децата тръгват на училище, а влюбените хо­
дят по кината. Възрастните хора заживяват в старчески домове.
След като тези задължения вече не са задача на семейството,
остава "семейното ядро", поддържано като цялост не от функции­
те, изпълнявани от членовете му, а от крехки психологически
връзки, които твърде лесно се разрушават.
Третата вълна отново връща силата на семейството и дома.
Възстановява много от изгубените функции, които някога пра­
веха дома център на обществото. Около ЗО милиона американци
сега работят в къщите си, често използвайки компютри, факсове
и други технологии на Третата вълна. Много родители сега
предпочитат децата им да учат у дома, но действителната промяна
ще настъпи, когато телевизията и компютрите завладеят дома­
кинството и се включат в образователния процес. Как ще се реши
въпросът с болните? Все повече медицински услуги, от теста за
бременност до меренето на кръвното налягане, извършвани някога
в болници и лекарски кабинети, се завръщат у дома. Всичко това
прави дома по-силен и увеличава ролята на семейството.
Семействата вече са различни: някои са семейни ядра, други се
състоят от няколко поколения или са резултат от повторни брако­
ве, големи или малки, бездетни и двойки, които отлагат ражда-
92
Новата цuвuлuзaцuя
нето на деца за по-зряла възраст. Това многообразие в семейната
структура отразява многообразието в икономиката и културата,
след като масовото общество на Втората вълна се демасовизира.
Парадоксалното е, че много застъпници на "семейните цен­
ности" с призива си към връщането на стария модел домакинство
на Втората вълна не помагат да се укрепи силата на семейната
институция. Ако наистина искаме да върнем жизнеспособността
на семейството и дома като основни институции, трябва да забра­
вим периферните проблеми, да приемем многообразието и да вър­
нем на домакинството старите функции. А, да, и да осигурим на
родителите контрола върху дистанционното управление.
***
Америка е обикновеномястото, откъдето тръгва бъдещето.Едно­
временно с това, че страдаме от разпаданетона старите ни инсти­
туции, ние сме и пионеритена една нова цивилизация.Това озна­
чава несигуренживот в очакване равновесиетода се наруши и да
настъпи бъркотия. А означава и че никой не знае пълната и окон­
чателна истина за това накъде вървим или дори накъде би тряб­
вало да вървим.
Трябва да налучкамесвоя път, без да позволим някоя общност
да изостане, докато творим собственото си бъдеще. Описаните
няколко критерия могат да ни помогнат да отделим политиката,
родена в миналото на Втората вълна, от онази, която улеснява
пътя към нашето бъдеще на Третата вълна. Когато се изброяват
критерииобаче, съществуваопасностнякои хора да направятопит
да ги прилагат буквално, механично, дори фанатично. Именно
това трябва да се избегне.
Толерантносттакъм грешките,двусмислицитеи преди всич­
ко към многообразието,намиращаопора в чувствотоза хумор и в
чувството за мярка, е жизненоважнанеобходимост,щом се стя­
гаме за изумителното пътешествие в следващото хилядолетие.
Подгответе се за най-вълнуващотопътуване в историята.
93

