Проф. K .T .H . инж.

ЙОРДАН ПЕТКОВ ЙОРДАНОВ

Доц. к.т.н. инж. ЛК£КА ЗАРКОВА ПЕТРОВА
К.т.н. инж. ЧАВДАР ХРИСТОВ ДОНЧЕВ

ТЕХНОЛОГИЯ

ка
НА СТРОИТЕЛНОТО

те
ио
п ю и з в о д с т в о

Г л
СБОРНИК о т ЗАДАЧИ
С иб
и ПРИМЕРИ
УА Б
на

Под общата редакция на проф. Й. ПЕТКОВ

он
тр
ек
Ел

ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА"
СОФИЯ, 1994
 УДК 693.5 (076)

В сборника са разработени реш енията на задачи и са

разгледани прим ери по технологията на строителните про­
цеси и изграж дането на сгради я съоръж ения в пром и ш ле­
ното, граж данското и транспортното строителство. Обхвана­
ти са основните видове строително-м онтаж ни работи и са
представени характерни при м ери от изграж дането на сгради
и с ъ м ъ ж е н и я по съврем енните строителни системи.
С борникът е предназначен за студентите о т специал­

ка
ностите пром иш лено и граж данско строителство, транспорт-
но строителство и архитектура при изучаването на техн ол о­
гията на стр о и тел н о то прои зводство. Той мож е д а се пол­
зува и от инж енерно-техническите кадри, кои то р аб о тят в

те
областта на стр о и тел н о то прои зводство.

ио
ISBN 954 03 0287 0

© Й ордан П е п о а Й орд ан о!, Любжл S sp io a a П етрова,

Г л
Чавдар Х ристов Дончев, 1 » 4
С иб
378
УА Б
на

ТЕХНОЛОГИЯ НА СТРОИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

СБОРНИК ОТ ЗАДАЧИ И ПРИМЕРИ
он

Автори: проф. к.т.н. инж. Йордан Петков Йорданов

доц. к.т.н. инж. Любка Заркова Петрова
гл.ас. к.т.н. инж. Чавдар Христов Дончев
тр

Рецензенти: проф. к.т.н. важ. Николай Тодоров Киров

ст.н.с. I ст. к.т.н. инж. Йосиф Иванов Цяков
ек

Националност българска
Първо издание
Ел

Изд. № 16215
Отговорен редактор инж. Пепа Аврамова Камеиарова
Художник Петър Петруяов
Художествен редактор Марии Димитрова
Технически редактор Лили Волицер
Коректор Дора Букурешлиева
Формат 70 X 100/16
Печ. коли 25,50
Изд. коли 33
Тираж 2050
Издателство „Техника” - ЕООД, пл. Славейков 1, София
Предпечатаа обработка - „ЕММА - ЦИИТТ”, София
Държавна печатница „Полипринт”, Враца
 ПРЕДГОВОР

Технологията на строителното производство се развива и усъвър-

шенствува въз основа на прилагането на съвременни м етоди за изпълне­
ние на строителните процеси и използуването на рационалните комплек­
ти от м аш ини, инсталации и технически средства. Основна предпоставка
за успешното изпълнение на строително-монтаж ните работи е правилно-

ка
то проектиране на технологията на строителното производство.
В сборника са включени задачи и прим ери от изпълнението на
основните строителни процеси, а също така и от технологията на и з­

те
граж дане на сгради и съоръжения по различните строителни системщ
Разработките са извърш ени за реални производствени условия. С тези
примери н задачи се изясняват теоретичната същност на производствени­

ио
те строителни процеси, методическата последователност на технологи­
ческото проектиране, принципите за подбиране, обосновка и ефективно
прилож ение на технологическите комплекти от м аш ини, инструменти и

Г л
инвентарни средства. Разгледани са съставянето на технологически схеми
С иб
и разработването на технологически карти. В прилож ения към сборника
са систематизирани основни технически данни и нормативни изисквания,
необходими при проектирането на технологията на строителството.
Сборникът е разработен под об1ш т а редакция на проф. Й. П етков
УА а Б

при следното участие на авторите; И. П етков - гл. 1 и 3, задача 2.8,

прим ери 5.7, 6.5, 7.2 и 7.3; Л. Заркова - гл. 2, 4 и 6; Ч. Дончев - гл. 5 и 7.

От авторите
нн
ро
е кт
Ел
 ГЛАВА ПЪРВА

ТРАНСПОРТНИ РАБОТИ НА СТРОИТЕЛНАТА

ПЛОЩАДКА

1.1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

На строителните площ адки се извърш ва хоризонтален и вертикален

ка
транспорт на м атериали, полуфабрикати, конструкции и детайли с р аз­
лични транспортни средства и машини; релсови (жп локомотиви и ваго­

те
ни), безрелсови (автомобили, трактори с ремаркета, електро- и м отока­
ри) и специални. Според предназначението си транспортните средства
биват универсални и специализирани за определен вид товари, а според

ио
характера на действието си - чисто транспортни (атом обили, вагони и
цр.) и транспортно-технологични (автобетоносмесители и др.). Транс­
портните средства се подбират по вид и технически параметри в съот-

Г л
зетствие със свойствата на м атериалите и полуфабрикатите при транс-
ю ртиране и с техническата характеристика на товарите.
С иб
Благодарение на голямата си маневреност, добра приспособимост
съм пътните и приобектните условия и голямото разнообразие по вид и
говароносимост на транспортните средства автомобилният транспорт
УА Б

1ма най-голямо приложение в строителството.

В индустриализираното строителство необходимите материали, по-
[уфабрикати, детайли, възли и конструкции се доставят групирани в
на

\роизводствено-технологически и транспортни комплекти в съответствие

графиците за изпълнение на строително-монтаж ните работи. Дребно-
|азмерните материали и детайли се^обединяват в уедрени транспортни
он

диници с помош та на контейПери, палети, пакети. Тези транспортни

диници и производствено-технологическите комплекти се приготвят в
кладово-комплектовъчните цехове на производствено-техническата база
тр

ПТБ) или в предприятията производители. Транспортните единици се

оварят, разтоварват и складират по механизиран начин.
Производителността на транспортните средства са определя по
ек

орм улата
Ел

60
П, = — qzK^K ,, tiMCM, (1.1)
*n

ьдето Пе е експлоатационната сменна производителност на една транс-

портна единица, t/мсм;
q - товароносимостта на транспортната единица, t;
Z - продълж ителността на работната смяна, h;
К„ и К , са коефициенти за използуване на транспортната единица по
товароносимост и по време;
Гц е продълж ителността на един работен цикъл на транспорт­
ната единица, min;
 при несменяеми прикачни състави

= ^ + — + /р, min; ( 1.2)

’'ср
при сменяеми прикачни състави

/ц = — + min, (1.3)

и /р са врем ената за натоварване и разтоварване на транспортното

средство, вкл. времето за м аневри, min;

ка
/ е транспортното разстояние, т ;
Кер - средната скорост на движение на транспортното средство,

те
m/min;
- времето за маневри при откачване и закачване на прикачния
състав (ремарке>, min.

ио
Броят на транспортните средства при определено количество
на товарите за една смяна ^ се определя въз основа на експлоатацион
ната производителност на транспортната единица Пе'.

Г л
С иб = (1.4,

П ри условие за осигуряване на непрекъсната заетост на товарещ ата

УА Б

маш ина броят на транспортните средства е

21
на

t
= = (1.5)
он

‘Н *11

— +
тр

или = ------. (1.5а)

*н *н
ек

П ри изискване за непрекъсната заетост на разтоварващ ата маш ина

броят на транспортните средства е
Ел

21
------ 1"

«р «р

— + 2 /«
или ' Лт = - = ^^^-------- . ( 1.6а)

Нербходимият брой контейнери (палети, пакети) Л/, се определя по

ф ормулата
 N = (1.7)
V ^pK , ' ^ ^
където 0^ е количеството на товарите, които трябва д а се транспортират
за едно денонощ ие, t/d;
V, - вместим остта на контейнера, т ^ ;
р - плътността на натоварването, t/m®;
К. - коефициент, който отчита броя на контейнерите в ремонт

- коефициент за използуване на контейнера по товароноси*

мост;
^об ~ врем ето за един оборот на един контейнер, d;

ка
T„e = t i + h + h + U> ( 1-8)

те
ti - времето за пребиваване на контейнера в складово-комплек-
товъчната база (за натоварване), d;

ио
tj - времето за пребиваване на контейнера на строителния обект
(за разтоварване), d;
/2 и /4. са врем ената за доставка съответно на пълния контейнер на

Г л
строителната площ адка и на празния контейнер в складово-
комплектовъчната база, d.
С иб
Теглителната сила при двигателните колела Fj и при куката на
теглителната маш ина се определя по формулите:
УА а Б

Л = 3 , 6 ^ , kN , (1.9)

където Pj е м ощ ността на двигателя, kW;

нн

V- скоростта на движението, km/h;

- коефициентът на полезно действие;
ро

F. = F , - ' Z F , k K (1.10)

където е общ ото съпротивление при движение на теглителната

маш ина, kN; при автомобилен транспорт
кт

Х /’ = (С. + а ) ( и '.± н - ,) , kN, (1.11)

е

Gj и Qj са съответно собственото тегло и полезният товар на ав­

Ел

том обила, kN;

и>т е относителното съпротивление при движение по прав и
хоризонтален участък;
>v, - относителното съпротивление при движение по наклонен
участък.

1.2 ХОРЮ ОНТАЛЕН ТРАНСПОРТ

Задача 1.1. За строителството на промиш лен комплекс е необходимо
да бъдат доставени 9520 t сглобяеми стоманобетонни елементи - фунда­
ментни блокове, при следните условия: максимално тегло на един еле­
мент О__= 13.8 t; транспортно разстояние - 4 km по път с трайна
настилка и 2 km по път с временна настилка; продълж ителност за
доставката на елем ентите - 6S дни. Д а се определят необходимите
транспортни средства по вид и брой.
Р еш ен ие
За извърш ването на транспорта е избран товарен автомобил MA3-S16 Б (вж. нрял.
1.3) с товароносимост Q = 14,5 t > = 13,8 t.
С редната скорост на движение на автомобила съгласно нрил. 1.1 ще бъде
2 7 .4+ 2.18
-------------------- 24 km/h.
6

а
П родълж ителността на един цикъл на автомобила е (по данни от практиката Г, =
= /р = 10-5-15 min; прието », = «р = 12,5 min)

ек
21 2.6
/ц = / , -Ь -I----- --- 12,5 + 12,5 + 60 = 56 min.
Vcp 24

т
ио
Експлоатационната производителност на транснортното средство е (установено е за
конкретния случай, че = 0,85 и ЛГ, = 0,7)
60 60

Г л
Щ = — q zK ^ K , = — 14,5.8.0,85.0.7 = 75.29 t /мсм.
55
С иб
Тогава необходимиат брой товарни автомобили е (при двусменна работа в деноно­
щие)
УА Б

Q 9520
= 0,97; прието 1 бр.
65.2.75,29
на

Броят на работните цикли в 1 маш иносмяна е

бОгЛ:, 60.8.0,7
я_ = --------= ----------- = 6,11 цикъла/смяна; прието 6 цикъла/смяна.
он

/„ 55
При това положение доставката на елементите ше се извърши за
тр

9520
128,74 мсм » 64,4 дни.
6.14,5.0,85
ек

Задача 1.2. За строителството на ж илищ на сграда се доставят кера­

мични блокове (тухли) тип 250.250.140 в палети от разтоварва гара на
Ел

разстояние 16 km (от тях 14,5 кш по път с трайна настилка и 1,5 кш - с

временна настилка). Да се определи необходим ият брой транспортни
средства при осигуряване на непрекъсната работа на козловия кран, с
който палетите сЧ ухли на разтоварн ата гара се претоварват от вагон на
камион и да се начертае график за движ ението им.
Р еш ен ие
Транспортирането на палетите с керамични блокове ше се извърши с товарни автомо­
били ЗИЛ-130 (прил. 1.3) с товароносимост 5,5 t. На един курс в автомобила се товарят по
9 палета с обша маса ж 4500 kg или
4500
= ----- = 0,82.
" 5500
Един автомобил се натоварва от козловия кран за време /* = 15 min и разтоварва на
строителната площ адка за /р = 10 min (със стрелови сран). В тезн цифри са включени и
времената за маневри на автомобилите при заемане на позициите за товарене и разтовар­
ване.
П родълж ителността на един цикъл на автомобила се определя по (1.2), а v^p - по
прил. 1. 1:
14,5.33+ 1,5.20
---------------------------31,78 km/h;
16
21 2.16
/„ = /. + ----- h I- = 15 Н-------- 60 + 10 = 85,42 min.
" " " 31,78
Броят на транспортните средства се определя по (1.5):

ка
11 2.16
-------6
( 0+10
31,78

те
Лт = + 1= + 1 = 5,69 « 6 бр.
15
П роизводителността на един товарен автомобил е (по форм. 1.1)

ио
60 60
= — q zK ^ K , = ----- 5,5.8.0,82.0,7 = 17,74 t/мсм.
/ц 85,42

Г л
Графикът за движението на автомобилите е показан на^фиг. 1.1:
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Фиг. 1.1. График за движение на автомобилите

Ел

«ц 85,42
-----= ------- = 0,95, т.е. 95% от полезното време на автомобилите се използува за
6.15
ефективна работа и 5% ( и 4,5 min) - за изчакване на разтоварната жп гара.

Задача 1.3. Да се определи броят на автобетоносмесителите за дос­

тавка на бетонна смес при бетониране с автобетонпомпа на етажна
сграда при следните условия: транспортно разстояние 4 km, от които
3,5 km по път с трайна настилка и 0,5 km - с временна настилка;
непрекъснато бетониране с автобетонпомпата.
 Реш ение
Бетонирането се извърш ва с автобетонпомпа Schving BPL 601 HD с бетонразпределя-
телна стрела KVM-29. Тази бетонпомпа има експлоатационна яасова производителност от
10 до 55 m^/h.
Бетонната смес се доставя с автобетоносмесители АБ-6 с no'hesHa вместимост 6
(вж. прил. 4.2).
Средната скорост на движение на автобетовосмесителите (съгласво прил. 1.1) е
2 7 .3 .5 + 1 6 .0 ,5
=25,63 km/h.

Според техническата характеристика на маш ината времето за натоварване на 1 т *

бетонна смес е 15 s, а за разтоварване - 60 s. Тогава, като се вземе под внимание и
времето за маневри при подаване на автобетоиосмеситела за натоварване и разтоварване

ка
(м = 6 пйп:
= 6.0,25 + 6 и 8 min;

те
/р = 6.1 + 6 = 12 min.
Но в конкретния случай - при полагането на бетонна смес в стени и плочи, във

ио
връзка с необходимото време за обработка на бетонната смес автобетонпомпата ще работи
с интензивност 10 т^/Ь. Тогава времето за разтоварване и полагане на бетонната смес -
6 т ^ от един автобетоиосмесител, ще бъде

Г л 1„ =
6
60 = 36 min.
С иб 10

В това време се включва и времето за маневри - 6 min.

П родълж ителността на един работен цикъл на автобетоносмесдителя е
УА Б

21 2.4
'я + — + 'п = 8 + 60 + 36 = 62,73 min.
на

25,63
Н еобходимият брой бетоносмеснтели е
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.2. График за движение на автобетоносме-

сителите

10
 21 2.4
— + r, ------ 60 + 8
tu Van 25,63
= -5 = ------+ 1 ------------------- + 1 = 1.74 бр.
Ip <n 36
Прието e 2 6p. автобетоносмесители.

График за движението на автобетоносмесителите е показан на фиг. 1.2.

Задача 1.4. За транспорт на м атериали на една строителна площ адка

се използуват товарни автомобили МАЗ-516Б при движение по пътища
с трайна и временна настилка и максимален наклон до 5%. Да се
определят теглителната сила и възмож ността за теглене на ремарке от
автомобилите.

ка
Р еш ен ие
Товарниат автомобил МАЗ-316Б им а полезна товароносимост = 14,S t (прил. 1.3),

те
собствена маса = 9,03 t и мощност на двигателя = 178 kW. Съгласно прил. 1.1 скорост­
та на движение на автомобила по път с временна настилка ще бъде v = 20 km/h.
Теглителната сила се определя по (1.9) при коефициент на полезно действие на
трансмисията = 0,8S:

ио
178.0,85
Л = 3 , 6 = 3,6-----------= 27,23 kN.
V 20

Силата на сцеплението
Г лмежду двигателните колела и пътя се определя по форму­
лата
С иб
Fc = <ряС^,
УА Б

където q> е коефициентът на сцепление (съгласно прил. 1.2 = 0,60);

а - коефициент, който показва каква част от теглото на машината се предава на
двигателните колела; за автомобили с Q j> 5 t а = 0,69-н0,75, прието а = 0,70.
на

При тези данни

■F, = 0,60.0,70.90,5 = 38,01 kN > = 27,23 kN,
он

следователно движението ще се осъществи (няма буксуване!).

Теглителната сила при куката на автомобила се определя по (1.10). За дадените
пътни условия са приети относителни съпротивления (по прил. 1.2) = 30 N/kN и = 40
N/kN (за ремаркето). Относителното съпротивление за движение по наклон с i = 5% е
тр

w, =10001 = 50 N/kN:

F, = ± **',) = 27230-(90,5 -(- 145)(30 -(- 50) = 8390 N = 8,39 kN.

ек

Общото тегло на прикачния състав (ремаркето) се определя по формулата

Ел

^ T - ( G r + бт)(»*'т ±
Gn + Qn =
H-U ± Н-,
27 230-(90,5 -Н 145)(30 -|-50)
G u + Q u ----------------— --------------- = 93,22 kN.
40 -(- 50

П рието е ремарке със собствена маса 3,05 I и полезна товароносимост 51, или с обща
маса 8,05 I < 9,322 t.
Общото съпротивление при движение на ремаркето ще бъде

К о = «^0 + + %) = (30,5 -h 50)(40 -I- 50) = 7245 N = 7,25 kN;

F , = 8,39 kN > И'„„ = 7,25 kN,

следователно ремаркето може да бъде теглено от товарния автомобил.

11
 Задача 1.5. Да се определи броят на транспортните средства и да се
начертае график за движ ението им за превозването на сглобяемите
стоманобетонни елементи на едропанелна сграда при м онтаж на пане­
лите от транспортните средства (от колела). П анелите ще се доставят
от дом остроително предприятие (Д П ) на разстояние 19 km о т ,строи­
телната площ адка.
Р еш ен ие '
Доставката на панелите се извърш ва с нанеловоан (полуремаркета) с товароносимост
16 t, теглени от автовлешач МАЗ-200 В (прил. 1.5). Средната ежсплоатационна скорост в а
движение на транспортния състав е 18 km /h.
L Определяне на броя на влекачите
И зползуват се формули (1.3) и (1.6в). П о давнн от практиката е установено, че

ка
времето за маневри е
2/ 2.19

те
= — + 2г„ = ----- 60 + 2.15 = 156,7 min;
»'ср 18
Времето за разтоварване на транспортния състав при монтаж от колела се състои от

ио
времето за маневри и времето за монтиране на панелите, доставени за 1 курс. Мниимално-
то време за монтаж ва вътрешни стенни панели е Я,р = 0,61 чч за 1 панел (по данни от
практиката). Времето за монтаж на панелите от един панеловоз (4 бр.) ще бъде

Г л
С иб 'моят = 0 .6 1 .6 0 .4 = 146 min;
УА Б
н на
т ро
ек
Ел

Фиг. 1.3. График за движение на транспортните средства

е - Н* съставите автовлсЕвч + рсмвржс; £ - н« рсм арктат*;
Вл - м т о ш к и ч ; Р1 - ремарке (оаислоаоз) № I

12
 21
— + 2 /„
156,7
: 0,97 бр.; прието е 1 влекач.

2. Определяне на броя на панеловозите

И зползуват се формули (1.2) и (1.6). Времето за натоварване на един панел е 18 min:

21 2.19
/ „ = / , + — + / „ = (4.18 + 15) + ----- 60 + (15 + 146) = 374,7 min;
ч> 18

21

''ср 374,7

ка
л^„ = - +1 = 2,33 бр.; прието е 3 панеловоза.
15 + 146
График за движението на транспортните средства е представен на фиг. 1.3. Доставка­

те
та и монтажът на панелите се извърш ват по совалков метод, при който 1 автовлекач
работи с 3 ремаркета, като 1 ремарке е винаги на обекта - за разтоварване и монтаж, 1 - в
ДП за натоварване с панели и 1 - в движение с влекача.

ио
Пример 1.1. Рационално транспортиране на цимент при относително
малък среднодневен разход на материала се осъществява със специализи­

Г л
рания малотоиаж ен контейнер (разработка на НИСИ) (фиг. 1.4).
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.4. Малотонажен контейнер за цимент

I - ю н т с й н с р ; 2 - о т в о р с ta i i a i ; J - с с ч о р с и з а т в о р ; 4 - с т о й и ,
з а в ъ р т я н а ■ го р н о п о л о ж ен и е; 5 - о п о р н а р а м а ; б - п л а т ф о р м а на
т о в а р е н а в т о м о б и л ; 7 - cToA ia в р а б о т н о п о л о ж е н и е ; S - в и н то в
п р ъ т ; 9 - о п о р н а п ета

Контейнерът представлява метален бункер с цилиндрично-конусна форма и е устроен

с отвор за напълване отгоре и секторен затвор за гравитачно изтичане на материала
отдолу. Контейнерът е снабден с подвижни (завъртващи се) стойки. Собствената му маса

13
е 480 kg, a полезната му вместимост (маса) е 1600 kg.
Контейнерите се транспортират (по 1 - 2 бр.) с товарни автомобили ЗИЛ-130, ГАЗ-53
и др. Н атоварването и разтоварването става с помощ та на завъртвашите се сгойки на
контейнерите, без д а се използуват други товароподемни механизми. Времето за едно
натоварване и разтоварване на контейнера е 8 - 12 min. Схема на работата с тези контейне­
ри е представена на фиг. 1.5. Контейнерите се пълнят гравитачно от силози за цимент и

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
н на

7Г7-ТГГ17Г
ро

Фиг. 1.5. Технологическа схема за работа с малотонажните кон­

тейнери за цимент
т

а - гравнтачяо аъляеяс яа ю нтсИясрятс от снлозн за пямсят; 6 - транспортнраяс на

пъляятс ю нтсйяерн; • разгъваяс ла стойжятс на юятсКнсра; г - юятсАнср ■
ек

сжладоао оолошсяяе

се доставят на строителната площ адка, където служат за склад на цимента до изразходва

Ел

нето му. Към долния отвор на контейнера може да се прикрепва механичен дозатор за
тегловно дозиране на изтичащия цимент (с дози по 10 - 25 kg).
Н еобходимият брой на контейнерите се определя по (1.7). Така при среднодневна
необходимост от цимент 300 kg/d и използуване на контейнери с V ,p = 1600 kg, при
l^ = Id , = Id , /3 = 5d, Kp = 1,1 и A:^ = 0,9:

Tgg = (, + + /^ = 1 + 1 -I- 5 + 1 = 8d;

С^ГобАГр 300.8.1,1
= ------------= 1,83» 2 6p.
1600.0,9

14
 1.3. ВЕРТИКАЛЕН ТРАНСПОРТ
Задача 1.6. При изграж дането на 12-етажна жилищ на сграда с моно-
литна стоманобетонна конструкция по метода едроразм ерен кофраж
(ЕК) се извърш ват товароподемни операции за изкачване на^материали,
монтиране и дем онтиране на кофражни платна и др.,»чийто обем за
един работен ден е даден в табл. 1.1. Да се определи необходимото
транспортно средство и да се състави часов график за неговата работа.

Т а б л и ц а 1.1
CXicM ва ввдовете работи

ка
Единица Количество
Видове работи мярка

те
1. Изкачване на бетонна смес 17
2. Изкачване на армировка > kg 2050

ио
3. Монтиране и демонтиране на
едроразмерни кофражи за стени бр. 27
4. Изкачване на елементи за леки

Г л
преградни стени в палети бр. 7
5. Изкачване на палети и пакети
С иб
с други дребни материали бр. 5

Реш ен ие
УА Б

В разглежданин случай по технологически съображения (за кофриране и декофриране

на едроразмерни кофражи) е необходим кулов кран, който ще извършва и товароподемни
операции за изкачване на материали. Куловият кран се избира по товароподемност,
на

височина до куката и обсег (вж. гл. 5). За конкретната сграда е необходим кулов кран с
товароподемност g > 3 1, височина до куката Л, > 41 m и обсег Л > 30 т . Такива технически
параметри им ат куловите кранове КВ-160.2М, Liebherr 90.1НС и др.
Въз основа на видовете работи от табл. 1.1 са определени необходимите подемни
он

цикли с крана при извършване на съответните производствени операции. П о данни от

практиката са установени продължителностите на подемните цикли, в които е включено
както машинното време - за повдигане и преместване на товара в пространството, така и
времето за ръчните технологически операции - закачване и откачване на товарите (палети
тр

и др.), изсипване и обработка на материалите (например на бетонната смес от кофата) и

пр. Определена е общата заетост на крана в min по производствени операции.
Часов график за работата на куловия кран е представен на фиг. 1.6. Видно е, че при
ек

двусменна работа кранът има необходимия капацитет от време за изпълнение на произ­

водствените операции.

Задача 1.7. П ри изпълнението на довърш ителните работи на 14-

Ел

етажна жилищ на сграда е необходимо да се изкачват строителни м ате­

риали, чието среднодневно количество е дадено в табл. 1.2. Да се опре­
делят по вид и брой необходимите средства за вертикален транспорт.
Реш ение
I. Като се има предвид голямата височина на сградата (14 етажа; =44,50 т ) ,
целесъобразно е да се избере товарно-пьтнически асансьор, който да се ползува и от
работниците за изкачване до работните места. Тъй като една част от м атериалите ше се
доставят в контейнери с обща маса до 800 - 900 kg, от прил. 1.7 е избран товарно-
пътнически асансьор тип GN1EZNO 2000 с товароподемност 1000 kg, макснмална височина
на изкачване 150 ш, скорост на повдигане 0,65 m/s в размери на кабината 3/1,3/2,7 т .

15
 оогг
004?

ооог I
00 6L
I
00' 8L
OO 'il
0 0 '9 l

а
OO'SL

ек
OO’VL

т
0 0 ’EL

ио
OO'ZL

0 0 'U I
OO'Ol
006

Г л
С иб
00 e
GOT,
OE S
УА Б

, . " 1 “
H ° £ O rn Ю IX)
s -
o
.g g g g E fVI ГГ)
на

i E I
III 01 fN Ю
он

l l i
<a
a.
тр

ll' ac
s
ек

o o >>
3 I 3 T
o o :
£ o
Q. E Ф
<
a
Ж Ф
Ю
Ел

D Ф o
3 o I
o
o a
3* z 0 n Q
D 2 Ю
o
a
O'
Ф D
E o
Z
Ф m 3 DI
o ed
u Ф E Q.
aO E
Ф < 3 E
c fO X -
Ф
1
u
3
o z
o 0 Ф
o
c <•
Ф
Ф
&
?
1
o o
o>
Z
Ф S
D
J
a o e
c o
<
Ф ss -0 -
J o o a c4
Ф
40 Ф
T
3
£
o LU
D o 0Ф a
u
E z o 3
o E 0
1 "i O
3 Ф Ф
o
Ф I
< *o
$i OS
a
o
С7»
O o
< O'
I^ Ф
T
%
u
I Л|
o Ф
I
o
1
o
6 a
3 o
T c
o
•o
u
efl
П D Ф z •o D T
o T o a
O lo ? i
< e o
D & o " T E o g Й
O
a
O
a Ф ^
5 o n o n p> a u
c c < Ш 2: 3 s. s a> ^ s
K Ф 0»

16
 Т а б л и ц а 1 .2
0 |сщи«аканнн ■ довършвтелаа р абоп

Едини­ Коли­ Начин ва ком ­ Необхо­

ца чество плектация и дими
Н аименование на материалите мярка за 1 доставка подемни
смяна цикли

1. Варов разтвор 1,60 насипно-двукол- 5

ни колички
2. Циментно-пясъчен разтвор 1.50 насипно-двукол- 5
(за замазка) ни колички
3. Ц имент kg 300 книжни торби 1

а
4. Мозаични камъчета kg ISO книжни торби 1

ек
5. Мозаични плочи бр. 300 единични 1
плочи
6. Фаянсови плочи бр. 1500 пакети 2я

т
Л
7. Дунапалови плочи бр. 35 пакети

ио
8. Железарски изделия kg 400 връзки 1
9. Тенекеджийски изделия kg 103 връзки 1
10. Тапети m* 200 контейнер 1
11. Мокет и рувитекс
Г л m* 70 контейнер 1
С иб книжни торби
12. Гипс kg 120 '1
13. Бои kg 60 баки
УА Б

14. Лепило kg 40 баки

J '
15. Стъкла 50 контеннер-
на

количка 1
Общо 21
он

2. Продължителността на един цикьл на подемника се определя по формулата

1Н
тр

»п = + — + 'р . п й ” .
’"ч>
п д е т о f. ■ (р са времената за натоварване и разтоварване на материалите в кабината. По
ек

данни от практиката 1„ = = min. П рието е (. = (р = S min:

2.40
/„ = 5 + + 5 = 12 min.
Ел

0,65.60
П роизводителността на асансьора за една смяна е
60z 60
Пс = — К , = —8,0.0,80 = 32 подемни цикъла.
/д 12

Начинът на комплектация и доставка на различните видове материали е даден в

табл. 1.2. Варовият и цнментно-пясъчннят разтвор се доставят с автосамосвали и се
изсипват в корита, откъдето се претоварват в ръчни двуколни колички с вместимост по
120 I за вертикален транспорт. П рието е в кабината на подемника да се товарят до 3 броя
колички. Като се имат предвид тези начини за доставка и комплектация на материалите,
в последната колона на табл. 1.2 са определени необходимите подемни цикли за изкачване
на материалите.
Като се им а предвид общият брой на подемните цикли за изкачване на м атериалите
(21) и производителността на избрания подемник (32 подемни цикъла/мсм), става ясно че

2. ТСП с б о р в н 17
 1 товарно-пътни чеси асансьор е достатъчен за навършване на вертнкалннж транспорт.
3. П одготовката н комплектуването на контейнерите н оакетнте с материали за
довършителни работи се извърш ва в цеховете на ПТБ на строителната организациа.
Контейнерите се транспортират о т ПТБ до стронтелниа обект и обратно с автомобил
ЗИЛ-130, снабден с конзолен стрелови кран за самонатоварване и саморазтоварване (фяг.
1.7).

ка
те
ио
й .

Г л
С иб
УА Б

III
II
2 2
а

J-
нн

:П *
ро

Фиг. 1.7. Технологическа схема за подготовка (/), транспорт (II) и доставка (III) на
строителни м атериали в контейнери
кт

I - всх за оодготовЕа н ю м о л е т д н ! ла материалите; 2 - жомплежтуаани материали ■ юятеХисри или пакти;

3 - тоаарси автомобил; 4 - стрелвай жран за самоиатоаарааие и саморазтоаарааие; 5 - тоаарио-пътяичсска
асансьор; 6 • коитейисри с материали иа работните места
е
Ел

18
 ГЛ А В А ВТО РА

ЗЕМНИ РАБОТИ

2.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Земни работи се извърш ват при изграж дането на всички сгради и

ка
инженерни съоръжения - изкопи или насипи на площ адката за подравня­
ването й до определена кота - вертикална планировка и изкопни работи
за фуидирането на съоръженията - изкопи за строителни ями.

те
Основните процеси при земните работи са: копаене, транспортиране,
насипване и уплътняване на земните маси. Главен съставен процес обик­
новено е копаенето. П оради това въз основа на техническите характерис­

ио
тики на приетите земекопни .машини се подбират и съгласуват маш ините
за останалите подчинени процеси.
За правилното проектиране на технологията и организацията на

Г л
земните работи и м ат значение правилното изчисляване на количествата
С иб
на земните работи, определянето на транспортните разстояния, опти-
малното разпределение на земните маси (при критерий м и н им алн а
транспортна работа или м иним ални разходи за изпълнението на зем н и ­
УА Б

те работи).
Технико-икономическата обосновка за избор на комплект от маш ини
за изпълнение на земните работи доказва техническата целесъобразност
на

и икономическата изгодност от прилож ението на даден комплект м аш и ­

ни при конкретните производствени условия.
он

2.2. О ПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕМИТЕ НА ЗЕМНИТЕ МАСИ

тр

Обемите на земните маси при вертикална планировка на площ адки

се определят по м етода на триъгълните или четириъгълните призми
(при пресечен терен - с неравна повърхност) или по м етода на профили­
ек

те (при строителни площ адки с равнинен терен).

Във връзка с това се използуват следните формули:
Ел

Я. = Я .- Н ^ ( Я .,,- Я .) ; ( 2 . 1)

1 Я 1 + 2 1 Я 2 + 31Я з + 61Я б 2 П 21^0

По = _ ---------- -I- (2.2)
Зт та^ та^

Я;„ = Я о ± / ./ ; (2.4)

19
 К = н ,,-Щ (2.5)

Кб = ^ ( З т Я о - 1 Я 1 - 2 1 Я 2 - 3 1 Я з - 6 Х Я б ) ; ( 2 .6 )

Кб = - ( 4 « Я о - 1 Я 1 - 2 1 Я 2 - 4 1 ; Я , ) ; (2.7)

ка
n = 0 ,2 5 6 i Л ( 4 Я о - Я х - Я г - Я з - Я 4); ( 2 .8)

те
В тези формули парам етрите и м ат следните значения:
Hi - котите на терена за точка / от площадката

ио
(„черни коти”), т ;
-^1> '^i-bi ~ котите на два съседни хоризонтала от
площ адката, т ;

Г л X - разстоянието от точка / до хоризонтал с

кота Я „ т ;
С иб
d - разстоянието между два хоризонтала с
коти Я , и Я*+1, м ерено през точка i, m;
Яо - котата на подравняване на площ адката (за
УА а Б

геометричния й център, т ) ;
1 ^ 1, 1 ^ 2, ХЯ*, - сумите от теренните коти на точките от
площ адката, които са върхове съответно
на една, две и т.н. призм и;
нн

Vg - балансният обем на земните маси на пло­

щ адката, т ^ ;
Vq - обемът на земните маси от строителните
ро

ями за съоръженията (изкопи и насипи),

(участвува във формулите с алгебрич­
ния си знак);
кт

т - броят на триъгълните призм и;

п - броят на четириъгълните призм и;
а - катетът на правоъгълния триъгълник или
е

страната на квадрата, т ;
Ел

Я{„ - коти на подравнената площ адка за точки

I, т ;
/ - разстоянието между осите на центъра на
площ адката и точка /, и зм ерено по посока
на наклона, т ;
I - наклонът на планираната площ адка, % о ;
bi и li - разм ерите на площ адката.
Обемите на земните маси за различни геометрични тела и площадки
се определят по ф ормулите, дадени в табл. 2. 1.

20
 Т а б л и ц а 2.1
Формула за определяве ■■ обемате ва земвате маса за разлачав гсометрачвв тела а
фагурв

Вид на тялото или Схема Формула

фигурата

1. Трнъгьлна призма, непре-

сечеиа от нулева
линия
К = - ( Л , + А , + Аз) (2.9)
6

ка
1 Триъгьлна призма,

те
пресечена от нулева
линия
’> =-
6 ( | Л , | + | А , | ) ( | А , | + |А з |)
( 2 . 10)

ио
V ^= ± V ^-(± V J (2.11)

Г л У р = ^ ( А .+ А , + Аз) (2.12)
С иб
3. Четириъгълна
УА Б

призма, непресечена
от нулева линия
V = - ( A , + A , + A, + A J (2.1 3)
на

4
он

4. Четириъгълна
тр

призма, пресечена
от нулева линия
(2.14)
ек

" 4 Х|А|

v„ = - (2.1 5)
Ел

4 1 |А |

21
 Таблица 2.1 ■- продължение

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

22
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Допълнително означените параметри са:

Ел

А, - работната кота за точка i от площ адката, т ;

К - обемите съответно на земните маси, изкопите и насипите,
m 3-
У^. Ур - обем ите, съответно на телата с триъгълна и четириъгълна
основа и на разликата между двете тела (резултантен
обем), т ^ ;
Х|А | - сумата от абсолютните стойности на работните коти в
призм а, пресечена от нулевата линия, т ;
m i - коефициентът на заложението на откосите;
к - площ на отводнителната канавка,

23
 Задача 2.1. П ри изграж дането на промиш лен обект предстои да се
извърш ат следните видове работи:
а) вертикална планировка на площ адката при едностранен наклон
1%о(фиг. 2.1) и нулев баланс на земните маси;

ка
те
ио
Фиг. 2.1. П лан на строителната площ адка

Г л
С иб
б) изкоп на строителна ям а с дълбочина 3,20 ш за производствена
сграда.
П очвата е песъчлива глина, лека, без скални примеси (П катего­
рия).
УА а Б

Да се определят обемите на земните маси, като се начертаят ну­

левата линия и характерните профили на площ адката.
Р еш ен ие
нн

Количествата на земните маси (изкопи и насипи) ще се определят по метода на

триъгълните призми (площ адка със сложна конфигурация). П лощ адката се разделя на
триъгълни призми със страна на основата а = 80 m (фиг. 2.2).
Котите на терена Н, за коя да е точка i от площ адката („черните коти”) се определят
ро

чрез линейна интерполация по (2.1) (фиг. 2.3). К отата на подравняване на центъра на

площ адката се определя по ^ . 2), като - обемът на земните маси от изкопа иа
строителната яма, се определя по (2.20), (фиг. 2.4). Сумите са
определени в табл. 2.2:
кт

1 Я , + 2 1 Я , + 31Я з + 61Я , 2 1 V„
е

»о =
3m та*
Ел

6
3,20
[26,40.46,40 + 20.00.40,00 + (20 + 26,40)(40 + 46.40)] = 3218

608,70 -(- 2.611,70 -Н 3.3657,83 + 6.2435,94 -2.3218

"о = ш;
3.30 30.80^

Н . = 304,68 + 0,034 = 304,71 т .

Котите на подравнената площ адка //,„ („червените коти”) се определят по (2.4), като
/ е разстоянието между осите на центъра на площадката и върха на коя да е '^ и ъ гъ л н а
призма. Работните коти се получават като разлика между котите на подравнената

24
 s
cd
Ш

K
u

ка
■
n
o

те
ио
a
cs

Г л
et
Й
|в
С иб X
o.
H

s
u
УА Б

ed
3
I
а
нн

Ч
о

s
-e-
oa .
тр

e
Я
BB
ек

a t
K
C
«s
r>i
Ел

площаджа ■ теренните котя във върха на коя да е призм а съгласно (2.5). Те изразяват
дълбочината на изкопа или на насипа в дадената точка и се означават условно съответно
със знак (за изкоп) и „ + ” (за насип).
На чертежа с разделената на триъгълни призми строителна площадка последователно
за всеки връх се нанасят трите вида коти (може с различни цветове) (фиг. 2.4). П ърво се
записват теренните, над тях - на подравнената площадка, а под тях - работните коти.
Нулевата линия (геометричното място на точки с работни коти нула) се построява
графично, чрез линейна интерполация. Точки от нулевата линия се търсят по страните на
призми с различни ао знак работни коти във върховете. Например за призми 7 а 8 (<|>иг.
2.5) върховете 4 я 10 им ат положителни работни коти, а върхове 5 ш 11 - отрицателни.

25
 ............ I......

. 40.0m______

.. .......................... I ......... .

T 7
Фнг. 2.3. Определяве на терен­ Фнг. 2.4. П лан на строителна­
ните KOTH по карта с хоризон­ та яма
тали

а
ек
Т а б л и ц а 2 .2

Е " ., m 1 Я ,. m 1 Яз. ш 1 Я .. ш

т
ио
300.20 306,50 299.70 302.51
308.50 305,20 302.12 303.38
303.88 304,21

Г л
305.62 305,37
306.75 306.29
С иб 307.75 305.16
307,80 304.86
306,80 304,16
УА Б

306,15
305,65
303,56
на

302,05

608,70 611,70 3657,83 2435,94

он
тр

Съответно първите ще попаднат в насипната зона, втор1-

те - в изкопната. Точките, получени при линейната кв-
терполацна, определят нулевата лнння.
На фнг. 1 2 нулевата линия е очертана с прекъснат!
ек

линия и разделя площ адката на две зони: в изкоп (-) ■ i

насип (-!-).
Обемите на земните маси за вертикална плаеирови
Ел

на площ адката се изчисляват, като се определят и сумв

рат обемите на всички призми съответно в изкопната ■ i
насипната зона. Различават се призм и, непресечени от
нулевата линия (изцяло в изкоп или в насип) - технил
обем се определя по (2.9), и призми, пресечени от н>
левата линия. За тях трябва да се определи обемът, койп
е в изкопа, и обемът, който е в насипа. Тези части от
призм ата са с триъгълна или четириъгълна основа н обе­
мите им се определят по (2.10), (2.11) н (2.12). Работннп
коти в (2.9) и (2.12) участвуват като алгебрична числа,!
в (2.10) - по абсолютна стойност, като А, е работнап
кота във върха на призмата с триъгълна основа (еднв-
ствената по знак). Например за призм а 7 (фнг. 2.2)
Фнг. 2.S. Графнчно определя­ А?
не на точки о т нулевата лнння V ,, ----
6 (1М + |А,1)(1М + |А,1)

26
 80> -1,03*
- - 4 4 9 ,5 8 m*;
6 (1,03+ 0l46)(1,03 + 0,71)
обемът e азкопен - u c m от орнзмата c трнъгьлна основа попада в я з к о п и т в зона;
I
а* 80*
Vp « —(А, + Aj + А,) - — (-1.03 + 0,46 + 0,71) - + 149,33 ш*;
6 6

V,» - ± V p - ( ± V ,.) - + 149,33-(-4«9,S8) = + 598,91 m*

Определннето на жолнчествата на нзжопвте н насипите за площ адката от фвг. 2.4 е
дадено в табл. 2.3. За призмите, пресечени от нулевата лннин, са отделени по д ва реда -
съответно за частта в изкоп и частта в насип.

ка
Т а б л и ц а 2 .3
Опрсделиие на обеинтс на нзкоонте н насвннте но метода на триъгълните нрнзмн

те
№ на Работни коти Обеми.
приз­ ffi 3
мата

ио
А. *3 V ■^KAir ва/*ат1
«'p. ш
1М+|А,1)(|А,1 + |А,1) 6
(- ) (+ )
Л, + Aj + Aj

Г л
1 4,39 4,89
С иб
2,62 11,90 1066,67 12698.00
2 4.89 2,62 2,16 9,67 10314.70
3 4.89 2,16 2,47 9,52 10154.70
6314.70
УА Б

4 2.47 2,16 1.29 5,92

5 2.47 1,29 0,71 4,47 4768.00
6 1.29 0,46 0,71 2,46 2624.00
на

-1,03 0,46 0,71 -0 ,4 2 449,58

•Jt! -1,03 0,46 0,71 0,14 149,33 598,91
я* 0,46 -1,03 -0 ,7 0 0,056 60.07
он

0,46 -1,03 -0 ,7 0 -1.27 -1354,67 1414,74

9 -1,03 -1,91 -0 ,7 0 -3 ,6 4 3882.68
тр

7/' -0.37 1.19 0,59 -0,034 36,08

-0,37 1.19 0,59 1.41 1504,00 1540.08
0,59 -0,8 2 -0 ,3 7 0,15 161,84
ек

0,59 -0 ,8 2 -0 ,3 7 -0 ,6 0 -640,0 801,84

0,59 - 0,11 -0 ,8 2 0,208 221,96
уя f* - 362,67 584,63
Ел

0,59 - 0,11 -0 ,8 2 -0,34

24 - 0,11 -1 .3 2 -0 ,8 2 -2,25 • 2400,01

30 -3 ,0 0 -3 ,6 7 -2 ,9 7 -9,64 10282,70

1 » '.=
= 67961.50 = 69185,15

V, = 3218

I » '. “
= 71179,50

27
 Грешжата при изчисленвето на обемите се определя по (2.8):

-IV , 71179,50
Необходимият обем на земии маси за направа на насипа V ,, ше бъде (при уплътнява­
не на насипаните почви)

V, 69185
V „ = — = ------- = 67169,90
АГрр 1.03
където АГор е остатьчното разбухване (вж. прил. 2.3 - Хор = I-®)- / 1/ _ о
Остава излишна земна маса, ю я то ще се разстеле на площ адката ( Vg - 0, тя

а
нама да се изнася навън); котата на подравняване на площ адката ще се повиши с Л Я р;

ек
V = -71 179,50 + 67 169,90 = 4009,60 Ш'*;
V.AT-o 4009,60.1,03
A f f . -------- = --------- !----- ^ = 0,043 ш.

т
® F 400.240

ио
Окончателната кота на подравняване на площ адката ще бъде

^0.0. = Яо + ЛЯо = 304,71 + 0,043 = 304,75 т .

Г л
На фнг. 2.2 са начертани план с откосите, напречен и надлъжен профил на площадката
и променените коти.
С иб
Определяне на обемите на земните маси с персонален компютър. Обемите се определят
по разработена програма в диалогов режим, с която се изчисляват по методите на триъ­
гълните или четириъгълните призми.
УА Б

1. Изходни данни
В програмата изходните данни се въвеждат в следната последователност (вж. задача
2 . 1):
а) метод на изчисление (триъг-ьлни или четириъгълни призми);
на

б) брой на колонки призми - 5;

в) брой на редове призми - 3;
г) разм ер на страната на квадрата а = 80 т ;
д) теренни коти Н, - вж. табл. 2.2;
он

е) кота на подравняване на площ адката Яд = 304,71 т ;

ж) наклон на подравняване на площ адката /, %о.
2. Резултати
тр

От екрана на м онитора се отчитат или от печатащото устройство се записват следните

данни:
а. Работните коти А, със съответните знаци за изкоп и насип (номерацията на върхове­
те на призмите е посочена на фиг. 2.2).
ек

б. Обемите на зем ните маси на отделните призми и частите от призмите в изкопната

и насипната зона.
в. Сумите на изкопите и насипите на площ адката.
Ел

г. Балансът на земните маси.

Задача 2.2. На площ адката, дад ен а на фиг. 2.6, ще се изгражда

авторемонтен завод. Н еобходимо е площ адката д а се подравни до кота
Но = 86,53 m с наклон 2 %о, както и д а се направи изкоп за изграждане
на главния производствен корпус. П очвата е песъчлива глина с примеси
от скални почви (П1 категория). И злиш ните земни маси ще се извозват
на депо на разстояние 2000 т .
Да се определят обемите на земните маси, като се начертаят нулева­
та линия и характерните профили на площ адката.
Р еш ен ие
Количествата на земните маси (изкопи и насипи) се определят по метода на триъгъл­
ните призми (площ адката е с пресечен терен и сложна конфигурация).

28
 П р А в о ъ гьл н ап част м площ адката
се р азд ел я в а т р в ъ гьл я в п р в зм я със
страна в а освоаата е — 80 ш. О аределат
се последователно т е р ев в в те котя, котв-
те в а п о д р ав в ев ата площ адка н р а ^ т в в -
те котв в се построява граф вчво вулева-
тв л а в в я (както п р в зад ач а 2.1) (фвг.
2.7).
О б ем втс н а зе м и в т е м асв за араво-
ъ г и ш а т а част о т пл о щ адк ата се изчисля
ват таб л в ч н о , кажто в п р ед х о д н ата за д а ­
ч а , а за п р в з м я т е 31, 32, 33, 34 в 35

ка
Ф вг. 2.6. П л а н в а с т р о и т ел н ат а п л о щ а д ^

те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

А-А

ю .и 86.^9 S8i 2
88.00 В7.78 8719
. 68^ .
гп
\sz:
т
Фиг. 2.7. П лан и профили на площадката с триъгълните призми и означение на трите
вида котн

19
както за тела - прнзмж с триъгълни и четириъгълни основи.
За правоъгълната част на площ адката се получават V, 9S 586,40 и V. в 6008
О т призмите 31 - 35 вкл. - V, = 8263 т ^ . Общнит обем на насипа е 601№ 8263 = 14271 т ^ .
Обемът на изкопа за строителната ама е Vq = 6S07 - по (2.20).
П роверката за точността на изчисленията е извършена за правоъгълната част на
площадката:
= - I V , + XV, » -9 3 3 8 6 ,4 0 + 6008 = -89578,40 m*;
У^ф се определа по (2.6), като .......са определени таблично (в х . табл. 2.2),
1 Я , = 173,62, 1 Я , = 174,74, = 1048,09 и = 700,79;

Увф = — (3.30.86,53-173,62 - 2.174,74- 3.1048,09- 6.700,79) = 9 0 037,61 т \

6

а
ек
Я= ■100 = ” . .00 , 0.51 ./..
Убф 90037,61
Необходимият изкоп на земни маси за направа на насипа ще бъде

т
V, 14271

ио
V ..= 13337 т \
'op 1,07
Остава излнш на зем на маса за депо

Г л
»''дево
'« « о = --995
5 55886-
6 - 6507 + 13 337 = 88 756
С иб
Задача 2.3. За даден ата на фиг. 2.8 строителна площ адка се иска:
УА Б

64.00 6i .00 64.0C

62.80
..... ...
>0.45 b.1.20
на

\ © ©
o
\ 64.09 64.09
он

64.09
64.60 63,90 6 i63.06
-0.51
Л ■0,19 1.03

© ©
тр

o^t
in
64.18 V 64,18 :64.1B
ек

64.93 64 ЛЗ 63.40
-0.75 ■0.02 JO.78

\
Ел

Фиг. 2.8. План на площ ад­ 64.27 64127 ■B4.27

ката 10 65.15 64,54 ГбЗ,80
- 0.88 -0,27' 047
\
. ©

64.36 64.36
© \ 64.36
65.35 14 64,76 'l> ^.40
i0.99il -0.04
120m
Фиг. 2.9. П лан на площ адката с
означение на четирнъгълвите
призми и трите вида коти >■

30
 ^ a) д а се подравни площ адката при зададена кота Яо = 64,18 m с
едностранен наклон i = 1,5 %о;
б) д а се определи обемът на земните маси.
I П очвата е песъчлива глина, лека льосовидна, с примеси на чакъл до
10% (I категория).
Р еш ен ие
Т е р с п т е пресечен н е целесъобразно обемите на земните маси д а се оаределжг по
'метода на четириъгълните призми.
Последователността на решенне е жажто в задача 2.1.
Обемите на земните маси се определят чрез сумиране на обемите на отделните
призми в нзжон и съответно в насип (фиг. 2.9). Обемите на призмите, непресечени от
нулсват* ЛИНН1, ос определят по (2.13). а обемите на телата, пресечени от нулевата линия
- ш> (2.14) н (2.15).

ка
Например за призм а I (фиг. 2.9)

те
4 1|А| 1.45

«*(!*■ )* 60» (+ 0 .4 5 + 0,19)*

ио
= = — . - -------------------- = 254,23
4 XIAf 4 1,45
Определянето на обемите на земните маси за площ адката от фнг. 2.9 е дадено в
табл. 2.4.

Г л
Т а б л и ц а 2 .4
С иб
Определяне иа обемите иа изкопите и васипите ио метода иа четириъгълните призми
УА Б

М на Р аб о ти коти, m Обеми,
а»
приз­ 1 Ли 1 Л-
мата *1 А. Лз Л4 4 (-) ^и. ( + )
на

I -0,30 0,45 0,19 -0,51 900 1,45 -0,81 0,64 407.93 254.23
2 0,45 1,20 1,03 0,19 2,87 - 2,87 - 2583
3 -0,51 0,19 0,02 -0,75 1.47 -1.26 0,21 972 27
н

4 0,19 1,03 0,78 0,02 2,02 2,02 - 1818

ро

5 -0.75 0,02 -0,27 - 0,88 1,92 -1.90 0,02 1692.19 0,19

6 0.02 0,78 0,47 -0,27 1.54 -0 ,2 7 1,27 42.60 942.60
7 - 0,88 -0,27 -0 ,4 0 -0 ,9 9 2.54 -2,54 - 2286 -

8 -0,27 0,47 -0 ,0 4 -0 ,4 0 1.18 -0,71 0,47 384.48 168,48

кт

1 »'н = 1 ''. =
е

= 5584,5 = 5893.51
Ел

Проверка на точността на изчисленията:

I Убт = - Х У . + 1 К = - 5584.5 + 5893,5 = + 309

Уб* = ^ ( 4 я Я о - 1 Я , - 2 1 Я , - 4 1 Я ^ - по (2.7),

! 1 ^ 1. “ определени таблично и са получени следните резултати: Ц Я , =

256,85; Z H j = 513.25; ^Я * = 192.64 m;
60»
Кеф = -^(4.8.64.18 - 256,85 - 2.513.25 - 4.192.64) =315 m ^

31
 315-309
-.1 0 0 -1 ,9 %.
315

Задача 2.4. Н а даден ата строителна площ адка (фиг. 2. 10) ще се

изграж да завод за тежко маш иностроене. Ще се извърш ат следните
видове земни работи:
а) вертикална планировка на площ адката при Но = 214,25 ш и едно­
странен наклон на подравняване i = 2 %о;
б) изкоп за строителна ям а за изграж дане на битова сгр ада с кота
на дъното 212,0 т ;
в) изкопи за фундаменти на главния производствен корпус - едно­
етажна пром иш лена сграда с м етална конструкция от две халета с отво­

ка
ри по 36 m и дълж ина 144 ш.
П очвата е песъчлива глина с примеси от скални късове (III катего­
рия).

те
Да се определят обемите на изкопите и насипите. Д а се състави
баланс на зем ните маси.

ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фвг. 2.10. П лан на строителната площадка с означени места на профилите

Р еш ен ие
1. Вертикална планировка на площадката
П лощ адката е с равнинен терен. Обемът на земните маси ще се определи по метода на
профилите. Построени са профили през 30 m (фиг. 2.10, 2.11). Определени са лицата на
профила в изкоп - и на профила в насип - F..
Обемите на земните маси се определкт по формулите

32
 a I-I
21ЛЧ9 21Ш 2U.13 214Д1
2V0,
2U J8
hu,oo
^13,1 00 212.30
II-II
2U.53 ^ 2U.33 2U.08 2U.01

C l
T2U.A9 2U .00
Fh 212.61

а
ек
v-v

т
215,11 c 2U.25 2U,18 214,01

ио
Г^ 5 . 0 0 ^ /и

LO'
21U i I2H J 0 ■V

Г л
С иб 213,26

Фиг. 2.11. Профили на площадката

а - профжл I - I-, б - профил II - / / ; • - профил V - V
УА Б

y , = F J ,.
на

Резултатите от изчисленията са дадени в табл. 2.S.

Т а б л и ц а 2 .3
он

Оиределшс ия обемите иа изкопите и насините ио метода на профилите

№ на про­ Площ, ^•ср. т * Раз­ Обеми,

фила стоя­
тр

ние,
F, ^.р.И ^ср.. ID V ., ( -) V ., (-ь)
ек

1 -1 194,89
0,16 168,22 30.0 4,80 5046.60
I I - II 0.32 141,55
2,51 122,42 30.0 75,30 3672.60
Ел

III - III 4,70 103,29 30.0 304,20 2628.60

10,14 87,62
I V - IV 13,38 71,95 30.0 684,30 1821,30
22,81 60,71
V- V 30,04 49,47 1269,45
42,08 42,32 30.0 1262,40
VI - VI 54,12 35,16 1969,20 854,70
65,64 28,49 30.0
VII - VII 77,16 21,82

IV .=
=14300,20 = 13293,25

П роверката на изчисленията ще се извърши по установения вече ред:

= 15 293 - 4300 = 10 993 ш»;

J. ТСП оборшшн • 33
 Убф-0.25Л,/,(4Я„-Я,-Я,-Я,-Я^) - по (2.8),
Vg* = 0.25.180.240(4.214,25-215.74-214.38-212.30-213,59) = 10 692 т » ;
, V gr-V e* 10 993-10 692
Л = ----------= .1 0 0 = -------------------^.100 = 2.74 %.
Убг 10 993
2. Определяме обема на изкопите от еьоршженията
2.1. Определяне обема на строителната ям а за битовата сграда
С г р о в т е л н а п ам а е с форма на обелнсх с жота на дъното 212,00 ш.
О бемате на зем ните маси се определят по (2.20) (фнг. 2.12 а). Отжоснте за П1
категорна почва са 1:0,67;

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Ба
нн

V = - l a b + cd + (a + c )(6 + </)],
6
о

2,25
тр

V, = — [1 5 .2 5 + 18,08.28,08 + (15 + 18,08) (25 + 28,08)1 = 1011,50

6
ек

V2 = — (12.30 + 15,08.31,54 + (12 + 15,08) (30 + 31,54)] = 920,20

6
Ел

V „= V, + Vj = 1931,70

2.2. Определяне обема на земните маси за фундаментите за главния корпус

2U.25 2ЦЛ9 214.71

7.6
£
2Ю.65 2ХХ65
А

36.0 36.0m

фиг. 2.12 б. Разрез по ос I на главния корпус

34
 Главният корпус се фундвра с едвнвчни фундаменти по осн А, Б, В, 1 ш 31. С т ь м а т а
на колоните е 12 m (фвг. 2.10). Размерите на изкопите за фундаментите са големи и жмите
се получават близки едва до друга. Ето зашо по-целесъобразно е д а се изпълнят като
непрекъснати траншейни изкопи (фиг. 2.12 б). Обемите на траншейните изкопи се опреде­
лят по (2.25):

V, = /
12
Размерите на траншейните изкопи, както и обемите на земните маси, са определени
в табл. 2.6.
Т а б л и ц а 2 .6
О оредслпе обемите на траншейните изкопи

ка
Дълбочини, m Лице на сече­ Средно Цължива
Изкопни обекти в нието. сече­ la трав- Обеми,

те
в нача­ края, ние иеята,
лото, по ос ш ш*
по ос У 31 Рг F ^ . ш* ш
л, К

ио
1. Траншея по ос А 3.60 2,58 20,88 14,96 17,98 1,02 144 2597.80
1 Траншея по ос Б 3,84 2,77 25,34 18,28 21,88 1.07 144 3140.80
3. Траншея по ос В
Г л
4,06 2.94 23,55 17,05 20,30 1,12 144 2923,34
4. Траншея по ос 1
С иб
3.60 4,06 18,72 21,11 19,86 0,46 72 1430.80
5. Траншея по ос 3] 2,58 2.95 13,42 15,35 14,38 0,37 72 1035,90
УА а Б

V = 11 128,70

3. Баланс на земните маси - представен е в табл. 2.7.

нн

Т а б л и ц а 2 .7
Баланс иа земните маси
ро

Обем Обем на насипите,

на из­ за строителната
Обекти копите. обратен насип
площадка при сградите
кт

У. У,
е

1. Вертикална
Ел

плавировка 4300 4300 4600 — —

1 Битова сграда 1932 1932 2061 - _

3. Главен корпус 11129 8062 8626 3067 3282

Всичко 17361 14294 15293 3067 3282

2.3. ОПТИМ АЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗЕМНИТЕ МАСИ

О птим ално разпределение на земните маси - при м иним ална тран-
.портна работа за превозване на почвите от изкопите в насипните учас-
-ъци, се извърш ва чрез използуване на транспортната задача на линей-
юто програмиране.

35
 М атематическата формулировка на задачата е следната. Търси се
миним умът на целевата функция

Z = Y, Z LijXij min (2.26)

i= ij= i
при ограничителни условия:
а) X tj^ O (i = 1, т), (J = 1, л); (2.26 a)

б) 't x i j = Ai и £ Xij = B j\ (2.26 6]

j= i i= i

а
e) ^ = Yi (2.26 «i
1=1 y = l

ек
където Lij e транспортиото разстояние от /-тия пункт за изкоп до ;-tms
пункт за насип;

т
Xij - обем ът на земните маси, превозвани от i-тия пункт за
изкоп до у-тия пункт за насип;

ио
Ai - обем ът на земните маси в /-тия пункт за изкоп;
Bj - обем ът на земните маси в j -тия пункт за насип;
т и п - броят на пунктовете съответно за изкоп и насип.

Г л
О граничителното условие б означава, че изкопите от пункт Ai се
С иб
разпределят изцяло в насипните участъци и че насипите в пункт Bj а
удовлетворяват напълно със земни маси. Задачата се разглеж да при
затворен м одел - равенство на обема на изкопите с обема на насипитс
(условие в).
УА Б

Решението на задачата се извърш ва по м етода на потенциалите.

на

Задача 2.5 [3]. На една строителна площ адка се извърш ват изкопи
за строителни ями A i, А 2 и с количества съответно 9000, 6000 и 5000
т ^ . И зкопаните зем ни маси се извозват за насипване в участъците
он

В2 , Вз, В ^ и Bs с количества на насипите съответно 2000, 6000, 4000, 500С

и 3000 ш^. Разстоянията между изкопните и насипните участъци в кш са
дадени в табл. 2.8.
тр

Да се състави план за оптим ално разпределение на земните маси от

изкопите в насипните участъци при м иним ална транспортна работа за
превозването им.
ек

Т а б л и ц а 2 .8
И зход!* даннм
Ел

Изкопи за строителни Насипни участъци,

ями
«3 В. В,
обем,
ш* 2000 6000 4000 5000 3000-

9000 2 3 1 4 2
6000 1 4 2 2 1
^3 5000 3 1 4 2 1

Р еш ение
Решението на задачата се свежда до решаването на транспортната задача на линевм
то програмиране от затворен тип:
■I я

= 9000 + 6000 + ^000 = l^ B j = 2000 + 6000 + 4000 + 5000 + 3000 = 20 000 m>
1=1 , j= i
 Задачата ое решава по методц ма потенциалите ръчно влн с ЕИМ при следння
алгоритъм:
1. Данните от условието се систематизират в изходна таблица (вж. табл. 2.8).
2. Извършва се пьрвоначално разпределение по реЬоше и по стълбове - табл. 2.9 ■ 2.10.
в к л е т и т е на таблицата над диагоналите се записват транспортните разстояния, а
под диагонала - разпределените обеми земни маси. При разпределението най-напред се
удоялетворяват клетките с най-малко L,, в първия стълб (ред), след това ое разглеж дат
клетките със следващ ата по-висока стойност на и т.н. до пълното изчерпване на
изкопите от пункта i ^или до пълното удовлетворяване на нуждите от насип в пункта у)-
След извършването на разпределението по стълб j (ред i) се преминава към следваош я
стълб (или ред).
В клетките с разпределени обеми - заети клетки, съответните L^^ се ограж дат с
рамка (кръгче). Останалите клетки се наричат свободни (без разпределени обеми).
Всеки следващ план на разпределение трябва да удовлетворява ограниченията (2.26
а, б, в), както и условието /п + п - 1 = N^, където е броят на клетките с доставки. Ако

ка
ое въвеждат нулеви доставки (доставки с нулев обем земни маси) в клетки,
конто не образуват със заетите вече клетки затворени правоъгълни вериги, така че д а се
удовлетвори гористо условие.

те
За всяко разпределение се изчислява стойността на целевата функция (2.26).
Първоначалното разпределение по стълбове е дадено в табл. 2.9.
Т а б л и ц а 2 .9

ио
Пьрммачалио разоределенве по стълбове г

Г л
С иб
УА Б
на
он

m я - 1 = 3 -I-5 - 1 = Л^д = 7 клетки.

За разпределението по табл. 2.9: = 1000.3 + 4000.1 -I- 1000.4 -I- 3000.2 -I- 2000.1 -Н
тр

-1-4000.2-1-5000.1 = 3 2 000 m \k m .
Прави се аналогично разпределение и по редове - табл. 2.10.
5 Т а б л и ц а 2 .1 0 •
ек

Първоначално разпределение по редове

ИЗЕОПИ Насипи, П отен­
Ел

циали
В, В, в. В,
обем.
2000 6000 4000 S 000 3000 и,

9000 0
^ ^ 2 0 0 0 ^ ^ 4 0 0 0 ^ ^ 3 0 0 0

6000 0 ^ 6
^2 ^ ^ 1 0 0 0 ^ ,^ 5 0 0 0

[Г
^3 SOOO 3
5000 0

Потенциали Vj 2 -2 1 -1 2

^ + „ -1 = 3+ 5 - 1 = 7 = ЛГд.

37
 За разпределеннето по табл. 2.10: Z , - 2 . 2000+ 1.4000 + 2.3000 + 4.1000 + 2.5000 +
+ 1.5000 = 33 000 m \k m . ^
Тъй жато Z f < по-нататък оптям нзнрааето ще продължи въз основа на разпреде­
лението по табл. 2.9.
3. Проверка ма получения плам ма разпределение на оптималноет
В линейното програм иране се д о п з в а , че даден допустим п л ш X — ||x j| т, п и
трансаортиата задача е оптимален, когато съответствуващата му система от чи«£па (потев-
цнали) I /,, .... и„ .... I/.; V,. .... V,, .... V* удовлетворява условията:
а) ( 1/ , + V ^ ) - L y < 0 за x , j - 0 (за свободни клетки),
б) ( и ,+ V , ) - L y - 0 за * ц > 0 (за заети клетки).
Следователно следващ ата стъпка е определянето на потенциалите. За тяхното определяне
се разполага с m + я - 1 линейни уравнения от вида U ,+ Vj = L ,y За улеснение при изчисле­
нието се приема, че едно от числата е равно на 0 (обикновено 1/^= 0 ) н въз основа на

а
горното уравнение се определят и останалите. П о този начни са определени потенциалите
в табл. 2.9 и 2.10 и са записани в най-десния стълб (I/,) и в най-долния ред (V j).

ек
След това се извърш ва проверка за оптим алноет на разглеж дания план на разпреде­
ление от табл. 2.9 по условието а. За тази цел се изчисляват за всяка свободна клетка (с
jc,^ = 0) характеристиките ( 1/ , + V j) - L ,j (табл. 2. 11).

т
Т а б л и ц а 2 .1 1

ио
Свободни А ,В , А^В^ 1
А ^В , А ^В , А ^В ,
клетки

Г л
U ,+ Vj 0+ 3 -2 + 3 - 2+1 - 2+2 -2 + 3 - 2+1 -2 + 4 -2 + 2
2 4 2 1 3 4 2 1
С иб
Характе­
ристики + 1 -3 -3 -1 -2 -5 -2 -•
УА Б

Наличието на полож ителна характеристика в табл. 2.11 (клетка ^ j ^ , ) показва, че

първоначалният план за разпределение не е оптимален.
4. Подобряване на плана на разпределение
на

Първоначалният план се подобрява, като се строи верига за преразпределение вг

доставките за клетката (фиг. 2.13 а). А лгоритъмът за преразпределението е следнвкт:
а. За свободната клетка с най-голяма полож ителна характеристика (в случая A ^B ^)a
построява затворена правоъгълна верига с върхове разглежданата свободна клетка а
он

някои от заетите клетки (фиг. 2.13 а). За всяка свободна клетка тази верига е единствена.
б. Във върховете на веригата се записват обемите на планираните доставки на земш
маси н им се дават последователно знаци плюс и минус, като се започва от свободната
клетка и се върви по затворената верига.
тр

в. О пределя се най-м алката по абсолютна стойност от отрицателните доставки и а

прибавя алгебрично към обемите във всеки връх (фиг. 2.13 б).
г. Получава се ново разпределение във веригата (фиг. 2.13 е), което се записва i
ек

таблицата и се ф ормира нов план на разпределение - табл. 2. 12.

Т а б л и ц а 2 .1 2
Окончателно разпределение
Ел

38
 -2000 1.000
6
■0 -1000 = 1000 - 1000- 1000=0
о

ка
те
2000 *1000 = -1000 4000-1000=5000

ио
1000

Г л
С иб
юоо 5000
УА а Б

Фиг. 2.13. П реразаределение на достав­

ките във веригата
е - п ъ р м ваш л яа к р и г а зш сю бодяв к л е т а Л,; б -
нн

п р ер и о р сд ел п и е яа достш гатс; < - оолучено ново

рипределевие а м веригата

Т а б л и ц а 2 .1 3
ро

П ром рк! за оатималиост

Свободни А ^В , А ^В , А^В^ А^В^ А ^В ,

кт

кл ети

u ,+ v^ - 2 -1-1 -2-НЗ
е

0-1-3 -1-Н З - И -1 -\+ 1 -2 + 1 -2 + 2

4 4 2 1 3 4 2 1
Ел

Характе­
ристики -1 -2 -2 0 -3 -5 -1 -1

Извършва се отново проверка и се установява, че характеристиките на всички свобод­

ни клетки от табл. 2.12 са по-малки или равни на нула (табл. 2.13). Това показва, че табл.
2.12 е оптималният план на разпределение на земните маси:
Z ^ = 1000.2-1- 1000.3-1-4000.1 -(-3000.2-I-1000.И - 5000.2-Ь 5000.1 = 31 000 m*.km.

Задача 2.6. За строителната площ адка, представена на фиг. 2.7, са

определени количествата на земните маси от вертикална планировка в
изкоп (Ai) и в насип (Bj), обемът на изкопите за строителна яма, както и

39
 излиш ните земни маси, които ще се извозват на депо (вж. задача 2.2).
Да се състави план за разпределение на земните маси и схема за
придвижването им.
Р еш ен ие
Рьчното решаване ва задачата може и ос прнлага при малък обем на изчислитвлиат»
работа. То се извършва в следния ред: ^
Разделяне на площ адката на отделни участъци (съставени от няколко п р » м н ) с
определени обеми на изкопите и насипите (стремежът е към <|шгури с правилни торми).
Алгоритъмът на решението изисква равенство на обемите на изкопите и насипите (затво­
рен модел на транспортната задача). При ненулев баланс, кагто е в тази задача, решението
се свежда до затворен м одел, като се въвежда допълнителен пункт за насип (дено ва
земните маси) (фнг. 2.14).

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Ба
нн
ро

Фиг. 2. 14. О птнмално разпределение на зем ­

кт

ните маси
П рием а се (с известно приближение), че обемите на земните маси са съсредоточен!
в центровете на тежестта на отделните участъци. Транспортните разстояния между тяя а
е

определят аналитично или графично. Изходните данни се систематизират в табличен ввд

Ел

(табл. 2.14).
Т а б л и ц а 2 .1 4
Насипи, т *
Изкопи
Вг ^2 Вг ^5
о^м и, 2436 1186 1183 2620 5913 88755
т*
15829 89 102 156 220 287 2170
15677 204 144 107 111 155 2142
А 225 175 143 2182
А 11088 345 283
25013 259 273 203 200 219 2060
А 234 281 334 2120
А 27979 170 193
6507 115 128 173 230 290 2145
А

40
 Извърш ва ое първоначално разпределение ао стълбове и по редове. Разпределението
по стълбове е показано в табл. 2.IS.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на

да + п - 1 = ЛГд = 6 + 6- 1 = 11 клетки.
Стойността ва функцията е;

= 89.2436 + 102.1186 + 107.1183 + 111.2620 + 143.5913 + 2170.12 207 +

он

+ 2142.11 874 + 2182.5175 + 2060.25 013 + 2120.27 979 + 2145.6507 = 189 615,66 m ^ m .
Разпределението по редове е дадено в табл. 2.16.
тр

Стойността на функцията Zp е;
2р = 89.2436 + 102.1186 + 156.1183 + 220.2620 + 287.5913 + 2170.2491 +
ек

+ 2142.15 677 + 2182.11 088 + 2060.25 013 + 2120.27 979 + 2145.6507 = 190 775,14 mVm.
От сравнението 2^ > Z^\ следователно разпределението по стълбове е по-добро и
Ел

оптимизацията ще продължи за него.

Извършва се проверката за оптималност, като се изчисляват характеристиките (U ,+
+ V ^)-L ,j за всяка свободна клетка (табл. 2.17).
Всичкн характеристики на свободните клетки са отрицателни числа. Следователно
това разпределение по стълбове е оптимално. Стойността на функцията е Z , =
- 1 8 9 615,66 m».m.
Преместването в а земните маси между отделните пунктове на площ адката е показано
на фнг. 2.14, като са посочени обемите и съответните транспортни разстояния.
Решаването на транспортната задача с използуването на ЕИМ се извърш ва по съот­
ветна програма. В учебния изчислителен комплекс (УИК) при УАСГ се ползува програм а
за 32-разредна техника (М ИКРО-ЕИМ ИЗОТ 1056 С). П рограмата е разработена в два
варианта - за брой на доставчиците и потребителите до 20 х 20 - I вариант, и съответно
до 40 x 40 - П вариант. В конкретния случай - при земните работи, доставчиците са
участъците в изкоп, а потребителите - участъците в насип.

41
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б

/и + я - 1 = Л^д = 11 клетки.

Т а б л и ц а 2 .1 7
Свобод­ Харак- Свобод­ Характе­
нн

ни клет­ f/,+ ^.7 теристн- ни клет­ U,+ V^ ристики

ки жл ки
А, в, 89-28 204 -143 А ,В ^ 135-50 234 -149
ро

А , В, 89 + 12 345 -244 135-25 173 -63

А , В, 89-110 259 -280 А ,В ^ 139+0 220 -81
А , В, 89-50 170 -131 А ^В ^ 139+12 175 -24
кт

89-25 115 -51 А ^В ^ 139-110 200 -171

А , В, 102-28 144 -70 A ,S ^ 139-50 281 -192
102+12 283 -169 139-25 230 -116
е

А ^В , 102-110 273 -281 А ,В , 131+0 287 -156

Ел

А , В, 102-50 193 -141 А ,В , 131-28 155 -44

102-25 128 -51 А ^В , 131-110 219 -198
А ,В , 135+0 156 -21 А , В, 131-50 334 -253
А ,В ^ 135 + 12 225 -78 131-25 290 -184
А^В^ 135-110 203 -178

Задача 2.7. Да се състави план за оптим алното разпределение на

земните маси на площ адката, даден а на фнг. 2.7, чрез реш аването на
транспортна задача с използуването на ЕИМ. К оличествата на земните
маси в изкоп (А ,) и в насип (Bj) са получени в задача 2.2 и заедно с
транспортните разстояния Lij са дадени в табл. 2.18. П унктовете за
изкоп н за насип са дадени на фиг. 2.15.

42
 Т а б л в ц а 2 .1 8
Изжодша пКжшца за обемате зсмав маса в траааюрпате разстоаааа

Изжопв, Насвпя . т *
т*
^4 «и
О бем а 1700 376 360 510 j 3973 699 88755 '
239 53 23 71 78 329 311 2223
190 76 54 71 42 273 274 2219
^3 1159 110 89 98 39 239 239 2201
473 154 136 134 65 г
193 193 2202
3 S S S 8 S - В S S S S S = _ - S 8 - W S t 5 С S « с * а S S с S
S S - - « S S с

ка
^ .6 11392 307 279 305 245 242 174 2088
^ ,7 8041 375 349 368 304 228 149 2163
6507 128 100 146 124 311 288 2149

те
102 093

ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Ф аг. 2.15. О птам ално разпределевае ва зем авте м аса прв решававе
ва задачата с персовалев компютър

43
 Реш ение
Решението на задачата е изложено в диалогов режим в следната аоследователност:
1. Влизане в системата на потребителя (група и студент)
USERNAME; TMS <RETURN>
PASSWORD: TMS <RETURN>
2. След понвшане на ноаснителния текст на екрана следва влизане в поддиректорията
на студента
НОМЕР НА ГРУПАТА: 9 <RETURN>
ФАКУЛТЕТЕН НОМЕР: 4948 < RETURN>
Появяването на текста „П риятна работа” показва, че за студента е създадена поддирек­
тория и същият е влязъл за работа в нея.
3. Създаване на файл за входни данни
а) задаване на кодираното име на файла

ка
S EDIT ш IVAN.DAT < RETURN>
б) преминаване в режим на екранен редактор [ЕОВ]

те
•С
в) съдържание на входния файл, набран чрез клавиатурата в реж им на екранеа
редактор, в следния ред: група и име на студента, брой изкопи (i). брой насипи (/)>

ио
количества на изкопите (А ,), подредени по i, количества на насипите (Bj), подредени по у,
транспортни разстояния L,j, записани на нов ред за всяко /, подредени по j.
' П ГС - Т; 9 гр. ДОНЧЕВ. Иван Стоянов Драганов. 4948 '
........................................................ ............................................ < RETURN>
..................
Г л ............................... <RETURN>
18 ш 1_1 14
С иб <RETURN>
................................................................................................................... < R E T U R N >
.............................................................................................................. <RETURN>
УА а Б

239 ш 190 1159 i_, 473 ш 1185 ............................................6507 <RETU RN >

1700 u 376 360 510 l_l .................. ...............................88755 <RETU RN >
.................................................................................................... <RETU RN >
................................................................................................................... < RETURN >
53 bi 23 71 Ш 78 L.I 95 ........................................................ 2223 <RETU RN >
нн

76 u 54 L.I 71 Ш 42 ..............................................................2219 <RETU RN >

.................................................................................................................< R E T U R N >
128 Ш 100 u 146 u 124 L I ....................... .............2149 <RETU RN >
ро

4. Връщане към редови редактор

< C T R /Z >
кт

• EXIT <RETURN>
Появява се съобщение за създаден файл с входни данни.
е

5. Извикване на програм ата за транспортяа задача

$ TRAN <RETU RN >
Ел

6. Свързване на програм ата за транспортна задача с файла за входните данни, като

на текста „Моля, въведете името на входния файл (без тип):” се отговаря
IVAN <RETURN>
На екрана „тече” решение, което в отделните му части може да се спре за разглеждане с
клавиша
<HOLD>
7. Повторно прочитане на резултатите с цел корекция (извеждане и четене на резулта­
ти)
а) извикване на изходен файл с резултати от решението

S EDIT IVAN.OUT
< RETURN >
б) преминаване в режим на екранен редактор [ЕОВ]
•С
в) разглеждане на резултатите от решението от началото към края и в обратен ред с

44
 Едаввшште < i> <Т>
На екрана ое аоавават стойността на целевата функцна и онтнмалното разпределеяяе
само за пълнн слеткн:
Z - 189 431 310 m^.m
Оптимален план - маснв НХ
НХ ( 1, 3) = 239.00 НХ ( 2. 5) — 190,00 НХ ( 3, 4) = 510.00
НХ ( 3, 5) = 486.00 НХ ( 3, 7) = 163,00 НХ ( 4, 6) = 296.00
НХ ( 4, 9) 267.00 НХ ( 5. 7) = 814,00 НХ ( 5, 9) = 371.00
НХ ( 6, 8) 192.00 НХ ( 7, 9) = 210,00 НХ ( 10) = 189.00
НХ ( 8, 1) 1700.00 НХ ( 8, 2) = 376,00 НХ ( е. 3) = 121.00
НХ ( 8, 14) = 3798.00 НХ ( 9, 14) = 8246,00 НХ ( 10. 14) = 7744.00
НХ (11, 8) = 298.00 НХ (11, 9) = 1093,00 НХ ( 11. 11) = 1241.00

ка
НХ (11, 12) = 1625.00 НХ (11. 14) = 1427,00 НХ ( 12. 12) = 2348,00
НХ (12, 13) 699.00 НХ (13, 14) = 13600,00 НХ (14. 14) = 14379.00
НХ (15, 14) 13621,00 НХ (16, 14) ■= 11392,00 НХ (17. 14) = 8041.00

те
НХ (18, 14) 6307.00
8. Излизане о т изходния файл и съхраняване на информацията му
а) врицане Еъм ехранен редактор [ЕОВ]

ио
Q излизане н съхраняване на файла
• QUIT < RETU RN >
9. И злизане от системата
S LO
Г л <RETU RN >
С иб
i=1.5% ,
82,97 83.03 83.15 83Л 83.27 8333 83.39
\
УА Б

85.30
-0 ,7 2 :о .4 б ■ 4 0 ,1 7 \0 h -Л 0 4 -1.38 -1.91
а

.® \® ® \
8 3 .2 l\ 8 3 2 7 \ 8333 \ \ 83J9
нн

8 2 .9 7 \ 83.03 \ 83.09 83.15 \

вГ 75ч 10 82.16 11 82.57 12, 83.00 13, 83.57 \ l 4 84.12 15. 84.57 16 86.00
♦1.22 \ ♦ 0£7 ♦ 0 .5 i лиль ‘-U.3B Y - 0.85 -1.24 -1.61
© \® ^ ® \ NS'
ро

@ \ «
я . 8 3 .2 l\ 8 3 .2 7 \
82.97\ 8 з . т \ 8 3 Л 9 \ 83.15 \ 8 3 J J \ 83 J9
17 81.31 10. 81,87 ^19 8 2 3 5 20 82.82 \ 21, 83.32 22 83.86 23 8 4 2 9 24. 84.67
‘-1.68 _ ♦О дз® \ -5.11 ( g - -0.59 -1.28
кт

\ s V ® \® @ \ ®\\
82.97 \ 83Ш V 8309\ 83.15 К \ 83.21 \ 83.27 \ 8333 \ 83.39
82.67 \ Й 84.52
е

25 80.78 26 81.54 \ 27 82.16 28 83.19 30 83.67 V31 84.14 32

♦2.19 ^ V1.52 \ ♦0.93 ♦0 А 8 \ ♦0.02 ^ -0.40 -0.81 -1.13
Ел

\ ^ ®
в 2 9 7 \ 83.03 \ ' в 3 .0 9 \ 83.15 \ \ 83.21 Ч e i 2 7 \ \ 8333 \
83.39
33 80.U У, 81.12 35 62.04 82.53 37 83'.0Z 38 83.57 ^ 9 84.03 40 84.40
♦2® » -1.91 *1.05 ♦U.6Z ■ ^ '0 -7 0 -1.19
«0 \| 40 \| 40
*Х«5 % ■
2801Л

Фиг. 2.16. П лан на строителната площадка с означение на трите вида коти н нулевата

45
 Задача 2.8 [3]. За показаната на фиг. 2. 16 строителна площ адка са
определени трите ви да коти, нулевата линия и количествата на земните
работи.
Да ое определи средното транспортно разстояние за прем естване на
земните маси на площ адката.
Р еш ение
Работните коти са определени при нулев баланс на земните маси. вкл. изкопите от
съоръжението. Получени са следните обеми на земните работи:
- изкоп от«вертикална планировка V, = 1S 970
- изкоп от строителната ям а 4130 m ’;

а
- насип за вертикална планировка V, = 19 300

ек
+ Vb - 15 970 + 4130 = 20 100 m* » V, = 19 300 m*.
П о данните от пресмятането на обемите на земните работя в отделните триъгьлва
призми се съставя план за разпределение на земните маси (фиг. 2.17 а). Н а плана са

т
нанесени нулевата линия и обемите на изкопите и насипите във всеки квадрат. Насвпнте

ио
са разделени на два участъка - насип /, който ше се изпълни от изкопите за вертикална

Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 2.17. Определяне на средното транспортно разстояние за преместване на земните

маси
е - п лш шш п л о ш а л п п с жвадратжа мреж»; 6 — жршвв ■■ обемате ■! земввте ршботш оо варасташцяте ю ри зовталяа
сумя; * - KpsBB в* обемвте вв зенввте рвботв d o яарвстиш вте к р т в и л я в сумя; г - опрсделш е ва средвото
т р и со о р тв о р и сто явве

46
 а л а я в р о в и на площ адката, н насип II, където ше ое транспортират земните маси от
изкопа на съоръжението.
О>едното транспортно разстоанне за преместване на земните маси на незастроени
площадки ое приема равно на разстоанието между центровете на тежестта на съответ­
ните изкопи и насипи. Аналнтично то се определа по формулата
I

(2.27)
IV,
1

където V, са обемите на отделните части от изкопа, т ^ ;

- разстокнията за преместване на земните маси за съответните обеми земни

ка
работи, ш.
В дадения случай транспортното разстояние на земните маси от изкопа на съоръже­
нието до насип II е определено графично (фиг. 2.17 а):

те
/,р = 150 т .
Средното транспортно разстояние за преместване на земните маси от изкопа за

ио
вертикална планировка на площадката ще се определи по графо-аналитичния метод на
Кутинов. П о нарастващите суми на обемите на земните работи във вертикалните колони
на квадратите (за участък I) се построяват кривите за обемите на изкопите (/) и насипите
(2) - фиг. 2.17 в. Ординатите на точките на кривите представляват сумарните обеми на

Г л
изкопите и насипите, лежащи вляво от съответните точки. Аналогично се строят криви на
обемите по нарастващите суми от хоризонталните редове на квадратите (фиг. 2.17 б).
Лицата на фигурите и
С ибмежду кривите на обемите представляват произведения от
обема на земните работи по проекциите на средното транспортно разстояние /, и /, върху
абсцисните оси. Следователно
УА а Б

ш. ш,
i у i Y
Средното транспортно разстояние за преместване на земните маси ще бъде равно на
дължината на хипотенузата на правоъгълен триъгълник с катети /, и (фиг. 2.17 г):
нн

/ср = у / ? + Ч . т .
ро

Тогава за разглеждания случай от фиг. 2.17 5 и в следва:

1 1 1
(Uj = - 5656.40-1--(5656-1- 11 0 0 8)40-|--(1 1 008-Ц 4 2 1 1 -1 1 )4 0 -Н
кт

2 2 2
1 1
-(--(14 211-11 -I- 15 146 - 526)40-1--(15 146 - 526-1- 15 170- 3087)40-1-
е

1 1
Ел

-1--(15 170-3087-1- 15 970 -8 3 2 3 )4 0 -(--(15 970-8323)40 = 2609 000 ш*;

ojj = 269 000 т “:

2 609 000 269 000
/, = = 163 ш; / , = ---------- = 17 т ;
‘ 15 970 " 15 970

/ср = ^1 6 3 » -(-17^ = 164 т .

И така средното транспортно разстояние за преместване на земните маси на площ ад­

ката са;
- за изкопите от вертикалната планировка /^р = 164 ш;
- за изкопи от съоръжението /, = 150 ш.

47
 2.4. ТЕХНОЛОГИЯ НА ЗЕМНИТЕ РАБОТИ
Вертикалната планировка на площ адки може д а се извърш и с багери
(в комплект с автосамосвали) за изкопи с дълбочина на забоя А > - А,
(А, е н орм алн ата височина на забоя). П ървата проходка се ориентира
успоредно на нулевата линия и играе роля на пионерна. Целесъобразно
е земните работи около нулевата линия, в зоната на малките дълбочини,
д а се извърш ват с булдозер по зигзаговидна схема.
Вертикалната планировка при нулев или близък до нулев баланс н
при малки работни коти е добре д а се извърш ва със скрепери или със
скрепери и булдозери.

а
П ри разработване със скрепери и булдозери на тежки земни почви

ек
(сбити) от II и III група е необходим о почвата да се разрохква пред­
варително с разкъртвачи. Разкъртвачите им ат голям а производителност
и обикновено е достатъчна работата им в началото на см яната (I - 2 h),

т
за д а се осигури необходим ата площ за работа на скрепера (булдозера)

ио
в течение на цялата смяна.
С троителни ями и транш еи се изкопават с багери с права, обратна
и драглайнова лопата. Земекопните маш ини трябва д а работят при

Г л
съответната норм алн а (или по-голям а) височина на забоя, за да се
напълва багерният кош с едно загребване. И зкопаването на големи
С иб
строителни ями е целесъобразно д а започне с пионерна проходка.
Недълбоки (h до 1,5 - 2 ш) и ш ирокоплощ ни ями м огат да се
изкопават и със скрепери или булдозери. У казания за подбиране на
УА Б

вида на маш ините за различните земни работи са дадени в прил. 2.5.

Експлоатационната п роизводителност на маш ините за извършване
на земните работи се определя по следните формули:
на

Я , = Z 6.A, v K , , ш ’ /мсм; (2.28)

он

Яб = ^ 6 0 Z n g ^ K „ ш ^/м см ; (2.29)
л„А р Ар
тр

----------- м о щ ------------ _
ек

\»'1 V2 V3 V4 • /
Ел

h • яК
, s; (2.31)
V, 0 ,i.0 ,6 K ,b „ h l'y .

(2.32)
V3 0,66„АГ ’

3 6 0 0 Z q 6 „ K ,K ,K ,
Ябл = -------- , щД/мсм; (2.33)

48
 = ^ + ^ + + s; (2.35)
Vp v„ Vo

P = ( 3 ^ 6 ) ^ K , p , kN; (2.36)

a = — , m3; (2.37)
gp

ка
Л -’
Я

те
K,

= (2.39)

ио
60Z

Г л 2L
С иб +

<я
УА Б

П арам етрите в тези формули им ат следните значения:

Я „ Яб, Я „ , Ябл - експлоатационна производителност съответно на
на

къртач, багер, скрепер, булдозер, т ^ /м с м ;

Ь, и h, - ш ирочина и дълбочина на разкъртването с трак­
торните плугове и къртачи, т ;
он

V - скорост на движение на същите, m/h;

Z - продълж ителност на работната смяна, h;
q - вместимост на коша на багера или скрепера, ш^;
тр

9бл - обем на земното тяло пред греблото на булдозера,

m 3;
К, и К, - коефициенти за напълване на коша и за използуване
ек

на маш ините по време;

60
Ло = ------ брой на циклите на багера в минута при работа в
Ел

LU условната група почви (за която съпротивлението

на рязане е равно на изчислителното усилие за зъ ­
бите на коша);
По 60 „
л = — = -------брои на циклите на багера в минута при реална
Y.U група почви;
- коефициент, характеризиращ трудността при р азр а­
ботване в зависимост от групата на почвата;
Y,ti ~ продълж ителност на работния цикъл на багерите, s;
Кр - коефициент на разбухваие на почвите при копаене;
Л. ^2. h ^ и - разстояния съответно за напълване на скреперния
кош, за превозване на изкопаната почва, за р азто ­
варване на коша (изсипване на почвата) и за връщ а­
не обратно в изходно положение, т ;

4. ТСП С б о р и ! 49
 *'i. *'2. *"з. к* - средни скорости на движение на скрепера съответно
при изминаване на горните разстояния, m/s ;
- времето за превключване на скорости, спускане и
вдигане на коша и за обръщане посоката на движ е­
ние на скрепера, s;
Ь„ - ш ирочина на скреперния нож, ш;
А," и А " - най-голяма височина на стружката при рязане и на­
пълване на коша на скрепера и съответната дебелина
на почвения слой при разтоварване на коша, ш;
и Vp„T - скорост на движение на скрепера при напълване и
при разтоварване на коша, m/s;
0,6 - коефициент, чрез който се определя отнош ението

ка
на средната към най-голям ата височина на стружки­
те при рязане на почвата; при разтоварване се отчи­
тат загубите на време;

те
0,8 - коефициент за загубата на време при задълбаването
на коша в почвата;
коефициент, чрез който се отразява загубата на поч­

ио
Ki -
ва при пренасяна на почви с булдозер на разстояние
/;
Ki - коефициент за влиянието на наклона на терена при

Г л
работа с булдозер;
Лбл и 6бл -
С иб
височина и ш ирочина на булдозерното гребло, т ;
у - ъгъл на наклона на греблото в план спрямо посоката
на движение на булдозера;
УА а Б

(р - ъгъл на естествения откос на почвата;

Ij, и 1„ - разстояния съответно на рязане (копаене) и пре­
местване на почвата с булдозер, ш;
Ур, »'п. »'о - скорости на движение на булдозера съответно при
нн

рязане и преместване на почвата и при обратния

ход, m/s;
to - време за превключване на скорости, спускане на
ро

греблото и обръщ ане на булдозера, s;

Р - товароносимост на самосвалите, N;
р - плътност на почвата, kg/m^;
Qi - товароносим ост на самосвалите, почва в плътно
кт

състояние;
g - земно ускорение m .s " ^
е

Пс - брой на багерните кошове, напълващ и един само­

свал;
Ел

- време за натоварване на един самосвал, min;

Nc - брой на самосвалите, обслужващи един багер;
Уср - средна скорост на движение на самосвала, km/h;
/р - време за разтоварване на самосвалите, min.

Задача 2.9. На даден а строителна площ адка (фиг. 2.18) ще се из­

граж да промиш лен комплекс. Н еобходимо е площ адката д а се подравни
до кота Но = 93,60 т , както и да се изкопае строителна ям а за фундамен­
та на промиш лен комин. П очвата е пясък и глинест чакъл с примеси от
чакъл (1П категория, 1 група - за багери, II - за булдозери и III - за
скрепери). И злиш ните земни маси ще се извозват на депо на разстояние
1400 т .
Да се подбере рационален комплект от машини за извърш ване на

50
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на

. Фвг. 2.18. П лан и разрез на площ адката с хоризон­

тали. нулева линия и изчислени работни коти

:мннте работи (вертикална планировка и изкоп за строителната ям а),

он

'а се начертаят технологически схеми за работа на маш ините.

Р еш ен ие
тр

I За дадената строителна площ адка са определени трите вида коти, начертана е нулева-
. линия. По м етода на триъгълните призми са определени обемите на земните маси.
бщнте обеми на изкопите и насипите са съответно = 67 S4S ш^, V, = 19 560
ек

>емът на изкопа от строителната яма е = 7330 m^.

За направа на насипите на площ адката са необходими земни маси
‘ор
Ел

1нл. 2.3 за съответната почва К,ор - 1.03:

19S60
V, 18 990
1.03

D Останалите количества земни маси

V = 67 545 + 7330-18 990 = 55 885
t
01 се извозят на депо на разстояние 1400 т .
Л Чрез решаване на транспортна задача е получено оптималното разпределение на
,,4ннте маси (фнг. 2.19). Вижда се, че необходимите земни маси за направата на насипа
се вземат от изкопите около нулевата линия при средни транспортни разстояния 40 -
m и м аксям ална дълбочина 1,65 - 1,80 m и от строителната яма.
II

51
 С багери могат д а се извърш м
всички изкопи с дълбочнаа А, > Tii
като почвата е 1 група при разработва»
с багер (прил. 2.1) и като се и м а п р е д щ
количеството на изкопите, целесьобразас
е използуването на багер е права лояатс
и обем на коша 0,40 - 0,60 т * . Приет i
багер с кош 0,60 т ^ . Сьгласио прил. 2.1'
2,5.2
А, > - 1,50 т . Следователно с баг«
ри м огат д а се извърш ват всички изюш
от зоната с работни коти над 1,50 с
земните маси от която се извозват в д(

ка
понират вън от площ адката иа разстог
ние 1400 т .
Земните маси ще се превозват с ш

те
томобили самосвали. Подбирането в<
самосвалите се извърш ва въз основа в<
условието, че съотнош ението на вмесп
мостите на багерниа кош и самосвалг

ио
трябва д а бъде не по-малко от три. Оо
тнм алното съотношение е 5 - 6 багери
коша да напълват един самосвал (форм

Г л
2.36). Тогава товароносимосгга на самсь
Фиг. 2.19. О птимално разпределение на зем ­ свала ще бъде
ните маси
С иб
Ч
Р = 6 — К . р = 6 .-----.1,0.1.8 :5,18 t (51,8 kN)
1.25
УА а Б

!съгласно прил. 2.1, 2.3, 2.16). Приети са самосвали МАЗ-205 с товароносимост 6 1 (60
прил. 1.4).
За разриване на разтоварените земни маси на депото и за окончателното оформи»
kN

на багерниа изкоп ще се използуват булдозери.

Земните работи за направа на изкоп - насип на площ адката е целесъобразно да а
нн

извършат с булдозер или скрепери.

Уплътняването на насипите ще се извърши с прикачни шиповидни валяци на пласток
с дебелина 0,20 m при петкратно преминаване.
За изкопаване на строителната яма е целесъобразно да се използува багер с обратш
ро

лопата, изсипващ земните маси на вал около ямата; същите ще се разриват с булдозери и
направа на насипа.
Освен това цялото количество изкоп може да се изпълни и само със скрепери. 3i
кт

изкопите около нулевата линия при транспортни разстояния 50 - 70 m могат да а

използуват прикачни скрепери с обем на коша до 3 или булдозери. За изкопите, ковтоа
извозват на депо на разстояние 1450 т , е целесъобразно да се използуват самоходш
е

скрепери с обем на коша 6 - 8 т ^ .

Следователно по теднически съображения могат д а бъдат подбрани следните дк
Ел

комплекта машини (вж. прил. 2.7, 2.9, 2.20, 2.21 и 2.22).

Т а б л и ц а 2 .1 9
Комплекти от машини

№ на № на Вид на Марка Основен ра­ Вид на работата, Обем

ком­ маш и­ маш ината ботен пара­ местонахождение на ра­
плекта ната метър ботите.

1 W 3 4 5 6 7
I 1. Багер с права БХ-бОО П Вместимост Изкоп за верти- ‘
лопата на коша кална планировка
«:>=0,б0 на на площ адката 55885

52
 Т аблаца 2.19 - ородълж свне

1 1 2 3 4 5 6 7

2. Автосамосвали МАЗ-205 Товароносн- Транспортиране

мост на земни маси
6 t на дено '
L = 1450 ш 55885
3. Булдозер д а-2 4 *бл = 3.92 ш Разрнване на
земните маси
1
1 *бл = К35 m на депото 55885
1 4. Булдозер Д З-2 4 Оформяне в по­
I

ка
чистване на багер-
ННЯ НЗК01Г 20000

5. Булдозер д а-2 4 Ь ^ = Ъ .П m Вертикална

те
i * *бл=Ь35 m плаиировка иа
1
1 площ адката 11660
1

ио
1 6. Валяци прнжач- Д У -2 6 Маса на валя­ Уплътняване на
i ■■ пшповндни ка - 9 t земни маси 18990
7. Багер с обрат- 30-4321 Вместимост Изкоп за строи­

Г л
на лопата иа коша
9 = 0,65 т »
телна яма 7330
С иб
8. Булдозер д а-2 4 А бл=3,92 m Разрнване иа
Абл = 1.35 m земни маси от
1 строителната яма 7330
УА а Б

1
1. Булдозер д а -1 1 8 А бл=4.31 m Вертикална 'пла-
Авл = 1.55 ш нировка на
нн

площ адката 11660

1
2. Самоходен д а-1 Ш Вместимост Изкоп за верти­
1 скрепер * на коша кална планиров-
ро

1 9 = 8 т* ка на площ адка­
1 та 55885

II 3. Багер с 30- Вместимост Изкоп за строн-

кт

1 3322 А на коша телиа яма

1 обратва
лопата 9 = 0,5 7330
е

4. Булдозер да-24 * б л = 3 .9 2 ш Разрнване на

Абл = 1.35 ш земни маси от
Ел

строителната
яма 7330
5. Валяци прякач- ДУ-26 Маса на ва­ Уплътняване на
1
ни шиповидни ляка - 9 t земни маси 18990

6. Тракторни Подпомагане
разкъртвачи работата на
скрепера 67545

53
 Определяне производителността на машините
I комплект
1. Багер БХ-бОО П . П р о и з в о д и т е л н о с т му се определя по (2.29); от прил. 2.12 м I
група почви и изсипване на транспортни средства при ъгъл на завъртане 90 - 135* а
60 60
отчита: = 22 s; л * — = — = 2,73 цнсъла/mio.

От прил. 2.16 ДГ, = 1. О т прил. 2.17 - ЛГ, = 0,65. При работна смяна Z = 8 ,5 h а
получава
ЛГн 1
Яв = e a Z n q ~ K , = 60.8,5.2.73.0,60.----- .0,65 = 434 т ^ м с м .
ЛГр 1,25
Броят на необходимите машиносмеии е

ка
55 885
#Иб = -------- = 129 мсм.
434

те
2. Автосамосвали МАЗ-205. Товароноснмостта на самосвалите се определя по (2.37):
Р 60.10*

ио
Q , --------- -------= 3,33 тК
‘ gp 10.1800
Един самосвал се натоварва от батерии коша - вж. (2.38):

Г л е, 3,33
= ----- = ---------- = 6,94 » 7 багернв коша.
С иб
Я— 0.6 —
А-р 1,25
УА а Б

Времето за натоварване на един багерен самосвал по (2.39) е

К. 1
n^q— 7 .0 ,6 ----
К. 1,25
= ------- 5 = -------------= 3,95 min = 237 s.
нн

Я. . 434
60Z 60.8,5
ро

Броят на самосвалите, обслужващи един багер, се определя по (2.40), прил. 1.1 н 1.4
при условие за непрекъснато товарене и извозване пс черен път:

2L 2.1,45
кт

— + /р -------- 60 + 2,6
v„ 17
AL = 1 Н--------------- 1 + ------------------- = 3,25 » 3 самосвала.
'н 3,95
е

Броят на машнносмените на самосвалите е

Ел

= 3 . 129 = 468 мсм.

3. Булдозер ДЗ-24
а За разрнване на разтоварените земни маси на депото. Съгласно (2.33)

2600Zqe„K,K^K,
Ябт = — ------ , т^/м см .

От прил. 2 .2 0 Абл = 3.92 т , = 1,35 т , у = 90 ° .

От прил. 2.2 q>= 40° Тогава съгласко (2.34)

Абл*бл51пУ 1 , 3 5 '. 3 , 9 2 . 1
<7б.| = ------- = = 3,41
llgtp.Kj, 2 . 0 ,8 3 9 . 1 .2 5

54
 При разриваве на земните маси на депото /р = 0, /„ = 10 т . От прил. 2.20 v„ = 1,8 m/s,
Vo = 2,1 m/s, lo = 6 2 s и съгласно (2.35)
-»■

/ , = ^ + ^ + 1® " = ^ + ^ + 62 = 72,32 s.
v„ '0 1,8 2,1

O t прил. 2.22 и 2.23 К, = 1, К , = 0,85, К, = 1,04. Тогава

3600.8,5.3,41.1.1,04.0,85
Ябл = ---------------------------------- = 1276 т ^ м с м .
72,32
Броат на машиносмените за разриваве на депото е

а
55 885
т<„ = --------= 44 мсм.