ДЕВЕТА ГМВА
ДЕМОКРАЦИЯТА НА XXI ВЕК
КЪМ БАЩИТЕ ОСНОВАТЕЛИ
Вие сте революционерите. Вие сте мъжете и жените, фер­
мерите, търговците, занаятчиите, адвокатите, nечатарите,
nамфлетистите, магазинерите и войниците, които заедно
създадоха една нова нация на далечните брегове на Америка
Сред вас са петдесет и nетимата, които се събраха в горе­
щото лято на 1787 г. във Филаделфия да изковат смайващия
документ, наречен Конституция на Съединените щати.
Чувайки далечния повик на утрешния ден, вие усетихте, че една
цивилизация умира и се ражда нова цивилизация. Вие сте съз­
дателите на едно бъдеще, което става наше настояще..
Този лист хартия заедно с Декларацията за nравата, до­
бавена през 1971 г, е едно от поразителните постижения в
човешката история Правим заключението, че сте стигнали
до него по nринуда, носени от силната вълна на събитията,
със страха от провала на едно неефективно правителство,
парализирано от неподходящи правила и остарели структури
Дори и днес вашите принципи ни вълнуват така, както са
вълнували безброй милиони хора по земята Трудно можем да
прочетем, например, определени пасажи от Джефърсън или
Пейн, без да се просълзим от техния смисъл и красота
Благодарим ви, революционери, че направихте възможен
живота ни на американски граждани, който се управлява не
94
навата цивилизация
от хора, а от закони, и особено за безценната Декларация за
nравата, която ни позволи да .мислим, да изказваме нестан­
дартни мнения, понякога глупави или погрешни. Наистина, ние
nише.М тези редове без страх от последствията Точно защо­
то живяхте на раздела между две цивилизации - един остарял
земеделски свят, объркан от намека за идващия индустриален
свят, вие проумяхте значението на политическото износване.
Бихте разбрали дори и защо Конституцията на Съедине­
ните щати се нуждае от преосмисляне и промяна - не с цел да
се ореже федералният бюджет или да се включи този или
онази отделен принцип, а за да се разшири Декларацията за
nравата, като се вземат предвид немислимите в миналото
заплахи за свободата; да се създаде изцяло нова структура
на управление, способна да взема умни и демократични
решения, необходими за нашето оцеляване в една Америка на
Третата вълна и ХХ] ве/(.
Проектът ни за Конституцията на утрешния ден не е
лесноизпълним Не се доверяваме на онези, които твърдят, че
вече знаят отговорите на въпросите, чиято формулировка
все още се опитваме да направим Но настъпи часът да си
представим съвсем нови алтернативи, да обсъждаме, да
сnорим, да обмисляме и накрая да проектираме основите на
бъдещата демократична архитектура.
Трябва да се обединим, за да преустроим Америка, но без
гняв и догматизъм, не подтиквани от спазъма на внезапен
импулс, а с възможно най-широки консултации и със спокой­
ното участие на обществото.
Вие бихте проявили разбиране по отношение на тази
потребност Защото именно един човек от вашата генера­
ция - Джефърсън, след дълбок размисъл, заявu· "Някои хора
обожествя ват конституциите и ги възприемат като кивот
на завета, твърде святи, за да бъдат докосвани Приписват
на хората от предходната епоха свръхчовешка .мъдрост и
смятат, че сътвореното от тях не подлежи на поправка ..
95
 Алвин и Хайди Тофлор
Ние със сигурност не подкрепяме честите и неоснователни
промени в законите и в конституцията .., но знаем също,
законите и институциите трябва да вървят ръка за ръка с
напредъка на човешкото мислене... С новите открития, с
появата на нови истини, с промяната на поведението и
мненията според изменящите се обстоятелства инсти­
туциите също трябва да се развиват и да бъдат в крак с вре­
мето."
За тази мъдрост благодарим преди всичко на г-н Джефър­
сы-l, спомогнал за създаването на системата, която толкова
добре ни служи вече дълго време и която сега на свой ред трябва
да отмре и да бъде заменена
АлвИ1-l и Хайди Тофлър
Едно въображаемо писмо ... Сигурно в много държави има
хора, които при възможност биха изразили подобни чувства.
Защото изхабяванетона много от днешните видове управления
не е тайна, разкрита от нас. Нито пък е заболяване, характерно
само за Америка.
Истината е, че изграждането на цивилизацията на Третата
вълна върху развалините на институциите на Втората вълна
включва едновременно проектиране на нови, по-подходящи
политическиструктури в редица държави. Това е един болезнен,
но необходим проект, който с целите си ни замайва главите и без
съмнение изпълнениетому ще отнеме десетилетия.
Най-вероятно ще се води една продължителна битка за
радикално преустройствона Конгреса на Съединенитещати, на
Камарата на представителите и Камарата на лордовете, на
френската Камара на депутатите, на Бундестага, на огромните
министерства и закостенелите държавни администрации, на
конституциитеи съдебните системи - накратко, на по-голямата
част от мудния и ставащ все по-негоден за работа апарат на
съществуващите представителни управления.
96
Новата цивилизация
Вълната на тази политическа борба няма да спре на нацио­
че нално равнище. Пред следващите месеци и десетилетия цялата
"световна правна машина" - от Обединените нации до местния
общински или градски съвет - в крайна сметка ще се сблъска с
нарастващото и непреодолимо изискване за преустройство.
Всички тези структури ще трябва да се променят из основи
не защото са по същество лоши или се контролират от една
или друга класа или група, а защото стават все по-неработоспо­
собни и не съответстват на нуждите на един радикално про­
менен свят.
За да създадем отново ефективно управление и да разгърнем
може би най-важната политическа дейност на нашето време, ще
трябва да се освободим от натрупаните клишета от ерата на
Втората вълна. Ше трябва да преосмислим политическия живот
съгласно три ключови принципа, които наистина ще се окажат
основополагащи за бъдещите правителства на Третата вълна.
СИЛАТА НА ММЦИНСТВОТО
Първият еретичен принцип на управлението на Третата вълна
се състои в силата на малцинството. Според него управлението
на мнозинството, ключовият законов принцип на Втората вълна,
изживява времето си. От значение са не мнозинствата, а мал­
цинствата. И нашата политическа система трябва все повече да
се съобразява с този факт.
Изразявайки убежденията на своето революционно поколение,
отново Джефърсън е този, който твърди, че правителствата трябва
да действат в "абсолютно съгласие с решенията на мнозинството".
В зората на ерата на Втората вълна САШ и Европа току-що са
започнали дългия процес, който ще ги превърне накрая в индус­
триални масови общества. Концепцията за управлението на
мнозинството съвършено отговаря на нуждите на тези общества.
Съвременната ни масова демокрация е политически израз на
97
 Алвин и Хайди Тофлър
масовото производство, масовата консумация, масовото обра­
зование, масмедиите, масовото общество.
Днес, както видяхме, ние обръщаме гръб на индустриализма
и бързо се превръщаме в демасовизирано общество. Следователно
става все по-трудно, а понякога и невъзможно да се мобилизира
едно мнозинство или дори управляваща коалиция. В САШ, казва
Уолтър Дийн Бърнам от Масачусетския технологически
институт, "аз не виждам базата за каквото и да е позитивно
мнозинство днес по какъвто и да е въпрос".
На мястото на едно силно разслоено общество, в което няколко
големи блока се съюзяват, за да се формира мнозинство, сега
виждаме едно конфигуративно общество, в което се въртят
хиляди малцинства, много от които временни, и образуват съвсем
нови предходни формации, рядко коалиращи се в консенсус по
важни въпроси. По тази причина напредъкът на цивилизацията
на Третата върна разклаща самата законност на много от
съществуващите правителства.
Третата вълна заплашва също всички наши традиционни
твърдения за връзката между управлението на мнозинството и
социалната справедливост. През епохата на цивилизацията на
Втората вълна борбата да управлява мнозинството беше хуманна
и освободителна. За все още индустриализиращите се държави
като Южна Африка това важи и днес. В обществата на Втората
вълна управлението на мнозинството почти винаги беше равно:
значно на по-справедлив период за бедните. Защото бедните бяха
мнозинството.
Днес обаче в държавите, люшкани от Третата вълна, често се
наблюдава точно обратното. Истински бедните вече не пред­
ставляват непременно мнозинство. В голяма част от държавите
те, както и други общности, са се превърнали в малцинство.
Не само по тази причина управлението на мнозинството вече
не е подходящо като законов принцип. В обществата, които на­
влизат в Третата вълна, то вече не е задължително хуманно и
демократично.
98
Новата ЦUвuJlllЗ(Шj1Я
Идеолозите на Втората вълна рутинно съжаляват за
разпадането на масовото общество. Дори когато виждат в това
богато многообразие шанс за човешкото развитие, те го нападат с
нарицателните "фрагментация" и "балканизация" и го приписват
на увеличилия се "егоизъм" на малцинствата. Това тривиално
обяснение замества причината със следствието. Защото
нарастващата активност на малцинствата не е резултат от
внезапната поява на егоизъм. Тя, освен другото, е отражение на
нуждите от нова система на производството, която, за да
съществува, изисква едно по-разнообразно, цветно, отворено и
разнородно общество, съвсем различно от обществата, които
познаваме.
Можем или да се противопоставим на нападките срещу
многообразието в един безплоден опит да се спасят нашите
политически институции на Втората вълна, или да признаем
многообразието и в съответствие с него да променим онези
институции.
Първата стратегия може да се изпълни само с тоталитарни
средства и ще доведе до икономическа и културна стагнация.
Втората носи социална еволюция и основана на малцинствата
демокрация на ХХ! век.
За да променим демокрацията съгласно Третата вълна, трябва
да се откажем от заплашителното, но невярно твърдение, че по­
голямото многообразие автоматично увеличава напрежението и
конфликтите в обществото. Дори точно обратното е истина.
Конфликт в обществото е не само необходим, но до известна степен
и желателен. Ако сто души отчаяно се стремят към една и съща
възвишена цел, ще бъдат принудени да се борят за нея. От друга
страна, ако всеки от тях има различно желание, далеч по-изгодно
за тях е да преговарят, да си сътрудничат и да се обединяват.
При подходяща социална уредба многообразието може да
спомогне за сигурността и стабилността на цивилизацията.
Липсата на подходящи политически институции днес ненужно
изостря конфликта между малцинствата, докарвайки ги до ръба
99
 Алвин и Хайди Тафлър
на насилието. Именно тази липса прави малцинствата без­
компромисни и все повече затруднява създаването на мнозинството.
Отговорът на тези въпроси не се състои в потушаването на
несъгласията или в обвиняването на малцинствата в егоизъм
(сякаш елитът и експертите му не са същите егоисти). Отговорът
се крие в новите, добре измислени мерки, които ще приспособят
и узаконят многообразието - нови институции, чувствителни към
бързопроменящите се потребности на предходните и умножаващи
се малцинства.
Някой ден бъдещите историци, връщайки се назад във времето,
може би ще разглеждат гласуването и търсенето на мнозинство
като архаичен ритуал, осъществяван от общуващи си примитиви.
Днес обаче в изпълнения с опасности свят не можем да си
позволим да делегираме цялата власт на когото и да е, не можем
дори да се откажем от слабото влияние, съществуващо при
мажоритарните системи. Не бива също да разрешаваме на
мънички малцинства да вземат сериозни решения, които
тиранизират останалите малцинства.
По тази причина се налага драстично да ревизираме суровите
методи на Втората вълна, чрез които преследваме "неуловимото"
мнозинство. Нуждаем се от нови подходи, приложими при една
демокрация на малцинствата - методи, чиято цел е по-скоро да
разкриват, отколкото да заличават разликите с наложено или
фалшиво мнозинство, получено чрез лишаване от избирателни
права на определени общности, софистично представяне на
проблемите или изборни машинации. С две думи, трябва да
модернизираме цялата система по такъв начин, че да се засилва
ролята на различните малцинства, но и да им позволяваме да
образуват мнозинства.
В обществата на Втората вълна гласуването за определяне
волята на народа осигурява важен източник на непрекъсната
обратна връзка за управляващия елит. Когато по някаква причина
условията стават нетърпими за мнозинството и 51 % от гласо­
подавателите регистрират своето неодобрение, елитът може да
100
навата цившшзацuя
сменя партии, да променя политическия курс или да се приспо­
собява по друг начин.
Впрочем дори в доскорошното масово общество принципът на
51 % беше категорично изхабен, чисто количествен инструмент.
Гласуването за установяване на мнозинство не ни казва нищо за
качеството на възгледите на хората. Става ясно колко души в
даден момент гласуват за "Х", но не и колко силно му вярват. И
преди всичко не става ясно какво очакват от "Х" в замяна, а това
е решаващата информация за едно общество, състоящо се от много
малцинства.
Не се получава и сигнал кога едно малцинство се чувства
застрашено или кога отдава жизненоважно значение на един­
единствен проблем, което вероятно би донесло повече тежест на
мнението му.
В масовите общества тези добре известни слабости на
мажоритарното управление се толерираха, защото, освен другото,
на повечето малцинства им липсваше стратегическа мощ да
разрушат системата. За днешното взаимнообвързано общество, в
което всички сме членове на малцинства, това не е валидно.
Системите за обратна връзка от индустриалното минало като
цяло са твърде недодялани за демасовизираното общество на
Третата вълна. Затова се налага да използваме гласуването и
проучванията на обществено мнение по коренно различен начин.
За щастие технологиите на Третата вълна осигуряват пътя
към демокрацията на Третата вълна. Те преоткриват основните
въпроси, върху които са мислили нашите основатели преди 200
години, в изумително нов контекст. Тези технологии правят
възможни нови, неприлагани досега форми на демокрация.
ПОЛУПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ
Вторият градивен принцип на бъдещите политически системи е
принципът на "полупряката демокрация" - преходът от състоя-
101
 АлвИfi и Хайди Тафлър
нието на зависимост от представителите към самопредставяне.
Полупряката демокрация е смесица от двете.
Както вече видяхме, изчезването на консенсуса разрушава
същността на понятието "представителство". Без споразумение
между местните гласоподаватели кого "представлява" всъщност
народният представител? От друга страна, законодателите трябва
все повече да разчитат на сътрудниците си за подкрепа, както и
на външни експерти, когато "коват" законите. Членовете на
парламента на Великобритания са прочути с безсилието си пред
бюрокрацията на Уайтхол, защото не притежават подходящи
сътрудници, като по този начин повече власт се прехвърля извън
рамките на парламента, върху неизборни държавни служители.
\,'
Конгресът на Съединените щати в опита си да уравновеси
влиянието на бюрокрацията на изпълнителната власт създава
своя собствена бюрокрация - Служба за бюджета на Конгреса,
Служба за оценяване на технологиите и други необходими
агенции и работни звена. Но това само превръща проблема от
вътрешен във външен. Нашите народни избраници все по-малко
разбират хилядите мероприятия, които трябва да предприемат,
и все повече се налага да разчитат на чужда преценка. Пред­
ставителите вече не представляват дори самите себе си.
Още по-важно е, че парламентите, конгресите и събранията
бяха места, където споровете между съперничещите си мал­
цинства теоретично можеха да се решават чрез компромиси,
правени вместо тях от техните представители. При днешните
изхабени политически инструменти на Втората вълна нито един
законодател не може да установи броя на групичките, които
представлява на хартия, ка;\ю ли да посредничи или преговаря
ефективно в тяхна полза. И колкото повече се пренатоварват
американският Конгрес, германският Бундестаг или норвежкият
Стортинг, толкова повече положението се влошава.
Това обяснява защо групите за политически натиск по опре­
делен проблем стават безкомпромисни. Като виждат, че
възможностите за сложни преговори или споразумения, постигани
102
навата цивWlизаupя
чрез Конгреса или законодателните органи, са ограничени,
исканията им към системата стават непреклонни. Теорията за
представителното управление като краен посредник също се
разпада.
Провалът в сделките, забавенотовзе;\шне на решения, все по­
парализиращитесе институциина представителитеозначават, че
много от решенията, които сега са гласувани от малък брой