ек
1276

б. За оформяне и почистване на багервия изкоп.

Съгласно ЕТНС-02-686 - 1979 Я “ = 0,39 мч/1000 т> :

т
ио
8,5.1000
Я б л -----------------21 800 mVMCM.
0,39

Г л
Площта за оформяне и почистване е .." = 20 000 т ’ .
Броят на машиносмените ва булдозера ще бъде
С иб
20 000
тк‘„ = --------= 1 мсм.
21 800
УА Б

в. За вертикална планировка на площадката; /р » 2 0 -^ 3 0 т ; /„« 3 0 -;-4 0 ш. От прил.

2.20 Vp = 1,0 m/s, v„ = 1,80 m/s, v„ = 2,10 m/s, Ig" = 62 s и съгласно (2.35)
на

25 35 60
/ц ------ + — + — -(-62= 135,01 s.
1,0 1.8 2,1
он

От прил. 2.22 и 2.23 АТ, = 0,39, ЛГ, = (',85, АТ, = 1,04. Тогава
3600.8,5.3,41.0,39.0,85.1,04
Ябл = ---------^----------- -----------------= 266,46 « 266 т ^ м с м .
тр

135,01
Броят на машиносмените за изкоп - насип на площадката ще бъде
ек

11 660
'«бл = - т : — = 4 4 мсм.
Zoo
Ел

Общият брой машиносмени за работа на булдозера ще бъде

»»6л = '"бл + «бл + «бл = 44 + 1 + 44 = 89 мсм.
4. Валяци прикачва ш ваоввдни за уплътняване на насипа.-Уплътняването се извършва
на пластове с дебелнва 0,2 m при дължина на валирането 100 ш с два броя свързавв
шиповвдни валяка, теглени от трактор влекач ДУ-26 (првл. 2.27), при петкратно премива-
ваве на валяците на едно място.
Сьгласво ЕТНС-02-841 - 1979
Я .р = 1,18 + 3.0,59 = 2,95 мч/1000 т ^
8,5.1000
Я , ------------- = 2881 т>/м см .
2,95
Броят на машиносмените е

55
 18 990
#и, = -----------= 33 MCM.
0.2 . 2*81

5. Багер с обратна лопата 30-4321 c q = 0,65 m*. П роизводителността му се ооредела

по (2.29). О т прил. 2.12 за I група почви и изсипване на вал ари завъртане на 180* J^/,=
60
= 26 S, и = — = 2,31 ц и к ъ л а /п и п .
О т п р и л .'2.16 JS:, = 0,97; от прил. 2.17 АТ, = 0,75. При работна смана 8,5 h
К. 0,97
Яб = 6 0 2 я « — Л:, = 60.8,5.2,31.0,65.----- .0,75 = 446 т ^ м с м .
Кр 1,25

Броят на необходимите машиносменн е

ка
7330
1Иб 16 мсм.

те
446
6. Булдозер ДЗ-24 за разриване на вала;

ио
= 3,41 /р = 0, /„ = 30 т , К, - 0,45;

30 30
1ц = — + — + 62 S 93 s;

Г л 1.8 2,1
С иб3600.8.5.3.41.0.45.1.04.0.85
Явл = ----------------------------- --------- = ♦♦б т > /м с м .
93
УА а Б

Броят на маш иносменнте ше бъде

7330
/Иб„ = ----- = 16 мсм.
446
нн

/ / комплект
1. Булдозер ДЗ-118 (прил. 2.20)
а. За изкоп - насип около нулевата линия: =4,31 ш, = 1,55 m, у = 90®, <р = 40°,
ро

АГр = 1,25. Тогава сьгласно (2.34)

Л ^ * б л * ту 1.55*.4.31.1 ,
^бл = ---------------= ------------- -— = 4,94
кт

2\.gq>.K^ 2.0,839.1,25
От прил. 2.20 Vp = 0,75 m/s, v„ = 1,20 m/s, = 1,70 m/s, Z®'' = 65 s и сьгласно (2.35)
е

= + + 60 ^ ^ 5 ^ , ^ 2.79 s.
Ел

Vp v„ " 0,75 1,20 1,70

O t прил. 2.22 и 2.23 AT, = 0,39, AT, = 0,85, AT, = 1,04; тогава
3600.8.5.4.94.0.39.0.85.1.04
Ябл = ------------------ — ------------ = 320 m^MCM.
162,79
Броят на машиносменнте за изкоп - насип на площадката ще бъде
11 660

2. Самоходен скрепер Д З-П П за изкоп на земни маси за депо при транспортно

разстояние L = 1450 т . Експлоатационната производителност на скрепера се определя по
(2.30), (2.31) и (2.32). От прил. 2 21 и 2.25: </ = 8 т ’ , АТ, = 0.70, АТ, = 0,85, АГр = 1,25, Ь„ =

56
. 2,82 m. А“ - 0,30 m, v , „ - 1,0 m/s, А“ = 0.475 m, Vp.„ - 1,15 m/e. v, -4 ,2 0 m/«. » 8,8
m/s, / “ - 4 0 s:

___________ _______________ 11 s;
V, 0,8.0,6.A:pA„A“ v ,., 0,8.0,6.1,25.2.82.0,30.1,0

!l уДГ, _ 80.70
V, “ 0 .6 .b „ h ^ V f,„ 0,6.2,82.0,475.1,15 “
^ 3600.8,5.8.0.70.0,85____ _ . ^06 m ^/ucu.
/ '. U U Л / *<50 1450
J f» (- + - + - + - + C ) ^25(11 + — + 6+ — + 40)
\V | V, V, “ / V 4,20 8.8 /

а
Броат на машиносмените на скрепера ще бъде

ек
55 885
т „ = -------- = 271 мсм.

т
206

ио
3. Багер с обратна лопата 30-3322 А - за изЕОпаване на строителната яма: ч ~ 0.5 т ^ ;
60
от прил. 2.12 за изкопаване в I група почви = 26 s; л = — = 2,31 цикъла/min; от прнл.

Г л
2.16 а:, =0,97; от прил. 2.17 АТ, =0,75; работна смана 8.5 h:
С иб
АГ„ 0,97
Яб = 602л^ — а:, = 60.8,5.2,31.0,50.-----.0,75 = 343 т» /м см .
АГр 1.25
УА Б

Броат на необходимите машиносмени е

7330
на

/Ия = ----- = 21,4 ~ 21 мсм.

343

4. Булдозер ДЗ-24 за разриване на вала: ^бл = 3,41 ш ’, / - = 0 , /„ = 30 т , АТ, = 0,45;

Aij “ 1|04; АТ, = 0,85;
он

30 30
1ц = — + — + 62 = 93 s;
1.8 2,1
тр

3600.8,5.3,41.0,45.1,04.0.85
Ябл = ----------------- —------------------= 446 m ^м см .
ек

Броят на машиносмените ще бъде

Ел

7330
«бл “ ----- = 16 мсм.
446
5. Валяци - прикачни щиповиднн, за уплътняване на насипа - както при I комплект.
6. Тракторни къртачи за разораване на почвата. Ще използуваме тракторен къртач с
5 шипа - лек тип (прил. 2.29). Сьгласно ЕТНС-02-832 - 1979 Я " = 0,47 мч/1000 т ’ при
дълбочина на разораване 0,30 ш; .р > г
8,5.1000
П . ----- - 18 085 т* /м см .

Броят на машиносмените е
67 545
' 12 мсм.
0,30.18 085

57
 Икономическа обосновка
Стойността на взвърш ване на земнжте работя за двата Еомолеста мапш ни е
S^ + Sg + 5бд + S ^ + S f +
жъдето Ss = me^e; -^бл - - »Яш.*1л ■
Цените* на еднн машнночас за отделните строителни машини в комплекта са: jf>
= 52,39 лв/мч; -= 1,64 лв/t; jgj, - 64,24 лв/мч; 5, - 1,50 лв/мч; - 26,30 лв/мч:
= 129.52,39.8,5 + 55 885.1,8.1,64 + 89.64,24.8,5 +
+ 33(1,50 + 26,30)8,5+ 16.52,39.8,5+ 16.64,24.8,5 - 295 133 лв.
Цените на еднн машнночас за земекооните машини във втория комплект са
= 118,40 лв/мч; s „ = 99,04 лв/мч; jg = 41,12 лв/мч; ss„ = 64,24 лв/мч; J,j, = 26,30 лв/мч; j, =
= 1,50 лв/мч; 5, = 0 ,5 2 лв/мч:

ка
S , = 36.118,40.8,5 + 271.99,04.8,5 + 21.41,12.8,5 + 16.64,24.8,5 +
+ 33(1,50 + 26,30) 8,5 + 12(0,52 + 26,30.8,5) = 107 796 лв.

те
Следователно II комплект машини е икономически ао-целесъобразен.
Определяне броя на машините в комплекта. Броят на маш ините в комплекта а
определя по формулата

ио
V
, бр.,
л ,я ,Д Я

Г л
където N е броят на машините от еднн и същи вид в комплекта, бр.;
л, -
С иб
броят работни дни в месеца, бр.;
л, - броят работни смени в денонощ ие, бр.;
Д - срокът на изпълнение, месеци;
П - експлоатационната производителност на съответната машина.
УА а Б

За конкретния пример: Д = 2 месеца (съобразен със срока на изпълнение на земнятс

работи в обобщения календарен график за обекта); п^ = 2 мсм, л , = 2 5 работни дни.
1. Брой на булдозерите ДЗ-118 за вертикална планировка:
11 660
----------------- = 0,58 бр.; приет 1 булдозер.
нн

2.2.25.202,5
2. Брой на самоходните скрепери Д З-П П за копаене и транспортиране на земняте
маси на депо:
ро

55 885
= -------------- = 2,71; приети 3 скрепера.
2.2.25.206
кт

3. Брой на багерите 30-3322А за изкопаване'на строителната яма;

7330
Nk = -------------- = 0.21Т приет 1 багер.
е

2.2.25.343
Ел

4. Брой на валяците и къртачите. Броят на машиносмените на валяците и къртачнте

е сравнително м алък и е целесъобразно д а се използува общ влекач. Разораването h i
почвата се извърш ва периодично и краткотрайно през работната смяна на скрепера.
М ашиносмените на влекача (прил. 2.20) трактор Т-180-Г са:
/ я „ = Я1, + да, = 12 + 33 = 45 мсм;
45
^ = 0,45; приет 1 трактор влекач,

който ще работи с 1 къртач и с 1 комплект прикачни ши пови дни вал я ц и .'

На фиг. 2.20 и 2.21 са показани технологическите схеми за работа на основввтс
машини от икономически по-целесъобразния комплект (11 комплект).

* Тъй като цените на машиночасовете на строителните машини са динамични (про­

менливи) величини, посочените тук стойности са примерни. П роведеният сравинтелев
анализ им а методическо значение.

58
 200 m

ка
те
ио
Г л
С иб
Фиг. 2.20. Технологическа схема за рабо­
та на основните машини от II комплект
(избрания)
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг 2.21. Технологическа схема за изкопаване на стро­

ителната яма

Задача 2.10. На една строителна площ адка е необходимо д а се и з­

върши изкоп за строителна яма с размери в план 30/50 m и дълбочина

59
2,50 -н 3,S0 m. Почвата е средно земна (песъчлива глина моренна, мазна,
с примеси от чакъл). Изкопаните земни маси ще се извозват на депо на
разстояние 2300 m по път с трошенокаменна настилка.
Да се определи комплектът от машини за извършването на земните
работи и да се състави технологическа схема за изпълнението на изкопи­
те.
Реш ение
1. Техническа обосновка на комплекта машини
При дадените производствени условия - изкоп в почва III категория (вж. прил. 2.1),
транспортно разстояние 2300 ш, отсъствие на почвени води, широкоплошиа яма, най-
целесъобразно е земните работи да се извършат с багер с права лопата в комплект със
самосвали за транспорт на земните маси. Като се имат предвид работните коти (2,5 3,5),

а
необходим е багер с вместимост на коша 9 = 0,5-;-0,65 (прил. 2.13). От прил. 2.6 е
избран багер 30-4111 Б с вместимост на коша 9 = 0,65

ек
Превозването на земните маси ще се извърши с автосамосвали с товароносимост
(съгласно прил. 2.1 и 2.16)

т
7 »~ 5— А:,р = 5. — .1,0.1900 = 4780 kg =47,8 kN.

ио
АГр 1,29
От прил. 1.4 и 1.1 се избират самосвали МАЗ-205 с товароносимост 60 kN.
2. Определяне броя на машините в комплекта

Г л
Аналогичво на задача 2.9 се получават производителността на багер 30-4111 Б с
права лопата 77g = 428 m^/мсм и броят на обслужващите го самосвали МАЗ-205 N^ = 5 бр.
С иб
3. Технологическа схема за извършване на земните работи
Багерът ще копае строителната яма в няколко надлъжни проходки с височина 2,5-г 3,5
ш. Първата проходка се налага да се извърши като пионерна, при което транспортните
средства ще се подават за натоварване по повърхността на терена успоредно на багера.
УА Б

При останалите проходки транспортните средства ще се движат също успоредно на багера,

но по дъното на изкопа, при което ъгълът на завъртване на багера при разтоварване няма
да надвишава 90”.
Технико-работните параметри на багера 30-4111 Б и на самосвал МАЗ-205 се отчитат
на

съответно от прил. 2.6 и 1.4.

При височина на изкопа > 2,50 m движение на транспортното средство по терена
височината на товарене ще бъде h = h ^ + к^ + 0,80 = 2,50 2,43 -I- 0,80 = 5,73 > Я , = 4,5 ш
он

(0,8 m е запасната височина между коша на багера и самосвала). Следователно необходимо

е устройването на пионерна проходка.
Размерите на нормални надльжна проходка се определят съгласно схемата на фиг.
2 . 22 а по формулите;
тр

ь= ш,
ек

където lp = R -R „ е работната стъпка на багера;

Л,
Ел

А, = А— ; Aj = Л,со$45” » 0,7/1,.
Л

В случая /р = 7,8-4,7 = 3,1 т ; А = ^7,8*-3,1* = 7,1 т ;

4.7
А, = 7,1.— = 4,3 т ; А, = 0,7.4,7 = 3,3 т ; Л = А-(-А, - 7 ,Ц - 3,3 = 10,4 ш.
7.8
Височината на товарене е h = к^ + 0,80 = 2,43 -I- 0,80 = 3,20 т , а съответният радиус на
разтоварване на багера - е
А -Я я. 3,20-2,70
Л.ф “ = Л . . - ( Л . , - Л - , ) ^ - : ^ - 7 , 1 0 - ( 7 , 1 0 - 6 , 5 0 ) ^ ^ ^ - - 6.90 п,.

60
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б

Фнг. 2.22. Багерни п роходи

« - п е ш ш n p o c m p u c ■■ багераатж проходи; 6 - олая ■ яапречен разрез иа нормаляа ороходжа; « - олаи н
ш р е « 1 разрез аа паоаераа прокодха; I - ос иа даижсяне яа багера; 2 работяв оозяш н яа багера; 3
на

аедоработха; 4 - ос аа пгта на самосаалате

План в разрез на нормал-

ната надлъжва проходжа са по-
А 50 m
он

ш а яв на фвг. 2.22 б. Г||1|1|'|||||||||1|'|1|11Ч'1Ч1|'|'11|1Г1|МЧ1|1И Иlilt

Размерите ва пионерната
проходка са;
тр

А. = Я ,-(А ^+0,80) = 4 ,5 0 -
-(2,43 + 0,80) * 1,30 ш; П
ш
ек

Ап = Л . , - ( у + 1) = 6,50-
L IV
Ел

/2.64 ч
— + = 4,18»4,20 m. ..........

План в разрез ва ововер- гм* н Ч

аата проходка са аоказаав на
фвг. 2 . ^ в.
Първата нормална про­
{ ш! . ! 'IV /
fff fff f'/
ходжа по дълбочвва ше до- 7.4 , Z6 Д , 7.6 ^ . 7.4
сшгне дъното на взкопа, ако ,

30.6 m
*1- Л ,+ Л^ + 0,80 = 2 ,5 -1 ,3 +
+ 2,43 + 0,80 = 4,43 < - 4,5 т . Фиг. 2.23. Технологическа схема на изкопа с багсрняте
проходки
Броят на нормалните а - плаи пш шиооа; 6 - |йорече|| р а з р е з ;_______ оса ва дввшсвнс яа
ароходки ше бъде багера; - -- оси на дшяжеме иа самосвалите

61
 В„ 30
N= » 4 батерия проходи .
A, + b, 7,60
Технологическата схема ва изкопа с батериите проходки е показана на фвг. 2.23. При
копаенето на пионерната проходка самосвалите се движат по терена, при копаенето ва I
нормална проходка - по дъното на пионерната проходка, а за останалите нядл>жни
проходки - по дъното на изкопа.

Задача 2.11. Да се начертае технологическа схема за изкопаване на

строителна яма за фундиране на комин. Ямата е кръгла, с диаметър
D = 55,0 m и дълбочина 6,0 т .
Реш ение

ка
Строителната яма ше се копае с багер с обратна лопата 30-4121 с обем на коша
q = 0,65 Земните маси ще се извозват на депо с автосамосвали MA3-S03 А с товароно-
симост 8 t.
Багер 30-4121 има следните технически параметри (прил. 2.9): най-голям радиус на

те
копаене на нивото на движение R = 9,20 т ; радиус на разтоварване 7,80 ш; максималиа
дълбочина на копаене Н = S,80 ш.
I вариант. Багерът би могъл да изкопае строителната яма, като се движи по надлъжни

ио
проходки и изсипва земните маси в транспортните средства. Широчината на проходката
В ще бъде
В = 1,4J{ = 1,4.9,20 = 12,88 m.

Г л
Строителната яма ще се копае на две нива - първо до кота -3,00 ш и второ до кота
-6 ,0 0 ш.
С иб
На фиг. 2.24 е дадена технологическата схема за изкопаване ва строителната яма.

V IV III II I
VI
УА Б

(XI) 1 (X ) , (IX ) , (vmi 1 (VII)

г П- *Т" "Т -
на
он
тр
ек
Ел

♦ 0.00

vr IV
-3.00
III \ II \ I / '
X IX \ У1П
V in \ V
VII / - 6.00
77Г- V/ /// /// ■777*
Фиг. 2.24. Технологическа схема на изкопа с багервите проходки -
1 вариант
а - Ш1АЯ НАbieoda; б - разрез с нявата ва отделввте прожодкя

62
 п вариант. Сгроштелната яма може да се изжопае.жато се започне от центъра. Изкона-
U и кръг с раднус Jt - 9,20 m и след това оста на багерната п роходи е по стнрала: на I
хол се к о п а е ^ н т е л н а т а жма до жота -3.00 т , на II ход - до к о та - 6 00 т . Технолошчес-
а т а схема за изкопаване на строителната жма е дадена на фнг. 2.25.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фжг. 2.2S. Техиологнчесжа схема на изкопа с багерннте проходкн - II вариант

ек

Задача 2.12. Да се начертае технологическа схема за изкопаване на

л^роителна яма с размери 58x35,0 m и дълбочина 3,20 т . Почвата е
Ел

глинест пясък с примеси от чакъл. Част от земните маси ще се складират

пстрани на ямата и ще се използуват за обратни насипи, а другата част
де се извози на депо извън строителната площадка.
Р еш ен и е
Строителната яма ще се копае с багер с обратна лопата ДН-101 с обем на коша
'«1.0 (прил. 2.9), максимален радиус на копаене 11,10 m, най-голяма дълбочина
la копаене Я . = 7,00 т , радиус на разтоварване = 9,30 m.
Земните маси ще се транспортират на депо с автосамосвали MA3-S03 А с товароноси-
IOCT 8 t.
Багерът ще работи ао надлъжни проходки с широчина В = 12,50 т .
Технологическа схема за изкопаване на строителната яма е дадена на фиг. 2.26.

63
 ‘I

ка
те
Фаг. 2.26. Технологачесжа схема за BaKOaaBaHC на
строителната яма

ио
2.5. ТЕХНОЛОГИЧЕСЗСИ КАРТИ

Г л
Задача 2.13. На фяг. 2.27 е показана строителна площадка, на която
С иб
ще се изгражда завод за тежко машиностроене. Ще се извършат следннп
видове работи:
УА Б
н на
т ро
ек
Ел

Фяг. 2.27. План на строителната площадка с хоризонталите и трнте вида соти

64
 а) вертикална планировка за подравняване на площадката до кота
Яо = 214,25 т ;
б) изкоп на строителна яма за изграждане на битова сграда;
в) траншейни изкопи за фундаментите на главен производствен
корпус (вж. зад. 2.4).
Почвата е песъчлива глина с примеси от скални късове (I категория).
Да се състави технологическа карта за извършване на земните рабо­
ти.
Р еш е н и е
/. Област на приложение
Тсхнологнчесжата карта е предназначена за проектиране изпълнението на земните
работи на обекта - подравняване на строителната площадка до кота Нд = 214,23 ш; изкоп

ка
ва строителна ама за изграждане на битовата сграда; траншейни изкопи за фундирането
на главния производствен корпус; направа на обратен насип около сградите.
2. Предпоставки за изпълнение на процеса

те
Преди започването на механизирания изкоп за вертикална планировка и изкопи за
стровтелни ями е необходимо да са извършени следните работи;
- отстранени са дървета, храсти, хумусен слой;
- проучено е наличието на подземни и надземни инсталации н съоръжения в обсега

ио
ва дейността на строителните машини и е извършено тяхното преместване - след писмено
разрешение на организацията, която ги стопанисва;
- предварително са определени местата за депониране на земните масв в рамките

Г л
ва строителната площадка и извън нея;
- определена е строителната линия от съответните служби;
С иб
- направено е частнчно шнурово скеле при ъглите, чупките и главните оси на сгради­
те;
- извършена е хоризонтална разбивка на главните оси на сградите;
- изградени са временни пътища за подхождане на автосамосвалите до изкопа;
УА Б

- осъществено е осветяването на строителната площадка;

- обратният насип около сградите се извършва, когато бетонът във фундаментните
сгевв е достигнал 70% от проектната си якост.
3. Технология и организация на процеса
на

3.1. Баланс и разпределение на земните маси

Обемите на земните маси от изкоп и за насип, както и балансът им, са определени в
задача 2.4, табл. 2.7 (изкопи за подравняване на площадката =4300 ш^; насипи за
он

подравняване на площадката = 15 293 = 14 294 m^; изкопи от строителните

■ми = 13 061 m^). От конструктивните проекти на сградите допълнително са определе-
вя необходимите обеми земни маси за направа на обратен насип, а именно: за битова
сграда 419 и за главен корпус - 966S (общо 10 084 т ^ ).
тр

Разпределението на земните маси на отделните видове работи е следното: а) за

подравняване на площадката до кота Н „ - от вертикална планировка 4300 т ^ , от изкоп от
строителна яма за битова сграда - 1932 ш^; от изкоп от траншеите 8062 (общо 14 294
ек

ш^); 6) За обратни насипи около сградите - от земни маси, складирани на депо на

площадката - 1163 от заимстван изкоп 8921 ш^.
3.2. Техническа обосновка за избор на комплекта машини
Площадката е равнинна с максимална дълбочина на изкопите 1,23 т ; средното
Ел

транспортно разстояние за преместване на земните маси от изкопната в насипната зона е

60 - 70 ш. 1^лесъобразно е вертикалната планировка да се извърши със земекопно-
травспортян машини - булдозер или скрепер.
Строителната яма за изграждане на битовата сграда е с максимална дълбочина от
1,63 до 2,0 ш и попада в зоната на насипа. Целесъобразно е да се копае с булдозер, конто
ще разрива земните маси и ще оформя насипа на площадката.
Траншейните изкопи за фундиране на главния корпус са с дълбочина от 3,5 до 1,5 ш
Фиг. 2.12 б). Част от земните маси ще се складират на депо успоредно на ОС £ (1163
™ ). а другите 8062 ще се транспортират за направа на насип на площадката на
разстояние /^р = 140 т . Излишните земни маси (1904 ш^) ще се извозят на депо. Целесъо­
бразно е да се използува багер с обратна лопата с хидравлвчно задвижване (например
ДН-101 с обем на коша q = 1,0 m^). Земните маси ще се транспортират с автосамосвали.
Уплътняването на земните маси при вертикалната планировка на площадката ще се
взвършн с прикачни шиповвднн валяци.
Необходимите земни маси за обратни насипи при сградата ще се вземат от заимстван
взкоп на разстояние 1500 ш. Целесъобразно е да се използува багер с права лопата,

) ТСП С б о р ш
съответно комплектуван с автосамосвали. За разриване на земните маси за направа ai
обратните насипя при сградите ще се използува булдозер, а за уплътняването им -
пневматични трамбовки.
В табл. 2.20 е даден технологическип комплект от машини за изпълнението вг
земните работи на обекта.
Т а б л и ц а 2.20
Техиологичеаси комплект машини

Основен Внд на работата, Обем

Вид на машината Марка работен местонахождение на рабо­
параметър тата,
1. Булдозер ДЗ-118 Абл=4.31 m Вертикална плани­ 4300
Абл = 1.55 ш ровка на строителна­

ка
та площадка
2. Булдозер ДЗ-118 Абл - ■«,31 m Изкоп на строител­ 1932
hen = 1.55 m на яма за битовата

те
сграда
3. Багер с обратна ДН-101 1,0 Траншейни изкопи 11129
лопата за фундаменти на

ио
главен корпус
4. Автосамосвали МАЗ-503 А Товароно- Транспорт на земни
свмост маси от траншейни
8 t изкопи на разстояние

Г л 1„ = 150 m
- L = 1500 m
8062
1904
С иб
5. Багер с права БХ-600 П q = 0,6 Заимствен изкоп 8921
лопата за обратен насип
около сгради
УА Б

6. Автосамосвали МАЗ-503 А Товароно- Транспорт на земни 8921

симост маси от заимствен
8 t изкоп - L = 1500 m
на

7. Булдозер ДЗ-24 Лбл = 3,92 m Разриване на земни

маси за направа на
Абл = 1,35 m насипи на площадката 8062
он

8 . Тракторен къртач с 5 шнпа, Разораване на земни 4300

- лек маси при вертикал­
на планировка
тр

9. Булдозер ДЗ-24 *6Л = 3.92 m Обратен насип 10084

Лбл = 1,35 m край сгради
10. Валяк - прикачен ДУ-26 Маса на Уплътняване на 15293
ек

шиповиден валяка насипи при верти­

9 t кална планировка
11. Пневматични Уплътняване на 10084
Ел

трамбовки обратен насип

_ _ около сгради

3.3. Определяне броя на машините в комплекта

Производителността и броят на машиносмените за отделните машини се определи
аналогичЕО на решението на задача 2.9.
3.3.1. Булдозер ДЗ-118 за вертикална планировка
По (2.34) - =4,75 т ^ ; по (2.35) = 182 s; за транспортно разстояние = 70 т,
4300
К.
^ ,-0
= 0,39
,3 9 (прил. 2.22); К . = 0.85,
0,85, А
К.Т, = 1,04 (прнл.
(прил. 2.23); Пе„ = 320 т^/м
т ^ м ссм
м ; т^„ = ----- = 13
320
мсм.
3.3.2. Къртачи за разораване на почвата и подпомагане работата на булдозера ДЗ-118 npi
вертикална планировка:
Я|*р = 0,47 мч/1000 ш* (ЕТНС-02-832 - 1979), Я , = 18 085 т ^ м с м ; /и, = 1 мсм.

66
 3.3.3. Булдозер ДЗ-118 за изкопаване на строителната яма за битова сграда. Като се
■ма предвид разстожнието на пробутване на земните маси за направа на насипите -
1932
> 60 ш, се определят “ 202 т^/ксм ; т^„ = - 10 мсм.
33.4. Багер с обратна лопата ДН-101 за изкопаване на траншейните нзкопн
а. Изкопаване на 8062 за вертикална планнровка. От прил. 2.3, 2.12, 2.16 и 2.17 се
1Ю62
опвтат АГор - 1,30, 1#, = 33 s. К , - 0,97, АТ, = 0,82. По (2.29) Щ = 568 т ^/и ш ; m i - — =
ЗОо
-1 4 мсм.
б. Изкопаване на 1163 н складиране на вал, успоредно на ос В, за направа на
обратвн насипи;
j;i, = 29 е; Я« - 646 m Vmcm; m'i = 2 мсм.
в. тко п ав ан е на 1904 т * за извозване извън площадката;

а
П^=56Л ш^/мсм; 1Яв" - 3 мсм.

ек
Общо mg = 14 + 2 + 3 = 19 мсм.
3.3.5. Автосамосвалн MA3-S03 А
а. За транспортиране на 8062 земни маси за направа на насипи за подравняване

т
на площадката; 1 ^ ^ 1 5 0 ш.

ио
По (2.36) до (2.40) = 6 багерни коша; I, = 4,57 min = 274 s; N^ = 2 самосвала; m ' =
-2.14 =28 мсм.
б. За транспортиране на 1904 излишни земни маси на депо Z,» 1S00 m - я ^ ^ б
багернн коша; = 4,57 min = 274 s; = 2,67 ~ 3 самосвала; m^' = 3.3 = 9 мсм.

Г л Общо « е = 28 + 9 = 37 мсм.
С иб
3.3.6. Булдозер ДЗ-24 за разриване на 8062 земни маси за насипи на площадката
При разриване на нзсипани на купчина земни маси /„ = /„ = 10 ш, = 72,3 s. От
прил. 2.22 и 123 а:, = 1.0, К , = 0,85 я К ,= 1,04. Тогава = 1276 ш ^мсм; = 6 мсм.
УА Б

3.3.7. Валяци прикачни шиповидии за уплътняване на насипа на площадката

Я “ = 2,95 мч/1000 т> (ЕТНС-02-841 - 1979 г.); Я , = 2881 ш*/мсм; т , = 26 мсм.
3.3.8. Багер с права лопата БХ-600 П за изкопаване на 8921 т*:
на

Яе = 434 ш^/мсм; = 20 мсм.

3.3.9. Автосамосвалн МАЗ 503 А за транспортиране на 8921 земни маси от заим-
ствеа изкоп:
он

= 5,64 min; = 10 багерни коша; = 2,61 ~ 3 самосвала; т ^ - 20.3 =ТЮ мсм.

33.10. Булдозер Д3*24 за разриване на 10 084 земни маси за обратен насип край
сградите, а именно; 419 т ^ около битовата сграда, 1163 т ^ от вал по ос £ на главния
корпус и 8502 т ^ , докарани от заимствен изкоп за главен корпус;
тр

Ябл = 3,41 /р = /„ = 10 ш; /ц = 72 s, Явл = 1276 mVmcm; = 8 мсм.

3.3.11. Пневматиши трамбовки за уплътняване на обратните насипи край сградите
Сьгласио ЕТНС-02-841 - 1979 г. Я “ *2,59 мч/1000 т » , Я^р = 124 т*/мсм.
ек

1276
Тъй като Ябл = 1276 т^/м см , ше са необходими N.^ = » 10 бр. пневматични
трамбовки, които да работят синхронно с булдозера.
Ел

3.3.12. Определяне състава на бригадата за извършване на ръчния изкоп

За оформяне дъното на траншеите за фундиране на главния корпус, както и дъното
ва строителната яма за битовата сграда, ще се извършат ръчни изкопи с дълбочина до 0,2
m в обем 191 т ^
8,5 8,5
Съгласно ЕТНС-02-007 - 1979 за III разряд Я.р = 3,68 чч/т*; Я „ р = — = ---- = 2,31
,, ^ ip 3,68
т^чд.
Трудоемкостта за ръчния труд ще бъде
____^ _ 191
2,31.1,25
където а = 1,25 е коефициент за преизпълнение на трудовите норми.
Приета е бригада от 6 работници - изкопчии III разрад, която ще извърши изкопите за 11
работни днн.

67
 3.4. Подготовка на изпълнението
- Върху частвчното шнурово скеле се фнксврат допълнителни тояки, чрез които
върху терена се отлагат върховете на изкопния профил (на дъното на изкопа i
горния ръб на откосите) и се фиксират местата с колчета; върху тях се отбелязва i
дълбочината на изкопа.
- Върху терена се отлагат и междинни (най-малко през 10 ш) точки за очертаване bi
изкопния профил.
Фиксират се с колчета контурите на временното депо за част от изкопаната почва.
3.5. Начин на изпълнение
Вертикалната планировка на площадката (изкоп - насип за подравняване до котг
214,25 ш) ще се извърши с булдозер ДЗ-118, който се движи назад-напред около нулевал
линия. Строителната яма за битовата сграда ще се изкопае за същия булдозер. Технолоп-
ческата схема за извършване на процеса е показана на фнг. 2.28.

а
Г Г Т 1 I I I
1 I

ек
I
I I а
I I

т
I I

ио
Г л
С иб
2 U .00 ДЗ-118

>/f т -тгг V----- ------ 1___>>> >/>

УА Б

7? ^ — ГП----и / \/ f / ----- 777----Г

212Л0
на

12т
Фиг. 2.28. Техно.км ичсска схсма >а и 1 копаване на би­
товата сграда с булдозер
он

•
Траншеите за фундирането на главния корпус ще се изкопаят с багер с обратна
лопата ДН-101 с обем на коша 9 = 1 т ^ . Целесъобразно е той да работи по челна проходка,
като част от земните маси ще се изсипват ва
депо, успоредно на ос /7, а другата част ще се
тр

изсипва в самосвали и ще се транспортира. Пря

изсипване в транспортни средства багерът ше
се завърта на ъгъл 35°, а при изсипване на депо
ек

- на 90°. Позициите на багера, както и местата

на самосвалите, ще се уточняват предварителво
на терена с колчета.
720 ____
Ел

Работните параметри на багер ДН-101 с

4,00 q= \ m* са (вж. прил. 2.9); Л = 10,93 т ; Я =
Ри =9.30 m ^ J
= 6,48 т ; Я . =8,50 т ; Л„=9,30 т , Я , = 7,0 ш в
Л = 11,10 т . ^
Широчината на челната проходка t В =
= 1,4 R:

Фиг. 2.29. Разрез през траншеята и вала В= 1,4.10,93 = 15,30 m

Максималната широчина ва траншеята е А, ^ = 10,20 т , което е по-малко от В = 15,30
m (вж. фиг. 2.12 б и 2.29). Следователно траншеите ще се копаят по челни проходки, като
оста на проходката ще съвпада с оста на траншеята (фиг. 2.30).
Широчината на отвала Ь се определя, като се има предвид максималният радиус ва
разтоварване на багер ДН-101 Л , = 9,30 т , широчината на траншейния изкоп b^, дълбочя-
аата му h^, откосите (според категорията на почвата);

68
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б

Фвг. 2.30. Технологическа схема за изкопаване на траншейните

изкопи за фундиране на главния корпус

А А,
- = Л „ -~ -0 ,6 7 А ,-1 ,0 , ш;
нн

Ь
- = 3,60 т, Ь = 7,20 m (вж. фиг. 2.29).
ро

При свободно насипване на почвата откосът на отвала е 1:1,5, т.е. височината на

отвала/ h ще бъде
кт

2h 1
— = — ; А = 2,40 т .
е

А 1.5
Ел

Лицето на напречното сечение на отвала е f = 8,64

На този отвал, успореден на ос В, ще могат да се складират V = 8,64.144 = 1244
земни маси (които са 1163 плътни земни маси).
При изкопаването на траншеите за главния корпус 1163 земни маси ще се склади­
рат аа депо. успоредно на ос В: друга част от земните маси (8062 т * ) ще се извозват с
автосамосвали МАЗ-503 А на разстояние = 150 m за направа на насипи на площадката;
останалите количества (1904 ) ще се транспортират на депо на разстояние L = 1500 ш.
Необходимите земни маси за обратни насипи за сгради ще се вземат от заимстван
изкоп на разстояние 1500 т . Заемът ще се извърши с багер с права лопата БХ-600 П с
9 = 0.6 и ще се транспортира с автосамосвали МАЗ-503 А.
Разриването на земните маси от заимстван изкоп ще се извърши с булдозер ДЗ-24.
Технологическа схема за работа на булдозера за направа на обратни насипи е дадена на
фиг. 2.31.
Обратните насипи около сградите ще се правят на пластове с дебелина 0,40 m и ще
се уплътняват с пневматични трамбовки.
Разположението на машините за цялостното извършване на земните работи на пло-

69
 ка
ДЗ-24

те
Фиг. 2.31. Технологическа схема за наарава на

ио
обратен насвп с булдозер ДЗ-24

Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фнг. 2.32. Обща технологическа схема зк работа на основните машини

от комплекта

щадката е дадено на технологическата схема, показана на фиг. 2.32.

Окончателният технологически комплект от основни машини, инструменти и инвен­
тарни технически средства е даден в табл. 2 .21.
3.6. Основни изисквания за качеството на изпълнение
- Не се допуска изкопаване на ямите под проектната кота на дъното им.
- Допуска се отклонение от котата на нивелетата на земната основа не повече от 0,03
“■
- Плътността на почвата, постигната след механизираното и уплътняване в обратни»
насип, не трябва да бъде по-малко от 95% от плътността на почвата преди изкопаването в.

70
 Т а б л и ц а 2.21
Тежяолопческв комплект от оою м а ..................... ■ технчесха средсгаа

Наименование Марка Брой

I. Булдозер ДЗ-118 1
1 Булдозер ДЗ-24 1
3. Багер с обратна лопата с q = 1 ДН-101 1
4. Автосамосвал 80 kN МАЗ-503 А 3
5. Багер с права лопата с 9 - 0,6 БХ-бОО П 1
6. Валак 3,2 t - 1
7. Пневматични трамбовки - 10
8. Мерна ролетка 10 m - 1

а
9. Жалон - 3

ек
10. Щанга за почистване на полепналата
по кофата почва - 1
11. Лопата права - 2

т
11 Кирка - 2

ио
13. Лопата обикновена - 2
14. Ботупш гумени - б чифта
15. Ръкавици брезентови - 6 чифта

Г л
16. Каска предпазна С иб — б

4. Организация на труда
ТрудоемЕОСтта за извършването на земните работи на строителната площадка е
УА Б

определена съгласно ВТНС-02 - 1979 и е дадена в табл. 2.22.

Т а б л и ц а 2.22
Трудоемкост за извършваие ив земиите работя
на

Бригада Работни Трудоем­

Професии дни. кост,
он

раз­ брой на
ряд работ­ d чд
ниците
тр

1. Изкопчии за трасиране
на изкопите П1 2 1 2
ек

1 Машинисти на багери VH 2 10 19
3. Машинисти на багери VI 2 9 17
Ел

4. Шофьори на автосамосвалн UI кл. 10 14 71

5. Машинисти на буллдозери VI 2 26 52
6. Изкопчин-трамбовачн V 20 4 80
7. Машинисти на валацн VI 13 7 13
8. Изкопчии И 11 6 66

Календарен график за извършване на земните работи е показан на фиг. 2.33.

5. Тетико-икономически показатели - снстематизирани в табл. 2.23.

71
 ка
те
ио
Г л
Фиг. 2.33. Календарен график за изпълнение на земните работи
С иб
Т а б л и ц а 2.23
Техннко-икоиомическн показатели
УА Б

Наименование Единица Стойност на

мярка показателите
1. Производителност на комплекта машини
на

а) изкоп - насип на площадките т^/мсм 320

б) изкопи за строителни ями ш^мсм 568
в) обратни насипи ш^мсм 434
он

2. Производителност ва труда
а) вертикална планировка ш^/чд 320
б) изкопи за строителни ями т ’/чд 142
тр

в) обратни насипи т*/чд 87

3. Трудоемкост
а) вертикална планировка чд/т* 0,003
0,007
ек

б) изкопи за строителни ями чд/ш*

в) обратни насипи чд/т* 0,011
4. Стойност на извършените земни работи лв. 107 796
Ел

3. Стойност на единица продукция лв/т^ 2,96

б. Безопасност, хигиена на труда и протнвоасжарна охрана (Правнлннж по безопас­

ност на труда при СМР - раздел „Земни работи”, БСА, кн. 11, 1980 г.).
6.1. Земнвте работи в зоните на подземни инсталации или съоръжения да се извърш­
ват след получаване на писмено разрешение от организацията, ковто ги стопанисва.
6.2. Преди започване или през време на извършването на земни работи да се провеж­
дат мероприятия за отвеждане на повърхностните води.
6.3. Разположението на изкопна почва, строителни материали в изделия, съоръжена!
и др., както и движението на строителни машини, да става извън зоната на естественото
срутване на откосите на изкопите, но на разстояние, не по-малко от 1 m от горния им ръб.
6.4. Забранява се извършването на изкопни работи чрез подкопаване.

72
 ГЛАВА ТРЕТА

КОФРАЖНИ ра бЬти

3.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

ка
3.1. L ВИДОВЕ КОФРАЖИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ

Кофражните работи представляват сложен строителен процес, със­

те
тавен от следните прости процеси: а) приготвяне на кофражните елемен­
ти; б) монтиране на кофражите (кофриране); в) декофриране; г) подго­
товка на кофражите за следваща употреба.

ио
Елементите на кофражите са: кофражна форма; вътрешни и външни
укрепяващи средства; кофражно (подпорно) скеле; работни площадки;
приспособления за декофриране, окачване и преместване на кофражите.

Г л
Кофражната форма се сглобява от отделни платна, съставени от кофраж­
С иб
на обшивка и ребра. Кофражната обшивка се изпълнява от: иглолистни
дъски с дебелина 2 - 5 cm; водоустойчив шперплат с дебелина 18 - 22
mm; стоманена ламарина 1 - 6 т ш . Ребрата се изработват от дървени
греди (бичмета) или от стоманени профили.
УА Б

Основните видове кофражи (според технологическите им особености)

и областта на приложението им са дадени в табл. 3.1.
на

Т а б л и ц а 3.1
Вадоае кофража ■ првложеивето вм
он

Област на приложение
Видове кофражи (вид на бетонните и стоманобетонните
конструкции)
тр

1. Индивидуален юфраж > За бетонни и стоманобетонни конструкции със

сложни форми, като черупки, куполи, фундаменти
под машини и др.под.
ек

2. Сглобяемо-разглобяем ръчно За бетонни и стоманобетонни конструкции

преместваем кофраж на фундаменти, стени, стълбове, колони, плочи,
Ел

а) обикновен греди, плочогреди, съоръжения с равнинни и

б) щитовиден 2 криви бетонни повърхности и др. под.
в> универсален 2
г) лек кофраж 2 за стени и
плочи

3. Едроразмерен кофраж 2 За стоманобетонни конструкции на фундаменти,

а) комбиниран -10 и -20 стени, колони, плочи и др. в нулеви цикли и за
строителни съоръжения

б) комбинирав-70 и За разделно изпълнение на стени и плочи при

комбиниран -20 сгради по система едроразмерен кофраж

73
 Продължевие на таблица 3.1
Област на приложение
Видове кофражи (вид на бетонните и стоманобетонните
конструкции)
4. Тунелен коф раж 2 За едновременно изпълнение на стени и
плочи при сгради по система едрораамерен
кофраж

S. Подвижен кофраж (придвиж­ За стоманобетонни конструкции с постоянно

ван хоризонтално върху напречно сечение (при повтарящи се в план
релсов път) части с еднакви размери) и голама дължина;
стени, тунели, колектори и др.под.

ка
6. Изкачваш се кофраж За стоманобетонни конструкции с голяма
(ръчно преместваем) височина и постоянно напречно сечение

те
7. Катерещ се кофраж (с хидрав (или променящо се в определени фаници):
лични подемни устройства) силози, кули, стълбове, комини
8. Пълзащ кофраж и др.под.

ио
> Прилага се по изключение, когато не могат да се използуват другите видове
кофражи.
2 Произвеждат се от АД „Кофражна техника” като кофражни системи по опреде­

Г л
лена номенклатура на кофражните елементи и съоръжения.
С иб
За изграждането на бетонните и стоманобетонните конструкции
УА Б

най-целесъобразно е използуването на кофражни комплекти от кофраж­

ните системи (произведени в заводски условия); щитовиден, универса­
лен, лек и едроразмерен кофраж. Тези кофражи имат голяма кратност
на

на употреба, която (при правилно стопанисване) достига над 400 пъти -

за стоманените части, и над 50 пъти - за обшивката от водоустойчив
шперплат.
он

При достатъчен обем на кофражните работи и повтаряемост на

обемно-планировъчните размери се прилагат едроразмерни кофражи
(равнинни и пространствени), които се монтират и демонтират с кран.
тр

Високи строителни съоръжения (с височина над 15 - 18 т ) с верти­

кални или наклонени стени (в определени граници) се изграждат с
катерещ се или пълзящ кофраж.
ек
Ел

3.1.2. НАТОВАРВАНЕ НА КОФРАЖИТЕ

Кофражите са натоварени с вертикално и хоризонтално действуваши

товари. По своя характер товарите са: постоянни - от собственото
тегло на кофражите и на стоманобетонната конструкция.; временни - от
работници и инвентарни средства при бетонирането; динамични - от
сътресенията при полагате и уплътняване на бетонната смес.
Данни за нормативните натоварвания на кофражите са дадени в
табл. 3.2 и 3.3.
Данни за натоварването на елементите на пълзящ кофраж са пред­
ставени в табл. 3.4.

74
 Т а б л и ц а 3.2
Д и н а U м р м а п и о т о ■атавармяе ва кофражвте*
А. Нормативни вертикални товари на Еофражнте
1. Собствена маса на кофражите — определя се въз основа на работните чертежи.
(Плътност на дървения материал: иглолистен - 600 kg/m^ широколистен - 800 kg/m^.)
2. Собствено тегло на положената бетонна смес; за обикновен бетон - 25 kN/m^
3. Собствено тегло на армировката - съгласно проекта. При липса на проектни
данни се приема 1 kN/m^ стоманобетонна конструкция.
4. Временно равномерно натовшване от хора и инвентарни средства при бетониране:
- За кофражните форми и р е ^ а , работните площадки и непосредствено поддър
жашите ги конструкции - 2,5 kN/ш^.
- За конструктивните елементи, носещи кофражите - 1,5 kN/m^.
Кофраж вя та обшивка се проверява за съсредоточен товар: за силата на тежестта ва
работник с товар - 1,3 kN, или за натоварване от двуколна количка с бетонна смес - 2,5

ка
kN. При широчина на дъските, по-малка от 15 cm, съсредоточеният товар се разпределя
ва две съседни дъски.
5. Натоварване от вибриране на бетонната смес - 2 kN/m^ хоризонтална площ (взема
се под внимание само при отсъствие на натоварване по т. 4).

те
Б. Нормативни хоризонтални товари ва кофражите
6. Хоризонтален натиск на прясно положената бетонна смес върху страничните ко ■
фражни плоскости - определя се по данните от табл. 3.3.

ио
7. Натоварване от сътресенията при изсипване на бетонната смес в кофражната
форма:
- При подаване на бетонната смес по улеи, хоботи нли непосредствено от бетоно -
проводи - 4 kN/m' ;

Г л
- При изсипване от кофи с вместимост от 0,2 до 0,8
- Също, с вместимост над 0,8 - 6 kN/m* .
- 4 kN/m^ ;
С иб
8. Натоварване от вибриране на бетоввата смес - 4 kN/m^ вертикална повърхност на
кофража (взема са под внимание при отсъствие на натоварване по т.7).
9. Ветрово натоварване - съгласно „Норми за натоварвавия и въздействия върху
сгради и съоръжения”, 1989.
УА Б

* По ПИПСМР - Бетоннв и стомавобетовви работи. БСА, 1981, кн. 2.

на

Т а б л и ц а 3.3
Хоразмталсн н ап ск на прясно положевата бетовва смес върху страввчввте кофра]
плоасосп
он

Начин ва уплътня­ Изчислителни формули Граници за приложение

ване на бетонната за определяне ва макси­ на формулите
тр

смес малния хоризонтален натиск

1. С потапящи се
вибратори P an.= yff Н ^ R; V < 0,5 m/h
ек

1 Също Р ^ . = У ( 0 . 2 1 ^ + 0 ,Щ К ,К , v > 0 , 5 m/h; H ^ l т

Ел

3. С окачващи се
вибратори v < 4 , 5 m/h; Ж 2 Л ,

4. Също р ... = У(0.271'+ 0,78) а:, л:. V > 4,5 m/h; H > 2 m

В таблицата са приети следните означения:

Р ^ - макоимално странично налягане на бетонната емес, kN/m^
у - обемно тегло на бетовната смес, kN/m^;
Н — височина на пласта бетонна смес, упражняващ налягане върху кофража, т ;
V - скорост ва бетониране по височина, m/h;
R = 0,75 ш - радиус на действие на потапящия се вибратор;
Л, = 1,00 m - радиус на действие на окачващия се вибратор;’
ATj — коефициент, който отчита влиянието на конснстевцията на бетоввата смес:

75
 5, cm 0 -2 4 -6 8 -1 0

0,8 1.0 1.2

ATj - коефицнент, който отчита влиш вето на температурата на бетонната смес;

/6. - с 5 -7 12 - 17 28-32

1.15 1.0 0,85

ка
Т а б л и ц а 3. 4
Данни за иатоварнансто на елсм снпте на пълзящ кофраж

те
А. Нормативни вертикални товари
а. Собствено тегло на Еофражните елементи - по изчисление въз основа на работните
проекти.

ио
б. Триене между кофражните платна и бетона - 2,40 kN/m.
в. Равномерно разпределено натоварване от хора и инвентарни средства върху:
- основната работва платформа - ^ 0 0 kN/m^;

Г л
- висящите работни платформи и транспортнна мост - 1,50 kN/m ‘ .
г. Концентрирано полезно натоварване върху работните платформи - съгласво
С иб
,Д1орми за натоварванна и въздействия върху сгради и съоръжения” и конкретния случай.
д. Динамнчно натоварване, причинено от разтоварване на материали и друга -
съгласно нормите за натоварване на сгради.
Б. Нормативни хоризонтални товари
УА а Б

е. Хоризонтален натиск на прясно положената бетонна смес - съгласно данните от

фиг. 3.1.
ж. От вибриране на бетонната смес - 2 kN/m^ (при изчисляване на деформации ве
се взема под внимание).
з . Хоризонтален натиск върху предпазните парапети - 0,50 kN/m на височина 1,1 m
от основата на парапета.
нн
ро
е кт
Ел

Фиг. 3.1. Натоварване на пълзящия

кофраж с хоризонтален натиск от
прясно положената бетонна смес

76
 3.1.3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА КОФРАЖИТЕ

Елементите на кофражите се оразмеряват по метода на граничните

състояния - по носеща способност и по деформации. Най-неблагоприят-
ните изчислителни съчетания на товарите се избират по табл. 3.5.
Т а б л и ц а 3.3
Изчвслштелв! съчетавшв ■■ тмврвте

Съчетания на товарите от табл. 3.2

при изчисление по
Елемевти на кофражите
носеща способност деформации

ка
1. Кофраж за плочи и сводове и
подпиращите ги конструкции 1+ 2+ 3+ 4 1 + 2+ 3

те
1 Кофражни дъна на греди и дъги 7 + 2-I-J + 5 1 + 2+ 3
3. Кофражи за колони със страна
на сечението до 300 mm и за
6 Л" 8 6

ио
стени с дебелина до 100 mm
4. Кофражи за колони със страна
на сечението над 300 mm и
за стени с дебелина над 100 mm 6+7 6

Г л
S. Странични кофражи за греди и дъги
6. Кофражи за фундаменти и масиви
6+8
6+7
6
6
С иб
При изчисляване по носеща способност нормативните товари се
УА Б

умножават с коефициентите на натоварване (табл. 3.6).

на

Т а б л и ц а 3.6
Кофвцаевп иа иатоварваие
он

Нормативни товари Коефициенти на

натоварване
Собствена маса на кофражи и скелета 1,1
тр

Собствена маса н^ бетон и армировка 1,2

Временно натоварване от хора и инвентарни средства 1,3
Натоварване от вибриране и от изсипване
ек

на бетонната смес 1,3

Хоризонтален натиск на бетонната смес 1,3
Ел

Оразмеряването по деформации се извършва само за постоянно дей-

ствуващите нормативни товари (с коефициент на натоварване единица).
При съчетаване на полезни с ветрови натоварвания всички изчисли­
телни товари (с изключение на собствената маса на кофражите) се умно­
жават с коефициент 0,9.
При изчисляването по деформации провисването (огъването) на ко­
фражните елементи не трябва да надвишава: 1/400 от отвора на кофраж­
ния елемент - за открити бетонни повърхности; 1/250 от отвора - за
скрити бетонни повърхности (фундаменти, стени и др.). Провисването
или слягането на подпорното кофражно скеле не трябва да надвишава
1/1000 от отвора на съответната стоманобетонна конструкция.

77
 Кофражите и скелетата се изчисляват на устойчивост против прео­
бръщане с коефициент на сигурност 1,25 при съвместно действие ва
собственото им тегло и ветрово натоварване (с коефициент на натовар­
ване: за ветровите товари - 1,2; за задържащите товари - 0,8).
При пълзшц кофраж максималната допустима деформация на плат­
ната под действието на хоризонталния натиск на бетонната смес е 1/1000
от изчислителния отвор на съответните елементи, но не повече от 3,0
mm, а за кофражната обшивка - 1,5 mm.
Стоманените опорни пръти на пълзящия кофраж се изчисляват по
следната статическа схема: запъване в долния край - на дълбочина
около 70 cm от горния ръб на кофража, и ставно закрепване в подемана
крик (фиг. 3.2). Изкълчвателната дължина на опорните пръти е равиа ва

а
0,7h - при липса на странични измествания на криковете (фиг. 3. 2 6), л
на А - при възможност от странични измествания (фиг. 3.2 «).

ек
Препоръчва се изчислителното натоварване на един крик (опорен
прът) да не бъде по-голямо от 75 - 80 % от максималната му носимо-

т
ио
В

Г л
С иб
УА Б
на

IAS
он

гттп п
Горен ръб на кофража
т
тр

HiiBO на бетона
ек

I I
I I
Ел

Ниво на заиотвяне на
опорните пръти в бетона

I I
Долен ръб на иофраив
Г
I

фиг. 3.2. Схеми за изчисляване на стоманен опорен прът

а - яатом рияе; б - деформяраве на аръта ирн липса на странитао отместване на жрвка; ш - деформнране орн
■ъзможност за страннчво отместване

78
способвост с оглед поемане на евентуалните претоварвания при верти­
калното движение на кофража.
Изчислителните съпротивления за дървени елементи и строителен
шперплат са дадени съответно в табл. 3.7 и 3.8.
Т а б л в ц а 3.7
Изчяслштелшш си р о п м ев ш в за дьрм а материал *

Изчислителни съпротнв
Озна­ ления, МРа, за материал
чение от
Вид на напрегнатото състояние
бор и ела, дъб,
категория бук,

ка
ясен
1 И 1П

те
1. Огъване Ль 14 13 8 16
1 Опън ао направление на влакната л. 10 7 - 13
3. Натиск н смачкване по направление

ио
на влакната Rc 14 13 8 16
4. Натиск и смачкване напречно на
влакната:
4.1. По цялата повърхност
Г л Л ,| 1.8 1.8 1.8 3
С иб
4.1 По ивица с дължина на смачкваната
площ QO направление йа
влакната 10 cm в повече , 2,4 2.4 2,4 4
УА Б

4.3 При концентриран натиск Rp\ 3 3 3 5

4.4 Под стоманени подложки Rp\ 4 4 4 7
S. Срязване по направление на влакната
на

при огъване 1.6 1.4 1.4 2

6. Срязване напречно на влакната 1 0.8 0,6 1,3
он
тр

Т а б л и ц а 3.8
Илчвслятелна съоропяленвя за строателея птералат*
Изчислителна съпро­
ек

тивления, МРа
Означе-
Вид на напрегнатото състояние чение по напра­ напречно
Ел

вление на на влак­
влакната ната

1. Огъване л» 29 15
1 Опън л, 13 11
3. Натиск л. 20 16
4. Срязване Лл 0.9 0.9

* По „Нормн за проектиране на дървени конструкции", 1990.

Модулът на еластичност Е за иглолистна дървесина при опън, натиск

и огъване по направление на влакната (в условия на краткотрайно
овлажняване и последващо изсъхване) е 8500 МРа, а за строителния

79
 шперплат: по направление на влакната - 7000 МРа; напречно на влакната
- 4000 МРа (по „Норми за проектиране на дървени конструкции”, 1990).
Стойностите на Е за шперплата се умножават с коефициент 0,85 за
условия на краткотрайно овлажняване и последващо изсъхване.
При изчисляване на елементите на кофражите изчислителните съ­
противления на дървените материали се умножават с коефициент К = 1,4
- за кратковременно действие на товарите.
Кофражната обшивка се изчислявя за равномерно разпределено на­
товарване при най-неблагоприятните съчетания на товарите.
Хоризонталният натиск на бетонната смес (определен по табл. 3.3)
се разпределя във вертикално направление по триъгълна или трапецо­
видна диаграма, като се ограничава до максималната стойност на хидро-

ка
статичното налягане = уН.
Кофражната обшивка се подпира и предава товарите си на кофраж­
ните ребра, които от своя страна са подпрени на носещи конструктивни

те
елементи и укрепени с вътрешни и външни укрепяващи средства. В
статическо отношение най-често кофражните елементи работят като гре­
ди (хоризонтални и вертикални). Формули за изчисляване на максимал­

ио
ните огъващи моменти и провисвания за най-често срещаните статически
схеми на кофражни елементи са представени в табл. 3.9.
Т а б л и ц а 3.9
Г л
С иб
Оаорнв реакцв!, максамалвн огъваща момевта в ироавсвавва в проста
а веарекъсаап греда
УА а Б

Опорвв Максимален Максимално

Схема на гредата и натоварване реакции огъващ мо­ провисване
мент
нн

1^
А = ql
8 EI
ро
кт

1 РР
А = Р - Р1
3 Е!
е
Ел

3.
5 qj*
384 EI

1/2 |Р 1/2 1 1 Р1^

В = -р Р!
2 4 48 EI

80
 Табляца 3.9 - продължевне

?А/* / А*
А а аЬ ( '- 3 -
Р—
/
/Н )
. 1/3 |Р 1/3 |Р 1/3
!• Т М' 1 23 ?/"
W»/
648 £ /

ка
те
iiiiiiiiiiiiiiim iiiiiii A = Q ,yiS q l А/, = 0,070 9 /»
2.13?/*
384 £ /

ио
В = 1,2509/ M ,=-0,\2SqP

А =0,437^/ = 0,096?/»

Г л
lllllllllllli qj*
В = 0,625 / =0,00906
El
С иб
С = -0,062 ?/ А/,—0,063?/*

9.
УА Б

1/ 2 ^ Р Р, 1/2
>4 = 0,313 Л/, =0,156?/
?/^
1 /^ = 0,00915
£/
на

Д = 1,375 Р А/,—0,188Р/

10
он

= 0,400 9 / А/, =0,080?/*

/=0,00688
£/
Л = 1, 100?/ А/,—0,100?/*
тр

11 .
А =0,ЛЪ^д1 = 0,094?/*
ек

ql*
в I f = 0,00882—
El
B = 0,650ql А/,—0,067?/*
Ел

12 .
А = 0,350 Р А/, =0,175Р/
?/^
/= 0 ,0 1 1 5 2
£/
В = 1,150? А/,—0,150?/

13. 1

1 ?/«
0.0М2 ql^
154 £ /
В = -д 1
6
fc е провисвааето в средата аа отвора

i. Ten Сборшн 81
 3.2. КОФРИРАНЕ НА СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ
НА СГРАДИ

3.2.1. КОФРИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТИ И СТЕНИ

В НУЛЕВИ ЦИКЛИ

Задача 3.1 Да се проектира кофрирането на стоманобетонните фун­

даменти за промишлена сграда, дадени на фиг. 3.3. Фундаментите ще
се бетонират последователно и поотделно на стъпала с височина 50 сш.
Бетонната смес ще се подава с кран и кофа с вместимост 1 ш’ и ще се
уплътнява с потапящи се вибратори.

ка
Решение

те
I. Определяне на натоварването
50«0
Кофражът ше бъде натоварен с хоризонталнн товарн, eoitd
се определят по табл. 3.2, т. Б.
Нормативни товарн:

ио
1. 170/200 1 о а) хоризонтален натиск на бетонната смес (по табл. 3.3, т. I)
щ р = у Н = 25.0,50 = 12,50 kN/m*;
300/340ст

Г л у = 25 kN/m^ е обемното тегло на бетонната смес;

6 ) от изсипване на бетонната смес в хофражната форма
С иб
Фиг. 3.3. Схема на фун- (табл. 3.2, т. 7) - 6 kN/m*;
дамента в) от вибриране на бетонната смес - 4 kN/m*.
Най-неблагоприкгно съчетание на товарите (табл. 3.5) opi
изчисление по:
УА а Б

- носеща способност = т.б + т. 7;

- деформации = т.б.
Тогава изчислителните товари са - при изчисление по:
- носеща способност (табл. 3.6) = (12,50 + 6)1,3 = 24,05 kN/m*;
- деформации = 12,50 kN/m*.
нн

2. Оразмеряване на кофражните платна при обикновен кофраж

2 . 1. Кофражна обшивка
. Кофражните платна могат да бъдат изпълнени от иглолистни дъскв с дебелина 3 cm,
хоризонтално поставени, прикрепени към вертикални ребра. Статическата схема на обшав-
ро

ката е непрекъсната греда. Определя се подпорното разстояние на обшивката (при изоол-

зуване на формулите от табл. 3.9):
кт

по деформации - при провисване — < — ,

/ 250

/
е

- = 0,00688 — = — или
1
/ EI 250
Ел

12,50/? 12 1
0,00688 --------------------- = — , откъдето /, = 0,96 т ;
8500.10М.0,03^ 250 *
по носеща способност - на якост по нормални напрежения (при просто огъване)

където fg е коефициентът за условия на работата, а

Ri - изчислителното съпротивление на дървения материал на огъване (табл.
3.7), умножено с К = 1,4;
0,03*
>1 или 0.10.24.05/,* = 1,13.1,4.10*------,

82
отжьдсто /, — 1,065 m;
на якост яо тамгемциами напрежения

У*8 *АМ
гьдето 5 ш / , са съответно стятичеспл- ■ BaepiiBoaHHaT момент на напречното оеченне, а
R, - lavcABTCAHOTO съпротнвлснне на дървесината на срязване.

В случая Q — 0,6q.l. нлн —----- ’-----*— ■= 1,4.1ЛЮ*, откъдето /, = 2,72 ш > 1,065 ш.
1.8.0,03
Меродавно остава = 0,96 ш.
Критерий за н е о б х о д и м о с т от оразмеряване на носеща способност но нормални и

а
тангенциални напрежения може да се получи чрез съпоставяне на изразите за двете

ек
провери.
Тажа за непрекъсната греда (на 3 полета), натоварена с равномерно разпределен товар:
- при изчисляването на нормални напрежения

т
bh* 5
0,10 q P = l .J l j ---- или (I)

ио
6 3
- при изчисляване на тангенциални напрежения

Г л
0,6?/ = 1.Л ,А -------; или
, 2
--------- Л/АА. (II)
С иб ' 12АА* 3.0,6
От приравняването на (I) и (II) следва:
5 2 / Л* 13
УА Б

- Л^АА* = ------Л./АА или - = 1,5 — = 1,5 — = 13,93,

3 * 3.0,6 ' А Л, 1,4
на

/
което означава, че при - > 13,93 не е меродавно оразмеряването на якост по тангенциални
А
напрежения (при просто огъване).
он

Това се потвърждава н от разгледания пример, при който

/ 1,065
- = ------ = 35,50 » 13,93.
А 0,03
тр

Аналогично за проста греда, натоварена с равномерно разпределен товар:

- при изчисляване по нормални напрежения
ек

ql^ bh^ 1 , 2 ,
— = 1 . Л * ----- или - « / * = - Л ^ А А’ ; (III)
8 * 6 2 3 *
Ел

- при изчисляване по тангенциални напрежения

ql АА"А8 1 , 2

От приравняването на (III) и (IV) се получава

2 , 2 / Л* 13
- Л*АА* = - R . b h l или - = — = — = 9,29,
3 3 h R, 1,4
/
т.е. при - > 9,29 не е меродавно оразмеряването на якост по тангенциални напрежения
л
(при просто огъване)

83
 2.2. Кофражни ребра
Кофражните ребра ще бъдат изпълнена от дървени бичмета. При дадените paanepi
на фундаментните с т ъ п и ребрата ще бъдат разположени на разстояние шах /,
= 0,85 < 0,96 ш. Кофражните ребра имат статняесжа схема проста греда с отвор 0,4S m ■ ct
натоварени с разпределен товар по трнъгьлна (или трапецовидна) схема (фиг. 3.4) с
максимална стойност на товара = 4ili.

При изчисляване по носеща способ-

ност
= 24,05.0,85 = 20,40 kN/m.

ка
При изчисляване по деформацв!

q^ = 12,50.0,85 = 10,63 kN/m.

те
Оразмеряване по деформации:

ио
1 ql* 1
154 E I 250
85

Г л
85
340 cm 250qP 250.10,63.0,45м0»
С иб /= ■18,50ст*
154£ ~ 154.8500

Оразмеряване на носеща способноа

УА а Б

по нормални напрежения:

Л^та. = 0,0642«/^<У,Л4И'.^;
нн

Фиг. 3.4. Кофриране на фундамент

а - всртлжвлен рирез; 5 - дваграма иа латоварването; ■ -
общ вяд иа кофражното платво; г - сгатичесжа схема н нато-
варваие яа юфражлата обпшвжа
ро
10*
IV. = 0,0642.20.40.0.45»---------------
I 1.13000.1,4

= 14,57 cm»

Избрано ребро 4/6 cm (вж. прил. 3.1) с JVjc = 24 cm» и /^ = 72 с т ^

кт

Проверка на якост по тангенциални напрежения:

е

1 1
Q= -q l 20,40.0,45 = 3,06 kN;
Ел

QS 3,06.12.0,04.0,06^
= 1912,5 к Р а < Л , = 1,4.1,4.10» = I960 кРа.
yJJ> 1.0,04.0,063^.8.0,04

Кофражът ще бъде подпрян, както е показано на фиг. 3.4 а.

3. Изпълнение на кофража по системи щитовиден или универсален кофраж
Фундаментите могат да бъдат кофрирани с платна от щитовиден кофраж с височвва
50 cm по каталога на АД „Кофражна техника" (вж. прил. 3.5). Тези платна понасг
изчислително натоварване 60 kN/m ' > 9i = 24,05 kN/m*.
Кофражът може да бъде изпълнен и с елементи на универсалния кофраж по каталоп
на кофражните елементи с приведен / = 18 ст^ (фиг. 3.5). Тези платна са изцяло стоманева
(вж. прил. 3.6).

84
 П латаата са ватоваревн с еквявалевтев разпределев товар (вж. фвг. 3.4 б):
1
ао деф ормацвв q > -0,S . 12,50. = 3,12 kN/m;
1
no восеща саособвост q = -0,5(6.1,3 + 24,05) => 7,96 kN/m.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б

Фвг. 3.5. Кофрвраве ва фувдамевт с уввверсалев кофраж

« - y c rp o tc n o ва платната; б - подпиране м кофража; < - саърманс ва скоеднвте
на

влатва; / - жофражио алатво; 2 - подюс; 3 - д ъ р к в в алявоас; 4 - швфт с врорез;

5 - стомавев (лвв

Оразмерававе во деформацвв - статическа схема вроста греда:

он

/
тр

384 E I 250

384.Д/ 384.2,06.10М8
ек

= 3,65 I = 1,54 m.
5.250.^ * 5.250.3,12.10'
Ел

Првето е да се взволзуват влатва 1000.500.50, като се подпврат в краищата св, т.е.

I “ 1,0 ш.
4. Устройство на кофража
Целесъобразно е кофражът да бъде извълвен с елементи от щитовиден или увввер­
салев кофраж. Платната от щитовидния кофраж са с обшивка от водоустойчив шперплат с
дебелина 21 nmi, закрепена върху рамка от профили С10. Увивесалниат кофраж е изпълнев
от стомавева ламарина с дебелина 2 mm, коато по надлъжвите му краища е огъната във
внд на [ - профнлв, а в вавречво направление е оребрена с V - в С- профили (вж. фиг. 3.5).
Кофражвата форма от щвтоввдев кофраж се сглобава от платна с височина по 500
шш I дължина во 1000 mm или 2500 + 1000 mm (фвг. 3.6). Съседввте платна се свръзват
помежду св с връзка - ишфт с врорез в стомавев клин, които се постават в отворите по
флавшовете на ребрата. В ъглвте се взползват съедвнвтелев L - врофвл а компевсатори.
Платната се укревават врез 1 m с дървени трупчета или със стоманена укрепкващи
детайли.

85
 5
1
-------------------------------- /’
-----±
+
_

ГМ
3 i0 о
■- о
+
1
350cm -ь -ь (N

ка
+
"A" + -Ь
^ 500mm 21 100

те
ио
Г л
С иб
"Б"
УА а Б
нн
ро
кт

Фиг. 3.6. Кофриране c щитовиден кофраж

a - плая HI ю ф р и ш т * форма u I сгъвало на фундамента; 6 - устройстао яа юфражяото платно-
е

• - детайл г - детайл „Б"; д - ужрепаваяе на жофража за II стъцало; / - обшиака от аодоустойтаа

шперплат; 2 - стомавенн профили С 10; J - ужрепаащи профили; 4 - абетоииран прът; 5 - 1 линоаа
a p u ia ; 6 - юфражно платно; 7 - ужрепааш ъ п л ; 8 - съединителея L профил; Р - щифт с алин
Ел

Задача 3.2. Да се проектира кофрирането на чашковиден фундамент

за колони с наклонени външни повърхности (фиг. 3.7 а).
Решение
Долната част на фундамента с височина 50 cm се кофрира с правоъгълни платна
както стъпаловиден фундамент. Горната аирамидална част на фундамента се кофрира с
трапецовидни платна (фиг. 3.7 6) - външни и вътрешни. Обшивката на вътрешните платаа
е изрязана точно по геометричните размери на трапеца и се вмъква между покриващите i
външни платна (фиг. 3.7 е). Кофражната форма се укрепява чрез стягане с хоризонталвя
рамки около трапецовидните платна, връзване с телени обтяжкн н чрез подпнране съм
забити колове в терена.
Кофражът за чашката се изработва от дъски като една цяла обемна форма (фиг. 3.7
г). Той се поставя върху пирамидален кофраж с окачващите го дъскн н се фиксира в
проектно положение. Няколко часа след бетонирането този кофраж се изважда, без да а
разглобява на съставните си части.

86
 115
25 I 65 I I 25

------ I I
I I
I I
I------- 1
60

23 0 cm

ка
те
ио
Г л
С иб
Фнг. 3.7. Кофриране на фундамент с наклонени стени
т - кртжжалеа р и р ез; 6 - изглед в« ж оф риа; « - поглед отгоре; г - ю фраж на u u iu T i ; У- долно платно;
УА Б

2 ~ вътрелше шитво; 3 - п н ш о шитво

Задача 3.3. Да се проектира кофрирането на ивични фундаменти с

на

височина 100 cm.

Решение
он

Ивичнвте фундаменти се кофрират рационално с елементи от универсалниа кофраж

(фнг. 3.8 а.б.в). Кофражните платна 1000.300.50 се свързват помежду си с инвентарни
пшфтове с клинове. Уедрени кофражни платна се получават чрез прикрепване на единични­
те платна към С-профили 100.50 с помощта на съединителни конзоли. Необходимите
тр

размери на уедрените платна (когато не са кратни на номенклатурните широчини) се

взпълняват чрез вмъкване на наставки (фиг. 3.8 б). Хоризонталните товари се поемат от
стоманени свръзкн (с дебелина 1,5 mm н изчислително натоварване 10 kN), които съеди-
ек

иват срещуположните платна. Свръзките се захващат между фланшовете на съседните

платна от щифт с клин. Те остават вбетонирани в стените, а стърчащите им краища след
декофрирането се изразват. Кофражните форми се укрепяват против преобръщане с накло­
нени подпори.
Ел

Кофражът може да бъде изпълнен и с платна от щитовиден кофраж (с обшивка от

водоустойчив шперплат 21 шш). Отделните платна се свързват помежду си със специална
сливова връзка или с болтове и гайки. За поемане на хоризонталните товари срещу­
положните платна се свързват с шпилки, които преминават през дистанционни втулки
(фиг. 3.8 г).

3.2.Z. КОФРИРАНЕ НА СТЕНИ И КОЛОНИ

Задача 3.4. Да се проектира кофрирането на стоманобетонните стени

(напречни и средни надлъжни) с дебелина 20 cm и светла етажна височи­
на 2,66 m на монолитна 8-етажна жилищна сграда. Бетонната смес е с
консистенция j = 10 cm и се уплътнява чрез вибриране с потапящ се
вибратор. Бетонирането се извършва при следните варианти на произ-

87
 ка
те
ио
Г л
С иб
Фиг. 3.8. Кофрираве на ивичен фундамевт
а - юфрвраие с у я а к р о л е и жофри; 6 - взоолзувие ва b b c tb b ib ; • - свързвше вв влатввта; г - юфрврис с
УА Б

швтоввдсв юфрвж; I - освоввв цлвтва; 3 - ужрспваш С - орофвл; 3 - псдвявтелвв ю вю лв; 4 - щвфт с прорп; 5
- стомввев клвв; б — допиввтелво плвтно (ввстжвкв); 7 - сврьзжв; 8 - яаклояева водаорв; Р - всрага; 10 - илвтвж
от швтоввдсв жофраж; I I - ш пвли
на

водствените условия: 1) подаване на бетонната смес с кран и кофа с

вместимост 1 при скорост на бетониране по височина v = I ш/h и
температура на бетонната смес = 7°С ; 2) подаване на бетонната смес
он

с бетонпомпа при скорост на бетониране v = 2 m/h и температура на

бетонната смес = 1S°C.
тр

Решение
Разглежданата сграда се изгражда по строителна система едроразмерен кофраж (ЕК).
ек

Рационално кофриране на стените ше се извърши с ЕК, тип комбиниран - 70. Ще ое

използват типови кофражни платна за стени (фиг. 3.9), дадени в каталога на кофражнап
система ЕК’87 и в типовата проектна документация на строителната система БМ. ЕК’86
(вж. прил. 3.7 и 3.8).
Ел

Кофражните платна са с обшивка от водоустойчив шперплат с дебелина 21 шш,

прикрепени към хоризонтални ребра от стоманени профили [ 10. От своя страна кофражнв-
те ребра са подпрени на вертикални носачи - шпренгелни ферми.
При така приетото устройство на кофражните платна задачата се свежда до провери
на кофражните елементи за поемане на товарите при конкретните производствени услови!.
1. Определяне на натоварването
Кофражите са натоварени с хоризонтални товари, които се определят по табл. 3.2, т.Б.
Нормативни товари:
а) хоризонтален натиск на бетонната смес (по т. 2 от табл. 3.3) - съответно за двата
случая на производствените условия:

= у (0,27у + 0,78)А:,А:, = 25 (0,27.1 +0,78)1,2.1,15 = 36,225 kN/m^

P'L. = 25(0,27.2 + 0,78)1.2.1 = 39,60 kN/m^

88
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро

Фиг. 3.9. Кофрнраве на стени с едроразмерен кофраж твп комби-

вяран - 70
кт

- ш р с ч е а рирез; 6 - стр ш в« в ваглсд; «.г ■ 4 - схема за ватоираш е аа юфражаата

п ш а . 1о4рааао ребро, ферма; I - обш аап от аодоусто|чяа шаервлат 21 mm;
2 - |о4(шжаа ребра от стомааеаа профила С 10; 3 - аертаилаа стомаяеаа ферма;
4 - работаа олошаджа;
ол 5' - предоазеа парапет; 6' - ааатоа араа; ~7 - шпалха
е

6) натоварване от сътресенията при нзсвпване на бетонната смес в кофражната

Ел

форма (табл. 3.2, т.7):

прв подаване с кран и кофа I - 6 kN/m^;
3 » подаване с бетонпомпа - 4 kN/m^.
ай-неблагопрн 1тното съчетание на товарите (съгласно табл. 3.S) е - съответно при
■зисление по:
носеща способност ^ т. 6 + т. 7;
деформацнв - т. 6.
Изчислителните товари са (съгласно табл. 3.6) - при изчисление по:
иосепи способност f*, - (36,225 + 6)1,3 - 54,89 kN/m>;
= (39,60 + 4)1,3 - 56,68 kN/m*:
деформация q \ = 36,225 kN/m*;
«V - 39,60 kN/m^
Натоварването се разпределя по трапецовидна диаграма (фнг. 3.9 •). Дълбочината,
■а която се появява макснмалната стойност на хоризонталння натиск, се определя по
формулата

89
 в 36,225 39,60
hu = - у \ Am = = М 5 m; A" = ^ = 1.58 m.

По-нататъЕ се извършват проверките за максималните натоварвания на кофража.

2. Кофражна обшивка
Кофрахната обшивка е от водоустойчив шперплат с дебелина 21 тш . Шперплатът ое
прикрепва към стоманените ребра посредством болтове с потъващи глави. Статическата
схема на обшивката е вертикална непрекъсната греда. Тъй като бетонирането ое извършва
на хоризонтални пластове, непрекъснатата греда на обшивката преминава последователно
през следните състожниа: а) натоварено само крайно долно поле; б) натоварени две в
повече полета отдолу нагоре. Тези състояния се разглеждат, като се ползват данните от
табл. 3.9 и др.
1
Проверка по деформации (при / < — f):

ка
400
при натоварено крайно поле - с / = 250 mm:

те
ql* I
f = 0,00882 — <
E l 400'

ио
E! 7000.0,85. lOM .0,021»
откъдето = -------- = ----------------------------— 0,033;
3,528? 3,528.39,60.12

Г л I = 0,32 m > 0,25 m;

С иб
при натоварени две или повече полета с /' = 250 mm и I" = 375 mm:
ql* I
УА Б

/ = 0,00688— = — ;
£/400
7000.0,85.10М .0,02Р
на

П = ---------------------------- = 0,0421;
2,752.39,6.12
/ = 0,35 m » 0,375 m; I = 0,35 m > 0,25 m.
он

Проверка на носеща способност по нормални напрежения:

но = 0. 100^ /^
тр

откъдето 0,100 ql^ = l.R i,W ;

20 . 10М . 0 , 02 П
ек

12 = ------------------- = 0,259;
0,1.56,68.6
Ел

/ = 0,51 m > 0,375 m.

Проверка на якост по тангенциални напрежения не е необходима, което се доказва
както в задача 3.1, т. 2.1.
Следователно при приетата схема на подпиране кофражната обшивка поема товарите
и отговаря на изискванията.
3. Кофражни ребра
Кофражните ребра се изпълняват от студено огънати стоманени профили С 10, ковто
имат следните характеристики (покаталога ЕК’87); А = 7,26 ст^; /, = 92,8 cm*; Wj = 18,5 cm^
Съгласно схемата на фнг. 3.9 в най-тежко натоварени са кофражните ребра с между­
ребрено разстояние 0,375 ш. Натоварването им е:
при изчисление на носеща способност 9 , = 56,68.0,375 = 21,26 kN/m;
при изчисление по деформации q^ = 39,6.0,375 = 14,85 kN/m.
В зависимост от дължината на платната кофражните ребра се подпират на две и.тв
повече вертикални ферми.
Разглежда се подпиране по схемата на фиг. 3.9 г - проста греда с конзоли.

90
 Проверка но деформации

1 / J_.
f
“ Й4 V /V E I “ 400’

1 / 0,375»\ ql* I
в4\
384 1.23*/ E I ~ 400’

EI 2,06.1У.10».92,8
* 4.35;
“ 2,958 ? “ 2,958.14,85.10*

/ = 1,63 m > 1,25 m.

ка
Проверка по носеща способност

те
А/ ^ y^RyW’,

1 //* \ 1 /1,25» \

ио
М 2,65.10*

Г л W ~ --------------------- - = 12,33 cm ^
УсЯу 1.215.10"
С иб
Прветижт профил вма W = 18,5 сш^ > 12,33 ст^.
Следователно прв приетата схема на подпнране кофражнвте ребра поемат надеждно
товарите.
УА а Б

4. Вертикални носачи
Вертикалните носачи са фермн 2750 с най-голямо изчислително натоварване (по
италога) q =59 kN/m (вж. прил. 3.7).
В разглеждания случай (фиг. 3.9 г) всяка ферма поема натоварването на ивица с
нн

/ 1'25\
шврочина 10^375 + ~ U0 т . Фермите са натоварени с трапецовиден товар с най-голя­
ма интензивност (вж. фиг. 3.9 д)
ро

q = 56,68.1,00 = 56,68 kN/m < q ^ , = 59 kN/m.

Фермите се подпират в двата си края с шпилки, които поемат хоризонталните сили
кт

(подпорните реакции ь т. А я В - фиг. 3.9 д). По каталога ЕК’87 специалните шпилки за

свързване срещуположно на кофражните платна имат изчислително натоварване /* = 60 kN.
В конкретния случай твяхР - А (вж. фиг. 3.9 д):
е

1 1 1 1
Ел

А = = - 63,09.2,66 -I- - 5,2.2,66 = 62,8 kN;

/ 22(51,48.0,6-Ю,5.51,48.2,06)
(51,48.0,6-Ю,5.51,48.2,06) \
>4 = 62,8 kN ® 60 kN ' '
V " 2,66 “
Натоварването на шпилките в т. А е значително по-малко.
Така от проверките се установи, че приетите схеми на изпълнение и подпнране на
кофражните елементи отговарят на изчисленията на якост и коравина на кофражите.
5. Устройство на кофража
Устройството на кофражните платна е дадено на фиг. 3.9. Вертикалните ферми са
снабдени с винтови крикове (вертикализатори), които служат за отвесиране на кофражните
платна. В горния край на платната са устроени работни площадки. Челата на кофражите
се оформят с дъски и дървени трупчета.
При кофриране и декофриране платната се повдигат и преместват с кран.

91
 Задача 3.5. Да се проектира кофрнрането на стоманобетонни колони
с напречно сечение S0/70 cm и височина 2,70 m при изграждането на
етажна сграда. Бетонната смес (с консистенция л = 8 cm и температура
Гд = 7 °С) се подава с кран и кофа с вместимост 0,5 т ^ и се уплътнява с
потапящ се вибратор. Скорост на бетониране по височина - v = Im/h.
Решенме
1. Определяне на натоварването
Кофражът е натоварен с хорнзонтално действуващи товарн (табл. 3.2, т. Б).
Нормативни товари:
а) хоризонтален натяск на бетонната смес (ао т. 2 от табл. 3.3)
= у(0.27V + 0,78) а: , а:, = 25(0,27.1 +0,78) 1,2.1,15 - 36,225 kN/m»;

ка
р^ 36,225
= — = ------- = 1,45 т ;
У 25

те
б) от сътресенията при изсипване на бетонната смес (табл. 3.2, т. 7) - 4 kN/m'.
Най-неблагоприхтното съчетание на товарите (табл. 3.5) е:
при изчисление по носеща способност = т.б + т. 7;

ио
при изчисление по деформации 9 , = т. 6.
Изчислителни товари (табл. 3.6):
по носеща способност 9 , = (36,225 + 4) 1,3 = 52,29 kN/m>;
по деформации 9 , = 36,225 k N ^ l^

Г л
2. Оразмеряване на кофражните платна при обикновен дървен кофраж
Кофражната обшивка е от иглолистни дъски с дебелина 2,5 cm, вертикално поставени
С иб
и подарени с хоризонтални кофражни ребра. Статическата схема на обшивката е вертнка.1-
на непрекъсната греда (фиг. 3.10).
Подпорното разстояние на обшивката се определя:
а) по деформации:
УА Б

/■= 0,00882 ' ■ - ‘

на

EI 400

EI 8500.1 0 М .0,025"
он

I ] --------------- - ---------------------- = 0,087; /, = 0.445 т ;

3,5289, 3.528.36.225.12 '

б) по носеща способност (за нормални напрежения):

тр
ек

М _= 0,1259,/J - при бетонирани 2 полета;

0,1259,/J = 1 .Л*И’;
Ел

13.1,4.1.0,025М0"
= ------------------------ = 0.289; I. = 0,538 т .
0,125.52,29.6

/ 0,450
Тъй като - = ------ = 18 > 13,93, оразмеряване по тангенциални напрежения ве е
А 0,025
необходимо (вж. задача 3.1. т. 2.!).
Прието е подпорно разстояние на обшивката 0,45 ш.
Кофражните ребра се изпълняват от иглолистни бичмета. Те имат статическа схеиа
проста греда и са натоварени с разпределен товар:
по носеща способност = 4ili = 52,29.0,45 = 23,53 kN/m;
по деформации = 9 ,/, = 36,225.0,45 = 16,30 kN/m.
Ребрата се оразмеряват:
а) Кьсо ребро с /, = 0.50 m (фиг.3.10 в)

92
 ка
те
ио
Г л
С иб
Фкг. 3.10. Кофрнраве ва колони
а - ■■оретп разрез; 6 - гад яа юфражното платно; « - схема за яатоаарааие на юфражште
р е б р а -п о о ■ д и го ; г - юфрараяе с дъраенн платна н стоманена стега; I л 2 - акнишо ■
птреш ао хофражио алатас; 3 - стега от обла стомана; 4 - дъраена алняоас; } - етсдаантелая
УА а Б

п л ав а; 6 - метален клна; 7 - стоманеяя стегн от L -профнла

По деформации:
нн

384 E I 400
5.400?,/* 5.400.16,30.10*.0,5^
ро

I = -------- — ----------------------- г — = 124,85 сп!*.

ШЕ 384.8500.10’
По носеща способност:
кт

0 ,\2 5 q J l = 1.13.1,4.10*
е

0,125.23,53.0,5М 0‘
W = ------------------ ;------ = 40,40 стК
13.1,4.10’
Ел

Избрано сечение 6/8 cm с = 64 сш^ я I, = 256 cm*

/ 50
Тъй жато - = — = 6,25 < 9,29 (вж. задача 3.1, т. 2.1), извършва се проверка на якост
п 8
Q0 тангенциални напрежения:
QS 1 1
— е = T 9 / = -■23,53.0,5 = 5,88 kN;
Vc^xb 2 2
5,88.0,06.0,08М2
1837,5 к Р а < Л , = 1,4.1,4.10^ = I960 кРа,
1.8.0,06.0,08^.0,06
т.е. избраното сечение е достатьчно за поемане на срязващите напрежения.

93
 б) Дългото ребро е натоварено ао схемата на фиг. 3.10 г.

а в*\ /,
24£/ (‘ ■ 7j) “ 400’

16,30.0.7.0,2.1,1» / ОЛ _ O ^ V q, ^ ^
24.8500.10^7 \ 1.1 1,1V 400’

отжьдето I = 603.64 cm*;

а
О

ек
- 23,53.0,7(2.1,10 - 0,7) = 1.13.1,4.10*.1Г;
8

т
W = 169,69 стК

ио
Избрано сечение 8/12 cm с /;, = 1152 cm* я = 192 сш^
/ 110
- = — = 9,17 « 9,29, поради което проверка по тангенциални напрежения не е необ-
h 12
ходима.
Г л
3. Дървен кофраж със стоманени стеги
С иб
Кофражната форма се укрепява със стеги от L-арофилн вместо с дървени грсш
(фиг. 3.10 г).
Избор на стегите:
УА Б

1
М=-дП-,
8
на

0,125.23,53.0,8». 10‘
W = ------------------------ = 8,76 cm*;
1.215.101
он

5 ql* I
тр

384 E l 400

5.400.16,30.0,8М0*
ек

I = ------------------------ = 21,10 cm«.

384.2,06.10M0*
Ел

Избран L -профил 75.50.8 c IV,^ = 10,52 cm* и / , = 52,4 cm*.

4. Кофразюш форма от щитовиден кофраж
Изпълнява се от кофражни платна по каталога ЕК’87 (прил. 3.5) с А < 150 cm, които
понасят максимално натоварване 60 kN/m» (в разглеждания случай q^ = 52,29 kN/m’)
Използват се платна с широчина 1000 mm (външни) и 500 mm (вътрешни). Въвшняп
платна се стягат срещуположно с шпнлки (максимално натоварване 60 kN) (фиг. 3.11 а).
1 1.5
Действителното натоварване на шпилките ше бъде -52,29.0,7.— = 13,73 kN.
Кофражната форма може да бъде изпълнена и по схемата на фиг. 3.11 5. Кофражните
платна тук се стягат с инвентарни стоманени ъгли и болтове. Към платната се прикрепват
стабилизатори с крикове за отвесиране и конзоли за работна площадка в горния им край
С оглед на икономия на дървен материал и използуване на номенклатурни кофражни
елементи най-целесъобразно е кофрирането на колоните да се извърши с щитовиден
кофраж (фиг. 3.11).

94
 а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б

Фиг. 3.11. Кофрнране на колони с щвтовнден кофраж

на

• -- пра yqieaau ae с шоалкв; в6 - ора ужрепамяе

ужрешмяе стеш сгомшева 1гла в болто»е-
сгомшеиа ^лш
I - жофражва олатва; 2 - шоалжа; 3 - и а а о к ; 4 - ужреовш сгом м еа ъ п д ; j _
I р*ботав плооидш; в - стабвлазатор с apai; 7 - болт «м ла
он

3.2.3. КОФРИРАНЕ НА ПЛОЧИ И ГРЕДИ

тр

Задача З.б. Да се проектира кофрирането на стоманобетонни безгре-

дови плочи с дебелина 14 cm на монолитна етажна сграда, изпълнявана
ек

по метода едроразмерен кофраж, с напречни междуосия 3,0 и 3,60 m и

дебелина на стените 24 cm.
Ел

Решение
Рационално кофриране на етажните безгредови плочи се извършва с едроразмерен
кофраж, тип комбиниран. Кофражните платна се състоят от обшивка от водоустойчив
шперплат с дебелина 21 mm, прикрепена към ребра от стоманени профили С 10. Кофражни­
те ребра се носят от надлъжни носачи от по 2 [20. При наличието на напречни носещи
т н и кофражните платна за плочи стъпват на стоманени конзоли, окачени на напречните
пени. Този тип ЕК за плочи се нарича кофражни чекмеджета или безподпорни кофражи.
1. Определяне на натоварването
Кофражите са натоварени с вертикални товари (табл. 3.2., т. >4)-
Нормативни товари;
а) собствено тегло на обшивката от шперплат (у = 10 kN/m^)
при изчислението на обшивката 0,021.10 = 0,21 kN/m’;
(собствено тегло на кофражния плот - обшивка в ребра - 43 kg/m )
при изчислението на ребрата 0,43 kN/m ;

95
 б ) собствено тегло ва бетона 25.0, U - 3.S0 kN/m>;
в) собствено тегло ва армироваат^ 1.0,14 = 0,14 kN/m>;
г) времевво натоварване от хора н инвентарни средства 2,50 kN/m*;
д) натоварване от вибриране 2,00 kN/m^.
Най-неблагоариятното съчетание на товарите е (твбл. 3.S):
по носеща способност = т.7 + т.2 + т.З + т.'^;
по деформации = т .Л - т .2 + т.З.
Изчислителни товари (табл. 3.S и 3.6) за обшивката:
по носеща способност q\ = 0,21.1,1 +(3,50 + 0,14)1,2 + 2,5.1,3 » 7,85 kN/m*;
по деформации = 0,21 + 3,50 + 0,14 = 3,85 kN/m*.
Изчислителни товари за кофражните ребра:
по носеща способност q'{ = 0,43.1,1 +(3,50 + 0,14)1,2 + 2,5.1,3 = 8,09 kN/m*;

ка
по деформации = 0,43 + 3,50 + 0,14 = 4,07 kN/m*.
2. Определяне на подпорното разстояние на кофражната обшивка
Статическата схема ва обшивката от шперплат е непрекъсната греда. При дебелава

те
на шперплата 21 mm, като се ползуват формулите от табл. 3.9, следва:
оразмеряване по деформации ^при

ио
ql* I
0,00688 — <
E I 400
EI
Г л 7000.0,85.10*. 1.0,021*
С иб = 0,433; I = 0,75 т ;
2,752q 2,752.3,85.12
по носеща способност:
УА Б
на

0.1 = 1.Л4 И';

20. 10*. 1.0 ,021'
1,87; / = 1,36 т .
он

0,10.7,85.6
Така в конкретния случай (плочи с дебелина 14 cm) обшивката може да бъде подпрпи
през 0,75 т . Но за да могат да се използват кофражните плотове за кофриране в h i
тр

по-дебели плочи, е прието подпорно разстояние 0,50 т .

Проверка за кофриране ва плоча с дебелвва 24 cm:
ек

q = 0,21 + (25 + 1) 0,24 = 6,45 kN/m^

Л 7000.0,85. lOM .0,021*

Ел

/* = -------- = --------------------------- = 0,259; I = 0,635 m > 0,50 m.

2,752? 2,752.6,45.12

3. Определяне на подпорното разстояние на ребрата

Кофражните ребра се изпълняват от [100.50.5 с / , = 92,8 cm* и = 18,5 cm*.
Натоварването на ребрата е q^ = q^^^:
по носеща способност q^ = 8,09.0,50 = 4,045 kN/m;
по деформацвв q^ = 4,07.0,50 = 2,035 kN/m.
Проверка на ребрата при подпиране като проста греда;
по деформации

5 ql* I
384 E I ^ 400 ’

96
 E l 2,06.10M 0».92.8
1'8,04; / = 2,62 m;
5.208 ^ 5,208.2,035.10'

ao носеща способност

1.215.10M8,5
7,87; / = 2,81 m.
0,125.4.045.10‘

ка
1 2 3

те
500/з75. 125 М
375 500 ,500 500/ 500/500
Г Т '1 1 /1 Т / - П 1, ^
/
С е
с ^ t/ с с
^

ио
■^6 '^ 6
т т

Г л
1 1700 1700mm 300
Г -г -г
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт

Фнг. 3.12. Кофрнране на плочн с кофражни чекмеджета

Ел

а - ж и л м е я разрез; 6 - ооглед отгоре; « - напречел разрез; г - а к т за подпираието шш

вфражнате ребра; i устройстао на стоманената юнзола; I - обшнажа от водоустойчив
шперплат 21 mm; 2 - жофрвжнв ребра от с 10; J - надлъжни греди - носачи от 2 С 20;
4 - проюдяа олошаджа; 5 - парапет; 6 - стоманена юнзола; 7 - болт; Я - винт; 9 - ролжа;
/0 - етернитова пвапа; II - телесжопична подпора

За напречните междуосия от 3,0 m светлият отвор на полетата е 3,00- 0,24 = 2,76 т .

Надлъжните носачи от 2 С 20 стъпват върху стоманените конзоли на разстояние 145 mm от
срая на стените. Следователно кофражните ребра от [ 10 ще имат отвор 2,47 т , тъй като
2.0,145 + 2,47 = 2,76 m (фиг. 3.12); 2,47 m < 2,62 m, следователно подпорното разстояние е
добре избрано.
При междуосията от 3,60 m светлият отвор на полетата е
3,60 - 0,24 = 3,36 ш;
/, = 3,36-2.0,145 = 3,07 m > 2,62 m.

97
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фиг. 3.13. Схеми за последователността на изваждане (1,11,111)

на кофражните чекмеджета
ек

В този случай нодпорното разстояние не осигурява необходимата коравина и иост

на кофража. Поради това се поставя един допълнителен носач по средата на полето,
който се подпира с телескопични подпори, при което
Ел

1
/j = - 3,07 = 1,535 ш < 2,62 т .

4. Определяне на разстоянието между конзолите

Стоманените конзоли, които се окачват върху напречните стени, имат носеща способ­
ност Р = 25 kN. Върху тях стъпват надлъжните носачи от по 2 [ 20 с = 371,75 сш*.
fVj = 37,17 cm^ и г = 7,99 kg/m.
Натоварване на носачите (за / = 2,76 ш):
1
по носеща способност - 8,09.2,76 — + 2.0,0799.1,1 = 11,34 kN/m;
1
по деформации - 4,07.2,76 - + 2.0,0799 = 5,78 kN/m.
Подпорното разстояние на носачите (непрекъсната греда на две полета):

98
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Фиг. 3.13
Ел

й - с сапмн; 6 - с триспортна лоба; 1,2 - пж еня сапани; 3.4 - саоанн е

™Рф0Р*; - взтеглжшо iih c ; 6 - тирфор; 7 - транспортна сжоба; в - юфранло платно

деформации -

384 EI 400
EI 2,06.10М0\2.371,75
= 119,42; / = 4,92 ш;
2,219^ 2,219.5,78.10>
носеща способност -
0,125?/» 4 у^Л,И";
1.215.10^.2.37,17
' ■ 0.I2S.M .34.II.

99
 ао носещата способност на жонзолата
25
/ 2,20 ш.
11,34
Прието разсгоянве - 2,0 ш.
При жонкретните размери на полето стоманените жонзоли са разположена през
1,70 m < 2,0 ш (вж. фиг. 3.12 а).
5. Устройство ма кофража
Устройството на жофража е пожазано на ^ г . 3.12. При дежофриране стомавенпс
жонзоли се спусжат надолу с вертижалння винт. Те имат работен ход 260 nun. Платнап а
избутват навън върху ролжите на жонзолнте, жато се ожачват последователно с въжеп
сапани жъм жрана (фиг. 3.13).

Задача 3.7. Да се проектира кофрирането на стоманобетонните олочя

ка
на монолитна етажна сграда със скелетно-безгредова конструкция - без
напречни носещи стени.

те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.14. Схема за сглобяване на жофражна маса

I - ю ф рш ев плот; 2 - аадлъкна греда - яомч; 3 crotia; 4 - hictibio; 5 - lyjioio скеле; 6 - м и то! ip n .
7 - проходи* площ ади; S - парапет

100
 Р еше нше
Тъй като в конкретна! случай сградата няма напречни носещн сгенн, на конто да ое
OUUT стоманени конзоли за кофражни чекмеджета, етажните безгредовн плочи ше ое
кофрврат с подпорни ЕК за плочи {кофражни маси).
Сдема за устройството на кофражните маси е показана на фиг. 3.14. Кофражният плот
(с обшивка от водоустойчив пшерплат 21 п ш и ребра от С 10) чрез налитъжни греди от 2
[20 стъпва върху подпорно ко<^ажно скеле. Ко<|фажното скеле (тип „леко подпорно
скеле”) се състои от вертикални тръбни рамки-, свързани с укрепвапш хоризонтални и
двагоналви пръти. В зависимост от височината на кофрнране носещата кула на скелето се
образува от един или няколко реда рамки (височината на една рамка е 1200 нлн 1800 mm).
Кулвте се изпълняват с размери в план 1500
на lSOO-i-3000 mm. В горния си край вер*
ПЕялните пръти се наставят с допълнител-
вя елементи и стойки за надлъжните греди,

ка
в в долния си край стъпват на винтови опо­
ра с удължител. Към кофражния плот се
прясъедянява проходна площадка с обезо-
аасшаш парапет.

те
Уедрените кофражни платна маси се
поставят на местата си с кран (фиг. 3.15).
Полетата с голяма дължина се кофрират с

ио
платна, подпрени с по две кули, или от по
2 бр. платна, наредени едно до друго. Меж­
ду кофражната общнвка на платната и из­
градените вече вертикални конструкции

Г л
(нлн между обшивките на две съседни коф-
ражнн маси) се оставя междина (;^фт) от
С иб
3 - S cm, която е необходима за свободното
изваждане на масите при декофриране. То- ir
■ ^ z z z z z z z z S z ^ YZZZZZZZZZ
1н луфт се покрива с ивици от етернит,
конто остават вбетонирани в плочата.
УА Б

При декофриране кофражната маса се

снижава чрез винтовите пети на кулите. Фиг. 3.15. Кофрнране на плоча с кофражна
Към сгойите на скелето се закрепват ин- маса (означенията са като на фнг. 3.14)
на
он
тр
ек
Ел

101
Кофражните маси се пробутват върху ходовнте колела към фасадните отвори. Маситс а
изваждат през фасадните отвори, като последователно се окачват към сапаните на моти-
ната траверса (фиг. 3.16).
Най-удобно и технологично кофражните маси се декофрират с транспортна cko6i
(вилка).

Задача 3.8. Да се проектира кофрирането на стоманобетонната пло-

чогредова конструкция, показана на фиг. 3.17. Бетонната смес ще се
полага в кофража с кран и кофа с вместимост до 0,8 и ще се уплътнява
с вибриране.

ка
те
Фиг. 3.17. Напречен разрез на плочогредова

ио
конструкция

Решение

Г л
1. Определяне на натоварването
1.1. За дъното на гредата
С иб
Нормативни вертикални товари (табл. 3.2, т. А):
а) собствено тегло на кофража 0,05.6 = 0,3 kN/m^;
б) собствено тегло на бетона 25.0,65 = 16,25 kN/m';
УА Б

в) собствено тегло на армировката 1.0,65 = 0,65 kN/m^

г) натоварване на вибриране 2,00 kN/m’.
Най-неблагоприатното съчетание на товарите е (табл. 3.5):
на

по носеща способност = т.1 + т.2 + T .i + т.5;

по деформации = т.1 + т.2 + t .J .
Изчислителните товари (табл. 3.5 и 3.6) са:
он

по носеща способност q\ = 0,3.1,1 +(16,25 + 0,65)1,2 + 2.1,3 = 23,21 kN/m^

по деформации q\ = 0, 3+ 16,25 + 0,65 = 17,20 kN/m^.
1.2. За страниците на гредата
тр

Нормативни хоризонтални товари (табл. 3.2, т. £):

а) хоризонтален натиск на бетонната смес
ек

Раш. = УН = 2 5 .0,65 = 16,25 kN/m>;

б) от сътресенията при изсипване на бетонната смес - 4 kN/m^;
в) натоварване от вибриране - 4 kN/m’.
Ел

Най-неблагоприятното съчетание на товарите е (табл. 3.5):

по носеща способност = т.б + т.8;
по деформации q^ = т.б.
Изчислителните товари са (табл. 3.6):
по носеща способност q^ = (16,25 + 4)1,3 = 26,325 kN/m^;
по деформации q^ = 16,25 kN/m^.
2. Определяне на подпорното разстояние на кофражната обшивка
При изпълнение на кофражната обшивка от иглолистни дъски статическата схема ва
обшивката е непрекъсната греда. При дебелина на дъските 3 cm, като се ползват формулите
от табл. 3.9, следва:
2.1 За дъното на гредата
Оразмеряване по деформации

ql* I
0,00688 — < — ;
EI 400
102
 2,752^ 2,752.17.2.12
no носеща способност
M ^y,R bW ;
0.\дП = l.RbW;
13.1,4.10M.0,03>
1,175; / = 1,108 m.
0,1.23,21.6
Прието I = 0,70 m.

ка
2.2. 3a страниците на гредата ^
П роверт по деформации ^при / < — ^ :

те
Тъй ИТО - 16,25 < 17,20 kN/m*, може I - 0,70 т .
По носеща способност:

ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Т ‘
Ел

JL 6 a 6 3 .5 . ■ Н ^7
1300
'L 5 0 .5 0 .5 .
70 к 70 1
1
1150 1 U O cm 1
Фиг. 3.18. Кофриране на плочогредова конструкция
е - е дърмв жофраж; 6 с дъркшв жофряжши олятва н мсшц с г о м и м жомуг, е - с леж жофржж за плочв;
/ - д ъ р к и жо^Ажнн плжтжа; 2 - жофражшв ребра; 3 - ipMUHc с тел; 4 - жофрАЖ1я олатяа от унвм рси еа вля
щ то и д е ш ж о ф ^ ; S - оодпорво оеле; 6 - исящ стомшея жомут; 7 - телесжоавчяв оодпора; в - стом иеяя
разтептелнв гредв; 9 - яосвшв греда; 10 - ъглом олжтла; / / - жо<|фажяж грсдд; 12 - па д а ш а глава; / i - шпвяжя;
14 - стойжж; 15 - гвйжв

103
 13.1.4.10^10.03»
п 1,036; I ш 1,02 т .
0,1.26,325.6

Окончателно се арнема за дъното н страниците на кофражната форма / — 0,70 ш.

/ 70
Тъй като - » — » 23,33 > 13,93, проверка по тангенциални напрежения не е необхо-
h 3
дима (вж. задача 3.1, т. 2.1).
3. Проверка на кофражните ребра
Натоварването и оразмеряването на ко<|фажните ребра се извършва аналогично на
задача 3.5, т. 2. Установява се, че при дървени кофражни ребра те трябва да имат сечевве,
не по-малко от 6/6 cm.
4. Устройство на кофража

ка
Схеми за кофриране на плочогредовата конструкция са показани на фнг. 3.18. Коф­
ражната форма на грнедата може да бъде стегната с ребра от дървени бичмета (схема е)
или да се използува висящ хомут от стоманени Ьпрофили (схема б). Кофражът на полето
на плочата се изпълнява от инвентарни кофражни платна - от кофражните комплект*

те
универсален или щитовиден кофраж. Рацнонално кофриране може да се извърши н с
елементите на лекия кофраж за плочи (фнг. 3.18 е) (вж. задача 3.9).

ио
Задача 3.9. Да се проектира кофрирането на стоманобетонните плочи
на етажна сграда, фасадните стени на която се изпълняват предвари­
телно.
Г л
Решение
С иб
Част от плана на етажната плоча е показан на фиг. 3.19. В този случай не могат да а
приложат ЕК за плочи, тъй като фасадните стени се изпълняват предварително и ве сс
оставят отвори за изваждането на уедрени платна. Освен това в други случаи (например
УА Б

при малкоетажни сгради) не е целесъобразно ползването на кран при обекта. Това налага
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.19. План на етажна стоманобетонна плоча

104
(офрирането да ое извършва с л е и ко4ч>ажни елементи, които могат да ое монтират и
демонтират ръчне, без кранове.
За разглеждания случай най-подходящо е да се използува инвентарен лек кофраж за
плочи (ЛКП) по каталога на АД „Кофражна техника”. Тази кофражна система включва
кофражни платна, елементи и съоръжения. Кофражните форми за плочи и греди се
образуват от равнинни и ъглови платна с дължини по 1500 и 1200 mm (фиг. 3.20 а, 6 и^в).
Кофражните платна се подпират иа стоманени греди с 1-сечение (фиг. 3.20 г). От своя
страна стоманените греди стъпват иа телескопични подпори с „падащи” глави на върха.
За да се осигури устойчивост иа подпиращите елементи, част от телескопичните подпори
са укрепени с триноги. Кофражите иа гредите се стягат с шпилки.
При декофриране подвижните части на падащите глави се спускат надолу (вертикален
ход 135 mm) след изваждане на фиксиращия ги щифт (фиг. 3.20 в). Заедно с тях се спускат
вертикално и стоманените носещи греди и се дава възможност за сваляне и освобождаване

ка
на кофражните платна. В резултат стоманобетонната плоча остава подпряна само върху
горните планки на главите (точково подпиране). След достигането на необходимата якост
от бетона на плочата се освобождават и телескопичните подпори с падащите глави върху

те
тжх.

ио
Б- Б

г- -Л— f- --

Г л
С иб
УА Б

3
на

^3
' "fA
н
ро

-------V------ ^- ----
кт

А=А
Г •0"Т
* 1'
е

1---------^ 4 i l U - |
Ел

Фиг. 3.20. Кофриране на етажна конструкция с лек кофраж за плочи

в - влш ш жо4|>1жште едемешп; f - к р т а л е а разрез; « - разрез през тслесжапвчлв подпора; I - жофражао
ш тн о; 2 - ьгаою платво; 3 - ишатжйш греда; 4 - падаш глааа; / - задържаш пшфг; в - т е л е а о п а а а подпора;
7 - тршога: й - опорпа саоба

105
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на

|sg
он

tn
м ^0
тр

и
т
i>чHI- ^
ек

«
Ел

8
S :|
M
"J; i
е« о °
И I В
« -»s
2
3.S'
■ !*
о
£9

е
106
 Задача 3.10. Да се проектира кофрирането на стоманобетонната кон­
струкция (стени и плочи) на монолитна етажна сграда със светло разсто­
яние между стените 3,30, 3,60 и 4,20 m при едновременно изпълнение на
стените и плочите.

Решение
Кофрирането на стените и плочите в един етаж за едновременното им изпълнение се
извършва с тунел кофраж (ТК).
Устройството на произвежданите у нас тунелни кофражи (от АД „Кофражна техника”)
е показано на фиг. 3.21. Кофражният тунел за едно напречно междуосие се получава от

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фиг. 3.21. Кофриране на стени я плочи с тунелен кофраж

/ - СТС1ЯО плАПо: 2 - тамлсжо платло; 3 - тунелна връзжа; 4 - оодюс; 5 - ъглово ухрепвввяе; 6 - жодом жолело!
7 - патошв опора; 9 -
ек

съчетаването на два Г-образни елемента (полутунели). ТК се сглобяват от стенни и

тавански платна, конто се съединяват помежду си с укрепваш ъгъл и диагонални телеско­
Ел

пични подпори. Полутунелите се свързват в средната част на полето със специални

тунелни връзки. ТК се поставят в проектно положение, като се подпират на винтови
опори под стенните платна. При декофриране винтовите опори се снижават, прн което
кофражът остава върху ходовите колела. Полутунелите се декофрират последователно и
поотделно, като се използуват и средни подпори с крик. Освободените Г-образнн елементи
се избутват на ходовите си колела навън през фасадните отвори.
Към ТК се присъединяват платна за средните надлъжни стени н челни бордове за
затваряне на кофражните форми за стени и плочи от външна страна.
За кофрирането на полета с различна дължина се сглобяват полутунели от по няколко
Г-образни модула с дължина по 12S0 mm. ТК за различни междуосия се получават чрез
комбиниране на полутунели с широчина 1050, 1650 и 3150 mm (фиг. 3.22). Прн необхо­
димост между Г-образннте модули се поставя компенсиращо платно с широчина 300 шш.

107
 ка
те
ио
Г л и 200 m m
С иб
1050 3150
УА Б
на
р он
кт

Фиг. 3.22. Устройство на тунелните кофражи

е - обш ш д ■■ Г -о б р и п подул; 6,шл - туяслня юфрахя с шнрочин* 3300, 3600 я 4200 ш т
е
Ел

3.3. КОФРИРАНЕ НА СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ

НА СТРОИТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

3.3.1. КОФРИРАНЕ НА СИЛОЗИ, КУЛИ И ДРУГИ СЪОРЪЖЕНИЯ

С ВЕРТИКАЛНИ СТЕНИ

Задача 3.11. Един силозен корпус с правоъгълни клетки и височи­

на 32 m се изпълнява с пълзящ кофраж. Да се покаже устройството на
кофража и д а се определят скоростта на пълзене и минималната
дебелина на стените, изпълнявани с пълзящ кофраж.

108
 Решенме
I. Устройство на кофража (фвг. 3.23)
Кофражната обшивка се изпълнява от дървени летви с дебелина 3 сш, наковани
върху хоризонтални ребра с размери 8/16 cm. Носещата конструкция на платната (фиг.
3.24) се състои от похси (хоризонталните ребра), вертикални стойки, подкоси и стжгащи
болтове. Кофражните летви са от изсушен първокачествен иглолистен материал (със
съдържание на влага до 12 %), добре рендосани и с еднаква дебелина, предварително

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.23. Устройство на пълзящия кофраж

* - и о р е ч п разрез; / - сгомжяобетонн! стева; 2 - жофражиа обш тка;
3 - жорамятедшв юфражва ребра; 4 - болтове; 5 - с го й а ва опорпте
рамжв; 6 - жоравожталаа т д а аа опорвата рамаа; 7 - освоааа раоотва
площадка; В - жоазолва работяа площадка; 9 - шасящ работп олощ адп'
W - окаш чя; / / - стомаяеа ооорев прът; 12 - предпазва тръба;
« - оодемев жвдрашшчев жрвж; 14 - помпев агрегат; 15 - аатоматвчво
а“ ^7 - вваожовтролер; IS - осаетвтелш
тела; iP - осрфорврава аодопроаодва тръба

109
 -11 > ) ^ 1 8 \ Ъ -11

16- '17 -17

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он

Фвг. 3.23. Устройство на пълзящия кофраж

б —стрижчсм ваглед; I - спшиобетоннж стсва; 2 - жофршжм оболша;
J - жорваовтадп кофрапш ребра; 4 - болтом; 5 - сто1жя ш опсфпте
р а м п ; б - ю рнмнттдва греда ва овораата рамка; 7 - г а о а в а работва
тр

плаовиив; й - жонзолва раоотва плошадв; 9 - авсшш работхв ааошад-

жв; /0 - опчвачв; I I - стомавев опорев врът; 12 - предпазва тръба;
13 — водемев жвдраалжчсв жржж; 14 - вомвев агрегат; /5 - автоматвчво
jrcipoicno; и - шсаовроаод; П - вваопштролер; IS - осаетжтсдвв
тева; 19 - верфорврава водовроводва тръба
ек

■ зв ^ сн я В продължение на 30 - 40 m in в отработено машинно ш1асло. Те са профилирана

трапецовидно и се заковават с фуги от 2 - 3 mm. Фугите се запълват със смес от грес ■
Ел

каменно брашно в съотношение 1:1 по обем. Това е необходимо, за да не се изкривяват

кофражните повърхности при поемането на влага от кофражните летви и евентуалното ям
набъбване. Кофражните платна се съединяват помежду си чрез свързване на хорнзонталня-
те ребра със стоманени планки и болтове.
Кофражните платна се окачват и фиксират към стоманените опорни рамки. Опорните
рамки в завцримост от местоположението им са прави, с X- или с Y-хоризонтални греда
(фиг. 3.25).
Върху ребрата на кофражните платна се подпират носещите греди на основната
работна площадка (ва ниво горен ръб на кофража). Долните (висящите) работни площада
се окачват към горните с окачвачи от обла стомана с 0 14 mm. Използуват се инвентарна
дървени пътеки (фиг. 3.26).
Към стоманените опорни рамки се монтират (и присъединяват с болтове) хидравлич­
ните подемни крикове е товароподемност 3 t (за разглеждания случай). Криковете ос
задвижват от централен помпен агрегат и се изкачват вертикално по стоманени опорни
пръти с 0 25 ш т.

110
 2*3 mm M m m M m m 2*3 mm

Ш Ш

ка
1< 3m U 3 t< m

те
EZZZ5SSS

ио
1= 4 t6 m

Г л
Фиг. 3.24. Изпълнение на кофражните платна
С иб
а - важ оЕдине в а ю ф р аж вн те л етвя към ребрата; б - яосеш в коясгружцяи
в а дървевнте к о ф р а х я я ол атяа
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.25. Стоманени опорни рамки

а - я згл с д В1 П -образяи р а м 1 и с ^ а а и греди; 6 - план на рамаи с рааличии греди; I - с
ирааа греда; 2 - с Т-греда; J - с Х -греда; ■/ - с Т-грсд»;

111
 А -Ч А -А

ка
те
ЗкачЬачи
N

ио
Г л
С иб
Фиг. 3.26. Внсящв работни площадки
а - вявснтАрп Дърмнв пътсжв; 6 - иАпрсчея разрез ■■ ря6отл1та олощяджа; ш • I П Л 01Ш Д П
дк ннн
УА Б

2. (Мределяне на подпорното разстояние на кофражната обшита

на

^ гт
Хоризонталното ватоварване на обшивката е (по табл. 3.4, т.Е):
4 1 хоризонтален натиск на бетонната смес - 5 kN/m;
от вибриране на бетонната смес - 2 kN/m’.
он

Изчислителните товари са:

н DO носеща способност q = 1,3 (S + 2.0,7) = 8,32 kN/m;
по деформации 9 = 3 kN/m.
тр

Проверка по носеща способност (вж. табл. 3.9):

аЬ
Е ш -* -
ек

Натоварването е с^гласно схемата на фиг. 3.27, при което

Ел

0,45.0,25
8,32 = 1,13.1,4.10» W; 10* W = 0,0734
Фиг. 3.27. Схема за 0,70
натоварване на коф­
ражната обшивка 1^^ /б. 0,0734
0,021 m < 0,03 m.
~ yj Ь ~ yj 1. 10»

Проверка по деформации:

Pbl^
27EI { - ' ) М

112
 ,00167 m;
27.8500.10>.1.0,03» V 0,7* / - у \ 0 ,7 * /

f - 1,67 mm Ж - 1,5 mm.

Следователно жофражната обшявка c дебелина 3 cm по схемата на фнг. 3.27 е в

сьстошне да поеме натоварванната.
3. О яр^еляне ма ноднорното разстояние ма кофражмите ребра за поемаме на хоризон­
талните сили
Кофражната обпшвка предава върху жофражннте ребра линейно разпределено нато­
варване. Горното хофражно ребро е по-тежао натоварено с линейно разпределен товар:

а
а 0,45 V
= 8,32 = 5,35 kN/m (по носеща способност)

ек
0,45

т
и flr" = -----5,00 = 3,21 kN/m (по деформации).
0,70

ио
Провержа на ребрата по носеща способност (за сечение 8/16 cm):

Г л 1 5,35/* 0,08.0,16*
- q\l^ = ------- = 1.13.1,4.10"------------: / = 3,05 m.
С иб 8 8 6

Проверка по деформации:
УА Б

5 q^l*
/ ■ = — — < /« ; / . = 3mm;
на

384 E l

5.3,21./«.12
0,003; / = 2,02 ш.
он

384.8500.10^.0,08.0,16"

Следователно кофражните ребра трабва да бъдат подпрени през 2 m с опорни рамки

тр

за поемане на хоризонталните сили при бетонирането.

4. Скоростта на повдигане на пълзящия кофраж се определа по формулата
ек

h - h ’-h "
, cm/h,
'я
Ел

пдето А =120 сш е височината на пълзащиа кофраж;

h' - максималната незапълиева с бетонна смес височина в горниа край
на кофража (Л'« 30 cm);
h" - височината от долина ръб на кофража до мястото на отлепване на
бетонната стена от пълзящия кофраж;
- времето, за което положеният в пълзащия кофраж бетон достига
якост на натиск > 0,2 МРа, h.
Установено е от практиката, че А" » 30 cm, а от строителната лаборатория (за
ао.иуваиите цименти), че при > IS ‘С г, = 4h. Тогава

120- 30- 30
------ = 15 cm/h.

• ТСП Сборяв! 113

 5. Определяме на мимималмата дебелина на стените, изпълнява­
ни е пълзящ кофраж
За да не се аолучн аовлнчане ■ важъсване на бетона npi
вертикалното движение на кофража, необходимо е във всеки мо­
мент да е изпълнено условието (фнг. 3.28)
Р>Т.
където Р е сялата на тежестта на пласта бетон над разглежданото
сечение I -
Т - сумарната сила на триене между бетон и кофраж;

Р = уА,</ = ^Ah^d. kN/m.

Прн специфичното триене между бетон и дървена кофражна

а
плоскост / , =. 1,50 кРа, Т = 2/, А,. kN/kn;

ек
Фнг. 3.28. Схема за 24A,</>2.1,S0A, или </>0,125 m.
натоварването на бе­

т
тона прн повдигане­ Приета минимална дебелина на стоманобетонните стени, ■!-
то на кофража пълнявани с пълзящ кофраж, </ = 0,14 т .

ио
Задача 3.12. Стоманобетонни кръгли силози с диаметър на клетката
D = бтасй изграждат с пълзящ кофраж. За повдигане на кофража ще се

Г л
използуват хидравлични крикове с товароподемност 3 t (товароподемна
сила 30 kN). Да се определи разстоянието между съседните подемни
С иб
крикове и броят им за една силозна клетка. Да се покаже устройството
на кофража.
УА Б

Решение
1. Определяне на разстоянието между подемните крикове и броя им
Използува се формулата (фиг. 3.29)
на

S > ( g + g i + p + P i + 2pj + 2/)t.

където S е товароподемната сила на крика, kN;
он

g я gi - натоварването от собственото тегло на вътрешната ■

външната кофражна конструкция, вкл. работните пло­
щадки, kN/m;
p,p^ и Pj - полезният товар съответно на основната, конзолната!
тр

висящите работни площадки, kN/m;

/ - натоварването от триене между кофражните платва ■
бетона, kN/m;
ек

/ - разстоянието между съседните крикове, т .

Установено е от предварителни разработки, че f -I- г, =2,1
kN/m. Съгласно табл. 3.4 полезният товар върху работните плошал-
ки е 2 и 1,S kN/m^, a натоварването от триене / — 2,4 kN/m. Като а
Ел

вземат под внимание коефициентите за натоварване (табл. 3.6), а

получава следното изчислително вертнка;)но натоварване:

К =1,1.2,И -1,3.2,0------1-1,3.1,5.0,8-1-2.1,3.1,5.0,7-)-2.2,4 = 15.3 kN/ш

4nD
Фиг. 3.29. Схема за Препоръчва се изчислителното натоварване на един крик да
натоварване на сто­ не бъде по-голямо от около 80 % от номиналната му товароподем
манения опорен прът вост. Тогава
0,8.30
I = 1,57 т .
15,3
Броят на подемните крикове в една клетка ще бъде

114
 яР 3.14.6
12 бр.
Т “ 1.57
Првето е да се работя с 12 крнса прн I = 1.37 ш.
Крнжомте с 5 - 30 kN се комплектуват с опорни прътн 0 25 шш м ст о м а в ен н
П-образвн рамкв за окачване на кофража.
2. Устройство на кофража
Снлозннжт корпус се състои от цилиндрични клетки. Кофражните платна за цилнн-
драчиите клетки се изпълиават с кръжилни ребра от талпи (фиг. 3.30). Кръжилата за
горните и долните ребра се правгг с различни радиуси, за да се получи необходимнат
наклон (коиусност) на кофража (фиг. 3.31).

а
т ек
ио
Г л
С иб
Фиг. 3.31. Вертика­
УА Б

лен разрез на коф-

Фнг. 3.30. Устройство на кофражните платна ражниа пръстен
на

Првмер 3.1. Кофриране на стени с криволинейно очертание (резервоа­

ри, силози с малка височина и др.) (фиг.3.32).
он
тр
ек
Ел

Фнг. 3.32. Кофриране на криволинейци стени с

универсален кофраж

Кофрирането на стените се извършва с елементи от уннверсалниа кофражен комплект.

Пра диаметър на съоръжениата над 8 m се използуват платна с широчина 500 mm. При
по-малки диаметри (до = 5 m) се прилагат платна с широчина 250 mm.
Кофражните повърхности в план се изпълиават с полигонално очертание, което е
мвого близко до окръжността. Вътрешните кофражни платна се монтират първи по дървен
шаблон от кръжилни дъски (фиг. 3.33). Кофражните платна се свързват помежду си с

11S
 Фиг. 3.34. Разгънат вид на кофража

щифтове я клинове и noq>eACTBOM съединителни кон­

ка
золи (вж. задача 3.2, фиг.3.8). Вътрешният кофражсв
пръстен се укрепява с радиално разположени накло­
нени телескопични подпори и натегнати вериги, пос­

те
тавени през не повече от 3 ш.
Външният кофражен пръстен се монтира след
това, като се свързва с вътрешния кофраж (за поемане
на хоризонталния натиск от бетонната смес) посред­

ио
ством шпнлки с конуси или метални пластини - сври-
ки. След монтирането на всички платна вънпшвл
кофраж се стяга със стоманени въжета с обтегаи,
Фнг. 3.33. Схема за укрепяване на разположени през 1,20 - 1,S0 ш по височина. Разгънат
кофража

Г л
а - рирез; б - плш; / - жофриви платна;
вид на кофража е показан на фиг. 3.34.
При кофрирането отворите за шпилки или свръз­
С иб
2 - c i p u n ; 3 - яажлояея! подпора; 4 - вери­
ки в срещуположните платна трябва да лежат прибли­
га; 5 - ш а^ о в от дъсжа
зително един срещу друг в радиално направлеиве. За
тази цел във външния кофражен пръстен периодично се поставят платна-наставки, за да се
конпенснра разликата в дължините на обиколките на външния и вътрешния кофраж.
УА а Б

Числен пример за определяне на кофражните платна. Разглеждаме съоръженве с

вътрешен диаметър = 18 m и външен диаметър = 18,50 m. Тъй като платната от
вътрешния кофражен пръстен се допират откъм вътрешната си страна, обиколката на
пръстена се изчислява за диаметър, намален с две дебелини на кофражните платна.
Обиколката на външния пръстен = nDj — 3,14.18,50 = 58,12 ш.
нн

Обиколката на вътрешния пръстен - L, = n{D^-2d) = 3,14(18-2.0,05) = 56,23 ш.

Разликата в дължините е AL — L ^-L ^ = 1,89 m.
Необходими платна за вътрешния пръстен (с широчина 0,5 ш);
ро

L, 56,23
#1, = — = ------ = 112,47 бр.
‘ А, 0,50
кт

Приети: 112 платна с широчина 0,50 ш - 56,0 т ;

1 наставка с широчина 0,24 т ;
1 наставка с широчина 0,14 ш.
е

наспвките се преплъзват до
широчина - 0,23 ш;
Ел

общо 56,23 т .
Необходими платна за външния кофражен пръстен. Броят на тезн платна трябва да с
равен на броя на платната за вътрешен пръстен, т.е. п, = л, = 112 бр.
Във външния пръстен се поставят „наставки малкн” (с широчина 0,05 т ) за компевсн-
AL 1,89
ране на разликата в дължините на двата пръстена AZ,: 7 -7^ = = 37,8 ~ 38 бр.
0,05 0,05
Тогава външният пръстен ще се състои от:
112 платна с широчина по 0,50 m - 56,0 m;
38 наставки по 0,05 ш - 1,9 т ;
2 наставки по 0,14 ш, преплъзнати до - 0,22 т ;
общо 58,12 т .
112
Малките наставки ще се разположат през — » 3 кофражни платна по обиколката в:
пръстена. 38

116
 Првмер 3.2. Изграждаме на водопльтни стени

Между вш ш нвя н вътрешнвя кофраж ое взпълм ват противофилтрациомми съединения

(ф|г. 3.35). Те ое състоят от вътрешна шовлка с планка, конуса с гайкн н външни шпнлкн.
Прк декоди ран е се отвиват външните шоилки, демонтират ое кофражните платна, след
IOCTO ое развиват и конусите. Вътрешните шоилки остават вбетонщранн, а местатя на
юнусите се запълват с циментно-насъчеи разтвор.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Фиг. 3.3S. Водоплътно съединение на кофраж за

Ел

степи
• - прш бетопрш ето; б - след дежофрврше; • - еоед п и ж д а я е
U жонуате ш м п м м я е ■■ местата вм с двмсвтво-пасиеа
p ain o p ; I - ■одошгктла гвАжа; 2 - шпялжа; J - жовус с га1жа; 4
- п а ш в а шплжа; 5 - жофраж; 6 - ш м е в п о -о ап ч га ралвор

Прамер 3.3. Кофриране на подпорни и ограждащи стени с голяма

дебелина (над 1 ш) е показано на фиг. 3.36.
Кофражните платна са съставени от елементи на ЕК комбиниран - 70. Те са конзолно
дейсгвуваши и ое укрепяват с анкерни котви към вече изпълнената част от стената. Съоръ-
хенвето се изпълнява на пояси с височина до 17S0 mm. При кофрирането на всеки пояс в
бетона се залагат аикерпи котвн за укрепяване на кофража на следващия пояс. Кофражните
олатна са с дължина по 4 ш и се повдигат вертикално с кран.

117
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он

Фиг. 3.36. Кофриране на стени с конзолно действува-

тр

шн платна
ек

3.3.2. КОФРИРАНЕ НА КОМИНИ И ОХЛАДИТЕЛНИ КУЛИ

Задача 3.13. Да се проектира кофрирането на стоманобетонния комин

Ел

с размери, дадени на фиг.3.37 и в табл. 3.10. Задачата да се разгледа в

два варианта: 1) с дървени вертикално преместваеми кофражни платна;
2 ) с пълзящ кофраж.
Т а б л и ц а 3.10
Размери иа стомаиобетоииии комии
Външен диаме­ Вътрешен диаме­ Наклон
Кота, m тър, m тър, m / = tge
+ 90,00 4,02 3,70
+ 60,00 5,22 4,86
+ 45,00 5,82 5,40 0,02
+ 30,00 6,42 5,94
± 0,00 7,62 7,02

118
 1=*2
402 +90.00 с
b G

III
пръстен

11
U 5.00 ) пръстен
5.82

ка
I
пръстен Клин
"
b с а

те
Криба КриЬо ПрсЬо
промен- постойнна промем-
±Q00 лиЬа част лиБо
част част

ио
Фшг. 3.37. Общ внд
Г лФвг. 3.38. Схема за определяне размерите на кофражните
на к0 »1нна
С иб
апатна на комина
а - иртвш лея разрез; 6 - уетро1стм> ва кофражвите платва от ш о х а п а
УА Б

Р еш е н и е
I. Изпълнение е дървени вертикално преместваеми кофражни платна
Приема се коминът да се кофрира с три кофражни пръстена с височина ао 1,25 ш,
на

10НТО ще се монтират последователно един над друг, след като във всеки предходен е
положена армировката и е излят бетонът. Кофражните платна трябва така да са устроени,
че при всяко следващо монтиране минимално да се преправит и многократно д а се
взползуват за изливането ва цялата тръба.
он

Прн височина на пръстените А = 1,25 m кратността на употреба на кофражните

90
платна ще бъде г = ------- = 24 употреби.
3.1.25
тр

Фундаментът на комина ще се изпълни с обикновен кофраж. Вертикално премества­

емите кофражни пръстени се използуват от кота ± 0,00 до кота + 90,00.
Кофражните платна ще бъдат от смесен тип - с постоянна крива част, променлива
ек

крива част и променлива права част (фиг. 3.38). Намаляването ва обиколката на всеки
следващ пръстен се постига чрез изваждане по една летва от всяко кофражно платно.
За долната половина на комина корекциите ше се извършват от променливата права
част на платната, а за горната половина - от променливата крива част. Последните три
Ел

пръстена на комина ще се кофрират само с кривите постоянни части на платната.

1.1 Устройство на кофража
На фиг. 3.38 са показани геометричните параметри на съоръжението и на кофражните
платна. С L и / са означени обиколките на кофражните пръстени на съответните коти. Въз
основа на данните от фиг. 3.38 следва:

L - пО-, L" = п (В -Ш У . I = tge;

L'„ = n ЗА ^ ; L" = я

- я 1 1 ) - 2 ( Я - З А ) |] ; r -я Л

119
 При брой на Еофражняте платна в един пръстен п дължините на едно платно н на
отделните му частн ос определат по формулите
L' L"
‘‘ -7 - ‘- - Г -
L '- L '^ я (Я -6 Л )|
а = “ I
п п
и _ -Г iiH i
л л
V

ка
с = - = В ^- а - Ь ;
н
Г

те
с' ш - = В ^- а - Ь .
п

ио
За конжретниа случай дьлзкините на кофражните обиколки за външнна Еофраж са:
на кота ±0,00; 1У - 7,62 т ; L = 3,14.7,62 = 23,94 т ;

Г л
на жота + ЗА: D" - 7,47 ш; L" = 3,14.7,47 = 23,47 т ;
С иб
на кота ЗА: D'^ = 5,97 m; = 3,14.5,97 = 18,76 m;
УА Б

Н
на кота - : 1У^ = 5,82 т ; L" = 3,14.5,82 = 18,28 ш;
на

на кота Н - ЗА: d' = 4.17 m; /' = 3,14.4,17 = 13,10 m;

на кота Я : d" = 4,02 m; I" = 3,14.4,02 = 12,63 m.
он

Като се имат предвид дължините на кофражните обиколки, приема се всеки кофражен

пръстен да се състои от 16 платна (л = 16). Тогава:
L 2394
тр

Д, = - = ----- = 149,63 cm;

л 16
ек

L' 2347
Л, = — = ----- = 146,69 сш;
л 16
Ел

Размерите на отделните части на едно платно ще бъдат (за контрол те се определят

по двата израза на формулите):
L '- L' я ( Я - 6 А)/ 2394- 1876 3,14(9000 - 6.125)0,02
а = --------=! = -------------- = -------------- = ----------------------------- = 32,38 cm;
л л 16 16
L'-r nHi 1876- 1310 3,14.9000.0,02
b = -----= -------= ----------------= ----------- ----------- 35,37 cm;
л л 16 16
/' 1310
с = - = В . - а - Ь = ----- = 149,63 - 32,38 - 35,37 = 81,88 cm;
л 16
/" 1263
с' = - = В , - а - Ь = ----- = 146,69 - 32,38 - 35,37 = 78,94 cm.
л * 16

120
 За долната част на комина платната ще се използуват 12 пъти, като 11 пъти от
ароменлнвата права част ще се вади по 1 летва. Приема се променливата права чает д а се
състок от 10 летви х 3 cm и 1 летва х 2,4 сш, т.е. с обща дължина а » 32,38 сш.
За горната част на комина от променливата крива част ще се изважда 11 пъти по 1
летва. Приема се променливата крива чает (с обща дължина Ь — 35,37 cm) да се състои от
10 летви X 3,2 cm и 1 х 3,4 cm.
Постоанната крива част е с разлика в дължините е - е ' = 81,88 - 78,49 » 3,39 cm. ПрА-
ема ос поетоянната крива част да е от 19 летви х 4 cm и 1 клин с широчина долу
81,88-19.4 = 5,9 cm и широчина горе 78,49-19.4 -х 2,5 сш.
Поставането на клиновидна летва е необходимо, за да се получи трапецовидна
форма на кофражното платно и конусна форма на кофражниа пръстен.
По аналогичен начин се определят размерите и на вътрешния кофраж. Броят на
кофражните платна в един пръстен тук също е 16.
Кривите части на кофражните платна се конструират с радиус на кривината, равен
на радиуса ва тръбата на комина за 2/3 Н. В конкретнив с л у ч ^ радиусите на кота + 60 ш

а
ек
U 6 .6 9 135.20

-ВЯ?

т
ио
^2x4/22 2.4/22;
т>т__
У ггл

Г л
С иб
ШШ
УА Б

т
на
он
тр

ш
ек
Ел

I 1.
Клин-2.50/5,90 Клин-Дв0/3.?0
м — КриЬа nocmo- - Проба КриБа поето Праба ,
«енлиБа янно часп> променлиЬа янна ча с т променлиЬа
35.37 . виае .32,38. част ^ 33.30 .____66.30 Зв.10 част
U9,63cm КриБа . 137,70 cm
променлиЬа
част

Фиг. 3.39. Размери на кофражните платна при кота ±0,00 на комина

в - п а ш а жафраж; б - птрсш ев жофраж

121
 Вътрешен кофраж Външен кофра*
«Т/Ост

ка
те
ио
Г л
С иб
Фмг. 3.40. Хоразонтален разрез на кофражния пръстен при жота ± 0,00 на комина
УА Б

(2/3.90) са: за външния кофраж 2,61 ш и за вътрешния кофраж 2,43 ш. Установено е от

практиката, че получената с такива кофражни платна форма на съоръжението е най-
на

близка до проектната форма на пресечен конус.

Изгледи и хоризонтален разрез на кофражните калъпи са дадени на фнг. 3.39 и 3.40.
Кофражните платна се изработват от иглолистен материал I качество. Летвите за кофраж-
он

ната обшивка са с дебелина 3,0 cm. Те се изработват с трапецовидно напречно сеченве ■

са рендосани откъм бетона. Летвите се наковават върху 3 бр. кръжилия ребра (вж.
фнг. 3.39). Конзолният край на летвите отдолу се подпира в специално устроения зъб ва
долното платно. По този начин се получава добро изпълнение на фугата между съседнате
тр

платна. За поемане на хоризонталния натиск на бетонната смес срещуположните кофража!

платна се връзват с кофражна тел. Ребрата на съседните платна в един пръстен се съедвн!-
ват с дъсчени планки и гвоздеи.
12 Оратчерчване на кофражната обшивка
ек

Кофражната обшивка е натоварена с хоризонтален натисж от

бетонната смес (табл. 3.3) по схемата на фнг. 3.41 с = уН =
= 2S.0,7S = 18,75 kN/m^ и от изсипване на бетонната смес (табл. 3.2,
Ел

т. 7) - 4 kN/m’.
Изчислителните товари са - при изчисления по:
носеща способност = (18,75 + 4) 1,3 = 29,57 kN/m*;
деформации = 18,75 kN^l^.
Статическата схема на обшивката е непрекъсната греда.
Оразмеряване по носеща способност (при дебелина на кофраж­
ните летви А « 0,03 т ) (вж. табл. 3.9, т. 7):
А/ = 0,125^,/?<у^Л.И';
1.0,03»
0,125.29,57./J = 1,13.10М,4
Фиг. 3.41. Натовар­
ване на кофражна­ Оразмеряване по деформации:
та обшивка

122
 384 £ / 400 ’

2,13.18,75.^.12 1
------------------------•• — ; отжъдето /, - 0,77 m.
384.8300.10*.0.03> 400 ‘

Првето окончателно /, — 0,S5 m (вж. фнг. 3.39 ■ 3.41).

13. Оразмеряваме ма кофраямите ребм
Нкй-тежко е нжтовц>ено средното кодаажно ребро. Сьглосно схемата аа ф п ‘.3.41 от
хорнзонталана натнск на бетонната смес

ка
- -(6,875+ 18,75) (0,275 + 0,20) + 18,75.0,075 - 7,49 kN/m.

те
От нзсапването на бетонната смес 9^' * 4.0,55 — 2,2 kN/m.
Изчислителните товари са - при изчисление по:
носеща способност 9, - (7,49 + 2,2) 1,3 — 12,60 kN/m;

ио
деформации 9 , - 7,49 kN/m.
Оразмеряване на ребрата като прости греди (с /, - 149,63 сш ж 1,5 т ) по:
носеща способност -

Г л М ш 0,1259,/| < y.RbW;

С иб
0,125.12,60.1,5М0* = 1.13. ЮМ.4 W-,

W - 195 cm*;
УА Б

деформации -
на

384 E l 400
он

5.7.49.1,5*. 10» 1
------------------- - — ; / = 1549 cm«.
384.8500.10*/ 400
тр

Кофражните ребра се изпълняват от по 2 талпи 4/22 cm като кръжила, с миннмалиа

височина 13,5 cm (вж. фиг. 3.40). Тогава най-отслабеното сечение иа ребрата е 2 х 4/13,5 cm
с W ш 2АЗ cm* > 195 cm*. I =• 1640 cm* > 1549 cm* и > 108 cm*- Следователно приетите
ек

размери са достатъчни.
Проверка на ребрата за натоварване от едновременното действие на радиалния
товар по целия кофражен пръстен. В този случай външните ребра се натоварват иа опън, а
вътрешните иа — натиск:
Ел

= 12,60.3.81 = 48.0 kN;

- «аЛ, = 12.60.3,51 = 44.23 kN;

aN, 1.48.10*
48,98 cm* < < 108 cm*;
у„Я, 1.7.10*1.4

44.23.10*
= 44.77 cm* < < 108 cm* .
0.76.1.13.1.10*

където ф = 0,76 при А = 54.35.

123
 Следователно избраните сечения на кръжилата са достатъчни.
2. Изпълнение е пълзящ кофраж
При мнкретяите размери на разглеждания комин е целесъобразно използуването ва
пълзящ кофраж с радиално подвижни опорни рамки (р а зр аб о ш на БРВ „Промишлено
строителство ). Тази инсталация пълзящ кофраж се използува за изграждане на комин със
следните технически данни: = 11 т ; = Ч т ; дебелина на стените d - 50^ 16 cm;
наклон на тръбата t от 0 до 3 %. Коничната форма на съоръжението се осъществява чрез
придвижване на опорните рамки (с окачени к о ^аж н н платна) в радиално направленне,арн
което дължината на кофражния пръстен плавно се скъсява (синхронно с вертикалното
повдигане).
2.1. Устройство на кофражните платна
Кофражните платна са изпълнени със стоманена ламарина с дебелина 3 и 4 mm,
заварена върху укрепващи стоманени L- ■ С профили.

ка
Напречното свиване на кофражните пръстени се осъществява чрез взаимно приплъзм-
ве на съседните кофражни платна и етапно скъсяване на широчината им (фиг. 3.42).
Външният ко(|фажен пръстен се образува от два типа кофражни платна: неподввжнв
тип А (фиг. 3.43) (съставени от основна част ^4. и две допълнителни части и подвяжна

те
тяп £. Платната А, са окачени към опорните рамки. Платната F стъпват върху иепо-
движните платна (тип А) посредством ролки в горните хоризонтални ребра.
Вътрешните кофражни платна имат аналогично устройство и действие

ио
платна Д - Л, + 2Я, и подвижни тип Г). Вътрешните платна са с подходяща кривим.
Схема на платното Г, и начинът на стъпването и плъзгането му по неподвижното платао
са показани на фиг. 3.44.

Г л
С иб
вьншноподбиж„оплатноБ = б.
lAj=24 А.=60ст . у, «еподбижно платно
УА Б

' ' “ Л, + 2 А;
на

г
\
он
тр
ек
Ел

A ib n flV 3ft к о м в я и
Фиг. 3.42. Хоризонтален разрез на пьлзяш кофр

124
 A = 1080mm
A,
2iO 600 21.0 1-1

j
sГМ

ка
2Т

те
ио
Г л2-2
С иб
1080 mm

Фиг 3 43. План ва кофражно платно тип А

УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Б-Б
600 mm

Фиг. 3.44. Устройство ва подвижво кофражно платво тнп Г^

ш - обш П К б ш t - летж1л* U ip u u T S му с ае п о д и п о то жофражво платво; I - о б ш и т
ребра ша aouHBOTO ж офрало ■латво; 1 - обш ваи в ребра ва всводаяжлот! 1офранво олш >
J - рояжв; 4 - властжвчата вружвва; 5 я б - ограавчвтелв 125
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.45. Вертикален разрез на пълзящ кофраж с радналво подвнжнв опорнв рамка
I - п н ш м юфржж; 2 - птреш ев кофраж; 3 - м ртаж и яа c r o ln ; 4 - д ж и о м П1еда-жолвш; J - и д р ш л а ^ а i p it
3t и р п в л а о nouam ae; б - п д р и д п е а i p a i м хораюаталво дс1стме; Т а й - о р ю т а о п д в а греда; 9 -
рддашша греда; /0 в II - авсаша работаа платформа; 12 - а а а т о и устройство; 13 - о а о в в а работва платформа

2.2. Уетройствв ма носещата конструкция и подемната инсталация

Вертнжален разрез на пълзящия кофраж е показан на фнг. 3.45. Кофражните платна
са окачени към аертякалните стойки 3, които с хоризонталните г р ^ в 4 образуват
опорни (джакови) рамки, вертикално повдвгани от подемните крикове 5. Опорните рамка

126
3, 4 сл постамнн аодвижно върху радяалвнте стоманени греди 9. Последните заедно с
аръстеновидннте греди 7и 8 (нзаълнени от огънати [ - и х - п р о я л и ) образуват носещата
Еонструкциж. върху кожто се устройва основната работна олат<^рма 13.
При вертнжалното движение на кофража (от действието на ариковете 5) гредите-
колички 4 се придвижват синхронно по радиалните греди към оста на комина вследствие
на действието на криковете 6. В резултат се осъществява свиване на кофражния пръстен
едновременно с повдигането му. Промяна на д е^л и н ата на стените на тръбата се из­
вършва с внита 12.
Повдигането на пълзящия кофраж се извършва с 18 броя 6-тонни хидравлични крико­
ве, които пълзят по стоманени опорни пръти 032. План на конструкцията на кофража е
даден на фаг. 3.46.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фнг. 3.46. План на носещата конструкция на пълзящия кофраж

I ш 3 - пшшша ■ птреш ив BcnoAiBnB олатн*; 3 - дж ш ом греда-юлвчжж; 4 л 5 - ж а д р а и г а в жржюк ш
ек

■сртвжалю пощдвгие ■ жорязоятално сяяине; 6 л 7 - външня я жътрещян поджяжяя ксм^яжяя адятяа; В ~

ржботяа ялжт^рма; 9 - жоняя
Ел

Првмер 3.4. Изграждане на стоманобетонен комин с Н = 2S0 т ,

^тжж ° 25,40 т , Dain = 13,70 т и с наклони i от 4 до 1,8 %.
Целесъобразно е за такова съоръжение да се използува система пълзящ кофраж с
телескопични радиални греди (ферми). У нас се прилага инсталация от този тнп на швед­
ската фирма „Биг - Вик” със следната техническа характеристика : диаметри на тръбата
- 30 m и » 7,3 m; дебелина на стената d от 0,9 до 0,18 т ; изменение на дебелината
на стената - безстепенно непрекъснато; наклон на стената i до 30 %.
Устройството на тази система пълзящ кофраж е показано на фиг. 3.47. Основната
носеща конструкция се състои от радиални стоманени ферми 2, които се свързват в
централния опорен пръстен 1 (с диаметър 2,5 т ) . Фермите са съставени от отделни звена
на волтова връзка. Горният им край е на ниво горен ръб кофраж. Крайното външно звено
на всяка ферма е устроено да се приплъзва в специална обувка (кожух) 3, с което се
осъществява свиване (намаляване) на диаметъра на кофражния пръстен. Всяка обувка е свързана

127
 ка
те
ио
Г л
Фиг. 3.47. Пълзящ кофраж с телескопични радиални ферми
С иб
/ - опорен пръстев; 2 - ри яал и * фернв; 3 - южух; 4 - Z-обрииа грсдв; 5 - юфрахие оръстеяв; б - подемен ipii;
7 - стоманен опорен прът; 8 - етШжя на опорната рамка; 9 - механизъм за прнплъзаане на фермите; 10 - u i i и
придвннвале навътре на юфражннте платна; 11,12.13 - работни платформи
УА Б
на
он
тр
ек

\\
Ел

//
II \\

//
/7

Фиг. 3.48. Монтаж на инсталацията за пълзящ кофраж

а - монтаж на вуловнв кран; 6 - монтиране на радиалните ферми и опорните рамки; I - лебедка; 2 - бункера!
кофа голжма; 3 - малкн кофв; 4 - телфер; 5 - краноаа стрела е кука

128
кораво с пкпностенш греда 4 със специална Z-образва форма, наречена „лебедова шня”.
След U T O жрайното звено на фермата се прналъзне извън обувжата , то се демонтира
я изважда. Минималният възможен диаметър на кофражния пръстен се определя от
размера на централния пръстен, последното звено от радиалните ферми и долната част
на гредата 4.
На „лебедовите шии" на фермите са монтирани Стойките 8, с което се оформя
конструкцията на опорната (джаковата) рамка. На тази конструкция са закачени кофражни­
те пръстени 5 (външен и вътрешен) на пълзящия кофраж. Те се състоят от неподвижни
кофражни платна, окачени на опорната рамка, и подвижни кофражни платна, закрепени
съм неподвижните (вж. задача 3.13, т. 2.J). При скъсяването на радиалните фермн под­
вижните платна се приплъзват по неподвижните в се осъществява плавно скъсяване на
обиколката на кофражния пръстен.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 3.4в - продължение

ТСП О бор»!
129
 Вертикалното повдигане на нвсталацната се извършва с хвдравлячните крижове 6 (с
товароподемност 6 t), монтирани върху горвата част на лебедовата шия”. Тези крвЕом
се изкачват по стоманените опорни пръти 7 с 0 3 2 пш1. Синхронво с вертикалното повда-
гаве ва кофражвия пръстен с хорнзовталвв крвкове (с теглителна сила 30 kN) се задвижват
вивтовете 9 за свиване (скъсававе) ва радиалните ферми. Всяка раднална ферма има по I
крик за вертикално повдигане в 1 за радвалво сввване. Дебелввата ва стената се промен!
от механизъм 10, който пробутва в радиалво ваправление веподвижвите кофражни платна
На лебедовите ш нв” са окачевв също ввсящвте работни площадки 11,12 в 13, освгу-
рени с предпазни парапети в мрежв. Върху радвалните фермв се прави работен под,
който може да бъде по цялата вътрешва площ на съоръжението или пръстеновиден с
радиални пътеки до пентралввя кръг.
Монтирането на инсталацията започва с поставянето на цевтралввя пръстен с 4
кръстообразво разположевв фермв. Върху цевтралввя пръстев сгьпва ковсгрукцвата на
специалев кулов крав (фвг. 3.48). С тозв крав се подават в мовтврат оставалвте елемента
на ввсталацвята. Куловвят крав остава ва работвата платформа в се взползува за изкачва­

ка
не в подаване на материалите - бетонна смес в армвровка (фвг. 3.48 е).
Работвата платформа в тозв случай се състов от 24 радвалнв фермв в се задввжва с
24 подемни крика в 24 крвка за хорвзовтално действие. Максвмалввят брой ва радиалните

те
фермв прв свстема „Бвг-Ввк” е 36.
Прнмер 3.5. Охладителна кула с хиперболоиден мантел, височина
115 m и максимален диаметър долу 91,50 m се изгражда с катерещ се

ио
кофраж.
Катерещият ее кофраж (разработка ва КНИПИ „Промстройпроект”) има следната
техническа характервсгвка;

Г л
- максвмалев въвшен дваметър ва взпълвяваното съоръженве - 120 ш;
- минимален външен диаметър - 8 ш;
С иб
- минимален вътрешен диаметър - 3,2 ш;
- дебелвна на стената - от 1,0 до 0,14 ш;
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фвг. 3.49. Устройство ва кофражввя пръстен при катерещ се кофраж

а - хорвюатждн рирез; 6 - ребро-ODopi; « - 1 офр«жио алатио; I - рсбра-опорв; 2 -
о б ш я ш ва ребро-ооората; 3 - шпялка; 4 - дъраено юфражно платяо —■

130
 - максимален наклон на стената - 28 %;
- макснмална разлика между два наклона на стената - 2 %.
Катерещият се кофраж се състои от следните главни елементи: ребра-опори (стомане-
вв); дървени кофражни платна; катерещи се рамки; работни площадки.

Кофразчмият пръстен (с височина 1250 mm) се образува от ребра-опори и кофражни

алатва (фнг. 3.49). Ребра-опорите фиксират проектния радиус и дебелината на стената и
аоемат вертикалните и хоризонталните сили от катерещите се рамки. Срещуположните
ребра-опори се свързват с шпилки (преминаващи през втулки от PVC), разположени през
62S шш по височина. Кофражните платна оформят стената на съоръжението между ребра-
оаорите. Кофражните ребра се свързват срещуположно с кофражна тел за поемане хори-
зовталния натиск на ^топ н ата смес.

При изграждане на съоръжението се работи с 3 кофражни щ)ъстена по 12S0 mm,

юито последователно се монтират един върху друг. Промяната в обиколката на кофража

ка
се аостига чрез съответно изрязване на дървените кофражни платна. Максималната дължи­
на на кофражните платна е 2730 mm.

те
Катерещите се рамки имат височина 6000 mm и широчина 1750 mm. Те оформят
работни площадки на две нива, където се монтират готовите платна за работни платфор­
ми. Всяка рамка има усилена греда, към която са прикрепени подвижна и неподвижна

ио
Гспрямо гредата) количка и хидравличен цилиндър (фиг. 3.50). С винтов обтегач рамките се
фвксират за различен наклон на стените при запазване на работните площадки в хоризон-
тално направление.

Г л
Броят на кофражните платна в един пръстен п (равен на броя на рамките) ориентиро­
въчно се приема равен на максималния диаметър на съоръжението, закръглен на цяло
С иб
четно число. В конкретния случай п = 91,50 » 92 бр. Дължината на едно кофражно платно е
УА Б

nD 3,14.91,50
В = — - 0,55 = ------------ -- 0,55 = 2,57 т .
п 92
на

Прието е В = 2,60 m < 2,75 m.

он

Дървените кофражни платна се приплъзват към полите от стоманена ламарина на

ребра-опорите. При всяко повдигане в нова позиция дървените платна се скъсяват чрез
изрязване.
тр

Катерещите се рамки се захващат към ребра-опорите с водещи ролки и 2 храпови

механизми.
Всички товари при изграждане на съоръжението чрез рамките, ребра-опорите и
ек

свързващите щпилки се предават на изградената част от стените. Ето защо е необходимо

бетонът на 12-ия час да има якост, не по-малка от 2 МРа.
Ел

Монтирането на всеки следваш кофражен пръстен се извършва в следната последова­

телност:
- монтират се външните ребра-опори, като се свързват с ребра-опорите от долния
КЯЛЪП)
- с мерна лента се измерва външният радиус на съоръжението и всяка ребро- опора
се фиксира по него с помощта на специален винт;
- монтират се дървените платна между ребра-опорите от външния кофражен пръстен;
- монтират се вътрешните ребра-опори и се свързват към външните с шпилки и
втулки;
- монтира се армировката на пръстена;
- монтират се дървените кофражни платна от вътрешния пръстен.
След това може да започне бетонирането на пръстена.

131
 а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.S0. Вертикалев разрез на катерещ се кофраж

I - рсбро-опора; 2 - шпшпв; 3 - г л ш в греда н п тереш п а р а м о ; 4 - стока;
5 - ввнтоа обтегач; б ■ 7 - горяв ■ долна работна площади; в - удъ лан ел; 9 -
шабдоя la асртвкална армирона; 10 - опора-жолячжа; I I - а о д а а м а ооора-ю-
лвчжа; 12 - полвспаст с жуаа; И - каоровоаа мрежа; 14 - оросятслаа свстема

„Катеренето“ на кофража се извършва по схемите от фиг. 3.51, като се взпълвшт

следнит^ операции. Освобождават се връзките между ребра-опорите от най-долаи i
средВЦ||Пръстеи и подвижните колички се повдигат в крайно горно положение. Кофри
ните платна на най-долния пръстен се отлепват от бетона и от долната работна плоиш»
се почистват, изрязват и смазват с кофражно масло. Демонтират се и ребра-опорите. С
полнспастните механизми при върха на рамките кофражните платна и ребра-опорите а
повдигат и монтират в нова позиция (фиг. 3.S1 II) по описания по-горе ред. Отворите и
шпилки на ребра-опорите в стомано^тонната стена се запушват с пластмасови тапа

132
 РамЕвте се повдигат (^ а тер ат”) с помощта на хидравличните цилиндри, жато се
оанрат и направляват по ребра-опорите. Повдигането се извършва на груан от по 10
рамЕИ и на етапи с височина до 25 cm. При повдигането платната за работни площадки се
приплъзват взаимно. Цалата стъпка на едно катерене е 125 cm (фиг 3.51 ///). При катере­
нето рамките с неподвижните колички се повдигат нагоре, а подвижните колички остават
по местата си.
Външните и вътрешните рамки и работните площадки се обвиват с капронова мрежа
за осигуряване безопасност на труда. Под долните външни площадки се монтира оросител-
на внсталация.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн

Фиг. 3.51. Схеми за катеренето на кофр^да

/.// ш Ш - етвпв ■■ атеревето
ро

3.4. КОФРИРАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ В ТРАНСПОРТНОТО

кт

СТРОИТЕЛСТВО
Задача 3.14. Да се проектира кофрирането на мостовия стълб, даден
е

на фиг.3.52 а. Бетонната смес ще се подава с кран и кофа и ще се

Ел

уплътнява с потапящи се вибратори.

Решение
Кофражната повърхност на съоръжението се състои от прави и криви части. Целесъ­
образно е кофражната форма да се проектира от сглобяемо-разглобяеми платна, конто да
се използуват многократно при изграждането на такива стълбове. Прието е стълбът да се
изпълни на три пояса (етапа) с височина по 2,70 т . При това положение за всеки пояс са
необходими равнинни платна - тип А с дължина по 3,20 т , и платна с крива повърхност
тша Б. В ш Г (фиг. 3.52 б).
Равнинните кофражи с размери 320/270 cm е целесъобразно да бъдат изпълнени от
елементи на ЕК-комбиниран - 70 за стени (вж. задача 3.4), с обшивка от водоустойчив
шперплат.
Платната с крива повърхност поради малките радиуси на кривината (1,15-^0,81 т )
са с обшивка от иглолистни летви с дебелина 3 cm и широчина 3-^4 cm. Летвите се
аатоварват върху кръжилни ребра от иглолистни дъски - 2 х 4/18 cm. Кръжилните дъски
се изрязват по шаблон за съответния радиус и краищата им се разминават на 1/2 от
дължините. Устройството на кофражната форма е показано на фиг. 3.53.

133
 1130 cm

а
т ек
ио
320 320 320 Г115

Г л
С иб
Фиг. 3.S2. Кофрнране на мостов
стълб
а - разнерн ва стълба; б - а с м а la pasvieu*
ваяе аа жофрапатж форма по тяпоас олатва
УА Б

Кофражните ребра на всички платна се свързват помежду си. за да образуват сш

на

хорнзонтална затворена конструкция. (При бетонирането кръжилните ребра са натоварен

с радиален линейно разпределен товар, който предизвиква в кръжилата опънни сала).
Срещуположните кофражни • платна се стигат с шпилки и конуси както в пример II
(фиг. 3.3S). Гнездата на шпилките се запълват с циментно-пасъчен разтвор.
он

Кофражните платна за II и III поас се монтират с помощта на катерещо амс

(система ЕК), което се окачва с шпилки в горния ред конуси на изградения вече долн
пояс.
тр

Задача 3.15. Да се проектира кофрирането на стоманобетонни мос­

тови стълбове с височина от 20 до 60 т . Стълбовете са двуколонв!
ек

(двуделни), с вертикални стени и кутиеобразно сечение на всяка колона

с външни размери 3/3 m и дебелина на стените 25 cm.
Ел

Решение
При тези височини на стълбовете най-рацноиалио е да се приложи пълзящ кофраж
Вместо отделни опорни рамки се прави обща скара от стоманени греди от по 2 [-пр<^л1
за всяка колона, към която се окачват вертикалните стойки за повдигане на кофри»
(фиг. 3.54).
Кофражните платна имат вормално изпълнение (вж. фиг. 3.23 и 3.24) с дължна
съответно - външните 300 cm и вътрешните 250 cm. На кота горен ръб кофраж се ycTpoiu
работна платформа, а към нея се окачват висящи платформи. Кофражните форми за дкл
кутнеобразни колони-ое свързват помежду си с метални ферми, върху конто се орш
също работен под. Тук се устройва командният пулт - помпеният агрегат на хидравлячип
инсталация с автоматично устройство за повдигане на кофража. Кофражната система а
повдига с по 8 бр. хидравлични крикове за всяка колона, които пълзят по стомааеи
опорни пръти, разположени в бетонното сечение.

134
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.S3. Устройство на кофража

• - Ш1 гаед; 6 - юразоаталеа разрез; / - едроримсрно алатяо; 1 - кряаолаяеЖно платно; i -
шшида с аовуса; * - опорен ъ п л ; S - шпвлжа; в - гайка; 7 - болт; 8 - арисилно ребро; 9 -
обшвша от летви

135
 а
т ек
Фнг. 3.S3. Устройство на Еофража

ио
• - дета1л връпата между орааш ■ 1рвм>лаве1ва платва; I - едро-
раамерво одап о; 2 - жрвюлввейво ваатшо; 3 - шпалжа с к овуа; 4 -
оо<фсв u u ; 5 - шонлаа; б - гайжа; 7 - болт; 8 - жръжалво ребро; в -
I от летан

Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.S4. ПЪЛЗЯЩ кофраж за мостов стълб

а - плаа ва аофр■жввте елемсвтв; б - аертаилеи paapei

Пример 3.6. Кофрираме на монолитна стоманобетонна плоча на мост

с връхна носеща конструкция от сглобяеми двойно Т-образни главни греди
е показано на фиг. 3.5S.
Кофражните платна за плочата (с обшивка от водоустойчив шперплат и профилнраан
дървени ребра) се подпират ва греди от 2 [ 10, окачени с П-о 6разни скоби на стоманобе
тениите главни греди. Ко4ч>ажът на тротоарната конзола е подпрш с греди (също от 2
[ 10) към долните Х анш ове на главните греди.
Напречните замонолитващи стоманобетонни греди се кофрират с подпрени върх>
долните флаишове на главните греди странични платна и окачено за страниците ко^аж но дъно

136
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б

Фнг. 3.SS. Кофрнране на монолитна стоманобетонна

плоча на мост със сглобяеми главни греди
на

а - юфряршс ■( олочап; 6 - юфрвраие на т а р с ш а т а греда

Прамер 3.7. Кофриране на стоманобетонен сводов водосток е пока­

зано на фиг. 3.S6.
он

Кофражните нлатна
са изаълненв от стоманени
сръжилни ребра и платна
тр

от универсалния кофражен
комплест с широчина 250
шш и 50 т ш (наставки).
Вътрешните платна се
ек

свързват ставно при ключа

в се подпират долу с вин­
тови опори. Долният вът­
Ел

решен размер на съоръже-

внето се фиксира с винтов
обтегач. Външните кръжил­
ия форми горе се свързват
срещуположно, а долу се
подпират към терена.
Пр
1ри1 декофрираве вин­
товите опори на вътрешни­
те платна се отпускат, а об­
тегачът се скъсява, при кое­
то платната се отлепват от
бетона и на ходовите коле­
ла се изтеглят навън. Вън­
шните платна се демонти­
рат и преместват с кран. Фиг. 3.56. Кофриране на сводов водосток
I - iMmRB жръпла; 2 - птрешшя жръаала; S - гаятоа обтегач; 4 - о л а п а от
увааерсалея жофраа; } - нвсгаяжя; в - р а б с ^ я оътсжя

137
 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

БЕТОНОВИ РАБОТИ

4.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Бетоновите работи са сложен строителен процес със следните със­

а
тавни прости процеси: приготвяне на бетонна смес, транспортиране на
сместа до строителния обект, хоризонтален и вертикален транспорт на

ек
строителната площадка, подаване на бетЬнната смес в кофража, уплът­
няване на бетонната смес и грижи за бетона след полагането му.

т
При проектиране на технологията за извършване на бетоновите
работи трябва да се спазват следните принципи:

ио
а) поточно изпълнение на общия процес стоманобетонни работи
(кофражни, армировъчни и бетонови работи);
б) темпът на бетониране да съответствува на възможната кратноа

Г л
на употреба на кофражните комплекти;
С иб
в) бетонирането при зимни условия да се извършва по разработени
проекти, осигуряващи необходимите защитни мерки;
г) технологията на бетоновите работи да се проектира при комплек­
УА Б

сно механизиране на процесите, като комплектът от машини се избира

чрез технико-икономическо обосноваване за трудоемкост, продължител­
ност и себестойност.
на

Транспортните средства за бетонна смес се избират при спазване на

следните изисквания:
а) времето от забъркване на бетонната смес, транспортиране до
он

полагането й в кофража не трябва да надвишава времето до началото

на свързване на цимента;
б) средствата за транспорт да са съобразени с начина и средствата
тр

за подаване на бетонната смес в конструкцията;

в) да се осигурява необходимият часов приток на бетонна смес
съобразно с начина на бетониране' на конструкцията.
ек

Технологическият комплект^ от машини за подаване на бетонната

смес в конструкцията се определя според:
а) вида на сградата или съоръжението; размерите в план и макси-
Ел

малната височина;
б) необходимия часов приток на бетонна смес;
в) процесите и видовете работи, за които ще се ползува тази ком­
плексна механизация (кофриране, армиране, бетониране);
г) продължителността на използуване на комплекта машини на стро­
ителната площадка.
При оразмеряване на процеса за монолитно полагане на бетонната
смес се ползува формулата

S'
където Q, е часовият приток на бетонна смес, m^/h;

138
 h — дебелината на пласта при монолитно полагане на бетон­
ната смес, т ;
F - площта на отливан пласт; площта, в която не трябва да се
получи работна фуга, ш^;
/с - времето до началото на свързване на цимента в бетона, h;
to - необходимото време за приготвяне, доставяне к полагане
на една порция бетонна смес, h;
ЛГ= 0,8 н- 0,9 - коефициент на неравномерност в подаването на бетонната
смес.
Разликата = t е максималният промеждутък от време между
полагането на две съседни порции бетонна смес, / < 2,5 h.
За решаване на задачи по уплътняване на бетонни смеси чрез вибри­

а
ране се ползуват следните формули:

ек
Л = , mm; (4.2)

т
ио
A = , mm; (4.3)

Г л , mVh; (4.4)
С иб
*1 + *2

3600
УА Б

m^/h. (4.5)
*1 + *2
на

Параметрите в горните формули имат следните значения:

А - амплитуда на трептене на бетонните частици, mm;
Ai - амплитуда на трептене на бетонните частици непосредствено
он

до вибриращата част на вибратора (амплитуда на трептене

на повърхността на вибратора), mm;
Г1 - радиус на иглата на потапящия се вибратор, т ;
тр

Г2 - разстояние от оста на вибрационната игла до точка от бе­

тонната смес, за която се търси амплитудата А (радиус на
действие на вибратора), т ;
ек

е - основата на натуралния логаритъм;

Р - коефициент на затихване на амплитудата на трептеливото
движение на бетонната смес, с т "^ ;
Ел

GfO - кинетичен момент на повърхностния вибратор, Nm;

G, - тегло на вибратора, N;
- тегло на бетонната смес, приведена в трептеливо движение,
N;
- производителности съответно на потапящ се (иглен) и на
повърхностен вибратор, m^/h;
h - дебелина на бетонния пласт, който се уплътнява, т ;
Fj - работна площ на повърхностния вибратор, т ^
ti - продължителност на вибрирането на едно място, s;
/2 - време за преместване на вибратора от едно място на вибри­
ране на друго, S.

139
 4.2. БЕТОНИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ
Задача 4.1. За монолитно бетониране на фундаментна плоча на жи-
лищна сграда трябва да се осигури часов приток на бетонна смес =
= 24,30 m^/h. Да се подберат подходящи транспортни средства и да се
оразмери процесът. Транспортното разстояние е 6 km.
Решение
За бетонирането на фундаментната плоча ще се използува автобетонномпа (вж.
прнл. 4.6). Целесъобразно е транспортирането на бетонната смес от бетоносмесителнв!
цех до строителната площадЕа да се извърши с автобетоносмесители. От нрил. 4.2 е
избран автосмесител АМ - 4FH с работен обем на смесителя V » 4,0 ш^. За К » 4,0 ш\
= 0,9; АТ, ■= 0,8, v^p — 27 km/h, f. = 3 min, ^ = 8 min се определят часовата производв-

ка
телност на една трансаортна единица и необходнмивт брой смесители:
2.6
= 3+ . 60 + 8 = 31,61 Ш1П;

те
60
П = ------ .4.0.9.0.8 = 4,59 m^/h;

ио
31,61
24,30
N = ------ = 5,29 » 5 автобетоносмеснтеля.

Г л4,59
С иб
Задача 4.2. Към захарен завод ще се изграждат резервоари за скла­
диране на ш лама с размери 10,0 х 8,0 ж 6,50 m и дебелина на стените
0,25 m (фиг.4.1). Кофрират се едновременно две клетки и се бетонират
УА Б

монолитно. Да се подберат подходящи начини и средства за подаване

на бетонната смес в конструкцията, ако часовият приток е 3,5 m^h. Да
се начертае технологическа схема на бетонирането.
на

Решение
1. Анализ на конструкцията и процесите
он

Като се имат предвид размерите на съоръжението и условието за монолитно бетони­

ране, подходящо е и ще се използува едроразмерен кофраж - ъглови и прави платна с ви­
сочина, равна на височината на съоръжението. За преместването на тези платна ше е не­
обходима подемна механизация (мавсималното тегло на едно кофражно платно
тр

Армирането ще се извърши с армировъчни мрежи - те също трябва да се подават с

кран (тежки са за ръчен монтаж). Размерите на резервоара са подходящи за подаване ва
бетонната смес с автомобилен кран и кофи. Часовият приток на бетон е сравнително ма.1Ъ1.
2. Избор на подходящи машини и технологически средства
ек

Избира се бетонната смес да се подава със завъртваема кофа с обем И = I (вж.

прнл. 4.3). Максималвото и тегло - е 2,9 t. Автомобилният кран за извършване на
кофражните, армировъчните и бетоновите работи се избира по технически параметри
Ел

съобразно с методиката, изложена в гл.5. Товароподемността му се определя от израза

е , р > т а х ( < 7„ ф „ (4.6.)
Като се вземат предвид и параметрите на резервоарите, се определят:
min g,p = 2,9 t, min > 17,0 m, min ^ 6,0 m и rain > 11,0 m.
Избран e пневмоколесен кран КС-5363 c / = 20,0 m, който за конкретния случай
при е,р = 2.9 t има = 16,0 m и Л„р = 12,5 to.
Целесъобразно е да се използува хидравличен бункер като временен „склад” на
бетонната смес - ще поема сместа от транспортните средства и от него ше се пълнят
кофите за подаване на бетонната смес в кофража. Избран е хидравличен бункер ХБ-2,3
(вж. прнл. 4.4).
3. Технологическата схема за подаване на бетонната смес в кофража е показана на
фиг. 4.1.

140
 ка
те
ио
Г л
С иб
A- A
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 4.1. Технологическа схема за бетониране на резервоар

е - в л м ; 6 - р а з р и ; I - жоистружщи h i съорън ен ясто; : - автом обялен сран К С -5363 с - 20.0 т ; J -
1 офи )• оггов; 4 - яядратлячея бушер

141
 Позициите на жрана са уточнени тажа, че да може от едно положение да се подава
бетонна смес в една клетжа.

Задача 4.3. Към „Мелничен комбинат" се изгражда батерия от шест

силоза с диаметър D = 14,0 m и височина Н = 20,0 ш (фиг. 4.2). Да се
подберат подходящи начини'ta средства за подаване на бетонната смес в
кофража. Да' се начертае технологическата схема за бетонирането.

ка
Ос. на -tuMempufl

те
ио
Г л 2 3
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 4.2. Технологическа схема за бетониране на батерия силози

/ - жулов жран М С К -5 -2 0 ; 2 ~ жофи за бетон; i - автосамосвдл

142
 Реше в в е
1. Анализ на конструкцията и процесите
Силози от подобен внд най-често се изграждат с пълзаш кофраж, жато се пълзят
всички наведвъж. Като се има предвид скоростта на бетониране v = 12 16 cm/h, часовият
орвток на бетонна смес ще бъде С , > 9,5 12,70 m^/h.
Целесъобразно е за подаването на армировката и бетонната смес да се използува
кулов кран (или два) с подходящи параметри.
2. Избор на подходящи машини и технологически средства за бетониране
Бетонната смес ще се подава със завъртваема кофа с вместимост V = 1 Необходи­
мата минимална товароподемност на крана ще бъде minQ > 3 t (както в задача 4.2).
Като се имат предвид размерите на силозната батерия (D = 14,0 т я Н = 20,0 ш),
необходимите параметри на куловия кран ще бъдат:
^ (4.7)

ка
жр > ^ + *Е0фа + *.»жс •
където Ь е обсегът на крана (хоризонталната проекция на стрелата на крана), т; D -

те
дваметърът на силоза, ш, г, - миннмалното отстояние на крана от съоръжението с оглед
безопасна работа при въртенето му (обикновено г, = 3,5 ч- 6 m в зависимост от местополо­
жението на контратежестите) т, d - височината на повдигане на кофата над кофража, ш;
Н - височината на силозите, т ; са височините съответно на кофата и на

ио
окачващите я въжета;
\ р > 14,0 + 5,0 = 19,0 ш;

Г л
А„р > 20,0 -I- 1,0 -(- 2,61 -I- 2,0 = 25,61 т .
С иб
Избран е кулов кран МСК5-20 [18] с minb,p = 10,0 m и maxA, ,р = 38,0 m;
max А,р = 20,0 m и minA^ ^р = 26,0 m и g,p = 5,0 t.
Силозната батерия ще се обслужва от два кулови крана МСК 5-20, разположени от
УА Б

двете страни.
Технологическата схема за бетониране на конструкцията е показана на фиг. 4.2.
Задача 4.4. Да се подберат подходящи начини и средства за бетони­
на

ране на подовите етажни плочи за промишлената сграда, дадена на

фиг. 4.3. Да се начертае технологическа схема за изпълнение на бетоно­
вите работи.
он

Решение
1. Анализ на конструкцията и процесите
тр

Етажните плочи на промишлената сграда са касетирани и се изпълняват с кофражни

маси. Общото количество на бетона в плочата е 224,45 т^. Максималната височина на
сградата е 10,80 ш (вж. фиг. 4.3). При монолитно бетониране на конструкцията се получава
> 32 m^/h. Целесъобразно е бетонирането да се извърши с авто^тонпомпа.
ек

2. Избор на подходящи средства за бетониране

Като се имат предвид размерите на сградата, може да се избере автобетоипомпа
SCHWING, тнп BPL-601 HD (вж. прил. 4.6 и 4.7) с производителност 66 m^/h и разпредели­
Ел

телна стрела KVM 31.

Бетонпомпите работят с коефициент за използване по време = 0,6-=-0,65, опре­
делян главно от възможността за доставяне и полагане на бетонната смес. Реалната
часова производителност на избраната бетонпомпа ще бъде
Q = 66.0,6 = 39,6 mVh > 32 m^/h.
Технологическата схема за бетониране на конструкцията е показана на фиг. 4.3.

. Задача 4.5. Да се подберат рационален начин и средства за бетони­

рането на етажните плочи на поликлиника. План и разрез на същите са
дадени на фиг. 4.4. Плочите са с дебелина 0,28 т . Да се начертае
технологическа схема за бетонирането на конструкцията.
Решение
I. Анализ^на конструкцията и процесите

143
 о
см
Е

о
о>

а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фвг. 4.3. Технологическа схема за бетониране на етажните плочи иа промишлена

сграда
а - олш; б - ршрсз; I - ■ггобетояпомш SCHWING BPL-60I HD; 2 - автобетопосмсанел; 3 - оаорй и
■■тобетовпомаата

Сградата се изпълнява с едроразмерен кофраж за стени и плочи - с кофражни waci

Площта на кофражната плоча е 1768,60 т ‘, а количеството на бетона 49S.20 т л Максими
ната височина на сградата е 39,52 т . При монолитното бетониране на плочата по щ.ип

144
 ка
те
ио
Г л
С иб
Фиг. 4.4. Технологическа схема за бетониране на етажните
плочи на поликлиника
УА Б

а - алАв; 1 - стадвоварм бетояоомпа Sletter-BP-80; 2 ~ aiToGeTonocMccaTVA;

3 - жорвзолталев бетовооровод; 4 - вертвкалев бетонооровод; 5 - укрепмве вв
бетовопровода в стомавобстолвата асавсьоряа шажта; 6 - ооорва жовструпвв
вв жадравдвчвата разоределвтелна стрела; 7 - хвдравлячла разпределвтелва
на

стрела

в шврочвна 43,20 ш н ивица А, = 6 m по (4.1) се получава = 37,9 m^/h. Целесъобразно е

он

бетонирането да се извърши с бетонпомпа.

2. Определяне на параметрите на технологическите средства
От прил. 4.7 се вижда, че автобетонпомпите са с ограничени възможности за подаване
на бетонната смес и са подходящи за сгради с височина S - 6 етажа. Тук ще бъде
тр

целесъобразно да се използува стационарна бетонпомпа. За уточняване вида на бетон-

помпата е необходимо да се определи максималното разстояние, на което може да
подава бетонна смес:
ек

(4.9)
където е макснмалната допустима дължина за транспортиране на бетонна смес с
Ел

дадена бетонпомпа по технически данни, т ; - дължината на хоризонталния участък,

т; L, - дължината на вертикалния участък; at - коефициент за увеличено налягане във
вертикалния участък (а = 4 ^ 8); - условната дължина за кривите в тръбопровода
(като на 10° = 1 m хоризонтална дължина), т .
Избрана е стационарна бетонпомпа BP-SSO HDD с Я = 60 m ^h н Р = 7,0 МРа
(вж. прил. 4.9):

L = 33 + 32+ 46,08.5 +0,1 (1.90"+ 2.65°+ 1.35°) = 321 <400 т .

Реалната производителност ще се получи, като се отчете използуването й по време:
П = 0,65.60 = 39 m^/h.
Следователно тази бетонпомпа ще може да се използува за подаване на бетонната
смес в етажните плочи.
Технологическата схема за бетониране на конструкцията е показана на фиг. 4.4.

10. ТСП Сборааж 145

 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фиг. 4.4 — продължеше

Задача 4.6. Показаната на фиг. 4.S фундаментна плоча с височина
ек

1,20 m трябва да се бетонира монолитно, без работни фуги. Бетонът е

клас B1S с консистенция на сместа 5 = 10 cm. Да се определи часовият
приток на бетонна смес н се състави технологическа схема за монолитно
Ел

полагане на бетона.
Решение
I вариант - бетонната смес се полага на цели хоризонтални пластове
Дебелината на пластовете се приема 0,40 - 0,43 ш, като се има предвид, че уплътнава-
нето ще се извърпш с иглени (потапящи се) вибратори. За посочения клас ^ т о н циментът
е ЦМ 25 с ig ш* 3,5 h, », = 45 ч- 60 min; тогава t = i^~ Ig = 2,5 h.
Общият обем на бетона във фундаментната плоча е V = 516 Площта на отлнвнн!
пласт ще бъде F = 430,2 (вж. фиг.4.5). Тогава по (4.1)
430,2.0,40
76,48 m^/h.
2,5.0,9
Такова количество бетонна смес трудно се осигурява на строителната площади,
както и трудно се полага в конструкцията.
/ / вариант - бетонната смес се полага на стъпаловидни пластове
Средната щнрочина на плочата е Ь = 13,0 т . Ако се приеме b^ = = 3,3 ш,

146
 2,80 , 5,15 , 12,75 _l5,15_i 2.80
■■Г ' Г 1 1
п шггтпти— .

ка
те
ио
Г л
С иб
Фвг. 4.5. Монолитно бетониране на фундаментна алоча
а - Ш1Ш; 6 - ршзрп

тогава - 13.3,5 - 45,5 т>; I f , = 136,5 ш»;

УА а Б

136,5.0,40
е ,> 24,30 m^/h.
2,5.0,9
Приема се бетонната смес да се полага на стъпаловидни пластове.
нн

Технологическа схема за полагане на бетонната смес на стъпаловидни пласове за

фундаментната плоча е дадена на фиг. 4.5.
Задача 4.7. Да се определи часовият приток на бетонна смес при бето­
ро

ниране на етажна плоча от жилищна сграда, изпълнявана с едроразмерен

ко^аж (фиг. 4.6). Да се начертае технологическа схема за полагане на бетона.
е кт
Ел

27,66 ь
1| j b,= 3.30 _ j^ = / . . 3 0 m ^

Фиг. 4.6. Монолитно бетониране на етажна плоча

■ - плш; 6 - p u p e i
147
 Решенве
Етажните плоча са с размери в план 27,66 х 16^90 т и с дебелина 0.18 ш; ^ - 417,И
т*. Количеството на бетона в една плоча е 75,23 ш^.
Плочите ше се отливат наведнъж но цялата дебелина. Ще се напредва по
повърхност - т.е. F — 0,18 . у /2 .16,90 = 4,30 т*. В смисъла на А в (4.1) ще бъде широчищ
bi на ивицата, жожто се отлива (вж. фнг.4.6), или
Л, = А - 3,30 т ;

При този часов притож ше се осигури монолитио бетониране на жонстружцижта.

Технологичесжата схема за полагане на бетонната смес в етажната плоча е дадеш в

а
фнг. 4.6.

ек
Задача 4.8. Предвидено е показаната на фнг. 4.7 а черупкова юва-
рукция (конична черупка) да се бетонира монолитио. Да се сьстш
технологическа схема за полагането на бетонната смес.

т
ио
Г л
+11.10
С иб
УА Б
на
он
тр

I Гr 1
ек

\ш \ ~3.q Ж Г^.о ^ J
I
. 10-0 r
Ел

L 15pm J 12,5 m — •

Фнг. 4.7. Монолитио бетоннрше на черупкова конструкция

а - р а зр а; 6 - алш ; ■ - детайл аа пръстсва

Решение
I. За черунковата част
Поради осоОуння характер на черупковата конструкциа моволитното полагане ше ос
осъществи на к11№ентрнчня пръстени. Черупката ще се бетонира наведнъж по цалап ■
дебелина d, за (4.1) f ше бъде повърхнината между два аоследователне положени ковпа- 1
трнчнн пръстена, а А ще бъде широчината Ь на пръстена (вж. фнг. 4.7 б).
Прието I пръстен да се бетонира с пшрочнна bi — 2,3 m.

148
 3* II пръстен A, - 2,5 m; F - 2 я(Л -А ,)|/ - 2я(15-2,5)0,12 - 9,42 m*;

3a III пръстен A, - 3.0 m; F - 2 * (Jl-ft,-* ,)< / - 2*(15-2,5-2,5)0,12 - 7,54 m*;

4i
_ _ 10,05 m»/h.
' 2.5.0,9
3a IV пръстен - 3,0 m; F - 2*(Л -А ,-А ,-А ,)«/ - 2ir(15-2.5-2,5-3,0)0,12 - 5,28 m»;
5,28.3,0
e , ----------- --- 7,04 m*/h.

а
a 2,5.0,9
I

ек
3a V пръстен A, 4,0 m - ще ce бетонира наведнъж,
, F - 2 я(Л - 6 , - A, - * 3- AJrf - 3,04 m»;

т
3,05.4

ио
Прието б , — 10,47 m*/h, което осигурява монолитио бетониране за всички пръстени.
2. За я/четена

Г л
Общата височина на пръстена е 0,70 ш, като най-горните 5 - 6 cm се бетонират
едновременно с черупката. Целесъобразно е пръстенът да ое бетонира на два пласта с
С иб
■асочина А > 0,32 т :
^ 2.3,14(15 - 0,15).0,30.0,32 ...............
--------------- ----------------------- ■
УА Б
на

4.3. УПЛЪТНЯВАНЕ НА БЕТОШАТА СМЕС

Задача 4.9. За показаната *на фиг. 4.8 а монолитна стоманобетонна
он

греда да се проектира уплътняването на бетонната смес чрез вибриране

при следните условия: консистенция на бетонната смес j = 1 4 cm,
часов приток на бетонна смес 4,28 m^/h. Да се начертаят технологически
схеми на процеса.
тр

Решение
I. Определяне радиуса на действие на вибратора
ек

Бетонната смес в гредата ше се уплътнява с потапящ се вибратор. Избран е вибратор

ВППГ-50 (прил. 4.10) с 2л, - 50 mm. / - 415 mm, f = 250 Hz (15 000 s~ '), - 0,40 mm.
Or прил. 4.14 H 4.15 3 a j - l - ^ 4 c m n / - 2 5 0 H z c e отчитат; fi - 0,055 cm ~';
Ел

- 0,013 mm; r, - 25 40 cm, прието r , = 25 cm.

Тогава от (4.2) следва

/0.025
A - 0,40 / е - 0.055№.25 - о.о») ^ q ,2 7

Тъй като А > А ^ ^ „ »= 0,013 mm, може да ое приеме радиус на действие на вибратора
'j = 0,25 cm.
Широчината на гредата е А = 45 cm, 2г, = 50 cm, височината й е Л = Ю cm, а
2/ ~ 830 0Ш1, целесъобразно е гредата да ое уплътнява на два пласта при два реда бодове
аа вибратора.
2. Работни схема на уплътняването
Бодовете при вибриране ще бъдат на разстояние R = 1,5г, - 25.1,5 - 37,5 cm ; дебе-
лната на уплътнявания пласт ще бъде h - 0,9/ » 0,9.41,5 = 37,35 cm ~ 37 cm.
Работна а е м а на уплътняването на бетонната смес с вибриране е п п к ч я и на фиг. 4.8 6.
/

149
 ка
те
Фиг. 4.8. Уплътняване на бетонна смес с иглен вибратор
а - м р тп а л е а рирет ш гредатв; в - плшя ш г р е д т в риположенве ■■ бодокте

ио
3. Определяне нуждата от вибратори
Производителността на вибратора се определя по (4.4):

Г л
■ 3600
Я , = 2 г^Л--------, m*/h,
/, + /,
С иб
където = 10 s; от прил. 4.15 I, - (25-=-40)ДГо = 35у = 35.0,9 - 31,5 s;
УА Б

3600
Я , = 2.0,25*. 0,37 = 4,01 m^/h.
31,5+10
на

е, 4,28
Броят на вибраторите е N, = — ------- = 1,07 бр.
Я, 4,01
он

Ще бъдат необходими два вибратора ВППГ-50.

Задача 4.10. За бетонирането на етажна плоча от жнлнщна сграда,
изпълнявана с ЕК (фиг. 4.9 а), да се състави работна схема за уплътнява­
тр

не на бетонната смес чрез вибриране и да се определи нуждата от

вибратори. Бетонната смес е с консистенция ^ = 6 cm, а часовият приток
е е , = 6,31 m ^h.
ек

Решение
Ел

Етажните плочи са с дебелина d = 0,16 m и е подходящо бетонната смес да се

уплътнява с повърхностни вибратори.
Избран е вибратор ВТ-0,75 (прил. 4.11) с / = 4 7 Hz, С,в = 0,48 N.m, С, = 440 N я
= 0,24 . е .
1. Определяне дълбочината на действие на вибратора
Gв
Използува се (4.3): А = ---------- От прил. 4.14 и 4.15 за = 0,06 cm от горната
^ш + ^б
формула следва
G.e 0,48.100
- 440 = 360 N.
0,06
Теглото на бетонната смес може да се изрази и така:
360
откъдето 0,0625 m.
0,24 . 24 000

150
 а
т ек
Фшг. 4.9. Уплътняване на бетонна смес с повърхностен

ио
вибратор
л - paspes нж ггаж и та плочв; б - шлшм на ал о и та в т е а о л о ш с ш ежемш
шш ушгътномето

d d 16

Г л
ОбнЕновено-----— 0,40 ^ 0,65. Т у к ------ =■------
6,25
2,56.
С иб
Тозн вибратор не е подходящ за уплътняване на плоча с дебелина 16 cm. Необходимо
е да се избере вибратор с по-висока честота на трептенията.
Избира се вибратор ВВ-0,75 с / > 140 Hz; G.0 - 0,48 N.m, (7, 400 N, F , 0,36
УА Б

От прнл. 4.14 з а / - 140 Hz = 0,014 cm:

CeG 0,48.100
на

C, ^ - G., - - . . . -400 = 3029 N ;

3029
он

0,351 m;
f„Pg 0,36.24000
d 16
тр

= 0,456.
A .. 35,1
Следователно уплътняването ще се извърши в един слой при нормална за случая
ек

ължнтелност на вибрирането в един пункт. Работната схема е показана на фиг. 4.9 б.

2. Определяне на нуждата от вибратори
Производителността на повърхностния вибратор се определя по (4.5) н прнл. 4.15:
Ел

3600 3600
Я . - F „ d ----------- 0,36.0,16 5,93 m"/h.
25 + 10

Необходимият брой вибратори е лг = ^ = = 1,06 бр.

5,93
Приети са два броя вибратори ВВ-0,75.

4.4. БЕТШ И РА Н Е ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

За проектиране на бетонирането при зимни условия по метода „Тер­
мос” се използуват следните формули:
, а .Д + /.С „ ) 0 .8 4 + 4.18/.„„Д
(4.10)
“ Щ + - С , ) 0 ,М + 4 Л %В '
151
 ^ ( o .9 5 r ,- o ia ,
1 + 0 ,5 8 1 5 , ’ ^

^ 1,03 +0.181 J^, + 0 , 0 0 ^ ’

. . . = ( 1 ^ 0 , 1 0 ( 1 ^ 0,06^ ^ ^
0,03 Л /„ - — ^ + 3,15
• Л-“ •■•

а
2500(/б,- / J + £1^
*■ - 3 . 6 J l / . . Z , ( , . „ - r J ’ • <' "<

ек
а : . , -------------- L -------- . У/Ц т ^.-С ); (4.15)

т
0,043 + Х ^ + Л „

ио
Г л М„ = | , т - ^ (4.16)
С иб
Означенията в тези формули са:
tg - температурата на бетонната смес при приготвянето й, *С;
УА Б

^ц> ^п> ^шод ~ температурата съответно на цимента, пълнителите н во­

дата при подаването им за приготвяне на бетонната
смес, "С;
на

Ц, G„, В - количествата на цимента, пълнителите и водата, влагани

при приготовлението на бетонната смес, kg/m^;
^бср ~ средната температура на бетонната смес за времето от
он

полагането до изстиването й до °С;

Г, - изстиването на бетонната смес при различните техноло­
гически операции за изсипването, транспортирането и
тр

полагането й в кофража, °С;

/„ - температурата на външния въздух, °С;
6i - степента на изстиване на бетонната смес, *С, при извърш­
ек

ване на 1-тата работна операция за температурен пад 1

Л/„ - повърхностният модул на конструктивния елемент, ш ^
Ел

/g, - началната температура на бетонната смес при полагането

й в кофража, °С;
г - термичното съпротивление на топлозащитата, (m^.”C)/W;
е - съдържанието на ускоряващи химически добавки в бетона
в % от Ц\
^■(^пр) ~ коефициент на топлопредаване на топлозащитата,
W/(m*.“C), (н - необходим, пр - проектен);
- температурата на бетона в края на термосния период,
Е - екзотермичната топлина на цимента, kJ/kg;
а - коефициент, отразяващ влиянието на вятъра;
Р - коефициент, зависещ от вида на топлозащитата;
Z , - продължителността на изстиването на бетона от /д. до h;
</, - дебелината на /-тия пласт на топлозащитата, т ;

152
 Xi - коефициент на топлопроводност на материала на i-тня
пласт от топлозащитата, W/(m.®C);
х„-0,15-0,19- термичното съпротивление на въздушен слой с дебелина
от 2 до 30 cm, (m*."C)/W;
I S - повърхнината на охлаждане (изстиване) на елемента, т ^ ;
V - обемът на бетона в елемента, т ’.

Задача 4.11. Единичните фундаменти на едноетажната промишлена

сграда ще се бетонират при зимни условия - = -8 (фиг. 4.10).
Бетонната смес се доставя с автобетоновози от ^ т о н о в център на раз­
стояние 3 кш. Да се проектира бетониране при зимни условия по метода
„Термос” при следните производствени условия: бетон клас В7,5; w =

ка
= I = 0,60; I f = 200 kg/m^ Л , = 40 MPa; G„ = 1950 kg/m ^ = 4 MPa;

те
t. + 5 »C. / , = + 5

ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро

Ф|г. 4.10. Проектиране на знмно бетониране - метод „Термос”

• - pupes ■■ фтждшешта; 6 - d ju c to k тоолои км ап» жъм коф рапото ал ап о ; I - кофражм обаш иа от дм>
2,] сп; 2 - дюшепа от иааераляа аата S cm; J - дърассааалашсств плосжосп 5 mm
кт

Решение
I. Определяне температурата на бетонната смес
е

Приема ое да се приготви топла бетонна смес, като се загрее водата до 80 "С;

Ел

В = м/Ц= 0,60.200 = 120 kg/m>.

По (4.10) температурата на бетонната смес при приготването и е
(t,Z y + I.G ,)0 .8 4 + 4 . 1 8 ( 5 . 2 0 0 + 5.1950) 0,84 + 4,18.80.120
= 21,3» 21 “С.
(2( + 0,)0.84 + 4.18Л (200+ 1950)0,84 + 4,18.120
Загубите на температурата от транспортиране иполагане на бетонната смес се
определат по (4.11). От прил. 4.21 за ZS, се получава;
- изсипване ва бетонната смес в транспортното средство - 0,03
- хоризонтален транспорт на 3 кш - 3 . 0,05 = 0,15
- изсипване от самосвал в кофа - 0,018
- престооане в кофа - 0,10
- подаване с кран в кофража - 0,01
- полагане на бетонната смес в кофража - 0,006
Еа, = 0,314 1C

1S3
 ■ 1+ 0 ,S 8 £ « , 1+0,58.0.314
2. Определяне средната температура на бетона прв отлежаването А

'б . = = 0,95.21-7,42 = 12,53 » 13 »С;

S
V'

ка
за 1 стъпжа - открита е само горната повърхност:
2,80.2,50

те
М. - — --------- 2,5 т - ‘ ;
" 2,80.2,50.0,40
за II стъпка - открити са горната повърхност и страниците (приема се, че само

ио
кофражът не е достатъчна изолация):
2,1.1,70 + 2.2,10.0,40 + 2.1,70.0,40
М„ = ---------------------------------------------- = 4,68 т “ ‘ ;

Г л 2,10.1,70.0,40
С иб
1,20.0,90 + 2.1,20.0.40 + 2.0,90.0,40
за III стъпка ^ ^ ^ ^ = 6,39 т - ;
1,2.0,90.0,40
УА Б

13
/« _ = ------------------------------------ = 6,65 °С (за I стъпка).
1,03 + 0,181.4.68 + 0,006.13
на

3. Определяне на необходимото топлопредаване на топлоизолацията (за II стъша)

2500(/fi,-»J +£Z^
По (4.14) К . ---------- * ------------------ . W/(m^"C).
он

3.6A/.«Z.(/6^-/„)
Отделните параметри имат следните стойности: 1^^ = 13 °С; /, = 0 °С; = 200 kg/m*;
тр

Лд = 40 МРа - от прил. 4.22 за /g^p = 5 “С: Л,р = 4 МРа = 40% Лд2,, Z , - 193 h (след
интерполация); от йрил. 4.17 Е = 233 kJ/kg; от прил. 4.18 а = 1,15(1,20) - за гораап
повърхност.
ек

2500.13 +.233.200
За откритата повърхност К . = ----------------------------------- = 1,31 W/(m*.®C).
■ 3.6.5,27.1.15.193(6,30 + 8)
Ел

•
2500.13 + 233.200
За страничните повърхности К , = --------------------------------- = 1,26 W/(m*.*C).
" 3,6.5,27.1,20.193(6,3 + 8)

4. Проектиране на топлозащитата
За кофрираните странични повърхности топлоизолацията ще се прикрепя към кофра­
жа. За откритите повърхности топлоизолацията ще ляга върху бетонната повърхност.
- За страничните повърхности се приема топлоизолацията да се състои от кофражва
обшивка 2,5 cm; минерална вата 5 cm в полиетиленови дющеци, дървесновлакиестя
плоскости 5 mm.

По (4.15) Л:„р = ----------- ^ -------- . W/(m»."C).

0,043 + 1 - ' + Л „

1S4
 От оржл. 4.19 fi “ 1,60; за приетите пластове топлоизолация от прил. 4.20 се отчитат
пответвате Xfi

К ,. ш ---------------- ---- --------------- = 1,249 < 1,26 W/(m».*C),

0,025 0,05 0.005
0.043 + ------ + -------+ -------
0,17 0,049 0,07
< ДГ,, т.е. т а и предвидената тоалозашита осигурява термосво отлежаване и
получайие ш веобходямата жрайна яжост.
- За откритата яовъртост се приема топлоизолацията да бъде 5 cm минерална
■ата в полиетвлевовн дюшеци. От прил. 4Л9 fi ^ 1,20;
1,20
--------------^ = 1,129 < 1,31 W/(m».“C),
0,043 +

ка
0,049
АГ,р < ЛГ, - с това се удовлетворяват условията за термосно втвърдяване на бетона.

те
Изолацаятя жъм яофража и откритата повърхност е дадена на фиг. 4.10 б.

ио
4.5. УСКОРЕНО ВТВЪРДЯВАНЕ НА БЕТОНА

Г л
4.5.1. УСКОРЕНО ВТВЪРДЯВАНЕ ЧРЕЗ ТОПЛИННА ОБРАБОТКА НА Б Е Т Ш А
С иб
О разм еряването на процеса се извърш ва в следната последовател-
ност: определяне на повърхностния м одул на конструкцията Л/„, избор
на подходящ реж им за топлинна обработка; определяне на разходите
УА Б

на топлина, определяне м ощ ността н броя на топлонзточннците.

П ри оразм еряването на процеса се използуват следните формули:
на

^6 = kJ: (4 -1 7 )

+ 335 kJ; (4.18)

он

д, = kJ; (4.19)
тр

= X 6 F ^ K , ^ a ( t „ - t „ ) Z „ , k J; (4.20)

q, = kJ; (4.21)
ек
Ел

= л И х ’

Участвуващите в тези формули параметри са:

Яш^ - разходите на топлина за загряване съответно на
бетона, кофража и топлозащитата, KJ;
У6* К» К ~ обемите на бетона, кофража и топлозащитата, т^;
р^, и - плътностите съответно на бетона, кофража и топ­
лозащитата, kgyte^;
^б> ^т ~ специфичните топлинни капацитети съответно на
бетона, кофража и топлозащитата, kJ/(kg.“C);
tgm, ~ началните температури съответно на бетона, коф-

155
 ража и топлозащитата, “С;
- изотермичната температура на нагряването, ®С;
0) - влажността на кофража, %;
Я„ - загубите на топлина вследствие на топлоотделя-
нето през тдплозащитата по време на режима, kJ;
- повърхността, през която се извършва топлоотде-
лянето, т ^ ;
-op - коефициент на топлопредаване на топлозащитата,
W/(m^.“C) (определя се по формула 4.15);
а = 1,3 - поправъчен коефициент;
Z „ - продължителността на активната част от режима
(времето, през което се подава топлина), h;

ка
- температурата на външния въздух, “С;
- екзотермичната топлина, отделяна при втвърдява­
нето на бетонната смес, kJ/m^;

те
a | = 8,6=0,S0-r 0,75 - коефициенти, които зависят от вида на цимента и
продължителността на топлинна обработка;
iZg - Марката на цимента;

ио
Ц - количеството на цимента, kg/m^ бетон;
N, - броят на необходимите въздухонагреватели, бр.;
0^ - общият разход на топлина за единица време или

Г л
единица продукция, kJ;
С иб
A’p = 1,1 н- 1,3 - коефициент на запасяване;
П - техническата производителност (топлинна мощност)
на избрания тип въздухонагревател, kJ/h;
- коефициенти за използуване на въздухонагревателя
УА Б

съответно по време { К , = 0,85 -н 0,90) и по произ­

водителност (АГд = 0,80 0,85).
на

Задача 4.12. Да се проектира технологията на зимно бетониране

чрез ускорено втвърдяване на бетона с прилагането на въздухонагрев за
плочите на сграда, изпълнявана с едроразмерен кофраж при следните
он

производствени условия: t„ = - 2 “С; слаб вятър; Л_. = 60%Лб,.; Л_ = 35

МРа, J = 6 cm, Zf = 350 kg/m^
Технологията на втвърдяването да се разгледа за две начални темпе­
тр

ратури на бетонната смес: /g,, = 10°С и = 30 °С (топла бетонна смес).

ек
Ел

5 1 2

3 I

Фиг. 4.11. Топловъздушно нагряване на плоча от сграда, изпълнявана с ЕК

а - П Л А Н В А полето; 6 - верпжжлев разрез; ш - детайл иш т о ш ю з а щ я т в а т а завеса; 1 • етажяа
вдоча; 2 - кофражва форма; 3 - ■ъздужовагреаател; 4 - тоолозашвтва зааеса; 5 ~ топловзоладва
ва от1 рвтат« ооаъриост; 6 - брезевт; 7 - PVC-фолво; 8 - оевооолвуретав

156
 Решеаше
1. Технология ма ускореното втвърдяване чрез вьздухонагрев
След U T O се азпълнят стените в етажа, жофрврат се плочите (иаарнмер с Еофражвв
форми „чекмедже”) в ое полага бетонната смес за плочата. Затваря се челната страна на
помешеннето (фасадата) с въздухонепроницаема преграда (топлозащитяа завеса), открита­
та бетонна повържност на плочата се топлоизолира сьшо. В затвореното помещение се
монтира въздухонатревател (фнг. 4.11 а).
2. Ускорено втвърдяване на бетона при = 10 °С
2.1. Определяне режима на втвърдяване
5 .2 2 .S 1 2
— = ----= - = ------ = 14.29 щ-*
' V Sd d 0,14
От прил. 4.22 се отчита за ПЦ 35 и = 60 % при » 60 Z„ 17 h.

ка
2.2. Определяне на разходите на топлина за ускорено втвърдяване на бетона в плочата
(ва едно помещение)
а) Разход на топлина за загряване на бетона

те
По (4.17)
Vf ш 3.90.5.74.0.14 - 3.13 т^.
от прил. 4.20 Сб - 1.05 kJ/(kg.°C). р^ = 2500 = 3.13.2500.1.05(60-10) - 410 813 kJ.

ио
б) Разход на топлина за загряване на кофража
Кофражът на плочата е тип „чекмедже” - кофражна обшивка от водоустойчив шпер­
плат с дебелина ^ = 21 mm и носещи профили [ 20: — 800 kg/m^ С 20 —>1 — 9,30 cm*.

Г л
G - 73.0 N/ta; = 2.72 kJ/(kg.-C); С„ = 0.48 kJ/(kg.*C).
За разглежданото поле:
С иб
- За кофражната обшивка (с ш = 20 %):
= (3.90 - 0.18 - 2.0.05) (5.74 - 0.09)0.021 = 3.62.5.65.0.021 = 0.43 т *
УА а Б

По (4.18) = К , с , р , ( / „ - / „ ) -Н335<о kJ;

= 0,43.800.2,72(60-I-2 )-Н335.0.20.0,43.800 = 81060 kJ.
- За носещите стоманени профили:
нн

6,50
Напречните профили са през 0,70 т ; за чекмедже с дължина 6,50 ш те са ---- =
0,70
- 9 бр.; 9.3,62 - 32,6 т ; 32,6.7,3 = 238,0 kg.
ро

Надлъжните профили са 3.2 С 20.6,50 = 39 т ; 39.73 = 285 kg. Общо масата на про­
филите е 523 kg;
= 523.0,48(60 + 2) = 15565 kJ.
кт

Общо разходът на топлина за загряване на кофража е

е

q^ = 96 625 kJ.
Ел

в) Разход на топлина за загряване на топлозащитата върху плочата

Приема се топлозащитата да бъде от минерална вата в полиетиленови дюшеци с
дебелина 0,05 т :
= 3,90.5,74.0,05 = 1,119
От прил. 4.20 = 120 kg/m^ = 0,75 kJ/(kg.°C).
По (4.19) kJ;

1.119.120.0,75(60-1- 2) = 6244 kJ.

г) Определяне на загуби на топлина за загряване на стените на помещението

Kg - 2.5,65.2,66.0,09 + 3,72.2.66.0,09 = 3,60 т».
Поради характера на движение на топлината при въздухонагрев страничните стени

157
на помещението се загряват до 30 - 40° (даннвте са полученн по експериментален път)
Прието / „ „ е и “ 35 "С и по (4.17)
3,60.2500.0,84(35 + 2) = 279720 kJ.
д) Определане на загубите на топлина през топлозащитата
По (4.20) 3,6.7^, ( » „ - / „ ) , kJ.
По (4.15) за топлозащитата е определено - 1,129 W/(m*.°C):

^ „ = 3.6.1,3.3,90.5,74.1,129(60 + 2)17 - 124669 kJ.

е) Определяне на загубите през топлозащнтната завеса

Топлозащитната завеса е конструкция, показана на фнг. 4.11 • с - 1.3 W/(m».^:

а
q „ ~ 3.6.1.3.3.90.2.80.1.3(60 + 2) 17 = 70 025 kJ

ек
ж) Определяне на екзотермичната топлина
По (4.21) q, ~ 8.0.7.35.350.3.13 - 214 718 kJ.