псевдопредставители,ще бъдат прехвърленипостепеннообратно
на самия електорат. Щом избраните от нас посредницине могат
да сключват вместо нас сделки, ние ще трябва сами да го
направим. Щом законите, които те създават, все повече се
отдалечаватот действителносттаили не съответстватна нашите
потребности, ние ще трябва да сътворим свои закони. А за тази
цел ще са ни нужни както нови институции, така и нови техно­
логии.
Революционеритена Втората вълна, които създадохаднешните
основни институции,съзнавахадобре възможноститена пряката
демокрацияв сравнение с тези на представителнатадемокрация.
Американскитереволюционеризнаеха всичко за кметствата на
Нова Англия и за постигането на ограничен консенсус в малки
мащаби. Но недостатъците и ограниченията на пряката
демокрация също бяха добре познати, а по онова време още по­
очевидни.
"Във "Федералиста" са направени две възражения срещу
подобно нововъведение",пишат Макколи, Руд и Джонсън, автори
на предложениеза националенплебисцитв Съединенитещати.
"Първо, пряката демокрация не позволява контролиране или
забавяне на временни или емоционалниреакции на обществото.
И, второ, комуникациите от онова време не се управляват от
техници."
Това са основателни проблеми. Как разстроената и
възбудена американскаобщественост,например, през средата
на БО-те години би гласувала - "за" или "против" хвърлянето
на атомна бомба над Ханой? Или разярената срещу
103
 Алвин и Хайди Тафлър
терористичната група "Бадер-Майнхоф" западногерманска
общественост как би гласувала предложението за сформиране
на лагери на "симпатизанти"? Какво щеше да се случи, ако
канадците бяха провели плебисцит по въпроса на Квебек през
седмицата, след като Рене Левеск взе властта? Предполага се,
qe избраните представители са по-малко емоционални и по­
разумни от обществеността.
Проблемът с прекалено емоционалната реакция на обществото
може да се решава по различни на чини - с изискване на период
от време за "охлаждане" на страстите или с повторно гласуване
преди прокарването на важни решения, гласувани
референдум или други форми на пряката демокрация.
Спрямо второто възражение също могат да бъдат взети мерки,
защото комуникационните ограничения от едно време вече не
пречат на растящата пряка демокрация. Днешните забеле­
жителни постижения на комуникационните технологии за пръв
път откриват умопомрачителен диапазон от възможности за пряко
гражданско участие във вземането на политически решения.
Преди години имахме удоволствието да отбележим едно
историческо събитие - откриването на първото в света "елек­
тронно кметство" - по кабелната телевизионна система "Кюб" в
Кълъмбъс, щата Охайо. Използвайки тази комуникационна
система, жителите на едно малко предградие в К ълъмбъс чрез
електронна връзка действително участваха в политическата
среща на местната комисия по планиране. Чрез натискане на
бутон в своя хол те можеха веднага да гласуват предложенията,
свързани с практически въпроси, като разделянето на
жилищното строителство или изграждането на магистрали.
Имаха възможност не само да гласуват "за" или "против", но и
да участват в дискусия и да говорят в ефир. Можеха и с едно
натискане на бутона да поискат от председателя да премине към
следващата точка от дневния ред.
Това беше само първата примитивна индикация за бъдещия
потенциал на пряката демокрация. Използвайки днешните много
104
навата цuвuлuзaцuя
по-модерни компютри, спътници, телефони, кабелни системи,
начини на анкетиране и други инструменти, да не говорим за
Интернет и другите комуникационни мрежи, един образован
гражданин може за пръв път в историята да започне да взема
своите собствени политически решения.
В това проблем не съществува. Не става дума за "електронни
кметства" в суровия им вид, за което говори Рос Перо. Възможни
са и много по-чувствителни и съвършени демократични процеси.
А не става дума също и за противопоставянето на пряката и
непряката демокрация, на самопредставляване и представляване
чрез чрез други лица.
С въображение могат да се измислят много начини за
съчетаване на пряката и непряката демокрация. Точно сега
членовете на Конгреса и повечето други парламенти или
законодателни органи съставят свои комисии. Не съществува
начин гражданите да принудят законотворците да създадат ко­
мисйя, която да разгледа някой пренебрегван или противоречив
въпрос. А защо електоратът да не може да бъде упълномощен
пряко, чрез петиция, да принуди едно законодателно тяло да
състави комисия по въпроси, смятани за важни от обществеността,
а не от законотворците?
Акцентираме върху подобни "фантазьорски" предложения не
защото ги приемаме безусловно, а просто за да подчертаем по­
общия извод: съществуват мощни средства за отваряне и
демократизиране на една система, която е пред разпадане и в която
малцина, ако изобщо ги има, се чувстват адекватно представ­
зони, лявани. Но мисленето ни трябва да премине отвъд утъпканите
пътеки, използвани през последните триста години. Не е възможно
повече да си решаваме проблемите с идеологиите, моделите или
структурите от миналото на Втората вълна.
Изпълнени с неизвестности, подобни нови предложения
изискват внимателно експериментиране на местна почва, преди
да ги прилагаме в широк мащаб. Но както и да обмисляме едно
или друго предложение, факт е, че старите възражения срещу
105
 АлвU/-l u Хайди Тофлър
пряката демокрация отслабват точно когато се засилват въз­
раженията срещу представителната демокрация. Полупряката
демокрация, колкото и опасна или дори странна да изглежда, е
умерен принцип, който може да ни помогне да създадем нови
дейни институции за бъдещето.
РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕШЕНИЯТА
Отварянето на системата към "овластяване" на повече малцинства
и предоставянето на възможност гражданите да играят по-директна
роля в собственото си управление са необходими, но водят само до
частични промени. Третият жизненоважен принцип на бъдещата
политика цели да се премахне "застоят" в процеса на вземане на
решения. Това е противоотровата за политическата парализа, която
не може да се излекува просто със смяната на лидери. Ние го
наричаме "разпределяне на решенията".
Някои проблеми не могат да бъдат разрешавани само на мес­
тно равнище. Други не могат да бъдат разрешавани на национално
равнище. Трети изискват действия едновременно на много
равнища. Още повече, че подходящото място за разрешаване на
даден проблем не остава същото, а се променя с времето.
За да се разчисти днешното "задръстване" от решения, плод
на претова рените институции, ние трябва да ги преразгледаме и
преразпределим, което означава да ги споделим с по-широк кръг
хора и да прехвърлим процедурата по решаването на местата,
изисквани от самите проблеми.
Политическата уредба днес нарушава грубо този принцип.
Проблемите са разпределени на различни равнища, но властта,
която ги решава, остава същата. Затова концентрацията на решения
е съсредоточена на едно място, а институционалната архитектура
е най-сложна на национално ниво. В противовес,
транснационално ниво се решават достатъчно въпроси
необходимите там структури са слаборазвити. И на субнационално
ниво също са- оставени за решаване твърде малко проблеми
106
Новата цuвuлuзaцuя
регионални, щатски, провинциални и местни или отнасящи се до
социални групи, организирани по негеографски признак.
Днес на транснационално равнище сме толкова политически
примитивни и слаборазвити, колкото сме били на национално
равнище преди 300 години, когато започва индустриалната
революция. С пренасянето на някои решения "нагоре", на надна­
ционално равнище, ние не само облекчавамеефективната дейност
на равнището, където стоят най-взривоопаснитеза нас проблеми,
но и едновременно с това намаляваме тежестта от натрупани
решения в претоварения център - националната държава. Раз­
пределянето на решенията на различни нива има съществено
значение.
С придвижването обаче на точката на вземане на решения
нагоре по скалата изпълняваме само половината от задачата.
Очевидно е необходимо и да придвижим голяма част от решенията
надолу от центъра.
И отново въпросът по същество не е "дали - или". Не се
противопоставя децентрализацията на централизацията в някакъв
абсолютен смисъл. Въпросът се състои в рационалното прераз­
пределение на вземането на решения в системата, чиято центра­