т
Общият разход на топлина е

ио
е , = 410 813 + 96625 + 6244 + 279720 + 124 669 + 70 025 - 214 718 - 773 378 kJ.
2.3. Определяне броя на вьздухонагревателите
По (4.22)
Г л ок
N, = ----- ®— . 6 р.
С иб П К ,К ,2 „

От прил. 4.26 е избран въздухонагревател В-70 с П = 10 000 kJ/h:

УА Б

773 378.1,1
N . = ------------------------- = 0.989 W 1 въздухонагревател.
■ 70 000.0,85.0,85.17
на

3. Ускорено втвърдяване на бетона в плочите при = 30 °С

3.1. Определяне режима на топлинна обработка
он

От прил. 4.25 при бетониране с топли бетонни смеси се отчитат параметрите на

топлинния режим; за = 60%ile2g = 60 °С, Z „ = 8,5 h.
3.2. Определяне на разходите на топлина за ускорено втвърдяване на бетона в плочата
тр

а) Разходи за загряване на бетона

3,13.2500.1,05(60 - 30) = 246488 kJ.
ек

б) Разходи за загряване на кофражната форма

fgg = 20 *С, (дроф -= - 2 °С (т.е. кофражната обвивка се загрява от положената бетонва
смес, а профилите са с температурата на въздуха):
Ел

- за кофражната обвивка
Яоб = 0.43.800.2,72.(60 - 20) + 335.0,20.0,43.800 = 60475 kJ;
- за стоманените профили
?ороф= 523.0,48(60 + 2) = 15565 kJ.
Общо разходът на топлина за загряване на кофражната форма t q^= 76 040 kJ.
в) Разход на топлина за загряване на топлозащитата върху плочата - както в т. 2.2 «:
= 6244 kJ.
г) Загуби на топлина за загряване на стените в помещението - както в т. 2.2 г\
9,6 = 279720 kJ.
д) Загуби на топлина през топлозащитата на плочата
9 ,^ = 3,6.1,3.3.90.5,74.1,129.8,5(60 + 2) = 62334 kJ.

158
 е) Загубн нл топлина през тоалозашитната завеса
3.6.1.3.3.90.2,80.1,3.8.5.62 = 35012 kJ.
ж) Определяне на сазотермичната топлина - кагто в т. 2.2 ж:
9 , - 214 718 kJ.

Обшият разход на топлина е

6 ^ - 246 488 + 76 040 + 6244 + 279 720 + 62 334 + 35 012 - 214 718 = 491 120 kJ.
33. Определяне броя на вьздухонагревателите

1,1.491120

а
N. = 1,26 бр.
70000.0,85.0,83.8,5

ек
ю втвърдяване да ос
Най-технолопчно е ускореното се извърши с един въздухонатревател
за едно поле. ^ да се постигне якост на бетона в плочата режима =

т
- вОУлИячш, продължителността на нагряването ще бъде Z,

ио
Задача 4.13. Да се проектира ускорено втвърдяване на бетона прн
изграждането на носещата конструкция на сграда с тунелен кофраж

Г л
(фиг. 4.12) при следните производствени условия: + 1 5 Х^, Л^ =
= 20 МРа, Л_ = 40 МРа, консистенция на бетонната смес j = 10 cm;
С иб
Л „=60% Л б«, ц = 350 kg/щз, d „ = 0,16 m, d„„= 0,14 m.
УА Б
на
он
тр

Фиг. 4.1Z Топловъздушно нагряване на стени и плочи от сграда, изпълня­

ек

вана с тунел кофраж

а - а л а на полето; 6 - рирез; I - сгонанобетояна юистружпна; 2 - »зду}[ояагрнател; 3 -
т ап л ош ц ап а маесж; 4 - тоалонзолацна п н оттрятата поаършост яа плочата
Ел

Решение
Прн изграждане на сградата по системата „Тунел-кофраж” целесъобразно е ускорено­
то втвърдяване на бетона да се извърши чрез въздухонагрев по схемата, дадена на фиг. 4.12.
1. Проектиране режима на топлинна обработка

14,29 т - ‘.
0,14
От прил. 4.24 се отчитат при = 60 % /Igj,
= 16 h, l„ = 60 -с.
9
2. Определяне разходите на топлина
Кофражният комплект е метален. Бетонират се едновременно стени и плочи. Огкри-

159
 тата Г9рна повърхаост нж плочата ще бъде топлнвно изолирана с дющецв от мннералш
вата с К — 1,129 W/(m*.X^). Фасадата ще бъде затворена с тоалонзолацнонна завеса oi
пенонолнСтялен, два пласта PVC н брезент (фиг. 4.12) с 1,3 W/(m*.‘C).
а) Онределяне на разходите на топлнна за загряване на бетона
Разглежда ое едно поле от сградата, изпълнявано в един тагт, с размери 3,30 х 3,40 m
»'бпло«“ 3.30.5.40.0.14 - 2.5
^'бете..- 3.30.2.66.0.08 + 2.5.40.2.66.0.08 - 3.002 т*;
Kg - 5,502 m*.
По (4.17) - УьРбСбОщ - >6,) - 5,502.2500.1,05(60 - 15) - 649 924 kN.
б) Определяне разходите ва топлина за загроаие на кофража

ка
Конструкцията на тунелния кофраж е сложно съчетана и трудно може да се опредедш
направо обемът ва метала в кофражния комплект за едно поле. Въз основа на коикреш
обработки за сгради, изпълнявани с метален кофраж система „Утинор”, е изчислен средеа

те
специфичен обем на кофража К, = 0,101 бетон.
По (4.18) = 5,502.0,101.7800.0,48(60-15) - 93625 kJ.
в) Определяне разходите ва топлина за загряване на топлозащитата

ио
= 3,30.5,40.0,05 - 0,891 т*.
От прил. 4.20 Рт - 120 kg/m \ = 0,75 kJAkg."Q.
По (4.19)

Г л
Чт- УтРт‘т О ч -‘тш) - 0.891.120.0.75.45 = 3609 kJ.
г) Определяне на загубите на топлнна
С иб
По (4.20) я, = 3.6в/^,А Г.р(/„-»„).
- Загубите през топлозащвтвата завеса са
УА а Б

q „ -= 3.6.1.3.3.30.2,80.1.3.16(60-15) - 40476 kJ.

- Загубите през топлозащитата ва плочата са
q„ = 3.6.1.3.3,30.5.40.1.129.16(60-15) = 67792 kJ.
нн

д) Определяне на екзотермичната топлнна

a^bR^V^U = 8.0,7.40.350.5.502 = 431357 kJ.
ро

Общо = 649924 + 93625 + 3609 + 40476 + 76792- 431357 = 424069 kJ.

3. Определяне броя на въздуховагревателите
кт

От прил. 4.26 е избран въздухона1ревател В-70. По (4.22) броят на въздухонагре-

вателите е
е
Ел

n K ,K „ Z ^ 70000.0,85.0,85.16
Ускореното втвърдяване на бетона ще се извърши по схемата, дадена ва фиг. 4.12 6.

4.5.2. УСКОРЕНО ВТВЪРДЯВАНЕ НА БЕТОНА ЧРЕЗ ВЛАГАНЕ

НА ХИМИЧЕСКИ ДСЖАВКИ [5]

Тук се имат предвид ускоряващи, суперпластифициращи и пласти-

фициращо-ускоряващи добавки.
При проектиране количеството на добавката и технологичния якос­
тен ефект се използуват следните формули;
q = ^,kglm ^-, (4.23)

160
 АЛд - ( « ,- ! ) л „ MPa. (4 .2 4 )

Означенията в тези формули са:

q - количеството разтвор с концентрация С, kg;
Ц - количеството на цимента, kg/m^ бетон;
С - концентрацията на разтвора;
а - количеството сухо вещество от добавката, % от Ц;
А/{д - прирастът на якостта на бетона от нзоолзуванею на добавка;
5^ - якостният ефект от използуването на химически добавки;
R, - относителната якост на бетона без добавка, получена за време Z.

Задача 4.14. При изпълнение на бетоновите работи на сграда, изпълнява­

а
на с едроразмерен кофраж, ще се влага ускоряващо-пластифициращата

ек
добавка Т-3. Първоначалният състав на бетонната смес е; w = 0,66,
цимент 20 П Ц 3S-3S6 kg/m^ вода-235 /, консистенция 5 = 8 cm. Иска се:
а) Да се коригира съставът на бетона, като се има предвид пластифи-

т
циращият ефект от приложението на добавката.
б) Да се определи технологичният якостен ефект от приложението

ио
на добавката.
Решение

Г л
1. Коригиране състава на бетона
С иб
Изчислителен етаа
1.1. Определяне оптималното количество на добавката
От прнл. 4.27 се вижда, че препоръчителното количество на добавката Т-3 е 1,6-2,5 %
от масата на цимента. Избрано е количеството на Т-3 да бъде 2,2 %.
УА Б

1.2. Определяне количеството на направната вода

Количеството на направната вода се коригира за пластифицирашия ефект на добавка­
та при избрано оптнмално количество, изразено в процентно намаление на напралната
на

вода (съгласно прил. 4.30), е прието 10 %. Следователно количеството на направната вода

заедно с тази на добавката ще бъде 211 kg.
1.3. Определяне количеството на цимента
он

В 211
^ ^ kg.
и> 0,66
тр

Намалението на цимента от пластифицнрашия ес^кт на химическата добавка е 10,1 %.

1.4. Определяне количеството на химическата добавка Т-3
Съгласно т. 1.1 избраното количество на Т-3 (С = 38 %-на концентрация) е 2,2 % от
ек

иасата на цимента:
2.2
Ел

q = — .320 = 7,04 kg сухо вещество.

100

Количеството на търговския продукт q на добавката (Т-3 - 38 %-на концентрация) е

100 100
? = — в = — .7,04 = 18,53 kg.

1.5. Определяне количеството на дозираната вода

Общото количество на направната вода се коригира с водата, въвеждана с добавката;
18,53-7,04 = 11,49 kg; 211-11,49 = 199,5 kg.
1.6. Определяне на количеството на пълнителите —по метода на абсолютните обеми.
Е к с п е р и м е н т а л е н етап
С така получените количества на материалите се приготвя бетонна смес, с която се

П ТСП С6ор1Ш1 I5 J
определя експериментално консистенцнята н: приготват се пробни тела за изпитване ва
постите - обикновено на 7-ия и на 28-ия ден.
Ако се получат различия в някои показатели, преизчислява се съставът на бетон!.
2. Определяне на якостния ефект от приложението на добавката
Определянето на технологическия якостен ефект се разглежда при условие за еднаш
формуемост и еднакъв разход на цимент както при изходния състав на бетона. Прирастът
на яркостта се определя по (4.24); ^
ДЛд = МРа.
От прил. 4.28 за 20 ПЦ 35, = 16 °С и възраст 1 d е отчетено = 18 %; т.е. R =
= 20.0,18 = 3,6 МРа.
От прил. 4.29 се отчита 5^ = 1,65:
ЛЛд = (1,65-1)3,6 = 2,34 МРа.

ка
Очакваната якост на бетона на възраст Id е
Л = 3,6 + 2,34 = 5,94 МРа.

те
Получените резултати се нуждаят винаги от експериментална проверка и доказваш.

ио
4.6. ТЕХНОЛОГИЧЕС1СИ 1САРТИ

Г л
Задача 4.15. Да се разработи технологическа карта за изпълнение на
С иб
бетоновите работи на общата фундаментна плоча, показана на фиг. 4.13.
Бетонната смес ще се доставя от разстояние 5 km.
Решение
УА Б

1. Област на приложение
Технологическата карта разглежда изпълнението на обща фундаментна плоча с дебе­
на

лина d = 1,20 m, като обхваща; доставяне и подаване на бетонната смес, монолитното й

полагане в конструкцията, уплътняване на бетонната смес.
2. Предпоставки за изпълнение на процеса
Преди започване на изпълнението на бетоновите работи е необходимо;
он

а. Да е готов изкопът на строителната яма до проектната кота, като съшият се

приема с акт. Земните маси най-често се транспортират на депо, за да не пречат ва
изпълнението на другите видове строителни работи.
б . Да са построени временни пътища за движение на транспортните средства.
тр

в. Да е монтиран релсовият път за куловия кран, както и самият кран, който ше

обслужва изпълнението на процесите при изграждане на сградата (кофражни и армиро-
въчни работи).
ек

г. Да е изпълнен подложният бетон. Най-често се доставя с автосамосвали и а

изсипва непосредствено в строителната яма. Разстила се ръчно и се уплътнява с повър­
хностни вибратори или виброрейки.
д. Да е кофрирана фундаментната плоча по очертанието й. Това се извършва с
Ел

инвентарни метални платна, кофражни платна тип „Универсален” или „Щитовиден”

е. Да е положена армировката на фундаментната плоча. Тя се доставя готова във вид
на армировъчни скелети, мрежи, столчета. Подава се с куловия кран.
3. Технология и организация на процеса
3.1. Материали
Количествата на материалите за отделните процеси са;
подложен бетон клас В 7,5 - 43,0 т^;
кофраж - 111,90 т ';
армировка - 20,41 t;
бетон - 516,00
3.2. Начин на изпълнение
Бетонирането на фундаментната плоча ще се извърши монолитно - без работяя
фуги. Прието е бетонирането да се извърши стьпаловидно на три пласта с височина
0,40 ш (вж. задача 4.1). След оразмеряването за часовия приток на бетонна смес се
получава б , = 24,30 m^/h.
Бетонната смес може да се подава с куловия кран, който вече е монтиран и ше

162
 16,10m

'Т

ка
те
ио
Г л A-A
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 4.13. Технологическа схема за бетониране на фундаментна

плоча
а - плш; в - p u p e i А - А ; I - ю ф р |н на плоита; 2 - армирош ; J - цглоа жрш Лнбхер
90.1 НС; 4 - ажгобстонпонпа SCHWING-BPL-60IHD; 5 - ■■тобетолосмептел AMO-SH37B;
6 - бетонарис ш фувдшевтлата плоча

163
 обслужва нзаълневнето на стоманобетоннвте работи на цялата сграда. Но с кран ■ коф|
не може да се оснгурн тозн часов приток на бетонна смес за моиолитно бетониране.
Приема се бетонната смес д а се подава с автобетонпомна. От 1ф н л . 4.6 е нзбрш
автобетоноомпа SCHWING - BPL - 601 • HD с производителност Я , - М m*/h. Целесмб-
разно е да се р а б о п с разпределителна п р е л а с хоризонтален обссг 27 ш (прил. 4.7 «), ц
да обхваща цялата фундаментна плоча от една позиция.
Доставянето на бетонната смес ше се извърши с автобетоносмеснтелн. От прил. 4.2 с
избра
раи автобетоносмеснтел AM 6 -S H 378 с полезен работен обем на смесителнна бараби
60001 1.
I След оразмеряване на процеса се установява, че за осигуряване на часовия прято!
на бетонна смес са необходими 3 автобетоносмеснтела.
Уплътняването на бетонната смес ще се извърши с иглени (потапящи се) вибратор!.
От прил. 4.10 е избран внбратор ВППГ-75 с дължина на иглата / - 470 шш, диаметър bi
иглата '2r^ — 75 шш. Проверява се дали този вибратор е подходящ за уплътаававе и
бетонната смес, като се определя Л - 0,162 шш > - 0,02 шш (вж. формула 4.2). Вабра-
торът има производителност Я , — 3,1S ш^/h (съгласно формула 4.4). За уплътняване ai
бетонната смес ще са необходими 8 вибратора ВППГ-73.

ка
Разположението на машините за изпълнението на бетоновите работи е показано и
фнг. 4.13.
Технологическият комплегг от основните машини, инструменти в технически средст
е даден в табл. 4.1.

те
Т а б л и ц а 4.1
Комплект от маши!ин и технически средства

ио
Наимевованне Марка Брой

1. Кулов кран Либхер 90.1 НС 1

2. Автобетонпомпа
Г л SCHW ING-BPL-601-HD 1
3. Автобетоносмеснтелн
С иб AM 6-SH 378 3
4. Вибратори иглени ВППГ-75 8
5. Лопата 2
УА Б

6. Мастар 1
7. Мистрия 3
на

3.3. Основни изисквания за качеството на изпълнението

Положената бетонна смес трябва да е добре уплътнена, фундаментната плоча да t
добре изгладена н нзпердашена.
он

Местните отклонения от горната повърхност на бетона прн проверка с двуметроа*

летва да са до ± 8 шш.
Редовно (според стандарта) да се вземат пробн за уставоваване свойствата на бетоа-
тр

ната смес н класа на бетона.

4. Организация на труда
Спецнфвяацвята ва необходимата работна ръка в календарввят графвк за взпълвсаяе
на процеса са дадевв на фвг. 4.14.
ек

5. Технико-икономически показатели (табл.4.2)

Т аблвца 4.2
Ел

Наимевовавве Стойноа
1. Продължвтелвост на процеса, дни 14
2. Средноспвсъчев състав на звеното, 6р. работници 5
З.Обща трудоемкост ва процеса, чд 70
4. Обща оро^водвтелвост, ш^/чд 17,90
5. Пронзводвтелвост во съставни процеса
а) кофрвраве, т*/ад 21,25
б) полагане ва армвровка, t/чд 0,606
в) полагане на бетонна смес, ш^/чд 17,86
6. Мехаввзвраност на ороцеса, % 92

164
 Обем Нислен И Разход ма Про­ Р аботни смени
ноимемоЬание на квалиф и­ т р уд дъ л­
ма процесите рабо­ кационен жител'
тите със mat) на Общо, ност,
зЬемото дни
10 12 U
чч чд

1.кофриране, m2 112 У1р - 1

Vp -2 0,40 527 0,88 Ц
IVp -2 чч/гг^
II Ip - 1
6 душ и

ка
2.Армиране , t 2 СЛ1 Y ip -1
IV p -3 1,65 33,70 67
I I I p -1 чд/t

те
5 душ и

3. Бетонира н е , тз 516 Vp -1

ио
IV p - 2 0,056 31 6,2
n ip - 2 чд/тЗ
S g y u ju

Г л
С иб
УА а Б

Фиг. 4.14. Календарен график за изпълнение на процеса

6. Мероприятия по техническа безопасност на труда

а) Бетоновите работи се извършват с изправни машини и инвентарни средства.
нн

Изправността ям се установява преди започване на работите.

б) Машините се обслужват от п|^авост>собни лица. Всички електродвигатели трябва
да бъдат заземени.
в) Полагането на бетонната смес да се извършва след приемането на кофража и
ро

армировката от ароектант-конструктор в съответствие с ПИПСМР.

г) Преместването на стрелата на бетонпомпата от един участък на полагане на
бетонната смес на друг да се извършва при спряно действие на нагнетателната помаа.
д) Почистване на тръбопровода на бетоновите помпи със сгъстен въздух се извършва
кт

в съответствие със специалните инструкции за работа с тези машини. При оочистване

работниците трябва да бъдат отдалечени от изходния отвор на бетонопровода на разстоя­
ние, не по малко от 10 ш.
е

е) При уплътняване на бетонната смес с вибратори работниците се снабдяват с

гумени ботуши и ръкавици. Корпусите на вибраторите с напрежение над 36 V се заземяват.
Ел

Не се допуска теглене на вибраторите за електропроводниците.

165
 ГЛАВА ПЕТА

МОНТАЖ НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ

5.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Основните изисквания при монтирането на строителни конструкции

а
са: осигуряване на необходимата устойчивост на сглобяемите конструк­
ции във всички етапи на монтажния процес и безопасни условия на

ек
работа за монтажниците; качествено изпълнение на всички съставна
процеси и гарантиране на точността на монтажа; постигане на висои
производителност, ефективност и технологичност на монтажа чрез при­

т
лагане на най-съвременни основни и спомагателни монтажни средства;

ио
непрекъснатост и поточност на монтажните работи и рационално съв­
местяване с другите строителни работи.
За изпълнението на тези изисквания се разработват различни вари­

Г л
антни решения за монтаж а на строителните конструкции в зависимост
от взаимното съчетание на следните съставящи ги компоненти: а) метода
С иб
за монтаж; б) организацията на монтажните работи; в) комплектите от
машини; г) технологическото обзавеждане.
Водещи в съответния комплект са монтажните мащини и механизми.
УА Б

Видът на монтажния кран се определя предимно според общата техно­

логическа характеристика на сглобяемите строителни конструкции и
на

възприетия метод на монтаж. Конкретните монтажни кранове се под­

бират по технически параметри и технико-икономически показатели.
Подборът на монтаж ните кранове по технически параметри се из­
он

вършва в съответствие с основните схеми за монтаж на строителни

конструкции със стрелови или кулов кран (фиг. 5.1). При изграждането
на едноетажни или със смесена етажност промишлени и други сгради
монтажният кран се движи вътре в сградата по надлъжна (надлъжно на
тр

отворите) или напречна (напречно на отворите) схема. При изграждане

на многоетажни сглобяеми сгради кранът се движи вътре в сградата
ек

или отвън паралелно на фасадите.

Според технологическите схеми за монтаж на сглобяемите конструк­
ции (надлъжна, напречна,надлъжно-напречна,кръгова, хоризонталнопо-
Ел

етажна, вертикална, комбинирана) се определят и схемите за развитие

на частните потоци в отделните монтажни участъци. В един частен
поток могат да се монтират елементи само от един вид - разчленен
монтаж, или от няколко вида - комплексен монтаж. От друга страна,
строителните конструкции на дадена сграда или съоръжение могат да
се монтират с един кран или с комплект от няколко крана.
Монтажният кран се подбира чрез сравняване и максимално удовле­
творяване на изискванията за съответствие между технико-работните
Фиг. S.I. Схеми за монтаж на строителни конструкции
а - със стрелом жрш с гъвжаво ожвчсвя стрела; 6 - със стрслоав жрм с т р д о ожачсяа стрела; • - cvc стрслом
1 ран с основна ■ соомагателжа стрела (човжа); г - Q аулоа жрав с нажлонаема стрела орв оета l a стрелата оод
яаЙ-горнва ръб на сградата; 3 - с нулоа жрая с наЕлоиаема стрела орл пета на стрелата над най*горнна ръб ва ^
сградата; е - с жулов вран с корнзонтална гредова стрела ^

166
Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
тек
а
характеристики на крана и монтажно-технологнчните параметри на
сглобяемите елементи и сградата (съоръжението). При това монтажният
кран може да се подбира само за елементи от един вид или за група от
няколко вида елементи.
Възможността за подаване на сглобяемите елементи в проектно
положение зависи от геометричното ограничение за вписване в подстре-
ловото пространство на точка А (фнг. S.1), която се намира на най-
издадения към стрелата ръб на елемента или сградата. Взаимната зави­
симост и съответствие между някои от технологическите параметри се
изясняват допълнително със схемите от фиг. S.2. Те се отнасят за работ-

а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фиг. 5.2. Схеми за геометричните ограничения при работа на крана с права наклоняема
ек

стрела
а - огривтанае ш UMCuiie м т. А ( А \ ш подстрелокто ароспшнспо - и р а с т е р н п ол ов ета; 6 - също. o ta
случай; * - довивателяо ограавчевве за гараитярале на веобжодимата аасочива до l y ia n
Ел

ните състояния на крановете с гъвкаво или твърдо окачена права накло-

няема стрела при работа с основна кука (фиг. 5.1 а .б .г). В тези случаи
при избора на стрелови кранове (в частност - кулови кранове съгласно
фиг. S.1 г) се използуват следните формули:
( 5 . 1)
или
х+ а
/о = ( 5 .2 )
sioao costto

«0 = arctg з^ Д _ ; ( 5 .3)
у]х+ а '

168
 Го = а + ^ у ^ ( х + а ) ; (5.4)
Ьо = X + Z o ± C ( b i,2 = X + Z i , 2 ± с,р) (5.5)
или
bo = х + а + ± с; (5.6)
ig « o

(х+а)у = t(z-a)\ (5.7)

X + Z
I = — у / ( г - а У + у^-, (5.8)
z-a

ка
l, = ‘- ^ y / t ^ + ( x + a y - (5.9)

те
t = h^ + h^\ / = +A . + A, + A„ (фиг. 5.1 г ); (5.10)

ио
>-= Я , + ^+ А ,-А о ; >-= Я , - Ао (фиг. 5.1 г ); (5.11)

Г л А. = Я , + ^ + А . + А ,. (5.12)
С иб
Параметрите в тези формули и фиг. 5.1 и 5.2 имат следните значе­
ния;
/о - необходимата минимална дължина на стрелата на кра­
УА Б

на за вписване на т. А (^о) в подстреловото простран­

ство, т ;
/ - дължината на стрелата на крана в общия случай, когато
на

1жр = I ^
I, - необходимата минимална дължина на стрелата на крана, когато /q < i
за дадена височина до куката (/, > /,), m (вж. фиг. S.2 е);
он

X - монтажната широчина (хориаонталната проекция на

стрелата на крана върху монтируемия елемент или
сграда), ш;
тр

у - монтажната височина (от петата на стрелата до монтажния хоризонт

през т .А ), т ;
ек

otg - оптималният ъгъл на наклона на стрелата, съответствуваш на мини-

малната и дължина /„;
и >1,5(1,0) m - безопасното хоризонтално разстояние от т .А до оста на стрелата
Ел

(T.i^o):
z = zg, z = Z j 2 - габаритното разстояние от петата на стрелата до монтируемия еле­
мент или сграда (вертикала през т.А —вж. фиг. S.2 а ) съответно при
минимална дължина на стрелата /д и при дадена дължина на стрелата
Ikv = i > 1о, ш ;
Ь = Ьо, b = bi ^2 - монтажният обсег на действие на крана (от оста на
въртене до вертикала през куката) съответно при мини-
мална дължина на стрелата I q и при дадена дължина
на стрелата /,р = / > / о , т ;
f = ‘o, t = U , 2 - разстоянието от хоризонта през т.А до върха на стре­
лата (геометрична характеристика) съответно при ми-
нимална дължина на стрелата и при дадена дължина
на стрелата /,р = / > /о, т ;

169
 ± с И ± с,р - предварително приетата и точната (конкретната) стой
ност на разстоянието от петата на стрелата до оста ва
въртене на крана съответно при гъвкаво ( + ) или твърдо
( -) окачване на стрелата; + с и 1,50 щ; - с « 2 ,0 0 т ;
0,5 ч - 1,0 т - запасната височина над монтажната кота;
Ае и m - височината и широчината в окачено положение на сгло­
бяемия елемент, ш;
Ат - работната височина на такелажното средство (монтажна
траверса или сапан), т ; за сапаните се определя от
условието, че ъгълът на окачващите въжета спрямо хо­
ризонта е не по-малък от 45°;
= 1,0-н 3,5 т - минималната височина на товароподемния полнспаст

а
в прибрано положение (/i„ » 1,50 m);
Ао = 1>5 4,0 m - разстоянието от терена до петата на стрелата за стрело-

ек
ви кранове (Ао « 1,80 т ) (за кулови кранове - до 150 т);
А. - необходимата височина до куката на крана, т ;

т
-
монтажната кота, измерена от нивото на движение на
крана до проектното ниво, на което се поставя сглобяе­

ио
мият елемент, т .
За улеснение на изчисленията формули
, .^,2/3 213 2/3
{5. 1) , (5.4) и (5.8) са номографирани за а =

Г л
(х+1,5) +у =|(,
у m = 1,5 m. При дадени монтажни параметри
С иб X и у от номограмата на фиг. 5.3 се отчита
необходимата минимална дължина на стре­
лата /о, а от номограмата на фиг. 5.4 -
УА Б

съответствуващото й габаритно разстояние

zo По номограмата от фиг. 5.5 се отчитат
взаимнозависимите стойности на парамет­
на

рите дс, _у, z и / в общия случай, когато

/ з: /q. Тя е универсална и служи за решение
както на „правата” задача за zi ,2 =
он

/ )(пример 2 а), така и на „обратната” зада­

ча за l =f z ( x , у, z) (пример 2 6, в). Може
едновременно да се реши и екстремната
тр

задача, ако разрешаващата права се прека­

ра като тангента към съответната крива за
; (пример 1): Zq = /o i ( х , у); /о =f oz (х, у)-
ек

Монтажното разстояние Zj_2 може да

сс определй и аналитично по алгоритъма
('г прил. 5.1.
Ел

Съпоставянето на изчислените пара­

метри с технико-работните характеристи­
ки на крана /^р, Q ^ , Л ,,р , (дължина на
стрелата, товароподемност, височина до ку­
ката и обсег на действие) се извършва спо­
ред схемата от примерната работна диаг­
рама на крана, показана на фиг. 5.6. Тук с
iiin Ь'шр е означен най-малкият обсег на «ра­
ма, лимитиран за конкретните случаи от
габаритите на крановото шаси и стабили-
^ зиращите опори в изнесено положение. Ако
се‘окаже , е G . < т ш Q то с .о т .е т „ я .т
стрелата на крана о т ч е т з а о б с е га е Dq = ш а х 6 ,р и а н а л о г и ч н о -

170
 ако A, < min A.^,, то A* = max b^. Монтажът ua сглобяемите елементи c
избрания кран е технически възможен, когато са изпълнени условията
за подбор'.
(5.13)
бжр ^ = ?е + 9т; (5.14)
А. жр ^ Аж= Дм + + А* + Ат; (5.15)
^fain •«: b'tp (5.16)
където Qu масата на монтажната единица, t;
я, масата на сглобяемия елемент, t;
9т масата на такелажното средство (вкл. окачените стълби,

ка
площадки и направляващи или укрепяващи средства,
ако има такива), t;
и бвш са минималният и максималният допустим обсег на дей­

те
ствие за монтаж, определени съответно като най-голя­
мата или най-малката стойност между характерните
му величини (вж. фиг. 5.6), т :

ио
Zo=1,5+Vy^(x+l,5)

Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

| | | | 1 1 1 | | 1 | | | 1 | | I I М |1 I

8 910 12 1618 20 25 30у.1

Фнг. 5.4. Номограма за оаределане на габаритвото разстоя «ална

дължина на стрелата на крана

171
 ^ с м г ) > ^ 1 Л Ю [ - . <D ^ ^
LM lnilIllnTlll]TllllTllll|llltTlM lTllllIllllTll[lTll

ка
Е
Ф
I
Е
С.
Е Е KD £ СО
ю О) 1Л (U fSI

те
II т
II II II
Е
X >ч N о __

ио
X
с.

Г л
С иб S
с.

1
п
с.
УА Б
н на
т ро
ек
Ел

>

rp|l> |l|l|l|l|l|l|l|||||||||||||||||||i S

Й Я 10 ° ' е

172
 а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фиг. S.6 . Днаграма за работните харапернстикн на крана с

ек

граница на изменение (интервали) на действителния рабо­

тен обсег на действие при монтаж на елементи
Ел

6ad> = max (min mia b'^, b i)\ (5.17)

A ^ = m in (ft*. 6 q , b i ) . (5.18)
Ако условието (5.15) не се удовлетворява, при положение че условие­
то (5.13) е изпълнено, т.е. / q < < (вж. фиг. 5.2 е), вместо (5.13) е в сила
условието

(5.19)
Монтажният кран се подбира за група от п вида елементи (/ =
= 1,2 , ..., п) по обобщени параметри, като в условията за подбор (5.13)^
(5.19) вместо /о, Qm, Л,, и /, формално се поставят max (/oi), Q^i,

173
Ki , b^ni, b ^ i и max (/„). Процедурата no избора се свежда до много­
кратни проверки на горните уг-^вия ‘«ii различните работни състояния
на крановете, всяко ст к«^ито се характеризира с определени дължина на
стрелата положение на изнасящите се опори, конструктивен размер
+ с,р и други технически данни съгласно таблиците и диаграмите в
наръчника [18].
При кулови кранове с наклоняема стрела и разположение на петата
на стрелата под т.А (вж. фиг. 5.1 г) се извършват проверки както при
стреловите кранове. Ако е необходимо, освен за т. А (х, у) се прави
проверка и за т. A i (xi, j'l). П риема се височината до петата на стрелата
ho (според броя на вложените междинни звена на кулата), определят се
у или у и а оттам и останалите параметри. Когато т. А се намира под

ка
петата на стрелата при кулови кранове с наклоняема или хоризонтална
гредова стрела (вж. фиг. S.1 д, е), тези проверки не са необходими. В
този случай по диаграмата за работните характеристики на крана се

те
проверяват само монтажните единици с най-голяма маса или най-голяма
необходима височина до куката по съответните напречни или надлъжни
оси според разположението и ориентацията на движение на куловия

ио
кран. При кулови кранове, разполагани отвън, успоредно на сградата,
предварително се проверява дали разстоянието от оста на подкрановия
път до най-издадената част от сградата (z + с) отговаря на следните
допълнителни условия:
Г л
С иб
- при монтиране на крана, преди да е направен обратният насип по
надлъжните крайни стени:
УА Б

Z+ с ^ ctg(/)-I-0,5е + 1, т ; (5.20)
- при монтиране след обратния насип
на

Z + с ^ Гц + 1, m , (5.21)
он

където е дълбочината на изкопа, т ;

(р - ъгълът на вътрешното триене на почвата;
е - междурелсовото разстояние на подкрановия път, ш;
тр

г„ - задният радиус на въртене на противотежестта (при кра­

нове с въртяща се кула) или половината от широчината
на портала (при кранове с невъртяща се кула и противоте-
ек

жестна конзола над сградата), т ;

1 т - запасното разстояние.
За някои кулови кранове в техническия им паспорт направо се дава
Ел

минималното разстояние от най-изпъкналата част на сградата до оста

на релсовия път Ti =Гп -I- 1, m (вж. фиг. 5.1 г, д, е).
Измежду технически възможните кранове (при съответните им ра­
ботни състояния) като втори етап се провежда подбор по технико-иконо-
мически показатели. Извършва се сравнителен технико-икономически
анализ по система от основни и допълнителни показатели.
Производствената стойност на машиносмяната на крановете С„см.
лв/мсм, се изменя в зависимост от броя на машиносмените п за работа
на крана на един обект и се определя по формулата

С«см = ~° + С . лв/мсм , (5.22)

п

174
където Ео, лв., са еднократните разходи за пребазиране на крана от
един обект на друг (разходи за монтаж, демонтаж, узаконяване и транс­
портиране на крана, за подкранов път и др.), начислени със съответните
допълнителни разходи, а С ,, лв/мсм, са всички текущи разходи (включи­
телно и разходите за амортизационни отчисления и основен ремонт),
начислени със същия % допълнителни разходи.
Икономическата ефективност на избрания монтажен кран зависи в
голяма степен от неговия коефициент за използуване по товароподемност
К,. При кранове с променлива товароподемност коефициентът се опре­
деля според работната диаграма от фиг. 5.6;

а
ек
където О __съответствува на от формула (5.17). Най-често се получа­
ва = Qi, а по-рядко = max^Lp (max Q^^), или където

т
g,on e номиналната товароподемност на крана; =m ax(m axQ .p)

ио
(най-голямата измежду т а х ^ . , - за най-късата стрела и работа с опори).
Ако К ^ , = 0^,10 ^ , ! е съответният коефициент за »-тия вид елементи
(< = 1,2,...,л), при монтажа на п вида елементи общият коефициент за

Г л
използуване на крана по товароподемност (при отчитане броя на еле­
ментите от 1-тия вид /П{ и съответната продължителност на монтажа им
С иб
по време ti, мсм/ел.) е
т
УА Б

Im iUKu
--------- (5.24)
на

I niiti
1= 1
он

При кранове с постоянна товароподемност (Q,„, = шах = P m i)

коефициентът се определя чрез средната маса на сглобяемите елемен­
ти q^, t: .
тр

Я
I miqi
ек

(2 -о« I
Ел

1= 1

където qi, t, е масата на /-тия елемент. Ако се отчете и продължител­

ността на монтажа мсм/ел., за K j се получава
Я
Z mitiqi
К , = - ^ ------ . (5.26)
I mi ti
i= l

Експлоатационната сменна производителност на монтаж ните кра­

нове се определя по формулите

175
 n , = — Z K , , подемни цнкли/мсм, (5.27)

Я. = — ZK^ К , , t /м с м (5.28)

ИЛИ IIt = — q ^ Z K , , t /м с м , (5.29)

където /ц = /м + ^ е продължителността на монтажния цикъл, m in; в

Г. - продължителността на операциите, извършвани съответно машинно

ка
(с крана) и ръчно, min; Z - продължителността на работната смяна, А;
Kj и са коефициентите за използуване на монтажния кран по товаро­
подемност и по време.

те
Рационалното разпределение на общия обем монтажни работи меж­
ду подбраните кранове в комплекта зависи от групирането на елементи­

ио
те за монтаж в частния технологичен поток за всеки определен кран
(при разчленен или комплексен метод). Критерий за оценка на разпре­
делението представлява коефициентът на монтажна технологичност

Г л
Ky,j, определен според степента на равномасовост за група от п вида
елементи по формулата
С иб
II

I m iqi
УА а Б

= - ^ = ----- . (5-30)
W I
i =i
нн

където g ^ . . t, е масата на най-тежкия елемент, а останалите означения

са както във формули (5.24)-н(5.26).
ро

5.2. МОНТАЖ НА КОНСТРУКЦИИ ЗА ПРОМИШЛЕНИ СГРАДИ

И СЪОРЪЖЕНИЯ
кт

Задача 5.1. Да се определи необходимата минимална дължина на

е

стрелата на крана 1 ^ и разстоянието z за монтажа на «сглобяема про­

мишлена сграда, ако приетите безопасни разстояния са съответно а = 1,5ш
Ел

и = 1 ш, а средната височина на товароподемния полиспаст в прибрано

положение е h„ = 1,5 т . Монтажните широчина и височина са съответно
х = 3 ,5 m и 10 т . Задачата да се реши за следните четири случая
според вида, начина на окачване и разположение на сглобяемите кон­
струкции при съответните височини на елемента и такелажното средство;
а) точка А се намира на елемента и Ат = 3 т ;
б) точка А се намира на елемента и = 6 ш;
в) точка А се намира на сградата, = 0,5 m и hj = 3 т;
г) точка А се намира на сградата, = 5т, а = 2,5 ш.
Реш ен ие
За дадените стойностя на дс и по номограмнте от фиг. 5.3 — S.5 ое определи
20,85 m и 2ф = 9.50 ш. П о (5.7) се изчислява

176
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
р он
кт

,® "Р*леляне на необходимата миннмална дължина на

е

стрелата 1 ^ прн различни случаи:

Ел

I ' J oI j ш " . 'Г “ *?™ " *" ■ 1 “ =

*e-0,S m . * т - 3 т ; г - т .4 е н. спшд.т*. - 5 т . - •*Т - -61 т3; m
. - т , е „ орад.™ ,
“ Т— "-

, (х + в)> (3 .5 + 1,5)10
'о = --------------------= 6,25 m
^ о -в 9 ,5 -1,5
За отделните случая се получава (фиг. 5.7):

а) , = А, + А, = 3.0 + 1,5 = 4.5 п. < 6,25 ш. т.е. г, > ,. от .о е т о следва, че

= 'о = 20.85 m н г = 2„ = 9.50 ш (фиг. 5.7 а );

« « т ' ’( ф . " Л '7 т » г ™ „о (5 ») . (5 7, „ „ р ..

12. т е л Сборав!
177
 /^ = ^ Jt* + ( x + a y = у7,5* + (3 ,5 + 1 .5 )* = 21.03 ш

(x + fl)>- (3,5 + 1 , 5 ) 1 0 .................

г = г, = ----------- + а = -------------------+ 1,5 = 8,17 т ;
i 7,5
в) » - < / + A , + At + Ad = 1.0 + 0,5 + 3 .0 + 1,5 = б т < б ,2 5 т ,
т.е. ( ф Х , от което следва, че
= /о = 20,85 m и Z = г„ = 9,50 m (фиг. 5.7 е) ;
г) / = «/ + А, + Лт + Ап = 1.0 + 5,0 + 2,5 + 1,5 « 10 ш > 6,25 т ,
т.е. 1д< t, н тогава ао (5.9) и (5.7) се определят (фиг. 5.7 г)

ка
1+У I -------------------- 1U+IU |— ---------------------- -
= = У '" + (^ + «) = — + (3.5 + 1.5)* = 22.36 m

те
{ х + а )у (3 .5 + 1 ,5 )1 0
г = 2 = -----------+ е ----------------------- 1- 1,5 = 6,50 т .
I 10

ио
А ео монтажът на всички елементи (случаи) се извършва с един кран, дължината на
стрелата му се определя по следния начин:

Г л /,р > max ( /_ ,) = 22,36 m.

С иб
Задача 5.2. Да се избере монтажен кран за монтиране на покривните
панели П -З х б на едноетажна промишлена сграда с малки междуосия
(по строителната система ПСЕБ 79) при следните стойности на зададе­
УА а Б

ните начални параметри: 9 e = 2,30t; А, = 0,30m; 9 ^ = 0,051; Ат = 3,50т;

Я„ = 11,20 т ; Ао = 2 ,5 0 т .
Р еш ен ие
нн

Покривните панели на разглеж даната едноетажна промиш лена сграда е най-целе­

съобразно да бъдат монтирани със стрелови кран, който се движи отвън около сградата
по дългите и страни (фиг.5.8). При това положение се изчисляват монтажните параметри
за панелите в съответствие с фиг. 5.1 а, 6\
ро

См = 9 . + 9 т = 2,30 + 0,05 = 2,351;

кт

А, = « и + «/ + Л. + Лт = 11,20 + 1,00 + 0,30 + 3,50 = 16,00 т ;

y = H u + d + h ^ -h ^ = 11,20+ 1,00 + 0,30 - 2,50 = 10,00 m.
е

За монтажната ш ирочина според схемата от фиг. 5.8 се приема приблизнте.1во

х = 3,15 т .
Ел

По номограмите от фиг. 5.3-н5.5 за определените стойности ва х и у се отчитат

/д = 20,25 m и Zg = 9,15 ш. Тогава необходимият обсег за монтаж при м ивимална дължина
на стрелата и съответно при гъвкаво или твърдо окачване на същата е, както с.1едва:

bg = bor = x+ 2g + c = 3,15 + 9,15 + 1,50 = 13,80 m;

bg=bor = x + z „ - c = 3,15 + 9 ,1 5 - 2,00 = 10,30 m.
Проверява се дали работните характеристики на автомобилния кран МКА-16 [18],
обзаведен с гъвкаво окачени стрели с дължини 10, 15, 18 в 23 т , се удовлетворяват при
работа с опори за /п = 20,25 т , = 2,35t, A, = 16,00 т и bg = 13,80 m. Избира се /,р = 23 ш,
така че /^р > 1д. Работната диаграм а за избраната дължина на стрелата е дадена на фиг
5.9. За Ьд = 13,80 ш се отчитат Qtp = Qg = 1,15 I (вжр < Q»') и А, »р = А,о = 20,95 m (А, ^ >
> А,). Установява се, че за първоначално определения необходим обсег Ь„ товароподем­
ността е недостатъчна и е около два пъти по-малка от необходимата.
О пределят се допълнително уточнените параметри на крана, съответствуваши на

178
 ка
те
ио
Г л
Фнг. 5.8. Схема за определяне на монтажната широчина х и
обсега Ь при монтажа на покривни панели П - З х б
С иб
/^ = 23 ш и с,р = + 0,94 m (действителното разстояние
УА Б

от петата на стрелата до оста на въртене ва крана Стрело 23m,

МКА-16). По номограмата от фвг. 5.S за x = 3 ,lS n i> МКА-16 с опори
= 10 ш и / = / „ = 23 m се отчитат г, = 5,65 т и =
на

> 15,60 m. За обсега j се получава:

Zi5,5 210
= х + г , + с ,*р = 3,15 + 5,65 + 0.94 = 9,74 » 9,75 m;
19 I
он

'•»+ Z , + Cip^ 3,15 + 15,60 + 0,94 = 19,69 » 19,70 m.

За обсега товароподемността и височината

тр

до куката Ашг са недостатъчни (0,22 1 и 15,40 ш) (вж.

фяг. 5.9), поради което той отпада от по-нататъшни
разглеждания. За в 9,75 m се отчитат Q^p = G, =
ек

= 2,751 (6ip > б м ') ■ Лжжр = Лк1 = 22,65 ш (А(кр > Л,). 7,58 10 12 U 16 18 20
От друга страна, се отчитат: за А, = 16,00 m - Ажр = Обсег b,m
= i, = 19,25 m и Сч» = б* = 0.271 (б.р < бм): за би =
Ел

= 2,35 = 10,60 m и А ..p = A.q = 22,40 m Фиг. 5.9. Диаграма за работните

(*iip > * i). Установява се, че Ад < A J. Тогава за гра­ характеристики на избрания кран
ничните стойности на обсега се получава (фиг. 5.9) (М КА-16) с гранвчви отчети за
работввте му параметри при
= max (min min Ь,) =Ь, = 9,75 m и монтажа ва покривните панели
П -З х б
= min (b j. Ад, Aj) = Ад = 10,60 m ,

от юето следва, че границите на изменение на действителния работен обсег за монтаж на

аокривните панели се задават по следния начин:

9,75 m < А,р < 10,60 т .

Окончателно монтажната позиция е определена така, че покривните панели се м онти­
рат при обсег 10-i-10,45 m (фиг. 5.8).
Коефициентът за използуване ва крана по товароподемност се определя по (5.23):

179
 Qu 41
ЛГт 0.855.
G. 2.75

С ледователно B aepaH B n автом обвлев кран МКА-16 с номннална товароподемност

16 t (прн стрела 10 т ! ) ое използува досгатъчво рационалво по товароподемвост, тъ1
1ато взчвслевата стойност на K j е блнзка до еднввца.

Задача 5.3. Да се избере монтажен кран в два варианта за монтиране

на покривните панели 2Т-18 на едноетажна промишлена сграда с пое-
ривна конструкция по подсистемата ПКТ ’ 85 при следните стойностн на
зададените начални параметри; 9 , = 14,2 t; А, = 0,65 т ; ш = 3,00 ш;
qr = 0,30 t; Ат = 6,00 m; Нщ = 10,35 m; ho = 2,00 m; A„ = 1,50 m.

ка
Р еш евве
B T03B случай e целесъобразво покрввввте павелв д а бъдат м овтнравв със стрелои
края, който се д ввж в вътре, вадлъж во в отвора ва ед в о етах вата промишлена о р ш

те
(фвг. 5.10). И зч и с л а а т се монтажните параметри за навелите:

б - = ?. + 9т = 14.20 + 0,30 = 14,50 t;

ио
Аж = + </ + А. + Лт = 10,35 + 1,00 + 0,65 + 6,00 = 18,00 ш;
у = Я ,^ + « /+ А .-А „ = 10,35 + 1,00 + 0 ,65- 2 ,0 0 - 10,00 ш;

Г л да 3,00
=— = ----- = 1,50 т .
С иб
2

За X и у от вомограмите се отчвтат /, 17,40 ш I

УА а Б

Zg = 8,20 m. Сьответво за обсега се получава:

fto = Аог = X + Го + с = 1,50 + 8,20 + 1,50 = 11,20 ш;

bo=bor = x + z „ - c = 1,50 + 8,20-2.00 = 7.70 m.
нн

П орадв сравввтелво голям ата стойност ва h-, се пром-

рява д ал в > г.
ро

I = А т+ А„ = 6.00+ 1,50 = 7,50 т ;

(х + а ) у (1 ,5 0 + 1 .5 0 ). 10
= 4,48 т .
кт

8. 20 - 1.50

Тъй като Гд < I. веобходвм ата м вн вм ал ва дължина и

стрелата в съответното разстоявве z са:
е

Фвг. 5.10 Схема за м онта­

Ел

I + У { — -----------------;
жа на покривните павелв 1 ^ = 1. = — ^ J i ^ + ix + а У ^
2Т-18
а - по I м р а ш т с кршж BERLIER
0 -80 В; б- DO П u p u i r r с жрш 7 ,5 0 + 10,00 I----- ;--------------------- 1
К С -« 7 | /7,50^ + (1,50 + 1,50)' = 18,85 т ;
7.50

(х + а) у (1 ,5 0 + 1,50) 10
z = z. + а■ + 1,50 = 5,50 ш.
I 7,50

В тозв случай веобходнм ият обсег е по-малък:

А = = X + Z, + с = 1.50 + 5.50 + 1,50 = 8,50 ш ;
А = A„ = x + z , - c = 1.50 + 5.50 - 2,00 = 5.00 m.

180
 / ййрионш
Извършва се а р о в е р п за автомобилния аран на специално шаси BERLIER G -80B с
■омяиална товароподемност 40 t при работа с опори. Кранът е обзаведен с гъвкаво
окаченн стрела с дълж ина 12, 1S, 18, 21, 24, 30, 36. 42. 48 и S4 т . Подходкщи в случая са
спелите с дължини 21 или 24 ш. П риема се /ц, » 24 ш (/.р > /,), понеже товароподемността
■а крана спрямо тази т ) н стрела 21 m е само с около 1 2 % по-малка, но за сметка на
то>а позволява по-удооно подаване на панела в проектно положение [18]. Съответната

Стрела 2Urr\, Стрела 20гт|

BERLIER G-0OB с опори КС-6А 71 с опори
21,7 20
■—■3 3 S S 2 3 а г з 3 ZЕ5 5 “”

ка
г 11
— 20 18,6 1 i 1ю
А
19,1 18 . J
г '“
18 ” 1 ♦-
^, —1 15 е

те
S 16 L.
“ Г 16-с ^ 1 "Е
пп S тА ;• н J
г ».• с о о
1_ L
8 5 14 1 S 1 12 §

ио
S о 12 т S; Ж
12? 1 4.. 10 X-
O 1J
С7'» 1П 1 1
5
ос1 110
“П “ “ 1 О L
о
10 O' о 1", 8 ^
о —1 > > О о 8 т1 ■ * 3 &85
сап

Г л
Л _ J .,
1 J1___ D
у
о ” Н 1 6Т _J о
6 ”
С иб ч и
ш t. ± ._ J ч
D
ш
1
-• Т
3 * 2
1J
УА а Б

7 8 10 12 ^C 16 18 20 22 2L ».5 б (3 10 12 U 16 г8
Обсег Ь ,т Обсег b,m

Фиг. S.11. Диаграми за работните характеристики на избраните кранове с

гранични отчети за работните им параметри при монтажа на покривните
нн

панели 2 Т - 18
е - U ж ри BERLIER G -80 В I м р и м т ; £ - за кран К С -6471 II аарнаят
ро

работна диаграма е дадена на фиг. S.I1 а. Както за = 11,20 т , така и зл Ь = 8,50 ш, от

дваграмата следва, че съответната товароподемност е недостатъчна, поради което се
налага проверка н за уточнените параметри на крана при 1^ = 2А т я = + 1,20 т . По
кт

унвверсалната номограма (фиг. 5.S) за х = 1,50 т , у = 1 0 ш и / = /хр = 24 ш се отчитат

Z, = 3,75 ш н z , = 19,45 ш (отпада като много голямо!). За обсега А, се получава
е

1,50 + 3,75+ 1,20 = 6,45 т .

Ел

от което следва, че b^ < min — 7,00 ш.

От работната диаграм а се отчитат: за Л. = 18. 'а р : Ь. = 14,70 ш ■ Cip “ С» =
=6 . 2 5 t ( C ^ < e J ; за = 14,50 t - А,р = Ад = 8,30 ш и А. ,р = А.д = 21,30 ш ( А .ч ,> А .) -
Тъй като Дц < Ь^, окончателно интервалът на действителния работен обсег за монтаж на
покривните панели се определя, както следва:
А_1, = ша* (min min Aip, A,) = m in A,p = 7,00 m;
= min (A., Ад. A,) . A- = 8.30 m;
7,00 m < A |p < 8 . 3 0 m .

Прието e покривните панели д а се монтират при обсег 8 m (фиг. 5.10 а).

Коефициентът за използуване на крана по товароподемност е (фиг. 5.11 а)

181
 ------- . „ ,„ 9 ,
C „. ma* Cip 19,10
II вариант
Разглежда се автомобилният кран на специално шаси КС-6471 с номинална товаро­
подемност 40 t при работа с опори. Кранът работи с твърдо окачена телескопична стрела,
коато според степента на телескопиране заем а следните дължини: 11, 1S, 20 и 27 m [18]
П рием а се /(р = 20 m (/^р > /,), на коато съответствува работната диаграма от фвг. S.11 £
Зй Ь = S,00 m кранът им а необходимата товароподемност и височина до куката, а окон
чателните уточнени параметри се определят за/хр = 2 0 т н с ^ = - 0,95 т . За 1,50 т,
>>=10 m и 1= 1 ^ ^ 2 0 ш се отчитат z^ = 4 ,8 5 m и = 14,20 m (отпада!). Изчислява а
обсегът b^:
А, = j t + z , - c , p = 1,50 + 4,85 - 0,95 = 5,40 m.

ка
За Aj - 5 ,4 0 m се отчитат Сжр “ Ci = 18.Ю t (С,р > Q J и Л, ,р - А., - 19,75 ш (Л,,р>А,)
От друга страна, за А, = 18,00 m се отчитат Ь ^= Ь ^ = 9,00 ш и “ G» = 9,20 t < gJ,
a за бм = 14,50 t се отчитат bgp=b^ = 6,80 т и A, ,p = к щ = 19,20 ш (A, ^ > A,), or което

те
следва, че < b^). Окончателно за действителния работен обсег се получава:
= т а х (minAjp, m in*ip, A,) = А , = 5,40 m;

ио
(**. ^Q* *2) = *в = 6,80 m;
5,40 m < Aip ^ 6,80 m.

Г л
От фиг. 5.10 б се вижда, че панелите се монтират при обсег 6 ш, а стойността ва
С иб
коефициента K^ е следната (фиг. 5.11 б):

См Qu 14,50
АГт = ^ = — = -------= 0,801.
УА Б

0 ^ G, 18,10
От сравнението на крановете по двата варианта се вижда, че работните им параметрв
са сходни. Известно преимущество им а кранът по II вариант (КС-6471), тъй като има
на

по-добра използуваемост по товароподемност (0,801 > 0,759) и е по-технологичен за работа

поради конструктивните особености на телескопичната стрела.
он

Задача 5.4. Автомобилен кран на специално шаси COLES L-7012

(с,р = + 1,30 m и Ао = 2,20 т ) монтира при работа с опори покривната
конструкция по подсистемата ПКВ ’ 85 на едноетажна промишлена сгра­
тр

да, като се движи вътре, надлъжно в отвора й. Монтажните параметри

на елементите от покривната конструкция са дадени в табл. 5.1. Монта­
жът може да се извърши с различно дълги стрели при различна работна
ек

височина на такелажното средствц за покривните панели по някой от

следните 4 варианта:
I. /^ = 21,30 т , Л, = 2, 5 0 ш;
Ел

II. / 4 , = 21,30 ш . А, = 3,00 т ;

III. /,р = 24,40 т . А, = 3,50 ш ;
IV. = 39,60 ш , А, = 6,00 ш .
Да се намерят границите на изменение на обсега при монтажа на
елементите за всеки един от вариантите и възможните участъци за
разположение на монтаж ните позиции на крана.
Реш ение
Схемата за монтаж а на покривните панели и виренделовите греди от покривватз
конструкция на едноетаж ната промиш лена сграда е дадена ва фиг. 5.12. Работните диагра­
ми на използувания кран COLES L-7012 за съответните дължини на стрелите са показали
на фиг. 5.13. И зчисленията се извърш ват поотделно за всеки вид елементи.

182
 Т а б л ш ц а 5.1
М о т ж м ш р а м п р я ■■ с л е и е н п т е

^^^^П арам етре ч,. да. Чт. *т» Н ^,

.

Елементи t m ш t m m

Поц>иваа панели 2,30 0,30 6,00 0.15 2.50 4-6,00 10.90

П -З х б по 4-те варианта

Виреиделови греди 8,88 2,10 0,26 0.98 5,10 8.80

ка
В-18

те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. S.12. Схема за монтажа на аокрнвната кон-

сгружцня ■ границите на изменение на обсега на
жрана COLES L-7012
/яя, Птт, /Ляя, /Кяя (Аг, /Лг. ///« , 1У*г) - п з м о п в уч1 стъцн м
разооложсше ■■ м о ятш л в п позящи и* жряяа нрн м о ятм а яя
оожраяпте няяеля П-3 к б (■яреяделояятс греди B-I*) по сьответ-
■ая варасят

Покривни панели
OnpcACAVT се монтажните параметри, които са обши за всички варианти;

бм - ?. + ?т - 2,30 + 0,15 = 2,45 « 2,50 t;

у = Ям + </ + А.-А„ = 10,90 + 1,00 + 0 ,30- 2,20 = 10,00 ш;
х а : 3,60 ш - прието съгласно фиг. 5. 12.

183
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он

6,40 6558 9,4510 16 18 26 28

Обсег b , m
тр

Фиг. 5.13. Диаграми з а т о в а р о а о д е м н о с т т а при работа с опори и

ек

височявата на повдигане на куката за кран COLES L -7 0 I2 с гранични

отчети за покривните панели П - З х б и виренделовите греди В - 18
I - прв стрсла 21,3 т , 2 ~ при стрсл! 24,4 т ; J - пря стрел» 39,6 m
Ел

За X И > се отчитат /„ = 21,00 m и Zg = 9,50 m , от което следва, че за всеки вариант

1тр> ^0 ^ тогава
*ожр = + *0 + = 3.60 + 9.50 + 1,30 = 14,40 m.
Изчислените а отчетените параметри за всеки едни от вариантите са, както следва:

1. А, = Ям + d + h^ + h-r = 10,90 + 1,00 + 0.30 + 2,50 = 14,70 m;

Ag = max 6 i p = 19,00 m; 6 ^ = 16,45 m;

z ,= 7,95 m; A, = 12,85 m; g , = 12,25 t; A*, = 17,85 m;

Zj = 11,35 m; А^= 16,25 m; fij = 8,70 t; A „ = i4.90m ;

184
 - A, - 12,85 m; = 16.25 m;

12.85 16,25 m.

II. A, = Я „ + ( / + * , + At = 10,90+ 1,00 + 0,30 + 3,00= 15,20 m;

Ag - max A.P 19,00 m; A, = 16,00 m;

7, = 7,95 m; A, - 12,85 m; g , = 12.25 t; A*, = 17,85 m;

z , = 11,35 m; A, = 16,25 m; 6,= 8,70 t; A,2 = 14,90 m;

A ^ = A, = 12,85 m; A^. = A, = 16,00 m;

ка
12.85 т < А ч , < 16,00 m.

те
III. A, = W, + + A. + At = 10,90 + 1,00 + 0,30 + 3,50 = 15,70 m;

Ag = max Ажр = 24,00 m; A^ = 19,75 m;

ио
z ,= 5,55 m; A, = 10,45 m; G, = 16,45 t; A „ = 22,40 m;

7j = 16,85 m; A, = 21,75 m; Q^= 5,40 t; A „ = 12,80 m;

A ^ = A, = 10,45 m;
Г лA „, = A^ = 19,75 m;
С иб
10.45 m < Ажр < 19,75 m.
УА Б

IV. A, = + </ + A. + At = 10,90 + J ,00 + 0,30 + 6,00 = 18,20 m;

Ag = max A^ = 28,00 m; A* = max A^ = 28,00 m;

на

z, = 3,25 m - no номограма; A, = 8,15 m < min A^p = 9,45 m;

он

Zj = 34,30 m - no прил. 5.1; Aj = 39,20 m > max A,p = 28,00 m;

= min Ажр = 9,45 m; A^, = Ag (A^) = max A^p = 28,00 m;

тр

9.45 m < Ажр < 28,00 m .

Интервалът за изменение на обсега Д = за четирите варианта е 3,40 т ; 3,15 т ;

ек

9,30 т ; 18,55 m (целият обхват). Възможните участъци за разположение на монтажните

позиции на крана са съответно: Inn; Ilnn; Ilinn; IVnn (фиг. 5.12).
Ел

Виренделови греди
Общите монтажни параметри за всички варианти са следните:

Он=Ч. + Ят = 8.88 + 0,98 = 9,86 й 10,00 I;

А. = + </ + А. + Ат = 8,80 + 1,00 + 2,10 + 5,10 = 17.00 т ;

у=Н^ + J + А,-А„ = 8,80 + 1,00 + 2,1 0 -2 ,2 0 = 9,70 т ;

т 0,26
;с= - = = 0.13 т .
2 2

Отчитат се /д = 14,45 m и z„ = 6,80 m, откъдето следва, че /*р > за всеки вариант, а

185
съответният обсег е

*ожр = + «0 + = 0,13 + 6,80 + 1,30 = 8,23 т .

Тъй като за всеки вариант е значително по-голама от /ц, съответните стойносга ва
Zj и by се получават твърде малки, така че винаги е изпълнено условието А, < min Ь^, т.е
by не е меродавно и отпада от ао-нататьш ните разглежданив. По същата причина отпада
и Ь^, тъй като винаги е изпълнено условието Ь^ > Ь„ За отделните варианти окончател­
но се получава;
I, II. Aq = 15,00 m ; A, = 14,00 m;
b ^ = min b ^ = 6,55 m; b ^ = *» = 14,00 m;
6,55 m ^ Axp < 14,00 m; Д = 7,45 m.

ка
III. й
Ag=
ц = 14,75 m; o,
A, = 18,65
18,63 m;

^»p = ^тшж~^^Q~ ni;

те
6,40 m < Ащ, < 14,75 m; Л = 8,35 m.
IV. Ag = 14,10 m; A^ = max A,p = 28,00 m;

ио
= “ in A.P = 9,45 m; A ^ = Ag = 14,10 m;
9,45 m < Aip ^ 14,10 m; A = 4 ,6 5 m.
ппчяллл-ш^ишлл на

Г л
Възможните участъци за 1Л разположение U/I монтажните
U/ll позиции на крана са озвачевв
на фиг. 5.12, както следва: 1вг, Пвг (общ участък); /Явг; IVez.
С иб
Първоначално се м онтира виренделовата греда, а след това - съответните покрввни
панели. За да се намали броят на пребазиранията на крана, гредите и панелите трябва да
се м онтират от една обща монтажна позиция, която лежи в застъпващите се зони от
съответните участъци: 1вг и !пп\ Ивг и //ял; Швг и ///л я; IVee и IVnn. На фиг. 5.12 е
УА Б

показана монтажна позиция, която се нам ира на 10,50 m от ос 2 и отговаря на II вариант,

при който застъпващ ата се зона на Ивг и linn е най-тясна. Същата монтажна позици! е
възможна и за останалите три варианта, тъй като при тях съответните застъпващи се зони
на

са по-широки и включват тази по II вариант. Най-широка е застъпващата се зона по III

вариант ( / ^ = 24,40 т ) , което означава, че има най-голяма свобода за маневриране при
определяне на съответната монтажна позиция с оглед на складирането или доставката на
елементите за монтаж.
он

От направения по-горе анализ следва, че кранът има достатъчно големи резерви s

работните си параметри по отношение на м онтираната покривна конструкция.

Задача 5.5. Да се определят монтажните кранове, с които могат да

тр

се монтират сглобяемите елементи йа показаната на фиг. 5.14 а едно­

етажна промишлена сграда по единната система Е С ’ 85. Да се начертаят
технологически схеми за монтажните позиции и ходовете на избраните
ек

кранове и се обоснове приетата технология на монтажа.

Реш ение
Ел

Всички елементи на разглеж даната сграда са сглобяеми, включително и фундаменти­

те. Покривната конструкция е изпълнена с едноскатни и двускатни 2Т -п ан ел и (П К Т ’85)
Стъпките по крайните редове колони са 6 т , а по средните редове 12 т . Сградата се
състои от три успоредни халета с отвори 18, 24 и 18 m и обща дължина 120 т . Разделена е
с температурна фуга на два участъка с дължина по 60 т . Фундаментите при температурна­
та фуга са с обща чашка за фуговите колони и са изпълнени монолнтно.
Целесъобразно е сградата да бъде монтирана със стрелови кранове, които се движат
надлъжно в отворите й или отвън, успоредно на фасадите.
Всички изчисления, свързани с определянето на стреловите монтажни кранове и
работните им параметри, за прегледност са систематизирани в табл. 5.2. Параметрите на
сглобяемите елементи са в съответствие с „Общ каталог - едноетажни промишлени сгради"
- О К П ’ 85. П арам етрите на такелажните средства са отчетени от съответните каталози с
указания за транспорт и монтаж (УТМ) или от друга справочна литература [12].
Монтажните коти на сглобяемите елементи са определени в съответствие с напречни»
разрез на сградата (фиг. 5.14 а), като е прието, че нивото на движение на крановете
съвпада с кота + 0,00. За фундаментите, колоните и цокълните панели е прието =0.

186
 Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
те
ка

187
 Т а б л и ц а S .2
(^ р е д е л н с стрслом тс моитажня кравоае ■ работните им параметри
№ П араметри на П араметри
по Наименование сглобяемите аа такелаж- Монтажни параметри
Р и означение елементи зите средства
е на елементите т, X,
д А.. <Гт. Лт . е « . . У.
(местоположение) t ш m t m t m m т ш
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1 Крайни фундаменти
Ф -Д 2 7 х 2 4 -2 9,20 1,20 1.4о 0,05 3,00 9.25 0 5,20 0,70 0.40
(оси А ш Г)
2 Средни фундаменти

ка
Ф -Д 27х27 2 9,80 1,20 1,40 0,05 3,00 9,85 0 5,20 0,70 0,40
(оси Б я В)

те
3 Крайни колони
К 2 - 6 3 .2 Ч Б - 3 7.70 8,70 0,40 0,36 1,40 8,06 0 11,10 0,25 7,90
(оси А и Г )

ио
4 Средни Еолони
К2 - 6 0 .2 7 Г -3 9,40 8,70 0,60 0,36 1,40 9,76 0 11,10 0,30 7,90
(оси Б т В)
5 Надлъжни крайни греди
Г-6-4В
Г л
2,70 0,60 0,30 0,05 4,00 2,75 7,20 12,80 0.15 7,00
(оси А и Г )
С иб
6 Надлъжни средни греди
Г Н -1 2 -4 В 10,00 1,20 0,65 0,10 7,00 10,10 7,20 16,40 0.33 7,60
УА Б

(оси Б а В)
7 Подкранови греди
П К Г -6 Б -2 3,53 0,90 0,55 0,05 4,00 3.58 4,80 10,70 0,28 4,90
на

(оси А и Г )
8 Подкранови греди
П К Г -1 2 Б -2 10,00 1,20 0,65 0,10 7,00 10,10 4,50 13,70 0,33 4,90
он

(оси Б и В)
9 Покривни панели
2 Т - 1 8 .2 - 2 12,20 0.6S 2,00 1,57 5.75 13.77 8,40 15,80 1,00 8,25
тр

(отвори А Б и ВГ)
10 Покривни панели
2 Т Д -2 4 -1 19,20 1,00 2,00 2,90 5,90 22,10 8,40 16,30 1,00 8,60
ек

(отвор БВ)
11 Фасадни панели
Ел

Ф П Т -6 0 0 х 1 8 0 -1 а 3,40 1,80 0,18 0,05 4,00 3.45 7,80 14,60 0,09 8,80
(оси А и Г )
12 Фасадни панели
Ф П Т - 600x120-1 2,30 1,20 0,18 0,05 4,00 2.35 6,60 12,80 0,09 7,00
(оси А и Г )
13 Стоманени прозорци
С Е П - 120-3 0,16 1,20 0,14 0,05 4,00 0,21 3,00 9,20 0.07 3,40
(оси А и Г )
14 Цокълни панели
Ф П Ц -600х60-1 1,60 0,60 0,18 0,05 4,00 1.65 0 5,60 0,09 0
(оси А и Г )

188
 Необходими пара­ Марка на Уточнени пара­ Проверка за работните параметри
метри на крана крана; метри на крана на избраниа кран
c (без)
'о. ^0 . bo, m. за опо р и ; 1жр> 2, . *жр , m Qжp.^ 4>р. ш
C- + c— ±Сжр. m А .»
m m -l-l im -rOm т m m е - е -.
13 14 15 16 17 18 20 21 22 23 24 25 26

3,35 2.10 4,30 0,80 20 1,55 3.55 5,50 11.10 26,00 9.25 19,50 17,40

3.35 2,10 4,30 0,80 20 1,55 3.55 5,50 10,60 26.00 9,85 19,50 17,70

ка
19,50 16,70

те
12,60 6,25 8,00 4.50 К С -6 3 6 2 20 2,65 4.20 5,50 12,20 26,00 8,06

ио
12,70 6,30 8.Ю 4,60 20 2,70 4,30 5,50 10,65 26,00 9.76 19,50 17,65

Г л
11,35 5,75 7,40 3,90 с опори
С иб 20 2,40 3,85 5,50 16,60 26,00 4,50 19,50 12,80

12,40 6.15 7,98 4,48 20 2,65 4,28 5,50 10,40 26,00 10,10 19,50 17,80
УА Б

9,10 4,95 6.73 3,23 20 2,05 3,63 5,50 17,00 26,00 4,20 19,50 12,30
на

9,15 5,00 6,83 3,33 с,р = + 1,30 20 2,10 3,73 5,50 10,40 26,00 10,10 19,50 17,80
он

14,40 7,00 9,50 6,00 20 3,30 5,60 5,60 8,50 25,00 13,77 19,50 18,65
тр

14,85 7,20 9,70 6,20 20 3,50 5,80 5,80 6,00 23,60 22,10 19,40 19,40
ек

13,35 6,40 7,99 4,49 К -1 6 2 18 3,05 4,04 5,00 8,05 8,10 3,45 17,60 16,60
Ел

11,25 5,75 7,34 3,84 с опори 18 2,55 3,54 5,00 10,00 8,10 2,35 17,60 15,70

6,85 4,00 5,57 2,07 с.р = + 0,90 18 1,85 2,82 5,00 14,00 8,10 1,20 17,60 12,10

1,59 1,50 3,09 - 18 - - 5,00 12,00 8,10 1.65 17,60 14,50

189
тъй като, за да бъдат монтирани под кота ± 0 ,00 , преди това те трабва д а се повдигнат
над това ниво от изходно складово положение.
М онтажната височина у е определена, като ориентировъчно е прието Ад “ 1,80 ш.
Необходимият обсег е изчислен предварително както за гъвкаво, така и за твърдо
окачване на стрелата, за д а може изборът на монтажни кранове д а се извършва измежду
по-разнообразен маш инен парк от налични кранове. Всички необходими и уточнени пара­
метри на крана са определени по съответните формули и номограми както в задачвтс
5.2 5.4.
За монтаж а на фундаментите, колоните, всички видове греди и покривните панела е
избран пневмоколесният кран К С -6362, който има номинална товароподемност 401.
Предвижда се кранът д а се използува в режим на работа с опори при дължина на
стрелата 20 ш. За всички видове фасадни елементи е избран 16-тонниат автомобилен крав
К-162, който работи с опори при дълж ина на стрелата 18 ш. Работните диаграми ва
избраните стрелови кранове са дадени на фиг. 5.1^

ка
Стрела
КС-6362

те
20т, с
onoDu
г г X 3 3 3 s S 3 5 Z £ 19,5
m * —— —•- —
HI Г 18 Стрела 18m,

ио
E K -1 6 2c onopu
т t : s
2Д 16
__ _ _ £ _ —— = - - - SJ _ _ _ _ 17,6
^ 10. Ч __ __ , -

j j r - -— - - 14 o - —— Ч, - —- - —- - —- - -
Sii\ “ ~

Г л
Е 16 i
m il “ “
- - - - - - - “ 1 Ч 5 ”
1
ш
18 L
С иб t ” ” -1 15 i
& 5 o
о 16 - J jl1 ю Л L _ 5 H
о L § e ' a
& 14 u—
o ? ^ c 13 8.
УА Б

s_
3 12 iff
j!1.9
L ^ ^® 1 =
Sv 5 “ ” ” ” ”
“
” ” ”
12,1 5
[ 3
o ” ” ” “ ” ” “ “ ” D
10 ij L_ 7
Г §Q. 4 uO
а

” ”

8 _ It _ >
'n Ш
D
\
Ч ” ”
нн

L _ □
Г 1 ’ — 1 ■s, “
6 гГ £
- - [I - - - - 7- - - - - - 7 - - - - - -
4.2 i t lU s U
-

5.5 7 9 11 13 15 17 5 6 7 8 9 10 11 12 13 U
о

Обсег Ь, m Обсег Ь, m
тр

Фиг. 5.15. Работни диаграми на избраните стрелови кранове

а - п н свм ою лесел к р ш К С -6 3 6 2 с - ■втом обилеи кран К -1 6 2 с С и ом ~ г р а и я ч я и
отч ети за р а б о т н и т е п а р а м е т р и и а к р а н о в е т е п р и м о н т а ж а н а : п о к р и в н и 2 Т - п ан е л и в о т в о р и Л Б л В Г - 9
ек

и 9 '; п о к р и в н и 2 Т -п в и с л н в о т в о р Б В - 10 л W ; ф аса д н и п а н е л и п о оси А я Г — I I

Подчертаните стойности на работните параметри на избрания кран в табл. 5.2 са

Ел

меродавни (лимитиращи) за съответните отчети по работната диаграм а на крана за кон­

кретния елемент. Окончателно за избора на кран КС-6362 меродавен е монтажът ва
двускатния панел 2Т Д -24-1 в отвор БВ, а за избора на кран К-162 - монтажът ва
фасадния панел Ф ПТ-600 х 180-1 а на кота + 7,80 m по оси А в Г (вж. фиг. 5.15). Съответ­
ните коефициенти за използуваемостта на крановете по товароподемност при монтирането
на посочените по-горе меродавни елементи са следните:

0 » _ 22,10
= 0.936;
G, ~ 23,60

Фиг. 5.16. П лан на монтажните участъци и ходовите линии на крановете

Ф, К, П Г , Г, Г Н , 2 Г я Ф Е - е л е м е н т л , ж оито се м о н т и р а т п р и с м т а с т н и а х о д на к р а н а ( ф у н д а м е н т и , к о л о н и ,
п о д к р ан о в и г р е д и , н а д л ъ ж н и г р е д и , п р е д в а р и т е л н о н а п р е гн а т и н а д л ъ ж н и гр е д и , п о к р и в н и 2 Т - п а н е л и и ф асадн и
ел е м е н т и )

190
 К -162 К С -6362 К-162

0
+

б>
0.

2Т' 2Т '2Т

ка
'П Г , п гГ
(Sh ГН,

те
ГН ,
Г , г

ио
_ФЕ. -фЕ
0

Г л
С иб
УА Б
на

0
он

ф-
тр

ч 21
2Т 2Т
+
ек

/
ПГ, ПГ,
ГН, ГН .
Г
ГI
Ел

1 * фЕ
Ф Е.
(§> 1
1 г
у
U i- _ -
л
КС-6362 1ДО
5,40 9,00 8,00 12.00 1 12.00 ejoo 1 9.00 5Л0
ie1,00 24j00 18,00m
©
Л е ге н д а ;
♦ + +
Колони Празен ход на Работен ход на Работен ход на
крана кран КС -6362 кран К - 1 6 2
191
 Qm Qu 3.45
------------------------------------- 0,426.
C « Cip *no
Кажто се ввж да, използуваемостта на по-тежкиа монтажев кран по товароподемаоа
е по-добра.
П рв определяне на монтажните позиции за отделните вядове елементи е спазсво
условието действителни КТ работен обсег на крана да попада между табличните стойяосп
за и или по изключение д а съвпада с тхх (вж. фиг. S.14 о). Освен това брост м
монтажните позиции е избран минимален, което означава, че от една познциа се мовтврат
мажсималниат възможен брой елементи. При този подход се икономисват непровзвод!-
телните разходи на време за преместване и стабилвзвране с нзнасащите се опора на
крана от една позиция в друга. Така например докато в отвора БВ от една позицва се
монтира само по един покривен 2Т -панел при обсег 6,00 т , в отворите АБ и ВГ imi
възможност от една позиция да се м онтират последователно два покривни 2Т-пане.п,
съответно при обсег 8,00 m н 6,00 т .

а
Монтажните позиции са съобразени също и със складовото или доставното положевяе

ек
на елементите. П редвиж да се фундаментите, колоните, всвчкв видове греди в фасадаатс
елементи да бъдат предварително складирани в монтажната зона около съответшп
позиция на крана. Монтажът на покривните 2Т-панели се извършва направо „от коле.!!',
за да се избегне трудоем кото и изискващо голяма площ предварително складнраве с

т
тежък кран.

ио
Ф ундаментите се складират до единичните ями за тях по надлъжните осв ■ а
монтират от позиции в средата на отворите А Б и ВГ. Колоните се монтират аналогвчво,
но е взето под внимание обстоятелството, че те се изправят от складово положение и
монтаж чрез завъртане около долния им край. Имайки предвид това, складовото положе­

Г л
ние на колоните покрай надлъжните оси може д а се избере така, че обсегът на крана м
първоначално повдигане на единия нм край от съответната монтажна позиция е допуствмо
С иб
да бъде по-голям от стойностите на (12,20 ш за крайни колони и 10,65 m за средвя
колони), но не повече от обсега 14,00-;-15,00 т , съответствуваш на (0 ,6 -н О,7)0м. тъй като
окачването на колоните е в зоната на подкрановнте им конзоли. Монтажните позицвв }а
греди са в отворите А Б и ВГ, но изместени към средните надлъжри оси Б в В. Ъ съшвп
УА Б

отвори надлъжно покрай съответните оси са складирани гредите, като само подкрановвте
греди за отвор БВ са складирани в него. П ървоначално се м онтират подкрановнте гредв,
а после от същата позиция - надлъжните греди. Покривните 2Т-панели се достават с
на

полуремаркета с товароносимост до 25 t - по 2 броя 27-18.2-2(24,4 t) или по едив брой

2 Т Д -2 4 -1 (19,2 t) . Така м онтаж ът „от колела” на тези панели добре се съгласува със
съответните монтажни позиции. Фасадните елементи се складират изправени в стеадом
отвън покрай надлъжните оси А и Г, а съответните монтажни позиции също са разположе­
он

ни отвън на сградата при захват по 3 надлъжни междуосия от всяка позиция.

Въз основа на определените монтажни позиции е съставена технологическа ехе на с
ходовите линии на избраните кранове (фиг. 5.16). Пневмоколесният кран КС-6362 монтира
носещите и покривните конструкции в I участък (до температурната фуга) и след това
тр

преминава във U участък. Накрая автомобилният кран K -I62 монтира стенното ограждане
на цялата сграда. М онтажът се извърш ва с отделни ходове на крановете за дадев вид
сходни елементи, което съответствува на разчленения метод на монтаж. Ходовете за
монтажа на фундаментите, колоните и покривните панели са в средата на отворите, за
ек

монтажа на гредите - на 8,00 m о т осите Б я В, л ъл монтажа на фасадите - на 5,40 ш

външно от осите А в Г. Ф ундаментите по фуговите оси П и II' не подлежат ва монтаж,
тъй като са м онолитни, а съответните им фугови колони се м онтират и замонолитват
Ел

едновременно. М онтажът на гредите започва само в отвор или по ос, където замонолитва-
щият бетон за колоните във фундаментните чашки е достигнал 70% от проектната якост
Покривните панели във П участък се м онтират само с излизащи навън от готовата част на
сградата ходове.

Задача 5.6. Да се определи общият коефициент за използуване по

товароподемност на крановете, избрани в задача 5.5 за монтажа на
сградата от фиг. 5.14 а.
Р еш ен ие
Избраните кранове КС-6362 и К - 162 са с променлива товароподемност и коефициен­
тът Ку се определя по (5.24). Всички изчисления са дадени в табл. 5.3.
Н ормативната продължителност на монтажа за i -тия вид елементи г,, мсм/e.i..
е отчетепа по „Уедрени сметни норм и” - книга № 16 (У С Н - 16). Данните за и
взети направо от колони 8 и 23 в табл. 5.2. За всеки вид елементи се изчислява поотде.1но

192
 ^Ti ~ Cmi /C L .I- пневмоЕОлеснаж кран К С -6 362 заема стойностя от 0,106 до 0,936, а
за аатомобнлнвя кран К -162 - от 0,026 до 0,426.
Обшият коефнцаент за нзаолзуваве на крана КС-6362 по товароподемност е 0,468,
IOCTO е точно два пътя по-малко от максималната стойност на К^. за двускатннв покривен
2Т-павел (0,936/0,468 = 2).
Общият коефициент за използуване на крана К-162 по товароподемност е 0,234, т.е.
1,82 пъти по-малко от максималната стойност на K j, за най-тежкиа фасаден панел
(0.426/0.234- 1.82).
От друга страна, отношението при сравнжване на общите коефициенти за двата
крана е 0,468/0.234 = 2, което означава, че като цяло по-тежкият монтажен кран КС-6362 се
ншолзува по товароподем ност два пъти по-рационално от крана К-162. Това се обяснява
с ао-удачния избор на крана КС-6362 и по-доброто съответствие на работните му пара­
метри на съответните монтажни параметри.

ка
Т а б л и ц а 5 .3
Определяне иа обшия коефщиеит за използуване на крановете по товароподемиост К-г

те
1 Означение иа m^, Шифър по е » /. б - .,. '"l *1 ^Т |1
елемента бр. мсм/ел. УСН-16 мсм 1 t мсм

ио
1 Ф-Д27 X 2 4-2 40 0,140 1602/002 5,600 9,25 26.00 0,356 1,994
2 Ф-Д27 X 2 7-2 20 0,140 1602/002 2,800 9.85 26.00 0,379 1.061
3 К 2-63.24Б-3 44 0,236 1602/003 10,384 8,06 26.00 0.310 3,219
4 К 2-60.27Г-3
5 Г -6-4В
24
40
Г л
0.236
0,293
1602/003
1602/015
5,664
11.720
9,76
2,75
26.00
26.00
0.375
0.106
2.124
1.242
С иб
6 ГН -12-4В 20 0.438 1602/016 8,760 10,10 26.00 0.388 3,399
7 П К Г - 6 Б -2 40 0,293 1602/015 11.720 3,58 26,00 0,138 1,617
8 П К Г -12Б -2 40 0.438 1602/016 17,520 10,10 26,00 0.388 6.798
УА а Б

9 2Т -18.2-2 120 0,350 1602/051 42.000 13.77 25.00 0.551 23.142

10 2ТД-24-1 60 0,350 1602/051 21.000 22.10 23,60 0.936 19.656
Всичко: 448 137.168 64.252
нн

т
ро

64,252
За кран К С -6362: К, = ' '-------------- -----------= 0.468.
■ 137.168
кт

1-1
е

1 »ПТ-б00х|80-1а 80 0.186 1602/055 14.880 3.45 8.Ю 0.426 6,339

Ел

2 ФПТ-«Ох 120-1 120 0.186 1602/055 22.320 2.35 8.10 0.290 6,473
3 СЕП-120-3 80 0.229 1602/053 18.320 0.21 8.10 0,026 0.476
4 !фПЦ-МОхбО-1 40 0.229 1602/053 9.160 1.65 8,10 0.204 1.869
1
Всичко: 320 64.680 15,157

н
/. 1
15 157
За кран К-162. Ку = = ’— = 0.234.
" 64.680
1-1

II ТСП Сборя*! 193

 Т абл и ц а 5.4
Д нна !■ оарсделме аронамдвтслностга на крааомте ■ моатахвап техяологачаоп
за часпан погпмс на асска кран

Кран и техно­ Означение на "•р ■ |*

Шифър по т , I ,, Я,. •”,Я„
логичен поток елем ента бр. мсм/ел. УСН-16 M CU Г/ел t

Ф -Д 27Х 24-2 40 0.140 1602/002 5,600 9,20 368.0

Ф -Д 27Х 27-2 20 0.140 1602/002 2,800 9,80 196.0
КС-6362 К 2 -6 3 .2 4 Б -3 44 0.236 1602/003 10,384 7.70 338,g
-за К 2 -6 0 .2 7 Г -3 24 0,236 1602/003 5,664 9,40 225,6
носещнте и Г-6-4В 40 0.293 1602/01S 11.720 2.70 108.0

ка
покривните ГН-12-4В 20 0,438 1602/016 8,760 10,00 200,0
конструкции П К Г -б Б -2 40 0,293 1602/015 11.720 3.53 141,2
П К Г -1 2 Б -2 40 0,438 1602/016 17,520 10,00 400.0

те
2 Т -1 8 .2 -2 120 0,350 1602/051 42.000 12,20 1464.0
2ТД -24-1 60 0,330 1602/051 21.000 19,20 1152.0

ио
Всичко: 448 137,168 4593,6

Г л
С иб•пер 0,306 м см /ел.;
448
I/и ,
I-I
УА а Б

5 , ' ”' ’ ' 4593,6

10,25 t/ел .
нн

Чер
448
I " '!
1-1
ро

К -1 6 2 -з а 1 ФТП-бООх 180-1а 80 0,186 1602/055 14,880 3,40 272,0

конструкциите 2 ФТП-бООх 120-1 120 0,186 1602/055 22.320 2,30 276,0
кт

от стенното 3 С ЕП -120-3 80 0,229 1602/053 18,320 0,16 12,8

ограждане 4 ФПЦ-бООхбО-1 40 0,229 1602/053 9,160 1,60 64,0
е

Всичко: 320 64,680 624,8

Ел

Z '" I 'l
64,680
■цер = 0,202 м см /ел.;
320

1-1

624,8
= 1,95 t/ел.
320
' 1 '» ,

194
 Задача 5.7. Да се определят производителността на крановете, из­
брани в задача 5.5 за монтажа на сградата от фиг. 5.14 а, и коефициентът
на монтажна технологичност за съответните им частни потоци.
Реш ение
В табл. S.4 са дадени всички необходими данни за определяне производителността
на краиовете и мовтаж ната технологнчиосг. Експлоатационната сменна производителност
на крановете с променлива товароподемност (КС-6362 и К-162) се определя по (S.29), а
коефициентът на монтажна технологичност според степента на равномасовост за елементи­
те на частния технологичен поток за всеки кран - по (5.30).
Данните в колони 2 7 на табл. S.4 са същите както съответните данни в табл. S.3, а
стойностите ялц р t /ел., са взети без промяна от колона 3 в табл. S.2. Ш численнте средни
стойности на продължителността на монтажния цикъл и на масата на елементите служат
м определяне на търсените величини. Производителността се определя при продълж ител­

ка
ност на работната смяна 8,5h и при коефициент за използуване по време 0,8.
I. Частен технологичен поток за монтаж на носещете и покривните конструкции е
пневмоколесен кран КС-6362:

те
<в = '■ ср Z . 60 = 0,306.8.S. 60 = 1S6 min/ел .;
60 60

ио
n , - - — q^Z K , = — 10.25 . 8.5 . 0.8 = 26,81 1/мсм;
/ц 156

«ср 10,25
АГ..Т - —

Г л
= —^------ 0,534.
19.20
С иб
II. Частен технологичен поток за монтаж на конструкциите от стенното ограждане
е автомобилен кран К-162:
УА Б

'ц = 'пср 2 .6 0 = 0 ,2 0 2 .8 ,5 .6 0 = 103 min/ел .;

60 60
на

n , = y q ^ Z K , = — . 1,95 . 8.5 . 0.8 = 7,72 t/м см ;

он

= * ^ = 0.574.
Чштж
Производителността на аневмоколеснвя кран е около 3,5 пъти по-голяма, а разпре-
тр

деленнето на общия обем монтажни работи между двата крана е рацвонално, тъй като
стойностите на са близки и обуславят ефективна използуваемост на крановете по
товароподемност (вж. задача 5.6).
ек

Задача 5.8. Дадена е сглобяема многоетажна промишлена сграда по

строително-конструктивната система И И (С )20. Сградата е с четири от­
вора, пет етажа (6,00 m + 4x4,80 m) и има размери в план 24,00/60.00 m
Ел

при стъпка на колоните 6 , 0 0 m в двете взаимноперпенднкулярни на­

правления. Да се определят възможните варианти за монтажни кранове,
технологическите схеми за монтаж на сградата и технологията на изпъл­
нението.
Реш ение
Размерите, масите и монтажните коти за някои от по-характерните елементи на
сглобяемата конструкция са дадени в напречния разрез на сградата на фиг. 5.17 а. П ара­
метрите на сглобяемите елементи са съгласно „Общ каталог - многоетажни промишлени
сгради" - О К П 2’ 85.
Елементите на разглежданата сглобяема сграда е най-целесъобразно да се м онтират
с кулов кран. При това куловият кран може да бъде разположен отвън на сградата -
успоредно на надлъжните фасади (едностранно и двустранно), или вътре в сградата - по
аадлъжната и ос. Следователно възможни са 3 варианта, които се разглеждат поотделно.

195
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
кт

Фиг. 3.17 Схема за монтаж а на многоетажна промишлена сграда с

е

кулов жрав Б К -3 0 0
Ел

а - а ш р е ч п p u p e i; б - п л и

I вариант
М онтажът се нзвърш ш поетажно с един кулов кран, разположен вън от сградвп,
успоредно на надлъж ната н фасада. О пределянето на куловия кран и работните му пара­
метри е дадено в табл. S.S. М еродавни за аодбора на монтажния кран в даден вертвпл
на сградата са елементите с най-голяма монтажна маса или с най-голяма необходвма
височина до куката. П оради това таблицата за съответните монтажни параметри е състав*■
на за DO два м еродавен елем ента във всяка вертикална ос по колоните и в полетата
между тях. Височината до куката е определяна при запасна височина над монтажвата
кота = 1,00 ш, а монтаж ната ш ирочина х - съгласно схемите от фнг. S.1 г, д, е. Избран е
куловнят кран с невъртящ а се кула Б К -3 0 0 при работа с основна стрела. Кранът е с
номинален товарен м ом ент 300 t . m и номннална товароподемност 25 t. Диаграмата и
работните му характеристики е показана на фиг. S.18. По паспортни данни мивнмалвото
разстояние от вай-нзаъ квалата част на сградата до оста на релсовия аъ т на крана е
г + с = г, = 5,75 т . То се включва при определянето на необходимия обсег за монтаж
(фнг. 5.1 г, д, е). М еродавна за избора на крана е най-долната крайна колона с двуетажва

196
 a « B s 8 & S - 1 ® ^ s i x ®
r- i 2 s S "*^.8 S |. § S
& s | u 1 b i g i ^ +«n® 5 “ Oo
s & + 1 » : 1 “ i ■ S I5 5 “
8 8 8 8 S 8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 S 8 8
a &“ 6
Ю S g F5 Я Я Й Я Я 2 2 r: 2 2 »'■
rt

s&
:a
^M B •n 8 8 8 8 ^ ^ ! ^ S S S ^ ^ 8 8 . 8 » 8 8
lO
-c
“ ■ 4 vf r iS r0iv «гГ
t - 4t m«O 0 s fn
0 SГ
0-*v r«
0**' 0 ' C ^ r^- r -^r - r«fr ^- “ c>r
r « rr-f

s “
o & - 8 8 S ^ S S S ^ S S ^ 8 S 8 8 8 8 8
o. eo oo » oo o O r f =• 2 2 2f r: Я Я a Я Я Я
C СЯ

ка
*n«omo«n«n»nQ«n*o»r i Qw- >i ov^Qw>«o
t*\ • о о о г - о г - г ^ г - о г - г - г - о г - г ^ г ^ о ^ г '
чГ s
u Я R S a Я Я S Я 1 1 2 e T = = * = •"* •"*

те
O
IN g 2 8 S 8 8 8 S 8 . 8 8. Я 8 8 8 . « S ®
H a fn ^ cn 00* 00 »n r i r f oT .-1 «0 «П o

ио
r*^OOOmrSOOm<NOOm<NOOfnO
^oomfn^>Of**>masommasNOrnr^ONao
i a -

Г л
2 Я s S 2 S Я Я 2 S Я S 2 S S Я 2 Pf
B IS
M
>>
С иб
? M O
V i a O no“ <N *N o ’ o " <N r i O cT <N ГЧ o* o" (N CN O* vc
o
1 Ч
a
«I*
d m 0 0 QO f^ n^ rr -4O0OQ^ m
' ^ r<- N 0 ^QTmf r c- O
N O0 ^Q' ^mr M
0
УА Б

c B
1 B ON 2^ « ^N O
cT o' 2 ^ o" 2
OO
cT o" *N r i O* O* <N —*
■
B 8
на

3 Q O O Q O O Q O O Q OO Q
H
>1 Ш OD o * o o 'Я o o
1 o
S
он

» o O ‘n w - i i n i n « o « n » o » n t o » o m « o w - ^ w ^ v > o
Е «d r~ f n « o Q Q c n < ^ O Q m m 0 0 f * ^ » ^ 0 0 « n * n
£ c3 ** r^* rvT r i Г-“ ^ Tf r i r^" tN Г-‘ ^ ^ <N Г-* CN
i 2
тр

ed »mn w
o »-o j« on «oom
« nm
« noi oO< fn «^ om» no*on w
r n- »ri nr »o« oo vm> «*ooo
B H «6 — 0<S«N^^<N<N^ —<NCN^^rM<S^O
M o" o ‘ o" o* o“ o ‘ o ’*o* o “ o" o* o* o ’* o" o* o" o “ o*
s
B
ек

П o
2 V» S S S S S S 5 S S g ? S S g S S S S
s >> ^ r i '^r (ч" Г'" ^ IN Г'* ■^■' rsT Г-" —“ ■^" <N «N
s
sI
Ел

h 5 5 h H 5 | “ J^ «Н Н u H v
H ШЦ ш ии BUw шиш ши д д
B гм" gM'- g r M— g < N— g<^5
o i S ш ' ' m ' ' » • ' ш'
2 MU v <d c d u<dd u <d o d vedH
Ч u
[S | 3 5 | S S 5 | s S s | S S s | S 4
« в а - с « ь < о и с « « в и с « « а , с « 5
u s
i M i i ! fn ? i p ; c p ? ! ? ; ? ! ? 3 ? 3 f : ! c i c i c ! c ! ; c p ; c p
; §Л ?O a Я S ^ Я Я S' S : : : : : 2 2 : : : : » » •«“ •«'
i "S
o " S 4)
h 0 ^ w СЙ Ч n
o
Б
g S -
u - X T l | Uj U5, ifiqo,, i k t , l | l 5t t st
eu Я CJ o

197
раарезка, разположена по ос прн полож еш е че кранът се движи покрай фасадата по ос Д
Технологическата схема за монтажа по 1 вариант е показана на фнг. 5.17.

72
БК-ЗОО 70
68 Е

ка
N 66 ;
к
64
62 i
о

те
Е 60 5
о >ч
58 ^
ч
о
Z
Z 56 ст
ф

ио
о» 54 S
о
с 52 ?
о \
Q. 50 §
о
«о

Г л
о 48 “
46
45
С иб
910 12 14 16 18 20 22 24 26 28 30
Обсег b.m
УА Б

Обсее Ь . m
на

Фиг. 5.20. Диаграми за товароподемвос-

Фиг. S.18. Д иаграм а за товароподем ­ тите и височините Ка повдигане на куи-
ността и височината на повдигане те за избраните кулови кранове КБ-
на куката за избрания кулов кран 160.2 при работа в I ветрови райоа
он

БК - 300 при работа с основната Q - т о н р о п о д е м н о с т п р н Еул1 б е з я с 1 м е ж д а » ! .

стрела Q ~ т о в а р о п о д е м н о с т п р н к у л а с 2 н 3 меж­
д и н н и о е А н н ; Q - т о в а р о п о д е м н о с т п р я аула с 4
м е ж д и н н и сеации^, А ц - а и с о ч н н а н а сужата прн ку.и
б ез м е ж д и н н а сежциа; hwj д о - ■нсочиня на жужата
тр

пр н жула с ъ о т в е т н о с Г д о 4 м е ж д и н н и сежции

II вариант
ек

Монтажът се извърш ва поетажно с два кулови крана, разположени външно, успоредно

на двете надлъжни фасади на сградата (фиг. 5.19). Определянето на куловите кранове в
работните им параметри е извърш ено аналогично и резултатите са дадени в табл. 5.6
Ел

(данните в колони 1, 2, 4 -i- 11 са както в табл. 5.5). Избрани са два кулови крана с въртяша
се кула К Б -1 6 0 .2 . П ървият кран е с две междинни секции, а вторият - с една, за да се
разграничат във височина работните зони на стрелите им. Кранът К Б -1 6 0 .2 има номи­
нален товарен м ом ент 160 t . m и номинална товароподемност 8 t. Диаграмите за работнвте
му характеристики при различните височини на кулата според броя на вложените междин­
ни секции са показани на фиг. 5.20. П ървият кран е разположен външно на разстояние
Z + c = r ^ = 5,00 ш от ос /4, а вторият - съответно на 5,00 m от ос Д. М еродавна за избора
на крана е най-долната колона с двуетажна разрезка, разположена по ос В, при което се
предвижда монтажът и д а се извърши с втория кран, който е с по-голяма товароподемност
от първия за съответния необходим обсег /)= 17,00 m (фиг. 5.20).
Технологическата схема за монтажа по II вариант е дадена на фиг. 5.19. Означените в
плана работни монтажни зони на двата крана по съображения за безопасност не трябва да
се засичат. Крановете работят последователно, редувайки се в отделните участъци, при
отстъп, равен на пълния обсег на действие на крана (25 т ) , за да се избегне евентуално
сблъскване на стрелите им.

198
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Ба
нн
ро
е кт
Ел

Фиг. 5 .1 ^ С ^ м а за монтажа на многоетажна промишлена сграда с два куловн

кр&ня 1С1^160.2
в - шшярсчеш рпрез; б - оди

199
 a - 0 g
&S3 o 1 r-
s e + e- u b l l i M : " |S
« o BS h t ° - F a s
i 8 S 8 S 8 S S 8 8r-Tf-T
8 8 8 8. 8. 8 8 8 8
Tf Г-*rn rn rn rn ri n‘
V
rtO B
■ B
SE . S S fS S S S S S S
-c! B § 9 5 5 5 5 9 Qf 5 Qf 5 5 5 5 5 5
oas “

ка
& - 8 8 8 8 8 8 8 S8 S S S S S S 888
C OI oBooaooooooeaer- 00^00 00 ocT00*oe" oo" oo*^oe ae

те
-o’ B m S 8 8 Я 8 8 8 Яs s s s q s s s i c j o g
»n»n0 0 0 - ^ « ^ ' 0 !:: j: 2‘ 2 :: “ s ' « ■«■
1o

ио
H B ГЧ S „ 8 S 8 8 8 « 8 8 8 « 8 8 8 Яо
e* «л »o* >S eT rvinOs^'O^cnin^-^

S S S S S S S f^n'O
cNmomoO
m''O
c Nnom
O^f on oo

Г л
B - 5rfriflDeomvifoead
—miNIN —INININ 2 S Я S 2 S S Я 2 Я
H
С иб
ВБ Л
M
a
H >4
M o Й8 S S ЙЙS SЙ ЙЙ Й8
V
& o i E e >0 ri ri e* e* ri INO* O* CN<NcT o' (N<No" 'O
УА Б

«I 5 Ч
sa,m 6B e■«
9« 52 S g S 5 P g § f n i s0o0^Q f ^ i N 0O
0^ g m oгч^
a Ш 9 a —cT o“ 2 ^ ® <Nrn cT cT IN rn o* cT <N— “
на

T и 8■
s
m
3Dd m Oo O QOO
o
00
ЯЯS SЯЯ ГЧ Я Я In Я S Я
он

s
s. •r>ew-»w-»«rt»r»inv^
f nrn
e4 di " r- r^ ^ Q O <r-^ O e^ »ownwn*ri»nyn»n*nmo
n fO^i ® f^r^OOfnriOQr^«n
ri“V IN r»* —V *NГ-’ ^■‘ <NГ-’ ^ Tt (NГ-’ ГЧ
тр

■
2
8 Л V^QW
п *c sл-lVn»/n»n»nW
Bd H .M >o с« O rоs о—т с— л *Nоn *m
о *N 0 *ny-jy-jW
m o o m->»n»0
n o o r»0n»nO
vi
*4
o‘ e* e* o“ o’ o’ o’ o" o“ o" o" o' o" o* o“ *4 o" o‘ Чo*
ек

5
H
o
S i - 1Л sr^* ri
s Vs Г sЧ r~
s“ g— S g ? S S S S Яs s
«“ s srs Г-“ ^ Tt IN <Nr* (N
Ел

\
E 0 U . .
V HH S2 Mi-i SH n r>
X 2 h«>
H
« 5s S «^ U
g H sg " " sB<N—
s s i sdi NB «5
S H
V IN g IN —
s ’f Л ' ■Z 2■ a1 a1 5S i i I I a l l m l.
V " a c : " 5 SnB § ^ 5 1 ? ^ S H g s s g s
cS ? S e &§ § c E 3
>0 ■ «Ж| £с««о! с«в
^ ■
u
8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 8 88
|i 2

O■ S
i ° Й« § ?
0»
СЛ W^irkODOO — — t- ^ ^ 00*00 »n «лГ

S ГЧ 1 1 X ' ' 5 2 1 1 ^ ^ I 1 1 1
5иS D
- •r r 1 1 to 1 1«Ч Ч 1 1 k k 1 1 I5tfct
 Ill вариант
Монтажът се взвърш ва с един кулов кран, разположен по надлъжната ос на сградата
(фвг. 5.21). Избран е кранът К Б -1 6 0 .2 , при ксето данните за работните му параметри са
ао д н ! с тези о т табл.5.б. П одкрановиат релсов път се монтира по ос 5 след изпълвенне и
обратво засипване ва фундаментите. Елементите от иосещиа скелет, подовата и покрввна-
та юнструкква и стенното ограждане се монтират на коиструктиввв клетки във вертикално
ааправлевве. На фнг. S.21 а с номерациа е показана подходащ ата последователност за
монтвране ва отделните пространствени конструктивни клетки. Допусгимиат отстъп във
ввсочнва между монтираните клетки е не повече от един етаж, а монтажната устойчивост
■а сградата се осигурава с временни метални връзки до оковчателвото затваране на
съответните опорни контури на сградата и изпълнението на м овтаж ввте съедвнениа.
Техвологическата схема по III вариант, показана на фиг. S.21, съответствува на ком-
плеювна метод иа монтаж за изграждане на сградата като цало.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на

Фиг. S.21. Схема за монтажа на многоетажна промиш лена сграда с кулов кран
он

КБ-160.2 по оста на сградата

в - ШАдлъжев р а з р е з ; 6 - п л м ; /. 2, J, ... - п о с л е д о ^ а т с л я о с т нш м о я т в р А я е я в к о я с т р у г г я м я т е жлетжя
тр

Задача 5.9. Производствените корпуси на едноетажна промишлена

сграда, състояща се от четири халета с различни отвори и височини,
могат да бъдат' изградени по два варианта. По 1 вариант се предвижда
ек

да се извърши само половината обем строително-монтажни работи (до

съответната напречна температурна фуга в конструкцията) и след въвеж­
дане в експлоатация на I етап и доказване ефективността на производ­
Ел

ството да се пристъпи към изграждане на останалата част от сградата.

По II вариант цялата сграда се изгражда еднократно и наведнъж. От
друга страна, за монтажа на строителните конструкции са подбрани два
комплекта монтажни кранове, които са технически възможни: I комплект
- с два кулови крана и един пневмоколесен кран ; И комплект - с един
автомобилен кран на специално шаси, един верижен кран и един авто­
мобилен кран. Продължи те лности те на работа за отделните машини
във всеки комплект са определени по норми, като е отчетена по-голямата
с около 20% производителност на комплекта с куловите кранове. Данни­
те за всеки един от комплектите са дадени в табл. 5.7. Да се определи
за всеки вариант икономически по-ефективният комплект от монтажни
кранове.

201
 Т а б л н ц а 5 .7
Д ш я в за р або тп в ша комплектатс ■■ Kpai

К ом плект* монтажни П родълж ителност на Еднократни н текущ

кранове работата п, мсм, прн разходн •
I вариант 11 вариант Ео. лв. Ст. лв./мск
Кулов кран
Б К -300 100 200 204464 736
Кулов кран
I К Б -1 6 0 .2 75 150 124576 528
П невмоколесев кран

ка
К С - 5363 85 170 12032 640
А втомобилен кран на специално
240

те
шаси COLES L - 7012 120 7168 1768
Верижен кран
II 3-2508 90 180 47152 1112

ио
Автомобилен кран
К -162 100 200 1424 704

Г л
' Посочените стойности са примерни, тъй като съответните разходи са про­
менливи величини и използуването им тук им а само методическо значение.
С иб
Р еш ен ие
УА а Б

Сравнителният технико-икономически анализ се извърш ва според разходите за меха-

низациа за монтажа на строителните конструкции. Те зависят пряко от производствеввк
стойности на машиносмените на отделните кранове, които се определят по (5.22). За i-tbi
кран от комплект с т броя кранове формулата има вида
нн

"М С М I + Стр лв./м см .

ро

Ако /I, е продължителността на работа на /-тия кран, разходите за механизаци! и

комплекта монтажни кранове се определя по формулата
кт

с ;-. = I ", с^см, = I (— + сЛ =

1-1 I-I \ "| /
е

= I (^o. + «,Q) 1 ^ 01 + 1 "| . лв.

Ел

1-1 1-1 1-1

За всеки вариант и комплект кранове се изчисляват стойностите на Ch i :
I вариант
а) I комплект: С ;,,,,, = 2 0 4 4 6 4 + 1 2 4 5 7 6 + 12032+100. 736 + 75. 528 + 85.640 = 508672 лв.;
5) II комплект: = 7 168 + 47 1 5 2 + 1 4 2 4+ 120.1768 + 90.1 112+100.704 = 438384 лв.
По I вариант, съответствуваш на поетапното изграждане на сградата, е по-изгодво
да се работи с II комплект монтажни кранове, като реализираният пряк икономичеси
ефект за всеки отделен етап ( 1/2 част от сградата) е

AC^oi = <^ 11.1 - = 508672 - 438 384 = 70288 л в .,

а за цялата сграда - съответно = 2.70288 = 140576 лв.
/ / вариант
а) I комплект: , , = 204 464 +124 576 + 12 032 + 200. 736 + 150. 528 + 170 . 640 = 676 272 лв ,
6) II комплект; С;„’„ = 7168 + 47 152+ 1424 + 240.1768 + 180.1112 + 200. 704 = 821024 лв
При II вариант, когато сградата се изграж да наведнъж, по-икономичен е 1 компле[т

202
монтажни кранове н съответният ефект за цялата страда е

” O ..J .2 - О о 2.1 = 821024 - 676272 = 144752 лв.

Сумарните разходи за механизация в този случай ^ по-малки от и абсо-
лютната разлика е

2С^ж1л - 0 *ж1.1 = 2.438384 - 676272 = 200496 лв.

Задача 5.10. Да се оразмерят и подберат

стоманени въжета за четиривъжен сапан за
монтаж на покривни панели П - З х б с тегло
23,5 kN при максимална височина на такелаж-
ното средство = 3,5 m (фиг. 5.22).

ка
Р еш ение
Сьгласно схемата от фиг. 3.22 hj ^ к-г- 0,30 = 3,30-

те
-0,30 = 3,20 ш. П рием а се л =43°, при което = 3,20 ш
и / = 3,20 y f l = 4,30 m. П ри такава дълж ина на въжетат <1
с достатъчен запас се приема, че Qt е приблизително 5

ио
от Q^, т.е. Qt = 23,3 = 1,2 kN. Силата в точката
окачване, за която се оразмерява сапанът, е

Г л
G = (G. + Gt) АГд= (2 3 ,3 + 1, 2) 1,2 = 29,64 kN « 3 0 k N ,
С иб
където ЛГд е коефициентът на динамичност. Тогава опън-
ното усилие в едно въже се изчислява по формулата
1 30 1
УА Б

5= = 14,2 kN ,
ЛГи да co se 0,73.4 co s43
където да е броят на въжетата;
на

Фиг. 3.22. Четиривъжен сапан

Kg - коефициентът на неравномерност, с който а - п л а в ( о н ч в а н е на а о ж р в а с я п а л е л );
се отчита неравномерното разпределение на товара меж­ 6 - изглед
ду отделните въжета вследствие на статически неопреде-
лвмата схема на окачване (при да < 4 , AT„ = 1: при да = 4 , Xg=0,75).
он

Разрушителната сила за въжето (силата на скъсване, се определя с коефициент на

сигурност АТ = 6 (за окачващи въжета с куки и халки);
тр

P ^ ^ S K = 14,2.6 = 83,2 k N .
По ГОСТ 3071 - 74 [11] за стоманени въжета с органична (мека) сърцевина се избира
въже тип ТК 6 x 3 7 ( 1 -I-6 - ( - 1 2 1 8 ) -|-1 .0 . С. с диаметър </= 13,3 mm и изчислително
ек

съпротивление на опън на струните R = 1600 МРа, чиято сила на скъсване (изчислителна

разрушаваща сила) е P ^= U 2 kN > 83,2 kN. Д иаметърът на сечението на струните е
0 = 0,73 ш т , а масата на един линеен метър въже е g, = 0,8343 kg/m.
Ел

Сапанът е оразмерен с известен запас. М аксималната му товароподемност при а = 43°

- 1,2 = 3 2 ,9 - 1,2 = 31,7 kN .

Краищата на въжетата се оразмеряват равноякостно. Ако се съединяват:

а - чрез заплитане - необходимата дължина е /, = 23 = 23.13,3 » 400 mm;
6 - чрез заскобяване - определят се броят и сечението на скобите и разстоянията
между тях.
За d = \S ,5 mm по таблици [11, 12] се отчита л = 3 бр. и а = 100 mm междинно
разстояние. При а = 43° максималното усилие във въжето е

112
= 14,2— = 18,7 k N .
83,2

203
 Необходимото усилие в притягащ ите болтове за коефициент на траене на стоманено
въхе по стоманено въже / , = 0,4 и коефициент на триене на стоманено въ хе но стоманева
скоба / j = 0.2 е
18.7
5,2 kN = 5 ,2 .1 0 -* M N .
2 л (Л + Л ) 2 .3 (0 .4 + 0,2)
Стоманените U -образни болтове за обтахкн и въжета (скобн) се изпълняват от
стомана марка ВСтЗсп по БДС 2592 -71 с норматнвно съпротивление на опън ^ „ = 370 МРа.
Изчислителното съпротивление на опън на U - образните болтове се определя по формулата
Л*. = 0,45. = 0,45.370 = 166,5 М Ра.
Изчисляват се лицето на сечението на болта „нето” и съответниат му диаметър;

ка
-3
= 0 ,31 2 .1 0 '* = 0,312 cm*,
166,5

те
312
0,63 cm = 6,3 mm.

ио
П риет е U -б о лт c диам етър на тялото </^=12 mm и диам етър „нето” d^^ = 9,^
mm > 6,3 mm. О кончателният диам етър на скобите може да бъде отчетен направо ■ по

Г л
таблица според диам етъра на въжето [ 11].
С иб
Задача 5.11. Да се оразмерят въжетата и гредата на гредова траверса
с въжени подкоси за монтаж на виренделова греда В-18 с тегло 90 kN.
Траверсата да се оразмери като обикновена и като самобалансираща се
УА а Б

за размерите, показани на схемата от фиг. 5.23 а.

нн
ро
е кт
Ел

Фиг. 5.23. Гредова траверса с въжени подкоси и единични или балансвращ и се окачва­
щи въжета
а - прянцяпиА сжема; 6 - у р в м о в еп и я е на усилшта пря балаясиращл сс въжета; • - яаор«чея разрез яа гредата;
г - ролжа

Реш ение
Д ължината на въжения подкос е / = + 2,9* = 5,80 т . от което следва, че
а = io°. Собственото тегло на траверсата Q-, е приблизително 10% от теглото на сглобяе­
мия елем ент б е . т.е. Q^ - 0,10.90 = 9 kN.

204
 Изчисляват ое последователно силата в окачването на траверсата, оаънното усилие в
аодкоса, иатисковото усилие в гредата н разруш аващ ата сила за въжени ж под кос:

е - ( С . + е ^ ) АГд - (90 + 9 ) 1.2 - 118,8 « 120 kN ;

е Q
2 sin а 2 sin 30*

е
N ------— = —^
е - 0,866.120 = 103,92 kN w 104 k N ;
2 tg e 2tg30*

^ SAT = 120.6 - 720 k N .

ка
По ГОСГ 3071-74 за подкоса се нзбнра въже тип ТК 6 x 3 7 ( 1 + 6 + 1 2 + 18) +
+ 1 . 0 . С . , за което </= 39,5 п ш „ Л, = 1600 МРа, Р, = 743 kN > 720 kN , 0 = 1,90 шш я g ,=
= S.SIS kg/ш . Краищ ата му се заплитат, като t , ^ 2 5 d = 25.39,5 » 1000 mm. Н езаплетената

те
дължина от подкоса е 5,80 - 2.1,00 = ^8 0 ш.
Избира се сечение на гредата като за центрнчно натиснат елемент, съставен от
[-профвлн. Граннчната стройност при дннамнчно натоварените на натиск елементи от

ио
траверсите е 150, а съответната нзкълчвателна дължина съгласно схемата е 1 ,/^ mU ”
S 1.10 1000 cm. Тогава необходнмиат минимален инерционен радиус на сечението е
1000

Г л
i . = - ^ = --------- 6,67 cm .
““ А, 150
С иб
Прието е сечение 2 [ 18 по БДС 6176-75 или ГОСТ 8240 - 72 (фиг. 5.23 е), което има
следните данни: А = 41,4 cm*; /т, = 2,04 cm; = 2180 cm*; = 242 cm^; i^ = 7,24cm ;
I, > 2862 cm*; W, = 286,1 cm^; i, = 8,31 cm. Тъй като и i, > окончателно се приема
УА Б

I ш min (<^, i,) = I, = 7,24 cm. Тогава фактическата стройност е

I , -------- 1000
A= -- 138 < 150 = X .
на

I 7,24
Траверсата се причислява към I група конструкции по степен на отговорност, поради
■сега е приета стомана марка ВСтЗсп с изчислително съпротивление на натиск Л^^225 МРа.
он

За стойностите на Jt и А по таблици се отчита коефициентът на изкълчване за центричен

■атнск ф = 0,351. Коефициентът за условия на работа за монтажни траверси е /^ = 0,83 [11].
Носимоспособносгта на траверсата се проверява на устойчивост за центричен натнск:
тр

а ш — ^ ---------— ------------ 71569 kN/m* * 71,6 М Ра < у Л = 0,85.225 = 191,3 М Р а.

<рА 0,351.41,4.10-* ^ •
ек

Приетото сечение 2 С 18 остава (g = 2.16,3 = 32,6 kg/m).

Разстоянията между съединителните планки са а < 40 /, = 40 j„ = 40.2,04 > 81,6 cm.
Ел

Приемат се 14 броя планки и тогава фактическото разстояние между тях е

/о 1000
» 67 cm < 81,6 c m .
14+1 15
Избират ее окачващите въжета'.
а. Единични въжета-. S , - 0 , 5 Q, АГд = 0 ,5 .9 0 .1 ,2 = 54 k N ;
> S, АТ = 54 . 6 = 324 kN .
По ГОСТ 3071-74 се избира въже Т К б х 37 (1 + 6 + 12 + 18) + 1.0 .С ., за което d = 2 1 mm,
Л .- 1600 MPa, / > ,- 330,5 kN > 324 k N , 0 - 1 , 3 0 mm и «, = 2,455 kg/m. Д ължината на
заплитането е /, = 25 </ —25.27 = 675 mm « 7 0 cm, при което незаплетената дълж ина на
окачващото въже е 2,90 - 2.0,70 = 1,50 т .
б. Балансиращи въжета. Тъй като min р - 30°, от схемата на фиг. 5.23 а, б се вижда, че
опънното усилие в балансиращото въже за този екстремен случай е също както в т. а, т.е.
S, = 5, - 0,5 Q, АГд - 54 kN. По съображения за равноякостносг се избира същ ото въже
■акто в т. а, като дължината на заплитането е 70 cm. П ри опасност от пресукване

205
балансиращите въжета се оразмеряват с коефициент на сигурност К = %.
Ролката се подбира ао вътрешния й диаметър (фиг. 5.23 г): (I6-i-20)</>(16-i-20)27s
= 432 -i- 540 n u n ; 4 0 0 0 = 400.1,30 = 320 mm. Тъй като се получава много голям диаметър
на ролката, избира се по-тънко въже (d = 24,5 mm) от същия тип - ТК 6 ж 37 (1 + 6 + 1 2 +
+ 18) + 1 . 0 . С ., во с по-голяма изчислителна якост на опън на струните (Л, = 2000 МРа)
и със сила на скъсване Р = 327,5 kN > 324 kN [11]. Диаметърът на сечението ва струните е
0 = 1,2 mm, а м асата на един линеен метър въже е g . = 2,060 kg/m. Тогава дължината на
заплитането е 1^ = 25 d = 2 5 . 24,5 = 612,5 mm ж 65 cm. За диаметъра на ролката се получава
(16 20) 24,5 = 392 -s- 490 mm или £>>400 0 = 400.1,2 = 480 mm, при което окончателно
се приема i) = 480 mm.

Задача 5.12. Да се оразмери траверса от цяла пълностенна корава

греда за монтаж на линейни елементи с дължина 6 m и тегло до 16 kN
при размерите, показани на схемата от фиг. 5.24 а.

ка
те
ио
та
Ю
= J =
Г л
= Дт
С иб
УА Б
на

Фиг. 5.24. Гредова траверса

а - п р н н ц в п н ! ск ем а; б - н яп речел р азр ез
он

Р еш ен ие
Изчисляват се силата в окачващото ухо на траверсата и максималният момеят в
сечението под него:
тр

е = ( С е + С т ) А-д = (С е + 0,1 (2 е ) АГд = М = 1.1 ■1 6 - 1 .2 = 21,12 k N ;

= 0 ,2 5 6 / = 0,25.21,12.4 = 21,12 kN . m = 21,12.10’ ^ M N . m .

ек

Траверсата се изпълнява от стомана ВСтЗсп с изчислително съпротивление на натиск

= 225 М Ра и при коефициент за условия на работа = 0,85. Сечението се избира спорел
Ел

проверката за якост на огъване:

А /„. 21, 1 2 . 10 - ’
= 0,1104. IQ -’ m ’ = 110,4 c m ^
Ус Ry 0,85.225
По БДС 5951-75 или ГОСТ 8239-72 (технически условия по БДС 6895-68 или ГОСТ
8239-56) е избран профил 1 1 8 а със следните характеристики: 159 cm* > 110,4cm*;
и ; = 22,8 cm*; / , = 1430 cm“ ; i, = 7,51cm ; /^,= 114cm“; i^ = 2,12cm ; /, = 6,54 cm*;
/i = 180mm; A = 100 m m ; i = 5 ,lm m ; / = 8,3 mm; ^4 = 25,4 cm^; g = 19,9 kg/m (фиг
5.24 6 )
За проверката на обща устойчивост при огъване статическата работа на траверсата с
известно приближение (след завъртане на 180°) се разглежда като проста греда без
междинни закрепвания на натиснатия пояс в отвора, натоварена с концентрирана сала в
средата по горния пояс (фиг.5.24 а). Изчислява се коефициентът на измятане
/ , / = р / = 1.4,00 = 4,00 m = 400 c m ;

206
 Л/ 6.54 /400\*
= 1,54----- ( — ) =43,628;
/Д аУ 114 \ 1 в /
40<к<400;
1

^ = 3.3 + 0,053 * - 4 ,5 .1 0 - *. е* = 3,3 + 0,053.43,62Я - 4,5. Ю '* . 43,62Я> - 5,527;

/,/А V £ 114 / 18 V 2.06.10*

Ф , = ^ - ( - ) - = 5,527----- I — ) . ----------------^0,817;
* /х V V / Л , 1430 \400У 225
Ф, =0,817 < 0,85;

= Vi “ 0,817.

ка
За шзбраното оеченше съпротнвителннжт момент относво натнсватнв пояс к
ш съответшта п р о в е р и ш обща устойчивост е

те
М 21,12
в=— = --------------------г = 0,1626.10* kN/m* =
a ,W 0,817.139.10-*
Ь е

ио
- 162,6 МРа <у^Л^ = 0 ,8 5.225= 191,3 М Ра.

Траверсата е оразмерена с навестен запас. Мажснмалната ■ т о в ^ о п о д е м н о с т е

Г л
С иб
1,1 АГд 1, 1 . 1.2 162,6

За оичващ нте въжета се получава: 5 = 0,5 ^ АГд = 0 ,5 .1 6 .1 .2 = 9,6 k N ; SК =

УА Б

. 9,6. 6 = 57,6 kN . По ГОСТ 3071-74 се нзбнра въже ТК 6 х 37 (1 + 6 + 12 + 18) + 1 .О .С ..

U Еоето d = 11,5 mm, Л , = 1600 М Ра, Р = 57,5 kN « 57,6 kN . 0 = 0.55 mm и g , = 0.427 kg/m.
Заплетените краища иа въжето са с дължина 1^ = 25 d = 25.11,5 = 287,5 mm » 30 cm. Неза-
на

олетената (гъ ви вата) част е с дълж ина 1 ,6 - 2 .0,3 = 1,0 т .

Ако оразмеряването на всички елементи от траверсата е равноякостно, усилието в
окачващите въжета се определя за б* : S = 0.5 С«т«ж ЛГд = 0.5.18,8.1,2 = 11,28 kN . Разру­
шителната сила за въжето е Р , > 5 АТ = 11,28 . 6 = 67,68 kN . Избира се същото въже, но
он

взаълнено от по-високоякостна стомана (с Л , = 2000 МРа). за което Р^ = 67,95 kN > 67,68 kN .

Задача 5.13. Автомобилен кран на специално шаси GROVE ТМ 1400

тр

извършва монтаж на строителни конструкции. Повдиганите товари са с

големини, близки до максимално допустимите според техническия пас­
порт. Да се определят начините и средствата за стабилизиране (устано­
ек

вяване) на крана в монтажната му позиция, ако нормативното допустимо

натоварване на земната основа е: а) а^оо = 0,5 М Р а; б) «Тдод = 0,2 М Р а.
Ел

Р еш ение
Приема ое, че за посочените условия на работа кранът се стабилизира с всичките си 5
опори. От прил. 5.7 а се отчита максималната опорна реакция А^= 984,9 kN . О т паспорта
на крана [18] се отчитат формата и размерите на опорните пети от изнасящите се опори.
Опорните пети им ат кръгло очертание, като четири опори са с диаметър d = 83.5 cm. a
петата - с = 67 cm.
a. От прил. 5.7 е за опорна реакция 1000 kN (сравнете с 984,9 kN!) и допустимо
вормативно натоварване на почвата 0,5 М Ра се отчита, че за най-долна основна опорна
плоскост може да се използува блок от траверси № 5 - 150/150 (6x15/25/150), данните за
ко&то са дадени в прил. 5.7 б.
От прил. 5.7 ж за най-горен блок от дъбови траверси се избира бло« № 4 - 100/150
(4x15/25/150). За диаметър 67,7 cm (сравнете с 67 cm!) е отчетена максимална допустима
опорна реакция 1432,8 kN, а за диаметър 84,6 cm (сравнете с 83,5 cm!) - съответно 2238,8 kN.
При меродавна реакция на опорите на крана 984,9 kN е ясно, че блок № 4 е праввлно
взбран за най-горен блок на скарата (изпълнена е проверката на смачкване).

207
 Окончателното комплектуване на опорната скара става сьгласно арнл. 5.7 б, г. Првем!
се II тнн инвентарно устройство за стабнлнзнране (вж. првл. 5.7 д). орн което за ковкрст-
ЕНЯ случай под всяка опора на крана се поставжт по 2 реда траверса в следния ред:
- отгоре - блок H i4 - 100/150 (4 х 15/25/150);
- отдолу - блок № 5 - 150/150 (бх 15/25/150).
Общата височина на скарата е 2 .1 5 ^ 3 0 cm. Вснчко за стабилизиране на крана ci
необходими 5 (4 + 6) к 50 броя траверси (жа) с размери 15/25/150.
6. 'От прил. 5.7 е за опорна реакция 1000 kN ( » 984,9 kN) н допустимо ворматамо
натоварване на почвата 0,2 м Р а се отчита, че за най-долна основна плоскост може да сс
използува единствено плътният инвентарен панел ПИП - 2,5 х 3,0, данните за който и
дадени в прил. 5.7 «.
Забелеяаса. Този панел позволява стабилизиране на крана дори и при допуспмо
почвено натоварване 0,15 МРа.
Изчисляват се максимално допустимите конзолни участъци (отстъпи) за П И П -2,50х

а
3,00 (III или IV тип опорно устройство) с данните от прил. 5.7 з при опорна peauui
N » 1000 kN:

ек
~ 0,633 m;

т
ио
= 0.599 m.

Г л
За тези стойности на /доп е невъзможно непосредствено стъпване на петата на изнам-
щ ата се опора направо върху П И П - 2.5 х 3.0. т.е. трябва д а се избере опорно устройство
от IV тип.
С иб
Възможно най-малък блок, който може д а се постави върху П И П - 2,5 х 3,0 е бло1
№ 6 - 150/200 (6x15/25/200), при което оставащ ите конзоли са:
УА Б

/.р « . . и л = 0,5 (3,00 - 2,00) = 0,50 ш < 0,633 ш ;

/в>«. «пр = 0,5 (2,50 - 1,50) = 0,50 m < 0,599 m .
на

От прил. 5.7 ж аналогнчно както при случай а за най-горен блок се избира бло1
№ 4 - 100/150 (4x15/25/150).
Окончателното комплектуване на опорната скара става според прил. 5.7 б, г.
он

П рием а се под всяка опора на крана да се поставят по 3 реда траверси и един пааел,
както следва:
- най-отгоре - блок № 4 - 100/150 (4x15/25/150);
тр

- в средата - блок № 5 - 150/150 ( 6 х 15/25/150);

- блок № 6 - 150/200 (6x15/25/200);
- най-отдолу - П И П - 2,5 х 3,0.
ек

Общата височина (вклю чително 18 cm за П И П ) е 3.15 -Ь 18 = 63 cm.

Всичко за стабилизиране на крана са необходими:
- 5 (4 + 6) = 50 броя траверси с размери 15/25/150;
Ел

- 5 .6 = 30 броя траверси с размери 15/25/200;

- 5 броя ПИП - 2,5 X 3,0.
Тъй като за почви с допустимо натоварване 0,15-;-0,20 М Ра е необходимо да сс
направи временен път от пътни ннвентарвв аавелв за првдвижване на крава от едва в
друга м овтаж ва позвцвя, павелвте са в валвчвост, като 5 броя П И П - 2 ,5 х 3,0 трабва да
се цевтрврат предварвтелво ва съответввте места под опорвте със съшвя влв с друг
кран, а останалите П И П д а се подредят така, че да се оформв пътвото платво съгласво
схемвте от каталога за вом евклатурата ва павелвте ЕВП ’ 75. П рв това положевве практв-
ческв под опорвте ва крана се подлагат само 3 реда траверси с обща ковструггввна
ввсочвва 45 cm.

Пример 5.1. На фиг. S.2S е показана схема за монтаж на строител­

ните конструкции на главния корпус на ТЕЦ. Числата, заградени в право­
ъгълници, са масите на сглобяемите елементи в t [3].
Сградата е трнкорабна със смесена етажност.

208
 а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фвг. 5.25. Схема за монтажа на главнвя корпус на ТЕЦ с кулови кранове

а - шшшрежш ршрез; t - шмйм

14 ТСП С б о р ш 209
 Конструкциите са сглобяеми сто­
манобетонни и само фермите над ма-
шинна зала (поле Л Б ) са стоманени.
200.00 М онтажът на стронтелните конструкцц
се навършва с трн жулови крава Б К - 1000, ковто
нм ат номинален товарен м ом ент 1000 t . ш i
номннална товароподемност SO t o p i работа с
основната подемна стрела.
К уловнат кран Б К - 1000 № 3 нзвърши
монтажа на всичкн сглобаемн елементн по оса
1 -т- 4 я ал покривните елементи по оси 4 -i-6.
След това този кран започва монтажа на есп-
кадата към котелното отделение вдясно от ос
Г (по посока на стрелката).

ка
Кран № I м онтяра конструкциите в поле
АБ, а кран № 2 - в полета БВ я ВГ от ос 4 ао
края на сградата. Зоните на действие на крано­
вете са показани на фнг. 5.25 б. Елементяте ва

те
конструкциите ое подават по жп транспорт ■
полета АБ и ВГ в обш га на действие на кра­
новете.

ио
Пример 5.2. На фиг. S.26 е показа­
на схема за монтаж а на стоманения

Г л
скелет на кула сьс стационарни при­
крепващи се кранове. Решетъчната кула
С иб
обхваща, носи и укрепва изсмукваща
вентилационна тягова тръба за димни
газове. В долната си част кулата е с
УА Б

форма на пресечена пирамида с раз­

мери при основата 45x45 т , а на ви­
на

сочина 92 m - 10 X 10 m. Горната част

на кулата от кота 92 m до кота 200 ш
е с призматична форма с квадратно
он

сечение 1 0 х 1 0 m.
Общата маса на металната кон­
струкция на кулата е 835 t. Конструк­
цията е разделена на 14 монтажни ни­
тр

ва (от I до XIV).
ек

Конструкциите на първите три нива до

кота 62 ш се м онтират на цели уедрени про­
странствени блокове с два верижни крана, ра­
ботещи с основна решетъчна стрела и управляе­
Ел

ма човка или с кулово-стрелово обзавеждане.

Подходящ и са крановете С К Г-6 3 (с номявална
товароподемност 63 t) или KC-816S (с вомн-

^ Фиг. S.26. Схема за монтажа на стомане­

ния скелет на кула със стационарни при­
крепващи се кранове
а - к р а я с н ш р в с гш ц ж к у л а ; 6 - к р а н с по др астааш а
кула; У -м о я т я р у с м а с л с т ; 2 в 2 ' - i p u i a п р т а п и
ос UCT н а х р а а а п о т а с т я о с ю р н т е я т а л я а а с я а и о -
■ а с м а с т р е л а : З и 3 ' - п р щ к р саа ав ш а р и к а я л в обхаа-
ш аш н о о о р н я р а м к а и кулата а а крана; 4 а
4 ‘ - н арастващ а я л я о о д р а с т в а т а кула на крана; 5 в
i ' - н о в т в ж н а ф е р м а аа н а р а с т в а в е в а ку л ат а а л а
о о о р в о y c T p o l c T B o ва кр ан а с в о л в а а с т н за о о а а а п -
н е н а к у л а т а п р в п о д р а с т в а н с ; б - ф у н д а м е в т l a стаав-
о в а р в в а жрав

210
 вална товароподемност 100 1). Масата на най-тежкия уедрен блок достига до 3 2 1.
Над кота 62 m кулата ое м онтира с прикрепващ се стационарен кран на уедрени
равнинни елементи д о кота 92 т . а над нея - на пространствени секции с височина по 12 ш.
Прикрепващият се стационарен кран може д а ое изпълни в два варианта:
I вариант -(фиг. 5.26 а)
В този случай се използува връхната въртяща част на крана К Б -674, който им а
номввалва товароподемност 2 5 1 и е обзаведен с хоризонтална гредова стрела с обсег до
35 ш. Кулата на крана е самонарастващ а на секции с височина по 6 ш. Нарастването на
1улвта става от горния край с помощ та на специална монтажна ферма. Ф ермата повдига
горната част на крана малко над височината на една секция и съответното поредно звено
от кулата се повдига и подава на мястото си със собствените подемни механизми на
крава. Поради голямата си височина кулата на крава е в нестандартно изпълнение, като
м целта съответните звена са усилени по изчисление. Кулата ое прихваща към изграж дана­
та конструкция със специални прикрепващи връзки (предаващи хоризонтални натоварвания)
през четири секции (24 ш), за д а не изгуби устойчивост, а в долния си край е анкерирана

ка
п м масивен фундамент. Монтажът на съоръжението, нарастването и прикрепването на
крана се извършват циклично в отделни етапи на работа.
/ / вариант (фиг. 5.26 б)

те
Тук се използува връхната въртяща част на крава БК -404, който е с номннална
товароподемност 25 t и е обзаведен с наклоняема стрела, дълга 30 ш. Кулата на крана е
вестандартна, усилена и подрастваща, т.е. новите звена се подават отдолу. В долната си
UCT кулата е обхваната в кожуха на специално опорно устройство с полиспастж за повднга-

ио
ве на целия кран. Подрастването се извършва на етапи, като обикновено в един етап или
цякъл отдолу се подават по няколко звена, конто се прихващат последователно едно след
друго с подемните полнспасти и се издигат нагоре. Към монтираната част на съоръжение­
то през 24 ш се прикрепват конзолни конструкции (предаващи хоризонтални и вертикални

Г л
ватоварвання), които носат специални обхващащи и направляващи опорни рамки за кулата
на крана. При пълзенето си нагоре кулата на крана се хлъзга по направляващите части,
С иб
вамнраши се в опорните рамки и в горната част на подемното устройство. След всеки
подемен цикъл най-долното звено се отпуска върху фундамента на опорното устройство в
предава центрнчно целия вертикален товар. Кранът изпълнява следващия етап от монтажа
на решетъчната кула. След това се поставя поредната опорна рамка и така тези етапи на
УА а Б

р а^та се повтарят до приключване на монтажа.

Съоръжението и кранът се изследват съвместно за вертикални товари от собствсно
тегло, натоварване от вятър и натоварване от нарастване (подрастване) на кулата на
крана в процеса на изпълнение.
Монтажът на стоманения скелет на кулата се извършва за относително кратки срокове
нн

I сравнение с други методи на монтаж в резултат на предварителното уедраване на

конструкциите в пространствени блокове с голяма маса. Недостатъкът на този м етод се
свежда до големия обем на работите за монтаж, нарастване (подрастване) и дем онтаж на
прнсреаващия се кран, който достига до 50% от общия обем работи както по I, така и по
ро

II варвант.
Като алтернативни решения за монтажа над кота 62 ш на посочените по-горе два
варианта може да се предложат варианти с окачен, самоподемен, катерещ или вертикално
а^местваем кран. В тези случаи монтажът на решетъчната кула се извършва поелементно
кт

влн на уедрени равнинни елементи поради по-малката товароподемност на тези кранове.

Монтажът на съоръжението е по-бавен спрямо вариантите със стационарните прикрепващи
ое кранове, но за сметка на това се съкращава обемът на работите във връзка със самите
е

кранове.
Ел

5.3. МОНТАЖ НА КОНСТРУКЦИИ ЗА ЖИЛИЩНИ

И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ
Задача 5.14. Дадена е двусекционна девететажна безскелетна едропа­
нелна жнлищна сграда по номенклатурата Б с -6 9 -С ф -У Д ’ 83 с типови
блок-секции „312-312 IX ет.” (фиг. 5.27 а, 6). Да се определи монтажният
кран и да се състави схема за монтажа на елементите съгласно данните
за тях от табл. 5.8.
Р еш ение
За монтирането на елементите на едропанелната жнлищна сграда е най-целесъобраз­
но да се използува куловият кран Б К - 160.2. Окончателните работни параметри на крана
се определят, след като се установи разположението му спрямо сградата.

211
 Т а б л в ц а 3 .8
nipaMeipa ■■ сглобаемате елем ега

Внд на елемента Означение Разм ери, Маса,

cm t
Разпределителнн стени в м азета Рм 3.1 338/243/6 0,956
Панели за входове Ех 1.1 190/259.5/28 2,098
Вътрешни носещи стенни панели В 1 .2 494/268/14 4,460
Фасадни носещи налканни панели Фк 3.1 359/283/26 3,430
Фасадни неносещи стенни панели Ф 1 .2 359/283/20 1,700
Обемни санитарни кабини ОСК 1 .4 182/253/260 5,262
Обемни асансьорни шахти ОАШ 3 .2 165/128/279 1,850
Площадки за стълбищ а Пс 2.1 174/370/22,5 3,513

ка
Рамена за стълбищ а Рс 1.1 130/248/153,5 1,192
Подови панелн над радиационни укрития Пу 1 .9 508/358/14 5,930
Подови п а н е л а : - най-тежък П 1 .2 508/358/14 6,317

те
- най-отдалечен П 1.56 508/358/14 5,913
Покривни рамки Пр 5 .2 494/99/14 1,400
Главен корниз на покрив Гк 1 .2 642,5/160/26 4,593

ио
Покривни панели Пк 1.10 508/358/10 4,490
Коминно тяло Кт 3 68/44/330 1,270
Коминна шапка Кш 90/60/8 0,100

Г л
Забележка. Дадени са само най-големите и тежки елементи от всеки вид,
С иб
а за подовите панели - и най-отдалеченият от монтажния кран.
УА Б

Разстоянието от най-издадената част на сградата до оста на подкрановия път ос

изчислява по (5.20) и (5.21). От техническия паспорт на крана се отчита е = 6,00 ш н
Гп - 4,00 m [18].
на

П ри монтиране на крана преди обратния насип зл h^ = 2,40 ш и ^ = 45* се получава

г + с =. А, c tg ^ + 0,5е + 1 = 2,40.ctg45- + 0,5.6,00 + 1 = 6,40 ш.
он

П ри монтиране на крана след обратния насип

г + с = Го + 1 = 4,00 + 1 = 5,00 m .
тр

П оследният резултат може д а се получи и когато направо се отчете по технически!

паспорт Z + с = г, а 5,00 т . Окончателно се приема z + с = 6,50 ш. Разположението на
крана е показано на фиг. 5.27 а я б . Оста на подкрановия път е на 6,5 m от външните стсая
ек

по ос J и кранът се движн успоредно на сградата.

Като се вземе под внимание максималната височина на сградата, се приема въртящата
се кула на крана д а бъде с две междинни секции, при което височината д о шарнираата
връзка на стрелата с ^ л а т а е 32,40 т . При такава височина на кулата от кабината яа
Ел

краниста им а пълен обзор при монтиране на най-високите части на сградата.

М еродавни за избора на куловня кран са параметрите на подовите панелн П 1.2 н
П 1.56 (вж. табл. 5.8). П оследователно се извърш ват проверки за двата панела по диагра­
мите за работните характеристики на К Б -1 6 0 .2 (вж. фиг. 5.20):
/. Подов панел П -1 .2 с- монтажна
———— — —— ш ирочина ^х = 8,85 m (вж. фиг.
- 5.27 б):

Qu = Я. + Я г= 6,317 + 0,180 = 6,497 е 6,50 I;

Ь = х + Z + с = 8,85 -I- 6,50 = 15,35 т ;
О яр 8,00 t > См 6,50 t;
6,50
АГт = 0,813.
G .. 8,00

Фиг. 5.27 а. Схема за монтаж а на едропанелна жнлишна сграда - напречен разрез

212
 25,00m

ка
^ I К Б -1 6 0 .2

те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Вертикална
планироЬка след
демонтажа на
крана

213
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б

л
ej
на

т
a
Ь
он
тр

л
т
к
5
л
ек

е
0
6
п
Ел

SV
к
U
«
г*
Г|
•п
U
S
е

214
 //. Подсв накел П 1.56 с монтажи широчина х - 10,05 ш;
е - - *. + «т - 5.913 + 0.180 - 6,093 « 6 ,10 1 ;
А - х + г + с - 10,05 + 6,50 = 16,55 ш ;

йр = CL. = > с- “
См 6.10
АГт - 0,797.
GL-. 7.65
За кула с две междинни секции пйп к^жр ^ 34,90 т , от което следва, че проверките за
исочивата до куката се удовлетворяват за всички елементи.
Ооределжнето на куловия кран и работните му параметри може д а стане и по

ка
начина, показан в та6л.5.5 и 5.6. но за съкращаване на изчисленията е по-добре д а се
анализира предварително кои са меродавните елементи и проверките д а се нзвърпшат
само за тях.
Схемата за монтаж а на едропанелната жнлищ иа сграда е показана в а фнг. 5.27 а и 6.

те
Елементите се м онтират направо „от колела” (без междинно складиране) в се установяват
в проектно положение по м етода на „свободния монтаж".

ио
Пршмер 5.3. На фиг. S.28 и S.29 са дадени схеми за последователност­
та на монтиране на елементите в типовия етаж на осеметажната
секция .Д23 VIII ет.” за безскелетна едропанелна сграда по номенклату­

Г л
рата Б с -6 9 -С ф -У Д ’ 85.
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Означение на nogobume елементи

Пореден нонер на монтажа: 57-г 60

'Фвг. 5.29. Схема за последователността на монтиране на подовите панели в типовия

*таж на секция „223 VIII ет."

215
216
Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
те
ка
 Стенните панели се м онтират последователно от ос 7 към ос 7, така че д а се спазва
необходимата технологическа последователност при изпълнение на детайлите в местата
на съединенията и д а се получават устойчиви затворени контури. В затворените помещения
се монтират обемните санитарни кабини и асансьорната шахта, а най-накрая - коминните
тела.
След монтаж а на стенните панели най-напред се монтират площадките и рамената в
сгьлбищната клетка, а след това - подовите панели последователно от ос 7 към ос 7.
При монтаж „от колела” редът на доставка и начинът на подреждане на елементите
в транспортните средства се съобразява с установената последователност на монтажа.

Прамер 5.4. На фиг. 5.30 е показана схема за монтажа на стоманена

решетъчна дъга с обтегач за покривната конструкция на стадион.
Дъгата е с отвор 78 m и е

а
разделена на 3 части за м он­
таж с дължини 27, 24 и 27 ш

ек
Обтегачът е окачен на окачва U.29
чя в съшо е разделен на 3 час
ТВ за монтаж. Както обтега

т
чът, така и окачвачите не мо
гат да поемат натнскови уси

ио
ЛЯ1 поради голямата си строй
вост.
Отделните части от дъги­
те в обтегачите се м онтират с

Г л
верижни стрелови кранове вър­
ху временни подвижни телес- . с
С иб
10ПЯЧНИ опори. Долната външ- Ф“ ""- ^ Схема за монтажа на стоманена решетъчна
ва конструкция на опорите ^ обтегач
служв за опиране на елементи- ‘
те на обтегача, а вътрешната
УА Б

телескопична част - за опиране на елементите на дъгите. Дъгите стъпват н се ннвелнрат

върху подвижни опорни възли с винтови крикове. Едновременно се извършва монтажът
на елементите на две съседни успоредни дъги (разреза А - А) и заедно с това - взанмното
на

нм пространствено укрепяване.
След окончателния монтаж и укрепяване на две съседни дъги и обтегачите им
опорните винтови крикове се отпускат надолу, като по този начин разтоварват вътрешните
телескопични секции на временните монтажни опори. След това тези секции се спускат с
он

Ерана в крайно долно положение в тялото на опората и по предварително устроен релсов

аът временните опори се придвижват надлъжно в нова позиция за монтажа на поредната
двойка дъги.
тр

Пример 5.5. На фиг. 5.31 е показана схема за монтажа на стоманена

структурна покривна конструкция. Тя се състои от решетъчни блокове с
ек

пирамндална форма, прътите на които са от стоманени тръби с различно

сечение. Структурата стъпва в 4 точки върху колони при отвори в двете
взаимноперендикулярни направления 18 ш.
Ел

Конструкцията се сглобява предварително на терена върху временни опори. След

това с помощта на два пневмоколесни стрелови крана, работещи синхронно, тя се повдига
я поставя върху колоните. Кранът, който при монтажа намалява работния си обсег, е
25-тонен, а другият, който го увеличава - 40-тонен. Окачването на конструкцията става
със специални монтажни траверси.

217
 а
т ек
Фнг. S.31. Схема за монтажа ва стоманена структурна покрнвна конструкцна

ио
I - стлобпж 1 ърх]г терена пвжрвмк сгрупура; 2 - « р е п е и ! onepi за ааземяо а-лобаааве; 1 - 40-тоаеа
иеамою лесвв с^едоан жрав; 4 - усгаяоааааяе аа пожраааата структура а п р о с т о оолохсяас
5 - 2 i-T 0 iCB пневмохалеоса сгрелоан ipaa

Г л
С иб
5.4. МОНТАЖ НА МОСТОВИ КОНСТРУКЦИИ
Задача 5.15. Да се определи монтажният кран и да се начертаят
УА Б

технологически схеми за монтажните позиции и ходовите линии на

крана при монтирането на сглобяемите главни греди на моста, показан
на фиг. 5.32 а. Масата на една греда е 14 t. Теренът в отворите на моста
на

е достъпен за транспортни и монтажни средства.

Реш енне
он

Мостът е за 1 клас път с габарит Г 10,S m. като във всеки един от 6 -те му отвора вма
по 7 броя типови главни греди (с I -сечение) през 1,60 ш.
М онтажът на сглобяемите главни греди се извърш ва със стрелови кран от отворете
на моста - „монтаж отдолу”.
тр

За окачване на гредите в специално оставените отвори под горния им пояс се взбара

въжена монтаж на траверса (хамути с монтажни болтове и двувъжен сапан или само
монтажни болтове с четиривъжен сапан) с м аса = 0 ,2 1 н работна височина Ат =
ек

О пределят се монтажните парам етри в необходимите параметри на крана:

См = f t + 9 т = 14 + 0,2 = 14,2 t;
Ел

А. = Я и + </ + Ае + Лт = 9,00 -I- 1,00 + 1,10 -I- 7,15 = 18,25 т ;

jf = Яи + </ + Ае - Ао = 9,00 -I- 1,00 + 1,10 - 1,80 = 9,30 m ;
т 0,40
X = — 0,20 т ;
2
/ у / 9,30
Ио = arctg J / ------- = arctg " / ------------ = arctg 1,762 = 60“25';
y jx + а у 0,20 -I- 1, 50
X+ а 9,30 0,20 -I- 1,50 9,30
+ - - - = 14.13 m;
sin cos Яд sin 60° 25' cos 60° 25' 0,870 0,494

218
Ел
е кт
ро
нн
УА Ба
С иб
Г л
ио
те
ка
220
Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
те
ка

<
с
а

е
г-
и

m
ffl
О

вв
N
Щ
 у 9.30
2. - е + - 1,50 + ------ = 1,50 + 5.2Я - 6,78 * 6,80 т .
tg *0 1,762
П ораметрвте ■ Zg м огат да ое определл- и по (5.1) и (5.4) иля д а се отчетат
направо от ном ограм нте на фиг. 5.3 -н 5.5.
Н еобходнмнят обсег за монтаж при гъвжаво окачване на стрелата е
Ао - *ог - X + + с = 0,20 + 6,80 + 1,50 = 8,50 ш,

а при твърдо окачване на стрелата

Ао = Аот = + Zo - с = 0,20 + 6,80- 2,00 = 5,00 ш.
Изборът на монтажен кран се извършва по два варианта.

ка
I вариант
Избира се пневмоколесниат кран К С - 6362, който е с номинална товароподемност
Омои = 40 t, дълж ина на гъвкаво окачената стрела /ц, = 20 m и разстояние от оста на
въртене до петата на стрелата c.p = + 1,30 m. Работната диаграма на крана при работа с

те
опори е дадена на фиг. 5.15 а.
Първоначалните проверки на работните характеристики показват, че зл
= 8,50 m товароподемността е = 0 с = *3,8 t < 14,2 t = Q^. a височината до куката е

ио
Afip = Ахо = 18,65 m > 18,25 m = А^. Оказва се, че товароподемността е недостатъчна, пора­
ди което се налага да се определат уточнените параметри на крана. За / - /ц, - 20 ш,
1 = 0,20 ш и >> = 9,30 m по универсалната номограма от фиг. 5.5 се отчита z, = 3,00 m
(същото може да се изчисли по алгоритъма от прил. 5.1). В този случай съответникт обсег е

Г л
А, = j c + z , + с ^ = 0,20 + 3,00+ 1,30 = 4,50 т .
С иб
Тъй като b^ = 4,50 m < 5,50 ш = min А^р, за минимално допустимия обсег се получава
= max (min Aip,Aj) = minAip = 5,50 ш. За = 14,2 t се отчита А^ = 8,30 т , а за А. =
= 18,25 m - съответно А, = 9,60 т . Тогава максимално допустимият обсег е А ^, = min (А,,
УА Б

йц)=Ад = 8,30 т . Окончателно границите на работния обсег на крана, при който се

монтират гредите, са
на

5,50 m ^ А,р < 8,30 т .

Следователно ДА = 8,30 - 5,50 = 2,80 m > 1,60 m (разстоянието между две съседни
он

греди), което означава, че от една позиция на крана могат да се м онтират по две греди.
Прието е (съгласно плана на монтажните позиции и ходовите линии на крана от техноло­
гическата схема на фиг. 5.32 б) първата греда да се монтира при обсег 8,00 т , а втората -
при обсег 6,40 ш. Съответните вертикални разрези са показани на фиг. 5.32 е, г. Гредите
тр

са предварително складирани срещу всеки отвор в обсега на крана от едната страна на

моста.
II вариант
Извършва се проверка за пневмоколесния кран К С - 5363 с гъвкаво окачена стрела, за
ек

10ЙТ0 бяом = 25 t, Igp = 20 ш, = + 1,25 т . Работната му диаграм а при работа с опори е

дадена на фиг. 7.2 а. Тъй като този кран е с по-малка товароподемност от крана по 1
вариант, необходимо е оше в началото да се определят уточнените му параметри. Отчита
Ел

се Z, = 3,00 ш з а / = 2 0 т , х = 0,20 m и >>= 9,30 m както по I вариант. Тогава за м инималния

обсег се получава

А, = X + Z, + с*р = 0,20 + 3,00 + 1,25 = 4,45 т ;

А ^ = max (min b ^ , Aj) = min A,p = 5,50 m.

3a = 14,2 t H A, = 18,25 m ce отчитат съответно A- = 6,10 m и A. = 7,70 m. Оконча-

телво се получава:

= “ in (A,, Ац) = Ад = 6,10 m;

5,50 m < А,р < 6,10 m .

В този случай ДА = 6,10 - 5,50 = 0,60 m < 1,60 m, от което следва, че от всяка
позиция на крана се монтира само по една греда. П рието е действителният работен обсег

221
на жрана ара мовтажа на гредите да бъде 6,00 m (фиг. 5.32 б). Гредите са предварително
складирана срещу всеки отвор в обсега на крана от едната или от другата страна и
моста, но значително по-близко до стълбовете поради по-малкиа работен обсег за конти
и повдигане от складово положение. По тази причина ходовите линии на крана ct
зигзаговиднн, т.е. гредите във всеки отвор се монтират в последователност, протнвопо-
ложна на тази в съседниа отвор.
И при двата варианта е възможно гредите да се монтират направо от транспортна
средства („от колела*^ без предварително складиране.
О т сравнението на д вата варианта по техническяте условна и параметри следва, «
при първна монтаж ът се извърш ва по-удобно и по-бързо (редуциран е броат на монтажав-
те позиции и пребазнрането от една в друга), а при вториа е по-добра и зп о л зу ваем о ст
на крана по товароподемност:
- по / вариант е кран КС-6362
Qm Qm >4,2

а
= — ------ — ------ - — = 0,546;
max Qtp 26

ек
- по II вариант с кран КС-5363
ви ви 14,2
Кг = — ------ — ---------- ^ = 0,877.

т
0 ^ вшхвшр 16.2

ио
Окончателниат вариант се избира според конкретните производствени условва в
оценка но система от технико-нкономическн показатели (разходи за механнзациа и работа!
ръка, трудоемкост, продължителност и т.н.).

Г л
Задача 5.16. Да се определят технико-икономическите показателя и
С иб
се състави график за монтирането на сглобяемите главни греди на моста
по двата варианта от задача S.15, ако монтажът на гредите се извършва
„от колела”.
УА Б

Реш ение
Общнат брой на подлежащ ите за монтаж греди е = 6.7 = 42 ел. Монтажните рабо­
на

ти се изпълняват от специализирано звено в състав един монтажник VII разряд и четврама

такелажници V разряд, т.е. общият брой иа работниците с Р = 5 раб.
Данните за средния технически разход на маш инно време за изпълнение иа работнате
операции т я монтаж а на гредите t^,, m in/ел., са дадени в прил. 5.8. Времето за подготвв-
он

телннте работи, предшествуващи монтаж а на гредата, конто са свързани с немеханизврав

труд, е средно Гд = 45 min = 0,75 h. За преминаване от общия технически разход на
машинно време Гт към общия експлоатационен разход иа маш инно време е првет
коефициент за използуване по време ЛГ, = 0 , 6 .
тр

Определят се последователно технико-икономическите показатели и за двата варианта.

I вариант: греда 2 0 - 1 (14 t); кран К С -6 3 6 2 (40 t); от 4 позиции ое монтират общо 7
греди в отвор (1 + 2 + 2 -Ь 2).
ек

IIвариант: греда 2 0 - 1 (14 t); кран К С - 5363 (25 t); от всяка една познциа се монтира
само по една греда в отвор.
Показатели - с (') за I вариант, със (") за II :
Ел

- време за преместване и стабилизиране на крана в нова монтажна позиция (операцвв

I, 2, 8, 9 от прил. 5.8 - междинните стойности на г^, за кран 40 t и кран 2 5 1):
4 4 4
<т С7 = - ( » « + + » т . + /^9 = - ( 1 5 9 -н 8 -Н О ) = -.4 2 = 24 min/ел.

»тст -= <Т1 + ' t j + »тв -Ь»?, = 14 -Ь 8 -I- 7 -ь 9 = 38 min/ел.;

- време за „чист м онтаж ” (операции 3, 4, 5, 6, 7 от прил. 5.8 - междинните стойноств
на /т, за греда 2 0 - 1 , 1 4 1):
- r;', + »?4 + ' « + 'V6 + »V7=4 + 4-»-2-H6-i-8 = 34 min/ел.;
- общ технически разход на маш инно време за монтажа на един елемент:
Гт = / ; „ + = 24 -Ь 34 = 58 min/ел.;
Г ? = 1“„ + = 38 -I- 34 = 72 min/е л .;

222
 - оощ експлоатационен разход на машннно време за монтажа на еднн елемент:

т; 58
Г ' «■ — - — * 9 6 min/ел. = 1,6 h/ел .;
ДГр 0,6

Т'4 72
Г ' - — - — - 120 min/ел. = 2 h/е л .;
• К, 0.6

- коефнцнент за степента на съвместяване на монтажните позицнн на крана ■ степента

на относително съкращаване на времетраенето на монтажа по I вариант спрямо II вариант:

Г, 1.6

ка
ЛГ, = — = — = 0,8 (съкращаване с 2 0 % );

те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 5.33. Часов график за монтаж „от колела” на

етлобяеми стоманобетонни главни мостови греди с
дължина 2D m
• - орж n n o ju y iu e U ошсшююлесп i p u К С -6362 ( « t ) : 6 - орн
п ц о л а у ш с ш мсш ож олсоп i p u К С -5363 (J5 t)

223
 - фасгическа продълж ителност ва работната смвна според съставения яасов графи
за монтаж „от колела” (фиг. S.33):
T'at “ <0 + 5 . Г ' = 0,75 + 5 .1 ,6 = 8,75 h (работи се на удължена с 15 min работн!
смвна);
^ o i = <0 + 4 .7 ’" = 0,75 + 4 .2 = 8,75 h (с 15 min удължение);
- еЕСплоатациоииа производителност на монтажните кранове;
Я ; = 5 е л /м с м ; Я'.' = 4 е л /м см ;
- обща продълж ителност на монтаж а и заетост на монтажните кранове на о б е т :
. N 42
8,4 мсм » 9 м с м ;
я; 5

а
N 42
л" = — = = 10,5 мсм » 11 м см ;

ек
Я" 4
- разходи за м еханизация на монтажните работи (вж. задача 5.9) при 13328 лв.,

т
Q = 712 лв/мсм, £"=1=12032 лв., С " = 640 лв/м см *:
л'с;

ио
С'и = £'о + = 13328 + 9.712 = 19736 л в .;
С " = Е " + я " С " = 12032 + 11.640 = 19072 л в .;
- трудоемкост за монтажа на една греда:

Г л = р Т'^ = 5 .1 ,6 = 8 чч/ел.;
С иб
Г " = Р Г " = 5 .2 = 10 чч/ел.
Следователно разходите по II вариант са по-малки само с около 3,5%, но при I
УА Б

вариант производителността е по-голяма с 25 %, а продължителността и трудоемкостта са

по-малки с 2 0 %.
на

Пример 5.6. На фиг. 5.34 е показан начин за монтаж на сглобяеми

главни греди от връхната конструкция на мост с козлови (портален) кран.
он

Стоманобетонните главни греди се произвеждат на полигонова площадка, разполо­

жена осово на моста върху пътното платно. Складът за готовите греди е непосредствено
до първия устой на моста.
Монтажът на гредите се извърш ва със самоходен козлови кран, който едновременво
тр

обслужва и производството на гредите в очертанията на полигона. Релсовият път на

крана в участъка на мостовата конструкция е положен върху временно дървено скеле,
което е съобразено с конкретните теренни условия. Това са плитки води с дадена кота за
„ниво високи води” - НВВ.
ек

Товароподемността на крана е постоянна и трябва да бъде

йр > = ?. + = 7,75 -h 1,75 = 9.5 « 10 t.

Ел

Отворът на крана трябва д а бъде

> ^стой -I- 2.0,50 = 10,50 -I- 2.0,50 = 11,50 го.

Н еобходимата височина до куката е

Лжжр > Аж = 2Ае -(- </ -Н Ат = 1.30 + 2.1,10 + 1,00 + 0,90 = 5,40 т .
За монтаж а на сглобяемите главни греди е избран козлови кран с товарна количка
К К 2К 1(Р Б ) с товароподем ност 12,5 t, отвор 20,0 m и височина до куката 9,0 т . Носещата
главна греда на портала на крана е изпълнена в облекчен вариант - без конзоли ■ с
редуциран отвор 1^0 ш.

* СтоВяоспте ■> сдиожрапнтс ■ тежушате рвиода ci прннерня, тъй жато те са промеиляжн жслгаж! •
Я ЗП О Л ЗУ П Е С Т О ям туж яма само методячесжа зяачсяне.

224
 ка
те
aм

ио
ш
т
о
п
п
о

Г л
С иб т
et
е-
УА Б
на

S
он

ш
2
н 5
ю ^
тр

о е
ч I

S|
ек

3:
Os
Ел

n
sT
l i
61
^ 5

Ш07^ = "цч**" **ц

•5 Ten (. 6«1рни|
225
 и
ft
ss

||l

ка
lie

те
iil

ио
:, t

Г л
С иб
lil
УА Б

' 2 '.
на

E 'l
он

iri:
I B-
тр

a *BS
If ss S
s s
i
ек
Ел

g S»s
vil
S 'sS
“ ■"Ss
Ss &g
s|M

f i'i
|s s 3
^ Я O
.iSSS
и"?
• " IIS
I '''
226
 Првмер БЛ.Момтаж на главните стоманобетонни греди за врьхн ата
разно е
конструкция на високи мостове при недостъпен терен. Целесъобраз!
гредите да ос монтират с конзолна кранферма.
На фвг. S.35 е показано устройство ма кранферма 120/45 ( п о KSicet”). С неа могат
да се м о и п р а т главвн греди с маса до 120 t ■ максвмален осов отвор ва моста до 45 m
(>ж. прнл. 5.9). Кравф ерм ата се състои от две пространствени прътовн ферми, които
сппват върху подвижни опори. Ф ермата може д а се подпира на две опори (при което
работи като проста греда с конзоли) или н а три опори (непрекъсната греда). Я р м и т е са
а л < ^ н и от междинни взаимнозаменаеми звена (фиг. 5.35 б) и от две крайни звена, които
се свързват помежду си челно на флаишове с болтови връзки. При крайните звена се
осипествават напречни връзки между двете пространствени прътовн ферми.
Върху кранфермата се движ ат две колички 5 (фиг. 5.35 е) с повдигателни лебедки,
юато служат за окачване (чрез полиспастите 6) в повдигане на сглобаемата мостова

ка
греда. Между повдигателните колички се нам ира двигателната количка 4. Трите колички
а свързани помежду са в една система с теглещи стоманени въжета. Върху двигателната
юлнчжа е поставена лебедка, кожто задвижва двигателното въже 8. Това въже се огъва

те
оюло отклоннтелните ролки 7 и окачва рамите на повдигателните колички.
Кранфермата е снабдена с котви, които са два вида. С котвите 10 на фермата
стоманената прътова конструкция се застопорява към опорите. С котвите 9 количките ое
фиксират към опорите.

ио
1-1

Г л
1000
С иб
УА Б
на
он

2 -2
2
г
тр
ек
Ел

Фнг. 5.36. Подвижна опора на конзолна кранферма 120/45

« - рапов б и ш см р; S - жожшчжш i t моречяо орвд гаан ае

Кранфермата стъпва върху специалните подвижни опори (фиг. 5.36), разположени на

иощ адката зад устоя и върху стълбовете. Горната част на опорите представлява ролков
ш ан сьо р (фиг. 5.36 е). Върху ролките на двете кобнлвчнн рам ева стъпват релсите на
я р м а та и по този начин се създава възможност за надлъжво дввжение на кранфермата
(чрс1 търкаляне върху ролките). Долната част на опорите (фвг. 5.36 б) е количка с 4
колела и може д а се придвижва по вапречвв релсовв пътища. Ролковият балансьор
посредством междинно тяло стъпва върху количката с цевтралев вертвкален щифт. Това
дава възможност за завъртване ва горвата част ва опората (около централния щифт)
спрамо долната - количката.

227
 Действието ма краифермата е следното:
а) прв закотвена ферма съм опорите под действието иа двигателната л ебеди н
посредством двигателното въже системата на трите колички може д а се придвижи налшо
или надясно по горния пояс на прътовата конструкция - до съответното п а й н о звево;
б) при закотвени коли<1ки (фиксирани неподвижно) към опорите и освободени коти
на фермата под действието на двигателното въже (задвижвано от двигателната лебеди)
кранфермата се придвижва в надлъжно направление чрез търкаляне върху ролките ai
опорите, при което стъпва едновременно върху 2 или 3 опори;
в) когато кранфермата е стъпила върху две опори, чрез изтегляне на количките оо
напречните релсови пътища с тирфори или лебедки тя се придвижва в напречно направле­
ние на съответното разстояние.
П ървоначално кранфермата се сглобява от необходимия брой междинни звена върху
площ адката зад устоя на моста. Броят иа звената се определя по такъв начин, че кранфер­
мата д а може д а покрива винаги два с л е д н и отвора на моста, като излиза и конзолно ва
2 - 3 m от опорите. П ри сглобяването и се използуват автокран и допълнителни времеви

ка
неподвижни опори.
Върху площ адката зад устоя се произвеж дат или доставят готови сглобяемите главнв
греди за връхната мостова конструкция. Тук се устройват напречни релсови пътища ■

те
върху тях се поставят подвижните опори за придвижване на кранфермата в надлъжно ■

ио
1
V"

Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фиг. S.37. М онтаж на главни мостови греди с кранферма

• - ет»пв на надлгжяото п р н д м х ш е яа «ранфсрмата; г олая;
/ - к р и ф е р м в ; 2 - а о в д и п т е л я а жолячжв; 3 - д в я г а т е л я ! ю л я ч » ; 4 - п о д в н ж н я
о п о р в ; 5 - м о с т о м г р е д в ; 6 - я а а р е ч е н р е л е о в път

228
ааарешо направленне. За д а ос нам али времето за допълантелнв транспортнв операции с
кравфермата, целесъобразно е главните греди д а се доставят предварително (с ^ л с о в и
■0Л1 ЧЖИ или ш релон и) непосредствено в полето зад устоя по оста на моста.
Монтажът на стоманобетонните главни греди с жранфермата се извърш ва в следната
технологична посяедователносг:
1) кранфермата се придвижва в СЕладовата зона на площаджата зад устоя и застава
над гредата, която ще се монтира;
2) мостовата греда се окачва в двата си края чрез стоманени оси в оставените отвори
я товароподемните полиспасти, задвижвани от повдигателните лебедки; последователно
се вовдига (на 1S -20 cm) и след това се спуска единият край и след него другият край на
гредата, като се проверява окачването и изискването за хоризонталност на окачващите оси;
3) при едновременното действие на двете повдигателни лебедки гредата се повдига
в транспортно положение (фиг. S.37 а);
4) при закотвена ферма под действието на двигателната лебедка в двигателното
въже количките с окачената към тях мостова греда се придвижват в следващ ото поле (в

а
първия отвор на моста) (фиг. 5.37 б);
5) повдигателните колички се закотвят към опорите, а освободената от котвите

ек
ферма под действието на двигателното въже се придвижва надлъжно, като прехвърла
ковзолно следващия отвор и стъпва върху опората на следващия стълб (фиг. S.37 в);
6) операции 4 я 5 се повтарят последователно до изнасянето на гредата в най-отдале-

т
чеви! отвор, където тя трябва д а се монтира;
7) чрез частично надлъжно придвижване кранфермата се установява на две опори

ио
(като проста греда с конзоли);
8) чрез теглене с тирфори илн лебедки кранфермата се придвижва в напречно направ­
ление до проектното положение на гредата;
9) сглобяемата греда се спуска върху предварително центрираните лагери в проектно

Г л
положение и се укрепява временно;
10) освободената кранферма се връща по обратен ред в изходно положение за монтаж
на следващата греда.
С иб
Монтажните работи с кранфермата се извърш ват от работно звено в следния състав:
- механик по двигатели с вътрешно горене VIII разред - 1 човек;
- електротехник VIII разред - 1;
УА Б

- монтажници VII разред - 4;

- монтажници IV разред - 4;
- дърводелец кофражист VII разред - 1.
на

Данни за разхода на време при монтажа на гредите са дадени в прил. 3.10.

он

5.5. ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ КАРТИ

Задача 5.17. Да се състави технологическа карта за монтажа на еле­
тр

ментите от покривната конструкция на едноетажна промишлена сграда

по подсистемата П К В ’ 85 за конструктивна клетка с размери 24x6 m и
светла височина до 10,80 т .
ек

Р еш ен ие
I. Област на приложение
Ел

1.1. Обща характеристика

Технологическата карта е предназначена за монтажа на покривната конструкция на
едноетажната промишлена сграда, която се състои от виревделови греди с отвор 24 т ,
разположени през стъпка 6 ш, вертикални и хоризонтални укрепващи стоманени връзки и
покривни панели (при светла височина до долния ръб на виревделовата греда до 10,80 ш).
Елементите са доставени на обекта и складирани в обсега на монтажното средство.
1.2. Конструктивна характеристика на елементите
а. Внренделови греди В-24-n ;
- размери 24/2,40/0,26 т ;
- маса 13,8 I.
б. Вертикални връзки за виренделови греди BBh (Ф170);
- размери 5,42/1,70 ш;
- маса 0,2084 t.
в. Покривни панели П -З х б -л :
- размери 31610,30 т ;
- маса 2,4 1.

229
 1.3. Техническа характеристика на монтажно-крановите средства - стреловя жраном
(автом обялни, автомобилни на специално шаси, писвможолесян, вериж ни):
а) К ран за разтоварване и складиране на елементите с ном иналиа товароподемност
16ч-25 t (ако това не ое извърш ва о т монтажник кран).
S) Монтажен кран с номиналиа товароподемност 25 70 t (избран сьгласно методки-
та от т. 5.1 н 5.2).
2. Предпоставки за изпълнение на процеса
П реди началото на монтаж а на виренделовите греди е необходимо: д а е извършен
обратникт насип, площ адката д а е подравнена и с изградени временни пътища; колонвте
и връзките меж ду т п , подкрановите греди (ако им а такива) да са монтирани и окончател­
но закрепени, а зам онолитващ икт бетон д а е достигнал 70 % от проектната си акост; да е
извърш ена съответната геодезическа подготовка; д а са доставени и складирани в обсега
на монтажник кран необходим нат брой виренделови греди и други елементи, влизаща в
състава на комплексниа монтажен процес (покривни връзки в покривни панели); монтаж-
ниат кран и такелажните средства д а са освидетелствуваин за съответната товароподем­

ка
ност.
Покривните връзки ое м онтират, когато окончателно са монтирани поредните две
съседни виренделови греди.

те
Покривните панелн ое м онтират върху двете съседни виренделови греди, които са
пространствено укрепени с временни или постоанни връзки.
3. Технология и организация на процеса
3.1. Сглобяеми конструкции, материали и технологични средства

ио
М атериално-техническото и ресурсно осигураване включва сглобаемите елемента,
основните и съпътствуващите м атериали (електроди и д р.), монтажно - крановите с р е д с т
и цялото спом агателно технологично обзавеждане от инвентарни средства, ииструменп
и приспособления. Д оставката на всеки от изброените по-горе компоненти става по пред­

Г л
варително разработен график така, че д а се осигури непрекъсната работа на монтажвав
кран и на производственото звено.
С иб
П рием ателният контрол на сглобяемите конструкции се извърш ва в съответствве с
данните в табл. 5.9.
Т а б л и ц а 5 .9
УА а Б

Допустими отклоиевия от проектните размс «еитвте

Н аименование на отклоненията Допустими отклонения,

nun
нн

I. Виренделова греда В - 2 4 - л
1. Допустими отклонения от проектните размери
ро

- в дълж ината на гредите ± 20

- в ш ирочините на сеченията ± 5
- във височините на сеченията ± 5
кт

2. Допустими изм ятання на произволни точки не повече от 2 mm/m, но за

извън проектната равнина целия елемент не повече от
е

48 mm
3. Допустими изкривявания на ръбовете не по-големи от 10 mm
Ел

4. Допустими обрушвания на ръбовете до 2 б р /т и дълбочина до

5 mm
5. Допустими отклонения на вбетонираните свързващи
д е т ^ л и от бетонните повърхности
II. Покривен панел П - З х б - л
1. Допустими отклонения по дълж ина -I- 10; - 5
2. Допустими отклонения по ш ирочина -h 5; - 10
3. Допустими отклонения iTo височина + 5

П отребностите от основни материални ресурси са дадени в табл. 5.10.

230
 Таблш ца 5.10
Сксцвфякащш ша сглобасмате еаси еап а м аон ате м ате^ала la
иаапж а аа ж р в а в а п коас1 Гук«*а (IIKB’IS) а едаа к а п к а 24x6

Наименование на сглобаемите Единица Колнчсство

елементи и материалите марка 1
I. Вяренделова греда В-24-л бр. 1
1 Стоманени планки 70.70.10 с маса 0,39 kg
- при греди с височина на челата 1200 тш по крайни
напречни оси бр. 2
- при греди с височина на челата 1200 nun по средни
напречни оси бр. 4
3. Вертикални връзки

а
- за несеизмнчни райони (в краищата) бр. 2
- за оеизмачни райони (в краищата и в средата) бр. 3

ек
4. Покравен панел П -Зх6-я бр. 1
5. Армаровъчна стомана 010, А1
- за панели по краен ред (2.0,224 kg) kg 0,448

т
- за панели по среден ред (6.0,300 kg) kg 1,100

ио
По-важаате съпътсгвуваша саомагателаа матераала са следвате: ележтродв за завар­
ки; фалцов бетон за замоаолатване; оловен миниум (грунд); боя.

Г л
В табл. S.11 е дадена спецнфнкацна (технологически комплект) на необходимите
основни машини, съоръжения и приспособления, ръчни инструменти, измерителни и
С иб
предпазни средства и заваръчна техника.

Т а б л и ц а S. 11
УА Б

0|саафнкацаа аа техаологичиите срсдспа за моатажа

на сдсиентате от оокриааата коаструкцаа (ПКВ’85)
на

Наименование Брой Основни параметри

1 2 3
он

1. Основни машини
1. Кран за разтоварване и складиране на Избира се при необходи­
елементите 0 ( 1) мост. Товароподемност
тр

до 25 t
1 Монтажен кран 1 Товароподемност 25 701
ек

II. Съоръжения и приспособления

1. Траверса за внренделови греди 1 Товароподемност 20 t и
маса 1,615 1
Ел

2. Сапани за покривни връзки 2 Един двувъжен и един

четиривъжен - 0 1 5 ,5 mm
3. Траверса за покривни панели 1 Товароноснмост 8 1 и
маса 0,560 t
4. Сапани за покривни панели 1 Четиривъжен с товароно-
симост 2,5 t
5. Стендове за складиране на внренделови греди 3 -4 ком­ По два броя за една ви-
плекта ренделова ф е д а
6. Инвентарна работна площадка за монтаж на Стъпва върху вирендело-
покривни връзки 1 вата греда при стъпка 6 m
с размери 600/1100/6500 пш
7. Монтажна стълба с кош 2 Дължина 3 -i- 8 т ; в план
- 600/800 шш
8. Инвентарно мостче с парапет и предпазни За отвор 6 ш - с размери
верижни сапанн 1 600/1000/7000 mm |

231
 Таблица 5.11 - продължение

9. Окачваща планка за стабилизиращ и връзки 70,6 X 270 mm

10. Инвентарен метален подкос за временно
укрепяване и центриране 4 С винтов обтегач
11. Инвентарни предпазни парапети за монтаж на по 2 КОМ
виренделови греди и покривни връзки плекта Дължина до 24 ш
12. Конопени въжета 2 Д иаметър 20 mm в дъл­
жина 30 m
13. П одложни дървени греди за панели 16 Дължина 3,S m и сечение
16/16 cm
14. Кондуктор за временно укрепяваяе на С винтова муфа - за

ка
виренделови греди стъпка 6 m
III. Ръчни инструменти

те
1. Монтажен лост (щанга) 2 0 25x100, Ст. 5
2. Чук щлосерски 2 2 kg
3. Секач шлосерски 2 0 22х 175 mm

ио
4. Чертилка стоманена 4 Ст. 48
5. Шило за изчукване на бетон 2
6. Други дребни инструменти и инвентар Според производствевите

Г л
(гаечни ключове и др.) условия
IV. Измерителни средства
С иб
1. Ролетка компарирана Дължина 10 m
2. Ролетка или сгъваем метър Дължина 2 m или 1 m
3. Отвеси
УА Б

4. Либела - водна
5. Други измерителни средства Според производствените
на

(теодолит, нивелир и др.) условия

V. Предпазни средства
1. Колани предпазни 4 Изпитани стандартно
он

2. Каски предпазни 4
3. Ръкавици брезентови 4 компл.
4. Осигурителни въжета с винтови стеги за 2 2 0 15,5x6500 гаш 1
тр

закрепяване към носеща конструкция 2 2 0 15,5x 12500 mm

5. Други предпазни средства Според производствените
условия
ек

VI. Технологически комплект за

заваръчни работи
1. Електроженни апарати До 500 А
Ел

2. Кабели и други приспособления Според производствените

условия

3.2. Организация на монтажния процес

Елементите се доставят на площ адката със специализирани транспортни състави. Те
се складират в обсега на монтажния кран върху предварително подготвени средства -
стендове за вертикално складиране на виренделовите греди и подложни дървени греди за
покривните панели и връзките. М аксималната височина на един стиф е 2,50 ш.
П окривната конструкция се монтира с ход на стреловия кран, разположен отвътре
по надлъжната ос на халето. М онтажната аозиция на стреловия кран се определя и
разполага съгласно приетата методика (т. 5.1 и 5.2). От друга страна, складовото разпо
ложение на елементите се ориентира спрямо установените монтажни позиции.
3.3. Подготовка на изпълнението
Преместват се (с крана или ръчно) необходимите колективни и индивидуални работ
ни и предпазни временни съоръжения и приспособления - инвентарни стълби с кошове.
работни платформи, парапети и др. Кранът се стабилизира в съответната монтажна
позиция. П роверяват се геометричните размери на елементите, осите, нивата и разположе­
нието на вбетонираните свързващи части. Почистват се свързващите стоманени части.
Комплегтуват се и се проверяват необходимите монтажни приспособления (траверси,
въжета и т.н.), детайли и материали, изтеглят се кабелите за заваряване до мястото на
мовтажа.
3.4. Последователност и начин на изпълнение
Монтажът на виренделовите греди започва от едната от двете крайни напречни оси
(при кранови сгради - от втората ос) на даден кораб от едноетажната промишлена сграда
в продължава към другата крайна ос. Те се повдигат и монтират с помощта на монтажна
траверса, като окончателното им закрепяване става след геодезическа проверка на полож е­
нието им и заваряване на свързващите части към колоните. След монтирането на покрив-
вите връзки навсякъде, където има стоманени заваръчни съединения, се извършва анти-
юрозионна зашита.
Монтирането на покривните панели започва от фасадата на крайния кораб към

а
съседвия кораб, а в средните кораби - от страната на монтирания кораб към немонтира-
HBI. Панелите в една сонструктивна клетка на кораба се монтират последователно от

ек
единия до другия край.
Покривните панели се повдигат и монтират с монтажна траверса или сапани. Те не
се вуждаят от временно укрепяване при монтажа, а окончателното им закрепяване става

т
чрез заваряване към свързващите части на виренделовата греда.
Технологическите схеми за монтажа на елементите са дадени на фиг. 5.38 5.40.

ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Фи|. 5.in Гсхно.Ю1ичсска схсма за монтажа на виренделови греди със стрелови кран
Ел

J - аирсчся рнрез; 6 - мдлкисн разрез- I - монтажен ipan; 2 - тшслаасно средство; 3 - направлавашо юиоиено
•«* ; < - монтаяиа стълба е «ош; S - временно oi-раждане с предпазен оараоет; t - иодложнн i-реди; 7 - стена за
•арсвдслова гредн; В-24-л - ввренделова греда; П -Зхб-л - иожрнвен панел; М /, Ш . M 3, М 4 - монтажница

Технологията на монтажа на покривката конструкция е разчетена за четирима работ-

иицн;
3.4.1. Захващане на виренделовите греди
Монтажниците M3 в Ш окачват ръчно монтажната траверса, към куката на крана. Те
закачват виренделовата греда към траверсата чрез препасването й с въжетата. След пода­
ден от монтажника Ml съответен сигнал виренделовата греда се повдига пробно на
височина 10 -f- 20 cm от терена за проверка на окачванията. След проверката монтажниците
M3 и М4 завързват съм виренделовата греда направляващите въжета.
3.4.2. Подаване на виренделовите греди над колоните
След сигнал, подаден от Ml, гредата се подава над колоните с монтажния кран. При
издигането, придвижването, ориентирането чрез завъртане и поднасяне на гредата на

233
 височина O.S 1,0 m над колоните тж се направлява от M3 ш М4 с помощ та на двете
конопени въжета.
3.4.3. Установяване върху опорите, проверка на положението и закрепаване на вврев-
деловите греди
При установнването и центрирането на внренделовата греда върху колоните моатаж-
ницнте M l и M2 поемат краищата на подадената над колоната греда. Те са застааа.11
поотделно в монтираните към колоните инвентарни работни платформи (кошове). След
неколкократяо (според нуждата) плавно повдигане и спускане на гредата с крана Bipiv
опорите тези монтажници с помощ та на лостове и на опъващите от нивото на терева
конопени въжета (монтажници M3 и М4) нагласнват краищата на гредата върху свързва­
щите части на колоните до съвпадане на навесените оси на гредата и ни опорните въз.1в
Първоиачално,отвесирането на гредата се контролира грубо с тежки отвеси {Ml и Ш).
Ако отвесиравето и не е точно, гредата се повдига плавно с крава и върху планките ва
колоните се поставжт стоманени подложки с необходимите размери, след което и а
отпуска върху тях, като се внимава д а не се разместят нанесените оси на гредите н

ка
колоните. Окончателното положение на гредата се проверява с геодезически инструмевт
от техническия ръководител на обекта и гредата се укрепява в средата с кондуктор-връзи
При м онтирането на първата греда от даден кораб отвесирането й се извършва п о т д -

те
ством навиването или развиването ва муфите на обтяжките за временно укрепяване. Сзсд
проверка ■ корекции в положението на гредата тя се закрепява временно чрез точкуваве с
къси заваръчни шевове на планките на гредата към планките на колоните от зястаиллите
в кошовете монтажници M l и M2. Гредите с височина на челата 1200 шш се укрепшт

ио
временно чрез заваряване на стоманени планки с размери 70.70.10 шш към гредвте i
колоните. М инималният разм ер на стъпването на внренделовата греда (по направленвето
на оста и) върху колоната е 200 шш.
Монтажниците M l и M2 окончателно закрепяват внренделовата греда в просктао

Г л
положение чрез изпълнение ва предвидените в проекта заварки на планките на гредата
към планките на колоната.
С иб
3.4.4. Откачване на монтажната траверса от монтираната виренделова греда
Извършва се от монтажниците MI и M2 при движение върху горния пояс на гредата
към местата на закачване на траверсата (ако тя не е самооткачваща се с дистанционно
управление). Обезопасяването ва операцията се осъществява чрез привързване на предпаз­
УА Б

ните колани на изпълнителите M I я M2 към закрепения за гредата предпазен парапет

3.4.5. Д емонтаж на предпазния парапет
П редпа 5 ният парапет се дем онтира с чукове и гаечни ключове от монтажниците
а

\Г и
нн
ро
е кт
Ел

Фиг. 5.39. Технологическа схема за м о н м ж а на покривни пане.ж със i грелови

а -НАнречся разрез 6 - м а I » C H D m o cj I - МОН1ИЯСИ » р « * . J - i m l 1«жно c p c a c iM . S - и а п р м .к в а ш о ю вопс».
1 ъжс; 4 - м о я п н н а■ е tom Ч - inCMCHHO ' ирсДШ JCH lia p ilic i . А - ||иц.|ОВНИ |р с д и . 7 - стена U
•нрслделошя греди ; - .и р с н ; ? . ' о . . " р с « ^ П - 3 . 6 - - - ..ОЧ.И.СН „ « н е.,. Ш . Ш . Ш . Ш - м о н ...« .«

234
 а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фиг. S.40. Технологическа схема зл предварително склади­

ране и монтаж на елементите от покривна конструкция
(П К В ’83) със стрелови кранове - план
ек

I - MoiTsmen ipaa; 2 ~ таклвжво средстк>: 3 - направламшо жоаоаеао въже;

4 -моятажаа стълба с юш; 5 - временно ограждаяе с предпазен парапет;
6 - подложая греда; 7 - стенд за анренделоан греда; Я - кондужтор за временно
yipcoaaade на варенделоанте гредн; 9 - аран за разтоварване н саладаране на
Ел

елемеатяте; 10 - транспортно средство; В-24-п - внрснделова греда; 141, И42,

Ш , U 4 ~ нонтаашапн

3.4.6. Подготовка, захващане и повдигане на покривната връзка (Л//, M2, M3. М4)
3.4.7. Повдигане и подаване на покривната връзка на мястото за монтаж {MI, M2, MJ)
3.4.8. Установяване на покривните връзки в проектно положение
Монтажниците M I и M2 са върху монтажните инвентарни платформи, а монтажници­
те и М4 ориентират елемента от терена с конопените въжета. Извърш ват се всички
мварки и вснчкн метални части се покриват с антикорознонна зашита.
3.4.9. Откачване на такелажното средство от връзката и снемане на инвентарната
платформа и предпазния оарапет (M I и M2)
3.4.10. Захващане на покривните панели {M3 и М4)
3.4.11. Подаване на покривния панел над виренделовите греди (А/7, M2, M3, М4)
По сигнал от M l панелът се подава към мястото на монтажа, като се направлява от
M3 в М4 от терена с конопени въжета.
3.4.12. Установяване на покривния панел върху виренделовите греди и окончателно
икрепяваве

235
 Вднгнативт пожрнвен панел се направлява от монтажниците M I н M2, конто се
нам ират върху м онтирания вече съседен оянел (вли върху работаите площадки гьи
колоните - за м онтаж на първия краен панел). М онтажникът Ш направлява панела с
конопеното въже. О безопасяването на операцията се осъществява чрез привързване на
предпазните колани на изпълнителите посредством въжета с карабинки към куките на
монтираните вече покривни панели или към предпазния парапет на виренд елова та греда.
И звърщ ват се заварките към внренделовите греди за окончателно закрепяваве {M l в
3.4.13. Откачване на такелаж ното средство от панела (M I и M2)
3.4.14. Сваляне на кондуктора в средата на отвора (след м онтаж а на 3 покривни
панела) н д ем онтиране на предпазния парапет при крайните външни панели {M l и M2)
3.5. Основни изисквания към качеството на изпълнението (табл. S.12)

Т а б л и ц а 3 .1 2
Д оо у сп м н отклонения прн монтажа STHT« (БСА, 1983 г., кн. 12)

ка
Н алм енование на отклоненията Допуспмв
отсловевва, mm
1. Виренделова греда

те
1. И зместване на осите на елем ентите ± 5
2. О тклонение на котите на опорите по височина ± 20
3. О тклонение в р азстоян и ята меж ду внренделовите гредв по

ио
горния им пояс ± 25
II. Покривна връзка
1. И зм естване на осите ± 5

Г л
2. О тклонение в разстоян ията mci :ду връзките ± 7
III. Покривен панел
С иб
1. О тклонение на котите на опорите по височина ± 20
2. О тстояние на ч елото на пан ела д о напречната ос ± 5
3. Ш ирочина на фугата м еж ду съседните панели (в опорните им бордове) ± (2 x 5 )
УА Б

4. Организация на труда
а

М онтаж ното звено се състои о т 4-м а работни ци: 1 работни к V II р.(м онтаж ни к Л//); I
нн

работни к Vp. (м о н таж н и к M2)', 1 рабо тн и к IV р. (м онтаж ни к M3) и 1 работни к III разрад
(м онтаж ни к М4). М онтаж н ици те M I и M2 са едн оврем ен н о и заварчици.
Часов граф ик за м о н таж а на ел ем ен ти те в едн а конструктивна клетка е даден на фиг.
5.41.
о
тр

П родъл жи ппелност. h
Елем енти Брои
1 2 3 i. 5 6 7| 8 1
ВиремделоЬа греда 1 1
1
ек

Вертикални Ьръзии 2
ПокриБни панели 8
Ел

ФИ1 . 5 .4 ,. Ч.1^0И [рафмк 1

.1 ЧиИПчЖс; 1
1,1 iJ.KMCIIIUlL (Ч

покривна конструкция ( П К В ’ 85) в едн а конструктивна

клетка 24 ж 6 m

5. Т ехнико-иконом ически пока за т ели (таб л . 5.13)

6. Б езопасност , хи ги ена на т руда и прот ивопож арпа охрана (Б Х Т П О )
И зп р а в н о с тт а на м о н т а ж н и я кран д а се освидетел ствува от ко н тр о л н и те органи.
М онтаж н ите тр авер си и сапани п ери оди ч ески л а се и зп р о б ват. Д а се с и гн ал и зи р ат охра-
н яем и те зо н и за р а б о т а на кран а. Д а не се стон под вди гн ати то в ар и .
Не се д о п у ска м о н т а ж на е л е м е н ти те при т е м п е р а ту р а на в ъ зд у х а п о д - 10° С, при
скорост на в я тъ р а н ад 10 m /s (11 степ ен ) и при лош и атм осф ерн и усл ови я (д ъ ж д . снк;
гъста м ъ гл а и д р .).

236
 Т а б л и ц а S .13
Од и — тм за 1рудоемкостга, npoAvni ■плаосгга ■
разжолш време за 1 24x6 ■
Бройелем енти Трудоем ­ Обща
в една кон- кост за трудоем ­
Елемент структивна 1 ел.. кост,
клетка чд/ел. чд
1. Ввревделова греда В - 2 4 - л 1 1,411 1,411
2. Вертикална връзка BBh (Ф 170) 2 0,571 1,142
3. Покривен панел П - 3 х 6 - л 8 0,150 1,200

Всичко за 1 конструктивна клетка: 3,753 ад

ка
Нормативна продължителност: 3.753/4 = 0,938 см/констр. клетка
Разход на машинно време: 0,938 мсм/констр. клетка.

те
Пра азпълнението на мовтаж ннте работа задълж ително д а се спазват: 1. „П равилник
00 безонасвостта на труда при строително-монтаж ните работи” - ДВ 02.01/1982 г.;

ио
1 Д1аредба №31 за устройство н безопасна ексалоатацив на повдигателните уредби” - ДВ
бр. 33/1981 г.

Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

237
 ГЛА ВА Ш ЕСТА

гаГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

С МОНОЛИТНИ СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ

6.1. Ю ГРАЖ ДАНЕ НА СГРАДИ С ЕДРОРАЗМЕРНИ КОФРАЖИ

а
Пример 6.1. Технология на изграждане на 13-етажна жилищна сграда
по метода едроразмерен кофраж. Разпределението на сградата се вижда

ек
от фиг. 6.5, а вертикалният разрез - от фиг. 6.9.
/. Анализ на конструкцията
Консгрукцвжта на сградата е м онолитва, безскелетна, с вътрешни носещв стеав н

т
етажни безгредовн нлочн. Ф ундирава е в а общ а ф ундаментна плоча. Носещите стеви са с

ио
дебелина 0,20 ш, а етаж внте плочи - с 0,14 ш. изпълнени от бетон клас BIS. Армировката
е от мрежи и вързани скелетн от сто м аяа клас А -1 с , А - И . Тази конструкциа се изгражда
с едроразм ерни кофраж ен звена прн р азд ел н о (двуетаано) взпълн евне на стени и плоча.
Външните ограж дащ и стени са от сглобаеми фасадни панели от ном енклатурата ПСФС-

Г л
Е С ’ 74. С гьлбвщ ннте рам ена са сглобяеми, доставени на строителната площ адка от завод
за готова елем енти. К ом ините са сглобяеми - от коминни тела с височина, равна ва
С иб
етажната височина.
О бем но-оланировъчна и консгруктивна характеристика на сградата са дадени в табл
6.1.
УА Б

Т а б л в ц а б. 1
Х ар актер н сп к а ■■ стридата
на

Н аим енование в а показателвте Единица Величава

мярка

1. Брой в а секциите бр.

он

1
2. Брой в а етаж ите бр. 13
3. Основни р азм ери в план
- дълж ина m 29,01
тр

- ш врочвна m 25,69
4. К онструктввна ввсочвн а на:
- етаж ите m 2,80
ек

- зв м а в ч н в я етаж m 2.70
5. Застроева площ m* 540
б. Застроев обем 18928
Ел

7. Р азгъната застр о ев а площ 6760

2. Изпълнение на зем нит е работ и

С градата се н ам и р а в градски район. П очвата е праховидна гл в н а с обем на маса
р = 19,1 k N /m \ ъгъл в а вътреш но триене <р = 19°26', коеф ициент на разбухване при
копаене ДГр = 1,3 (а р в л . 2.1, 2.2 и 2.3). В ертикална п ланвровка на площ адката не се
налага. Ще се в зв ъ р ш ат с л е д а в т е видове работи:
- отнем ане н а хум усния слой;
- изкоп на стр о и тел н а ям а;
- обратен насвп в уплътвяваве.
2.1. О пределяне обема на зем нит е маси
О бем ът на и зко п а в а с т р о в т е л в а т а я м а ще се опред ели като об ем в а геометрично
тял о с П0 -СЛ0 ЖВ0 очертание. М аж сималвата дълбочина на стр о и тел н ата ям а е 4,30 m (кота

238
на дъното - 4,80 m). Като се имат предвид категорията на почвата и откосите, обемът ва
отделните видове работи е определен и даден в табл. 6 .2 .

Т а б л и ц а 6 .2
Обем » и д о а е те работи

Наименование на работите Единица Количество

мярка

1. Изкоп за строителна яма 2757

1 Изкоп за рампа 176
3. Хумусен слой (0,10 т ) 66
4. Обратен насип

а
- над фундаментна плоча 410
- около сграда 1234

ек
2.2. Определяне на комплекта от машини за изпълнение на земните работи

т
Изкопаните земни маси от строителната яма ше се извозват на депо на разстояние

ио
2,5 кит Необходимите земви маси за обратен насип ше се доставят от това депо след
■зпълненнето на фундаментната плоча и нулевия цикъл.
Като се имат предвид видовете работи и областта на приложение на отделните
машини, подбран е рационален комплект от земекопни машини; определени са произ­

Г л
водителностите им в продължителността на работа (табл. 6.3).
С иб
Т а б л и ц а 6 .3
Техиологячеасв комплект машини
Основен Обем на Брой
УА Б

Нааменование на Марка работен Вид на работата работите. маши-

машините параметър носмени
на

1. Булдозер А З-24 Ьбл = 3,92 m Отстраняване на

Абл = 1.35 m хумусен слой 66 0.5
Разриване на
он

обратен насип 1234 1.5

2. Багер с обратна Benati Вместимост на Изкоп за строи­
лопата max - 200 коша q = 0,6 телна яма 2757 9
3. Автосамосвали - Транспортиране на 1
тр

Збр. М А З-503Б земни маси

- на депо 2933 27
- от депо 1644 15
ек

4. Автотоварач ТО-15 Вместимост на Натоварване на

коша 4 = 1 земни маси за
обратен насип 1644 1.5
Ел

5. Пиевматичнв Уплътняване на
трамбовки обратен насип 1644 2.0

3. Изпълнение на фундаментната плоча и обратните греди

3.1. Описание на конструкцията
Фундаментната плоча е с височина 1,0 ш. Излива се от бетон клас В 15 монолитно,
M3 работни фуги. П од нея в м а подложен бетон клас В7,5. Обратните греди са с височина
0,8 m и дебелина 0,40 ш за ограждашите стени и 0,20 m за вътрешните. След изливането
■« обратните гредв се прави обратен насип с височина 0 ,6 m и се уплътнява добре; върху
вего се излива армирана бетонна настилка (тя ше служи за под на зимничиия етаж).
3.2. Кофражни работи
Предвижда се кофрирането на фундаментната плоча и гредите да се извърши с
■ввентарнн метални платна от профилен комплект „Универсален Е К ”. Подобни примери
са разгледани в гл. 3.

239
 _a_ 3.3. Бетонови работи
_8_ Ф ундаментната алоча ще се бетонира
<v СЛ монолнтно. П одходящ о е д а се използува
Е 00 лвтобетонпомпа. Тажова изаълневне на фун­
D даментна плоча е разгледано в задачи 4.6 ■
O
Ф -1.15 (вж. фиг. 4.5 и 4.15).
ir 3.4. Организация на труда и календарен
o
a •рафик на процеса
c
Количеството на работите, съставът ва
0 IB6 H0 T0 и календарен график на процеса са
1 показани ва фиг. 6.1.
3.5. Технико-икономическите показате-
Ф W на технологическите решения са даденв
D
Ф
I в табл. 6.4.

ка
I 4. Изпълнение на зимничен етаж
< Зимничният етах се изпълнява със съ­
.O
cП шия кофражен комплект за стени и плочя,
o с който се изпълняват всички етажи. Пора-

те
CO ли по-голямата дебелина на стените в тоза
стаж се използуват шпилки с по-голяма
1Л ,1ължина.

ио
D Сгеннте под фасадните панели се вз-
eo 1иват с 0,60 m по-ниско, за да се изтеглят
fCL чекмеджетата, и след изпълнение на плоча­
та се доливат.
i <s 8
Г л П одробно процесите ще бъдат разгле-
UHH в следващите точки.
С иб 1Л
rn 5. Изпълнение на типов етаж
aR I^ o Qo. 5" Всички етажи от кота ± 0,00 са една!-
c * I c o |1И по разпределение. Ще се изпълняват с
CM<N"T т- ГГ) t- <
N1 С
М 1-К „Комби 70” при разделно изпълнение
УА Б

1
9 o o’ ' '
1 1 1
ла стени и плочи.
CL CL ^
> > 2; и: i t s
5.]. Изпълнение на носещите стени и
E X гпълбищно-асансьорната клетка (САК)
u 3
на

Ф D т §
При изграждането на стоманобетонвв-
•о
§ O eD O о о> le стени се изпълняват последователво
0»:r 3 3 Q
D
. I .ледните работни процеси: демонтиране ва
<o о
O ^ <£3^0 §o 2 Е кофражните платна от предния участък;
он

3 3 OF Q. ф
T e -g 5 < L
Q |расиране на осите и наковаване на фикси­
C7>
ращи трупчета; подготовка на платната за
_r o « o> следваща употреба (почистване, смазване и
5 Д
to X ^5 C>L>Ta» лр.); монтаж на кофражни платна от едната
тр

o a E ^трана на стената (платна I ред); монтаж

па армировката и частите за електрическата
инсталация; монтаж на готовите рамки за
o
ек

'твори - врати, прозорци, челни дъски;

Ю чюитаж долен ред шпилки към И ред плат­
на и поставяне на дистанционни PVC-втул-
eujnujop 1Л Ш ки; монтиране на затварящите платна (II
Ел

- od DH we^o (N CO ред); полагане и уплътняване на бетонната

1Л
DJidbw мес.
оУшипбз Стените се изпълняват при ежедневна
обръщаемост на кофражните платна.
o Крайните калканни стени се изграждат
«0
. помощта на висящо скеле с работни плат­
K форми в един или два етажа (вж. фиг. 6 .8).
0 I
1 < 0
3
3
1о се окачва със стоманени конзоли към
Ф 3 1 T юлните бетонирани стени.
^ ^ o Ф •o о> Ф
•o o 3 5.2. Изпълнение на етажните плочи
£ 3 Ф П Ф CL о
I
При изграждането на стоманобетонни-
o j z 3 Е
о
Q .
0 o z ф 3 le плочи се изпълняват следните операции,
CT D o 1 a CL ю
3 O J лекофриране на кофражните чекмеджета от
o Q. о
.юлния етаж, транспортиране на кофражни-
0 о £
a 8- 3 ф
1 !' 8
o 1
0( ф ю
О.Ю ^ o •a оО
гп ^ Фиг. 6.1. Календарен график за изпъл­
C= Г» 2
ггу нение на фундаментна плоча

24U
 Т а б л н ц а 6 .4
Н атуриин показжтела !■ о т д с л н т е процесш

П оказатели Единица Количество

марка
I. Разход на труд за целиа обем работа чд 123
2. Среден разход на труд за единица измерение
а) кофражни работи ч д /т* 0,40
б) армировъчни работи чд/t 1,65
в) бетонови работи чд/ш^ 0,056
3. Средна изработка на смкна
а) на един кофражист т*/см 20,51

а
6) на един армировчик t/CM 0,60
в) на един бетонджия ш^/см 16,04

ек
4. Средна изработка на звено на смана
а) кофражистн т* 123,07
б) армировчици t 2,57

т
в) бетонджии ш* 80,20

ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.2. Изпълнение на асансьорни шахти

а - жофрврме m стените е ю ф р » Комби - 20; 6 - подвижиа асансьорнв платформа; а - алви ла
асансьоряата иижтв я алатформвта; / - въяшна страница; 2 - ужрепяваша жонстружция; 3 - работяа
□лошаджа; 4 - вътрешна страяяца; 5 подвяжна асвнсьорна платформа; 6 - гнезда в стените яа
асаясъорната шажта; 7 - завъртмемя петя яа платформата

16 ТСП Сборняж 241

те формн ■ монтиране в полето; фнно нивелиране; почистване и смазване; полагане аа
етернитови ивици; армиране и полагане на части за електрическата нисталацна; монтаж
на вложкн за отвори и челни дъски; бетониране.
5.3. Съставяне на т акт-план за стени и плочи
И зграждането на стоманобетонната конструкция на сградата се осъществява на такто­
ве. Всеки такт е отделен етап о т строителството на сградата, включваш строго определева
по вид и обеми работи, които се изпълнават от постоянни работни звена. Тактовете сс
повтарят циклично при изграж дането на всеки етаж на сградата. Такт-планът е основев
технологически документ, с който се установява необходимостта от кофражни платаа ■
редът на тяхното използуване.
П ри ежедневна обръщаемост на кофражните формн за стени се приема продължвте.1-
ността на един такт д а бъде един работен ден.
П ри съставянето на такт-плана се спазват следните изисквания: изграждане на юв-
структнвните елем енти с минимален брой многократно нзползуваеми кофражни алатаа;
еднакъв обем на работите в отделните тактове; поточна организация на строителнвте

а
процеси.
Обикновено докато отлеж ават плочите за получаване на необходимата декофракаа

ек
якост - (SO-i- 70%) яоято при полож ителни температури се постига за S- 8 два, ос
изпълняват стените в етажа. Така се удовлетворява първият принциЬ при съставянето аа
такт-плана.

т
а. Съставяне на такт-план за стьлбнщ но-асансъорната клетка
Сгьлбнщно-асансьорната клетка се изпълнава наведнъж, в първи такт. За кофрирането

ио
i се използуват прави и ъглови платна - К о м б и -2 0 . На фнг. 6.2 а е показан разрез аа

1760 200

Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.3. Такт-план и устройство на кофражните платна за стълбишно-асансьорната

клетка

242
(офрнрава с т е ш ш асавсьорна шахта. Вътрешната страивца на жофража с п н в а върху
аодввжна платформа, която ос премества вертикално след изграждането на САК в съответ-
вва етаж. На фиг. 6.2 6, в е показано устройство на тази платформа. Тажт-план в устройство
81 юфражннтс платна за изграждане на САК са показана на фнг. 6.3. Спецнфнкаонвтж и
метостта на кофражните платна са дадени на фиг. 6.4.

а
ек
/-зае то п л атн о

т
Фиг. 6.4. Таблица за заетостта на кофражните платна за стьлбишно-ас&всьорвата

ио
клетка

1322D 312 20 342 20ст

h - t t - -------- t t - --------

Г л
С иб
№ на ко ф р о ж н о то платно
ua т а к т а за кофриране
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

| 352cm^° 360 ” 330 360 ” 180^ 330 ^ З б О ст^ 360 ” 461 cm

Фиг. 6.5. Такт-план за кофриране ва стените в типов етаж

243
 6. Съставяне на тажт-план зл стени
Преди съставянето на такт-плана за стенн трябва да се изясни по каква схема те ш(
се изпълняват - последователно изпълнение на напречни и надлъжни стени, т.е. нзаолау-
ване само на прави платна, или едновременно изпълнение на напречни и надлъжни rreai
в един такт (при наличие на ъглови колони или специално изискване за едновремевао
изпълнение), т.е. с използуване на ъглови платна.
След съгласуване на конструктивния и технологичния проект на разглежданата сграда
се вижда, че може д а се приеме първата схема, т.е. ще се използуват само прави равнвви
платна.
П рием а се стените д а се изпълняват в пет такта, а САК да се изпълнява отделво, t
един такт. Д ължината на един такт се определя по формулата

lie
1г = m.

а
където Z L „ е общата дълж ина на стените в етажа, ш;

ек
S - дните за отлежаване на плочите за набиране на декофражна якост.
От архитектурното разпределение на сградата е определено X ^ст = 193,90 ш:

т
193,90
/т = = 38,80 m .

ио
Като се им ат предвид основните принципи при съставяне на такт-плана, приетата
схема за изпълнение на стените и дълж ината на такта, се съставя такт-планът за стеня

Г л
(фиг. 6 .S). Заетостта на кофражните платна за стени е показана на фиг. 6 . 6 .
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

ПАотмо Q -сбоЬодно ПАотно

Ел

Фиг. 6 . 6 . Спецификация и заетост на кофражните платна за стени

в. Съставяне на такт-план за плочи

Етажните плочи се кофрират наведнъж, т.е. съставя се един кофражен комплект la
цялата плоча. К ратност на употреба на кофража за плочи се търси за всичките етажи.
П рием а се етаж ната плоча д а се кофрира с кофражни чекмеджета - им а носещи стенн пря
светли отвори д о 3,60 ш, на които ше се опират конзолите. Такт-план за кофрираие на
типова етажна плоча е показан на фиг. 6.7. Означени са и работното скеле, и висящите
платформи за изпълнение на калканните стени. На фиг. 6.8 е дадено самото скеле в
конзолата за прикрепването му към изградените вече стени в долния етаж.
В табл. 6 .S е дадена спецификация на кофражните форми за плочата.