лизация е толкова пренапрегната, че потоците от нова информа­
ция превръщат центъра за вземане на решения в тресавище.
Политическата децентрализация не е гаранция за демокра­
цията - възможна е появата на яростен локален деспотизъм.
Местните политици често са по-корумпирани от националните
политици. Още повече, че голяма част от това, което минава за
децентрализация, е вид псевдодецентрализация, която облаго­
детелства централизираните сили.
Незцвисимо от всички тези възражения не съществува
възможност да се върнат здравият разум, редът и ефективността
на на управлението на много правителства без съществено
и делегиране на централната власт. Трябва да разпределим товара
на вземането на решения и да прехвърлим една значителна част
- от него надолу по скалата.
107
 АлвИ1-l и Хайди Тафлър
Разпределянето не се налага поради искането на романтични
анархисти да възстановят "селската демокрация" или защото
разгневени богати данъкоплатци желаят да орежат социалните
помощи на бедните. Причината е, че независимо от притежаваните
компютърни банки която и да е политическа структура е способна
да обработва строго определено количество информация и да
взема качествено само определен брой решения. А сега взривът
от "висящи" решения е изхвърлил правителствата отвъд
критичната точка.
Освен това е задължително правителствените институции да
бъдат в корелация с икономическата структура, информацион­
ната система и другите постижения на цивилизацията. Днес сме
свидетели на фундаментална децентрализация и райониране на
производството и икономическите дейност. Излиза, че нацио­
налната икономика вече не е в ролята на основна единица.
Както подчертахме по-горе, във всяка национална икономика
се наблюдава появата на много големи, все по-силно обвързани
регионални субикономики. На корпоративно ниво не са налице
само усилия за вътрешна децентрализация, но и действителна
географска децентрализация.
Всичко това е отчасти отражение на една гигантска промяна в
информационните потоци в обществото. Споменахме вече, че
преживяваме основно демасовизиране на комуникациите, като в
това време намалява силата на централизираните мрежи. Свиде­
тели сме на изумително бързото разпространение на кабелни,
касетъчни, компютърни и частни електронносъобщителни сис­
теми, които също ни тласкат в посока към децентрализация.
Дадено общество не може да демасовизира своята икономи­
ческа дейност, комуникациите и другите възлови процеси, без
рано или късно да бъде принудено да децентрализира вземането
на управленчески решения.
Всичко това налага не само козметични промени в съще­
ствуващите политически институции, а мощна борба за кон­
трол върху бюджета, данъците, земята, енергията и други
108
i
навата цивилизация
ресурси. Разпределянето на решенията няма да се осъществи
лесно, но е абсолютно неизбежно за всяка свръхцентрали­
зирана държава.
РАЗШИРЯВАЩИТЕ СЕ ЕЛИТИ
Концепцията за "товара от решения" е ключът за разбирането на
демокрацията. За да изпълняват функциите си, всички общества
изискват определено количество и качество политически решения.
Всяко общество, разбира се, си има своята уникална структура
за вземане на решения. Колкото по-многобройни, различни, чести
и сложни са решенията, необходими за неговото функциониране,
толкова по-тежък е товарът му от политически решения. А,
начинът на разпределяне на този товар оказва принципно влияние
върху демокрацията в обществото.
В прединдустриалните общества, където разпределението на
труда е още в зачатък и промените протичат бавно, броят на
политическите или административните решения, действително
нужни за развитието им, са минимални. "Товарът от решения" е
малък. Малобройният полуобразован и непрофесионален
феодален или монархически елит може малко или много да
управлява без помощ "отдолу", като носи сам целия "товар от
решения".
Онова, което сега наричаме демокрация, се пръква само когато
"товарът от решения" внезапно надхвърли способността на стария
елит да го поеме. С възникването си Втората ВЪЛни води до
разрастване на търговията, до по-ясно разпределение на труда и
до скок към ново равнище на сложност в социалните отношения,
предизвиквайки същото взривоопасно натрупване на решения за
времето си, както се случва сега вследствие на появата на Третата
вълна.
В резултата уменията на старите управляващи групировки да
вземат решения се изчерпват. Новите елити и субелити се наемат
109
 Алвин и Хайди Тофлър
да се справят с "товара от решения", като за тази цел се налага
създаването на революционно нови политически институции.
С развитието на индустриалното общество и усложняването
на отношенията в него интегрираните му елити, "техниците на
властта", са принудени на свой ред непрестанно "да вливат нова
кръв", която да им помага да носят разрастващия се "товар от
решения". Този невидим, но неумолим процес все повече и повече
издърпва средната класа на политическата арена. Увеличаващата
се необходимост от вземане на решения води до все по-големи права
и създава повече ниши, които да бъдат вземани от низшите слоеве.
Макар и тази представа да е вярна само в общи линии, тя ни
показва, че демокрацията зависи не толкова от ку JIТypaTa, от
класовата борба (в смисъла на марксистката идеология), от
храбростта на бойното поле, от реториката и политическата воля,
колкото от "товара от решения" на дадено общество. Един тежък
"товар", в крайна сметка, трябва да бъде споделен от по-широко
демократично участие. Докато расте "товарът от решения" в
обществената система, демокрацията ще бъде не предмет на
избор, а еволюционна необходимост. Системата не може да
съществува без нея.
Всичко това ни подсказва, че се намираме на ръба на следващия
голям демократичен скок напред. Защото натрупаните за
решаване проблеми, които сега заливат нашите президенти,
министър-председатели и правителства, за първи път след
индустриалната революция разкриват вълнуващи перспективи
за радикална експанзия на политическото участие.
Неооходимостта от нови политически институции съответства
точно на нуждата ни от нови семейни, образователни и
корпоративни институции. Тя е дълбоко свързана с нашето
тъ рсене на нова енергийна база, нови технологии и нови
индустрии. Отразява рязката промяна в комуникациите и
потребността от преустройство на отношенията с неиндустриал­
ния свят. Накратко, тя е политическо отражение на набиращите
скорост промени във всички тези разнородни области.
110
Новата цивилизация
Без проумяването на тези взимовръзки не е възможно да
разберем какво се случва около нас. Защото днес най-важният
политически конфликт не е вече между бедни и богати, между
. господстващи и подчинени етнически групи или дори между
капиталистически и социалистически убеждения. Днес
решаващата битка се води между тези, които се опитват да
подкрепят и запазят индустриалното общество, и онези, които са
готови да вървят напред. Това е свръхборбата за утрешния ден.
ОРИСАНИ ДА СЪЗдАВАТ
Някои поколения са родени да създават, а други - да отстояват
съществуващата цивилизация. Поколенията, които по силата на
обстоятелствата лансираха Втората вълна на исторически про­
мени, бяха принудени да създават. По-голямата част от
политическите модели, измислени от хора като Монтескьо, Мил
и Мадисън, все още приемаме за даденост. Попаднали на грани­
цата между две цивилизации, тяхната участ бе да създават.
Днес във всички сфери на обществения живот - в нашите
семейства и училища, в предприятията и църквите ни, в енер­
гийните и комуникационните ни системи, ние сме изправени пред
необходимостта да създадем нови модели на Третата вълна.
Милиони хора в много държави вече са започнали това дело. В
нашия политически живот обаче съществуването на отживелици
е най-силно и най-опасно. В никоя друга област не можем да
открием такава липса на въображение, на опит и на воля за
обмисляне на фундаменталната промяна.
Дори хора с качествата на дръзки новатори в тяхната собствена
работа - в адвокатските кантори, в кухните, в класните стаи или
във фирмите - сякаш се вцепеняват при всяко предложение да
бъдат радикално преработени нашата Конституция или поли­
тическите ни структури, защото са остарели. Толкова е запла­
шителна перспективата за дълбока политическа промяна с
111
 АлвuнuХайдu Тофлор Новата цuвuлuзaUJ1Я