244
r Г т

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на

на к о ф р о ж н о ш о п л а тн о
он

J ___
№ UQ т а к т а за ко— ч Б ^ № но токто за б е то н и р а н е
ф р и р а н е U ар м и ро не
тр

Фвг. 6.7. Тажт-план за кофриране на плочата

Т аблвца 6 . S
С п ем ф я кя ц » ва кофражввте чекмеджета
ек

Кофражно Кофражна повърхност

чекмедже № Брой
дълж ина, cm ш ирочина, cm
Ел

V. 550 354 8
ч. 375 354 6
ч. 550 336 2
ч. 375 336 2
ч. 700 336 4
ч. 550 324 3
ч. 400 324 1
Чг 375 324 2
ч. 400 294 2
4,0 312,5 175 1
Чи 375,0 175 1
V ., 500 100 1
V ., 487,5 144 1
V,* 400 144 1
Чп 245 170 1

245
 11

ка
те
ио
Фнг. 6 . 8 . Внсяшо работно сжеле за нзаълвение на калжанните стени
а - общ м д Ht аелето, 6 - дста1л за шжрепваве s i сжелето; I - iRcamo сжеле; 2 -
работвв алошадш; i - мхрспиш детайл; 4 - коаюла; 5 - вътрешяо юфражно платно; б
- п н и п о (жалЕално) жофраано платво; 7 - жоазола за сгкоааие аа «жмсднето; t -
жофражно чежмедже; 9, 10 - ■зпълнсяв стевв в олочл; I I - извиваааве жалжавна стева а
етана

Г л
5.4. Избор на кулов кран
С иб
Кофражните форми за стени и плочи се преместват от позиция в позицив с ку.юв
кран.
Куловият кран се избира, като се определят необходимите товароподемност Q^,
УА Б

обсег на стрелата и височина до куката

Сжр ^ (9платно> 9жофа)> ^i

на

2
сгр + 3 + Ьа + г , , m ;
он

Лжжр ^ ^сгр + d + Apj, + h-^, m ,

където 9 платво 1 9 жофа са най-голямата маса на кофражните платна и масата на кофа, напи-
тр

нена с бетон; ^сгр е най-голям ата широчина на сградата; - максималната дължина на

кофражното платно за плочи, което ше се изнася от срещуположната страна на сградап,
Ьа - широчината на конзолните работни площадки; г, - разстоянието от най-издадената
част на сградата или на кофражните комплекти до оста на движение на крана; Н^г,
ек

максималната височина на сградата; </ = 0 ,5 -н 1 m - височината, на която се повдигат

кофражните платна; h-, - височината на окачващите въжета (Лт = 2,5 н- 3 т ) .
Разположението на куловия кран и определянето на параметрите му са дадени ва
Ел

2
фиг. 6.7: Лсгр = 20,0 т , ~ / „ . = 4 , 0 т , г, = 5,0 т , = 1,0 m;

ijp = 20,0 -I- 4,0 -Ь 5,0 -(- 1,0 = 30,0 m ;

min Л „р = 39,40 -h 1,0 -i- 2,80 3,0 = 46,20 m.

O t [18] e избран кулов кран КБ-160.2М c ft,p = 30 m, Л»,р = 51,0 m и g ,p = 5 ^ 8 i

Технологическата схема за изпълнение на кофражните и бетоновите работи с ку.юви!
кран е показана на фиг. 6.9.
5.5. Организация на т руда за кофраж ните работи
Групата кофражисти се състои от 14 работници от състава на комплексната бригадА,
които се групират в две звена в зависимост от обема на кофражните работи. С в о б о д н в т ?
работници извърш ват подготвителни или други работи.
Количествата на работите, организацията на труда и продължителността на H3nviHe
ние са дадени в табл. 6.6 [30].

246
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он

Фиг. 6.9. Технологическа схема за кофриране и бето­

ниране на стоманобетонната Hoceiua конструкция на
сградата
тр

/ - жулов жран КБ-160 2М: 2 - юфражно чсжмсджс: J - Еюбсл с бетон

ек

Т а б л и ц а 6 .6
Оргавазацвв на труда ирн нзиълненне на кофражните работи
Ел

Еди­ Обем Натурални Разход Числен и Про-

Производствени звена и изпълнявани ница на показатели на квалифика­ дъл-
от тях операции м яр­ рабо­ за единица ^РУД ционен със­ кител-
ка ти те измерение, общо, тав на зве­ ност,
чд/т^ чд ното :мени
1 2 3 4 5 6 7
/ звено - кофраж за стени 1
1
I. Доставят кофражните платна с 1
кулокрана до местомонтажа. 14 работници
М онтират! ред платна, центрират, 4 - III р.
отвеснрат и притягат. 1 5 - Vp.
Монтират рамки за отвор. 5 - I р.
Монтират, отвеснрат и центрират
II ред платна.
1

247
 Таблица 6.6 - продължение
1
ПритЕгат ги в надлъжна посока.
М онтират горния ред втулки и
шпилки. П ритвгат гайките 1032 0,047 48,50 3,46
2. След бетониране и набиране на
ш ост на бетона декофрират. Раз­
виват гайките н освобождават
ш аилкнте. О тлепват и с крана
изваж дат последователно II и I
ред платна 1032 0,018 18,58 1,33
3. Почистват и непосредствено преди

ка
употреба нам азват с кофражно
масло кофражните платна 1032 0,005 5,16 0,37

те
II звено - кофраж за асансьорни
шахти
1. Вертикално транспортират с

ио
кулокрана асансьорната платформа
с вътрешния кофраж.
Фиксират м а т ф о р м а т а с поставяне
на петите и в отворите на стените работници

Г л
Разтягат, центрират и отвесират
вътрешния кофраж. М онтират
2 - III р.
3 - V р.
С иб
рамки за отвори. Почистват 1 - VI р.
втулките и ш пилките. М онтират
външния кофраж, центрират и
отвесират. П ритягат гайките. 176 0,048 8,50 1.41
УА Б

2. След бетониране и набиране на

якостта на &етона декофрират.
Развиват гайките и освобождават
на

шпилките. О тлепват външните

платна и ги вдигат с крана.
Освобождават н прибират вътреш ­
ния кофраж 176 0,028 4,93 0,82
он

3. Почистват, китоват и намазват

с кофражно масло непосредствено
преди употреба кофражните платна 176 0,004 0,70 0,12
тр

III звено - кофраж за плочи с

чекмеджета
ек

1. М онтират конзолите. Доставят с 11

кулокрана чекмеджетата. М онтират работници
го и поставят подпора. Окончателно 3 - III р.
Ел

нивелират. П олагат етернитови 3 - IV р.

ивици и вложкнте за отвори 540 0,023 12,42 5 - V р. 1.13
2. След бетониране и набиране на
якост на бетона декофрират.
Спускат конзолите, освобождават
подпорите, избутват чекмеджетата,
м онтират куките и ги изваж дат с
тирфор или транспортна скоба 540 0,032 17,28 1,5''
3. Почистват, китоват, нам азват с
кофражно масло непосредствено
преди употребата кофражните
платна 540 0,005 2,70 0.25

248
 5.6. Изпълнение на армировьчните работи
А рмвровката се нзаълнава от арм ировъш и мрежи и скелети, доставени на стронтел-
вата олоп1адка в готов вид - заварени или вързани в централен армировъчен цех съобразно
с ароегга. На строителната площадка се складират на определени за целта площадки,
UTO се сортират отделно армировка за стени и включените в тах колони и армировка за
плочн и греди.
Армировъчните мрежи и скелети се подават с кулокрана до местополагането им,
пдето се връзват и укрепяват. Правят се необходимите изрязвания за отвори, м онтират
се фиксаторнте за осигуряване на бетонното покритие.
След полагането на първата мрежа от армировката за стени се полагат тръби и
кутяв за електрическата инсталация, след което се завършва окончателно армировката и
се затваря II страница на кофража. При армировката за плочи тръбите от ел. инсталацията
се полагат преди монтирането на горната армировка.
Монтираната армировка трябва да отговаря точно на предвидената в проекта. Евенту­
ална замяна на предвидената стомана по клас и диаметри трябва д а е оформена с

а
документ между авторския контрол и техническия ръководител. Особено внимание трябва
да се обръща на фиксирането и подпирането на армировката в горната зона. Д а се

ек
освгурява предписаното бетонно покритие посредством пластмасови фиксатори, столчета
I др.
Количествата на работите, организацията на труда и продължителността на изпълне-

т
ввето са дадени в табл. 6.7 [30].

ио
Т а б л и ц а 6 .7
Ор-аиизации иа труда при изпълнение иа армиронъчиите работи
Провзводствеин звена и изпълня­ Еди­ Обем Натурални Разход Числен ■ П родъл­
вани от тях операции

Г л ница на ра­ показатели на труд

мярка боти­ за разход общо,
квалифика­ ж ител­
ционен със­ ност,
С иб те на труд за чд тав на зве­ смени
единица из­ ното
мерение,
чд /1
УА Б

1 2 3 4 5 6 7
на

/. Армиране на стени и САК

1. Доставяне с куловия кран на ар- 3-ма
мировъчни мрежи и скелети t 8,76 0,194 1,70 работници 0,57
1 - V р.
он

1 - IV р.
1 - III р.
2. Монтиране на първа мрежа и
привързване към фусовете.
тр

Монтиране на скелетите на ко­

лоните и поставяне на стремена
в зоната на снаждане 1 8,76 0,776 6,80 2.27
ек

3. Монтиране на гредите и поясите.

Поставяне на фиксатори и П-об-
разии скоби. Изрязване на от­
вори
Ел

1 8,76 0,386 3.38 1.13

4. Монтиране на втората мрежа,
привързване към фусовете и ар-
мировъчните скелети на колони­
те, поставяне на фиксатори и
изрязване на отвори t 8,76 0,585 5,12 1.71
II. Армиране на плочи
I. Доставяне с кулокрана на арми- 3-ма
ровъчин мрежи и скелети 1 4,98 0,188 0,99 работници 0.31
1 - V р.
1 - IV р.
1 - III р.
2. Полагане на долна мрежа и ар­
мировка в гредите 1 4,98 0,750 3.74 1,25

249
 Таблица 6.7 - продължение
1
3. И зразване на крайните пръти,
поставане на фиксатори и П-об-
разни ж елеза за подпиране на
горна армировка 4.98 0,375 1.87 ■0,62
4. Полагане на горна мреж а и
армировка за обратни греди.
Изрязване на отвори в мрежите 4.98 0,563 2,80 0,93

5.7. Бетонови работи

ка
Стените и плочите се изпълняват от бетон клас В 15. Консистенцнята на бетонната
смес е 5 — 7 cm. Готовата бетонна смес се доставя на строителната площадка с авто-
самосвали или автобетоновози. За бетониране на стените се използува кюбел с обем 1
а за плочите - кюбел с обем 1,5 подавани към конструкцията с куловин кран. Бетонът

те
за стени се дози р а ва пластове с дебелина 0,40 m и се уплътнява с иглени вибраторв.
Особено внимание трябва да се обръща на уплътняването около вложки и отвори. Бетонът
за плочи се изсипва на порции на няколко съседни места върху кофража. Разстила се н сс

ио
уплътнява с повърхностни вибрат(»и . И при двата вида бетониране не трябва да сс
допуска разслояване на бетона. Трябва д а се спазват указанията за вибриране, да се следя
проектното положение на армировката, особено на горната армировка в плочата. Трабва
да се следи и изправността на кофража.

Г л
Количествата на работите за типов етаж, организацията на труда и продължвте.1-
ността на процеса са дадени в табл. 6 .8 .
С иб
Т а б л и ц а 6 .8
Организация на трудя при нзиълиснве на бетоновите работи
УА Б

Производствени звена и изпълня­ Е ди­ Обем Натурални Разход Числен и Продъ.1 -,

вани от тях операции ница на ра­ показатели на труд квалифика­ хител-
мярка боти­ за разход общо, ционен със­ вост,
на

те на труд за чд тав на зве­ сменв

единица из ното
мерение,
чд/т^
он

1
I. Бетониране на стени и САК
3-ма
тр

1. Работникът II разред стои долу

ва строителната площ адка, при­ работвици
ема бетона, следи за правилното 1 - V р.
му изсипване в кюбела, закачва 1 - III р.
ек

куката на крана към кюбела 1 - II р.

2. Работниците III в V разред стоят

Ел

на работните площ адки от двете

страни на стенния кофраж, по­
емат кюбела, изсипват равно­
мерно бетона, връщ ат кюбела
долу, уплътняват ^ т о в а
Общо 125 0,165 20,60

II. Бетониране на плочи

1. Работникът II разред стои долу 3-ма
на строителната площ адка, при­ работници
ема бетона, следи за правилното 1 - V р-.
му изсипване в кюбелите, закач­ 1 - III р.
ва куката на крана към кюбела 1 - II р.

2. Работнвцвте III и V разред сто-

250
 Таблица 6.8 - ародължение
1
ST на кофража на плочата, пое-
мат Еюбела, изсипват бетона на
няжолжо съседни места, връщат
кюбела долу. Разстилат равно­
мерно бетонната смес, подрав­
няват и нивелират добре горната
повърхност, вибрират и заглаж-
дат добре, като следят да е спа­
зена проектната д е ^ л и н а на
плочата. В случай на нужда за­
виват пресноположения бетон Ш'* 81,2 0,102 8,28 2,76

а
5.8. Определяне продължителността на изпълнение на носещата стоманобетонна

ек
конструкция на типов етаж
а. Изпълнение на САК
Както се вижда от табл. б.б, 6.7 и 6 . 8 , кофрирането и армирането на САК ще се
извърши за 2,35 смени, като се съвместяват двата процеса и двете звена работят едно­

т
временно. Бетонирането на САК (16 бетон) ще се извърши за 0,70 смени. С други

ио
думи, първи такт, изпълнение на САК, ще продължи 3 дни.
б. Изпълнение на стените
Въз основа на анализа в табл. 6 . 6 , 6.7 и 6.8 носещите стени в типовия етаж се
изпълняват за 5 работни дни. Това е отразено и в такт-плана за стени.

Г л
в. Изпълнение на плочите
Етажната плоча с обща квадратура S40 ще се кофрира и арм ира за 3 дни. Бето­
С иб
нирането й ще се извърши наведнъж за един работен ден (в три смени). Един етаж ще се
взпълни за 12 работни дни (при удължен едносменен режим).
5.9. Монтаж на стълбищни рамена и площадки
Стълбищните рамена и междинните площадки са сглобяеми и се м онтират с куловия
УА Б

кран. Обикновено процесът се съвместява с изпълнението на стените в етажа и изпреварва

началото на кофрирането на етажната плоча.
5.10. Технико-икономически показатели на процесите
на

Технако-икономическите показатели за кофриране, армировъчни и бетонови работи

са дадени в табл. 6.9 а,б и в.
Т а б л и ц а 6.9а
он

Кофражни работи

Единица Кофраж Кофраж за Кофраж за

Показатели мярка за стени асансьорни плочи с чек­
тр

шахти медж ета

1. Среден разход на труд
за единица измерение чд/т* 0,070 0,080 0,060
ек

2. Средна изработка на един

работник за смяна 14,29 12,50 16,67
3. Средна изработка на зве­
Ел

ното за смяна 200 75 183

Т а б л и ц а 6.96
Армировъчни работи
Вид арг>1ировка
Показатели Единица
мярка за стени за плочи
и колони и греди
1. Среден разход на труд за
единица измерение чд /1 1,941 1,876
2. Средна изработка на един
работник за смяна 1 0,515 0,532
3. Средна изработка на зве­
ното на смяна 1 1,545 1,596

251
 Т а б л н ц а б.9«
Бетоаова работа
Бетон
П оказатели Единица
мярка за стени за плочи
1. Среден разход на труд за
единица измерение чд/т* 0,165 0,102
2. Средна изработка на един
работник за смяна 6,06 9,80
3. Средна изработка на зве­
ното на смяна 18,18 29,40

ка
б. Монтаж на фасадни панели
6.1. Технология на процеса
Окончателното оформвне на ограж дащ ата конструкциа на сградата сс извършва с

те
монтирането на сглобяемите фасадни панели. Те се доставят в складират на подходящо
място на площ адката, в обсега на куловня кран. Монтажът им се съвместява с другите
процеси и изостава с 1 - 2 етажа под етажа, в който се излива плочата.

ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фиг. 6 . 10. Технологически схеми за

монтиране на фасадните панели
{ “ ®том«нобетоян« плоча; 2 — янм ятареи оарапет;
J - з а ю т а т ш устройсгм; 4. 4 ' - ф а с д с я паясл;
J - обтажки - тярфоря

252
 Фасадните панели се подават с крана към точното им местоположение и с тирфори
се придърпват и придържат до изпълнение на експлоатационните заварки. След монтиране
на всички фасадни панели и полагане на замонолитващ ия разтвор се пристъпва към
уплътняване на фугите. Технологическа схема на монтажа, както и нш ои детайли на
връзките са показани на фиг. 6 . 10 .
6.2. Организация на труда и продължителност на процеса — табл. 6.10.

Т а б л и ц а 6 . 10
Оргмизацви труда при монтажа на фасадните паиели

Еди­ Обем Натурален Разход Численост П родъл­

ница на ра­ норматив на труд и квалифи- жител­
Наименование на операциите мярка боти­ за разход общо. кационен ност,
те на труд, чд състав на смени
чч/бр. звеното

ка
I. Подготовка на панелите за
монтаж. Почистване на заклад-

те
ните части и грундиране бр. 17 0,64 1,28 1 работник 1,28
IV р.
1 Полагане на циментно-пясъчен 3-ма

ио
разтвор и трупчета бр. 17 0,53 1,06 работници 1,06
1 - VI р.
1 - V р.
1 - IV р.

Г л
3. Транспортиране на панелите,
приемане на панелите, при-
С иб
дърпване, центриране и отвеси-
ране бр. 17 1.65 3,3 3.3
4. Закрепване на панелите чрез
заварка бр. 17 0,53 1,06 1.06
УА а Б

5. Замонолитване на връзките бр. 17 0,9 1,8 1.8

Общо; 8,5 см.

нн

6.3. Технико-икономически показатели

Монтажът на фасадните панели се характеризира с някои технико-икономически
показатели, дадени в табл. 6 . 11.
ро

Т а б л и ц а 6 .11
HaiypuHM показатели при моитажиите работа
Единица Количество
Показатели
кт

мярка
1. Разход на труд за монтаж на фасадни панели за еднн етаж
от сградата чд 8.5
е

1 Среден разход на труд за един фасаден панел чд/пан 0.5

Ел

3. Средна изработка на един монтажник за една смяна пан/см 2

4. Средна изработка на звеното за смяна бр. пан. 8
5. Необходим брой машиносмени на кулокран за
всички панели в етажа мсм 2

7. Обобщена циклограма на процесите

В циклограмата се отразяват последователността и продължителността на всички
видове работа: изграждане на основите (земни работи и изпълнение на фундаментната
плоча), изпълнение на стоманобетонната конструкция („Груб строеж”) и довърш ителните
работи. Номерацията на частните потоци е в съответствие с табл. 6.12. Частният поток
.Основна носеща конструкция” е водещ за технологическия екип. Той е построен с ритъм
12 дни - времето за изграждане на носещата конструкция на един етаж (определено в
*•* >ьз основа на разработените такт-планове). Специализираният поток „Довършителни
ртботи” е подчинен на ритъм а на водещия поток. Изключение прави само частният поток
№14 - „Монтаж асансьори”, който по тази причина не се включва в технологическия екип.
Обобщената циклограма на процесите е показана на фиг. 6.11.

253
 IN

г
«d
IsS
3
a
«
2
o
Ш
KJ
s
O

ка
K
;г
o

те
s
o
g

ио
u
H
ifl

Г л
a
e>
2
o
С иб X

«>
УА Б

«
B
uM
S!
на

o
o
BB
он

K
4>
H
H
o
тр

5
et
ed
O.
ек

Gd

s
Ел

u
X
r-
.0
c
rt
S
cd
r>
cd
1
Q.
C
1^
M

e
254
 Т а б л в ц а 6 . 12
Ta&iB** ■> часлште потоца
■ Брой работници
■
■ Bd в т.ч. но разреди
Б Наименование ва CMP е
is S! VI V IV III II
i f
5“
Bd ! S os h
lOvS
Sa
Ua S B С и ч о о S3
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1 Земви работи 34 622 5 5
■ Кофриране 6 1 2 2 1 —
e

ка
0 5 5 1 1
■ 2 Армиране 33 211 - 3 -
0 Бетониране 5 5 — 1 2 2 —

те
m
» Кофриране и монтиране на
стоманобетонни елементи 2156 14 14 — 5 — 4 5

ио
Армвране 468 3 3 — 1 1 1 —
3 Бетониране 168 378 3 3 - 1 - 1 1
' &
Ел. инсталации I етап 263 2 2 — 1 — 1 —
ЙЙ
0 o
0.M
4
Г л
Зидария с типови блокчета 168 645 4 4 - 1 1 1 1
\0 g
С иб
a o 5 Монтиране ва фасадни пане­
UШ ли, топло- и хидроизолации 296 2
УА Б

Железарски и тенекеджийски
работв 258 2 2 — 1 — 1 —
6 Дърводелски работи 1 етап 168 144 1 1 - - 1 - -
а

Остъкляване 181 1 1 - - 1 - -
нн

Ел. ввсталацвв II етап 308 2 2 — — 1 — 1

7 В и К инсталации I етап 168 308 2 2 — — 1 1 —
ро

ОВ внсталацви I етап 308 2 2 - - 1 1 -

s
0 8 М азвлка и фаянс 168 302 2 2 - 1 1 - -
Ю
ce 9 Шпакловки 168 840 5 5 - 1 3 - 1
кт

Q.
Ш
M 10 Мозайки, дунапал, замазки 168 840 5 5 1 1 1 2 -
EE
aj Бояджийски работв 562 4 4 1 1 — 1 1
е

h 11 168
3 Тапетв в меки подова на­
Ел

a стилки 346 2 2 - 1 — 1 —
A
Ш
§R Ел. инсталации 111 етап 395 3 3 1 1 — — 1
12 В и К инсталации 11 етап 168 308 2 2 1 — - 1 -
ОВ инсталацвв 11 етап 308 2 2 1 - - 1 -
13 Дърводелски работв 11 етап 174 1 1 1 - - - -
14 Монтаж асансьори
15 Окончателно почистване 168 170 1 1 — _ _ — 1
Кранисти
Непредвидени работв 308
Всвчко 11099 72 70 6 16 12 17 12

255
 8. Мероприятия но техническа безояаеноет ма труда
1. Товарно-разтоварните в транспортните операцна, складирането, сглобоаието,
аолзуването или рем онтът на елементите на ЕК д а се н звъроп ат по начин, изключиш
самоволното им изместване, преобръщане, падане в др.
2. Комплектът ЕК ое съхранава на строителната площ адка на отводненн, подравнеп
н с твърдо покритие складови площ и, като:
- кофражните чекмеджета се подреж дат в хорнзонтално проектно положение a t
фигури с височина до 2,5 ш;
- между всяка двойка съседни фигури се оснгурава преход с ш ирочина, не п о -м а ш
от 0,8 т ;

1 'D
Ч.00 гшГАПп boo &.00 6:00

ка
IFi (D

те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт

1 J*
Ел

Фиг. 6.12. Строителен генерален план за изграждане на сградата

I - строш и СЕ жвлвшша сгрвда: ^ - *у-ю» края КБ-1Ш.2М: } - побели la бетон; 4 - площадки »
оладиране ив ЕК; J — площ ндп sa сиадвраие на ариароаъчии мрежи; Л - плошаджн la саладираие иа
фасадни паиелн; 7 — плошадни за складиране на армжровьчив аелети; 8 - олош адп la ссладиране яа
пмнннн тела; 9 - сшадираае на монтажни сгълбяшав рамена; Ю - сжладнране на егьлбашии нлошадп;
II — път от спш аиобстоип нътни плочи 100 x 300 cm; И - склаляраяс на гипсопрсградни стени; U -
жанцеларии sa теа на ръжоаодитсл; 14 - фургонн м работняпяте

256
 - елем ентвте за кофриране на стени се поставят в изправено устойчиво положение с
обърнати една към друга лицеви плоскости.
3. Забранява се употребата на елементи от ЕК, инвентарни конзоли, скелета и пло­
щадки, чиято годност не е установена от техническия ръководител.
4. Забранява се повдигането на повече от един елемент ЕК.
5. Отворите за сглобяемите стълбишни рамена или площадки д а бъдат обезопасели с
предпазен парапет.
6. Декофрирането на стоманобетонни полета с големи отвори, ^оф рнрани с повече от
едва кофражна маса, да става след изпълнението на предвидените в проекта подпирания.
1. Забранява се повдигането и преместването на стенни платна от ЕК с площ до
12,0 при скорост на вятъра над 10 m/s н на платна с по-голяма от 12,0 площ прн
С Еорост на вятъра над 7,5 m/s.
9. Строителен генерален план
Строителният генерален план за изпълнение на жилищ ната сграда е показан на
фяг. 6.12. Отразени са: строящ ата се сграда и разположението на куловия кран (релсовият

а
иу път и съответно крайните позиции при работата му), пътят за доставяне на м атериали
I елементи; складовите площи (за ЕК при кофриране на плочата всички кофражни платна

ек
за стени се свалят на терена); работният обхват на стрелата на куловия кран. Отразени са
в работните, и битовите помещения за работниците и техническия ръководител.

т
Пример 6.2. Технология за изпълнение на стоманобетонната носеща
конструкция на основен блок на АГ-клиника.

ио
I. Анализ на конструкцията
Основният блок на сградата е с монолитна, безскелетна конструкция, съставена от

Г л
вътрешни носещи стени и гладки етажни плочи. Фундирана е на обща фундаментна
плоча. Носещите стоманобетонни стени са с дебелина 0,20 т , а етажните плочи — с 0,24 т ,
С иб
взаълнени с бетон клас B2S. А рмировката е от мрежи и вързани скелети от стомана клас
А-1с, A-I, А-П. Междуосовите разстояния на стените са 7,20 т . Стените и плочите се
изпълняват разделно с едроразмерни кофражи. В центъра на сградата са оформени три
асаасьорни шахти (общо 5 асансьора) и стълбищна клетка. Стълбишните рамена и пло­
УА Б

щадки са сглобяеми, доставени на строителната площадка от завод за готови елементи.

Външните ограждащи стени са от прозорци и подпрозоречни фасадни панели. Обемно-
манвровъчните и конструктивните характеристики на сградата са дадени в табл. 6.13.
на

Т а б л и ц а 6.13
Характеристика на сградата
Наименование на показателите Количество
он

Единица мярка
1. Брой иа секциите . бр. 1
2. Брой на етажите бр. 13
3. Основни размери в план: — дълж ина m 43,34
тр

— широчина m 43,20
4. Конструктивна височина на: — етажите m 3.28
— знмничен етаж m 3.22
ек

S. Застроена площ m* 1822

6. Застроен обем m^ 77690
7. Разгъната застроена площ m* 23686
Ел

2. Изпълнение на типов етаж на сградата

2.1. Обем на работите в един етаж (табл. 6.14)
Т а б л и ц а 6.14
Обем иа работите за едии етаж
Видове работи Единица мярка Количество
1. Кофраж за стени т* 1462
2. Кофраж за асансьорни щахти т' 310,2
3. Кофраж за плочи т* 1820
4. Армировка за стени и асансьорни шахти 1 25,518
5. Армировка за етажната плоча 1 44,126
6. Бетон B2S за стени 158,50
Т- Бетон B2S за етажна плоча т^ 440

ТСП С борян 257

 2.2. Кофрираме ма стените
От табл. 6.14 се вижда големият обем на кофражните работи за стени и асансьорнм
шахти. Като се им ат предвид и размерите иа сградата в план, може д а се прецени, v
кофражните работи няма да м огат д а се обслужват само от един кулов кран. Избрана са
два кулови крана КБ-160.2М, разположени от двете страни на основвиа блок (фвг. 6.13).

ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
кт

Фиг. 6.13. Схеми за работа на крановете при изграждане на стените в един етаж
е

За д а се осигури безопасната едновременна работа на двата кулови крана (те ве трябм Д1

Ел

кръстосват стреляте сн по време на работа), разположението нм е такова, че при нам-

неблагопрятна познцня д а им а разстояние 1,10 m между куките на крановете (фиг. 6.14)
Стените в етаж а са разделени на две зони — зона А, обслужвана от кран №1, и зона &
обслужвана от краа №2. Във всяка зона стените ше се изпълняват в три такта. Ще работл
едновременно две комплексни бригади. Уточнени са и позициите на крановете, и редът
на изпълнение на тактовете с оглед спазване предписанията за техника иа безопасност
(фиг. 6.13). Такг-планът за стени е показан на фиг. 6.15. Спецификацията на кофрахнип
платна и заетостта нм са дадени на фиг. 6.16 и 6.17.
Стените ще ое кофрират с кофражни платна тип „Комби-ТО”, а асансьоринте шахп
- с платна тнп JC om 6 h -20”.
2.3. Кофрираме ма плочиМе
П лочата ще се кофрира с кофражни маси (междуосовнте разстояния на стените са
7,20 ш). Ще се кофрира с пълен комплект за цялата плоча. Такт-планът за етажната плои
е показан на фиг. 6.18. Спецификацията на кофражните маси е дадена в табл. 6.15
Като се им ат предвид норм а изработка на един работник [30] и обемът на рабопп,
плочата ше се кофрира н арм ира за три дни при двусменеи режим на работа и npi

258
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.14. Технологическа схема за работа на крановете. Вертикален разрез

259
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

Фиг. 6.15. Такт-план за стените в етажа

ек

Т а б л и ц а 6.15
Соецифнкацяя на кофража на илочата

Наименование Брой Размери, сп:

Ел

1. Маса №1 48 580 X345

2. Маса № /' 8 580 X345
3. Маса №2 30 500 X345
4. Маса № i 4 650x410
5. Работна площ адка РП 36 20 —

6. Обезопасяващ парапет ОП 36 12 -

1. Борд за плоча - 200 cm, БП 2 2 -

8. Борд за плоча - 300 cm, БП 3 4 -

9. Борд за плоча - 400 cm, БП 4 4 -

10. Борд за плоча — 500 cm, БП 5 6 -

260
едновременна работа на две юмалежснн звена съответно
в зона А Е в зона Б.
00
гп \ \ o
Поради големите междуосна има опасност от про-
ввсване на плочата в раина възраст. Препоръчва се след
С
х
m \ \ o О

декофрнраие полетата д а се подпират в два етажа под

ю
го\ \ o £л» о
съответната етаж на плоча. Това може д а стане с надлъж-
на среди и инвентарни технологичесан подпори в средата m \ \ o е С7>
на полето (фиг. 6.19). \ \ \
2.4. Бетониране на стоманобетонната конструкция
Бетонирането на стените ще стане в съответния такт <n \ \ \
с куловите ^ а н о в е . Обемът на работите и приетата орга-
анзация на работа — с два куловн крана, позволява това.
о
0 3
(N
nt
\ \ \ «о6 о

Бетовнрането ще се извърши във втора смяна. m \ \ \

Бетонирането на плочите се разглежда в два вариан­ о

та.
O
XXX с

а
I вариант — бетониране с куловите кранове. Коли­
чеството на бетонната смес е твърде голямо; бетониране­
<
T>
XXX
o \ \ 0

ек
CD
то трабва д а е монолитно, без работни фуги. Като се (N
имат предвид възможностите на звеното бетонджии и
крановото време за съответните операции, бетонирането <
N o \ \ 1 о

т
ще продължи пет работни смени без прекъсване.
П вариант — бетониране с бетоипомпа. Бетониране­
\ \ \ 0
\ \ \ 61

ио
то с авто& тонпомпа е възможно само до четвъртия етаж <
N
поради ограничените възможности на помпата при тези о

габарити на сградата. Възможно е бетонирането да стане (N XXX

със стационарна бетоипомпа SCHW1NG, чийто бетоно- о ro
XXX
Г л
<N
провод е монтиран и укрепен в асансьорната ш ахта (ва­
риантът е разгледан като пример в глава четвърта. <^г. Е о CM
(M XXX
С иб ю
4.4 в,б). В този вариант бетонирането ше продължи една
работна смана.
о
<
iO C
M XXX
Уплътняването на бетонната смес за стени и плочи
ше се извърши с иглени вибратори.
с
s X X o ф3<
УА Б

2.5. Организация на труда 3

o>
X X o £D о
Както се каза вече, за изпълнението на отделните
процеси сградата е разделена на две зони, обслужвани
I
00
X X X Ео Q.
на

от 1улови кранове всака. Последователността на опера-

цннте, трудоемкостта и продължителността им при и з­
I
ф
c^
X X-X 0
пълнението на стените са както в пример 6 . 1, табл. 6 .6 , Е (O
\ \ \ •о011
6.7 и 6 .8 . о
\ \ \
он

in
Количеството на работите, организацията на труда
а продължителността на операциите при изпълнението
аа кофражните работи за плочата (само за зона Б) е
О
(N
-T
\ \ \ 06 о

дадено в табл. 6.16. Организацията на труда при армиро-

т
m
\ \ \ 1стф
тр

въчнвте и бетоновите работи е както в пример 6.1 и тук

аама да се повтара.
C
M
XXX Е
2.6. Циклограма за заетостта на крановете X XX ° о
ек

Като се има предвид големият обем кофражни, ар- I

мнровъчнн и бетонови работи, необходимо е д а се прове­ О
CN
o X X X вОЕ0 S
ри заетостта на крановете при извършването на тези
операции. Това най-прецизно се извършва с построяване­
(М 0»
XXX п
Ел

то на циклограми за работата на крана. На фиг. 6.20 е

показана цнклограмата за кран N il, работещ в зона А, и
CO \ \ \ 1 I
по-точно за такт IA . Същата е построена въз основа на \ \ \ о^ .§и
данните за продължителността на крановите операции,
дадени в прил. 5.5. Вижда се, че в такт IA кран №7 има
Ю \ \ \ I '
резервно време само I час. Посочени са и звената, и з­
вършващи различните операции. Звеното кофражисти,
m
\ \ \ Iо
армировчици и инсталатори ще работи в първа смяна, а см '-T
XXX а

бетонджиите - във втора.

По аналогичен начин се построяват циклограмите и
m
X X X iI £°
за другите тактове. CN
X X X С г» I

XXX X
Фиг. 6.16. Таблица за. заетостта ►
на кофражните платна за стени Р
H -
E
CM
t
ГЛ
£

261
 Асансьор н U п л а m. н а
Ралмери, 450
2770 3460 7 2 5 /8 2 5
970 п :
mm 5080 1075J f 1475
I1V П7Г
39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ся 50 51 52 53 54 55 56 57 56 59 6С
Такт 1 / / 0 О / / / / О о о о / / / / / / / / / /
Такт 2 о ОУ/ 0 о / / / / / о о / / о о 0 с
Такт 3 / / О О/ О о о о о о/ о о / / о 0/ /
/ - заети п л атн а; п л о тн о

Фнг. 6.17. Таблица за заетостта на Еофражняте платна за асансьорни шахти

к а
те
БПЗ 6 ПЗ

ио
Г л
С иб
УА Ба
нн
т ро
ек
Ел

(8 ) (t>

№ на к о ф р о ж н а та м аса
,- a J ] 5Z. № на т а к т о за б е т о н и р а н е
№ ма т а к т а за ко -
ш риране U арм иране
Фиг. 6.18. Такт-план за плочи

262
 ка
те
ио
Г л
С иб
Фиг. 6.19. Схема за подпиране на етажните плочи
УА Б

Т а б л и ц а 6.16
0 |г и и 1ащив труд! при изпълнение на кофражните работи
на

Производствени звена н изпълня­ Еди­ Обем Натурален Разход Числен и П родъл­

вани от тях операции ница на ра­ показател на труд квалифика­ ж ител­
мярка боти­ за единица общо, ционен със­ ност,
он

те измерение, чд тав на зве­ сменя

чд/т* ното
1. Доставят се и се монтират м а­ 2 х 14
тр

сите. Нивелира се прецизно. работници

Полагат се етернитови ивици и 4 - П1 р.
вложки за отвори 5 - IV р.
ек

5 - V р.
852 0,033 28,12 1,0
2. Декофрирааето зависи от вида
Ел

аа масата. Изважда се с транс-

портна скоба или с количка 852 0,042 35,78 1.28
3. Почистват, китоват и намазват с
кофражно масло непосредствено
преди употребата на кофражни­
те маси т* 852 0,005 • 4,26 0,15
v'
2,43

На фвг. 6.21 е показана циклограмата за кран №2, зона Б, при изпълнение на плочата.
Кофрирането се извършва за три дни при двусменна работа, като работят две звена
по 14 души (зона £) и 2 звена по 9 души (зона А). Звеното армировчнци и инсталатори ше
работи само редовна смана. Бетонирането е показано в двата варианта — с кран нлн с
бетонпомпа. Отбелазани са и резервите в крановото време.

263
264
Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
те
ка
 Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
тек
а

265
 3. Строителен генерален план
Въз основа на всвчеи технологнчесжв решениа, приети дотук, е съставен строителев
генерален план за изграж дането на основното тяло аа клиниката (фиг. 6.22). На плана са
показани само механизацнвта и складовите площи, свързани с този етап на строителство
(липсва битовата част).

ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
кт

Фиг. 6.22. С троителен генерален план

I - строшцо се ■ИЕОЖО тало ■■ жлвнянт!; 2 - 1 р м М/ — КБ-160.2М; J - ipiH - КБ-1М.2М; 4 - c rin iio u p u
бетонпомм; 5 - итобетоипомпа; 6 — итобетояомпя; 7 -п об ел я з* бетон; S — еремеяея път от пмсли; 9
е

скл«дярие Я1 а р м я р о п о я мрсжя (сжладярне яя орсградяя елементи); 10 -сжлядяряяе Я1 ЕК (сЕледирие и

фиадяя елемеятя)
Ел

6.2. Ю ГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ С ТУНЕЛНИ КОФРАЖИ

Пример 6.3. Технология за изпълнение на 10-етажна жилищна сграда
по метода тунелен кофраж тип „Утинор“.

I. Анализ на конструкцията
Разпределението на сградата се вижда от фиг. 6.23 а, а вертикалният разрез - от
фиг. 6.26. Сградата е с носещи стени с дебелина 0,16 т , оформена стълбищно-асансьораа
клетка, носещи гладкн безгредови плочи с дебелина 0,14 т . Основната стоманобетоана
конструкция се изпълнява от бетон клас B1S. Междуосовите разстояния са 3,30, 3,90 i
4,20 m. Конструктнвната етажна височина е 2,80 т . Ф ундирането е с обща фундаментна
плоча с височива 0,90 ш. Въшините ограждащи стени се изпълняват от фасадни панела
Стьлбищните рам ена са сглобяеми. Комините са сглобяеми, с етаж на височина.

266
 Оржджтж е проежтшрана да бъде изпълнявана с обемен едроразмерен жофраж тип
,Утннор".
2. Изпълнение на тияов етаж на сградата
2.1. Обем на работите в един етаж и за цялата сграда — табл. 6.17.

Т а б л и ц а 6.17
Обем иа работите
Наименование на видовете Единица За един За цялата
работи мярка етаж сграда

1. Кофраж за стени и плочи I3S0 13S00

2. Армировка вързана t 7,32 73,20
3. Заварени мрежи t 5,10 31,00

ка
4. Бетон за стени и плочи 130 1300

те
2.2. Кофражни работи
Кофрнрането с кофражен комплект „Утинор” се извършва с полутунели, предварител­
но сглобени на строителната площ адка според размерите на полетата. Спазват се стрнктно
указаннята за монтаж, посочените размери н форми на платната. В технологическия

ио
комплект са включени следните видове елементи:
а. ТаванЬки стандартни платна, конто служат за кофриране на плочата. В комплекта
са включени платна с широчина 13S0, 16S0, 1930, 2230 шш и някои с еднократна употреба.
Модулът за дължината на платната е 1230 и 2300 шш.

Г л
б. Вертикални — странични и челни, платна, към които посредсвом болтови връзки
се присъединяват таванските стандартни платна. Присъединяването на два полутунела по
С иб
дължина става посредством конусни болтове в скоби. За поемане на хоризонталния натиск
от пресноположената С то й н а смес, масата на бетонната смес от плочата, както и техно­
логическите товари полутунелите се укрепяват с диагонални и вертикални връзки от
безшевни тръби.
УА Б

Свързването на полутунелите в тунел става с уши и скоби.

в. Челни стандартни платна, които затварят полутунела и оформят напречните сгени.
г. Външни калканни платна, служещи за оформяне на калканните (крайните) стени.
на

Те се вертикализират и укрепяват с вертикализатори. И м ат и работни площадки. Стъпват

върху калканни площадки, прикрепени към стените в долния етаж.
д. Кофраж за оформяне на водещи ивици на стените. Това са L-профили №10.
Прикрепват се към плочата със специални съединителни средства.
он

е. Рамки за врати, прозорци и отвори — това са вложки, които се поставят между

кофражните платна.
ж. Бордов кофраж за оформяне челото на плочата — най-често това са метални
профили с височина, равна на дебелината на плочата.
тр

з. Декофриращи площадки - монтират се на долния етаж, под кофрирання. Върху

тях се изтеглят полутунелите прн декофриране, за да се окачат към куловия кран. Деко(}ь
ряращи площадки се монтират за целия етаж наведнъж.
ек

и. Конусни ограничители — служат за фиксиране дебелината на стените, т.е. разсто-

швето между вертикалните стени на два полутунела.
к. Специални механизми за повдигане на кофражните елементи. След сглобяването
аа полутунелите (от няколко модулни полутунела) се определя прецизно центърът на
Ел

тсжестта му и се прави отвор в таванското му платно. В този отвор преминава винтът за

повдигателното устройство за повдигане на полутунела. При бетониране отворът се за­
пушва с тапа.
2.3. Технология на строителните процеси
При изграждане на етажа се изпълняват следните процеси:
2.3.1. Декофриране:
- осво(ч>ждаване и изтегляне на горен и долен ред шпилки;
- отваряне на ушите от скобите и разделяне на тунела на два полутунела;
- отвнитване на нивелиращите болтове и стъпване на полутунела върху търкалящите
ролки;
- избутване на полутунела върху декофриращата площадка;
- закачване към такелажното средство, повдигане и транспорт на полутунела;
- подпиране на декофрираната част от полето с телескопични подпори (в средата на
полето);
- декофриране по описания начин на втория полутунел от полето.
2.3.2. Почистване и смазване на кофражните платна

267
 Кофражните платна се почистват от полепнали частици от бетон с шпажла и телена
четка. Смазването на ю ф раж ното платно става с валаци.
2.3.3. А рмиране на стени:
— полагане на вързана армировка;
— полагане на заварени мрежи.
2.3.4. Полагане на ел.инсталации, закладни части и др., които остават вбетонирани в
стените.
2.3.5. Пренасяне нивото на монтиране на полутунела с нивелир н лата
2.3.6. Преместване на декофриращите площадки с един етаж по-нагоре и укрепяването
им
2.3.7. Монтаж на кофражните платна:
— закачване и транспорт на кофражно платно (полутунел) до мястото му от такт-
плана;
— закачване и транспорт на втория полутунел в полето за кофриране и монтаж на
платното;

ка
— скачване на д вата полутунела посредством уши и скоби;
— прецизно нивелиране на тунел-кофража посредством нивелиращите винтове;
— монтиране на рамките за отвори;

те
— монтиране на съседните тунели от такт-плана по вече споменатия начин, като
дебелината на стените се фиксира с конусни ограничители;
— затваряне на калканннте стени;
— затваряне на г м е н и долен ред шпнлкн;

ио
— монтиране на бордовия кофраж за ограничаване дебелината на плочата;
— монтаж на кофража на асансьорннте шахти.
2.3.8. А рмиране на плочи:
— полагане на вързана армировка;

Г л
— полагане на заварени мрежи.
2.3.9. П олагане на ел.инсталации, закладни части
С иб
2.3.10. Монтаж на кофража в челото на стените
2.3.11. Бетониране
2.3.12. Втвърдяване на бетона
2.4. Съставяне на т акт -план за изпълнение на типовия етаж
УА а Б

Тук такт-планът губи смисъла на въведеното понятие при равнинните едроразмернв

кофражи. Етажът се разделя на две части, т.е. изпълнява се в два такта. П одбират се и се
сглобяват полутунелите за такт 1. Изпълняват се кофражни, армнровъчни, бетонови работи,
въздухонагрев за ускоряване втвърдяването на бетона. След това кофражният комплект се
премества във втората част на секцията и се изпълнява втори такт. Мястото на прекъсване
нн

на бетонирането, т.е. границата между тактовете, трябва да е място, в което може да се

допусне работна фуга.
Такт-планът за типовия етаж е показан на фиг. 6.23 а, 6, а спецификацията на
полутунелите е дадена в табл. 6.18.
ро

Т а б л и ц а 6.18
Спецнфикацвв на кофражните форми
кт

Полутунели Модули за дъл­ Полутунели Модули за дъл­

жината, mm жината, mm
е

№ широчина, mm 2500 1250 № широчина, mm 2500 1250

Ел

1 16S0 2 1 13 1950 3 1
2 16S0 2 1 14 2250 3 1
3 1650 3 — 15 1350 1 1
4 16S0 3 — 16 1350 3 -

5 16S0 3 — 17 250 3 1
6 1650 3 — 18 1450 1 -

7 1650 3 — 19. 1450 1

8 2250 3 1 20 1750 1 -

9 1950 3 1 21 1690 1 -

10 2250 3 1 22 1690 1 -

11 1950 3 1 23 1690 1 -

12. 1950 3 1 24 1690 — 1

268
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фвг. 6.23 a. Тагг-план за изпълнение на типов етаж

I. 2. 3. .. - 1 ■ер ■■ полутувела; К , К , К - жалжввнн олвтн!; КДПХ. КДП 2 - ж и ж ш п аежофр!
шп. пт.... д еж о ф р |р ш плошаапг

На фиг. 6.24 а е показана заетостта на кофражните форми за етажа (в д вата такта), а

ва фиг. 6.24 б - заетостта на кофражните калканни платна.
2.5. Избор на кулов кран за изпълнение на кофражните и монтажните работи
Като ое нмат предвид производствените операции, които се извърш ват на обекта,
ошрочината на фасадата и нейната височина, целесъобразно е да се монтира кулов кран.
Необходимите му параметри се определят по изложенна в пример 6.1 на§ин. .
Макснмалната маса на най-големите кофражни платна е 2,4 t. Масата на най-големия
о-лобяем елемент (фасаден панел) е 2,3 t. Обсегът на крана и височината д о куката
^iip се определят по формулите:

269
 Такт 1 Tot<m 2
Podomwa фуга g ю 5 6 3 ^ ' 2

ка
те
ио
Г л
С иб
Фвг. 6.23 б. Разрез а — а арез сградата а тактовете
/, 2, 3, < 1, б, 9, 10 — полутувел!; К П Д ! — жиижяяа аеюфрвршщ площадка: К — плж м но олатло № ; ВЯ
■одеиш в и ц а и оаределпе дебеляиат! м стем та; Т — телесжопапн noAoopi^
УА Б
на
он
тр

/ - joemu поАутунели
О • сЬободми поАутуиели
ек

vKOAKQh
NAAam 1 2 3 L 5 6 7 е 9 10 п 12 13 U 15 16 17 18
?500 ?sa 2500 375 ?500 гкх. \2Ъ0 3125 V50 25« 12S02593 1375 N500 293
zsa
Ел

Р50

Та кт 1 / / О / / / / / / / / / / / / /
Ток m2 / / У У О о о О У X / о о о
/-зоети лдотмо
О-сбобофни паожмо

Фиг. 6.24. Таблаци за заетостта

а - »ш кофражиате форна; б - я * риан яяятс калннвн ш»тя*

2
Ажр>^сгр+'’1 + * о + , / * . . т ;

16,25 + 6,0 + 3.0+^8,75 = 31,08 ш;

270
 * iip ^ ^crp + d + h^ + h^. m,
= 28,65 + 1,0 + 3,0 + 3,0 = 35,65 m.

Избран e кулов жран П отен 646G c = 36 m, = 37,10 ш, = 3,0 t.

2.6. Изпълнение на бетоновите работи
Стоманобетонната Еонструкцня се изпълнява от бетон клас В15. П орадн големия
обем на бетона в един таят - 70 за таят / и 60 за таят 2 (бетонират се едновременно
стени и плочи), целесъобразно е бетонната смес да се подава с бетонпомпа. К ато се им а

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 6.25. Технологическа схема (вертикален разрез) за кофриране и бетониране на стома­

нобетонна конструкция
I стропо* <» с г р и а : 3 - тулош i p u Потен 646G; 3 - сшционарни бстонпомпя SlcUer ВР 60 - SV - HD

271
предвид етажностга на сградата, целесъобразно е да се използува стационарна бетонпомпа.
Избрана е стационарна бетонпомпа STETTER — ВР.60 SV — HD с = 57 m^/h, чийто
бетонопровод ще бъде монтиран в асансьорната шахта (вж. фиг. 4.4 а и б — задача 4.^.
Обсегът на бетоноразнределителя обхваща цялата плоча.
Бетонната смес ще се доставя с автобетоновози от разстояние 2 km. Ще са достатъчнв
четири бетоновоза (Татра VD —б), които ще осигуряват 24 m^/h.
Уплътняването на ^ т о п н а т а смес в стените ще става с иглени вибратори — например
G - 628 С.
За уплътняване на бетонната смес в плочите е избран повърхностен вибратор ВВ —0,75.
Ще са необходими четири вибратора.
Технологическата схема за изпълнение на кофражни и бетонови работи е показана на
фиг. 6 .2 S.
2Л. Ускорено втвърдяване на бетона
При стоманобетонни конструкции, изпълнявани с тунелен кофраж, се декофрират
едновременно стени и плочи. Но към двата елемента се предявяват различни изискваив!

ка
за декофражната якост.
Въз основа на изследвания на напрегнатото и деформирано състояние на конструк­
цията е установено, че плочи могат да се декофрират при якост 30% от проектната якост

те
на бетона при разработване на начини за подпиране на същите [7] (вж. пример 6.2,
фиг. 6.19).
За д а се повищи обръщ аемостта на кофражния комплект, се прилага ускорено втвър­
дяване на бетона чрез въздухонагрев. О размеряването на процеса е дадено в задача 4.13,

ио
фиг. 4. 12. П ри режим на нагряване със = 11,S h с нафтови нагреватели ТА-80 „Termobil”
се осигурява температура за набиране на необходимата якост за декофриране. Ще са
необходими 6 нагревателя (по един във всяко поле) за двата такта. Ускореното втвърдяване
се извършва през нощ ната смяна.

Г л
2.8. Монтаж на фасадни панели
Монтажът на фасадните панели се извършва от транспортните средства. Но поради
С иб
възможна неритмичност при доставката и монтажа се предвиждат складови площи в
обсега на крана в очертанието на строителната площадка.
П реди монтаж а на фасадните панели е необходимо да са вбетонирани всички заклад-
ни детайли на определените в проекта места. След почистването и грундирането им се
УА Б

полага циментно-пясъчен разтвор в местата на стъпване на панела и се подава самват

панел. П анелите се подават с куловня кран челно на полето и се придърпват до стъпването
им в проектно положение (аналогнчно на монтажа, разгледан в пример 6 . 1).
на

Количествата на елементите и материалите са дадени в табл. 6.19.

Т а б л и ц а 6.19
он

Елемеитя н материали

Видове елементи и материали Единица За един За цялата

мярка етаж сграда
тр

1. Фасадни панели бр. 15 130

2. Циментно-пясъчен разтвор1:2 0,32 3,20
ек

3. Електроди „Вежен” 4 8 -5 3 бр. 18 180

4. Стомана обла А1 за връзки kg 19,68 197
3. А нтикорозионна паста ТЕС kg 1.3 13
Ел

2.9. Циклограма на процесите за изпълнение на типов етаж

П родълж ителността за извършване на различните видове работи за двата такта
последовгтелно, както и съставът на работното звено са дадени в циклограмата на про­
цесите - фиг. 6.26. Като основание за построяването й са използувани окрупвени ве­
домствени показатели за специфичните процеси за тунел-кофража. Едив етазк се изгражда
за 7 работни, т.е. за 9 календарни дни. Средно се изграж дат 2,3 етажа за един месец.
3. Строителен генерален план
Въз основа на приетите дотук технологически решения е проектиран стр о н те лев
генерален план (фиг. 6.27). Отразени са и всички складови площи, както и администра-
тивно-битовите помещения.

272
 3
s
-I

ка
Q
H

те
cd
X
ed
H
uH

ио
o
Л
H
a

Г л r-
С иб O
O.
a
УА Б

:J
O
а

a
нн
ро

o
кт

-i
е
Ел

2
c.

273
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Ба
о нн
тр
ек
Ел

Фиг. 6.27. С троителен генерален план

I — п роп ц се п л я т в н блок; 2 — кулоа жрвн Потен 646G; J - площади м строателяа меинязацяа; 4 -
площ ади за кофражна формя; J — плошадаа ш гяаооореграднн стени;
в - площадка за складяраае на раананна армярсаи; 7 - площадка la складнраяс яа армяроаъпн
скелета; в - вриваяе на арм яроаа; 9 - стапионаряа бетонномпа Sletter ВР - 60 SV - HD; 10 - окаяеяя
люлкн за доаършителнж |шботн; I I — складиране на тужлн; 12. 13 - складиране на фасадни панели; 14 -
сааятаряа монтажна каоааа; И , 1Л — складиране на сглобаемн стомаяо&тонни стьлбищня рамена и
площадка; 17, W - складараае яа единичия и дао1яя комяяяя тела; 19 - цисгеряа за властафикатор; 20
- дастераа е газьол; 2 ! - аасталка от стомаяобетояяя пътни плоча 100 x 300 cm; 22 - фургони за
работанцате; 2S — кавцелараа за текначескна рмоаоднтел

274
 е

o
z

а
ек
оD
с

т
I

ио
ф u

Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

V
D
ф
Ел

o г
£

III
ed ■ 2
O, u o
^« «§
5.2
^ KX

s i
ed u •

= Bi ls
06
<s I 5

s&
e “

275
 6.3. ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДИ ПО МЕТОДА ПАКЕТНО
ПОВДИГАНИ ПЛОЧИ

Прамср 6.4. Технология за изграждаме

на 8-етажна жилищна сграда по метода
пакетно повдигани плочи. Съставяне на тех­
нологически карти за изпълнението на от­
делните процеси.
1. Анализ ма конструкцията
С градата е двусекцнонна, осеметажна, с аооеш

ка
стоманобетонен скелет — гладжа безгредовн плоча с
дебелина ^ = 0,14 m и сгомавобетоннв колона. Ри-
пределенаето а а секцаате може д а се вада от
6.28, а частачен вертнкален разрез — от фаг. 5S:

те
Стомавобетонннте шайби за поемане аа яоразоаттд-
ните товари в експлоатационно състояние са показаак
също. О граждащ ата консгрукцна се изпълнява с фя-

ио
садни панели.
2. Изпълнение на земните работи
П рави се изкоп за строителна яма — съобразяо
разм ерите и котите, дадени в план основи на орадя-

Г л
Фиг. 6.29. Частичен разрез по ос / та. Изкопът се изпълнява механизирано, само за аяй-
I - единичен фуидвмевт аод юлоната; 2 - долната стъпка на фундаментите се изпълнява ръчно.
С иб
Я1 Й-горн1 стъпи; 3 — o6piTCi и ш о между
фундаментите; 4 - бетони! Н1 стилм; 5 - О пределянето на обемате аа зем аате маса, както я
стени иа сутеренен етаж; б - обратен насип изборът на подходящ комплект от машини са язло-
оюло сутеренен етаж; 7 - етажни плота; 8 жеви вече в гл. 2 , пример 6 . 1.
- носещи стоманобетонни юлони
3. Изпълнение на единичните фундаменти
УА а Б

П ра взпълвеввето аа двете секцаа аа сградат*

се съблюдава поточва оргаввзацвя на провзводствеввте процеса. Най-вапред се изпълнява
нулевият цикъл за едвата секция и след това със същате кофражи в вввевтарвв средства
— втората секцвя.
И зпълвението ва фундаментите се взвърш ва в следвата последователност; бетониране
нн

на най-долва стъпка; кофрираве ва втора стъпка, арм аране и бетонвраве на същата;

кофрвраве ва вай-горва стъпка, ар м враве, м овтвраве ва ш аблов, анкервв болтове я
швфтове, бетоввраве ва вай-горва стъпка. Размервте в а вай-горвата стъпка са тнпизираая
(фиг. 6.30). В л е гл а т ^ образувани в нея, ще се монтират инвентарните спомагателвя
ро

детайли, свързана с бетонирането на пакета плочи и повдигателния процес. Кофражввте,

арм вровъчввте в бетоновите работи се изпълняват, като се използуват машините в съоръ­
женията, дадени в табл. 6 .20 .
кт

Т а б л а ц а 6.20
Спещнфакащиа ва комплекта мяшивн в техвологвческа првсоособлснва
е

Наименование Марка Брой

Ел

1. А втомобилен кран МКА-16 1

/.р=23 m
2. Автосамосвалн МАЗ-503А 2
3. Вибратор — иглен — 2
4. Кю бел за бетон V = 1,0 2
S. Клещ а-секача — 1
6. К оф раж вв ш аблова — 1
7. Н ввелвр - 1
8. Рулетка — 1

Техвологаческата схема ва процеса е показана на фиг. 6.31, а календарният график -

на фиг. 6.32.

276
 ка
a-a

те
235

ио
-1Й +i.

Г л
O' tr>
O' cnI -' \C
o k
С иб
УА а Б

1100 mm
нн

Фиг. 6.30. Кофрнране на вай-горната

стъпка на фундаментите
I - aiil-ropBi стъоп; 2 - жофраж; 4 - шаблон с
ро

тюв-отпеитъоя » л е г л ш ■ « 1 Й-горн«т* стъпи; 4

- и в р » болток; S - и и ш я пръта ш ipuisTB
фуадшевт - юлон!
кт

Онределенн са някон натурални техннко-иковомнчесш показатели н са дадени в

табл. 6 .21 .
е

Т а б л и ц а 6.21
Тешнко-иковомнческн показатели ори изпълненаета ■■ аронсса
Ел

Показатели Единица мярка Количество

1. Среден разход на труд за една стъпка чч/бр. 4,92

2. Средна изработка на един работник за
една смяна бр./чд 1.73
3. Средна изработка на групата за смяна бр./смяна 6,92

4. Изпълнение на бетонната настилка

След бетониране на всички фундаменти в секциите се полагат ВиК-инсталацните за
брадата. Свързват се с уличните такива. Изпълаава се обратен насип между фундаментите
до кота - 2,30 ш, като добре се уплътнава. Бетонната настилка се полага до горен ръб
фундаменти - с дебелина 0,10 ш. Обикновено се изпълнява от бетон клас B7.S, с конснс-

277
 ка
те
ио
Г л Фнг. 6.31. Технологическа схема за бетовнране на
С иб ф ундамевтите
/, 2 .3 , 4 - позипви на кр и » ш бетояирше на фундамеш те ■ сеган-
rrt; 5 - b b t o m o S r . i c r ipan МКА-16 с = 23 m; б - i i o 6 e : i R за бетон;
* игмциа ма кгннл «м I'H.ipeHc нн i' ь (Г.шгнн е i к* кн
УА Б

Обем Общ Числен U

(рофик 30 изпълнение на про­
Ви до Б е работи и на роз - кБолифи- ц е с и те . календарни дни
робо- ход коционен
на

npou з Б о д с т Б е н и но състаЬ но
операции труд, зБеното to 11 12 13 14
1 - VIp
он

1. Кофрироне пърЬо стъ п к о 11,25 2 - Vp

2 -IV p -
1 -Щ р.-
1 - V Ip
1 -Vp
тр

2. Армиране пърЬо стъ п к о 1.62 3 .3 6 1 -IV p .

1 -Ш Р

2 - vp
ек

) . Бетониране пърБа с тъ п к а m 68 5.63

Ел

А.Кофриране Бторо стъ п ка' 57 4.5 както 1

5.Армиране Бторо стъ п ко 1,00 2 .2 5 както 2

з.Бетомиране Бторо стъ Ь ко 15 1.5 както 3

1 —t-
7, Кофриране. закоБаБане л е тБ и за 1 - VIp
шаблона, м о нтаж шаблон с анкер- бр. 27 2 - vp.
8Л5 - IVp-
HU болтоБе, дем о н таж шаблон -I II P
- V Ip
3. Монтаж армироЬъчен скелет - V p. I I
u бетониране ноЬ-горно стъпка бр. 2 7 7.21 -IV p .
- I l l p.
Ф и !. b -3 2 . K d .I C H a a p C H |р а ф и к ia и lU b .lllC llH i: lla С .1 И И ИЧ11И ф \ 1 1 . и м с | | 1 и

278
тевцня на бетонната смес 5 - 6 cm я се аолага с автокран и кюбелн. Уплътняването се
извършва с внброрейжн (табл. 6 .22 ).
Т а б л и ц а 6.22
Спецафвкацая на машвиате ■ технологачеоснте првспосовлснва

Нанменованне Марка Брой

1. Автомобилен кран МКА-16 1

/кр = 23 m
2. Автосамосвали МАЗ-503А 2
3. Виброрейки ВР-1500 2
4. Кюбел за бетон У= 1 2
5. Лопати — 5

ка
6. Количка - ръчна 1

те
5. Изпълнение на стьлбищната клетка
Стълбищната клетка може да се изпълни предварително и д а служи за водене
(укреааване) на пакета при повдигателния процес; може д а се изпълни едновременно с

ио
повдигателния процес (тогава се търсят други инвентарни укрепяващи приспособления —
„безкулово вдигане”). Тя може да се изпълни и като монтажна, от готови сглобяеми
елементи.
Тук ще бъде разгледано монолитно изпълнение на стълбищната клетка. За сгради с

Г л
височива S — 6 етажа клетката се изпълнява с вертикално преместваем кофраж; за сгради
с височина 7 — 8 етажа — с вертикално преместваем или пълзящ кофраж, и за сгради с
С иб
височина над 12 етажа - с пълзящ кофраж. В разгледания пример сградата е осеметажна,
стьлбищната клетка е с височина 25,40 т . Ще бъдат разгледани и двата възможни варианта
на монолитно изпълнение:
I вариант — с вертикално преместваем кофраж
УА Б

Използува се разгледаният вече в пример 6.1 едроразмерен кофраж за стълбищни

на
он
тр
ек
Ел

0.20 4,60 m |0 .2 0 гт1

Фиг. 6.33. Кофриране на стълбищна клетка с пъл­

зящ кофраж — план с разположение на опорните
рамки
/ - опорни п р уи ; 2 - опорни рам1и; 3 ~ гори» вътрешиа рвбот-
ЯА плошаджА; ¥ — горяв въяшяв работяа плошадаа

279
Елетжя — фвг. 6.2, 6.3. П рилагат се едроразм ерни прави и ъглови платна ^омби-гО ",
вертикално-моделна работна п л а т ф м м а в асансьорната шахта, жалкаиии платна и висящи
конзолни работни площ адки. Стълбищните рам ена са сглобвемн; аа стълбищннте ало
щадки се нзаолзуват кофражни маси.
II вариант — изпълнение с пълзящ кофраж
5.1. Кофражни работи
П ълзящ ият кофраж се м онтира след окончателно завършване на нулевия цикъл, на
бетонната настилка и на бетонните цокли-водачи. Ш ирочината на последните е равна ва
дебелината на стените, а височината им е 100 — ISO mm. В местата на опорните прътв се
забетоннрват опорни стоманени планки, които фиксират прътите в проектно положение.
М онтирането на комплекта пълзящ кофраж започва с вътрешните платна, след това
се м онтират външните платна — д вата вида в проектно положение, при точно спозване еа
посочените в монтаж ните планове разм ери, наклони и ъгли на свързване помежду им.
М онтират се рам ките на подем ната инсталация, опорните пръти, работните платформи -
вътрешна, външна, хидравличните крикове, като се свързват с командното табло, ниво

ка
контролери, помпен агрегат, автоматично устройство за регулиране на скоростта.
Разстоянието между хидравличните крикове I се определя в зависимост от носимо-
способносгта им и натоварването върху работните платформи (вж. задачи 3.11 и 3.12).

те
Целесъобразно е хидравличните крикове д а се разполагат в ъглите и местата на пресичане
на стените при спазване на изчисленото /. За конкретния случай е определено = 2,70 щ.
Кофрирането на сгълбищ ната клетка с пълзящ кофраж е показано на фиг. 6.33.
5.2. Армировьчни работи

ио
Сгълбищ ната клетка се арм ира с вертикална армировка (без куки), която се монтира
като вътрешна, и хоризонтална армировка — като външна. А рмировката се полага ръчно,
като прътите са с дълж ина 4 т ; снаждането на вертикалната армировка е на различия
нива, минимум SO - 60 cm над кофража. А рмирането е непрекъснато съобразно с не­

Г л
прекъснатото движение на кофража.
При пълзенето чрез вложки се оформят малки и големи отвори. Малки отвори (за
С иб
връзка между стената и стълбищните рам ена и площадки) се оформят с дървени кутии,
които се изваж дат веднага след пълзенето им от кофража. Големи отвори (за врати и
прозорци) се оформят с дървени рамки. Едновременно с пълзенето се оформят и каяалв
за ел.инсталации. Вертикалните канали се оформят с летви, а хоризонталните се изкопават
УА Б

веднага след пълзенето.

5.3. Бетонови работи
Сгълбищ ната клетка се изпълнява от бетон клас B1S. Стрнктно трябва да се спазват
на

всички изисквания при полагане на бетонната смес в пълзящия кофраж, за да не се

допуснат наруш ения в цикъла. Бетонирането се извършва непрекъснато при трисменен
режим на работа. Ще се доставя готова бетонна смес с автосамосвали.
Часовият приток на С т о й н а смес може да се определи по технологични признаци -
он

да се осигури м онолитно бетониране при скорост на бетониране v = 0,lS cm/h:

G , = vF , = 0 ,1 5 .2 (4 .5 + 5.5 + 2 + 2.5)0,20 = 0,87 - 0 ,9 0 m^/h.
тр

За това необходимо количество може да се приеме, че в кофража бетонната смес ше

се подава с автомобилния кран МКА-16, с дълж ина на стрелата 1 ^ = 23 т с човка. На фяг.
6.31 е показан план на технологическата схема за бетониране на сгълбищ ната клетка, а на
ек

фиг. 6.34 — вертикален разрез, позицията, параметрите на крава.

Уплътняването на бетонната смес ще стане с потапящи се (иглени) вибратори. За
предпочитане са високочестотни вибратори с малък диаметър —0 3 5 nun.
Ел

Доставката на бетонната смес се регистрира по часове в дневник. Непрекъснато се

контролира якостта на бетона.
5.4. Организация на работната ръка
Съставът на звената за изпълзяване на клетката е даден в табл. 6.23.

Т а б л и ц а 6.23
Чнслен и квалификациоиев състав иа звената

Специалности Брой Разреди

IV V VI VII
1 2 3 4 5 6
I и И смяна
1. Кофражисти 2 1 - 1
2. Бетонджии 2 1 1 ( 1) — !

280
 Таблица 6.23 - продължение
1 2 3 4 5 6

3. Армировчици 2 1 ( 1) 1
4. Машинни и ел.монтьори 1 1 0 )
III смана
1. К о ф р аж и сп 2 1 1
2. Бетонджии 2 1 1
Общо 18 работници

а
25.40

т ек
ио
Г л
С иб
МКА-16
УА Б
на
он
тр

Фвг. 6.34. Технологическа схема за бе юни pane на с гълбищна клетка

ек

- разрез а — а (вж. фвГ. 6.31)

5.5. Календарен график за пълзенето на клетката - даден е на фнг. 6.35.
Ел

5.6. Технико-икономически показатели ва процеса — дадени са в табл. 6.24.

Т а б л и ц а 6.24
Натурални показатели

Пока.1ателн Единица Количество

мярка
1. Разход на труд за една клетка чч 3320
I Разход на труд за I РЗП чч/ш* 1.60
3. Продължителност на процеса d 22
в т.ч. двусменна работа d 14
трисменна работа d 8
4. Следна изработка на 1 m клетка m 0.55
5. Необходим брой машиносмени на комплект нн-
сталациа за пълзене на една клетка MCM 32

281
 ПроизЬодстБени Грофик JQ изпьлнение на процесите,
Bu g o b e po6omi зЬено и смей календарни дни
Hocm uo работа
общо 18ро<5

1 Нопраба на а,окли, м о н то ж но 2 зб ем о ,
пълзящ ия коссрож дБусменмо
р а б о та

2. И зпълняБане на к ле тката 3 зЬ ен а.
тр и с м е н н о
армиране, б е то н и р ан е, пълзене
p afom a

3. Нопраба на стьлби щ н и площадки, р а ­ 2 зБ е н о ,

мена U покрибно плочо на к л е т к а д Ьусм ен н о

ка
т о . Д е м о н т а ж но П К , к о ф р а ж н и т е р о б о та

п л о щ ад ки и ромено

те
Фнг. 6.35. К алендарен график за изпълнение на процесите

ио
6. Изпълнение на пакета плочи
6.1. Монтаж на спомагателна инсталация
6 . 1. 1. Описание на процеса

Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

—U
ек
Ел

Фиг. 6.36. М онтиране на спомагателни детайли

е - оформжне на последната сгк п о на фуядамсятнте; 6 - спомагателни детайла; / - яаЯ-горяа егъша; 1 -
бетонна иастнли; 3 — легло ш гнрлжндн; 4 — легло >а чашжи; 5 - подложен пнментно-оъсъчен разтаор; t -
чашжн; 7 - анаернн балтоае; в — чажашн прътя за аркната фундамент - юлона: 9 - плъзгаш - дуфтв-
образувателя; 10 - п а юлонв; I I - болт за вертнжалнзнране на iаъсяте юлоня; - ухрепаааш горен шаб-юа.
13 - дупжообразувателн; 14 - укрепяваш долен шаблон; IS - naii:ет гнрландн-носап; 1в - гайаа; 17 - ша1ба

282
 Спомагателната инсталация аа разглеждания пример се състои от 27 комплекта,
която се м онтират на всяка последна стъпка на фундаментите (стандартната инсталацва
вма 36 комплекта) (вж. фиг. 6.36). Необходимо е д а се почистят бетонната повърхност на
(|фндаментната стъпка, леглата за чашките и гирляндите, както и анкерннте болтове.
Последователността на монтиране е в два етапа: първи етап — монтиране на чашки —
OQOPH, втори етап - монтиране на къси колони, пакет гирлянди (носачи) и ш аблони.
Опорите чашки се м онтират ръчно. Те се поставят върху анкерннте болтове, върху
аятят и те долни гайки. С последните става хорнзонтирането на чашките. Едновременно с
T O ia се навиват и горните гайки на анкерннте болтове, без д а се затягат. След хоризон-
тяране на фланеца на чашките и проверка с либела се прави проверка на нивото с
нввелир и се затягат горните гайки. Навлажнява се леглото и се подлива с циментов
разтвор М20 д о долен ръб на фланеца. О станалата част от леглото се запълва със слаб
цвментов разтвор, който покрива главите на анкерннте болтове до горен ръб фундамент.
След това се м онтират късите колони, пакетите гирлянди, дупкообразувателите,
уЕрепяващият горен и долен шаблон.

а
Монтажът на спомагателната инсталация се приема с акт, в който се отразяват
резултатите от проверката за допуснатите отклонения (вж. табл. 6 .2 S).

ек
Т а б л и ц а 6.25

т
Д риуспм и отклоиеиии при мои1твжа иа сиомагателиа иисталацин

ио
Наименование на параметъра Отклонение
1. Осово разстояние между къси колони (800 ± 3) шш
2.
3.
Г л
Осово разстояние между пакет гирлянди
Осово разстояние между тръби 0 3 4
(400 -1- 3) шш
(235/285/+ 3 )т ш
С иб
4. Ниво горен ръб фланец на тапа + 0,5 пш 1
5. Отвесно положение на къси колони, носачи и
тръби 0 3 4 до 2 mm/m
УА Б
на

6.1.2. Трудоемкост на процеса и календарен график - дадени са към обобщения

календарен график за целия нулев цикъл (вж. фиг. 6.39).
6.1.3. Основни технико-икономнчески показатели — дадени са в табл. 6.26.
он

Т а б л и ц а 6.26
Натурални показатели
тр

Показатели Единица Количество Общо

мярка
ек

1. Среден разход на труд за

единица измерение чч/бр 3.52 95
2. Средна изработка на смяна
от 1 работник бр/чд 2.42 \
Ел

3. Средна изработка на групата

за смяна бр/смяна 12.1

6.2. Изпълнение на периферен кофраж

Периферният кофраж се монтира по очертанието на пакета плочи с височина, равна
на дебелината на пакета (или да я надвишава най-много с 2 cm). Най-често се изпълнява
от дървени или стоманени платна, подходящо подпрени. Опорната конструкция е от
дървени бичмета или елементи от тръбно скеле (фнг. 6 . 37 ).
В случая при 8 -етажна сграда ще се отливат 9 етажни плочи (топъл покрив) с
дебелина 0,14 m всяка, т.е. дебелината на пакета е 9.0,14 = 1,26 га. За периферен кофраж е
целесъобразно д а се използуват инвентарни стоманени платна ( 0,5 ж 1,0 т ) , които ще
иъдат монтирани, както е показано на фиг. 6.37. Укрепяването му ще стане с дървени

283
 200 cm

ка
Фиг. 6.37. Устройство на периферни! кофраж
а — |ерт 11жжле11 p u p e i; 6 - поглед отпред; I - метални 0Л 1Т Ш J0 я 100 cm; 2 - дъ ■: i
- ужрепаияе Hi жофрвжв; 4 — к л яяо к

те
6.3. Бетониране на пакета плочи
6.3.1. Описание на процеса
П лочяте от пакета се ^ т о н и р а т последователно една след друга в с л е д н и ред:

ио
нанасш е на разделителен слой; армиране; монтиране на вложкн за отвори; бетониране.
Тези процеси се повтарят до изливане на всички плочи.
6.3.2. Разделителен слой
а. Описание на процеса

Г л
Разделителният слой служи за предпазване на отделните етажни плочи от залепване
една към друга. Нанася се след изливането на всяка плоча, преди армирането на следва­
С иб
щата. Той трябва д а бъде о т м атериал, който лесно се нанася, не се измива от дъжд, сам
се изпарява или лесно се отстранява при повдигателния процес и не пречи на доброто
сцепление на мазилките или шпакловките към плочата. Използува се кофражно масло,
поръсено с каменно брашно. Разходът иа материали за 1 т ’ повърхност от плочата с:
УА а Б

— кофражно масло — 0,20 kg/m^;

— каменно браш но — 2,5 kg/m^-
б. Трудоемкост иа процеса - за 1 плоча - в табл. 6.27.
Т а б л и ц а 6.27
Организация на 1 руда прн нзомневие на ороцеса
нн

Наименование на процеса Е ди­ Обем Натурална Разход Числен и Продъл­

ница на ра­ производи­ на труд квалифика­ жител­
ционен със­ ност,
ро

мярка бота телност за общо,

1 т*, чд тав на зве­ дни
ч ч /т ’ ното
1. М еханизирано полагане на р аз­ 2 -ма
кт

делителен състав БСВ-114 т* 310 0,02 ),735 работници: 0,37

1 - IV р.
1 - III р.
е

2. Полагане на кофражно масло т* 310 0,029 1,06 също 0,53

3. Полагане на каменно масло 310 0,071 2,59 също 1,29
Ел

в. Основни технико-икономически показатели на процеса - табл. 6.28.

Т а б л и ц а 6.28
Натурални показатели
Вид на разделителния слой
П оказатели Единица
мярка БСВ114 кофражно масло,
каменно брашно
1. Среден разход на труд за
единица измерение чд/т* 0,00235 0,0127
2. Средна изработка на един
работник за една смяна т*/чд 425 85
3. С редна изработка на зве­
ното за смяна т* 950 170

284
 6.3.3. Армнране на плочите
а. Опасаше на процеса
Плочите ое армират със заварени мрежи, а в надколонните ивици ое монтира арми-
рокап за скритите непрепснати греди. Армировжата се достава готова за обекта, на
опети по видове, които ос складират на обекта в реда, по който ще се извършва монтажът,
■ 00 възможност в непосредствена близост до местополагането и.
Подготовката за изпълнението на процеса включва: разграфяваае с креда на полетата,
ОТО ое очертават гредите н ивиците съгласно с армировъчните планове на плочите;
разнасвне на пакетите готова армировка по кофража.
Армирането ое извършва в следния ред:
- монтират се планките и мрежите в областта на колоните;
- монтират се долните прави пръти от армировката на гредите;
- върху тях се монтират долните заварени мрежи, като се спазват предписаните в
ороекта дължини на застъпване; в местата на механизмите за повдигане мрежите се
язрязват на място;

ка
- монтират се всички останали прътя от армировката на гредите;
- във всички участъци, където се нареждат горни мрежи, се поставят „столчета”,
юято поддържат мрежите в проектно положение;

те
- монтират се горните заварени мрежи;
- изрязват се мрежите около отворите;
- монтира се предвиденото в проекта усилване около отворите.
Едновременно с армировката се монтират и всички вложки за образуване на отвори

ио
• оакеп плочи (отвори над шайбите за преминаваща армировка и бетониране на шайбата,
други отвори). Монтират се и PVC-тръби за електрическите инсталации.
б.Количество на материалите - в табл. 6.29.

Г л
Т а б л и ц а 6.29
Митериялн
С иб
Наименование Единица Количество Обшо ко­
мярка за I плоча личество
УА а Б

1. Заварени мрежи kg 3%1 35649

2. Армировъчиа стомана над 012 kg 1980 17820
3. Горена тел kg 18 162
нн

в. Трудоемкост на процеса — за една плоча — табл. 6.30.

Т а б л и ц а 6.30
Организация иа труда при ярмяране иа плочите
ро

Изпълнявани процеси и операции Еди­ Обем Натурален Разход Числен и П родъл­

ница на ра­ показател на труд квалифика­ ж ител­
мярка боти­ за разход общо, ционен със­ ност,
кт

те на труд, чд тав на зве­ смени

чд/t ното
Разграфяваае на полетата и раз­ 5работници
е

насяне на пакетите с армировка; 1 - VIp.

монтаж на планки и мрежи в об- 1 - Vp.
Ел

.истта на колоните и т.н. в реда, 1 - IVp.

опвсан в т. а t 5,96 1.20 7,20 2 - lllp. 1.43

г. Основни технико-нкономически показатели на процеса - в табл. 6.31.

Т а б л и ц а 6.31
Натурялии покязятели при армировъчните ряботи

Показатели Единица Количество

мярка

1. 0 >еден разход на труд за единица измерение чд /1 1.20

2. Следна изработка на един армировчик за смяна 1/см 0,835
3. Средна изработка на звеното t 4,165

285
 6.3.4. Бетониране ва пакета плочи
а. О пясаняе на процеса
Втажннте стомавобетоннн плочи са 9 на брой, с д еб елява 0,14 m и обем в а бетова
43,5 за всяжа. Бетовът е клас B1S, бетоввата смес е с ковсистевцня 10 — 12 cm (пра
полагане с бстонпом аа) в 6 — 7 cm при бетониране с кран в кюбел.
Бетоввата смес ще се полага с автобетонпомпа SCHWING с техвв^еска провзводвтел-
ност 60 m^/h. Доставянето на сместа ще стане с автобетовосм есвтелв AM - 6FH с обем
6000 1. У плътвявавето ше се извърши с внброрейка ВР-1-1500 и иглен вибратор ВППГ-35
около коловвте в вадколовннте нвнцн. Бетонната повърхност се заглаж да и гланцира
допълнително с механичнв уреди - проп елерв, след добиване на якост най-малко
0,2 МРа.
В началния пернод след полагането й е необходимо бетонната смес д а се предпазва
от замърсявания и м ехаввчни повреди; д а се предпазва от бързо изсъхване, свлно нагря­
ване от слънцето ■ от дъжд.
Бетововите работв се извърш ват, като процесът се разчленява на четири частни
потока: приемане в а бетонната смес; подаване и полагане в а сместа; заглаж дане и язпер-

ка
дашване на бетонната повърхност; влож кв за инсталации, отвори, к о м в в в в др.
б. Количество в а м атер вал и те — табл . 6.32.

Т а б л и ц а 6.32

те
М атераалв

■М
А м _ен
А о ван
МАшш К оличество
наи иW
W
еЛ, Е диница

ио
на м атери али те м ярка за 1 плоча общо

I. Бетон

Г л
а) за 1 плоча т* 0,14 1.26
6 ) за ц ял ата плоча 43,50 392
С иб
2 . PVC-тръбв за инсталации
а) за 1 т ’ плоча m /m ’ 0,18 - 0,23 1,62 - 2,07
б) за ц я л а та плоча m 62 557
УА Б

е. К о м п л ект м аш ини и технологически средства — табл. 6.33.

г. Т рудоем кост на процеса - за едн а плоча - табл. 6.34.
на

Т а б л и ц а 6.33

М арка Б рой Основни

он

Н аименование на м аш и ната
параметри

I. А втобетонпом п а SCHW1NG 1 = 60 m’/h

тр

2. А втобетоносм есителн A M - 6 FH 3 V = 6000 1

3. В нброрейка ВР-1-1500 2 L — 1500 mm
4. И глени в в б р ато р н ВП П Г-35 2 / = 3 0 0 Hz
ек

5. Заглаж дащ и м аш и ни за бетонови повърхности - 1 -

6. К о м п л ект ръчни загл аж д ащ и п ри способлени я — 2
Ел

Т а б л и ц а 6.34
Оргвинзацня ■■ труда при бетониране на плочите
П роизвод ствен и о п ераци и Еди­ К о­ Н атурал ен Р азход Звено П родъл
ни ца л и ч е ­ п ок азател на тр у д , жител-
м ярка ство за р азх о д чч вост,
на труд смени
1. П о д аван е на б етонн а см ес 4ра6отници:
I звено ш* 43,5 8.4 1 - V l p.
2. П о л аган е, упл ъ тн яван е в а 1 - I Vp . 0.5
б ето н н а см ес т* 43,5 1,97чч/т^ 26,6 2 - II l p .
3. З агл аж д ан е, и зп ер д аш в ан е т* 310 53,5 0,5
4. Вложки за о т в о р и , ком и ни 6 р. 10,6

286
 ка
Фнг. 6.38. Бетониране на пакета плочи. Вертикален разрез
i - спомагателвв детайли; 2 - асрнферея жофрш; 3 - а тб е то яо о м о а
SCHWINO

те
д. Технологическата схема за бетониране на пакета плочи е показана на фиг. 6.28
I секция, и на фиг. 6.38.
е. Основни технико-икономически показатели на процеса (табл. 6.33).

ио
Т а б л и ц а 6.3S
Натурални показатели

Г л
П оказатели Единица Стойност
С иб мярка

1. Разход на труд за бетониране на стоманобетонна

плоча
УА а Б

а) за 1 чч/т* 0,098
б ) за цялата плоча — 310 чч 30,20
2. Разход на труд за заглаждане и гланциране на
плочата
а) за 1 чч/т* 0,151
нн

б) за цялата плоча чч 46,8

ро

Обобщен календарен график за изпълвенве на пакета плочи е даден на фиг. 6.39.

7. Изпълнение на повдигателно-монтажния процес
7.1. Описание на процеса
Повдигателно-монтажннят процес обхваща: монтиране на специализираната повдига­
кт

телна инсталация (В- 66 ), повдигане на пакета плочи, монтаж на експлоатационните- сто­

манобетонни колони и демонтаж на повдигателната инсталация.
Преди започване на повдигателно-монтажния процес е необходимо пакетът плочи
е

да е декофриран и да са отстранени всички причини, които могат да предизвикат допълни­

телни вертикални и хоризонтални натоварвания. И злетият пакет плочи се приема с акт, в
Ел

който се отркзяват получилите се при изпълнението отклонения от предписаните в проекта

размери и се посочва постигнатата кубова якост на бетона. Стълбищната клетка също
требва да е означена, като са отстранени всички неравности, които могат да пречат при
повдигането.
Демонтират се елементите на спомагателните детайли — горен укрепяващ, долен
укрепяваш шаблон, къси колони, дупкообразуватели. М онтират се носещите стоманени
колони от повдигателната инсталация В-бб (те са с дължина 5 т ) в отворите през пакета
плочи, образувани от късите колони (те са с диаметър, еднакъв с диаметъра на носещите
колони - 0133). Монтажът се извършва с крана от инсталацията В-66 . Носещите винтове
чрез ябълковидния болт се навиват в последния гирлянд. М онтират се повдигателните
механизми, свързват се чрез електрическите проводници към пулта за управление, сиихро-
внзират се, навиват се носещите гайки (вж. фиг. 6.40 а). Повдигателните механизми се
укрепяват с профил. П ълният комплект на повдигателната инсталация се състои от 36
бр,повдигателни механизма с 60 I товароподемност всеки; кран за извършване на подемни
операции, намиращ се върху последната плоча от пакета; количка (електрокар) за м онти­
ране на експлоатационните колони; пулт за автоматично синхронизиране на всички меха-

287
 оrsi
О»
CO

= f
ю

I
ст»

r m n r
0
С7>
1 £
Ф Р

ка
о>
ш
rv

те
ю
1Л

ио
8-
о

_*о
O' S oо о „ О
Е

Г лQ. Q. aciQ
t > Д
a
>
Q.
>
<
С иб > > > > t: >
о 2J . £о ^? аI» I I
I I I I I I I i 7 I IN
^ о
^ о *оп
S' ю
УА Б

со
' IЕ_а___
I# <X3 Ю

(D ю s rg
O
на

гм‘ o O
O Ю ГЧ O
СЛ o> o>
1 1 1 . Ri tf>
он

CL а
45 «о
3
I
тр

ф
«о
Е Е
•Q I
и О
ек

Ф
С7» Ф I 3
о I 0 *o
3 о 0 a
оО о □ «0
п •iD d o: E
■D gc ' 1
3 <3 1
Ел

о «О ftO o> E o o
CL 3 < O I $ >
о> Q. e c Q.
3 О
гг с з'
■I X Ф
z
о 3
Ф I Z
Q. ? £ Q. a o
D o Ф Ф «0
Ф <X a 0 3
Е SE 3 1 «0 o
о
С
CL at С7»
3
a
о Ф I a
*о c md Ф
о 'J <r *o o c
Q. E
Q. 0 o
1 0 o>
1 O Ф
o 3 c
Ф 3 Ф
3 Ф ф' s
3 z o>
о Ф I
* о I o o 3
о» 0 ,0 0«Q
< mO «М o
<
3 o o X
Ще .Д 0» < O) o
а " I c o o <
Zо оQ. c c Ш

288
 ш змя, нам вращ се върху вай-горвата плоча от пакета.
П о вд вгател вяят процес може д а започне, когато наВ-долвата алоча от павета я м а
■кост 70% Rfjg, а най-гораата — 50% Лб2в- Всички плочи едвовременно в пакет ое повдигат
до 5 — 8 cm н ад проектната светла височина на етаж а (ф вг. 6.40 б). М овтнрат се ексолоа-
паи оввнте колони и се прикрепват временно към колоните от повдигателния м еханизъм .
Въряу челата на колоните се разстила цвментво-пвсъчен разтвор (за равном ерно разпреде-
лаве на товарите). О тпуска се целвят пакет да легне върху колоните. О тввва се най-долнн-
(т гярлянд-носач, свързващ първата плоча с пакета. И зпълняват се м онтаж ни заварки
между обувката в челото на колоната н планките в плочата, за д а се подпом огне от-
леаваяето на първа плоча.
Вксп.юатгционните ко.юни са сглобяеми стомавобетоини с височина, равна в а светла-

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фвг. 6.40. Етани ва повдигаие

й - нървн етап - моттаравс яа поадягатслнатв янсталацяа; 6 - отваряне на вървя
етаж; I - oaicr плочн; 2 - аовдягателня мсинязмя; 3 - язграасяя пъпбяш яа клетка;
4 — сгомамобстовяи сксплоатационял колоня; S - юлячха за монтиране яа юлоните; б
- воаем ю Еравче

^ Фвг. 6.39. Обобщен к&левдарен графвк за изпълнение на нулев цикъл.

9 ТСП Сборим 289

 ка
те
ио
Г л
С иб
(i) d) ®
УА Б

Фиг. 6.40 - продължение Фиг. 6.40 - продължение

на

е - язтеглаяе на явсталацнятв; 7 - нявеятарно ужреяммне г - ужрепвваие на етаните, жофриране я бстоияраве

яа нзграденян етаж; 8 — носещ мост; 9 — закляяване на на шайбя; 9 — заслянваяе яа плочата гъм сгмбнш-
плочата жъм стълбишлата клетха ната жлетжв; 10 — замояолятваяе яа плочата гъм
стълбящната клетжа; / / - жофряраяе на шайба; 12 -
он

жюбел зв подаване на бетонната смес • шайбата

25
тр
ек
Ел

Фиг. 6.41. Детайл на връзката колона - плоча

а — кртвжалсн разрез; 6 - разрез а ~ а\ I, 2 - стоманобетонни
10Л0ЯЯ съответно ■ долен и в горен етаж; 3 - етажна илоча; 4
метална обувжа в челото н петата на юлоннте; 5 - свързващи прътя
(стаи)

та етажна височина, и напречно сечение 25 (30) х Ь cm, обикновено от бетон Liac В25. Те
са предварително изготвени в предприятията ПТБ и са ск.1адирани на определени места
на терена в близост до пакета плочи. Изтеглят се от терена и се подават в етажа, който ое
монтира с помощ та на крана от повдигателната инсталация.

290
 С помощта на крана повдигателните механизми се изтеглят в ново работно полож е­
ше. През отвор в челото на колоната преминава носещият мост, върху който стъпват
колоните на повдигателния механизъм (фиг. 6.40 «).
Отново се синхронизират всички механизми и започва „отварянето ” на първи етаж.
Всичш процеси се повтарят.
Всяка монтирана етажна плоча се укрепява към стълбищната клетка (в ш лнца, изрязан
01ОЛО стълбищната клетка). М онтираният етаж се укрепява временно с еластични връзки
(пръти 016 - 0 1 8 с муфа, която може да коригира дълж ината им ), чийто брой и место-
аоложенне се определят от изчисляването на монтажния процес за хоризонтални въздейст­
ва! (фяг. 6.40 г).
Връзката колона — плоча е ставна — преминаващите армнровъчни пръти се заваряват
пм челото на колоната в долния и петата на колоната в горния етаж (фиг. 6.41).
^сплоатационно сградата се укрепява с изпълнението на стоманобетонните шайби и
замонолнтването на фугата между етажната плоча и стълбищната клетка (фиг. 6.40 г).
7.2. Количество на елементите — дадени са в табл. 6.36.

ка
Т а б л и ц а 6.36
Спецификация ия елементите

те
Наименование Количество

ио
1. Брой на механизмите в един етаж 27
2. Брой на експлоатационните колони в един етаж 27
3. Брой на плочите в пакета 9

Г л
7.3. Трудоемкост на процеса — за повдигане на една плоча [30] — табл. 6.37.
С иб
Т а б л и ц а 6.37
Оргяввзяцяя на трудя при оовдигятелния процес
УА а Б

Навменование на процесите и Еди­ Обем Натурални Разход Числен и П родъл­

операциите ница на ра­ норматив­ на труд квалифика­ ж ител­
мярка боти­ ни разходи общо, ционен със­ ност,
те на труд за чч тав на зве­ дни
единица из­ ното
нн

мерение,
чч/т* РЗП
I. Повдигане на пакета плочи т' 310 0,20 62 8 работници:
ро

1,2
машинист
1 - VIIp.
2. Моитаж и заварка на експло­ ;лектрожевист
кт

атационни колони т* 310 0,36 112 1 - Vlp. 1,8

3. Изтегляне на повдигателните шлосер-ел.
механизми на ново работно монтьор
е

положение 1 - Vlp.
310 31 2 - Vp. 0.5
Ел

0,10
4. Монтаж и подготовка на шлосер-ел.
повдигателна инсталация монтьор
2 - IVp.
310 0,14 44 1 - lllp. 0,19
S. Демонтаж на инсталацията и
Tciym ремонт т' 310 0,07 22 0,10
Общо за 1 плоча т’ 310 0,87 270 3,80

7.4. Основни технико-икопомически показатели - в табл. 6.38.

; 7.5. Мероприятия по техническа безопасност на труда
It: 7.5.1. Монтажът и демонтажът на повдигателната инсталация да се извърш ват под
::!посредствеиото ръководство и контрол на техническия ръководител на монтажа.

291
 Т а б л и ц а 6. 38
Пожазателн Едввица Стойност
мвржа
1. Среден разход на труд прн повдигането на
единица измерение РЗП
— без монтаж н заварка на стоманобетонните
колони чч/т* 0.51
- с монтаж и заварка на колоните чч/т* 0,87
2. П родълж ителност на изграж дане на един етаж смени 3,80

7.5.2. Забранява се ползуването на повдигателна инсталация, на която хидравлвш т

ка
система няма автоматнчна регулация или блокировка, осигуряваща равномерно оовдяги
на отделните механизми.
7.5.3. П реди започване на повдигателния процес на най-горната плоча от пасеп д
се монтира предпазен парапет и да се поставят знаци, указващи опасностите, свързаяя

те
технологическия процес.
7.5.4. Забранява се ползуването на стълби от всякакъв вид за извършване на работят
по предходните алинеи.

ио
7.5.5. П овдигането на пакета плочи и отлепването на етажните плочи да се извърпш
по указание и разрешение на техническия ръководител на монтажа.
7.5.6. Забранява се отлепването на етажна плоча, преди да са изпълнени b c b u i
заварки между носещите стоманобетонни колони и плочата, предвидени в технологвии
проект.

Г л
7.5.7. Повдигателните механизми д а се подлагат на преглед и функционална провери
С иб
и изпитание с 10% претоварване след всяко монтиране върху пакета от повдигана плоа
Всички м ероприятия по ТБТ са дадени в правилника по ТБТ за различните вядо»
операции.
8. Изпълнение на стоманобетонни шайби
УА а Б

Стоманобетонните шайби се изпълняват между две плочи, монтирани и замоволя

тени в проектно положение. И зползуват се уедрени равнинни кафражни платна (водо
устойчив ш перплат с обединяващи профили). Срещуположните платна се свързват с шпял
кя. Уедрените платна се преместват по етаж а със специализирана транспортна к о л я ч б
(фиг. 6.42). Кофражните платна са с височина 2,63 т , така че да могат д а се транспортврат
нн

За крайни шайби се използуват калканни работни плащадкн, на които стъпват платяат)

(фиг. 6.43).
Шайбите се бетонират през отвори в плочата от горния етаж (вж. фиг. 6.40 г)
ро

Q - О
е кт
Ел

^w w w w w w w
190-150ОП
>1

Фиг. 6.42. Уедрено кофражно платно за шайби. Транспортиране на

платното
I - »офр«ж*ш ол«тв«; 2 - усдраш ш ж п р о ф ала; } - транспортна аолачжа

292
 ка
^e T f

те
o
u
ir>

ио
i J
■:___ u liL
a

Г л
Фиг. 6.43. М онтнране на кофражен платна
С иб
а - п т р е т н а ша1бв; 5 - п н ш яи ш||1бв

Шползува се специализиран кюбел-количка с обем 0,3 — 0,4 ш^. Уплътняването на бетон-

вап смес става с игленн вибратори, които се спускат през същите отвори.
УА Б
а

6.4. ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ С ПЪЛЗЯЩ КОФРАЖ

нн

Пример 6.5. Технология за изграждане на силозен корпус, състоящ се от

6 броя силозни клетки (фиг. 6.44) с цилиндрична форма, с вътрешен
диаметър 7 m и дебелина на стените 18 cm. Височината на силозите е
ро

41,80 т .
е кт
Ел

Изграждането на силозите е най-рационално да се извърши с пълзащ Еофраж.

Нулевият цикъл на съоръжението — обща фундаментна плоча, се изпълнява по
общоприетите начини. Тук ще бъде разгледано изпълнението само на силозните клетки
I. Устройство на кофрамаюта система
Устройството вя пълзящия кофраж е показано на фиг. 3.23. О размеряването на ко-

293
фражннте платна в определянето на разстоянието между подемните крикове е дадено в
задачи 3.11 и 3.12.
Кофраятият пръстен за цилиндричните силозни клетки ще бъде изпълнен от платна
с кръжилни ребра/талпн с размери 4ДЗ cm, изрязани по съответните радиуси на криввте
(вж. фиг. 3.30), върху които са наковани летвите за кофражна обшивка. Летвите са офор­
мени, както е показано на фиг. 3.24 а. Кофражният пръстен се изпълнява с накловяте
(„конусност”), дадени на фиг. 3.31. За тази цел кръжилните ребра се изрязват с разлнчнв
радиуси И ,, R ^ , г, и г,, които се определят по формулите

Л, = Л + </+« + —
h \Ъ )

ка
те
ио
където R е проектният вътрешен радиус на съоръжението; d — проектната дебелина ва
стените; е — дебелината на кофражната обшивка; останалите параметри са както означе­
ните на фиг. 3.31.
Г л
В конкретния случай ^ = 3,50 т , </ = 0,18 т , е = 0,03 т , h = \,lQ m, гп = 0,30 m,
С иб
п = 0,20 т, 5 = 0,007 m и се получава
Л , = 3,713 т ; = 3,709 т ; г, = 3,467 т ; = 3,471 т .
Радиусите на кофражния пръстен в долния и горния му край ше бъдат съответно
УА Б

2 2
R„ = R + d + - S = 3,50 + 0,18 + - • 0,007 = 3,685 m;
“ 3 3
на

1 1
Лг = Л + < / - у <5 = 3,50 + 0 , 1 8 - ^ -0,007 = 3,678 т;
он

2 2
Гд = Л - <5 = 3,50 - ■0,007 = 3,495 т;
“ 3 3
тр

1 1
г^ = R + ^ <5 = 3,50 + ^ • 0,007 = 3,502 т .
ек

Изчислените радиуси на кривите за външния и вътрешния кофраж са показани на

фиг. 6.45.
За кофрирането на ъгловите зони в звездообразните клетки, затворени от цилиндрич­
Ел

ните тела, се използуват специални платна. При тях кръжилните ребра се свързват с
накладки от дъски и се укрепяват вертикално с диагонални връзки (фиг. 6.46).
Носещата конструкция на основната работпа площадка се изпълнява по щ.тата
вътрешна площ на клетките. Конструкцията се състои от радиални стоманени ферми с
успоредни пояси, които стъпват съответно върху гориото и долното кръжилио ребро
(фиг. 6.47). Радиалните ферми се разполагат през 60° в план и в центъра на всяка клетка се
съединяват с централен свързващ елемент. Връзката е на болтове, с което се реализира
разглобяемост на системата. Така изпълнена, конструкцията осигурява необходимата ко-
равина на кофражната система в хоризоитално направление и фиксира в работно положе­
ние вътрешния кофражен пръстен.
П лан на носещата конструкция на работните площадки е показан на фиг. 6.48. С
допълнителни стоманени греди всеки сектор се разделя на по-малки площи, в които се
нареждат съответните платна за работен под (типове платна / - VI).
Работната платформа в звездичките се осъществява с носещи греди (подпрени върху
кофражните ребра) и талпи за работен под.
Долните работни площадки се окачват с окачвачи от обла стомана 018 към конст-

294
 а -а б-б

>4/20

ка
те
-2x4/10

ио
Г л
С иб
Фвг. 6.45. Радиуси ва кривините Фиг. 6.46. Кофражни платна за звездич­
ва юфражвите платна ките на силозите
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фнг. 6.47. Устройство на радиалните ферми за работна платформа

а - полуферш ; 6 - аентралея с п р з м ш елемент

русцвкта на основвата и хоризовталната работна платформа. Изпълняват се от стоманени

гредв С 10 ял и 1 12, върху които се поставят готова платна със съответните размери.

295
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на

Фиг. 6.48. Устройство на работните площадки

J я 2 — под в носещА жонструкция я а основлАта работяа олатфоома; 3 п 4 — под я яосешя гредя
я а платформата ■ зкзд яч ката; 5 — под яа аяспцата доляа раоотяа площадка; ft я 7 - яосеши
гредя; /, //, П1, VI — тппове платна за работея под; а, 6, в, г — тяловс платна за кон ю гнн 1н
он

раоотБА п л ощ ади
тр
ек
Ел

Фиг. 6.49. Работна пътека ньмшии р а н ш н и л. л) ша л к и

296
 За пвш н ж те ржботвш п л о щ а д и ое използуват работни пътеки с трапецовидна и
ромбоадва формж (фиг. 6.49).
Опорните рамки с подемни крикове ое разполагат през 1,86 m по дъгата, при което за
едва клетка са необходими 12 комплекта подемни устройства (вж. задача 3.12). Използуват
сс П-о6разни опорни рамкн с прави греди (вж. фиг. 3.2S), поставени в радиално направ-
леине.
Подемните хидравлични крикове (с товароподемна сила 40 kN) се изкачват по стомане-
■в ооорни п р ь п 0 2 6 , разположени по оста иа стените. Криковете са свързани чрез масло-
ороводи е цеитралеи помпен агрегат. За д а се осъществи едновременно подаване на
масло във всички крикове (необходимо условие за едновременното им задвижване с
сдваква скорост), подемните крикове се разпределат по равен брой в затворени маслопро-
юдин вериги (фиг. 6.S0). Ц ентралната пом пена станция е комплектувана с уредба за

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на

Фиг. 6.50. Разположение на хидравличната подемна

инсталация
I -сто м ш о б сто яав стени: 2 - иодсмяя жряжок; J - иомисн агрегшт;
4 - н ш лопрою дяв к р я г и
он

и то м ап ч н о управление на помпения агрегат. В комплеш-а на хидравличната инсталация

е включена и резервна ръчна помпа, която се използува за повдигане ва отделни изоста­
тр

вала крикове или при аваривно спиране на електрическия ток.

Т а б л и ц а 6.39
СЬеиифакжиии иа иодемиатв нисталациа
ек

Необходвми съоръжения Единица Необходимо Необходими

мярка количество резервни
съоръжения
Ел

1. Помпен агрегат с дебит 10 l/min бр. 1 1

2. Уредба за автоматично управление бр. 1 —
3. Крикове 4-тонни (KG-II в) бр. 65 5
4. Опорни стоманени рамки бр. 65 —
5. Стоманени опорни пръти
026 с / = 3-rS ш m 2925 50
6. Нввокоитролери бр. 65 3
7. Стоманени тръби 015/1,5 m
(маслопроводи) бр. 620 30
8. Прави съединители бр. 174 10
9. Т-съединнтели бр. 174 10
10. Спирателни кранове бр. 130 10
11. Устройство за изваждане на о п орн и ­
те пръти бр. 1 _
12. Ръчна помпа бр. 1 -

297
 Спецификация на основвите елемеити на мдравличната подемна ннсталациа е дадева
в табл. 6.39.
2. Монтаж на кофражните елементи
Кофражните платна се изработват в дърводелски цехове от нървокачесгвен нглолиска
материал. Кръжилните ребра се изпълннват с помощта на шаблони 1:1 за всички окръж­
ности. Шаблоните се изчертават много точно върху хоризонтална платформа — дървсаа
или гладка бетонна настилка. Върху платформата се очертават окръжности, които съот-
ветствуват на долнна вътрешен ръб (откъм бетона) на кофражния пръстен за една кръгла
клетка и едва „Звездичка” (фиг. 6.S1). Върху тези шаблони се сглобява и проверява

ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б

Фиг. 6.51. lilau.iuii за пълзяш кофраж на 1фъгли клетки

нн

кофражът за всяка клетка.

М онтажът на кофража се извърш ва с помощ та на монтажен цокъл (с височина 10 -
15 cm), изпълнен по дълж ината на стените, които ще се изграж дат с пълзящ кофраж. На
съответните места по оста на стените (в монтажния цокъл) се поставят планки с центри­
ро

ращи тръби за насаждане на стоманените опорни пръти. Кофражните елементи се подават

и поставят в проектно положение с автокран.
Монтажът започва с вътрешните кофражни платна. Те се поставят прецизно в проект­
но положение (с необходимия наклон), като се фиксират със съединителни планки помежду
кт

си и се укрепяват с временни разпънки. След това се монтира армировката на стените м

кофражът се затваря с м онтирането на външните платна (фиг. 6.52).
С том анени те опорни рам ки \к р еп яв ат в проектно полож ение кофраж ния пръстен.
е
Ел

Фи£. 6.52. С хема iu 11 о с . 1 е д о в а lO-iHOcna ни м о н 1 иране иа ки ф ра*..

а - монтиране н> skipcuiH H * юфраж; 6 - монтиране иа ap M u p o u a ia на l-ichhic. ■ МОИ1ЙЖM
B
•VMUiRRTc илатяа

298
След това последователно се монтират основната работна платформа и елементите на
□овдвгателната инсталация. Подемните крикове се свързват с болтове към напречните
греди на опорните рамки. Криковете се обезвъздушават чрез пускане в действие на
□омпенив агрегат и съответната маслопроводна верига. След това в криковете се вкарват
отгоре надолу стоманените опорни пръти и се центрират в подложните пети.
3. Изграждане на вертикалните стени с пълзящ кофраж
Първоначалното запълване на кофражната форма с бетонна смес до височина 70 — 80
cm се извършва за 3 - 3,5 h, след което се осъществява първото повдигане. Следващите
вяюлко повдигания се правят на интервали през 20 min. След като първоначално положе-
вягг бетон стане на възраст 7 - 8 h (при температура на въздуха / , = 18-е-20°С), се
ареминава към норм ална скорост на пълзене — v = 1S cm/h.
За конструкциите, изграждани с пълзящ кофраж, се използува бетон с клас, не
ао-висък от В15. При отлежаването му бетонът трябва д а достига следните минимални
иости: на 12-ия час - 0,8 МРа; на 24-ия час - 1,8 МРа; на 3-ня ден - 7 МРа.
Бетонната смес се приготвя с речни пълнители и се доставя на строителния обект с

ка
автобетоносмеснтели с консистенция j = 6 ч- 8 cm. Сместа се полага в пълзящ ия кофраж на
аластове с височина 15 — 20 cm и се уплътнява с вибратори с диаметър до 35 mm н честота
вад 300 Hz. При вибрирането иглата на вибратора не трябва да се допира до арм ировката

те
или до кофража.
Работата с пълзящия кофраж се извърщва непрекъснато — на три смени и без
Q04BBHH дни до достигане на определената кота на съоръжението.
Комплексният технологически поток за изграждане на вертикалните стени включва

ио
следните (успоредно изпълнявани) строителни процеси:
- монтиране на армировка (вкл. на свързващи части и чакащи пръти);
- полагане и уплътняване на бетонна смес;
- движение на кофража и обслужване на инсталацията за пълзене;

Г л
- грижи за декофрирания бетон и довършителни работи по изпълзеннте бетонни
повърхности.
С иб
При движението на пълзящия кофраж непрекъснато се контролира хоризонталното
положение на кофражния пръстен. С нивоконтролерите принудително се изравнява верти­
калното повдигане на всички крикове.
При технологично прекъсване на пълзенето, за да се предотврати сцеплението му с
УА Б

бетона, кофражът се повдига още няколко часа с минимална скорост, докато видимо се
отлепи от -^то н а. Успоредно с това предпазните тръби се завъртват.хоризонтално (с
тръбен ключ), за да не се вбетонират.
на

Бетонната см ес се полага в пълзящ ия кофраж м о н о ли тн о , без работни фуги меж ду

отделните пластове. Н еоб ходи м и ят часов приток Q за осъщ ествяване на м о н о л и тн о б ето ­
ниране се определя по ф орм ул ата (вж. задача 4.6)
он

hF ^
Q> = vF , m^/h,
тр

където v e скоростта на бетониране по височина, m /h, а. F — п лощ та на п о л аган и я бетонов

пласт,
В конкретния случай
ек

F = = 6 я 7 ,18.0,18 = 24,36

При пълзене с м аксим ална скорост 25 cm/h

Ел

6 = 0,25.24,05 = 6,1 mVh.

Това количество бетонна смес е целесъобразно да се п о л а!а с кулов кран и кофа.

Куловият кран ще извърш ва и вертикалния тран сп о р т на арм и р о вката.
Съгласно с прил. 5.5 за обработката на 1 кофа (с вм ести м ост 1 т ^ ) бетонна смес е
необходимо краново врем е 16 min. Тогава необ х о ди м и ят брой кранове е

6,1.16
= - 2,03 крана.
60.0,8 ^

ilpucTH са 2 крана К Б - 160.2, чиито технически п арам етри (то в а р о п о д е м ­

ност, височина д о куката, обсег) съответствуват на конкретните прои зводствен и условия.
4. Изпълнение на покривната плоча
За кофраж на стом ан обетон н ата покривна п.ю ча над си лозн и те клетки се и зп олзува
 а
ек
Фиг. 6.S3 Кофриране на вадсилозната покрив-
ва плоча
/ - ю ф р и н и платна на аълзяш на кофраж; 2, 3 - стомано­

т
бетонни стенн; 4 — аодпорв; 5 - аорнзонтално труочс: в -
оЕачвата; 7 - стоманени тр ъ б и п и

ио
работната платформ а на пълзящия кофраж. CieA достигане до котата ва плочата кофраж­
ният пръстен се подпира към изпълнените стени (фиг. 6.53). П одпорите се поставят орв
всяко снаждане на кофражните платна. Д емонтират се криковете, опорните рамки, външни­

Г л
те работни площадки и външният кофраж. Окачвачите на долните работни площадки се
предпазват от вбетониране чрез поставяне в тръбички, а окачващите гайки и трупчета се
С иб
повдигат над нивото ва плочата.
След като бетонът на покривната плоча достигне достатьчна якост, к1>м плочата се
укрепява конструкцията на горната платформа. Последователно се демонтират и свалят
подпорите на кофражния пръстен, кофражните платна, елементите на работните платфор­
УА Б

ми.
Конструкцията на работната платформа трябва д а бъде предварително изчислена н
оразмерена за поемане на товарите при бетонирането на покривната плоча.
на

5. Организация на строителството
Основните етапи на изграждане на силозния корпус са следните.
он
тр
ек
Ел

Ьи- 6.54. График ла и зграж дан е ня силозните клетки с п ълзящ кофраж

ViO
 — подготвителен етап, през жойто се извършва вертикална планнровка и временно
строителство;
— нулев цикъл;
— изграждане иа силозните стени с пълзшц кофраж и покриваата плояа;
— изграж даяе иа надсилозната галерия.
Календарен график за изграждането на силозните клетки с пълзаш кофраж е показан
ва фиг. 6.S4. П родълж ителността на пълзенето е определена при средна скорост на верти-
шлно повдигане 1 m за работна смяна (3 m за денонощие). На кота + 5,10 пълзенето се
прекъсва за изграждане на хоризонтална коаструкцнв.
Схема на строителен генерален план е дадена на фиг. 6.SS. Куловите кранове са
риположени от двете страни на корпуса. В техния обсег на действие са както площ та ва
взграждавото съоръжение, така и временните складове.

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Фиг. 6.33. Строителен генерален план на силозен корп )с

Ел

I - с и л о з и С Т С » ; 2 - 1>ло1 ip a i; 3 - рсаоош и»т; 4 - ipcMCRHii оътища; i - жофи и бетонн! сиес; 6 - « л » д и

■ р н р о ш ; 7 - шаблон и у е д р н и е Я1 б л о ю к от аълзша юфржж; t - cLina н« c.icmlntm la ю ф р и а ; 9 -
u e r r p i v a o т«бло; 10 - водша domo»; У/ - адмйнисгратявни и б н то м иомсшснй!; 12 - временна ciwi6a

301
 ГЛАВА СЕДМА

Ю ГРАЖ ДАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

СЪС СГЛОБЯЕМИ СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ

7.1. ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРОМИШЛЕНИ СГРАДИ СЪС СГЛОБЯЕМИ

КОНСТРУКЦИИ

ка
Пример 7.1. Проектиране на т ехнологият а за изграждане на едно­
етажна промишлена сграда, показана на фиг. 7.1 а.

те
1. Обща характ ерист ика и конст рукт ивен анализ на сградата
С гл обвем ата сто м ан о б ето н н а ед н оетаж н а п р о м и ш л ен а сграда се и зп ъ лн ява по един­

ио
ната стр о и тел н а си стем а Е С ’85, а покри вн ата й конструкция е с ви ренделовн греди
(П К В ’83). С гр ад ата се състои о т две успоредни х ал ета с отвори 18 и 24 ш, а общ ата и
дълж ина е 120 ш. Р азд ел ен а е н а д в а тем п ерату р н и блока с д ъ л ж и н а по 60 т . Стъпката на
колоните е 6 ш. Х ал ето с отвор 24 m (у4£) и м а светла височина 10,80 ш и е обзаведено с

Г л
мостов кран. Х ал ето с отвор 18 m (БВ) и м а светла височина 7,20 m и е безкраново, т.е
между двете съседни покривни конструкции и м а ден и велац и я по ос Б.
С иб
Ч аш кови дните ф унд ам енти на к олоните са м о н о ли тн и . П л ан ъ т на кота ±0,00 (фун­
дам енти под експл оатац и он н о технологичн о обзавеж дан е) п озволява д а се използува
пълната ш ирочина на отвори те за изп ъ лн ен и е на м он таж н и те процеси.
2. И зпълнение на зем нит е работ и
УА Б

2.1. О пределяне на количест вот о на зем нит е работи

Разм ерите в план и к отата на ф ундиране на един и чн и те ф ундам енти са такива, че
вместо единични ям и е п о-удобно д а се нап равят транш ейни изкопи по н адлъж ните оси
на

А, Б, В а по калкан ните оси 1, 21. И зкопите се и зп ъ лн яват м ех ан и зи р ан о д о 10 cm над

нивото на п о д л о ж н и я бетон, т.е. до кота — 1,80 т . Т ранш ейните изкопи са с трапецовидно
напречно сечение. П о сл ед н и те 10 cm за оф орм яне л егл ата на ф ун дам ен ти те от подложеи
бетон се и зкоп ават ръчно. Д анни за количествата на зем н и те работи са даден и в табл. 7.1.
он

Т а б л и ц а 7. 1
Количество на земните работи
тр

Вид на р аб о та та Е диница Коли­ Забележ ка

м ярка чество
ек

1. М еханизиран тран ш еен изкоп за

единични ф ундам енти т^ 4003 100% от работата
2. Застроен обем (ф ундам енти и др.) т^ 350 п р и сп ада се
Ел

3. О братен насип т^ 3653

4. И зкоп за обратен насип при оста-
тъчно разбухване Кр„ = 1,07 т-" 3414 85,3% от работата
5. Изкоп за деп о (н асип за др у г обект
на 10 кш разстоян и е) т^ 589 14,7% от раб отата
6. Рьчен изкоп д о 10 cm 50 с тран сп о р т до 10 km
1

Фиг. 7.1. С^ема за м он таж а на ед н оетаж на п ром и ш лен а сграда ►

а - н а и р с ч с н 1я з р с з ; 6 - u . i » h н а м о н т а ж н и т е i i o j h u h h н а i p a H o e c i c - К. П Г . В Г . П П . Ф П - ч о н 1а ж н и иш нции
съ о тве тн о за еопони , и о д ж р ан ов я гр е д и , ви р е н д е л о вн греди, п о к р и в н и ij u h c . ih и ф пслдни u s h l ih

302
 *13,54 ■ СЕП-120-2
- ф П Т - 600x90-1
[2,2611 •11,70

®nb60oJ90°’l ,4 /*8,Ю
СЕП-120-2 ------------ Ir^ ^ E
СОПТ-600x120-1 600x120-1Q
(ЕПТ-600x120-1 Ш ПТ- 6 00x90-1
ШПТ-600x180-1 Ш П Т -600x100-1
СЕП - 1 8 0 - 2 СЕП - 1 8 0 -2
СЕП - 180- 2 СЕП - 180-2
ШПТ- 600x180-1 ООПТ-600x160- 1
ФПЦ- 6 0 0 x 6 0 - ,]^ - ^ ■^ОРП!^- 6 0 0 x6 0 -1

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

303
 2.2. Определяне на комплекта машини и технологичния екип за изпълнение на земните
работи
Механизираният изкоп за траншеите се изпълнява с багер с обратна лопата с хидрав-
лично задвижване 30-3322 А и обем на жоша 0,5 т ^ . Багерът изсипва 14,7% от земввте
маси в самосвали и 85,3% на отвал за обратен насип. Експлоатационната му производв-
телност за II група почви при осреднени производствени условия е Яд • ^9.0,147 +
+ 360.0,853 = 350 т^/м см . Багерът работи 6 дни при двусменен режим на работа.
Земните маси за депо, които се използуват направо за насип на друг обект, отдалечев
на 10 km, се транспортират с два самосвала ЗИЛ-ММЗ-555 с товароиосимост 4,5 t. Те също
работят 6 дни при двусменен режим.
Обратният насип за фундаментите се извършва с булдозер ДЗ-53 след завършване на
работите по нулевия цикъл. Булдозерът разрива оставения предварително отвал на разсто­
яние до 15 -н 20 ш. П роизводителността му за II група почви е = 576 т^/м см . Предвиж­
да се да работи 3 дни на 2 смени.
Обратният насип се уплътнява на пластове по 0,40 m прн двукратно преминаване ва

ка
едно място с пневматични трамбовки с маса 0,2 t. Използуват се 5 броя трамбовки, всяка
от които има производителност П .^ = 131 т^/м см . Уплътняването на отделните пластом
се съвместява с работата на булдозера и продължава 3 дни при двусменен режим.

те
За ръчния изкоп се предвижда едно звено от 5 работници III разред да работи ва
една смяна 4 дни.
Окончателно всички данни за комплексното механизиране на земните работи в
потребностите от работна ръка са систематизирани в табл. 7.2 и 7.3.

ио
Т а б л и ц а 7 .2
Комплект от машини, ниструменп ■ ■■■еитярнн средства за ■зпълиеиве на зсмнтс
работи

Г л Коли - Основни работни Вид и местонахож­ Обем ва

С иб
Наименование и вид Марка чест- параметри дение на работата работа­
во,бр. та,

I. Машини
УА Б

1. Багер с обратна обем на коша 0,5 т \ 1. Изкоп за обратен

лопата с хидрав- производителност насип на отвал 3414
на

лично задвижване 30-3322 А 1 350 т^/м см 2. Изкоп за депо 589

Всичко: 4003
2. Автосамосвали ЗИЛ-ММЗ- Транспорт
он

555 2 товароиосимост 4,51 за депо на 10 km 589

3. Булдозер ДЗ-53 мощност за трактор Обратен насип за
(Д -686) 1 Т-100 М: 79,4kW; фундаменти (разри-
тр

производителност ване на отвал)

576 т ^ м с м 3653
4. Пневматични собствена маса 0,2 t; Уплътняване на об­
ек

трамбовки 5 производителност ратен насип около

131 т ^ м с м фундаменти 3653
Ел

II. Инструменти
1. Лопати прави — 5 — Ръчен изкоп до
2. Лопати обикновени — 5 — 10 cm за оформяне
3. Кирки - 3 - леглата на фунда­
4. Ръчни колички 3 ментите и транспор­
тиране до 10 m 50

III. Инвентарни
средства
1. Талпи ш ироко­
листни за пътеки 50 m също 50

304
 Т а б л ш ц а 7 .3
Н м С п ш 1иост от рабопящв зш ■зпишсаие ■■ мините работа

Работнвца Работни Трудоем­

Професая
разред брой д аа кост. чд
1.Машвввст аа багер VI 2 б 12
2. Шофьори аааатосамосвалв Шкл. 4 6 24
3. Булдозерисп VI 2 3 6
4. Изкоачвн^храмбовачв IV 10 3 30
3. Изкопчвн III 5 4 20

3. Изяьлмение ма нулевия цикъл

3.1. Определяне на количеството на работите в нулевия цикъл

а
Нулсвнжт ц а п л вЕлючва работите по HanbAHCHHeTO ва монолитните чашжовидни

ек
^ндам ситв (табл. 7.4).
Т а б л а ц а 7 .4
К а я а ч е с п о в а работвтс в вулсввн щнкъл

т
Ввд работа Единица Колачество

ио
мяржа

1. Подложен бетов ш-* SO

Г л
2. Кофраж за фундаменти ш* 890
3. Армнровжа за фундаменти I 12,10
С иб
4. Бетон за фундаменти ш* 277

Описаните работи се отнасят за 73 броя фундаменти, като 63 от тях са по вадлъж ните

УА Б

осв у4, f , Д, а 10 - по салканввте осв 1, 21.

3.2. Определяне на комплекта от машини и технологичния екип за изпълнение на
работите в нулевия цикъл
на

Процесът за взпълневие ва фувдамевтите се разчленява ва четврв съставвв процеса:

полагане на подложен бетон; м овтнраве н демонтиране на ю ф раж ; полагане на арм вров-
и ; бетониране на сгь м и т е .
Подложният бетон се доставя с автобетовосмесител с полезен обем 2,3 m ^ подава се
он

в траншейння нзкоп с разпределителен улей, разстила се с лопати и се уплътнява с

повърхностен вибратор. При двусменен режим на работа процесът приключва за 2 дни.
Кофрирането започва не по-рано от 24 часа след полагане в а подложиня бетон. То се
тр

■звършва с инвентарни сглобяемо-разглобяемн кофражни форми (дървени или стомавенв)

в едвв цикъл за всеки фундамент. Декофрира се не по-рано от 24 часа след полагане ва
бетоавата смес. П родълж нтелвостта на процеса прв двусменен режим е 13 д в а.
Армировката се изработва в цех във вид на скелети тип „кошница”, доставя ое по 2
ек

№о1 с бордова автомобил на обекта в се полага върху подлож вия бетов с автокран.
Процесът се съвместява с кофрирането и продължава 9 дни при работа на 1 смяна.
Бетонната смес за фундаментите се доставя от 10 кш с автобетовосмесител (2,3 т ^ ),
Ел

■зсвпва ое в кофи тип „галош ” с вместимост I и се подава в транш ейння изкоп

(■офража) с автокран от разстояние (обсжг) 6 -г 7 т . Уплътнява се с потапяш се вибратор.
Двевно се полагат около 23 бетов в процесът продължава 11 д вв прв двусмевев режвм.
Всички данни за комплексното механизиране на работите в нулевия цикъл и необхо-
двмнте трудови ресурси са дадени в табл. 7.3 и 7.6.
Т а б л и ц а 7 .3
Комплект от машнив, вивентарив средсгаа в внструмевта за взвълвснвс
вв фувдамеитвтс в вулевви цикъл
Наименование и вид Единица Количество
мярка
1 2 3
/. Машини
1. А втобетовосмесител С-1036/МАЗ 303 (2,3 т ^ ) бр. 1
2. Автокран КС-3362 (10 t; стрела 14 т ) бр. 1

® ТСП Сбораас 305

 1аЬлица 7.3 - продължение
1 2 3
3. Бордови автомобил ЗИ Л -130 (S t) бр. 1
4. Повърхностни вибратори бр. 1
5. Потапящи се вибратори бр. 2
II. Инвентарни средства
1. Разпределителен улей за бетон (4 ш) бр. 1
2. Кофи тип „галош ” (1 ш^) бр. 2
3. Кофражни комплекти за ко(^иране на един фундамент бр. 12
III. Инструменти
1. Обикновени лопати бр. 2
2. Отвеси бр. 2

а
3. Тесли бр. 2
4. Мастари бр. 2

ек
5. Щанги за декофриране бр. 2

т
Т а б л и ц а 7 .6

ио
Необходимост от работници за изпълнение на фундаментите ■ нулевии цикъл
Професия Работници - Работни Работни Трудо­
разреди и бр./смяна смени за дни емкост,

Г л
1 ден ад
1. Кофражистн VI - 1; V - 1;
С иб IV - 1; III - 1 2 13 104
2. Арматуристи V - 1; IV - 1 1 9 18
3. Бетонджии:
УА Б

а) за подложен бетон; VI - 1; III 2 2 4

б) за армиран бетон VI - 1; III 2 11 44
на

4. Шофьор на автобетоновоз III клас 2 14 28

5. Автокранист VI - 1 2 12 24
6. Шофьор на бордови автомобил III клас 1 5 5
он

4. Изпълнение на грубия строеж

4.1. Носещ скелет, подкранови пътища, покривка конструкция и надлъжни фасади - I
тр

етап
4.1.1. Х арактеристика на видовете работи и производствените условия
Предстои д а се извърши транспорт, складиране н монтаж на сглобяемите строите.1вв
ек

конструкции. Елементите се произвеждат в специализирано предприятие, разположево

на 20 km о т обекта. Те се транспортират със специализирани автомобилни съставя
Складирането и монтажът на конструкциите се извърш ват със стрелови кранове.
М онтажът на строителните конструкции започва след завърш ването на всички стров-
Ел

телни работи по нулевия цикъл. О братният насип за чашковидните фундаменти се изпъ.1-

само до горния им ръб. П лощ адката се подравнява и уплътнява. Необходимо е да са
вършени напълно врем енните' пътиш а, да са трасирани осите в двете посоки и да са
нанесени съответните трайни белези с блажна боя върху фундаментите, да са осигуревя
всички материално-технически н трудови ресурси за изпълнение на монтажните работи
4.1.2. Обем на монтажните работи
М онтират се следните видове елементи: крайни и средни колони, п р ед в ар и те.тн о
напрегнати подкранови греди с дълж ина 6 т , виренделови греди (с предварително ва
прегнат долен пояс) с отвори 18 и 24 т , покривни панели с размери 3/6 т , цокъ.лвв
панели, фасадни панели с вградена топлоизолация, стоманени прозорци. С пециф икацият а
на всички сглобяеми елементи е дадена в табл. 7.7. Количеството на работите, съпътствува-
щи монтажа (замонолитване на колони, заливане на фуги, електрозаварки), е отразено >
табл. 7.9 и 7.10.
4.1.3. О пределяне на монтажните кранове
Монтажните кранове се избират по технически параметри съгласно приетата методи
ка (т. 5.1 и 5.2 - вж. задача 5.5). Изчисленията са дадени в табл. 7.8. Избрани са три крана

306
 •H
'Ч 0
1 ss
I od cd o
c &2
Я Я Я Я

I ll s

ка
■
и
u

те
ио
h P 9;
r<f >0*
o
s
3 -
Г л Я
С иб
s s o
w-j §
УА Б

cT

I^E I 3
»o
«Л»
o
на

r o o o 00
<n
он

O Я
тр

Шo
V
u w
ек

I-
:?
Ел

I
«

I sS
b
■ «
■ Si* 5 Ш Ш

3: g s
o
s.n
o
■ S
■-s o■
1 - ^
S < ^
>o o IS®
VOO
S
O (N^■ o
4 a
■
U■Urn S
B
2 5 ^
S'?
««J O
_
Sm o 5. o
®
•a
o

Ц ilil ■3^ 5 " ^

M
O V^
§ ■

u
xSSS Й" i<i< e &Д Шtrn

307
 в
о Я 0 o o 0
в Ч 3
и 4н> 1
U i4
U 5
1
ЕЗ

(N
CN s ?
<N ? ? "i"

ка
S

те
ио
S NO s
сГ o* cT o"

о
m
Г л Я S
С иб
ri CN

JN
УА Б

УП •n •o 5.
I 00
00
00
Й
на

W
-1
04 s §
ri •лГ v-T
он
тр
ек
Ел

са
М

О
О.
а s 9Is
53^ 00
3 af ■
§ _ ■ ^
4 S s t^ Dd,
VI
B:
u Ч иS
и "'I р O .X g<
5 H 3:?^
8 .Ч» S SC Ш
g"« ^
«& «
g -? s
CK o
at 5
_Aе_CдO
^ i i
e e o. lit

308
 o
B
JL
s

ка
те
s

ио
Г л
С иб
УА Б

5.
*П
на

«гГ
он
тр
ек

«■I
Ел

«
т
М
ч
|в
ч
о
а

5 .s ^
B
V
S-S^ ■ u t. <i "
a 5 oo _
е«
а
т s S 2” ^
o Z c;^ Bg
a S ШI e- g5 U
G5иг C u 35

309
 Т а б л и ц а 7 .8
О аредедпе ша стрелоитс моитаж н краиоас ■ раб отш с ви аараиетра

П арам етри на П араметри

сглобяемите la такелаж- Монтажни параметри
елементи вите
№ Наименование и озна­ средства
по чение на елементите
ред (местоположение) Яе. Ас. И,
1 Чт. Ат. Qu. я«, X, У.
t m ш t m t ш m m т

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
К райни колони

ка
1 К2-87.36А-5 6,98 12,30 0,40 0,36 1,40 7.34 0 14.70 0,20 11,50
(ос А)

те
Средни колони
2 К2-87.36В'-5 9,04 12,30 0,40 0,36 1,40 9,40 0 14,70 0,20 11,50
(ос Е)

ио
Крайни колони
3 К1-87В-5 4.35 8.70 0,50 0,36 1,40 4.71 0 11.10 0,25 7.90
(ос В)

Г л
П одкранови греди
4 ПГК-бБ-2 3.25 0.90 0.55 1.62 3,00 4.87 7.20 12.10 0,28 7.30
(оси А я Е)
С иб
Виренделови греди
5 В-24-5 16,25 2,74 0,30 2,91 5,35 19,16 10,80 19,89 0.15 12,74
(отвор АБ)
УА а Б

П окривни панели
6 П -З х б -4 2,30 0,30 6,00 0,21 3,00 2,51 13,54 17,84 3,80 13,04
(отвор AF)
нн

Виренделови греди
7 В-18-5 8,78 2,12 0,26 2,91 5,35 11,69 7.20 15,67 0.13 8,52
(отвор БВ)
ро

Покривни наиели
8 П-3 X 6-4 2,30 0.30 6,00 0,21 3,00 2,51 9,32 13,62 3,80 8,82
(отвор БВ)
кт

Фасадни панели
9 ФПТ-б00х120-1а 2,26 1,20 6,00 0,21 3,00 2.47 11,70 16,90 3,00 12,10
(ос Б)
е

Фасадни панели
10 ФПТ-бООх 120-1а 2,26 1,20 0,18 0,21 3,00 2,47 11,70 16,90 0,09 12,10
Ел

(ос А )
Фасадни панели
11 ФПТ-бООх 120-1а 2,26 1.20 0,18 0,21 3,00 2.47 8,10 13,30 0,09 8,50
(ос В)
Забележка. П одчертаните стойности На работните параметри на набрания кран
____________ за конкретния елемент._______________

1) стрелови пневмоколесен кран КС-5363 с дълж ина на стрелата /ц, = 20 m (при работа с
опори) за м онтаж на колони и подкранови греди; 2) автомобилен кран на специално шаса
COLES L-7012 със стрела / „ = 27,40 m (при работа с опори) за монтаж на виренделовв
греди, покривни панели и фасадни панели (по ос £); 3) автомобилен кран МКА-16 със
стрела /ц, = 18 m (при работа с опори) за монтаж на фасадни панели по оси А е Б.
Работните диаграми на избраните стрелови кранове с характерни гранични отчети по тш

310
 Необходима оарам ет- Уточнени П роверка за работяяте
ри ва ж рш а Марка на парамстря параметри на язбранна
крана; на крана края
с (без)
опори; А.. А.[р. Q, р« А. жр>
'о . ^1.
m ш за ±Сжр. m ш m ш Iп 1п
С- + с—
+l,Sm -2,0п1
13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26

16,65 7.50 9,20 5,70 КС-5363 20 3,90 5,35 5.50 9.55 16,20 7.34 18,80 17,65

ка
16,65 7.50 9,20 5,70 с оаори 20 3,90 5,35 5.50 8,20 16,20 9,40 18,80 18.10

те
12,60 6.25 8,00 4,50 СЛ.- + 1.25 20 2,65 4.15 5,50 12,55 16,20 4,71 18,80 16,00

ио
12,00 6.00 7,78 4.28 20 2,55 4,08 5.50 12,30 16,20 4,87 18,80 16,20

Г л
17,95 7,90 9.55 6,05
С иб
COLES 27,40 2,95 4,40 7,92 9,45 25,00 19,16 26,40 25,95

Ф
УА Б

25,15 11,10 16,40 12,90 L-7012 27,40 7,25 12,35 12,35 22,00 12,70 5,15 24,95 17,84
на

13,10 6,30 7,93 4,43 с опори 27,40 2,25 3,68 7,92 13,15 25,00 11,69 26,40 24,55
он

19,75 8,90 14,20 10,70 с.р = + 1,30 27,40 4,20 9,30 9,30 24,00 19.00 4,50 25,95 15,00

1
тр

122,60 10,10 14,60 11,10 27,40 5,40 9,70 9,70 22,70 18,40 4,90 25,85 16,901
1
1
ек

17,10 7,60 9,19 5,69 МКА-16 18 5.30 6,33 6,33 10,65 6,70 2,50 17,95 16,90
[ с опори
Ел

13,00 6,30 7,89 4,39 с.р = +0,94 18 2,95 3,98 5.50 10,65 9,00 2.50 18,00 16,90

са меродавни (лимитиращ и) за съответните отчети по работната диаграма на крана

са показани на фиг. 7.2.

4.1.4. Технология и организация на комплексния монтажен процес
Извършва се свободен монтаж по смесен метод: колоните, подкрановите гр^Ди ®
фасадните елементи се монтират по разчленен метод, а покривните елементи и фасадните
панели по ос f - по комплексен метод. Специализираният поток на комплексния процес
на монтажните работи включва следните частни потоци: частен поток за монтаж на
ко.юни и частен поток за монтаж на подкрановн греди, извършвани с кран КС-5363;
частни потоци за монтаж на покривката конструкция в отвор А Б и покривната конструкция

311
 а
т ек
ио
Г л
С иб
Ф вг. 7.2. Работни диаграми на избраните стрелови кранове
а - п н п м ою лесен жрав КС-5363 с Сном ~ 2J (; & - ■■томобнлен жрш ■» спсаиалио ш и и COLES L-70I2 с
- 70 t; f — aBTOMoeHAen жраи MKA-I6 c виом " гр м я т а и отчетв i i работиатс аараметрн ■■ ipuoKTC
□ри монтажа ва; 2 — колоив по ос S; S — iBpeBACAOiB гредв ■ отвор AS; б я в '— вокрнаяа панели шотаор АВ: 9 в
УА Б

9' - ||]асадяв панели по ос Б-, 10 н 10' - с^садни панели по ос А

отвор БВ заедно с фасадните елементи по ос Б, извършвани с кран COLES L-7012;

на

В
частни потоци за монтаж на фасадите по оси А ш Б с кран МКА-16. Съответните монтажни
позиции на крановете са показани на фиг. 7.1 б. Тяхното разположение е определеав ■
съответствие с данните за и от табл. 7.8.
он

Забележка. М онтажните позиции за комплексния монтаж на покривната конструкцв!

в отвор А Б м огат д а се определят и по начин, различен от показания на фиг. 7.1 6:
виренделовата греда се м онтира при обсег = 9,40 m (вж. табл. 7.8 — = 9,45 ш) ■ em
същата позиция без преместване (както е в отвор БВ) се м онтират последователно по­
тр

кривните панели при обсег Ь„ = 12,50 -i- 16,25 m (вж. табл. 7.8 - = 12,35 m и =
= 2 2 ,0 0 ш).
М онтажът се изпълнява от складово положение на елементите, като за предварител­
ното им складиране се използува пневмоколесният кран КС-5363 с дължина на стрелата
ек

/ц, = 20 m (прн разтоварване на 24-метровите виренделовн греди се работи със стрела

/ _ = 15 ш). Схемата за разтоварването и складирането на елементите е показана
на фиг. 7.3.
Ел

Сградата е разделена ва два еднакви монтажни участъка, всеки от които съответству-

ва на единия о т д вата температурни блока. Ходовете на крановете се развиват последова­
телно за всеки участък (фиг. 7.4). Освен в плана от фиг. 7.4 последователността и съвме­
стяването на отделните частни потоци са отразени в циклограмата, дадена на фиг. 7.S.
Монтажът на подкрановнте греди започва само ако замонолитващ ият филцов бетон за
колоните е достигнал 70 % о т проектната си якост. Ускоряване на втвърдяването ва
филцовия бетон се постнга с употребата на висококачествен цимент и ускоряваща добавка.

Фиг. 7.3. П лан на разтоварването и складирането на елементите ►

а — ЯАЖОЛОНв; 6 — ил о о д ж р ш о и гредя; • — яв вяреядел ом грсдн. аожрявян пансля н фвсадяя пансля оо ос ^
— иа 4ас«дня п м е л в по o oi А я В; I — спеояаляаярая транспортен състав; 2 - грая за разтоварване; 3 *
□одложяя гредя; 4 — стеяд за схлвдяране яа фасадяя иамеля; 5 - стснд за складнране на аярсндслоаи (реав

312
Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
те
ка
 К С -5363 I 10.00, ^ 6.00 I

Л ЕГЕН Д А

4. колони

ка
___________ __ п р азен ход

те
иа крона

ио
. р аб о тен ход на
кран COLES L-7012

Г л
. работен ход но
кран КС-5363
С иб
__ X— X— potfomeH ход но
кран МКА-16
УА Б

IКС -5363 М К А -1 6
на

9,00 8.00 , 16.00 760 I 10.40 8,00

24.00 m 18.00m
он

(Й)
тр

Фиг. 7.4. П лан на монтажните участъци в ходовите линии на крановете

ек

fC, ПГ, ВГ, 77/7, Ф77 - елемеяти, i o h t o се монтират пря п о тастн и ! ход ла i p u i (ю л о я а , n o A tp u a iR греди,
вярсндслом греди, п о х р я м н □■леля и ф и ш я н ш лслл)
Ел

314
 а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б

Фнг. 7.5. Ц вклограма за монтажа на сглобяемите елементи на едноетажната промиш ­

лена сграда
К, ПГ. ВГ. ПП, ФП — иж то пря фнг. 7.4
на

Технологическите схеми за монтажа на различните видове елементи са показани на

фиг. 7.6-=-7.10, а за временното укрепяване на някои от тя* - на фнг. 7.11.
Колоните се окачват за монтаж със стоманена ос (болт) към монтажна траверса,
он

KOITO има устройство за отжачване от терена. Те се укрепяват временно в чашковидните

фундаменти с клинове и стоманени обтяжки.
Подкрановите греди се окачват с корава траверса или двувъжен сапан към инвентарни
„уши”, закрепени за горния пояс с монтажни болтове в предварително оставените отвори
тр

la ссрепнтелните елементи на релсовия път.

Вяренделовите греди се окачват със самобалансираща се монтажна траверса за много­
точково окачване на линейни елементи. Те се укрепяват една за друга временно с прътови
ек

връзки.
Покривните панели се окачват с монтажна траверса или с четиривъжен сапан тип
„паяк”. След поставянето им в проектно положение се прихващат със заварки към вирен-
деловите греди.
Ел

За работа на монтажниците на височина се използуват инвентарни монтажни стълби

с юш или с подвижна работна платформа. Стълбите и площадките се преместват с
мовтажния кран, а когато са предварително закрепени към монтируемия елемент, те се
пренасят заедно с него. На опасните места се поставят временни предпазни парапети.

315
 а
т ек
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек

Фиг. 7.6. Технологическа схема за монтаж а на колоните

Ел

а - напречен разрез; f — плая; I - елемент, жо1то ос монтнра; 2. i , 4 - монтажен жран, етотаетно КС-Ш ).
COLES L-70I2 н МКА-16; S - тавл аж и о средство за ож аш н е на елемента; 6 - пентрнрашо дъраено труоче; 7 -
аъженн иб | аш1И с муфв; 4 - въже за отжачване на монтажната траверса; 9 — наараалавашо ю нооено въже; 10 -
монтажна стълба с ю ш ; II — монтажна стълба с работна платформа; 12 — нредоазен BHBCHTapcH парапет; II -
подложнн гредн; 14 — стенд за а л а д я р а н е на фасадни панелн; IS — стенд за складнране на внренделова греда; «
— прътоан връзжа за временно ужрепааане; 17 - инвентарно опорно устройство (дървени траверси) за уарспаааае
на нзнасашнте се опорн на крана; 18 - дървеин клинове {тоеочемите яотрш се отнасят sa цялата груяа фшур“
от 7.6 до 7.11)

Фиг. 7.8. Технологическа схема за монтажа на покрнвната конструкция в отвор АБ

М оятаж я а м р е я д е л о м т е гредн :а - иапрсчся н надлъжся разрез;• - илшя
Мрятаж я а о о с р я м в т е в а я с л в : 6 - я ш р е ч с я я яж длъж ея разрез; г - алан; 1 - ^ 1 9 - жагто иря фиг. 7.6

316
Ел
ек
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
А-А

ио
те
ка
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт

Фиг. 7.7. Технологическа схема за монтажа на подкрановите греди

а - Hinpeieii ■ л а д л и е и p u p e j; 6 - план; I IS - i i i r o при фнг. 7.6
Ел

Фиг. 7.9. ТехнологичесЕа схема за монтажа на покривната конструщиж в отвор БВ в ва

фасадните елементи по ос f
Моятаж иа м р ея д ел о ш та греди; а - яапречен и надлъжен разрез; а - алая
Моятаж на поаряаяяте павеля ■ отвор БВ я на фасадните елементи по ос £ в - я а п р е « я я надлъжен разрез. i -
план; I + JS - ж ап о пря ^ г . 7.6 -

318
 10
s
j^w.eo
1
Ел

14
ек
r
v'
тр
он
на
УА Б
С иб
Г л
ио
те
ка
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.10. Технологическа схема за монтажа на фасадните елементи по оси А i / s

а — напречен разрез; 6 — план; 1 18 — l a i T o ири фиг. 7.6

320
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро

Фиг. 7.11. Технологически схеми аа временно укрепяване на елементите (в напречен

кт

разрез и в план)
а. 6 - U 1ОЛ0 В1 ; 1 . 1 - пш 1р« 1 м м р е н д е л о и греда (при фугош ю л о я а вли орн жалпя); Л. е - пш варсвдслоаа
ф сд( п н H o m p u * с м с д я а греда; 7 ч- /Я - la r r o шрн фиг. 7.6
е

4.1.5. Основни изисквания за качеството на изпълнението

Ел

Необходимо е да се осъществи ефикасен входящ контрол за допустимите отклонения

от проектните размери на елементите, дължащи се на несъвършенства при производството
■U. От друга страна, трябва да се спазват допустимите отклонения от оси и нива при
монтажа на сглобяемите конструкции. Дания зг едннте и другите отклонения са дадени
1 Правилника за изпълнение и приемане на строително-монтажните работи (ПИП СМ Р).
Практическата реализация на контрола на качеството предполага богата комплектация и
широко използуване на съответни измерителни средства.
4.1.6. Материално-технически ресурси за монтажа на строителните конструкции
П и н а технологическа комплектация и спецификация на необходимите средства е
дадена в табл. 7.9. По-големи подробности за тях могат да се намерят в съответните
варъчаици, технологически карти, типови разработки (номенклатури) и др. под. Насиша-
вето иа технологичния екип с повече на брой и по-съвършени машини н технологични
средства допринася за по-бързото, по-качественото и по-безопасното изпълнение на м он­
тажа на строителните конструкции.

II тел Сборааж 321

 Т а б л и ц а 7.9

Необходшмост от машавн, техиологачао обзавеждаие, ■струмсип, взм срател» ■

□редпазив средства в спомагателив матервалв за мовтажа ва стровтелввте ковструкщав
Н аи м ен ован и е на К оличество, О сновни
техн ол оги ч н и те средства бр. п ар ам етр и

I. Техвологвчев комплект за едио моитажво

заево: VHI - 1; V - 1; IV - 1; III - 1
1. Основни машини
1.1. Стрелови пневмоколесен кран КС-5363 то вар о п о дем н о ст 2S t

ка
— за разтоварване и монтаж стрела (15) 20 m
1.2. А втомобилен кран на саециално шаси то в ар о п о д ем н о ст 70 t
COLES L-7012 - за монтаж стрела 27,40 m
1.3. А втомобилен кран МКА-16 то в ар о п о д ем н о ст 16 t

те
— за монтаж стр ел а Т8 m
2. Технологично обзавеждане

ио
2.1. Траверса за монтаж на колони то в ар о н о св м о ст 12 t
(с откачващо въже) м аса 0,362 t
2.2. Въжени обтяжки за колони 8 ком п лекта дъ л ж и н а 7 m
2.3. Дървени клинове и центриращ и
трупчета за колони

Г л
2.4. Траверса за монтаж на подкранови
32 (66)
1
10/12/30 (5/5/5) cm
то вар о н о си м о ст 16 t;
греди (ПГ)
С иб м аса 1,624 t
2.5. Траверса за монтаж на виренделови товар о н о си м о ст 20 I;
греди (ВГ) м аса 2,911 t
2.6. Въжени обтяжки за първа виренделова
УА Б

греда ком п лекта дъ л ж и н а 15 m

2.7. Траверса за покривни панели (П П ), товар о н о си м о ст 4
вариант — за фасадни панели (ФП) 2 м аса 0,211 1
на

2.8. Четиривъжен сапан тип „паяк" (за ПП) 1 товар о н о си м о ст 4

2.9. Двувъжен сапан за П Г и ФП 1 товар о н о си м о ст 4
2.10. Прътови връзки за укрепяване на
виренделови греди 7 дълж ина 6 ш
он

2.11. Конопени въжета за направляване на

подкранови греди, виренделови греди, 2 д и а м етъ р 20 mm;
покривни панели и фасадни панели дъ л ж и н а 30 m
2.12. М онтажна стълба с кош (за ПГ) 2 височина 7 m
тр

2.13. Монтажна стълба с кош (за ВГ) 2 височина 10 m

2.14. Монтажна стълба с работна платформа 2 височина 10 т ;
(за фасадни панели) р азм ер и 0,80/6,00 m
ек

2.15. М етална стълба — преместваема дълж ина 3 m

2.16. Инвентарна работна платформа за
монтаж на покривни връзки, стъпваща
върху виренделова греда 600/1100/6500 mm
Ел

2.17. Инвентарно мостче с парапет и

предпазни верижни сапани 1 600/1000/7000 mm
2.18. Инвентарни предпазни парапети за 2
монтаж на П Г, ВГ и ПП ком п лекта дъ л ж и н а 24 m
2.19. Стендове за складиране на подкранови 2
греди ком плекта 1300/1050 mm
2.20. С тендове за скл ад и ран е на виренделови 4
греди ком плекта 600/2500 mm
2.21. Стендове за складиране на фасадни 4
панели ком плекта 3500/1800 mm
2.22. П одложнн греди:
а - за ПГ; 40 10/10/60 cm
б - за ПП 64 16/16/350 cm
2.23. Дървени траверси за опорите на кран
COLES L-7012 40 15/25/150 cm

322
 Таблица 7.9 - продължение
1 2 3

J. Инструменти
3.1. Монтажиа щанга 2 0 2 5 x 1 0 0 , Сг 5
3.1 ЧуЕ шлосерски 2 2 kg
3.3. Секач шлосерски 2 0 2 2 ж 175 mm
3.4. Четжа телена 2
3.S. Стъргалка 2 0 2 2 x 6 0 0 mm
3.6. Комплект гаечни ключове 2 от № 10 до № 32
3.7. Шило за бетон 2
3.8. Комплект клещи, отвертки и стоманени
черти лки 2
3.9. Съд за боя 2

а
3.10. Четка за боя 4

ек
4. Измерителни средства
4.1. Нивелир Hi-020 1
4.1 Теодолит Theo-020 с тринога 1

т
4.3. Ролетка компарирана 1 дълж ина 10 m
4.4. Ролетка (или дървен сгъваем метър) 3 дълж ина 2( 1) ш

ио
4.5. Отвее и 2
4.6. Либела водна 2
4.7. Рейка - отвее 1
2 дълж ина 30 m

Г л
4.8. Канап
5. Предпазни средства
С иб
5.1. Колани предпазни 4 изпитани стандартио
5.1 Каски предпазни 4
5.3. Ръкавици брезентови 4 комплекта
УА Б

5.4. Осигурителни въжета с винтови стеги за 2 2015,5x6500 т ш

закрепяване към носеща конструкция 2 2015,5x12500 mm
на

II. Тсхиологичеи комплект за заваръчни работи

I. Основни машини
1.1. Електрожеини апарати 2 до 500 А
он

2. Технологично обзавеждане
I I . Кабели - електрожеини и удължители 2+2 ran Ш К П Т -п обО ти п о 30 п:
тр

III. Техиологичси комплект за изпълнение на

замоиолитки и фуги
ек

1. Основни машини
1.1. Вибратор иглен 1 0 25(0 35)/350(400)
2. Технологично обзавеждане
Ел

2 1. Кофраж инвентарен 4 комплекта

1 1 К ю ^ л за бетон 2 обем 0,5 т-*
2.3. Комплект лопати, мистрии и др. 1
IV. Сиомагателии материали
I. Бетон за замонолитване 20,5 клас В 25 — филцов
2. Електроди за заварка 186 kg тип 4 (Е46-Т)
3. Разтвор за заливане на фуги 16,5

4.1.7. О рганизация на труда при монтажния процес

В табл. 7.10 са изчислени по ВТН 17 разход?,/» на труд за монтажа на строителни
мемеити и за съпътствувашите го работи и разходът на машинно време за монтаж а на
мементите при продължителност на работната смяна 8,5 h. Окончателно е приет следният

323
 състав на звеното аа изпълнение на еднн частен поток: VII разред — 1 работник; V
разред - 1; IV р а ^ е д - 1; 111 разред - 1 работник.
Данните от таол. 7.10 са използувани за съставяне на циклограмата от фиг. 7.S прв
двусменен режим на работа. Продължителността на работата на отделните кранове е:
КС-5363 - 12 мсм; COLES L-7012 - 30 мсм; МКА-16 - 26 мсм. Общата продължителност
на процеса е 40 мсм (20 дни). Средният коефициент на съвместяване работата на отдел-

Т а б л и ц а 7.10
Трудоемкост ■ разход иа машинно време (оо частни оотоци ■ едив м ои п■жен
а участие)
№ Н аименование на З л а - Ко- Осно­ Общо Монтажници
по елементите и работите 1ица ли- вание ма-
ред (частни потоци) ><яр- lecT- 1ШННО ^ • р . [>бщо, състав
ка lO «реме, чч чч на звеното

ка
мч (разред - брой)
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

те
I.Сглобяеми елементи
1 Колони по ос ./4 бр. 11 ВТН 17 1.18 12,98 3.53 38,83 V 1 - 1 ; I V - 1 ; I I I - 1
2 Колони по ос f бр. 11 1,18 12,98 3,53 38,83 V 1 - 1 ; 1 V - 1 ; I I I - 1

ио
3 Колони по ос А бр. 11 0,74 8.14 2.21 24,31 V I - 1 ; I V - 1:111-1
4 П одкранови греди бр. 20 ВТН 17 0,853 17,67 2,65 53,00 VI - 1;IV - 1;III - 1

Г л
5 Внренделови греди VII - 1 ; V - 1 ;
в отвор А Б бр. 11 ВТН 17 2,78 30,58 11,12 122,32 IV-1;III-1
6 Покривни панели
С иб
в отвор А Б Ьр. 80 0,34 27,20 1,02 81,60 V - 1 ; I V - 1 ; 1 I I - 1
7 Виренделови греди VII - 1 ; V - 1 ;
в отвор БВ бр. 11 ВТН 17 2.31 25,38 9,23 101,53 IV - 1; III - 1;
УА а Б

8 Покривни панели
в отвор БВ бр. 60 0,34 20,40 1,02 61,20 V - 1; IV - 1; II I -1
9 Фасадни панели по ос f бр. 30 0,69 20,60 2,06 61,80 V - 1 : I V - 1 ; I I I - 1
10 Прозорци (СЕП-120)
по ос Б бр. 10 '0,43 4,30 1.30 13,00 V - 1 ; I V - 1 ; I I I - 1
нн

11 Фасадни панели по 0Ci4 бр. 70 B i n 17 0,69 48,07 2,06 144,20 V - 1 : I V - 1 ; I I I - 1

12 Прозорци (СЕП-120)
по ос бр. 1(1 1 0,43 4,30 1,30 13,00 V - 1; I V - 1; I I I - l
ро

13 Прозорци (СЕП-180)
по ос А бр. ' 20 0,58 11,60 1,73 34,60 V - 1; I V - 1; I I I - l
14 Фасадни панели по ос А ()р. 50 ВТН 17 0,69 34,33 2,06 103,00 V - 1 ; I V - 1 ; I I I - l
кт

15 Прозорци (СЕП-1НП)
по ос В бр. 20 0,58 11,60 1,73 34,60 V - 1 ; I V - 1 ; I I I - l
е

II. Сьптствуващи работи

16 Замонолитнине на
Ел

колони 110 оси А , Б бр. 22 ВТН 17 - - 2,37 52,14 V - 1; IV - 1

17 Също по ос ^ бр. 11 — — 1,76 19,36 V - 1; IV - 1
18 Замонолитване на
подкранови греди бр. 20 ВТН 17 - - 2,84 56,80 V - 1; IV - 1
19 Замонолитване на ви­
ренделови греди В-18 бр. 11 ВТН 17 — — 4,92 54,12 V - 1;' IV - 1 1
20 Замонолитване на ви­ 1
ренделови греди В-24 бр. 11 — — 7,20 79,20 V - 1; IV - 1
Заливане на фуги на:
21 Покривни панели m 1422 ВТН 17 — - 0,40 568,80 V - 1; IV - 1
22 Фасадни панели m 678 — — 0,45 305,10 V - 1; IV - 1
23 Електрозаварки на
колони и греди m 43 ВТН 17 1.12 48,16 VI - 1 I

324
 Таблвца 7.10 - продължение

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

24 Електрозаварки на
панели ш 70 ВТН 17 0,52 36,40 VI - 1

Всичко; 425 бр. 290.13 мч 2145,90 чч

34 мсм 252 чд

За два участъка; 850 бр. 68 мсм 504 чд

Забележка. Формирани са следните частни потоци; 1 ^ 3 - за колони; 4 - за. под-
кранови греди; 5, б — за покривна конструкция в отвор АБ; 7 -т-10 —
за покрнвна конструкция в отвор БВ и фасада по ос Б; I I -г-13 — за фасада

а
по ос 14, 15 — за фасада по ос Л; Уб-н 20 - за замонолитваае на
елементи; 21, 22 - за заливане на фуги; 23, 24 - за. електрозаварка ш

ек
елементи.

т
ните кранове е

ио
40 40
---------0,588.
12 + 30 + 26 68

Г л
Прв обща продължителност на монтажа 40 мсм, обща трудоемкост 504 чд и състав
на едво звено 4 или 5 души се ф орм ират 3 звена, сьответствуващи на 3 обединени частни
С иб
потока (средно по едно гъм всеки монтажен кран):
504
3,15 « 3 звена (по 12 -н 13 работници за смана).
УА Б

40.4

4.1.8. Оценка на приетото решение за монтажа на строителните конструкции

на

В ролята на критерии за оценка на решението с данните от табл. 7.10 е изчислена

система от показатели, дадени в табл. 7.11.
Т а б л и ц а 7. 11
он

Техиико-нкоаомнчески показатели за монтажния ироцес

Единица
П оказатели мярка Стойност
тр

I. Разходи за механизация (вж. задача 5.9)

общо лв. 99648*
ек

за 1 елемент лв/ел. 117,20»

2. Трудоемкост на процеса
обща чд 504
Ел

за един елемент чд/ел. 0,59

3. Необходими машиносмени
общо мсм 68
за един елемент мсм/ел. 0,08
4. Продължителност раб. дни 20
5. Степен на механизираност % 100
6. Енерговъоръженост на работната сила (само за
монтажниците) kW/чов. 64
• Посочените стойности са примерни, тъй като съответните разходи са променливи
величини в използуването им тук има само методическо значение.

325
 4.1.9. Изнсквання по безопасността, хагиената ва труда и протнвопож арвата
охрана (БХТПО)
Всички работници да се инструктират за безопасно извършване в а монтажните
работи и д а са снабдени с лични предпазна средства.
Изправността на монтажните кранове да се освидетелствува от контролните органи.
Стабилизирането им с изнасящите се опори в монтажните позиции д а се извършва в
съответствие с приетата методика (прил. 5.1).
Захващащите приспособления и монтажни траверси да се използуват в съответствие
с товароподемността им и периодически да се изпробват.
Елементите се отсачват от куката на крава, след като бъдат временно укрепевн.
Необходимите м овтаж нв стълбв, площ адкв, парапети и друго технологичво обзавеждане
се поставгг предварително върху елем ентвте и се повдигат заедво с тях. Забранено е
стоенето на хора под вдигнати товари. Охраняемите зони да бьдат подходящо сигнализира­
ни и означени.
Да се спазват задълж ително всички изискванив на следните два нормативни доку­

ка
мента:
а. „Правилник по безопасността на труда при строително-монтажните работи” -
ДВ 02.01/1982 г.
б. „Н аредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателните уредбя"

те
- ДВ, бр. 33/1981 г.
4.2. Крайни калканни стени по оси 1 и 21 и прилежащите им конструкции — II етап
Крайните калканни стени са със сглобяемо-монолитна конструкция поради наличието

ио
на различни отвори за врати, прозорци и производствено-технологични проходи ва раз­
лични нива. Конструкцията се състои от сглобяеми колони, фасадни панели, монолитни
пояси, колони, тухлени зидарии, рампи, сгьлбишни рамена, стрехи и конзоли.
Предвижда се калканвите стевв д а се взпълнят от същия технологичен екнп, който

Г л
изпълнява надлъжните фасади, но допълнен с технически средства и зидаро-кофражисти
за монолитните участъци.
С иб
Установено е, че калканите се изграж дат за 12 мсм (6 дни) от 2 звена, по 4 душв
всяко, при което общ ата трудоемкост е 12.2.4 = 96 чд.
Общата продължителност на грубия строеж е 20 6 = 26 дви.
5. Изпълнение на довършителните работи
УА а Б

5.1. Изпълнение на подовата настилка

П ървовачално повърхността се подравнява и частично уплътнява с булдозер: А =
= 42.120 = 5040 т ^ . След това се полага фугирана (карета 3/3 т ) бетонна настилка с
дебелина 10 cm. Бетонната смес се доставя и изсипва направо на терена с автосамосвали,
нн

Т а б л и ц а 7.12
Необходими мшииви, ии струм еяп и материали

Н аименование Единица Колвчество

ро

мярка
1. Булдозер ДЗ-15А (Д-444А) - тр. ДТ-54АС; 39,7 kW бр. 1
2. Автосамосвалв ЗИЛ-585 (2,4 т* ) бр. 2
кт

3. Повърхвостни вибратори бр. 2

4. Обикновени лопати бр. 5
S. М астари — 3,5 ш бр. 2
е

6. Майки — 3 m бр. 4
7. Мистрии бр. 4
Ел

8. Водни либели — 50 cm бр. 2

9. Летви за фугиране — 2/3 cm m 3522
10. Бетон за подова настилка m^ 504

Таблица 7.13
Необходимост от работници за изпълнение иа иодовата настилка
Работници — Работни Работни Трудо­
Професвя разреди и смени дни емкост,
бр/смяна за 1 ден чд
1. Булдозери ст V I- 1 2 1 2
2. Шофьори на автосамосвали III кл. - 2 1 12 24
3. Бетонджии V - 1; IV - 2;
111- 2 1 12 60

326
рьчно се разрива с лоаати , уплътнява се с повърхностни вибратори, аодр ави ш а се н се
заглажда с мастари и мистрии. Данните, характеризиращи процеса, са обобщени и дадени
в табл. 7.12 и 7.13.
П одовата иастилжа се изпълнява за 12 дни при едносменен режим, при което звеното
от 3 работници полага бетонна смес по 42 ш ^ден.
5.2. Изпълнение на покривната хидроизолация [3]
5.2.1. Определяне на количеството на материалите
Хидроизолацията се състои от 3 слоя рубероид, положен перпендикулярно на посока­
та яа наклона. Общата площ при отчитане на наклоните е 42.120.1,05 = 5292 т ^ .
Сьгласно „Сметни норм и”, кн. 2, количеството на 1 слой рубероид за 100 площ е
112 а количеството битумен мастик - 900 kg. Последният слой се посипва с
1,S-сантиметров слой филц. Необходимите количества материали са:
а. Рула рубероид: 3.5292 — = 17 781 т ’. Рубероидът се доставя на рула с площ 30 т ’

а
(18x1,66) и тегло 20 kg. Нужни са всичко 593 рула.
900

ек
б. Битумен мастик: 5292 — = 47 628 kg « 4 8 t.
100
в. Насипен филц: 5292.0,015 = 79,38 « 80 т^.
5.2.2. Технология на процеса

т
Производственият процес за направа на покривната изолация се разчленява на след­
вате съставни процеси: .

ио
а - чистене, грундиране, поставяне на изолации и ламарини около отворите и
устойство на температурните фуги;
б - трикратно полагане на мастик и 3 пласта рубероид;

Г л
в - полагане на горещ мастик и слой насипен филц;
г — отделно се извършва процесът на приготвяне и подгряване на битумния мастик
С иб
преди полагането му.
5.2.3. Определяне на комплекта машини
а. Котел за приготвяне на битум тип Д-335 — 1 брой с експлоатационна произво­
дителност
УА Б

n l = n ' Z K , K „ = 3.8,5.0,5.0,85 = 10,84 t/м см .

б. Автогудронатор за транспортиране и подаване на мастика тип Д-251 — 1 брой с

на

>^=3,6 га^ и техническа производителност = 4,2 t/h.

в. Битумопровод метален, инвентарен с 0 80 mm и дълж ина 40 т .
г. За полагане на битумния мастик — пистолет-разпръсквач тип С-754 — 1 брой с
он

експлоатационна производителност
Я " = Я " Z K , = 700.8,5.0,6 = 3570 т»/м см .
тр

д. Подемник тип МП-500 с товароподемност 500 kg и височина на повдигане до 17 m

за вертикално изкачване на рулата рубероид и филца — 1 брой.
е. Ръчни двуколни колички за хоризонтално транспортиране на рулата на разстояние
до 20 m — 2 броя.
ек

ж. Ръчен валяк с маса 50 kg и широчина 1,80 ш - 1 брой.

з. Комплект инструменти и дребен инвентар — ножици за изрязване, четки, метли,
гребла, кофи (термосии), ролетка 10 m и др. — 1 брой.
Ел

5.2.4. Организация на процеса

Според нормативите (ЕТНС-8, шифър 256) за 10 т ^ покривна изолация от този тип
разходите на труд са Я,р = 3,85 чч. Общата трудоемкост за процеса е

Н„А 3,85.5292
^ = = 240 чд.
10Z 10.8,5

Приема се едно звено от 12 изолаторчици при следния квалификационен състав: V -

5; IV - 6; П1 - 1 . П родълж ителността на покривно-изолационните работи при двусменен
режим на работа е

240
^lи “ 12 2 ^

327
 D
1
0<
S

J
E
o

ка
Ю
o
o.
4
4

те
3 4
a
3
0»
4
a

ио
3
u

ii
z Г"
E 3
o
*o a
o 2

Г л
Q. 0
С иб c.

Л
4
УА Б

tȣ*uj30Hvdui
•пжуябосДи
au^n»«ui09
•od OH nodq
на

- naoexdi
Hd6lO€ nrf
■амз Qodq
он

н з и 'п н а и з
■оиптои
4
n
IE':
01p CL
m c.
тр

i|i
sS-a oOJ!= Il I ?
• A
X

I ■Ю s':'e7 г«5»|I
ек

£3 a£_r Ufu X

•зам>уо)
о^ш
§ s
Ел

OMdeiM
оЬпнпбз

E
o
Ю
e

_Д
o Ф
1°
2
Q- I
3 >N OI
s o O
^3
ow
ФФ
u3 j: ^5
—J 41
328
 5.3. Изпълнение на други видове довършителни работи
За другите видове довършителни работи — инсталационни, ж ел е з^ ск и , бояджииски
и Т.Я., е установена обща трудоемкост 180 чд при среден брой заети работници 10, които
180
прв двусменен режим на работа извършват процесите за = 9 дни.
6. Обобщен календарен график за изграждане на едноетажната промишлена сграда
Предвиждат се подготвителни работи за разчистване на терена, подготовка ва строи­
телната площадка, устройване на временни пътища с подходи и трасиране на осите на
сградата - общо 3 дни.
Всички основни данни за земните работи, нулевия цикъл, грубия строеж и довърши­
телните работи са обобщени и показани в календарния график от фиг. 7.12.
Общата продължителност за изграждане на едноетаж ната промишлена сграда е 70
работни дни.

а
Прамер 7.2. Технология за изграждане на покривката конструкция на

ек
едноетажна промишлена сграда, дадена на фиг. 7.13.
Сградата е многокорабна н се състои от 6 халета с отвори по 30 т . Стъпката на

т
носещите кодови в вадлъж но ваправление е 18 т . Във всички кораби ва сградата са
■зпълненв водкравовв греди (върху колоните) с релсови пътища — за движение на

ио
мсплоатациовни мостови кранове.

у
Г л \ T V /I
С иб
УА Б

/ \
к:7 K7
\ / \ / \ \ / \ / \ / \ / \
на

/
/ \
е V
z_\
он

/ \
4
/\ / "I
\ /
\
тр

/\
/ sz
ек

/ \ /\ / \
Ел

\ /
/ \
У \У \/\У \У 7 \1 / М / i_ L
18.00 18.00 18.00 18.00 18.00

Фвг. 7.13. П лан на покривката конструкция на промиш лена сграда

Стомавевата покрввва конструкция се състои от напречни ферми (с отвор 30 т ) ,

разположени през 6 m (фиг. 7.14), които стъпват върху надлъжни i^PM h с отвор по 18 ш.
лорнзовтални връзки по горния и долния пояс на фермите и вертикална връзки на
определени места осигуряват пространствената устойчивост на покри вната конструкция.

329
 Фиг. 7.14. Напречни ферми на покривната конструкция

Предвидено е горно осветление с надстроечна конструкция. Върху напречните ферми

ка
стъпват столици като непрекъснати греди на три полета. Покривното покритие е от
монопанели (с м етална покрнвна лам арина и топлоизолационен слой).
И зпълнението на покривната конструкция може да се извърши по следните начини:

те
— поелементен монтаж;
— блоков монтаж;
— конвейерно-блоков монтаж (КБМ ).
В разглеж дания случай (с покривна площ на сградата около 26 000 и обща маса на

ио
покривната конструкция 2S00 t) е целесъобразно да се приложи конвейерно-блоков монтаж.
Този метод у нас е разработен и приложен от КНИПИ „П ромстройпроект”.
I. Устройство на монтажните блокове
Уедрените монтажни блокове ще бъдат с площнн размери 30x18 ш (S40 т^) и

Г л
максимална маса на един монтажен блок около 50 1. Те ще се придвижват в надлъжно
направление във всеки отвор (кораб) по капиталните релсови пътища. Блоковете ше се
С иб
монтират последователно по отвори, като се започне от най-отдалеченото поле
(фиг. 7.15).
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.15. Схема за последователността на монтиране

на уедрените блокове

О пределената технологическа последователност на монтажа обуславя необходимостта

от подготовка и приложение на четири основни типа уедрени блока (фиг. 7.16);
/ — блок, съставен от 4 напречни и 2 надлъжни ферми (прилага се в първия краен
кораб, при калканната ос и при дилатационна фуга);
II — блок, съставен от 3 напречни и 2 надлъжни ферми (прилага се в първия краен
кораб);

330
 |С|— ^ -------ТН ■в1- < 0
1
Блок mun I 1^2 Блок mun Ш

■ 0
F и
L-L -1 .
'2 Блок mun I I

г_м
И-2 Блок mun IV

1Ч
Е
Ф

а
30 fA 30m

ек
А-А
®

т
30 m

ио
Фяг. 7.16. Схема на основните типове уедрени блокове

Г л
/ - Ежпретва ферма; 2 - м д л ъ н и а ферми; 3 - монтажяа ферма (тслссжооичяи ооаиоря)
С иб
III - блок, съставен от 4 напречни и 1 надлъжна ферма (прилага се в следващите
кораби при крайната калканна ос и при днлатационна фуга);
IV — блок, съставен от 3 напречни и 1 надлъжна (^ р м а (прилага се в следващите
УА Б

юрабн н полета).
За всички типове блокове се съставят технологически паспорти с пълно описание на
юнструктивните елементи, връзки и други части (в т.ч. и на частите за Ел. ОВ и ВК
на

ввсталацин, които се разполагат в междуферменото пространство).

Вижда се, че така формираните монтажни блокове (с изключение на блокове тип /)
са деформируемн. За да бъде осигурена тяхната пространствена устойчивост и недеформи-
руемост по време ва транспорта (на строителната площадка) и монтажа, те трябва да
он

бъдат сглобени (уедрени) върху корава опорна конструкция — кондуктор, с работна

олатформа отгоре. С този кондуктор уедрените блокове ще ое транспортират хоризонтално
■ вертикално до поставянето им в проектно положение. След монтирането на блока
освободеният кондуктор се връща обратно в изходно положение.
тр

2. Уедряване на монтажните блокове

Монтажните блокове се подготвят (уедряват) на специална технологическа линия в
&1И30СТ до изграждания обект (фиг. 7.17). Конвейерната технологическа линия се устройва
върху подкранов релсов път на ниво терен с междурелсие 15 т . По този релсов път се
ек

орядвижват монтажните блокове, като преминават последователно през различни техно­

логически постове за изпълнение на съответни производствени процеси. Същият релсов
□ът продължава и преминава в непосредствена близост до челната стена на изграж дания
Ел

юраус. По него уедрените блокове ще се доставят за монтаж в съответния отвор на

юрауса.
От двете страни на основния релсов път се разполагат успоредно два куловн крана
КБ-160.2 (с дължина на стрелите по 25 m и междурелсия по 6 ш). С тези кранове се
обиужват процесите по подготовката на монтажните блокове. В обсега на крановете се
устройват площадки за елементите на металните покривни конструкции и складове за
другите необходими материали за строително-монтажните работи.
Уедряването на блоковете се извършва на технологически постове в следната последо­
вателност (вж. фиг. 7.17):
на пост / от отделни полуферми се сглобяват цели напречни ферми (с отвор по
30 ш);
иа пост II се сглобяват блокове за гориото осветление (с тегло до 6 ().
(постове I я II са стационарни и са разположени в об<^га на крановете в началото на
технологическата линия; следващите постове са устроени върху кондукторите, конто се
придвижват по основния релсов път);
на нает III се сглобяват в един общ блок надлъжни и напречни ферми, връзките по

331
 ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б

Фиг. 7.17. Технологическа линия за уедряване на монтажни блокове

/ — ж олячж а; 2 ~
ж о н д у г г о р ; 3 — у е д р е н м о н т а ж е н б . ю ж ; 4 — | | о в д и 1 н т с : 1н в и н с п а л а ц н я ; 5 ю з.-ю в и кран;
нн

6 I- тр ш с п о р те я м ост; 7 - 1 и д р а > ; 1 и ч н н i p H t o i c ; о т / д о У1 яш:1 - п м н о л о г и ч е с а и i i o c i o a c н а i H H H a i a з а

ПО Д ГОТО В11 Н 1 б л о ю в е

долен и горен пояс, вертикалните връзки и се изпълняват монтажните съединения между

ро

тях;
на пост IV върху уедрения блок се присъединява конструкцията на горното осветле­
ние и се монтира покрнвното покритие (метални покривни щитове); след това се изпълна-
ва антвкорознонната заш ита върху металните конструкции (боядисване втора ръка);
кт

на пост V в пространството на уедрените покривни блокове се монтират частите за

Ел, ОВ и ВК ансталацнн (в частта за ВК се включват покривните водоприемии ф)нии н
канализационните тръбн за отвеждане на дъждовните води - при вътрешно отводняване);
е

извършва се остъкляването на прозорците за горното осветление.

Кондукторнте представляват пространствсна стоманена прътова конструкция Върху
Ел

горната им повърхност се устройва работна платформа от стоманена трапецовидно про­

филирана ламарина! Тази плош адка осигурява достъп до всички части на уедрявания блок
и добри условия за изпълнението на всички производствени процеси на постове ///, 1У и
V. От терена до работната площ адка върху кондуктора се достига с инвентарни подвижни
стълби. К ондукторът е съоръжен с опори (стойки) за фиксиране на напречните ферми н
със средства за окачване при вертикално повдигане. Височината на прътовата конструкциа
на кондуктора трябва да осигури свободното придвижване на уедрения блок над горниа
край на колоните.
На технологическата линия всеки кондуктор стъпва върху две траиспортпи ко luvn.
Те се състоят от стоманени носещи греди и ходови части за релсов път. Една от количките
е с двигатели за собствен ход, а другата е теглена. С помощта на транспортните колича»
кондукторът с монтажния блок върху него се придвижва последователно по постове III.
IV и V. Скоростта на движение на количките е 30 m/min. Готовият уедрен блок се достав*
по релсовия път на пост VI.
3. Транспорт и монтаж на уедрените блокове
На технологически пост V ie устроена повдигателна инсталация със стоманена Hoceuia

332
(овструкция. Тя се състои от четири решетъчни колони, свързани в горния си ц>ай с
юрнзонтални греди с ходови пътеки. Върху гредите са монтирани четири броя хидравлич­
ни крикове (тип KG - V I I I ) с реверсивно действие - повдигане и спускане, и с обща
товароподемност 180 t. Криковете се управлмват с автоматично устройство от централно
юмандно табло. Скоростта на повдигане е до 5 m/h.
Кондукторът с уедрения монтажен блок се окачва към вертикалните пръти на повди­
гателната инсталация. Връзката между кондуктора и инсталацията е еластячна. При
едвовременното действие на хидравличните крикове кондукторът (с монтаж ния блок
върху него) се повдига на необходимата височина. Долу върху релсовия път остават
транспортните колички. С един от крановете КБ-160.2 те се окачват и преместват в
взходно положение.
Под повдигнатия ковдуктор с монтажния блок по релсовия път се подава козловият
кран-носач, който транспортира блока до строящия се обект. Кранът им а товароподемност
120 t полезен товар и се движи на собствен ход по релсовия път със скорост 30 m/min.
Ввсочвната на козловия кран съответствува на височината на капиталните релсови пътища

ка
в корабите на изгражданата сграда (вж. фиг. 7.17, разрез Б — Б). Върху крана носач се
мовтвра напречен релсов път, върху който е поставен транспортен мост с зшдравлични
лагери. Така комплектуван, козловият кран-носач застава под повдигателния кондуктор. С

те
хвдравличните крикове кондукторът с монтажния блок се спуска вертикално до стъпването
му ва хидравличните лагери, след което се освобождават връзките с повдигателната
■всталция.
Козловият кран с целия товар върху него — транспортен мост и кондуктор с уедрен

ио
мовтажен блок, се придвижва по релсовия път до кораба на сградата, в който се м онтира
покривният блок. Тук релсовият път върху козловия кран се съединява с капиталния
релсов път в кораба на сградата (разстоянието между двата пътя е проектирано д а бъде
не ао-голямо от 400 mm). Релсовият път върху козловия кран е поставен върху ръчни

Г л
хидравлични крикове с ход до 200 mm, с които нивото на този път се изравнява с нивото
на пътя в халето. След съединяването на двата пътя уедреният монтажен блок върху
С иб
ювдуггора се придвижва с транспортния мост до най-отдалеченото поле на халето.
Транспортният мост се изпълнява от експлоатационен мостови кран с товароподем ­
ност 32/8 t. Главните греди на експлоатационния кран са раздалечени на 15 m осово
разстояние и са укрепени пространствено с допълнителни диагонални връзки. Н атоварва­
УА Б

нето ва транспортния мост от полезен товар се предава върху ходовите части. Скоростта
му ва движение е редуцирана до 25 — 30 m/min. Върху транспортния мост са поставени
хидравличните лагери (4 броя), които са изпълнени на база 30-тонни маслени крикове. С
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.18. Транспортиране на уедрения блок в отвора на халето

/ - уедрея н о и т » е н блож : 2 - .о н д у л о р , J - ,и 4 р ..;,и ,с н >рн1 : < - т р » н с 1ю р 1 с и м ост

333
тези хидравлични лагери жоидукторът с уедрения монтажен блок може да се повдига
вертикално и д а се измества хоризонтално от осите до около 350 шш.
В отвора на халето монтажният блок се придвижва на около 100 mm над горния край
на колоните (фиг. 7.18). След доставянето му в съответното поле с хидравличните лагери
блокът се нагласява точно в проектно положение и се спуска върху колоните. Изпълняват
се връзките с колоните и монтажните съединения с вече изградената покривна конструкция.
След приемане на извърш ената работа транспортният мост с освободения кондуктор се
връща обратно.
4. Комплект от основни машини и технологически средства
При приетата схема за уедряване на монтажните блокове на конвейерна технологи­
ческа схема трябва да се осигури постоянна и непрекъсната работа на всички технологи­
чески постове при двусменна работа в денонощ ието. Установено е от практиката прв
изграждане на подобни обекти, че най-голямата продължителност за извършване на
производствените процеси на един технологически пост е 4 смени (2 дни) — ритъм ва
потока.

ка
За непрекъснато изпълнение на производствените процеси и операции са необходими
следните основни маш ини и съоръжения (табл. 7.14).

те
Т а б л и ц а 7.14
Осиовии машини ■ съоръжеиив за КБМ
Вид и характеристика на съоръжението Количество,

ио
бр.
1. Кулови кранове К Б -160.2 2
2. Транспортни колички:

Г л
двигателни 3
теглени 3
С иб
3. Кондуктори (работни платформи) 4
4. П овдигателна инсталация (товароподем­
ност 180 t) с реверсивни подемни крико­
ве KG V ni 1
УА Б

5. Козлови кран-носач (товароподемност

120 t) 1
6. Транспортен мост 1
4
на

7. Хидравлични лагери (30-тонни)

5. Технико-икономическа ефективност на КБМ

он

Основните предимства на КБМ са следните:

- увеличаване на производителността на труда (около 40 %) в същевременно подо­
бряване на условията на труда (изпълнение на процесите долу на терена) и на качеството
на работите;
тр

- значително съкращаване на времетраенето на строителството, тъй като се създават

условия зе съвместяване на изграж дането на покривката конструкция с работите (с голям
обем) по технологическата кота „нула” на сградата;
ек

- намаляване на стойността на строително-монтаж ните работи при достатъчен обем

на стоманените покривни конструкции.
От изследване [22] е установено, че КБМ е ефективен при изграждане на стоманени
покривни конструкции на едноетажни сгради с площ над 13 хил. при еднакви конст­
Ел

руктивни схеми и едни и същи отвори на корабите.

7.2. ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ СЪС СГЛОБЯЕМИ

КОНСТРУКЦИИ
Пример 7.3. Монтаж на стоманени носещи конструкции за сгради
чрез надльжно придвижване (изт егляне) на уедрени монтаж ни блокове*
Монтажът на стоманени конструкции чрез надльжно придвижване е съвременен
начин за покриване на големи отвори, при който успешно се съвместяват обшостроителни-
те с монтажните работи.
П рилагането на този метод за монтаж е целесъобразно, когато е необходимо-

* Примерът е разработен от инж. В. Николов,

334
 — запжзеаяе ш вече изградено няско строителство;
— съкращаване на срока на строителството чрез съвместяване на монтаж ните с
обшостроителните процеси.
Проектът на стоманената носеща конструкция трябва да бъде съобразен с изисква-
и я та на м етода за монтаж.
Прн приложението на м етода за монтаж са възможни следните варианти:
- изтегляне на блокове от по две рамки;
- изтегляне на цялат а конструкция, като етапно се прибавят рамкови елементи за
съответните оси в тнлната част на блока.
Първият вариант е приложен при изграж дането на плувен басейн с площ ни разм ери
78/65 ш. Съществуващите голям и малък басейн, нуждаещи се от реконструкция, се покри­
ват със стоманена конструкция, съставена от пет броя рамки със сложна ф орма - отвор
63,8 ш, стъпка 18,8 ш н тегло 79 t (фнг. 7.19). Рамката е образувана от два двойни
Т е.1емента с височина 2000 mm, на разстояние 2800 шш един от друг, обединени с връзки.
За удобство при транспортиране-

а
ТО pail ката е разделена на пет
►14870
монтажни елем ента (две стойкн и

ек
три елемента от рнгела), като с
различна височина на Стойките се
осигурява наклонът на покрива

т
1 = 1: 10.
Покривната конструкция

ио
между рамките се реализира със:
— ферми през 5,6 т , закрепе­
ни към долния пояс на рнгела с
подпорно разстояние L = 16 ш (по

Г л този начин се реализира наклонът

на покрива);
С иб — столици през 2 m и връз­
ки, обединяващи отделните фер­
Фиг. 7.19. Наоречев разрез на конструкцията ми;
/ - CTOlu I I рАМКАп; 2 — рягтл; J — монтанна ю лона (скслс); — монопанели върху столи­
УА Б

ците ia покритие;
на
он
тр

h
ек

63.В0ЛП
Ел

Фиг. 7.21. Устройство на релсовия

път за надлъжно придвижване на
блоковете
/ Стойка н а ра м ката; 2 —ф ундам ент, 3 —
спаан; 4 - водач о т[16 (pc:icoa и»т): 5 - о|раии-
яитс.т от L20.20
1>нг. 7.20. План uii строите.^ната п.юшадка — профилирана ламарина JIT3I върху
-- стрслоай ipaii Сс1с&; 2 —ly.ioa жрая; J моятажиа
монопанела за хидроизолация.
ю.юиа; 4 - яаоречяа ■апиталяв ос: 5 - доиъляитсляа
«оятаняа) ос Преди започването на основните м он­
тажни операции се извърш ват следните
подготвителни работи:
- Контролио сглобяване иа стенл в завода производител на всяка рамка. След това
'тделните е.тементи иа конструкцията се транспортират до обекта.
- На строителната площадка се устройва допълнителна (монтажна) ос извън обсега
басейните за уедрителио сглобяване на стоманените рамки (фиг. 7.20).
- П одготвят се осем броя монтажни колони (фалш колони), служещи за временни

335
 кулообразни опори, които се разполагат яърху монтажната ос и най-близката до нея
капитална ос на местата за съединяване на рамковите елементи. М онтажните колони са
решетъчни с работни площадки и хидравлични крикове на върха. Височината им е съобра­
зена с наклона на рамките (вж. фиг. 7.19 и 7.20).
— П етите на рамките се подготвят за извършване на приплъзване по релсов път.
- И згражда се релсов път (от стоманени профили [ 16 легна.1 и L20.20) върху ивичва
основа, която обединява капиталните фундаменти за осъществяване на транслационното
изтегляне. Той трябва да поеме вертикалното и хоризонталното натоварване от блока на
рамките (фиг. 7.21).
Основният монтажен процес протича в следната последователност:
1. М онтират се съставните елементи от гредовите части на двете рамки върху времен­
ните опори — колони по допълнителната ос б и най-близката до нея капитална ос 5 с
кран Coles - 120-тонен (фиг. 7.22 а).
2. П оставят се в проектно положение (като се спазва наклонът i = 1:10 на покрива) и
елементите за стойкн на рамките. Всички елементи се привеждат в „ос” и „ниво” посред­

ка
ством хидравличните крикове върху площ адките на монтажните колони.
3. И зпълняват се заваръчните съединения между отделните елементи на рамките в
се проверява качеството им. Констатирани дефекти се коригират веднага. Заваряването се
извършва по стъпаловиден м етод, а контролът — чрез ултразвук и гамадефектоскопия.

те
След тези операции криковете се отпускат.
4. М онтират се всички капитални връзки и столици за уедрения монтажен блок (вж.
фиг. 7.22 а).

ио
laeo 18.80 18.8018.80 18.80
-

Г л
0 С иб
Е
S.
п
UD
УА а Б

©■
© © © © © ®
нн

Фиг. 7.22. Етапи на монтиране и изтегляне на уедрените блокове

ро

е - сглобен блож / п р х у оси 5 и в; б - блок /, изтсглея ■ o p o em io полоаеяне, сглобен блож 2; t - б л о ш к I ш2.

изтеглени в проектно положеяве, сглобен! p iM ii 5; У - монтирана р е м п ; 2 - фермн. н р ъ н я ■ сголнои; 1
допълнителни и р т и ж л и н ip u i H м евду ip a iiT i на рамжнте
кт

5. М онтират се допълнителните укрепващи вертикални връзки между стойките на

двете рамки за осигуряване на пространствената устойчивост на блока (с общо тегло
190 t) при придвижването му.
е

6. М онтира се хидравличната уредба за изтегляне на блока. Използуват се две

изтеглящи устройства ( съответно по оси А в Б) зл приплъзването на блока в надлъжно
Ел

направление (фиг. 7.23).

Фиг. 7.23. Устройство за изтегляне на блоковете

I - аинто! прьт 0 « ; 2 - мост; 3 - обединаашп мост; 4 - щанга с муфа; J - работен аинт 045;
в - ю изола; 7 - опорна греда; й - андрааличен ip n i; 9 - столче

336
 С помощ та на и д р а в л я ч в я т е крикове (ход на буталото 80 mm) започва азтеглането
ва уедревая блок. След изчерпване на хода на работния винт закрепената за него щ анга 4
се освобождава от муфите и той се закрепва за следващ ата щанга. След такова изтегляне,
пра което вснчкн щанги 4 са демонтирани, работният винт се монтира към обединяващ ия
мост в продължава изтеглянето на блока. О т една позиция на хидравличните устройства
б.10ювете се изтеглят на разстояние между две напречни оси, т.е. на 18,8 т . След това
устройствата се преместват в нова позиция. ,
7. След изтеглянето на първия блок в проектното му положение се извърщ ват същите
операции за сглобяване на втория блок (фиг. 7.22 б). Уедреният блок се изтегля по
ре.коввя път.
8. Монтира се рам ката по ос 5, след като блокове / и 2 са изтеглени в проектните им
аоложеввя (фиг. 7.22 в).
9. Замоволитват се анкерните устройства на рамките.
Ю.Монтират се връзките и столиците между първи и втори блок и рам ката по ос 5 с
куловите кранове Potain.

а
11. Изпълнява се покритието от монопаиели и лам арина върху монтираните столици.
11 Изпълнява се ограждането на сградата със „соматерм”.

ек
Изтеглянето на един блок на 78 ш разстояние става за два работни дни, а цялостно
монтажът на 500 t конструкции заедно с покритието и ограждането се реализира за три
месеца с тринадесет мортажннци.

т
Изтегляне на цялата конструкция с етапно добавяне на съответните рамки е прило­
жено при изграждането на друго спортно съоръжение.

ио
Покритието на басейна с размери 45/60 m се извършва с 11 бр. рамки, сгьнваош на
разлаяни коти, с подпорно разстояние 44,85 m и стъпка 6 m (фиг 7.24). Рамките им ат

Г л
С иб .12,316
УА Б
на
он
тр

Фиг. 7.24. Напречен изглед на рамката

ек

двойно Т-сеченне с височина 1,54 ш в гредовата част и тегло на една рамка 13 t. Всяка
рамка се разчленява и доставя на четири елемента.
Монтажът на стоманената конструкция се извършва в следната последователност:
Ел

1. Изработва се стенд за сглобяване на елементите на рамката и заваряване на

мовтажннте съединенна с контрол и корекция при необходимост.
2. Изпълнява се релсов път за придвижване на уедрената конструкция.
3. С два крава Coles — 70-тонни, се монтира първата рамка и се укрепява с обтяжки
на ос 10.
4. Монтира се втора рамка на ос /7 и се изпълняват всички връзки между двете
рамки (фиг. 7.25 а).
5. С хидравлични устройства уедреният блок се изтегля на разстояние една ос.
Блокът има маса 20 t.
6. Монтира се следващ ата рамка на ос 77 и всички връзки в полето (фиг. 7.25 б).
7. Уедреният блок от трите рамки се изтегля на разстояние една ос (фиг. 7.25 е).
8. Монтажът продължава по същия начин до окончателното покриване на целия
басейн. Последни се монтират рамката по ос 77 и връзките в полето 10 ^ 11. Уедреният
блок от десет рамки тежи 180 I (фиг. 7.25 г).
9. Замонолитват се опорите ва рамките.
10. Изпълняват се покритието и ограждането.

ТСП Сбораш! 3.37

 — 2

ка
те
ио
Г л
С иб
CL CL
УА Б
а

®®@ ®®®®®®®® ©®®®®®®®®®®

нн
ро

Фиг. 7.25. Етапи на монтиране и изтегляне на уедрената конструкциа

е - M O H T n p i H блож от р а м п I я 2; 6 - изтеглен на една ос блож от рамки I и 2 н монтирана рамаа J; • - изтсглеа
на една ос бло* от рамжн I, 2, 3 я монтирана р а м п г — изтеглен в аросжтно положение блож от рамжи I ло 10
кт

вжл. и монтирана рамжа / / ; I - уедрен блож; 2 - монтирана следваща рамжв; 3 - монтирани сюлиои и жрмжн

П о този начин за два месеца са монтирани 200 I конструкции от 6 монтажници, като

е

придвижването на 6 m разстояние от ос до ос е извършвано за около 5 часа.

М онтажът чрез надлъжно придвижване им а добри технико-икономически показателя
Ел

338
 ПРИЛОЖЕНИЯ

I. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ

ПО ТРАНСПОРТНИ РАБОТИ
П р в л о ж с н а с 1.1
С^ащш ексимтащ амш а скорост аа д н ж саас ■■ товараате аатомовала, к в /h

ка
Транспортни раастоаниа, km
Товароносвмост на автомобила, t,
е вад на пъта д о -0,5 0,5 - 2 над 2

те
с трайна настялка 27 29 33
До 5 t с временна наствлка 18 20 23

ио
черен път 16 18 21
с трайна настнлжа 25 27 30
5 - 10 t с временна настилка 17 19 21
черен път
Г л 15 17 20
С иб
е трайна настнлка 24 25 27
Над 10 t с временна настилка 16 18 20
УА Б

черен път 12 15 17
на
он

П р и л о ж е н а е 1.2
тр

Д и в а за кое^щ аеата аа сцеплеаае <р а опосателаате смротаалеааа а вра

даажеаас аа тоаараа аатомобала по хоразояталеа участък
ек

Коефициент на Относителни съпро-

Вид и състоание на пъта тивлениа
сцепление <р
н-т (н-,), N/ k N
Ел

1. Черен път - сух 0,60 60-80

I Черен път - мокър 0,30 - 0,40 140 - 160
3. Път с трошенокаменна
настилка - сух 0,55 - 0,65 30-40
4. Също - мокър 0,40 - 0,50 60-70
Път с асфалтобетонна,
бетонна или паважна настилка 0,50 - 0,70 15-25
6. Заснежени пътища 0,15 - 0,20 80 - 100

339
 приложение 1. 3
Тсхввческа харяктернспкя ■■ бордма т о ш р н автомобалв

ГАЗ- ЗИЛ- ЗИЛ- МАЗ- Шкода- Гатра- КрАЗ- МАЗ

Показатели
53А 157 130 500 406 RT 111 R 257 516 Б

Товароиосимост, t 4 4,5 5,5 7,5 8.6 10 12 14.5

Мощност на двигателя, kW 83 77 110 132 118 133 176 178
Максимални скорост, km/h 8S 65 90 75 75 62 70 85
Размери на платформата, mm
- дълж ина 3740 3570 3750 4860 5000 5000 5770 6215

а
— широчина 2170 2090 2325 2325 2245 2340 2480 2360
Собствена маса, t 3,25 5,8 4,3 6,5 6,1 8,6 11,13 9,05

ек
Приложение 1. 4

т
Технически хириктераспка ни иитомобилн-симосвилн

ио
ГАЗ- з и л - МАЗ- МАЗ- Юкода- КамАЗ- КрАЗ- Татра-
Показатели
53Б ММЗ 205 503 А 406MTS 5511 256Б1 138 S3

Г л 555
Товароиосимост, t
С иб 3.5 4,5 6 8 8,6 10 12 12.2
Вместимост на коша, т ^ 3.0 3.0 3.6 5.1 5,3 7.2 6 5.4
Мощност на двигателя, kW 85 110 88 138 147 150 176 132
УА Б

Максимална скорост, km/h 85 80 52 75 75 80 68 70

Габаритни разм ери, mm
на

- дължина 6380 5470 6065 5785 6460 7100 8100 7420

- широчина 2470 2410 2640 2640 2500 2500 2628 2450
- височина 2570 2510 2430 3300 2560 2700 2830 2570
он

Собствена маса, t 3,75 4,58 6,6 7,1 7,01 9,0 11,0 10.3
тр

П р и л о ж е н и е 1.S
Техническа характеристика на оанеловози - полуремаркета със среден вершкален скелет
ек

Показатели П 9 П 16 П 790 МАЗ 520 В

1
Ел

Товароиосимост, t 9 16 16 20
Габаритни размери, mm
- дълж ина 10415 9500 9906 10825
- широчина 2^40 2650 2650 3000
- височина 3225 3725 3725 1625
Размери на платформата, mm
- дълж ина 6000 6300 6200 6000
- широчина 2400 2200 2x680 3000
Собствена маса, t 3,5 4,75 4.3 9,92
База, mm 9260 8480 8480 -
Автовлекач ЗИ Л -130 В МАЗ-200 В МАЗ-200 В ЯАЗ-210 Г

340
 П р в л о ж е н ш е 1. 6
Тмшаческа жарактеряспка ■■ строителни товарвв оодсиннцн

Тип в марка на подемника

Показатели
МП-500 ПТСб,30/30 WBT3-600 ПМ 1^/800 ПМ25/МЮ ПМ42/Ю0

Товароподемност, kg S00 630 600 800 800 800

Мвссимална височина на
азкачване на товара, m 17 30 30 16 25 42
Размери на платформата, ш 1.6/1.3 1,65/1,55 1.2/1,5 1.8/1,5 1.8/1.5 1,8/1,5

ка
Скорост на повдигане на
товара, m/s 0,75 0,67 0,1^0,67 0,1 н- 0,67 0,1 -т-0,67
Обща височина на

те
мачтата, m 18,63 32 33 17,97 26,67 44,17
Мощност на електро-
двнгатела, kW 5,5 7,5 7,5 7,5 7,5 7.5

ио
Обща маса, kg 1870 3000 1900 2394 3000 4723

Г л
С иб
УА а Б

П р и л о ж е н и е 1.7
Техническа характеристика на тоиаро-аътинчески подемници
нн

Тип в[ марка на подемника

Показатели ПСТП GNIEZNO GNIEZNO GNIEZNO GNIEZNO

ро

70/10 2000 1S10 1300 1000

Товароподемност, kg 1000 1000 1500 1000 1000
Максимална височина на
кт

взкачване, ш 70 150 100 150 150

CiopoCT на повдигане m/s 0,68 0,65 0,65 0,65 0,65
е

Размери на кабината, m
Ел

- дължина 3,0 3.0 3.0 3.0 3.0

- широчина 1,5 1.3 1.3 1.3 1.3
- височина 2.7 2,7 2.7 2.7
Височина на изкачване
без анкернране, m _
12 12 11.5 11.5
Мощност на електродвигателя, kW 7,5 9,0 2x9,0 2x9,0 7.5
Маса на кабината, kg - 1200 1200 1000 977
Обща маса, kg - 13600 16000 13600 8700

341
 II. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ
ПО ЗЕМНИ РАБОТИ
П р н л о ж е н в е 2. 1 '
Клвсафикацшш ва почмте според трудиосттт
■а разрабопаяето нм (по ЕТНС, 1979 г.)
Класификация на почвнте
П лът­
ност, при прв механвзврано
Н аям енованве ■ харажтеристижа ръ<шо нзаълненве
на почввте р, kg/m^ разра­
ботване с баге­ със с бул­
ри скре- дозера

ка
асрв
кате-
горва група група група

те
1
1. Пжсък с арвм есв о т чакъл до 10 % 1600 III II

ио
2. Глинест пясък с примесв от
чакъл до 10 % 1650 11 II
3. Растителни почвв без коревв 1200 1 I

Г л
4. Песъчлвва глвна, лека и льосовидна
с примесв от чакъл до 10 % 1700 1 I
С иб
5. Льос влажен без примесв 2600 I I
6. Торф без дървесвв примесв 8004-1000 I 1
УА Б

1. Пясък с првм есв от чакъл до 30 % 1700 II III II

2. Глввест пясък с првм есв от
на

чакъл до 30 % 1800 II II II
3. Раствтелва почва с коревв
в примеси от чакъл 1400 II I I
он

4. Льос влажен с примеси от чакъл 1800 II II I

5. Песъчлива почва - лека в льосо-
ввдва, тежка с примеси от
тр

чакъл д о 10 % 1700-^1750 II I. II I. II
6. Глина, лека м азна с примеси
от чакъл до 10 % 1800 II II II
ек

7. Чакъл в баластра 1750 II III II

8. С троителяв отпадъци, рохкавв
в улегнали 1800 II II
Ел

9. Торф с дървесни корени 1250 II I

1. Пясък и глинест чакъл с

примеси от чакъл над 30 % 1800 III III II
2. Растителна почва, суха в
сбвта с корени 1800 III I II
3. Льос глинест, сух в сбвт 1800 III II III
4. Песъчлвва гл в в а - м оревна,
м азва, мека в тежка с
првмесв от чакъл 1900 III II II
5. Чакъл речен в трошен
в чакълевв почвв 1950 111 III II. Ill
6. С тровтелвв отпадъцв, споевв 1900 III III

342
 Приложеш е 2.1 - продължение
1 2 3 4 5 6

I. Песъчлива глина - тежка и

коренна с примеси от чакъл
над 10 % 1950 IV HI III III
2. Глина - тежка, жилава и
втвърдена (ш истозна) 2000 IV III - III
3. Чакълена почва, споена с глина 2000 IV П1 П1
4. Льос, втвърден с варовита спойка 18S0 IV ш - П1

ка
5. Морени с камъни до 30 nun
■ до 30 % от обема 2100 IV III - UI

те
Скални почви - слаби, средни 1900-н 3300 V до скални
В твърди X вкл. почви,

ио
предва­
рително
взриве­
ни и

Г л разбити
С иб
УА Б
на

П р и л о ж е н и е 2. 2
l n u ■■ естестмиии откос иа почвите а в градуси
он

Състовние на почвите
Наименование на почвите
сухи влажни водонаси-
тени
тр

Растителна почва 40 35 25
Пясък
ек

- дребен 25 30 20
- среден 28 35 25
Ел

- едър 30 32 27
Пасък глинест 40 25 20
Песъчлива глина лека 40 30 20
Песъчлива глина средна 50 40 30
Глина мазна 45 35 15
Глнва тежка, прахова глина 45 30 25
Чакъл и баластра 50 40 35

343
 П р в л о ж е н н е 2.3
Д а ш зя разбухваше вя почввтс (оо ЕТНС, 1979 г.)
Първоначално О сгатьчно раз­
разбухване бухване (след
при копаене механично уп­
Н аименование на почвите на почвите лътняване нлн
престой на на­
АГр. % сипа над 4 ме­
сеца) ДГор. %
1. Глина мека м азна 24 -30 5
2. Глина - отделящ а се на късове;
моренна (с обли камъни); ш истозна 26 -32 7

а
3. Глинест пясък без примеси 8-17 2
4. Глинест пясък с примес на речен и

ек
трошен чакъл 14-28 3
S. Льос с естествена влажност 14-28 3

т
6. Льос сух, втвърден 24-30 5

ио
7. Мергел 33 - 37 13
8. Растителна почва без корени 20-30 4
9. Растителна почва с корени 14-28 3
10. Пясък без примеси

Г л 8-17 2
С иб
11. Пясък с примеси от речен и
трошен чакъл 14-28 3
12. Песъчлива глина, лека и льосовидна 14-28 3
УА Б

13. Песъчлива глина с примес от чакъл 26 - 32 7

14. Песъчлива глина,У тежка 24-30 5
8
на

15. Песъчлива глина, тежка с примес от чакъл 26 - 32

16. Скални почви, предварително
взривени и р а з д р о ^ н и 4S-- 50 25
он

17. Торф 20-30 3

18. Чакъл речен, дребен и среден 14-28 3
19. Чакъл речен, едър 26 - 32 7
тр

П р и л о ж е н и е 2.4
ек

Наклон на опсосвтс ва взкоивтс ирв благоиряатнв хндравлнчнв условяа

Наклон на
Ел

Вид на появата и особеност на изкопа откосите

1. Изкопи в глинести и песъчливи почви с естествена влжност

и еднородно напластаване при дълбочина на изкопа 3 m 1 : 1,25
2. Изкоп в същите почви с дълбочина от 3 до 12 m 1 : 1.5
3. Изкоп в чакълести и мергелни почви с дълбочина до 12 m в
зависимост от физическите свойства на почвата, характера на от 1: 1,5
напластяването и височината на откоса до 1: 0,5
4. Изкопи в изветрели скални породи по същите съображения от 1: 1,5
както в т. 3 и съобразно степента на изветряаие до I : 0,2
5. Изкопи в слабо изветрели скални породи, когато липсват
пукнатини н пластовете падат в посока на изкопа 1 : 0.1
6. Изкопи в масивни неизветрели скални породи вертикално

344
 П р и л о ж е н и е 2. 5
Приложевие на мшнннате за земнн работи
при сгронтслспото на сградн и смръженна
Основен параметър
Видове земни работи Видове машини на машините
1 2 3
1. Изкопи на обши строи­ а) Еднокошови багери с Вместимост на коша
телни ами за сгради гъвкаво или твърдо 0,3 - 1,5
и съоръжения окачване на работното
съоръжение, с права
или обратна лопата
или драглайн
б) Скрепери самоходни Вместимост на коша

ка
или прикачни 3 - 15
в) Булдозери (при малка Мошност на двигателя
дълбочина на ямата) 60 - 150 kW

те
2. Изкоп на ами за еди­ Еднокошови багери с Вместимост на коша
нични фундаменти твърдо окачване на р а­ 0,25 - 1,0
ботното съоръжение, с

ио
обратна лопата или
грайфер
3. Изкопи на траншеи Еднокошови багери с Вместимост на коша
за фундаменти на твърдо окачване на ра­ 0,15 - 1,0
сгради и съоръжения
Г л
ботното съоръжение,
с обратна лопата или
С иб
грайфер
4. Изкопи на траншеи а) Еднокошови багери Вместимост на коша
за всички фундаменти, с твърдо окачване на 0,15 - 1,0 га^
УА Б

тръбопроводи и др. работното съоръжение,

с обратна лопата
б) Многокошови багери Широчина на копаене
на

(верижни и роторни) 0,20 - 2,0

5. Подравняване на дъното а) Булдозери на верижен Мошност на двигателя
на широки строител­ ход 40 - 100 kW
он

ни ями
б) Багерн-планировачи Мощност на двигателя
с хидравлично управле­ 40 - 80 kW
ние на работното
тр

съоръжение
6. Обратно засипване а) Булдозери универсални Мошност на двигателя
около фундаменти и 40 - 100 kW
ек

стени
б) Еднокошови багери с Вместимост на коша
грайферен кош 0,35 - 1,0
Ел

7. Уплътняване на обрат­ а) Механични трамбовъчви Маса 50 - 200 kg

ни насипи около б) Виброплочи Маса 50 - 200 kg
фундаменти и стени в) Малогабаритни вибро- Мага 500 - 1000 kg
L валяци
8. Натоварване на депо­ а) Товарачи хидравлични Вместимост на коша
нирана почва.на 0,5 - 2,5
1 транспортни средства б) Еднокошови багери с Вместимост на коша
твърдо окачване на 0,25 - 1,0
1 работното съоръжение,
с права лопата или
грайфер
9. Транспортиране на из­ Автосамосвали Товароносимост
копаните земни маси 3,5 - 27 1
1

345
 ка
те
ио
Г л
Фнг. П. 2.6 Схема на багер с въжено- Фиг. П.2.7. Схема на багер с
С иб
механичво задвижване на работното хидравлично задвижване на
съоръжение - нрава лопата работното съоръжение - права
лопата
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. П.2.8 С .ем а на багер с въжено-

механично задвижване на работното съ­
оръжение - обратна лопата

346
 ка
те
ио
Г л
С иб
Фнг. П. 2.9 Схема на багер с хи-
дравлично задвижване на работ-
ното съоръжение - обратна лопа­
УА Б

та
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. П .110 Схема на багер с въжено-механич-

но задвижване на работното съоръжение -
драглайн

347
 °с- 518 ®JS S j^ Й 12 8 |S S IS g j8
EOfz-e <N oV oV " onHo rjirvT ■♦Twi

s S IS °J° PJR S jS , SI 8
1оог-е ri " S «Hr-- o1„- o1o V oHo •*'

S S is ai Я
Z 9 i-e n - s b 5 l' 3 ...........................................................