придружаващите я рискове, че изведнъж статуквото, независимо окажат късогледи, лишени от въображение и страхливи като
от сюрреализма и тягостното усещане, се превръща в най-добрия повечето управляващи групи от миналото, те твърдо ще се

от всички възможни светове. противопоставят на Третата вълна и така ще ескалират риска от

От друга страна, във всяко общество съществува кръг от насилие и собственото си унищожение.
псевдореволюционери, прекалено повлияни от остарелите И обратно, ако "тръгнат по течението" на Третата вълна, ако
твърдения на Втората вълна, за които нито една от предложените признаят необходимостта от по-широка демокрация, те всъщност
промени не е достатъчно радикална: архимарксисти, анархо­ ще се включат в процеса на създаването на цивилизацията на

романтици, фанатици с десни убеждения, религиозни фанатици и Третата вълна точно както най-умните елити на Първата вълна
расисти демагози, кабинетни партизани и Богу отдадени терористи, предусетиха появата на едно индустриално общество с
~1ечтаещи за тоталитарни технокрации, средновековни утопии или технологична база и участваха в създаването му.
теократични държави. Дори когато скоростно навлизаме в нова Обстоятелствата в отделните държави са различни, но никога
историческа зона, те подхранват мечтите за революция, тиражирани досега не са съществували толкова много подходящо образовани
в пожълтелите страници на политическите трактати от вчера. хора, колективно въоръжени с невероятен диапазон от знания.

И все пак това, което ни предстои със засилването на борбата Никога такъв голям брой хора не са се радвали на подобно
за превъзходство, не е повторение на някаква предишна револю­ богатство, може би несигурно, но достатъчно, за да им предостави
ционна драма - не е централно управлявано сваляне на ръковод­ време и енергия за граждански занимания. Никога досега толкова
ния елит от някаква "авангардна партия", подтиквана от масите; хора не са имали възможността да пътуват, да общуват и да
не е спонтанно, предполагащо катарзис, масово въстание, предиз­ научат куп неща от други култури. И най-вече никога толкова
викано от тероризма. Създаването на новите политически струк­ хора не са можели да спечелят толкова, ако гарантират, че

тури на цивилизацията на Третата вълна няма да се осъществи с необходимата промяна, макар и дълбока, ще се извърши с мирни
еднократна, рязка промяна, а ще е следствие от хиляди средства.