ка
(3 z s z i e ) Я S J2 2 JS g j2 g jg g |§ 2Д 8J S Si 2
Я Z ll9 - 0 € ^ Os*^* VVSC 00'Г-“ OOlOO* <Sifn r-loT <N'— ГТ*

те
s ® J5 S JS 518 ЙД Й 1§ S IS g j§ 81 g
tf iio o i- e — оПов VV^“ r-l'C 00*r- гЛгП so'eo* ^ 1—

ио
O >0
in «0 0ooj| , Ol o-г r-
oe oo 51 1 1 1 1 1 »
08-ЯП o ooir- rv Ki

Г л
8
С иб
^ " o o o
m o
fN o oГЧ o o r*>|
—
С90-1Г g irf vrT VO r^T in ^ w-jl
o"
УА Б

0
■ m
r
■
( g z s 9 -e ) s oO
o op^ O
inQ'o iOnQ^ OO OO
r*^0 iOnO^ o
m O O
r*-oo
■ a iiit-o e o" ^iin voim* r-iso“ Noir-* ^ тЛгГ
на

т
«

И 5 2 S Й ? R S , 81,
он

g coe-e 0*^0 rn Tf* w-> NO rnl

31
« S
тр

S S Й § g S , 81,
g z o i- e O* m* ^ Tf- v-j <N »o ml

i01!■
ек

■ ш V гос-е o
fn
o
ON^
o o
in
o
^
o o
1
O
®. 1

Ц гое-е o“ in Tf Tt in <N >o m*i

Ел

^ S
bT^ rt E
Л * а и rt 1

II
E “ S S . ^ 2 “ 2 «
NO edg aEfflS * S' k a B в«
<N Я® s c l b c ^j e« X B
В 5 %' g“ . B E 2 S 5 « S e S S
и Ч
В s : 1 i a: gSS 3 - 3i S S ; 1 g
лп “ | e “ « 3 S g = ^ « " ^ a “ E
и Vi L, ®- c d S D . s a B ^ ^ S ' ^ °* "* “
м
о i о g s ? 2 - 5 2 ^ s " =" E * =*:■ * * «3
it И С is - “ a g a S 3» . 2 « - s “ *
S h“ u U
O' r t
So
ЙН
>ч2 е а В о .
O S У
® 0
“* y S h O
« e c Ч* Я “ u - 4 iЯ3 a 5 ®
с IН 2
С 1-1 s>f?cd лпв
(B l« S c i- iS e s S i- o j a s a s - S ® (2 *
— <0 r-' oo o;

348
 0^-HH
oS g Й 8 S ® ®
-V o* >c 2* 2

zzis-oe gg » 2 2 So
rJ“ CO >n •* OO
DO£Z aag ЙS S_ 1 1
_■—
■ r- m 1" Ч-

£01-mr sss S 2 g 2 2 ,
^ ^ rf QO* «П 00 fn r-
o
^ m
in o->
v o Q 1 1
ZiZl-ЯП —Г « V r-"

ка
O
O«OП «
^П »n o «n O 1
101-HH' mS^ o“ v-T r-*

те
izit-oe ^ -8 Я ? 2 S S 2
r-‘ Tt r- m rn Tt

ио
Ezifr-oe g § ? S g Й 8
o' r- »n ^ fn CN V

1С9-0И Й« g•> Й* Й< Sn

k 'O S SSk 1
I

Г л
oo VO РП mM ^
fn o o o o o
909-:X
С иб r- «0 rn 1
O* 00 Tt eo" r-T »n
s VO «П Q O O
н OOZl «ae ^ t*-^ Ф 1
УА Б

■
■ O*o“ '0‘ VO*
ej
m
n w> o0 <0 «П m
e ^06 пза ^ Ф ГЧ « r- >o »n j
cTo' VO* rn <n cn VO*
на

■
r
■
3 u 009-xg S 8. ° 1 1 1
I
O VO »n r-
он

4
■ O — O O O
H V 901-->1 V» 1- 1 j
U o’* r-“ Tt 00 rf
o o O
тр

i. m 'O 1 ^ 1
V iz9zo-e
o“ rn ^
И
t-isi-e ° ° S R ? ,
ек

! '

n ся-е O V CN* —i

«
o
o ' tN

E „ E
« . и -
Ел

i.' § 5 . - s
ed ^ C (V
Si s
5 B e g S ^ S«
M ia S s « SE'SS-S
•N & Ш £ 5 s “ mo «
S M ^ л. вЯ Ов З ^ шШв
od
rt 01 S 8! ч й
*i ed 3 |E g „ « e g & S .,a .,
. *1 M L, e-. Scd ®Hae De
O
i E C g s ‘* « S S g t i ; ' g 2 s o S 5 o
S ■ • i s i s i s | g | s | s
a X
= i2 ^1 5 i g p : = s =
a Ж“ ^ а 2 м с [ в а и ; | и
— r-l r»i T t >Л1 >o r~:

349
 “ « и и
5 SS S gjo_ S |0_ o jg 0 | g g
so VO<N <N r>-" rn v-T “ r^iirT 2 '^" w-i" r-“ so
Ss SS
"O"
<
8 I I ° s g S s s
so* »o“
2 «-*

s S o «0 o »n

ка
I I I 2
o' ^- »n oe' rn *0 'O*

те
*n
r^ I U
У-)1 o
m 8 I I
O* rn oT r-

ио
^
tk

ua
—

I?
w
'Я
Г л
»Л o o s <O o o OlO
N O —^ o o o o o
00
o'
С иб rf vS" ^o ^ ' v rjim " oo'r»-* сФ т" «/^s^T

m 2-
УА Б

M
O
^ O
Ch O
m g 2 Й s s
o
m o" -ЧГ (N Tt IN
на

(N o
^o o
§s
он

O 00 00 ° s
rn W -J <N
n
: е
тр

И <
sm sm s s s o
00
o
00 s s 8 S
rsl
o’“ ri
ек

mП
Ел

1
5. " V cd
B o B
V cd >»
E -E cd fl n B cd
B

rt
B (d a O
cd Й
II
cd Cd B M
Ш B u A a r
Ч oM 5 : ' >%
B
O
H B Ю
o B
a
V
ва
s
ed cd li S-. 3 S ^
-
rt
cd c ar
ffl
a

и I?
o H a B
т 3
M
Ш Q.
3 ft?
Й
4^
cd
X B »B
«>
« o S Cd ed cd
U еь ■ Ш X
C
Й
o S 5 £ B cd B Cd
B
a:
3

_ ■ ■
s
B
cd
B
B
-s “ S
o cd
2
s
u
M X
B
5T
z
S
u
cd
z
u
a
B
cd
e-
T M B 4>
Й
V
и ^5 cd ou ed cd o ed
-2 I Z 2 M c
Сн Н Р1 z
Ш I « i i
9"
QU I
B
CQ s
o

350
 aS S S S «
z z is - o e *4 ^ o* m" >o VO O
Я S S S 1 8 5
z a i- a n J4 o' l~-‘ >n vD O

Il9 - H t f
= , s , 2 Я
2 -<N 2 00 2
‘-0
g«n m o o o o s5 o —
101-111? ^ o* 'O « OS* r- —

izit-oe S 8 8 8 8 » S s
o*- oT >o o'

ка
irct-oe S g S S g g 2
O oo' W1 >n <n" on'

те
V 909-M ^ 8 ? S 8 S Я
o ^

«П O O r-t O O
S 1 ®
®

ио
u 009-xg 5
o“o‘ ^ 00 2
(V sios-e) Й 8 S S § Й 2
j ziit-oe O* r- fn V r-
O
»n
Г л O
(N O
rn O—
r- O O O*N O rn
V ггсс-ое
С иб
o“ 00* »n «гГ 'OГ-“ W
-T 00*
oO o o « n m m o
iE9-an ^ o*
o' I--* ‘'I Tf Ю* *4
гт“ Г-*
УА Б

o »on^ O w-» r«^0j

8WOI «0 00
^ o OO
^
IHSUXIBM o* »#^* ^* ^* »n* vO*
на

o o o «П Q Q
Ф o
и V 90t-M O*
O
Г-* «0*
00
V
^
V
r^l
r-T * Г-*
он

4 Ч m o ooo V-» o
cii-Htr m 1 j r- ON
'" с: O* >o* w-T r-T >c
»n O^ OГЧ O CNO o
тр

V IZ 9 Z - 0 C
<N o O^ —
O* «n CN* ГЧ* гГ rn w-T
■ ■ t is i- e 2 2 , 2S 2
ек

^
Ш■ O* ^* ri 'W
rvf' in' fS* ^*
£ s i- e
:! E
Ел

fS.s“ X
5 g
жо ^ “O
S S S
X СЯ
od ® od c 2 ® Л
Я
Ч I * oE S * a P *
S ^Oj y? * or T “ iflEi
"X S
Б “■
■
a
rt
^ SeOJ o <j!t 2 n .s
*и £■ «" Л
M * - “ j s e S u 3 чаГ|с
N o S s S i« a :| g « 2^2««
0 rs C T VC. s ЯО^Я
!£ И X o«snxoia u q C q X
X ШS Й
u ‘-' aS cS ^OuScI d^i O u ^
V ut 'O
r fui cwd
Н гч2 4
5 ’S
.12S-2 ™ 2 ^, e0 5^ ‘5
' "
^ Ч
3 «Mt di«oo=
ffl *«м з;а £ X X X ^

— ri rS ^ «-; >d I-'

34
 SU M S rF. <=>
in 2Й
u:
IS *
i W-TГ-“
К==Я
(N SO NO
'o
-r rf
®. § 8 8Й
ТГ IN vo" oT
8
r>f
R
o"
S
S Й 40*

g1-^ - <N
Й s
A (N •n c>

8 8 ?
-«t rf w-r оч“
f: 8

ка
O“ «П
8 § o
rn
'O •n

те
S 00 o s
oT
A.

ио
sfn o§
8 s g
w-T Г-'
g 8 »

Й o‘ rn
II
Г л
ch
С иб
Ш
m «2
«П o ‘П
<N
<o
so «П
\o
УА Б

n
е
? JO 8
на

к n Tj-
5 vO rn so*
3m
« o
еI
A oo
он

8 o00 —
o
й ’5 tQ
«П o VO**
5 O
m v->
тр

и я
o
« ч A oo §g
^ I Г-’
<s
2 8
ек

o O
s s
£ H* 'C •n r*-"
Ел

64
Ш
ьГ
cd cd 0)
nf Dd Bd cd Dd
cd fl Eg
Я
3 5 "> u
>>
o B
>>
B
or
E s
Ч O § “ ва B • O a rt
scd M
£■ M «<
oS u 5 2 “
cd s 5 r n ШB
aM Ш Й 2 o
a
e a cd Ш DB O
0>
Ш йк
o Ш B m « S
B
^cd
5 4> 4^ cd
2 B
C o t- 0<
cd*^ cd
4 e
cd &
f S 2r;
Cd
S
“B m H Z OB
O
Z ^ ?
Z <d
Od Я
Ш ® cd 0B
B
e: u oM (d M H uM Лg I*2 Я S g-
(- B u B
H
o M u o
V O. Cd e cd cd <d cd ffl
S |A u> o
n C[ HO Й s s a s a tt

352
 z z is -o e 8 S g Й
— оС М ГП о

гш -я п 5 ”- й , S й
25 ^ о fn ^
^ н- ^

S $ S ^ S
lo i-H ir о" о‘ Ч-" <»>■ —

ка
E z ii- o e S § ? g 2
о 'О гп РП

те
D 0€Z пая й й S 5;
? оо- п- гч оГ
о т

ио
909-М Й S S §
о* *гГ аГ

Г л
С иб
О о >0 00
V г г е с -о е •о
сГ г-" гч гп «гГ
УА Б

U 009- х з Й 8 I S S
о“ 'О «o’ Оч"
е
а

■
r
■
нн

г Й !п 1 S О
s. ie 9 -a n о“ г**“ о*
ч
■
м
ро

<N
и m
Q* r- t*- «О Q
I V 90fr01 ,^rs ® ^ ^
JQ 'o“ rvT <N ТГ
е■ o“^
кт

.1I. m o Ю wn
06 а а а Я o‘ 1 »
е

*4
O 1I*
* 3 'O <N
^г £ч■
Ел

й. '
h л •*> cd cd
S. >- ^ ^ “
I в
f : ; l e !
S
и ое? = 1 s U s
S с и
лп
'I ert H Я * *
М g ^ 1 аГ iS 2 g &;
Го О
п
Xв|
с. X
С

= |2 1
2
1 i i i 1 Й i 3
5 о 5 о Д « а й о
n S « S - S a . | S
^ fS rn ^

' ТСП Сборян 353

 П р и л о ж е н и е 2 .1 2
П ртдм ж ителност н> работаая цикъл ии багерите
при разтоиариме и траисоорпи средства
Ъгъл на завъртване
Вместимост
Работно 90" 135° 180“
съоръжение Група на почвите
1 П П1 I II III I II III

0.15 права лопата 22 25 _ 24 28 _ 26 29 _

ка
обратна лопата 23 26 - 25 29 - 27 30 -
0,25 - 0,30 права лопата 18 20 25 20 22 28 21 23 28
24

те
обратна лопата 19 20 23 21 22 26 23 27
драглайн 21 21 22 23 23 24 25 25 26
0,35 - 0,40 права лопата 18 20 25 21 23 28 21 24 29

ио
обратна лопата 19 21 26 23 25 28 24 27 30
драглайн 23 25 28 26 28 29 28 30 31
0,50 права лопата
обратна лопата
Г л 19
22
21
23
26
27
20
23
24
26
28
28
22
26
25
27
30
30
С иб
драглайн 25 25 28 27 28 29 30 30 31
0,65 права лопата 20 22 26 21 25 28 23 26 30
УА Б

обратна лопата 22 23 27 23 26 28 26 27 30
драглайн 24 25 28 27 28 29 30 30 31
на

0,75 права-лопата 21 24 29 24 27 32 27 29 35
драглайн 26 27 30 27 30 31 29 32 33
0,80 права лопата 21 24 29 24 27 33 27 29 35
он

1,00 права лопата 23 26 31 26 28 34 28 31 37

драглайн 32 33 33 33 34 35 34 35 35
тр

1.25 права лопата 24 27 31 26 28 34 29 33 38

драглайн 32 35 36 34 37 38 36 39 41
ек

1.50 права лопата 27 31 33 28 33 35 33 37 40

драглайн 33 37 38 35 39 40 39 42 44
Ел

2.00 права лопата 28 32 33 33 35 38 38 39 42

драглайн 39 40 41 41 43 45 44 47 49

Забележка. При разтоварване на депо продължителността на работния цикъл се

получава, като съответните стойности от таблицата се умножават с
коефициент = 0,87.

354
 П р и л о ж е н и е 2 .1 3
Н о р м и н а н с о ч а в а на завоа, оснгуршаша
н а в и в а н е на коша на багер ^ шапка”, ш
Група Вместимост на коша на багера,
Работно съоръжение на поч­
НА багера вата 0,25 0.4 -0 ,5 0,65-0,8 1-1,25 1,6-2,5

Права лопата I 1.5 1.5 2,5 3,0 3,0

П 2,5 2.5 4,5 4,5 4,5
П1 3.0 3.5 5.5 6.0 6,0

Обратна лопата I 1.2 1.5 1.8 2,22 -

ка
И 1.8 2,0 2,0 3,0 —

те
ио
П р и л о ж е н и е 2 .1 4
Нориална дължина на ш п на нлачене на драглай!
в завоя, осигуряваща наоълвансто му, ш

Г л Характеристика (група) на почвата

Вместимост на коша
С иб
на багера, I П 1П
(леки) (средни) (тежки)
УА а Б

0.25 2,0 3,0 2.5

0,5 - 0,65 2,5 3.5 3
1.0 3.0 4,0 3,5
1.5 - 2 3.5 5,0 4,0
нн
ро

П р и л о ж е н и е 2 .1 3
Д ибочнна на нзкоанте при копаене на почвите с драглайн
кт

Дължина на Ъгъл на Дълбочина на изкопите, ш,

Вместимост стрелата, наклона на при копаене по проходки
на коша, ш стрелата,
е

градуси напречна челна

Ел

10 4 .4 - 3,8 7 ,3 - 5,0
0,4 - 0,5 30 - 45
13 6 .5 - 5,9 10,0 - 7,8

11 3 ,5 - 2.5 7,5 - 6.5

0,65 - 0,8 30 - 45
13 6 .0 - 4.5 10,0 - 9,5

13 5 .8 - 4,9 9 ,5 - 7,4
1.0 - 1.25 30 - 45
16 8 .0 - 7,1 1 2 ,2 - 9,6

15 7 . 4 - 6,5 1 2 ,0 - 9.6
1,6 - 2,5 20 30 - 45 1 0 .7 - 9,4 16,3 - 13.1
25 14,0 - 12,5 20.6 - 16.6

355
 П р и л о ж е н и е 2. 16
Даиаи за к о е ^ ц и с а т я a t напълване
на коша на багерите

Кп
права обратна драглайн
лопата лопата
Н м м ал н и условия - нормална височина на
заооя, H3K0QH в почви с естествена
влажност 1,00 0,97 0,95
Благоприятни условия - изкопи в сухи

ка
свързани почви с норм ална или по-голяма
височина на забоя 1,05 - 1,10 1,00 1,00 - 1,05

Неблагоприятни условия - изкопи във

те
влажни лепкави почви; недостатъчна
височина на забоя; товарене на раздробени
скални почви 0,85 - 0,90 0,8S 0,80 - 0,85

ио
П р и л о ж е н и е 2.17
Даннн за коефацнента на нзоолзуване по време К , на багерите

Г л
в течение на работнап смвяа
Експлоатационни
С иб Вместимост на коша на багера,
условия 0,15-0,30 0,35-0,65 0,75-1,25 1.5-2,0
УА а Б

Разтоварване в транспортни
средства 0,55 0,65 0,72 0,77

Разтоварване на депо 0,65 0,75 0.82 0,87

нн

П р и л о ж е н и е 2.18
Ориентировъчни размери на нроходкнте нрн багери с ирава лоиата и нзсииваие
ро

земните маси в транспортни средства

Вместимост на коша,
П оказатели
кт

0,25 0 ,4 -0 ,5 0,65-0,8 1,0-1,25 1,6-2,5

1. Широчина по дъното на изкопа

е

в m от оста на движение на
Ел

багера до:
- стената на забоя 2,70 4,00 4,50 5,00 6,30
- мястото на натоварване на 1,90 2,80 3,00 3,60 4,80
транспортното средство • 1,50 2,00 2,50 2,50 3,50

2. Най-голяма височина от дъно­

то на изкопа до горннм1 ръб
на коша на транспортното
средство, m 3,00 4,50 5,50 6,00 6,50

• В числител и знаменател са дадени данните при iпът на транспортните средства

по дъното на изкопа и над това ниво.

356
 a 2 Я S - Я 2 8 8,
ft- If ® § Г,- Й Й
O

g 2 o ® i. ° 8 8
OSZ-VHM
® I s Я " ^ ^

& ®. ®. 5 T «o 1 g 1 1 1
l£ -ir g a c N r < l ' « e Q ( Q
o u

ка
003-3HA 1 S S- 1 | | 1 5 1 1 '

те
Ф И ooei-tf § ■ I ■ 1 ■ s | 1 .

ио
0-t ^ 0 -
w S—l O°
« S P o
r- S S« 1 1
§п 81-01 - ГЧ S 5 2 Г.- p;

Г л
г -if „
С иб Я s f ° s ° 8. o 8. ,
■ -- rf F5 i :: -r « » •=' 2
. u
УА а Б

IS19SW 1 8 Я S i 5 3 o 1 5 ' s
99-O X a — <N— — l~ ГМ r S C N so
a g o
r o
I
нн

5 S ^ 'o o. Я S S
OZ.O-DHA gr И 00 • ^ ^ I
(N-- « 1 Л IN 2 Я
o fn
B
5 и
ро

I
e
ILZL-W 1 ? g § p; S- S o 8 P5 O
Я -О Х S o - QO 7 Й « o
% * Cf
Ш
n
кт

>■ 6
S ? 8 S 3 o P Я js
61-O L O - •o- 7 5 N ;o
е

m «
p
Ел

a■ i . !
e
■ “„ "E B 1
^ Ig.
2 S-
Ш
n 1 S . - 1 i a
U ? O 3 . ^ V H
s g “ o « g
S ed
X rt
e ° S “ S ^ S E g g
o M
O

n
и ^ ^ X ! 1 H- S S - t
C

a X
•
™
1
BB
H
M
*
OQ. C4
=
bi o h
&
m5 1 11 ■5
а В В в О е
, >a
3 E
S w P '
"

ci2 “ « “- S t s ? S « 2 n « 3 g i «
5 s “ g g s s | S 2 “ “ 0 . “
I o B ( - 4 i i S « u i i c ®
VO od

357
 ю
| i g -2 - 5 - 5 « * 5 - ! - ! - S 5 S S
ч

s
g 2 ® - ! f 2 5 ! « n o S S S S 8 S Й o
e S o ' - * r i « s - r f *
s
н
1
<
| s S s S ^ 2 8 S S 8 Й 8 2 g o
•n
00
o *7 rn ^ o* f—“ — IS* I S rf
« Я ^
c r

ка
1 u**
<
o s ^ S?
O (35 Я j n tT — o '" 0*0*0* CS* « s ' (N r i
00
1

те
X
Cf

® . o e i s
m i r > n 4 F - « -
«
r
« «
- T
S
i
« o o > n
m w i '^
S 90
5 e h o o
o
<ri
_
o
1

ио
Я <o* ^* ®* 15 Й ®* ®* ®* ■"* ® * ® *
5

00

Г л
§ ^ ® . — <o >o 2
* ' ^ i 2„ O 'r i '^
o o t~ > o
000
m « s —
0 wi
^ M Д V —■ o" 15 ^ 0 * o* o ‘ —■ —* —* —
A
С иб
5

0 ^ ° ,^ V ЧП 1 fS1Й „ 000 Q 0 0 0
* < n « N O N ' ^ ' ^ *^1 2 fN O O O o o o r~ — H
УА Б

, — n* 2 O*5 — —■ o " r i —* —■ n* ^

0 — ®. 0 0 o S « c s « n o 000 <n ^
на

ГО 1
1 "7 00 M “ T. ' S ®°. ®°. <S 0 ^ 0
r> ^ —’ 0 0" 0“ 0* 0' <N <N —" <N
Ct

o
он

§ S - S S S 88 Й 0
'f 0 (N 0' 0 0“ 0“ 0“ —' —■ —■ —
H
n
тр

Iч v ^ _

^
o < N
ОЧ**".
* n ( S
0
O
'r ,

O O
o „
П .Й
_
g
g « o o
4 ^ 4 - .
— — —
000
t N ГМ —
IN
n .
—
„
P
A
е
ек

«
s a
u
j n -
O s o O O * '^ .- .
r n |o
0
g
w-j m w-j *n Ю
4
« - . -
0 Q
®. P
Ел

>7 « O f v f n o o o 000 „
5 Ч
H
6 r-
0
и m
s 6 ^ ^ ^ S 2 S 88 Й «
A
P - * ? N o- o ‘ ® 0* 0- 0- - -0- --
S

V I m
4
J
0,
i t ed S S c d v
ii
Ч Л
Щ
c^BbS
h il|i
М 5 2
o ed
S S - S g 5 . 5 - . g - g e & a g - e & & S f E “ - -
ч a c£ b ^ S ^ S „ 5 ? « “ - H « | - = = H < S - = = : d ° « - S s S
ш M
o g 5 ^ ^ S “ - 3 2 S E “ - i e g
G
Я | g g - S 8 g 2 « S 5 * o « ® о « й S „ f g . | g . | s

(^ S s a § ( S ? t | s ^ 5 s u S S c j g s s ^ ш & ^ § ' § 5 “
j = ____ c i ____ e i ____ a ____ <d— itL f c — a s -----------------------------a ----------------------------- --- -------------= ________________

358
 ТГ- "F"
■■ o
a
S S P i» Ш
o
9
I B

s
m
S S 9 Щ. I I Я s 8
Si tn m o o’ 5
s
a
E 0
VO

1
«d
V a
I I a s e
S
r S<N
■
■
i»r \d —* —
?
o
a
a

ка
§ H C
0
1 12 ri o o
3 s s
a

те
6 6

s s s
«Л
Й S S §^2 V

ио
5 § s
r f cT o' Я
a Ш
s
Й s DO ar

Г л
2 o" cs‘ rW H o
8 P -n. 1 1 2 1 1 8 7 S S o
a a
ГЧ O 1Л
С иб H 8— IN
5 -8
o“ ■
o
a a
u g ?
Ч
Й o
УА Б

fn
o" — <N
VO m
*N cT
1 ^ ?: 1 1 » 7 u
•n
S » s ®5 Й
d“ o'
а

H is ?
|в
Б
нн

Й m g
И-1
<N ed ■ j,
M S1 _ ? «*>
o
■
m
f * ГЧ
5o n .
IN <=»
o"
1
«П 8
-
m
1
<N
1
o *

° «o“
1 ■
V
s:
es «
as
о

V
e4 A o‘ H
Г-
V
s
I M
ss u 5
4 *
B■
D
тр

■
a a ■ “
iL C c O — e
o
И
- IN
X I I * I P? s
W fS O
5 S s O o
ек

H _»- (N tl
Я
a Ш «
«» V Z
Ж a P8 8 M V И •>
p « rn ■ B.
S o5 if
Ел

u 8 s I I Я Я S ■
■
a o ^ 5
"-I
s & —■ CN
o
sS -:j
B • C „-

*s
W o. Cd E ^ ^ g:

■
V
M
V
S
n “Ц g
Mo
a
u 5-1
a “
a V
E ■
^ Й
<0 S
-O s Ч
a ^
oM M
«
a ^ S cd «
и
Ч d*
cd
r
cd a ua S‘ S S s S ■ c3 - U -
ed u 4>
s
s a Ш «d
« “ B
4> H cd иШ « 1o- I»
••“ 3■* 5
5 Й ri
Ш cd t S o ^ и 2 a
s
■ 06 IS “ > И o
o Q. 3 o S

C(2
c г ■
vS ^ S.
t- ^2
g
Hs 2 o
3a ce
I
e Dd
S2_ 51 I g
^
i . 3O.
Й ■
u
a
e
4>
« Ч 8
I c g- I
»ri
I 1 c3 I I I
I

359
 П р и л о ж е н и е 2.22

Група Транспортио разстояние, m

1
почви 10 15 20 25 30 35 40 1 50 60 , 70

I 1,00 0,77 0,61 0.51 0,44 0,38 0,34 0,28 0,24 1 0,21
П 1,00 0,77 0,61 0.51 0,45 0,39 0.35 0,29 0,25 ’ 0.22

ка
П1 1,00 0,78 0,62 0,52 0,45 0,40 0,36 0,30 0,26 0,23

те
ио
П р и л о ж е н и е 2.23

Г л
Данни за коефнцнентя К, в К , при работа с булдозери
С иб
к,
наклон на пътя 1. % к.
УА Б

-0 .5 -0 .4 -0 ,3 - 0.2 - 0,1 0,0 0,1 0,2 1 0,3 0,4 I 0,5

на

1.17 1,14 1,11 1,08 1,04 1.00 0,96 0,92 ’ 0,89 0,86 0,83 0.8- 0,9
он
тр

П р и л о ж е н и е 2.24
ек

Приложение на скреперите в завнснмост от трансиортното разстовиие

Ел

Вид на скреперите Вместимост на коша. т ' Транспортно разстояние, т , ло |

1. Прикачни до 3 300 1
4 - 6.5 400 1
8-10 600
15 1000

2. Самоходни 6 -8 1500
8-10 2000 1
15 4000 - 5000 :

360
 П р и л о ж е н и е 2.2S
Д и а н la к м ф ш м е а п м ■апълваас ■> коша iraaae do
а ^ и с ЛГ, ва окрсиерате

Н аш н на работа група на почвите 1^ш

I 11 III

ка
Без траатор-тласкач 0,80 - 0,90 0,80 - 0,8S 0,65 - 0,70 0,80 - 0,90
С трактор-тласкач 0,80 - 1,00 1,00 - 1,20 0,90 - 1,20 0,80 - 0,90

те
ио
Г л
С иб
УА Б

П р я л о ж е н н е 2.26
Оряентнропчна д аааа за уилътаяажае ■■ васвиа
на

Вид ва почвата Дебелина на уплът­ Брой на прем инава­

машина нявания слой, cm нията или ударите
он

Несвързани в слабо Пвевмоколесни валяци 15-40 6-15

свързани почвв: ча­ Вибрационни валяцв 40-80 4 -8
50-70 3-5
тр

къл, пасък в глвнест Виброплочи

аасък Механични трамбовки 30 SO 1 3-5
ек

Свързанв почви; Гладки валяци 15-20 ! 6-15

песъчлвва глина; Шиповидви валяци 20-25 j 5-25
глвва Пневмоколеснв валяци 20-40 1 8-16
Ел

Трамбоваиш плочи 50 - 70 3-6

Механични трамбовки 2 0 -4 0 3-5
i_ ■ -i1

361
 w-T
Bd 8 8 8 I
rf ri
9
|5
4>
ia rT o
I
o o'

— ■
m
m
g и Я rf 2 s
I w-»
o“ g,
a n a

ка
o
8 8 8 8 >o in *n o

те
ГЧ I
2 S ГЦ cs o o*

ио
r-

l i
VO

Г л
ss — * *n
s :S I I
cT o" o' ^ o S-i
С иб
VI

88 2 » O
rn o '
rN m
УА Б

® a o
S Ч
---- X -----
in O in
5 8
на

® I
o
Ч
14
o
он

SS РП
I 00 I I
2 Й rf o" S o“
fN B*
—^ cd
тр

и s I I 2 £• o*
Ч I
o" “ <N
s o“
ек

*n
o
00
Г-* 00
SS 7
22 ® 00
I
o
I
Ел

o ~щ ~
Й 8 7 00
so 00
o‘ _ d ___
H 01
u
IS s e ^
H K cd M
s ^ -D
d
■ Ш
s Ч ■ n Cd** V 11^
s Ш
5 S
Es Isi
s
etf ed cd
n Ш N Ш &S od
a
o
C
sJ
'■ I
B ?
. o g S -
<d ac
H
Ч
V
a
a aM
U
Шo
n
a Й a

I'
ed :
s ‘ 6 ^
5c3 B
SB 1c
- d . _2___ 3L ” O'

362
 П р и л о ж е н и е 2.28
Технко-работна х ар актер асп кв ■■ сам о х одн ■■броплочв

Похазателв SVP-12,5 SVP-25 SVP-63-1 BSD-63

1. Ввбровъзбудвтелна система, kHz 12,5 25 63 63
I Мошиост на двигатели, kW 3 4 11 11
3. Шврочвва на нввцата, m 0.55 0,75 0,90 0,90
4. Дебелвна на уалътнавания
аласт, ш 0,40 0,40 0,60 1,00
S. Сюрост на движение, km /h 0,90 1,02 1,02 0,54
6. Преодоляван наклон, % 25 25 18 28

ка
7. Маса, t 0,15 0,27 0,70 1,40

те
П р и л о ж е н и е 2.29
Т сп в к о -р аб о п н х арактерясп кн плугом и къртаян за разораиане ва почвата

ио
Тракторни плугове Къртачв
в.
К-56 К-56 ЗК-54 а.
Ш м

Г л
Показатели а {> ■ ш
и V
РБ 1 п а Р а о.
о
С иб m1 н
Сг Сг O' £ ьб £
1. Широчина на рязането, m 0,56 1,62 1.62 1,63 2,75 2,40 3,00 1.57
УА Б

1 Дълбочина на разорава­
нето, ш 0,25 0,25 0,25 0,30 0,70 0,55 0,30 0,40
3700 4320 1600 2000
а

3. Маса, kg 850 865 2250 1200

нн

III. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ ПО КОФРАЖНИ

РАБОТИ
ро

П р в л о ж е н и е 3.1
Гсомстрнчвв характернспкн за прааоъгьлвв сеченва ва бвчмета в гредв
кт

1. А, А. w;. '«•
cm^ cm* cm* cm* cm cm
е

cm cm cm*
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Ел

4 5 20 41,7 16,7 26,7 53,3 1,445 1,156

4 6 24 72 24 32 16 1,730 1,160
5 7 35 143 40,8 72,9 29,2 2,023 1,445
6 8 48 256 64 144 48 2,312 1,734

8 8 64 341 85,3 341 85,3 2,312 2,023

8 10 80 661 133 427 107 2,89 2,31
8 12 96 1152 192 512 128 3,46 2,31
8 14 112 1829 261 597 147 4,04 2,31
10 10 100 833 167 833 167 2,89 2,89
10 12 120 1440 240 1000 200 3,46 2,89
10 14 140 2287 ■ill 1167 233 4,04 2,89

363
 Прнложеняе 3.1 - продължение
1 2 3 4 5 6 7 8 9
12 12 144 1728 288 1728 288 3,46 3.46
12 14 168 2744 392 2016 336 4,04 3,46
12 16 192 4086 512 2304 384 4,62 3,46
12 18 216 5832 648 2592 432 5.20 3.46
14 14 196 3201 457 3201 457 4,04 4,04
14 16 224 4779 596 3659 523 4,64 4,04

ка
14 18 252 6804 756 4116 508 5,20 4,04
14 20 280 9233 933 4573 653 5.78 4,04

те
16 16 256 5461 683 5461 683 4,62 4,62
16 18 288 7776 864 6144 768 5,20 4.62
16 20 320 10667 1067 6827 853 4,78 4.62

ио
Г л
С иб
П р и л о ж е н и е 3.2
УА Б

Геом етрвчм характеристики за правоъгълни сечения иа дъски и талон

на

Дебелина Широчина
1, cm Ь, cm cm* cm^ cm

2 6 -2 6 0,666 b 0,666 b 0,578

он

2,5 6 -2 6 1,305 b 1,041 b 0,722

3 7 -2 6 2,250 b 1,500 b 0,867
3.5 8 -2 6 3,573 b 2,041 b 1,011
тр

4 8 -3 0 5,333 b 2,666 b 1,156

4.5 10-30 7,593 b 3,372 b 1,300
ек

5 12-30 10,416 b 4,166 b 1,445

б 13-30 18,000 b 6,000 b 1,034
Ел

b t^
Iain
= '• = 12 = r i ‘

b t^
6 ‘

364
 П р и л о ж е н и е 3.3
Геометрячаи характериспки иа кръгли сечсния с диаметър d

d. и, Л, /, j,
сш cm cm ' cm^ cm^ cm

25.13 50,27 201,1 50,27 2,00

ка
2Я.27 63,62 322,1 71,57 2.25
31,42 78,34 490,9 98,17 2.50
34,56 95,03 718,7 130.7 2.75

те
37,70 113.1 1018 169.7 3,30
40,84 132.1 1402 215.7 3.25
43,98 153.9 1886 269,4 3.50

ио
47,12 176.7 2485 331.3 3.75
50.26 201.1 3217 402.1 4.00
53,41 227.0 4100 482.3 4.25

Г л
56,55 254.5 5153 572,6 4.50
59,89 283.5 6397 673.4 4.75
С иб
20 62,83 314,2 7854 785.4 5.00
1 65.97 346.4 1547 909.2 5.25
2 69.11 380.1 11500 1045 5.50
УА Б

23 72.26 415.5 13740 1194 5.75

24 75,40 452.4 16290 1357 6.00
19180 1534 6.25
на

25 78,54 490.9
26 81,68 530.9 22430 1726 6.50
27 84,82 572.6 26090 1932 6.75
28 87.97 615.8 30170 2155 7,00
он

29 91.11 660.5 34720 2394 7.25

30 94,25 706.9 39760 2651 7.50
тр
ек
Ел

П р и л о ж е н и е 3.4
Геометрични характеристики иа профили [ 10 и L 20 - EIC87

Профили А, cm* и;, ст^ cm cm“ и;, cm^ V cm

[ 100.50.5 7,26 92,8 18,5 3,57 20,3 5,8 1,62

[200.50.3 7,27 371,75 Ъ1,\1 7.15 18,62 4,9 1.6

Профилите имат дължина от 250 до 10 000 ш т през 125 mm.

Фланшовете н стеблото на профилнте са надупчени (: 0 17 през 125 mm.
 П р и л о ж е н и е 3.S
Даиии за кофражин платна - правя от пштовндеи кофраж - ЕЮв?

Размери на нлатната, mm Изчислително Маса, kg

натоварване, kN/m^
дължина широчина

2500 1000 45 158,32

2500 750 45 128,26
2500 500 60 97,81
2500 250 90 67,77
1500 1000 60 99,14

ка
1500 750 60 80,22
1500 500 90 60,97
1500 250 120 41,63

те
1250 1000 60 82,55
1250 750 60 66,68

ио
1250 500 90 50,76
1250 250 120 34,90

П р и л о ж е н и е 3.6

Г л
Даиии за кофражни платна - прави от универсален кофраж - EIC87
С иб
Ш ирочина Дължина на
Напречен разрез /, cm^
А. mm платната, mm
УА Б

ь
на

2500; 2000;
500; 250 18
1000; 500
он
тр

П р и л о ж е н и е 3.7
Даиии за фермите от кофраж комбиниран - 70 по £1087
ек

Дължина Изчислително
Схема Маса, kg
/. mm натоварване q, kN/m
Ел

3000 52 67,81
2750 59 62,83

1500 90 32,45

366
 П р и л о ж е н и е 3.8
Осноиии п п о и с схеми ■и платна за стеин от кофраж комбииираи - по ЕМ .ЕК’86

Параметри Видове олатиа

а
т ек
ио
Г л
С иб
Сигнатура ПС А./ П С 27./ ПС 35./ П С 41./

Височина к, mm 2660 3460 4060

УА Б

Дължини /, mm 2120; 2720 ; 3320; 3920

на

Забележка. Всяка височина се комбинира с всички дължини.

он
тр

П р и л о ж е н и е 3.9
Осноиин размери иа типовите илатиа за плочц, тип „маса” от кофраж комбииираи - по
EM-EICSe
ек

Дължина на платното Ш ирочина на платното Височина на кофражното

/, mm Ь. mm звено Л, mm
Ел

2120
3000; 4000; от 2310 до 2660
2720
3320
5000; 6000; 7000 от 3110 до 4060
3920
Забележки: 1) Всяка дължина се комбинира с всички широчини и височини.
2) П латната с широчина до 4000 mm вкл. са подпрени с по една
кула, а над 4000 mm - с по две кули.
3) При кофражните звена с височина до 2660 nun вкл. подпорните кули
са от един етаж, а при 3110 до 4060 - на два етажа.

367
 П р и л о ж е н и е 3.10
Р ябо п и хармстермспка ■■ уиям рсалвота тръбао скеле
а) Технически даиии за тръбите

Външен Дебелина Напречно Съпротивите­ Инерционен Собствена

диаметър на стените сечение лен момент момент маса
</, mm /, mm А, ст ^ fr. cm^ /, с т ^ g. kg/m

48.2S 3.5 4,92 5,14 12,40 3.84

ка
Изчислително съпротивление на тръбите (при Ст. 5) -
= 210 М Ра.

те
Носимоспособност на една челюстна тръбна връзха -

ио
Лдоп
оо = ^ = 5,20 kN

Г л
б) Спицифякации иа елементите в едии комплект фасадио тръбио
С иб
скеле /шо типова схема № 1/
Заскелеиа фасадиа цлощ - 416
УА а Б

Количество
Елементи на скелето
бр.
1. Тръби с дължина 0,80 m 24
2. Тръби с дълж ина 1,60 m 99
нн

3. Тръби с дълж ина 2,00 m 29

4. Тръби с дълж ина 2,50 m 44
S. Тръби с дължина 3,00 m 26
ро

6. Тръби с дълж ина 4,00 m 92

7. Тръби с дълж ина 6,00 m 87
8. Връзки нормални тръбни 574
кт

9. Връзки челни осови 158

10. Връзки удължители 174
е

11. Стъпки 18
12. Винтови опори 24
Ел

Обща маса на комплекта - 6583 kg.

368
 § i l S IS SIS SIS SIS SIS SIS IS SIS
i2 8 e-

s i s
S IS SIS SIS SIS SIS SIS SIS SIS
u &a

S IS SIS SIS SIS SIS SIS IS SIS

ка
M
т § ls I s 8 8
I

те
s
S 9 IS Г-*
«0
VO
o 113
o
in !Q
o <S I o «П I r-
? :ls III ■ IM
3 ЕГ a

ио
S8
i ■ Я
•n o o o
r- oo a i -+‘ s°

Г л
m o r3 5s
1^ 3 O
X e-&
С иб
E s
S
s 8 s a S S
«s. E
» s
УА Б

S- o
s ^
на

s O I 04
»n I 00 O I 04
2 *
2 W-> I OO

15 S£
w s
&E
он

s §1^
r-
^
<N
oo
40
—
r-
>o
*N
«0
oo
<N S |5
e
^5
тр

§ W-) <N
§ g s O o
a Ч an
S. ^
ек

V ■
Ю I; e
■ ti
S г 2
Ш >a
8 s o I

Ц S I s 2
Ел

4>

I :
s VP, sig II
u
X X
T rt
Л

aa oQ
ii O I
V) 1 00

oИ «I
OO so o ri"
■■3 s c
S 4
p
b o' O'“ 'C
Q
c 'S S O - I I I I
8 = S Os »n OS^ W-)
S le <d o*
O sa o.

I ТСП Сборник 369

 IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ
ПО БЕТОНОВИ РАБОТИ
П р и л о ж е н и е 4.1

ка
Техиически данва ]■ итобетоаовози

Марка

те
Показатели
СБ 113 УД-6 АБ-6
1. Геометричен обем, 3,06 6.5 10380

ио
2. Полезен обем, 3,00 6 6
3. Максималиа допустима маса на пълнежа, I 3,945 12,0 12,4
4. Обща маса, t 9,4 23,0 23,700
5.
6.
Г л
Максимална транспортна скорост, km/h
Максимално разстояние за транспорт, km 30
50
40
60
40
С иб
7. Шаси ЗИЛ-130 Татра-148 ЛИАЗ-
Мадара
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

370
 УО гч
til
<
I

1X
Я S o >П I
<л
р~ Н гп

3т
о>п t^ Оч 9> 2.
tr S
2 «
й Я Я (2 ^
<

ка
- 3
Р й 5 О S

те
S ^ (N (N м S
< S

ио
ГМ 8 5 2 й «
•П <N IN

a
к <м
Г л
00
С иб оwn
g 14
■ 8so |m <N Tf <N <N
0
*»
и
1
u
УА Б

о X
ш
о U.
<о o• ^ 2S o O' ,I
н
r-> *N fn
.2! fS 2 »n <N CN
на

i.
о <

8
о
он

o
ч r- '«t
тр

I Cd
Cd Q
cj <d
r-
o o <N O<N IN
■ ^ 2O 3c f
<N g 2
ек
Ел

I
cd c
ed rt e cd
M
-s
B H
Ю
ed Ч acd
N
B
Ч
SL s Ч
"S o
2
s
ed
lO a a -
ed
a s lO B B
Ю
o
s ^
w
u
«• 2
to a - - - S u cd 2
O
5 i (d X
a B
2
e oH s 2
C
t S ЙS - 5 g b" a ar* a
Z H s
a I «g g 5 o S - a и R 5
b u Cd a d Cl. u ^ a _cd H
cd E s -
V u a I o. o w Й VO el d ffl w u
2 ^ cd Ю 2 4^
ffi I I S ^ O S ^ I I I U3 S s
ГМ

371
 s S *o“• Г“
o o»n

SB
d
■
u
§o*
oB
C4
a
s
U 000 U
00^0
-i o

ка
те
HШ

ts
aB

ио
Ч■
n

o*
§ s gg

Г л
С иб
g S S 8
rf <N <N «N O
УА Б

O
ri
на

z
<u
он

0— 0o ^ 0 oo
H
a <N ^ rvj so
rA
A
cd
s r*)
тр

O <N (N ^ O
ек

Л
tJ- Vn
Ел

m o^ o^ m
—

P
o

E
u a. M
DO ed
ct BB
и ^
u ■ s
cd Й
I cd
a
и g 0 B
1 sH tr bO
M
o m o M
H a o.
c: u ed BB
s
^ S Ю
ed
3 cd
C H J 6 s
I I

372
 П р и л о ж е н и е 4 .4
Техиичссхи х и р ш тср в сп к а ■■ хидражлнчии бункера за бетоаиа смес

Тип на бункера
П оказатели
ХБ-2,3 ББ-4 ВН-2,5
1. Вместимост на коша, 2.3 4 - 4,5 2.5
2. Мощност на електродвигателя, kW 5.5 5 7.5
]. Мощност на BH6p aT o p a,^W 0.25 0,25
4. Времетраене на издигане на пълен кош, s 50 50 40

ка
j. Времетраене за спускане на коша, s 45 45 35
6. Макснмална височина на издигане на коша, cm 195 195 205
7. Шврочина на бункера, cm 248 250 250

те
8. Маса, t 2 1.58 2,5

ио
Г л
С иб
П р и л о ж е н и е 4 .5
УА а Б

Вадом бстовпомпи ■ тахиого приложеиие

М аксимално р аз­
Вид на бетон Технологичен стояние на пода'
комплект за по ване на бетона
нн

помаата Схема на комплекта

даване на бетона хоризон верти­
тално кално
ро
кт

Стацнонарна
Стацнонарна бетонпомпа,
500 120
е

бетовпомпа ш т т ш ПГ т т т стационарен
бетонопровод
Ел

Автобетон- Автобетонпом
помпа па, стационарен 500 120
бетонопровод

373
 Приложение 4.S - продължение

Автобетон- Автобетонпом-
помпа с раз­ па с разпредели­
пределителна телна чупеща 60 64
стрела стрела

ка
те
ио
Стационарна
или автобетон- 42 42
помпа;
Бетонпомпа с
Г л стационарен /само за чупещата
етажен раз­
С иб бетонопровод стрела/ отделно
пределител и с чупеща раз­ височината на
чупеща стрела пределителна стационарния
стрела бетонопровод
УА Б
на
он
тр

Стационарна
или автобетон- 42 36
Бетонпомпа с помпа, плюс
ек

разпредели­ стационарен дължината

телна стрела бетонопровод, съответно
върху кулов кулов кран, височината
Ел

кран разпределител­ на стрелата

на чупеща на крана
стрела

374
 >
СЛ
sI СЧ
00 гТ
fn
rf Ж If
o
eu
e __
>

s ° I-
® Ж 2~ S- O °
o
Я Я
■
o
Я
o
s s »o“

ка
o 2w g00 g«0 goo

те
S 7 ?- гГ
tn ^ ^ so
«е O •—'
<
ffl

ио
Ш
o o «0 O O Q O
I
^W r- r00 O
- 00
«0
^
S Я ^ ^ w -j m
$ -

Г л
I
oo
С иб o - S gs ei
bu Q o
00
«0
X ГЧ ^ 00 Ш
Z r-) CTs VO m
Ш
Ш
УА Б

:b
N
buS s s H
3
CL. Z o
на

Ou
A
Я
Q
X o o o 5 й § 8
н

o
S ^
VO
M-1 Л ^CN CtoN n00
a
I~-*
om ^
ро

IN

i o

? 5 2«0 <N
z
т

•r>
S I Я n ^ 'O
X
OS
ек

u
V3
Ел

^
• gp

"s
V &
Ш
V «
^

M8

■ ■

c“■{2
S

375
 П р и л о ж е н и е 4. 7
Работни положення на хидраилнчната стрела с бетоноировода за разлнчв
автобетоноомнн

ка
те
ва
е
2
о
а

ио
Bd
о

Г л < I
С иб
if
Uиьп.
УА Б

е ^
на
он
тр
ек

с
Ел

7.
о
X
о
Й-
ID 2
2т >
^
< '

^ S
Lb?

376
 Прнложенвс 4.7 - продължение

М -' \ *1 */ь

ка
I
U-i
-г>4 .с > лж 1 Ig L
— 1 г> а

те
1 CD
ч _— rv
pg _
1
— °с □ » ф1 о
°о Е к-^
■■ш d
(N " " d
J ч I“ о
н 5*

ио
N Ю /
V
ч. ч : Г О 1 /
/ I?
а и
--- щ гм < I
Ч

Г л
1 / /
ч. гм
■'х / /
ч.
С иб *=ц
00
см
/ /
ч ^ гм / ий
--
.X '
УА а Б

L *=
п1 _J
нн
ро
е кт

S
е
2
Ел

о
е
S
о

< I

X
U. и
(Л
е 1

377
 Приложеш е 4.7 - продължение

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. П.4.7 Автобетонпомпн

д - PUTZMEISTER-M 32

378
 П р и л о ж е н и е 4.8
Работни иоложеинв иа бетоипомпа с етажен разпределител н чупеща етрела

ка
те
ио
Г л
С иб
УА а Б
нн
ро
е кт
Ел

Фиг. П.4.8 Бетонпомпи

о - М I7/1B

379
 П риложение 4.8 - продължевие

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр

45 43 41 3 9 37 3 5 3 3 31 29 27 2 5 2 3 21 19 17 15 13 11 9 7 5 3 1 0 1 3 5 7 9 11 13 15
ек

Фвг. П.4.8 Бетонаомпи

е - М 35
Ел

380
 П рилож евве 4.8 - продължение

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Б
на
он
тр
ек
Ел

Фвг. П.4.8 Бетонпомпи

< - М 43

381
 I I
»n Й Я 'O

I I

»n

- 5. «N O «-1
« !2 2 - 5 S
ЖS
c/9
Я

ка
5 S 5 | R g 5 !S

те
I I
I Щ ? r :2 s
oa <
n
u

ио
Ш
I I I I I
§ § =-

Г л
I X
С иб
I I I I I
sQi^
C
УА Б

<N m
r-" § 'R I I I I I
на

s
n

X
е
a
он

g s
§
л

s.
OB
тр

o §
s
m
■
I Q
a. X
S
=
2
Ч g
' g 8
2 5<N iO O°O %
X
ек

Я SQ u
m W5
b
Ел

Ю 8
Ж Tf 2
E
o

^ 9
u Oi
Me
£u
M s
o
4 S!
ШШ
o. 2
C ^

382
 е
I 2 I pj 8 I I
X гГ 9
1 С>

fn fn 2 <п о S
S гп е р
2 2 S '

ка
О <п S >о о

те
2 о- я - -п I I

ио
S
S 3 ' 5 § | 8 5 | * « я о“
RI

Г л
С иб
S S
O _-S> o8 5S5 S “Т
„. eee«oo cN m
^0>m^ w\ r*
m-\
Я room m m ro
(N
УА Б

c - !C 8 - - S
00 >0
m ЮO IN
m И, S
_- S
ii
I»-
на

ГМ S o - »
»

I
он

o — ° »o O «N ? -
S - Я S o" ■»
a
тр

I
u
Я 8 “ Й
ГП «N
n -"
ек

BQ

I
O m o(N
Ел

c - 00 •o « O <0 Cj
СЧ *
- I “
S f n «0 IN
O
n

oH
N «
Ш X S
U ao .J ^ 5
>> g
Ш u '*'
p o o& ^ s -e-
cj V O u |s S
ed p S - Ю
Ь «O ■ H
Л cd O
s d «> 5 - 2 S <d
Ч 8 и- и “
® S Л ' |g od
s R
c. X |a
Ш И,
E- 3 o .2 S o cd
Г -9е5
>» Ю M o a §
= (2 u"» Z Ю i t;
g Й V a -•
Cl o t5 I I 3* S g.'
<N
.=___ s x -T ___ & .2 i___ ^

383
 s
п s
п

s r*
NO
«П
r-
_
o
s o“ cT

о »n «0 _ oo
оо NO VO ^ <n
o' o- o- S
и

ка
Ю
so o
00
o" 5

те
m
00

ио
O vT->
f- IS

Г л
С иб o^ CN
н g r-" o o — SO
п
УА Б

o^ 00 ^
tN
^O
5
н s •лГ o' o“
на

л W
-I
он

о. о o^ ГЧ _
(NЖ ^ ^
00r- Ю
vn
н oТГ o o on
PQ
тр

0в
01 B
u
|в
ек

т
в B
X
B
Ел

rfl z
CL
ed
S И
р
и E ed
K
U H
B
B
:: " cd « u
n H
ed
Z
B H
cd aH eBd B c s
I м H
B
u cd
u
4> & o o Ч u s Q.
H B
c Ю Z
c a
“U 3^ cd sB
o. o a cj
4> е c« cr >»
Z H
cd
<d
B
(d
» g B VO B
>4 H QO
Ч
е Ш
B
au o
<
T
B
H
ed
H
o
H
B 8
B
о. 2 Z Юa H
u c 3
с н z o cd
< S s

384
 гч ri
о»
?28S
rJ-rfrJ--- - •оо
s
о IS
,ГЧ
. ^^ 002 o'Я
и

8 8 Й8
°- a
S g^ S 2 S^.
г^гчгм-
Ш

ка
0Q

те
VO
Om O Q «Пo
O r>_0^

ио
о
«0 12
Ш
oeTГ-“ '© >o oSg
т

Г л
С иб
*о
о“ _ o *o «ПV-» WP,Of^ 40 O f - ° * cu
r-
S'® ^ rr
rs| vO
Ю CN <N rn
^ 00 r- rs r- m oo 0 \ ~ ‘' I
УА Б

ГЧ-^Д o A
«лГ Tf rn* ox ; (N
-^0o0
0Q ri
CQ
на
он

<N so
i. сГ O O Q O in O 00 O
Ю<NO 00 <s Г-) ^ «П
^r l — ve 8 •
^ 00
«I
еп
ш
тр

s.
s.
s
f*l
ек

te o
Ел

N ^
di
=2 Ж
■ •Л
h-

-i
C4 M
Ч o
ШuШ C
n
ed s
т <п c m

33
U & с4 41
М a Ч
53 О
M
и ■ С u m
М
Щ у^ Mg
0 it “ пИюваЗчо

а м
SS SSgggS
Сю "
u B«
U
^ S
= (2 y e == C

2b. 7СП Сборвн! 385

 о Sо о о о S
о “о “о‘ о“ о“ сГ
o o
•o »o O
Б
U I I I

В о 'О «О
^ <S
<N W
^ i ^m
в ^ о о о о о о
2
о* о “о* о“ o ' о“ о*
о
п V
£ >ч
S

ка
о.
о
-е-

ed

те
а
ш
«о оо <г> m m о.
<N^^0^0 ^ 0 0 0 ю
o ' о“ о* о“ о“ о*' о’
ш
П cd

ио
Bd
cd

:ss^ § 5 °
s
cd
n

Г л
к о I- •'• -I-
Я cd
й5 ffl
С иб м " cd
г- 'О »о '«J' РП m гм H
cd
о о о о о о о 23
сГ о‘ о“ о* о* о*' о" ffl
B
О. и M
УА Б

rr;
Б и rA
Ct
в
и
на

о O' 00 VO»о «п
Й
о ^ 0 ^0^0 ^ 0 0 0 S " е
о“ о“ о* о* о“ о“ о" S S - >a
Z
и
o
Я? s П
он

u
S
а 4 D, on on o «
B
о ffl
*0* ° •o <
5ва cd «0
N o^ ffl
o
тр

ed
сп H H h- h-
S s « o o o
00 'О fn fS — о зa :в fl
cd
ек

сГ o'* о“ о“ о“ о“ о '
s «
cd o .
SB o
s tfl]
M
Ел

5 a
us
<->
ct и
о Е
ed «О S S
н ^ т
ц
W■ > '
Н Ов
o
cd DB H
и Т « г 4>
2 ^ CJ
“ ш 5О «и
® l«
« "
V оа. Г- W -» Q г- о о о В
иВ rt
о cd
г*« О ^ «п о »п н н
о cd
ffl
И а ^ ^ <N СЧ М л в ffl ffl «0
о " о4 о " и MH cd
Н <d в (d u ffl
■ с; ■ Uо n $ r
<d e ^ ffl
II
O C H
3g 'O
| | ff l ta ■ r
s S ;? Q

<л П C

386
 П р и л о ж е н и е 4 .1 6
Примерни комплекта от мипиии la бетоиом работа

К омплект от машини за Необходим при Начин на кофри-

Вид на съоръжението изпълнение на бетонови­ ток на бетонна ране
те работа смес
1
Съоръжения, изпълнявани 1.1. Автобетоновози Традиционни
под или на кота нула 2. Автобетонпомпи б , > 8 m^/h кофражи
(фундамента, фундамент­ 3. Иглени вибратори Едроразмерни
ни плочи, нулев цикъл на П . 1. Автосамосвали, кофражи

ка
панелни сгради, фунда­ автобетоновози
мента под комини, фунда- 2. Хидравлични
ментаи блокове под тех­ бункери С , < 8 m^/h

те
нологично оборудва­ 3. Автомобилни
не и др.) кранове
4. Иглени вибратори

ио
2. Сгради изпълнявани по 1.1. Автосамосвали, Традиционни
традиционни методи автобетоновози б , < 8 m^/h кофражи

Г л 2. Кофи за бетонна
смес
С иб
3. Автомобилни
кранове
4. Иглени и повърх­
УА Б

ностни вибратори
II. 1. Автобетоновози
на

2. Бетонпомпи б , > 8 m^/h

3. Автомобилни
кранове
он

4. Иглени и повърх­
ностни вибратори
3. Сгради, изпълнявани с 1.1. Автосамосвали Едроразмерни
тр

едроразмерни кофражи 2. Кулов кран б д , < 20 mVd кофражи за

3. Кофи за бетонна стени и плочи
смес
ек

4. Иглени и повърх­
ностни вибратори
II.1. Автобетоносмеси- Едроразмерни
Ел

тели кофражи за
2. Бетонпомпи б д , > 20 mVd колони, шайби
3. Кулов кран и плочи
4. Кофи за бетонна
смес
5. Иглени и повърх­
ностни вибратори
'4. Сгради, изпълнявани по
I метода пакетно повди­
гани плочи

387
 П р и л о ж е н и е 4 . 18
Данни за коефвцнента а

При слаб При силен

Вид на топлозаш итата вятър вятър

1. Кофражна обшивка 2 ,5 -3 cm, покрита с пласт асфалтова

муш ама 1,45(1,65) 2,0(2,40)
2. Също, но покрита с пласт от камъш ит или рогозка
и асфалтова муш ама 1,35(1,50) 1,80(2,10)
3. Както T.1, но с вата и асфалтова муш ама, тъ^ък ш перплат
илн лам арина 1,15(1,20) 1,35(1,45)

ка
Забележка. Данните в скоби се отнасят при употреба на топлозаш итата
(без кофражната обшивка) върху откритв (векофрирани) бетонни повърхности.

те
П р и л о ж е н и е 4 .1 9
Данни за коефнциеита fl

ио
Вид на топлозаш итата Р.

Г л
1. Топлозащ ита от леко пропускащи вятър материали
2. Също, но откъм страната на бетона с труднопропускащи
2,60 3,00

вятър материали
С иб 2,00 2,30
3. Както т. 1, но от външната страна с труднопропускащи
вятър материали 1,60 1,90
УА Б

4. Както т. 1, но от вътреш ната и външната страна с трудно­

пропускащи вятър материали 1,30 1,50
5. Топлозащ ита само от труднопропускащи вятър материали 1,20 1,40
на

Забележки: 1. Коефициентът се отнася за конструкции, намиращи се на

височина над 25 m или силен вятър (със скорост над 4 m/s. л р. - зл всички оста-
он

нали случаи.
2. Леснопропускащи вятъра материали са камъшит, слама и др..
а труднопропускащи - плътният кофраж, ш перплатът, покривната мушама, поли­
тр

етиленовото платно и др.

ек

П р и л о ж е н и е 4 .2 0
Данни за топлофизическите свойства ва някои материали
Ел

Коефициент Специфи­
Плътност на топло­ чен топли-
Видове материали р, kg/m^ проводност :1ев капаци­ Забележка
W/ ( т . К) тет С,
K J/ (k g .K )
1 2 3 4 5
1. Обикновен бетон, влажен 2400 1,45 1,05
сух 2300 1,28 0,84
2. Керамзитоперлитобетон 1100 0,38 0,84
900 0,32 0,84
3. Керамзитобетон, шистопорест бетон 1500 0,58 0,84
1000 0,33 0,84
4. Перлитобетон (изолационен) 800 0,26 0,84
450 0,14 0,84

390
 Приложение 4.20 - продължение

1 2 3 4 5

5. Дървобетон 700 0,23 1,67

6. Каменна зидария 2000 1,10 0,92
7. Стомана 7000 58 0,48
8. Азбестоциментни алочи 1900 0,35 0,84
9. Гипсокартон 800 0,21 0,84

ка
10. Гипсоаерлитови плочи 700 0,20 0,84
11. Дърво, ш перплат 600 0,17 2,72
11 Хераклит 600 0,23 2,30

те
13. Дървесновлакнести плоскости 400 0,07 2,51
150 0,06 2,51
14. Плътен жартон 1000 0,23 1,46
1S. Вълнообразен топлоизолационен

ио
картон 150 0,07 1,05
16. Шлакова вата 200 0,058 0,75
100 0,047 0,75
17. Мергелна вата

Г л
18. Дюшеци от стъклена н мергелна
100 0,047 0,50
С иб
вата 120 0,049 0,75
19. Също, от шлакова вата 200 0,058 0,75
20. Плочи от мергелна вата 250 0,076 0,75
УА Б

21. Камъшит 300 0,12 1,46

21 Експандиран корк 120 0,041 0,86
23. П евопористирол 35 0,043 1,46
а

24. Термофон 100 0,058 1.46

50 0,052 1,46
нн

25. Нетъкано кече 200 - 150 0,06 - 0,05 1,67

26. Плочи от пенополиуретан 50 0,035 1,46
27. Керамоперлит 350 0,09 0,84
ро

28. Въздух 1,22 0,025 1,01

29. Брезент - - - а = 11,63
W/ (т ^ -С )
30. Гумиран брезент - - - а = 3,6
кт

W/ (ш ^. °С)
31. Топлозашитна завеса от пенополиу­
е

ретан, PVC фолио и брезент

- при дебелина 2 cm - - - а = 1.3
Ел

W /(m ^ °C )
- при дебелина 3 cm - - - а = 2,5
W /(m " °С)
31 Стиропор 30 0,023-0,03 0,71
33. Почви с влажност 3 -2 0 % 1500 - 2250 0,70-2,55 0,84-1,45
34. Пасък с влажност 0,20% 1500- 1800 0,35-1,74 0,75-1,45

391
 П р и л о ж е н и е 4. 21
Степен ■■ ■зставаие ва бетонната смес S, орн извършване на бетоновите работи ири
температурен пад А/ = 1°С
П родълж и­
Наименование на операциите телност,
nun
1 2 3
1. Изсипване на бетонната смес от бункер в транспортно
средство 1 0,03
2. Изсипване от транспортно средство в бункер, савачно
корито, кофа или накуп 0,5 0,018
3. Изсипване в кофража от автосамосвал или обръщаема
вагонетка 0,75 0,025

а
4. Също, но от кофа с отваржщо се дъно 1.5 0,05
5. Също, но от ръчна количка 0,25 0,008

ек
6. Изсипване от хидравличен бункер
- в ръчни колички 0,75 0,028
- в кофи с вместимост до 0,25 1.5 0,04

т
- в кофи с вместимост над 0,25 2,5 0,06

ио
7. Натоварване в ръчни колички с лопата 1.5 0,05
8. Също, но в к о (^ с вместимост до 0,25 4 0,07
9. Подаване в кофража чрез улеи (за 1 т ) 0,05 0,003

Г л
10. Също, но чрез хоботн (за 1 ш) 0,02 0,0015
11. Престояване в
С иб
- стоманено корито 10 0,10
- стоманен бункер 10 0,055
- дървено корито 10 0,06
- дървен бункер 10 0,028
УА Б

12. Престояване накуп непосредствено на терена или на

площ адката (бетонна, лам аринена и др.) 10 0,055
13. Транспортиране - хорнзонтално или вертикално, в ръчни
на

колички с вместимост 601 на 10 m 0,3 0,01

14. Също, но в ръчни колички с вместимост над 100 1 0.4 0,008
15. Вертикално транспортиране в кофа с вместимост до 0,25
он

с подемник ва 10 ш 0,30 0,009

16. Х орнзонтално транспортиране на 1 km
- със самосвал 3.5 0,05
тр

- с платформена кола н кофи с вместимост до 1 3.5 0,046

над 1 3.5 0,037
17. Подаване с транспортна лента на 1 m - 0,002
18. П одаване с кран ва височина 10 m н кофа с вместимост
ек

до 1 - 0,01
вад 1 - 0,008
19. Също, во за всекв следващ в 10 m и кофа с вместимост
Ел

до 1 ш* - 0,007
вад 1 - 0,005
20. Транспортиране ца 10 m по бетонопровод
- с диам етър до 170 mm 0,25 0,015
- с диам етър над 170 mm 0,25 0,01
21. П олагаве (уплътвяваае) в кофража прв
А/„ > 30 в едвостравев кофраж 5 0.13
Л/„ ^ 30 в двустравев кофраж 5 0,026
20 < М„ < 30 в едностранен кофраж 5 0,094
20 < А/о ^ 30 в дзустравев кофраж 5 0,019
15 < Л/„ 4 20 в едвостравев кофраж 7.5 0,10
15 < < 20 в двустравев кофраж 7.5 0,02
15 < Л/„ ^ 20 за гредв 7.5 0.05 1
15 < А/„ ^ 20 ia колонв 7,5 0,012
1

392
 П рилож евие 4.21 - продължевие

1 2 3
10 < Ма < 15 И едностранен кофраж 10 0,094
10 < < 15 и двустранен кофраж 10 0,019
10 < А/д < 15 за греди 10 0,037
10 < А/о ^ 20 за колони 10 0,009
5 < А/„ ^ 10 за греди 10 0,023
5 < А/п ^ 10 за колони 10 0,006
А/д < 5 за греди 10 0,013
22. Престояване във:
- ръяни колички с вместимост до 60 1 10 0,16
- ръчни колички с вместимост над 60 1 10 0.13

ка
- кофи с вместимост до 0,25 10 0,08
- кофи с вместя мост над 0,25 в вагонетки 1С 0,055
- самосвали 10 0,07

те
- бетонпомпи 20 0,10

ио
П р и л о ж е н и е 4 .2 2
Дааии за отаосателиите якостн иа бетона в % от за различи* («ср ■ ^

Вид и марка на
Г л
П родълж ителност Средна температура на втвърдяване
цимента
С иб
на изстиване <«ср. °С
2 и. d
10 15 20 25 30 35
12 17 24 30 38 43 48 52
УА Б

20 25 33 42 48 53 59 64
20 П Ц 25 26 34 41 51 58 63 68 75
а

42 56 64 73 85 90 95
2Я 64 75 87 100
нн

14 21 29 34 42 49 54 60
23 28 35 44 51 60 65 70
ро

20 П Ц 3S 27 36 44 53 60 66 70 77
46 60 68 76 90 95 97
28 68 79 89 100
кт

17 24 31 36 43 50 58 62
25 28 36 43 51 59 67 72
е

П Ц 35 34 43 45 53 65 72 75 81
и 54 65 72 82 91 98
Ел

28 68 80 90 100
20 26 32 38 45 .52 60 65
28 30 40 47 55 65 72 76
П Ц 45 38 45 48 61 68 75 78 83
56 68 78 89 97
28 73 85 94 100

21 29 35 40 48 56 61 65
28 34 41 48 60 66 73 78
П Ц БВ 36 48 52 62 72 80 85 92
и 60 70 82 92 99
28 89 93 96 100

393
 П р и л о ж е н и е 4. 23
Данва за темисратурао-иагрсаин рея ■м пра н и д у х м агр е в
П овърхностен модул на елем ентнте,
Парам етри на температурния
режим на въздухонагрев Ми > 16 7 < А/„ < 15 A#o < 6
S < 6 cm 5 > 6 cm S < 6 cm S > 6 cm 5 < 6 cm S > 6 cm

1. П редварително отлежаване
Zo> * 1- 5 2 -6 1- 5 2 -6 1- 5 2 -6
2. П овиш аване на температурата
от (я до <из, “C /h 3 5 -1 0 2 5 -3 0 3 0-35 2 0 -2 5 20 -2 5 10-15

ка
3. И зотермична температура
'и з. ”С 60(40) 60(40) 60(40) 60(40) 60(40) 60(40)
4. О хлаждане на конструкцията

те
го ,. "C /h 50 35 45 30 35 20

ио
Забележка. Данните в скобн се отваскт за бързовтвърдяващи се или
висожокачествени цименти.

Г л
С иб
П р и л о ж е н и е 4 .2 4
Графици за ориентровъчно оиреле.1 нне темиературио-нагревния режим
УА Б

S
о
Е 95“C ao'-c .60°С| 1
Й 60
на

^ 50"’C
а 50
о ^0
Портландцимент
0 30 / ПЦ 35.45U 55
он

8- 20
- 9 0 ° Cs sВО^С-юол 60 °c|
Е ■Ю'c . _
5 60 ГР
тр

- r
^ 40 > -
Портландцимент
8 30
ек

20 ПЦ 35
1 20
)5 “ C, •80°C 70'’C
а 80 y
^ 70 /
Ел

/
Е 60 ‘C
/ / .
^ 50 / y
/ / / 1
" ^0 /
ПуцоланоЬ nopm-
5 30 >
ландцимент ППЦ 35
Е 20
3 70 94 »C 1 1
90°C e o ° c ' 0r
? 60 y ■^0°C 50°C
о 50
? 40 -1 "Т Г
y Шлакопортланд-
S 30 цимент ШПЦ 35
£ 20
X 1IT l 1 1
2 4 6 8 10 12 14 16 18 20 22 24 26 28 30
П р одълж и телно ст на и зо те р м и ч н о то
нагря Боне, h
394
 П р и л о ж е н и е 4. 2 3
Графнцв за о р аеап р м ъ ч в о опрсделвве ва п родълж и телност ва нагряваше прн нзползу-
■ансто на таолн бетонна смесн

ка
те
ио
0 1 2 3 ^ 5 6 7 8 9 1011 12 13 U 15161718 19 20 2122 23
П р одълж ително ст на изотермичното нагря боне, h

Г л
С иб
УА Б
на

П р и л о ж е н и е 4 .2 6
Техническа х ар ак тер асп к а на въздухонагреиателн
н

П оказатели В-20 В-50 В-70

ро

1. Т оалинва мощ ност Я , kJ/h 20000 50000 70000

2. Количество топъл въздух, m^/h 1100 3000 4000
3. Температурна разлика Д (, ”С 62 70 80
т

4. Разход ва гориво (г а зь о л , керосин), k g /b 2.3 6 8

ек

5. И нсталирана мощ ност, kW 0,25 0,75 0,75

6. Напрежение на тока, V 220 220/380 220/380
7. Честота на тока, Hz 50 50 50
Ел

8. Обем на резервоара. 1 30 85 110

9. Маса, kg 50 140 150

395
 П р и л о ж е н и е 4 .2 7
Химическа добавки за бетон
Количество
Вид на Наименование на Означение Концентра­ сухо вещество в
добавката добавката ция, % % от масата на
цимента
1. Пластифициращи
а) обикновени Лупласт С ЛС 40 0,15 - 0,30
Меласова шлемпа МШ 30 0 .5 - 1,5
б) супераластифи-
катори БП - 1 БП 1 30 0,5 - 1,5
Склеромент 10 СФ 21 0,7 - 0,9

ка
К - 12 К 12 36 0,25 - 0,5
2. Въздуховъвличаши Н еутрализирана коло- НКС суха 0,01 - 0,02
фонова смола П Р - 100 ПР - 100 50 0 ,0 5 - 0,10

те
3. Ускррвващи
а) с нормално Калиев хлорид КХ 41 1- 3
времесвързване Натриев сулфат НС сух до 1

ио
/ луминиев сулфат АС сух до 3
Ускорител А УА 30 2 ,5 - 3,5
Ускорител Б УБ 30 2 .5 - 3,5

Г л
б) с ускорено Натриев нитрат НН сух до 3
времесвързване Калиев карбонат КК сух -
С иб
Ускорител НИСИ 1 НИСИ 1 CJX -
Ускорител Т УТ - -
Натриев карбонат НК сух -
УА Б

4. Забавящи Забавител 1 3- 1 сух 1- 1,5

Забавител 2 3 -2 сух -
S. П ротивозамръзваш и Натриев хлорид НХ сух -
на

Калциев хлорид КХ 41 1- 3
Натриев нитрит НН, сух 2- 3
Калиев карбонат КК сух -
он

Лутол К лк 35 1,3 - 1,5

Лутол КН лкн 35 1,6 - 2,2
Т 3 Т 3 3« 1 .6 - 2,5
Ускорител Б УБ 30 2 ,5 - 3,5
тр

Соварел Б СБ 39 1,2 - 2,2

6. Уплътняващи Алуминиев сулфат АС сух 0,5 - 1
ек

Ж елезен сулфат ЖС -
7. Пластифициращ о
въздуховъвличаши Вискобет Всб 20 0 .1 5 - 0,20
Ел

Черна луга чл - -
8. Ускоряващо - плас­ Т -3 Т 3 38 1 .6 - 2,5
тифициращи БП - 3 БП - 3 39 1 ,5 - 2
Лутол К лк 35 1 .3 - 1,5
Лутол КН ЛКН 35 1.6 - 2,2
Лукрйт Б ЛТБ 35 1 ,2 - 1,7
Лукрет С лтс 35 1 - 1,5
КК - Т КК т 35 0 ,5 - 1.0
КК - Н КК н 35 0 .5 - 1,0
Соварол А СА 39 1,2 - 2,2
Соварол Б СБ 39 1,2 - 2,2
Соварол В СБ 39 1,2 - 2,2
9. Инхибитори Натриев нитрат НН, сух до 3
Боракс Б сух 1 —
1

396
 П р н л о ж е н в е 4 .2 8
Огшосятелан шкостя ■■ б ет м а ■ % от ^ ,8
Възраст Изчислителна температура 1» °С
Вид ва цимента Z. d
6 16 26 36
0.5 4 9 13 23
Обижновен цимент ( 2 0 П Ц 3 5 ) 1 10 18 26 38
/(, » 3S М Ра 1.5 13 25 37 52
2 18 32 47 63

0.5 13 25 40 50
Свръхбързо втвърдоваш се цимент (СБВЦ) 1 33 45 55 65
Л, = 3S М Ра 1,5 40 55 65 75

ка
2 45 60 70 80

те
ио
Г л
С иб
П р и л о ж е н и е 4 .2 9
Давии за ш соспиа ефект на хамаческите добавка 6^
Доза сухо Ефект на добавката в зави­
УА Б

Група Наименование вещество симост от възрастта на

добавки на добавките D бетона
в % от Ц
на

«0.5 «..5
Ускоряващи Ускорител А 2,5 - 3,5 1.45 1.30 1.30 1.25 0,97
Ускорител Б 2.5 - 3,5 1.75 1,60 1,60 1.50 0,90
он

Натриев нитрат 2,0 - 3.0 1.55 1,40 1.40 1,30 1,03

Натриев сулфат 0 ,7 - 1.0 1,45 1,32 1,32 1.25 1.03
тр

Суперпласгифициращи Б П 1 0 ,5 - 1.5 1.25 1.45 1.55 1,55 1,15

Склеромент 10 0,7 - 0,9 1.20 1,40 1.50 1.50 1,15
К - 12 0,25 - 0,5 1115 1,35 1.45 1,45 1,15
ек

Пластифицирашо- Т 3 1 ,6 - 2,5 1,50 1.65 1,70 1.65 1,20

ускоряваши БП - 3 1 ,5 - 2,0 1,75 1,90 1,95 1,90 1,25
Лутол К 1 ,3 - 1,5 1,30 1,40 1,45 1,40 1,07
Ел

Лутол КН 1,6 - 2,2 1,30 1.40 1,45 1,40 1,15

Лукрет Б 1 ,2 - 1,7 1,20 1.30 1.35 1,30 1,12
Лукрет С 1 .0 - 1,5 1,20 1.30 1.35 1,30 1,12
КК Т 0 .5 - 1,0 1,40 1.50 1.55 1,50 1.12
КК Н 0 .5 - 1,0 1.20 1,27 1.35 1,30 1,10
Соварол 1,2 - 2,2 1,40 1,50 1,55 1.50 1,10

197
 M
( J BQ
I
ii:i -O Q -

7 e

o
o
I I
X

I
«I 00

ка
s
'o 2 S S
S u
bC 1 , 1 1 I

те
■ Ж o

I
£ VO OO VO S S
u I I I I I
a

ио
o
^ ^ 5i ^

u
00 »n
I I I
f=i

Г л
p
o *n rs o
4B
S
С иб
Ci IN 'T S Й
U)

s.
£
>.
I
o S
I .
?
I
o
I
УА Б

X
I I I
f=l *N CN »n

I
на

o o<s
& I I I
S 2
он

c
to 00 I i ■
o<N
тр

s
I «0 I I I
OO o*
»n
ек

o
I
G •n I
U3 o"
Ел

o
«) 2 5
aJ ® oX H
o.
ej
H t S
I- « 2 5^ o oo I Ss?
X 3 CL Ш >» u
o s oC uo t)
«I
r>
rt
et
O 5 H E
u ■ « Cd » S s O. w CB C
s S X t
«d X X Q . t> ed Cd
u X X
* « «S e l Cd
и s a X
b u
o. V
и S. X V© X V®
(d ^m
U
X
H cd
u Л

“B «II e- £H y so “o S
S ew
ь ls i^ o '
(d
s
«
^

ae X X « o
ed
Ш
X
u cd

& <S S o *“ 5 0.0 0

O « tr 2 »-
X s «= s s '“ E3 Ш X S Z X
c l iaSc *" 2 S
O |A d « eS ec 3
d a X CL X n > . X w
- ^

CN

398
 V. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ ПО МОНТАЖ
НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ
П р а л о ж с в в е 5 .1
(Ъ рсделвнс ва габар ап о то моа1таапо разстоавае

Допустими стойности на
Зна «алните параметри началните парам етри

1. Монтажиа ш ирочина х , ш координати * > 0

2. Монтажна височина у , т на точка А >- > 0
3. Дължина на стрелата / , ш 1>1о; = +

ка
4. Безопасно разстояние до стрелата а, m в = 1,50 (е = 1,00 -
по изключение)

те
№по
ред Алгоритъм

ио
координати на точка
Уо= У
п, = 2 х 1 у 11 ^
Г л
С иб
' -‘ о ->^0
УА Б

COS 3 - —- 1
на

( f .- )
он

* = I v/O.5 [1 + cosfl»] П + 0,25 x l I

тр

P = I ^ 0 .5 I + cos + 2 ^^ n + 0,25 x j |
ек

= I v/O.5 11 + cos (Ф + 120”)] n + 0,25 x l |

Ел

9 I y = I ^ 0 , 5 Fl + cos + 4 ^^ Л + 0,25 x \ \

= I v'0.5 [I + cos {q> - 120'’)] n + 0,25 x l \

10

Забележка Ако / = 1^, то z, j = Zg (вж. формули 5.1 и 5.4).

399
 П р и л о ж е н и е 5. 2
Минималво доиуствмя разстоаниа между ouopm« на крана н ръба на HeyKpeucHHH
■3K0U, m

Дълбочина Вид на почвата (в естествено състояние)

на нзкопа, песъчлива н глинесто- песъчлива сух
ш чакълеста песъчлива глина глина льос

1 1,50 1,25 1,00 1,00 1,00

2 3,00 2,40 2,00 1,50 2,00
3 4,00 3,60 3,25 1,75 2,50

ка
4 5,00 4,40 4,00 3,00 3,00
5 6,00 5,30 4,75 3.50 3.50

те
ио
П р и л о ж е н и е 5 .3
М яиимално доиустими разстояния до елекгроироводи ири мон1«ж на С 1р о н т е л н и

Г л
конструкции, m С иб
Напрежение на електропровода, kV 1 20 110 220 500

Разстояние, m 1.5 2 4 6 9
УА Б

Забележка. Разстоянието се измерва между мислените вертикални повърхности,

образувани от най-близката част на маш ината или товара и най-външната линия
на

на електропровода.
он

Приложение 5.4
тр

Граница ан опасните зоин, в конто е нъзможно иадане на иредметн, ш [31]

Възможна височина за падане на
ек

Място за възможно падане предмета, ш

на предм ета
до 20 2 0 -7 0 70-120 120 - 200 200 - 300 300 - 450
Ел

В близост до мястото на премест­

ване на товарите (о т хоризонтал-
ната проекция на траекторията на 7 10 15 20 25 30
максималните габарити на товара,
преместван с м аш ини), m
В близост до строяп нта се сграда
или съоръжение (о т външния му 5 7 10 15 20 25
периметър), m

400
 П р и л о ж еш е 5.S
Н о р м а п ш за разход l a кравоао време (крав К Б -1 6 0 .2 )

Кравовн операции ари изпълнение на сгради с ЕК П родълж ителност, min

1. Декофрираве на стенно платно 7- 9

1 Кофрнране на стенно платно 4- 6
3. Декофрнране и софриране на платно за плочи тип „чекмедже”
или тип „маса" с помощ та на тнрфорно устройство 14- 18
4. Същото, но с транспортна скоба 10- 14
5. Полагане на бетон в стени с d o бел 15- 18
6. Полагане на бетон в плочи с кюбел 13- 15
7. Монтаж на 1 брой коминно тяло 15 - 28
8. Монтаж на 1 брой стълбищно рамо 15- 28

ка
9. Изкачване на 1 брой палет (контейнер) 5- 15
10. Профилактичен преглед на такелажните устройства 10- 15

те
ио
П р и л о ж е н и е S. 6
М а н м а л е в разиер ва елемевтвте ва твпоаа стомавевв ферма, освгураващи устойчваост
във всвчкв стадвв ва монтажа без предаарвтелво усалааве ва поасвте [31]

Г л Пояс
Отвор на ф ермата,
С иб
ш профили за горен пояс 1 Г профили за долен поас J L

18 110.70.8 75.8
УА а Б

24 125.80.8 125.80.8
27 125.80.12 125.80.12
30 140.90.10 160.100.10
нн

П р и л о ж е н и е S. 7
ро

Стабилизиране и устаноиаааве ва стреловите кранове в моитажввте вм работав иозвцвв

Прило жен не 5.7 а

Максимални опорни реакции на стреловвте кравове
кт

Брой на Максимална М аксимал­

М арка на крана изнасящите товаропо­ на опориа
е

се опори демност, реакция

kN N, kN
Ел

GROVE ТМ 1400 5 1400 984,9

. 4 1400 1241,0
GROVE Т М 1075 5 1000 763,5
4 1000 846,5
KRUPP 80 G M T 4 800 641,9
BUCYRUS ERIE 65 С 4 635 777,9
КС - 6471 4 400 508,3
КС - 6362 4 400 656,8
JONES 851 М 4 356 334,9
КС - 5363 4 250 367,6
AD- 20 4 200 279,3
К - 161 4 160 250,0
К - 162 4 160 280,0

J6. ТСП Сборввж 401

 П р и л о ж е н и е 5. 7 б
Опорив скари от дърм ни триерси под изнасшците се опори ии кравоисте
№ на Размери на П лощ на Брой и размери на
бло­ б л о Е а , cm блока, сш^ траверсите в блока, Схема на блока
ка cm

50/50 2500 2x15/25/50

ка
50/100 5000 2x15/25/100

те
ио
100/100 10000 4x15/25/100

Г л
С иб
100/150 15000 4x15/25/150
УА Б
на

150/150 22500 6 х 15/25/150

он
тр

150/200 30000 6 x 15/25/200

ек
Ел

200/200 40000 8x15/25 ДОО

=F

П р и л о ж е н и е 5. 7 в
Сгомаиобетонии рътии иимитарни панели (ПИП) по типовата номенклатура ЕВП’ 75
(за временни пътища)

Означение на Н оминални разм ери, П лощ на еле­ Маса на елемен­

елементите mm ментите, с т ^ тите, t
ПИП - 1,5x1,75 1500/1750/180 26250 1,18
П И П - 1,5x3,00 1500/3000/180 45000 2,03
ПИП - 2,5 X 3,00 2500/3000/180 75000 3,38

402
П р в л о ж е н н е 5.7 г
Подреждвас ■■ ваоком те ■ ш оряате скаря от дърм на траверса

а
Фиг. П. 5.7 г. I, 2, 3 , 4 я 5 - блокове № 1. 2, 3,
4 а S ао арнлож евие 5.7 6; 1-1, 1I-II и 11I-II1 -

ек
к1сродавни ссчениа при оразмеряване на бло­
ковете

т
ио
Г л
П р и л о ж е н и е S. 7 д
С иб
Твоом HHaeHTapHH онорнн устройспа за стабилизиране иа изнасищите се ооорн на
□иевмоколесните и антомобилиите кранове
УА Б

II
на

ж •wtn
он

.а/а.

III IV
тр
ек
Ел

конз

Фиг. П . 5.7 д. 1 тип - непосредствено стъпване

върху здрав терен; II тип - стъпване върху опорна
дървена скара; III тнп - подпнране върху пътен
инвентарен панел (П И П ); IV тип - подпнране с
опорна ска^>а н П И П ; I - пета на опората; 2 -
подравнен терен; 3, 4, 5 - блокове от дървени
траверси; 6 - П И П ; 7 - пясъчен слой 10 cm

403
 П р и л о ж е н и е S.7 е
Графики зи определиие иа осиоииита опораи плоскост и иа1-долнии блок или ПИП и
ооориото ycT poicno

ка
те
ио
Г л
С иб
УА Ба
нн

Пр ил о же ни е 5Л ж
Даиии за избиране на най-горнии блок от транерсн на опорните скари
П араметри на изнасащ ата се М аксимална опорна реакция N, k N , кожто може да
о

опора на крана понесе най-горният блок от дъбови траверси

номер и размери на блока от дъбови траверси, cm
тр

площ А, размери 1щ аметьр

cm* при квад- 1ри кръг­
|)атно очер­ ло очер­ № 7 - 5 0 /5 0 № 2 - 50/100 № J - 100/100 -100/150
тание ajb, тание d, 2 X 15/25/50 2 X 15/25/100 4 X 15Д5/100 4 X 15/25/150
ек

cm cm
900 30/30 33.9 358,2 358,2 — —

1225 35/35 39,5 487,6 487,6 - -

Ел

1600 40/40 45,1 636,8 636,8 -

2025 45/45 50,8 806,0 806,0 — -
2500 50/50 56,4 995,0* 995,0* 995,0** 995,0**
3025 55/55 62,1 — 1204,0 1204,0
3600 60/60 67,7 — - 1432,8 1432,8
4225 65/65 73.4 — - 1691,6 1691,6
4900 70/70 79,0 — — 1950,2 1950,2
5625 75/75 84,6 — — 2238,8 2238,8
6400 80/80 90.3 — — 2547,2 2547,2
7225 85/85 95,9 - — 2875,6 2875,6
8100 90/90 101,6 - - - 3223,8* 3223,8*
* Само за квадратно очертание на опората.
** Само за кръгло очертание на опората.
Забележка. Блокове № 2 я № 4 се поедпочитат прел блокове № 1 я ткЗ.

404
 П р и л о ж е н и е S. 7j
С гойиосп на а а р а м сп р а Af/.kN.m^
Тип и разм ери на пътен За допустими конзолни отстъпи на ПИП в
инвентарен панел, m надлъжно направление напречно направление
ПИП - 1.5 X 1,75 164 (204) 145 (170)
ПИП - 1.5 X 3.00 281 (350) 215 (252)
ПИП - 2.5 X 3.00 401 (500) 359 (420)

Забележка. Стойностите в скоби се отнасят само аа обърнато положение на панела

(кужи отдолу).

ка
те
ио
П р и л о ж е н и е 5. 8
Средеа техивческя разход на машиино време за изпълненае h i 1работните операции при
монтаж на стомано&тоннн главни гредв за сглобяеми пътнн мостове /т 1. ™ п/ел. [27]

Г л
Вид кран и товароподемност Автомоби­ Пневмоко- Пневмоко-
лен - 16 1 лесен - 251 лесен —40t
С иб
греда и маса 1 2 - 0 1 6 - 1 16-а 2 0 - 1 10- □ 2 4 - 1
Работна операция 6,75 t 9,4 t 11,5t 141 17,61 22,61
УА Б

1. Подхождане на крана в позицията, определена

в монтажната схема 12-14 12-14 13-15 13-15 14-16 14-16
2. Стабилизиране на крана в работно положение 6 - 8 6 -8 7 - 9 7 - 9 8 -1 0 8 -1 0
на

3. Подвозване на гредата в положението, посочено

в монтажната схема, сваляне на укрепващите при­
способления. поставяне на монтажните болтове 1 -3 2 -4 2 -4 3 -5 4 -6 6 -8
он

4. Спускане на куката на крана, окачване на подемните

въжета за монтажните болтове, повдигане на куката
до опъване на въжетата 1 -3 2 -4 2 -4 3 -5 3 -5 4 -6
тр

5. Повдигане на гредата на 0,15 m над опорите на

ремаркето или колесара, изтегляне на транспортното
средство, спускане на гредата до 0,20 m над терена
ек

за проверка на спирачките на подемния механизъм 1 -3 1 -3 1 -3 1 -3 2 -4 2 -4

6l Пощигане на гредата на височина за монтаж, завъртане
на стрелата в положение, близко до проектното,
Ел

плавно отпускане на гредата с направляване до

окончателно полагане върху лагерите 7 - 9 8 - 1 0 9 -1 1 15-17 18-22 22-28
7. Укрепяване на гредата, откачване на подемните
въжета, изваждане на монтажните болтове 4 -6 5 -7 5 - 7 6 -1 0 6 -1 0 7 -1 2
8. Повдигане на куката, застопоряване на стрелата,
прибиране на стабилизиращ ите опори 5 -7 5 -7 6 -8 6 -8 7 -9 7 -9
9. Маневра на крана за преместване в нова позиция
за монтаж на следващ ата греда или за изтегляне
от строителната площ адка 6 -8 6 -8 8 -1 0 8 -1 0 8 -1 2 8 -1 2

405
 П р и л о ж е н и е 5. 9
Технвко-рабогнж харш стернспка иа ковзолиа кранфермв
Тип на кранфермите
П оказатели
25/25 120/45 220/65
1. М акснмална товароподемност, t 25 120 220
2. Макснмално разстояние между две
съседни опори, m 25 45 65
3. М акснмална обща дълж ина, m 58 104 168
4. Маса на едно междинно звено, t 1,48 2,8 12

ка
5. Височина на кранфермата, ш 2,76 4,34
6. Скорост на повдигане на товара, m/min 0,9; 4 0,75
7. Скорост на надлъжно придвижване на
кранфермата, m/min 5 3,5-7

те
8. Максимален надлъжен наклон при
движение с пълен товар, % 6
9. Максимални разм ери на монтируемата

ио
греда, m
— височина 2 2,20
— широчина 1.2 3
10. М акснмална опорна реакциа, kN 458 1390

Г л
С иб
УА Б

П р и л о ж е н и е 5. 10
Орненпровъчна продължителност ва рабо ти те оиерацни пра монтаж на стоманобетонна
на

греди с кранферма [27]

Средна про­
Съдържание на операцията дълж ителност,
он

min
1. Окачване на гредата към повдигателните лебедки 10,0
2. П овдигане на гредата на височина 1 m 1.4
тр

3. Н адлъжно придвижване на ф ермата на 10 m 2.5

4. Напречно придвижване на фермата на 10 m 3.0
5. М онтиране на ръчни лебедки 5.0
6. Стъпване на крайното звено на фермата върху след­
ек

ващата опора с ръчно нагласяване на подвижните опори

под водачите 15.0
7. Поставяне на гредата върху лагерите еднократно 10.0
Ел

8. Откачване на гредата и сваляне на окачващите при­

способления 6,5
9. Закотвяне 1,0
10. Укрепяване на м онтираната греда 25,0

Забележка. Данните за продължителността на работните операции

са установени за монтаж на греди с маса 48 t и дължина 28,5 m
при окачване на гредите със стоманени оси и товароподемни
полнспасти.

406
ЛИТЕРАТУРА

1. Атаев, С.С., С.Е. Канторер, Бондарик В.Л. и др. Технология и механизацна стронтельно-
го ароиаводства (в двух частях). Ч.1 и ч. II. М., Висшая школа, 1983.
2. Брошерман, Г.Б. Стронтельство м остових и баш енних сооруженвй. М. С гройиздат,
1984.
3. Вьлев, В., Й .П ет км, Н.Киров, КВелев. Сборник от задачи по технологвя на строителното
производство. С., Техника, 1976.
4. Вьлев, В., Й.Петков. Технология на изграждане на съоръженията в трансаортното
строителство. С , Техника, 1979.
5. Вмев, В., Б.Велев, А.Стакев, И.Павлов. Технология на сглобяемите стоманобетонни
конструкции. Сборник от задачи. С., Техника, 1990.

а
6. Инструкция за монтаж и експлоатация на система „катерещ кофраж”. С., КН ИПИ
ПСП, 1985.

ек
7. Киров, Н., Т.Бараков, Л.Заркова, Д.Назьрски. Изследване напрегнатото в деформирано
състояние на стоманобетонни конструкции, изпълнени с едроразм ерев кофраж. —
Строителство, 1981, кн.9.

т
8. Колеениченко, В.Г. Расчет металлических конструкций и прнспособлеввй прв провз-
водстве м овтаж них работ. Киев, Буд1вельник, 1891.

ио
9. Кътов, П ., Й.Петков, Ч.Дончев. Общи технически условия за работа със стрелови
кранове. Инструкция. С., MCA, 1982.
10. Литвинов, 0 .0 ., Ю.И.Беляков, Г.М.Батура и др. Технология строительного производства.
Киев, Вища школа, 198S.

Г л
11. Монтаж технологического оборудования. Под. ред. В.З.Маршева. М., Стройиздат, 1983.
12. Наръчник по технологвя на. строителното производство. П од общата редакция на
С иб
В.Вълев. том II, III. С., Техника, 1979, 1980.
13. Несторов, И., А.Градинаров. Конвейерно-блоков монтаж при строителството на Завода
за тежко машиностроене. — Строителство, 1982, кн.Ю.
14. Норми за проектиране на дървени конструкции, С., MCA, 1990.
УА Б

15. Норми за проектиране на стоманени конструкции. С., КТСУ, 1987.

16. Пакет приложни програми за автоматизиран подбор на оптимални комплекти мов-
тажни кранове по технически параметри и икономвческв показателв. С., ВИАС, УИК,
на

1988.
17. Петков, В., М.Маркова, Л .П етров и др. Приложение на химвческвте добавки за
бетонв в разтвори в строителството. С., Техника, 1985.
18. Петков, Й., Г.Лабаков, Н.Несторов. Монтажни кранове в строителството. Технически
он

характеристики и приложение. Наръчник. С., Техника, 1981; 1989.

19. Петков, Й , Технология на строителните процеси. С., Техника, 1989.
20. Петков, Й , Г.Божилов. Високи инженерни съоръжения. С., Техввка, 1982.
21. Петков, Й , Н.Киров, Л.Заркова, Ч.Дончев. П роектвране на технологията на строително­
тр

то производство. С., Техника, 1987.

22. Петков, Й , И.Несторов. Технико-икономическа ефективност на конвейерно-блоковия
монтаж на стоманевв покривни конструкции. Доклади на научно-техвическа конферен­
ек

ция. Велико Тървово, 1986.

23. Петков, Й , Ч.Дончев. П одбор на монтажните кранове по технико-нкономически пока­
затели. — Строителство, 1984, кн.Ю.
Ел

24. Правилник по безопасността на труда при стровтелво-мовтаж вите работн. С., MCA, 1982.
25. Пьюрифей, Р. О палубка д ля бетонних конструкций. М., Стройиздат, 1981.
26. Рьолинг, С., К.Рьобенак, Й.Хайнрих и др. Технология на монолитния бетон н стомано­
бетон. С., Техника, 1982.
27. Сакарев, И., Е.Станев, А.Налбантов. Технологвя, организация и м ехаввзацвя ва мов-
таж ввте работв в мостовото строителство. С., Техника, 1981.
28. Строителна система за безскелетно-монолвтвв сгради ЕК’86. П ловдив, НИПИ, 1986.
29. Строителна свстем а пакетно повдигани плочв. С., МССУ, 1985.
30. Технологически указанвя в картв за взп ъл вевве ва сградв по свстем вте ЕПЖС, ЕК,
П П П в ПЕ'76. С., МССМ, 1980, 1981.
31. Технология и организация монтажа строительних конструкций. Справочник. П од ред.
В.К.Черненко, В.Ф.Баранникова. Киев, Буд1взльник, 1988.
32. Указания за првлож евве ва ЕК в строителвото провзводство. С., МССМ, 1980.
33. Цаков, Й , С.Паскалев, Д.Топалов, и др. Т ехвологвя в а бетоновите работв при взграж да-
ве ва м о во л втвв стоманобетонвв конструкции. С., ИЦСА, 1988.
34. Цаков, Й , Д.Топалов, К.Димитров и др. Технологвя на зем ввте работв прв взкопаване
на строителни ями и траншеи. С., ИЦСА, 1987.

407
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор ................................................................................................................................................ 3
Г л а в я първа
Траиспортнв работа ва стровтелвата площадка
1.1. Общи положения ............. 5
1.2. Х оризонтален транспорт . ................................................................................ 7
1.3. Вертикален транспорт . . ............................... 15

а
Глава втора
Земвв работи

ек
2.1. Обши п о л о ж е н и я ......................................... 19
2.2. Определяне на обемите на земните маси ........................................................... 19
2.3. Оптимално разпределение на земните маси .................. ..................... 35

т
2.4. Технология на зем ните работи . ............................................................. 48
2.5. Технологически карти ................................................................ -64

ио
Глава трета
Кофражни работя
3.1. Общи п о л о ж е н и я ..................... .................. ................................. 73

Г л
3.2. Кофриране на стоманобетонни конструкции на сгради .......... .......... 82
С иб
3.3. Кофриране на стоманобетонни конструкции на строителни с ъ о р ъ ж е н и я .......... 108
3.4. Кофриране на съоръжения в транспортното с т р о и т е л с т в о ....................................... 133
Глава четвърта
УА Б

Бетонови работи
4.1. Обши п о л о ж е н и я ................................................................ 138
4.2. Бетониране на конструкциите ..................................................................... 140
на

4.3. Уплътняване на бетонната смес ............................................................. 149

4.4. Бетониране при зим ни условия ............................. ......................................... 151
4.5. Ускорено втвърдяване на бетона ........................................................................ 155
4.6. Технологически к а р т и .................................................................................................... 162
он

Глава пета
Монтаж иа строитслвв ковструкцвв
5.1. Обши положения .. . ........................................................................ 166
тр

5.2. Монтаж на конструкции за промишлени сгради и с ъ о р ъ ж е н и я ............................ 176

5.3. Монтаж на конструкции за жилищни и обществени сгради ................................. 211
5.4. Монтаж иа мостови конструкции . . . ............. ................ . .218
ек

5.5. Технологически к а р т и ............................... ............... ................................. 229

Глава шеста
Изграждане ва сградв в съоръжеваи с моволвтав стомаиобетоиив ковструкцвр
Ел

6.1. Изграждане на сгради с едроразм ернн к о ф р а ж и ........................................... 238

6.2. Изграждане на сгради с тунелни кофражи .................... ... . ............................... 266
6.3. РЬграждане на сгради по м етода пакетно повдигани п л о ч и ............... .г. 276
6.4. Изграждане на съоръжения с пълзящ кофраж ...................................................... 293
Глава седма
Изграждане на сгради в съорьжеввя със сглобяеми стровтелвв ковструкцвв
7.1. Изграждане на промиш лени сгради със сглобяеми к о н с тр у к ц и и .......................... 302
7.2. И зграждане на обществени сгради със сглобяеми конструкции ............. .. . . . 334
Приложения
I. П риложения за решаване на задачи по транспортни работи . ............................ 339
П. Прилож ения за решаване на задачи по земни работи . . . . . . . . ............. 342
III. Прилож ения за решаване на задачи по кофражни р а б о т и ............... .......... 363
IV. П риложения за решаване на задачи по бетонови р а б о т и ......................................... 370
V. Прилож ения за решаване на задачи по монтаж на строителни конструкции 399
Литература ....................... ... ................................................ .......... 407

408