нововъведения и сблъсъци на много равнища и на много места в
продължение на десетилетия.
Това не означава, че е изключена възможността по пътя ни
към утрешния ден да срещнем насилие. Преходът от цивилиза­
цията на Първата вълна към цивилизацията на Втората вълна
Елитите, независимо от нивото на осведомеността им, не могат
сами да създават нова цивилизация. Нужна е енергията на цялото
човечество. Тази енергия е на лице и чака да влезе в действие.
Наистина, ако ние от държавите с високо развити технологии
възприемем като ясна цел на следващото поколение създаването

представлява една дълга, напоена с кръв драма от войни, на изцяло нови институции и конституции, можем да освободим
революции и глад, принудителни преселения, courp d'etat* и нещо много по-мощно от енергията: колективното въображение.
бедствия. Днес залозите са много ПО-ГО-,lеми, времето е по-кратко, Колкото по-скоро започнем да създаваме алтернативни
скоростта се увеличава, да не говорим за опасностите. политически институции, основани на трите принципа, споменати

Много неща зависят от гъвкавостта и интелигентността на по-горе - силата на малцинството, полупряката демокрация и

съвременните елити, субелити и суперелити. Ако тези групи се разпределянето на решенията, - толкова по-големи са нашите

шансове за мирен преход. Рискът от насилие се увеличава именно

* Couгp d'etat (фр.) - преврати. - Бел. прев. от опита да се спрат тези промени, а не от самите промени -
112 113
 АлвuнuХайдu Тофлър Новата цuвu./шзацuя

слепият опит за защита на остарелите традиции заплашва с могат или бързо да се превърнат във фанатичен гняв, предизвикан
кръвопролития. от демагогски апели за авторитарно управление, или да се

Това означава, че за да избегнем силови катаклизми, трябва мобилизират за участие в процеса на демократичното пре­
да акцентираме върху проблема за структурните отживелици в устройство.
политическата сфера по света. И въпросът трябва да бъде отнесен Лансирането на широкообхватен процес на обществено обуче­
не само до експерти, конституционалисти, юристи и политици, а ние, което всъщност е едновременното прогнозиране на

и до обществеността - гражданските организации, профсъюзите, демокрацията в много държави, ще ни помогне да се пре борим
цъ рквите, женските движения, етническите и расовите със същността на тоталитаризма. Така можем да подготвим
малцинства, учените, домакините и бизнесмените. милиони хора за предстоящите размествания и кризи. И можем
Като първа стъпка трябва да организираме най-широките да окажем стратегически натиск върху съществуващите

възможни обществени дебати, отнасящи се до необходимостта политически систе~1И да ускорят необходимите промени.
от нова политическа система, съответстваща на нуждите на Без този огромен натиск "отдолу" не може да очакваме от
цивилизацията на Третата вълна. Чрез конференции, телеви­ днешните конкретни лидери - президенти и политици, сена­

зионни програми, конкурси, проиграване на ситуации, сключ­ тори и членове на централни комисии, да се обърнат именно
ване на мними конституционни споразумения трябва да срещу институциите, които, колкото и да са изхабени, им
генерираме най-широк спектър от изпълнения с богато въоб­ осигуряват престиж, пари и измислена, ако не реална власт.

ражение предложения за политическо преустройство и да
отприщим потока от свежи идеи. Трябва да сме подготвени да
използваме най-модерните съществуващи средства - от спът­
ниците и компютрите до видеодисковете и интерактивната
телевизия.
Никой не знае в детаЙ.ли какво ще е бъдещето и какви ще са
Някои напредничави и далновидни политици или чиновници
още в самото начало ще подкрепят борбата за политическа
промяна. Но повечето ще се активизират само когато изис­
кванията "отвън" станат неудържими или когато кризата е в
толкова напреднала фаза и така заплашва с насилие, че да не
виждат алтернатива.

движещите сили в едно общество на Третата вълна. Поради тази
причина не трябва да мислим за една-единствена мащабна
реорганизация или за единична революционна рязка промяна,
наложена "отгоре", а за хиляди съзнателни, децентрализирани
експерименти, които ни позволяват да изпробваме нови модели
на вземане на политически решения на местно и регионално ниво,
"
преди да ги приложим на национално и транснационално ниво.
Следователно ние носим отговорността за промяната. Трябва
да започнем от самите себе си, да се научим да не затваряме
прибързано душите си за новото, за изненадващото, за изглеж­
дащото радикално. Това означава да се справим с убийците на
идеи, които бързат да задушат всяко ново предложение под
предлог, че е непрактично, като същевременно защищават всичко
вече съществуващо като практично независимо от това колко е

Едновременно с това обаче трябва да започнем да набираме и абсурдно, потискащо или неефективно. Означава и да се борим
гласоподаватели за подобен експеримент - за радикалното пре­ за свободата на словото - правото на хората да изказват идеите
структуриране на институциите на национално и транснацио­ си, дори да са еретични.

нално равнище. Широко разпространеното днес разочарование, Най-важното обаче е да се започне процесът на преустройство
яростта и огорчението от правителствата на Втората вълна в света сега, преди неминуемата дезинтеграция на съществуващите

114 115
 Алвин и Хайди Тофлър

политически системи да изкара на улиците маршируващи потис­

нически войски и да направи мирния преход към демокрацията

1
.....
ПОКАЗАЛЕЦ

на ХХ! век невъзможен.

Ако сега поставим на чалото, ние и нашите деца ще участваме
А Демасовизация - 30-33, 44, 45,
във вълнуващото преобразуване не просто на нашите овехтели 89, 109
политически структури, но и на самата цивилизация. Атуотър, Лий - 82 Демократическа партия
(САШ) - 13, 79, 80-82
Подобно на поколението от революционното минало нашата
Б Демокрация - 9, 16,17, 76, 81, 94-116
съдба е да създаваме. Децентрализация - 20, 106-108
Бедност - 26, 70, 78 Джарини, Орио - 62
Блага (богатство) - 28, 29, 38, Джефърсън, Томас - 94-97
42-50,53-57,59-62,67,70-72,74,
78,79,91 Е
Буш, Джордж - 82
Бърнан, Уолтър Дийн - 98 Екология - 71, 75, 77
Бюканан, Пат - 8, 78 Електронни мрежи - 32, 44,
48,49
в
з
Взаимозависимост - 33, 34
Вземане на решения - 104, Заетост - 52, 53, 85
106-110,114
Войната в Персийския залив - 31 и
Вълни на промяна - 19-26
Върховен конфликт - 29-31 Индустриално общество - 7,
24, 25, 32, 77, 82, 87, 110, 111
г Информационен сектор - 44, 52-65,
83-86
Гингрич, Нют - 8, 9, 11, 13, 18, 82 Икономика - 11, 19, 23, 32-35, 37,
Глобална власт, разделена в два сек­ 39-75,77-89,93,108,109
тора (Втора вълна на промяна) - 30, 31 Икономика на познанието - 75
Глобална власт, разделена в три сек­ Икономика на Третата вълна - 37,
тора (Трета вълна на промяна) - 31, 42-50,62,63,75,81,84,85
32-35
Гор, Ал -9, 79 К
Горбачов, Михаил - 67
Кейнс, Джон Мейнард - 54, 55
д Кенеди, Пол - 27
Комунизъм - 42
Декарт, Рене - 63 Конгрес на САШ - 96, 102
Деtvшсовизиране на производство­ Конгресен клиринг на бъдещето -
то - 44, 45 9, 80

116 117
 Алвuн и Хайди Тафлър навата цивилизация

Конституция на САЩ - 94-96 Питърсън, Дуейн - 49 15,23,24,29,34,41,42,50-53,59,67, ф

Концепция за икономиката - 64, 65 Политическо представителство - 94-97, 102, 103

Конфликт - 8, 21-23, 25-35, 59, 67, 97-116 Фабрики/заводи - 22, 28, 38, 47. 48,
68, 77, 83, 84, 87, 90-93, 111, 112 Политическа система - 19,20,23,24, 51,54,58,60,70,71,88
т
56, 57, 67, 68, 76-82, 85, 86, 94-106, "Федера.1ИСТЪТ"- 8, 103
Л 109-116 Фукуяма, Франсис - 27
Тейлър, Фредерик - 60
"Претоварване от решения" - 90 Фурие, Шарл - 70
Теория за двуполюсния модел­
Ленин, ВОlадимир ИОlИЧ - 69 Прогнозиране на демокрацията - 9,
16,115 32-35
Лобиране, лобита - 34, 35, 77-80, х
Теория за триполюсния модел -
83,84 Производителност - 14, 52-54, 60,
61, 63, 64, 85 31-35
Льобл, Еужен - 62 Ханди, Чарлс - 91

]
Тофлър, Алвин - 8,10-12,14,16,18,
Производство - 14, 20, 28, 32-35,37, Харт, Гари - 78
40,43-46,53,59-65,67,70-75,79,82, 53,82,96
м Хънтингтън, Самюъл - 27
Тофлър, Хю':'щи - 8, 10-12, 14, 16, 18,
85,88,89,97,98,108
Производствона Втората вълна -
51-53,82,91,96
Мандъл, A.'IeKC - 59 Ц
Третата вълна на промяна - 11, 14-
Маркс, Карл - 66, 69 38,43
Профсъюзи - 32
17,19,21-23,25,26,32-35,37,42,43,
Масово образование - 24, 28, 45, 78, Централизация - 20, 88, 90
45, 46, 48, 53, 54, 57, 60, 65, 70, 76-
90, 97 Цивилизация -7-15,17,19-21,23,27-
Р
101,109,111-116
Масово производство - 32, 56 35, 77, 78, 87, 93, 99, 100, 111-116
Труд/работници - 19,23-26,29, 43-
Медии - 7-10, 28, 32, 33, 44, 66-70, Цивилизация на Втората вълна -17,
Раси/човечество - 14, 19, 24
46, 51-57, 59-62, 64, 70-74, 80-82,
76,81,83,85,86,89,97 21, 28-30, 34, 78, 79, 81, 82, 98, 99, 112
Регулация/дерегулация - 53, 69, 76, 84-86, 89-91, 110
Мерлони, Виторио - 40, 41 Цивилизация на Първата вълна - 28
Мизес, Лудвиг фон - 72 80, 84, 85 Цивилизация на Третата вълна -17,
Мил кън, Майкъл - 41 Рейгън, Доналд - 51, 52 у 21,26,33,87, 96, 98, 112, 113
Многообразие, разнообразие - 38, Рейгън, Роналд - 51
44,48,63,69,90,92,93,98,99 Религия - 28, 29 Уилямсън, Оливер - 91 Ш
Републиканска партия (САЩ) - 82 Умствен труд/умствени
Н Решения - 68, 90, 102, 106-109, 114 работници - 45, 53, 57-68, 74, 75, "Шок от бъдещето" - 7, 9, 14, 27, 44
Роудс, Сесил - 30 84,85,89 Шумпетер, Йозеф А. - 63
Нафта - 8, 78, 84 Ускорение, ускорени темпове -
Незаетост/безработица - 45, 46, 53- с 8, 14, 19, 21-23, 32, 39, 49, 63, 72, 73, я
57,70,78-80,90,91 87, 110, 112, 113
Нейдър, Ралф - 8, 78 Свръхборба - 19-26 У, Хенри, К. Х. - 62 Япония - 14, 15,30,34,41, 46, 50, 5:;
Свръхсш.шолна икономика (Трета­
о та вълна на промяна) - 36-41, 52-
59, 62-65, 74
Обединени нации - 97 Сектор на услугите - 56, 85
Околна среда - 33, 38, 69 "Сименс" - 43
Отхвърляне на религиозното обуче­ Социа..lИЗЪМ - 66-68, 70, 72-75
ние (секуларизъм) - 28 СпециаОlизация - 45
Средства за масово осведомяване -
п ~2&32,81,8~97,98 .
Съветски републики - 33
Пейн, Томас - 94 Съединени Американски Щати -14,

118 119